Държавен вестник, брой 12 от 11.II

Чл. 6. В себестойността се включват разходите за труд, разходите, свързани с използуваните в процеса на производството основни средства, семена, фуражи, торове, гориво, енергия и други разходи, извършени за производството и реализацията на продукцията, както следва:

1. разходите, свързани непосредствено с производството на продукцията в зависимост от технологията на производството и разходите по организацията и управлението на стопанската дейност;

2. разходите за осигуряване на безопасността и хигиената на труда и разходите за опазване на околната среда, които нямат характер на капитални вложения и основен ремонт и не подлежат на финансиране от паричните фондове;

3. разходите по реализацията на продукцията, извършвани от производителите, без тези, които съгласно условията за доставка се заплащат от потребителя отделно от цената на съответния вид продукция;

4. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разходите по управлението на висшестоящите организации;

5. начисленията върху заплатите за ДОО.

Чл. 7. Наред с посочените разходи само във фактическата (отчетната) себестойност на продукцията се включват:

1. разходите за заплащане на престои;

2. изплатените глоби, неустойки и денгуби (след приспадане на получените) за нарушаване на договорните условия за доставка, условията за плащане и превоз и на други правила, предвидени за спазване в документите, уреждащи стопанските взаимоотношения;

3. липсите (след спадане на излишъците) и загубите от развала на стоково-материални ценности в складовете, установени при инвентаризация и други проверки, когато не могат да се установят виновни лица;

4. доплащанията (след спадане на отстъпките) по "косинус фи";

5. други непланируеми разходи от производствен характер.

Чл. 8. Не се включват в себестойността на продукцията:

1. разходите за допълнителни манипулации, извършвани по заготовката на продукцията и за транспорт, заплащани от изкупвателните организации отделно от цената на продукцията;

2. лихвите при ползуване на заеми за оборотни средства;

3. разходите за имуществено застраховане;

4. разходите, свързани с културно-битовото обслужване на работниците, кооператорите и служителите, като: обзавеждане и издръжка на столове, детски заведения, почивни домове, медицински служби, ведомствен жилищен фонд и др.;

5. разходите, свързани със стопанисването и поддържането на сградите, помещенията и др., предназначени за провеждане на културно-просветна работа, физкултура, спорт, туризъм, селскостопанска пропаганда (без разходите за реклама на готовата продукция) и др.;

6. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) разходите, извършени за сметка на фондовете, образувани чрез отчисления от печалбата, както и разходите, извършвани за сметка на средствата с целево предназначение, и др.;

7. щетите върху посеви, трайни насаждения, стоково-материални ценности и основни средства, нанесени от стихийни бедствия, както и разходите, свързани с предотвратяването или ликвидирането на последствията от тях;

8. разходите за производства, недаващи продукция до края на годината, които нямат характер на незавършено производство;

9. загубите, установени през отчетната година (без тези по чл. 7) от операции, извършени през минали години;

10. другите загуби и щети за отчетната година, в това число и загубите от вземания, чийто срок на погасителна давност е изтекъл, както и загубите от отписани несъбираеми вземания;

11. други разходи, които се извършват за сметка на бюджета или на паричните фондове на стопанските организации и ведомства.

Чл. 9. (1) Производствените разходи в зависимост от участието им в производствения процес биват основни и допълнителни.

(2) Основни разходи са тези, които са непосредствено свързани с осъществяването на производствения процес. Такива са работната заплата с начисленията за ДОО на лицата, участвуващи непосредствено в производствения процес; семената, посадъчният материал, торовете, препаратите, горивните и смазочните материали и други материални ценности, влагани в производството; амортизационните отчисления и разходите за текущ ремонт и поддържане на основните средства, непосредствено участвуващи в производствения процес; селскостопанските и други работи, извършвани от спомагателните производства, и др.

(3) Допълнителни са тези производствени разходи, които са свързани с управлението и организацията на стопанската дейност.

