Държавен вестник, брой 43 от 31.V

Член 1

По смисъла на този договор:

а) "трансфер" означава предаване на осъденото на лишаване от свобода лице за изтърпяване на наложено наказание в държавата, чийто гражданин е то;

б) "осъдила държава" означава държавата, в която е осъдено лицето, което може да бъде предадено или е вече предадено;

в) "изпълняваща държава" означава държавата, където осъденото лице може да бъде или е вече предадено, за да изтърпи своето наказание;

г) "осъдено лице" означава всяко лице, което е осъдено на лишаване от свобода с влязла в сила присъда.

Член 2

Двете договарящи страни се задължават да допускат взаимно трансфер на осъдени лица при условията на този договор.

Член 3

1. Молбата за трансфер може да бъде подадена както от осъдилата държава, така и от изпълняващата държава.

2. Осъденото лице може да изяви желанието си за предаване към една от двете държави.

Член 4

Този договор се прилага при следните условия:

а) деянията, за които е наложено наказанието, съставляват престъпление по законодателствата и на двете държави;

б) присъдата по чл. 1, буква "г" не подлежи на обжалване и е окончателна;

в) осъденото лице е гражданин на държавата, където ще се извърши трансферът;

г) осъденото лице е дало съгласието си за трансфер;

д) към момента на подаване на молбата за трансфер наказанието на осъденото лице, останало за изтърпяване, да бъде не по-малко от една година лишаване от свобода; в изключителни случаи двете държави могат да се споразумеят за извършване на трансфер и когато продължителността на наказанието, което остава да се изтърпи, е по-малко от една година.

Член 5

1. Компетентните органи на осъдилата държава уведомяват всеки гражданин на другата държава, осъден с влязла в сила присъда, за възможността за трансфер и изтърпяване на наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е той.

2. Осъденото лице се уведомява в писмена форма за всяко решение във връзка с молбата за трансфер.

Член 6

Трансферът на осъденото лице се отказва, когато:

а) една от двете договарящи страни счита, че трансферът може да засегне нейния суверенитет или сигурност, обществен ред, основни принципи на правовия ред или други нейни важни интереси;

б) присъдата не може да се изпълнява в изпълняващата държава поради давност или поради друга причина, която съгласно законодателството на тази държава възпрепятства изпълнението ѝ;

в) присъдата се отнася единствено до военно престъпление;

г) осъденото лице е гражданин на осъждащата държава.

Гражданството се преценява към датата на осъждането.

Член 7

Трансферът на осъденото лице може да бъде отказан, когато осъденото лице не е изплатило сумите за вреди, които е било осъдено да заплати. Дължимите суми за вреди, за лихви, глоби, съдебни разноски и други парични задължения могат да се изплатят в изпълняващата държава съгласно нейното законодателство.

Член 8

1. Осъденото лице изразява писмено своето съгласие за трансфер при пълна свобода на волята и при пълно осъзнаване на правните последици. По преценка на всяка държава, свързана с възрастта и здравословното или психическото състояние на осъденото лице, съгласието се дава от законния представител на осъдения. Прилаганата в този случай процедура се определя от законодателството на осъдилата държава.

2. Осъдилата държава позволява на изпълняващата държава да провери чрез свой консулски представител, доколко съгласието за трансфер е дадено при условията по ал. 1.

Член 9

1. Присъдата, произнесена в осъдилата държава, е направо изпълняема в изпълняващата държава относно частта от наказанието, останала за изпълнение в осъждащата държава.

2. Компетентният съд на изпълняващата държава взема решение за изпълнение и определя според закона на своята държава начините за изпълнение на присъдата, произнесена в осъдилата държава.

3. Когато наказанието, наложено в осъдилата държава, е по-тежко по естество и по размер от наказанието, предвидено в закона на изпълняващата държава за същите деяния, изпълняващата държава намалява наложеното наказание до максимума, предвиден в нейния закон.

4. Заместващото наказание не може да бъде по-тежко от наказанието, произнесено в осъдилата държава, нито да надхвърля максимума, предвиден в закона на изпълняващата държава.