Чл. 10 (1) В зависимост от начина на отнасянето им към отделните видове производства и дейности производствените разходи биват преки и разпределяеми.

(2) Преки са тези основни разходи, които се извършват и отнасят изцяло към отделните видове производства и дейности. Такива са: работната заплата (установена по норми, разценки и тарифни ставки) с начисленията за ДОО на лицата, работещи на ръка, с жива теглителна сила и със селскостопански машини в съответните производства; материалите и суровините, влагани в производството; селскостопанските и други работи, извършвани от спомагателните производства за отделните видове основни, допълнителни, второстепенни и други производства; амортизационните отчисления и разходите за текущ ремонт и поддържане на основните средства, обслужващи отделните видове производства, включително хмеловите, лозовите и палметовите конструкции; амортизационните отчисления на трайните насаждения и на едрите животни от основните стада и др.

(3) Разпределяеми са тези производствени разходи, които не могат да се отнесат пряко към отделните видове производства и дейности, а се разпределят между тях въз основа на определени в тази наредба бази. Такива са: допълнителните разходи и някои от основните разходи, като работната заплата с начисленията за ДОО на лицата, обслужващи повече от една възрастова група животни; амортизационните отчисления, текущият ремонт и поддържането на основните средства с производствено предназначение, обслужващи повече от един вид производство или дейност, и др.

Чл. 11. Разходите за производството на продукцията се групират, както следва:

1. според характера на производството - за основно, спомагателно, допълнително и второстепенно производство;

2. според вида на произвежданата продукция - по култури, възрастови групи животни и др.;

3. според мястото на извършването на разходите - по бригади, ферми, участъци и др.;

4. според вида и характера на разходите - по статии на калкулацията и по икономически елементи.

Чл. 12. Отделните производства и дейности в зависимост от връзката им с произвеждането на основната продукция са:

1. основно производство, което е предназначено за производство на основната продукция. Съобразно организацията и технологията на производството продукцията на основното производство може да се произвежда в едно или няколко звена или поделения на стопанската организация. Такива производства са растениевъдството и животновъдството;

2. спомагателни производства и дейности, които са предназначени да обслужват производството на основната продукция, а в отделни случаи - и за извършване на услуги навън. Такива са: обслужването със селскостопански машини и с жива теглителна сила, товарният автотранспорт, ремонтните работилници, производството на електрическа енергия, на пара и др. независимо от това, дали са организирани като спомагателни дейности към отделните поделения или като предприятия от обслужващ характер към селскостопанската организация;

3. допълнителни производства и дейности, които са свързани с преработката на основната селскостопанска продукция и които са обособени организационно или за които се води отделен отчет. Такива са: мелниците, мандрите, консервните работилници, винарските изби, ракиджийниците, фурните, кланиците и клането на животните, фуражните цехове и др. Част от продукцията на допълнителните производства и дейности може да бъде предназначена и за реализация извън стопанската организация или за населението;

4. второстепенни (странични) производства и дейности, които технологически не са свързани с основното производство и преработват неселскостопански суровини и материали, но съществуват в системата на селскостопанската организация поради икономическа целесъобразност. Такива са: тухларниците, кариерите, варджийниците, мебелните цехове, шивашките и обущарските работилници, пекарните, баните и бръснарниците (ако не се финансират от фонд "СБКМ") и др. Част от продукцията на второстепенните производства и дейности може да бъде предназначена за реализация извън стопанската организация или за населението.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Съобразно икономическото им съдържание отделните видове разходи независимо от мястото на тяхното извършване се групират по икономически елементи за селскостопанската организация като цяло. Централният съвет на Националния аграрно-промишлен съюз съгласувано с Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Комитета по единна система за социална информация определя класификацията и съдържанието на тези елементи, като се съобразява с изискването за правилното установяване на материалните разходи за реализираната продукция, които следва да се залагат в схемата за образуване и разпределяне на дохода.

Чл. 14. (1) Съобразно вида им отделните разходи се групират по статии на калкулацията. Установява се следната групировка:

1. работна заплата с начисления за ДОО и в т. ч. за механизаторите;

2. семена и посадъчен материал;

3. фуражи;

4. минерални торове;

5. органични торове;

6. препарати и медикаменти за борба с болести и вредители;

7. амортизация;

8. работа със собствени селскостопански машини;

9. товарен автотранспорт;

10. работа с жива теглителна сила;

11. текущ ремонт и поддържане;

12. механизирани услуги от МТС и др.;

13. напояване;

14. други основни разходи;

15. общопроизводствени разходи за звеното;

16. общопроизводствени разходи за поделението;

17. общопроизводствени разходи за стопанската организация;

18. извънпроизводствени разходи;

19. разходи по управлението.

(2) Статиите по предходната алинея се разделят на:

1. основни, които включват статии от 1 до 14;

2. допълнителни, които включват статии 15, 16 и 17.

(3) По начина на предходните алинеи се групират разходите за незавършеното производство.

(4) Статиите от 1 до 17 се използуват за установяване на производствената себестойност на продукцията.

(5) По статии 2, 3, 4, 5, 8, 9 и 10 разходите се посочват и количествено.

Чл. 15. (1) В статията "Работна заплата с начисления за ДОО" се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) начислената за отделната селскостопанска култура или възрастовата група животни работна заплата по утвърдената система за заплащане и човекодните на лицата, заети в производството, включително и механизаторите, участвуващи пряко в производствения процес;

2. полагаемата се за същите лица (включително и механизаторите) част от всички други трудови възнаграждения по Кодекса на труда и другите нормативни актове, като заплащането за годишния платен отпуск, доплащанията за непрекъснат трудов стаж, за работа при високопланински условия, добавъчното възнаграждение на звеноводите за осъществяваното ръководство на звеното, текущите премии за срочно и качествено извършване на селскостопанските работи и др. Посочените в тази точка трудови възнаграждения за отделната производствена единица в растениевъдството се разпределят по култури на база на начислената работна заплата по трудови норми, разценки, тарифни ставки и щатни таблици. По същия начин се разпределят тези възнаграждения и в животновъдството. На същата база се разпределя и резервираната част от работната заплата, когато тарифните ставки са установени при резервиране на не по-малко от 10 процента;

3. начисленията за ДОО, полагаеми се върху работната заплата.

(2) В статията по предходната алинея се отнася и полагаемата се част от работната заплата с начисленията за ДОО и от човекодните на фуражирите и другите лица, обслужващи повече от една възрастова група или повече от един вид животни, установена по реда на т. 2 на предходната алинея.

Чл. 16. (1) В статията "Семена и посадъчен материал" се отнася стойността на употребените за отделната култура семена и посадъчен материал.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Семената и посадъчният материал от собствено производство, произведени през минали години, се оценяват по стойност, по която се водят в баланса в началото на годината. Произведените и потребени от поделенията и звената на стопанската организация семена и посадъчен материал през текущата година се планират и отчитат по планова себестойност, която в края на годината се коригира до фактическата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Закупените семена и посадъчен материал се оценяват по доставна стойност.

Чл. 17. (1) (Предишен текст на чл. 17, доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Фуражи" се отнася стойността на употребените фуражи за храна на отделните възрастови групи и видове животни. Произведените и потребени от звената и поделенията на стопанската организация фуражи се оценяват по реда на чл. 16, ал. 2 и ал. 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Произведената и потребена от звената и поделенията на стопанската организация допълнителна продукция се оценява съгласно изискванията на чл. 4, ал. 1.

Чл. 18. В статията "Минерални торове" се отнася стойността на употребените за отделните култури минерални торове.

Чл. 19. В статията "Органични торове" се отнася стойността на употребения органичен тор, оценен като допълнителна продукция, съгласно чл. 4, ал. 1.

Чл. 20. В статията "Препарати и медикаменти за борба с болести и вредители" се отнася стойността на употребените препарати и медикаменти за отделните култури или възрастови групи и видове животни.