Член 10

Начините за изпълнение на наказанието се определят от закона на изпълняващата държава, която е единствено компетентна да вземе необходимите решения.

Член 11

По искане на осъдилата държава изпълняващата държава я информира за процедурата по изпълнение на присъдата.

Член 12

Осъдилата държава единствено има право да се произнесе по жалби и молби за преглед на произнесената присъда.

Член 13

1. Трансферираните осъдени лица се ползват от амнистия или помилвания, настъпили в една от двете държави.

2. Осъдилата държава информира незабавно изпълняващата държава за всяко решение, което прекратява изцяло или частично изтърпяването на наказанието.

3. Компетентните органи на изпълняващата държава прекратяват изпълнението на наказанието веднага след като бъдат уведомени за решения или други актове, които освобождават лицето от изтърпяване на наложеното наказание.

Член 14

Осъденото лице, предадено съгласно разпоредбите на този договор, не може да се подлага на наказателно преследване, да се задържа или поставя под арест в изпълняващата държава за престъплението, за което е произнесена присъдата в осъдилата държава и за което е осъществен трансфер.

Член 15

Този договор се прилага и по отношение на присъди, влезли в сила преди него.

Член 16

Молбата за трансфер се съставя в писмена форма. В нея се посочва самоличността на осъденото лице, мястото, където то е задържано в осъдилата го държава, и местожителството му в изпълняващата държава. Към молбата за трансфер се прилага декларация за съгласие на осъденото лице или на неговия законен представител за трансфер.

Член 17

Осъдилата държава изпраща на изпълняващата държава следните документи:

а) заверено копие от присъдата и от другите съдебни актове на контролните инстанции, отнасящи се до нея, като удостоверява, че тя е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение;

б) текстовете на прилаганите правни разпоредби;

в) удостоверения за срока на наказанието, който вече е изтърпян, и остатъка за изтърпяване, а също така сведение за всяко предварително задържане, спиране или друго действие, отнасящо се до изпълнение на наказанието;

г) декларация, съдържаща съгласието на осъдения да бъде предаден;

д) размера на неизпълнените от осъденото лице имуществени санкции по чл. 7.

Член 18

1. Изпълняващата държава представя на осъдилата държава документ, че осъденото лице е гражданин на тази държава, както и извлечение от правните разпоредби, съответстващи на деянията, за които то е осъдено.

2. Тя трябва да посочи процедурата, която ще следва при изпълнение на наказанието, и да уведоми за това осъдилата държава преди предаване на лицето.

3. Ако една от държавите прецени, че сведенията на другата държава са недостатъчни за прилагане на този договор, тя изисква допълнително необходимата информация.

Член 19

Компетентни органи за изпълнение на този договор са:

Министерството на правосъдието - за Ливанската република, и

Министерството на правосъдието - за Република България.

Член 20

1. Книжата и документите, предадени при изпълнение на този договор, се освобождават от легализация или друга подобна формална процедура. Те трябва да са подписани и подпечатани от компетентния орган.

2. Документите се придружават от превод на езика на изпълняващата държава.

3. Към документите се прилага медицинско удостоверение за здравословното състояние на осъденото лице към деня на трансфера.

4. Когато молбата за трансфер се уважи, компетентните органи на двете договарящи страни се споразумяват незабавно за мястото, датата и начина за трансфер на осъденото лице.

Член 21

Разноските по трансфера са за сметка на изпълняващата държава с изключение на разноските, направени изключително на територията на осъдилата държава.

Член 22

1. Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след размяна на ратификационните документи.

2. Договорът се сключва за неопределен срок. Всяка една от договарящите страни може във всеки момент едностранно да го прекрати, като отправи на другата страна писмено съобщение по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила една година след датата на получаване на съобщението.

Съставен в Бейрут на 20 март 2001 г. в 2 еднакви екземпляра на български и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При разногласие при тълкуването на този договор двете държави ще се придържат към текста на английски език.