Чл. 21. (1) Стойността на закупените семена, фуражи, минерални торове, препарати и медикаменти се образува от всички разходи по покупката и доставката им до складовете на селскостопанската организация, а именно: от фактурната стойност и разходите по доставката им. Към разходите по доставката на семената, както и на всички други видове материали, се отнасят следните разходи:

1. надценките, изплатени на снабдителните организации;

2. транспортните разходи по доставката съобразно предвидената в ценоразписите франкировка. Към транспортните разходи по доставката се отнасят и разходите по преместването на доставените материали от мястото на първоначалното им съхранение (складове или хранилища на селскостопанските организации при пристанищата и гарите, централните складове на същите организации и др.) до мястото на постоянното им съхранение (складове на стопанствата, клоновете, фермите, производствените участъци, бригадите и др.);

3. разходите за товарене и разтоварване на материалите без работната заплата на товарачите, прикрепени към товарния автотранспорт, и на постоянните работници в складовете на селскостопанските организации;

4. разходите за командировки, извършени за покупка на материалите и доставките им в складовете на селскостопанските организации, когато това е предвидено изрично в заповедта за командировката. Не се отнасят към разходите по доставката командировките, извършени за съгласуване на техническите условия и сключване на договорите за доставка. Тези разходи се отнасят към допълнителните разходи за поделението.

(2) За да се осигури правилното отнасяне на доставните разходи в себестойността на продукцията, получена в селскостопанските организации, тези разходи се планират и отчитат по групи еднородни материали и се отнасят в стойността на отделните видове материали.

Чл. 22. В статията "Амортизация" се отнасят амортизационни отчисления, начислени през годината за възстановяване и основен ремонт на:

1. трайните насаждения на плод, хмеловите и лозовите конструкции, парниците, оранжериите, тютюневите сушилни, хмелосушилните, стратификалните и други основни средства, обслужващи отделни култури;

2. площадките за зърно, манипулационните пунктове, навесите по блоковете и други основни средства, обслужващи повече от една култура, които се разпределят по отделни култури на база на преките основни разходи, извършени за тях;

3. животните от основните продуктивни стада, сградите, съоръженията и други основни средства, обслужващи отделната възрастова група животни;

4. сградите, съоръженията и други основни средства, обслужващи повече от една възрастова група или вид животни, се разпределят по групи и видове животни на база на преките основни разходи, извършени за тях.

Чл. 23. (1) В статията "Работа със собствени селскостопански машини" се включва стойността на механизираните работи, извършени за отделните култури и възрастови групи животни. В стойността на механизираните работи се включва полагаемата се част от разходите по издръжката на селскостопанските машини без работната заплата и начисленията за ДОО на механизаторите, отнесени направо в статията "Работна заплата и начисления за ДОО".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Извършените видове работа със собствени селскостопански машини се планират и отчитат през текущата година по плановия размер на стойността на механизираните работи, който в края на годината се коригира до размера на фактическия.

(Ал. 3 заличена - ДВ, бр. 22 от 1983 г.)

Чл. 24. (Изм. ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Товарен автотранспорт" се отнася себестойността на транспортните работи, извършени от собствени транспортни средства за отделните култури и възрастови групи животни, която се планира и отчита през текущата година по планов размер, а в края на годината се коригира до фактическия й размер. В същата статия се отнася и стойността на транспортните услуги, извършени от външни организации.

Чл. 25. В статията "Работа с жива теглителна сила" се отнасят разходите за отделните култури и възрастови групи животни за извършените работи със собствена жива теглителна сила. Тези разходи се планират и отчитат през годината по планова себестойност, която в края на годината се коригира до размера на фактическата.

Чл. 26. (1) В статията "Текущ ремонт и поддържане" се отнася стойността на текущия ремонт и поддържането, извършени от ремонтните работилници на поделението или от ремонтното предприятие към селскостопанската организация на:

1. хмеловите и лозовите конструкции, парниците, оранжериите, тютюневите сушилни, хмелосушилните, стратификалните и други основни средства, обслужващи отделни култури;

2. площадките за зърно, манипулационните пунктове, навесите по блоковете и градините и други основни средства, обслужващи повече от една култура, които се разпределят по отделни култури на база на преките основни разходи, извършвани за тях;

3. сградите, съоръженията, инвентара и другите основни средства, обслужващи отделната възрастова група животни;

4. сградите, съоръженията и другите основни средства, обслужващи повече от една възрастова група животни, които се разпределят между тях на база на преките основни разходи, извършени за тях.

(2) Стойността на текущия ремонт и поддържането се определя по калкулация.

Чл. 27. В статията "Механизирани услуги от МТС и други" се отнасят сумите, изплащани на машинно-тракторните станции, на селскостопанската авиация и на други стопански организации за извършваните от тях механизирани работи.

Чл. 28. (1) В статията "Напояване" се отнасят:

1. таксите, изплащани за напояване;

2. стойността на подадените кубически метра вода за отделна култура;

3. полагащата се за отделната култура част от разходите по поддържане на каналната мрежа, напоителните съоръжения и др.

(2) Когато разходите по напояването се извършват общо за няколко култури, разпределянето им по култури става пропорционално на напоените декари.

Чл. 29. В статията "Други основни разходи" се отнасят:

1. получената вода, пара и електроенергия от помпените, пароотделителните и водоотоплителните станции, електроцентралите и електроагрегатите, както за отоплението и осветлението на животновъдните сгради, така и за производствени нужди в животновъдството;

2. стойността на получаваната пара и електроенергия от други централи;

3. постелята за животните, оценена по реда, възприет за допълнителната продукция, или по доставна стойност, ако е закупена;

4. (доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) изхабяването на малоценните и малотрайните предмети (включително работното облекло). Полагаемата се част от изхабяването за отделната култура се установява по реда на чл. 22, точка 2;

5. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) загубите от бракувани груби фуражи и силаж (само стойностно), повредени при съхранението им, когато няма виновни лица, разпределени пропорционално на употребените количества от съответните видове фуражи през годината. Същото се отнася и за загубите от законните фири в мястото на постоянното съхранение, установени съгласно Наредба № 1 за инвентаризация на стопанските средства на социалистическите организации (ДВ, бр. 95 от 1979 г.). Този разход е непланируем;

6. други разходи, непосочени в предходните статии. Когато същите се отнасят за повече от един вид производство, те се разпределят на база преките основни разходи (трудови и материални), извършени за тях.

Чл. 30. (1) В статията "Общопроизводствени разходи за звеното" се отнасят разходите, свързани с организацията и управлението на звеното - бригада (полевъдна, полевъдно-тракторна, тракторна, за комплексна механизация, за промишлено производство в растениевъдството, животновъдството и др.), участък, ферма, разсадник, хмелник, оранжерии и др. За тези разходи за всяко отделно звено се съставя план-сметка по приложение № 2. Същите разходи биват планируеми и непланируеми.

(2) Към планируемите общопроизводствени разходи за звеното се отнасят:

1. работната заплата с начисленията за ДОО на ръководителите на бригади (участъци), ветеринарните техници, ветеринарните фелдшери, счетоводителите, нормировчиците, отчетниците и др., прикрепени към звеното;

2. амортизационните отчисления, начислени през годината за възстановяване и основен ремонт на основните средства, свързани с организацията и ръководството на звеното;

3. текущ ремонт и поддържането на същите основни средства;

4. разходите за превоз на лицата, заети в производството до местоработата. Когато превозите се извършват със собствен автобусен транспорт, те се оценяват в пътни километри съгласно чл. 24;

5. разходите по безопасността и хигиената на труда, извършвани непосредствено за нуждите на звеното. Тук се включват разходите за: обезопасяване на машините, съоръженията и противопожарната охрана, лични предпазни средства и специални работни облекла, противоотрови и др., които не са капитални вложения или основен ремонт и не подлежат на финансиране от паричните фондове;

6. други планируеми допълнителни разходи за звеното, като:

а) разходи за командировки на персонала по т. 1;

б) изхабяване на малоценните и малотрайните предмети, ползувани от същия персонал, и др.

(3) Към непланируемите общопроизводствени разходи за звеното се отнасят:

1. разходите за заплащане на престои, в които се включва работната заплата с начисленията за ДОО на производствениците от звеното за престои по причини от общоуправленчески характер за звеното;

2. загуби от развала на материални ценности (без грубите фуражи и силажа), в които се включва себестойността на похабените материални ценности при съхранението им в складовете на звеното, изписани по съответния ред, когато за това няма виновни лица;

3. липси на материални ценности (след спадане на излишъците), установени при инвентаризации и други проверки в складовете на звеното;

4. други непланируеми разходи, към които се отнасят такива непланируеми разходи за звеното, като обезщетения за нетрудоспособност, възникнала вследствие на производствени травми, и др.

Чл. 31. В статията "Общопроизводствени разходи на поделението" се отнасят разходите, свързани с организацията и управлението на поделението. За тези разходи по поделения се съставя план-сметка по приложение № 3. Същите биват планируеми и непланируеми.

(2) Към планируемите общопроизводствени разходи за поделението се отнасят:

1. работната заплата с начисленията за ДОО на персонала, осъществяващ управлението на поделението като цяло и обслужването на това управление, а именно:

а) работната заплата с начисленията за ДОО на председателя, директора, главния инженер, зам.-директора по икономическите въпроси, главния счетоводител, началника на плановия отдел, началника на отдел ТРЗ, завеждащия планиране, завеждащия ТРЗ, управителите на филиалите, началник щаб ГО, юрисконсулта, завеждащия личен състав, счетоводителите, плановиците, икономистите, нормировчиците, стоковеда, касиера, домакина, снабдителите, закупчиците, началниците на складове, магазинерите, книговодителите, статистиците, машинописците, деловодителя, шофьорите на леки автомобили, телефонистите, прислужниците, пазачите от въоръжената и невъоръжената охрана и други, свързани с управлението на поделението като цяло и с обслужването на това управление;

б) работната заплата с начисленията за ДОО на персонала, свързан с организацията и управлението на: отрасъл растениевъдство (главен агроном на растителнозащитна база, агролесомелиоратор, мелиоратор, техник по тютюна, техник по поливането и др.), отрасъл животновъдство (главен зоотехник, главен ветеринарен лекар, ветеринарни лекари, техници по племенното дело и др.) и на допълнителните и второстепенните производства (ръководител на производството, технолог, лаборант и др.);

2. разходите за командировки на персонала по т. 1 на предходната алинея;

3. издръжката на лекия транспорт и служебните пътувания, в които се включват както разходите по издръжката на собствения лек транспорт, така и разходите за служебни пътувания в пределите на местонахождението на поделението с обществени превозни средства;

4. канцеларските и пощенските разходи. Тук се отнасят разходите за канцеларски материали, пощенски, телеграфни и телефонни такси, абонаментни такси за вестници и списания и др. за служебно ползуване, таксите за машинна обработка на първичната документация и др.;

5. амортизациите, в които се включват амортизационните отчисления за възстановяване и основен ремонт, начислени през годината на административните сгради, основните средства за обзавеждането им, леките автомобили, мотоциклетите, сметачните, изчислителните и пишещите машини, складовете и другите основни средства, свързани с управлението и обслужването на поделението като цяло;

6. текущ ремонт и поддържане на основните средства по ал. 2, т. 5;

7. транспортни разходи, към които се отнася стойността на извършените превози с товарен автотранспорт и жива теглителна сила за нуждите на управлението на поделението;

8. разходите по безопасността и хигиената на труда, към които се отнасят разходите за: обезопасяване на машините, съоръженията и противопожарната охрана, лични предпазни средства и специални работни облекла, противоотрови, разходите по опазване на околната среда, които не са капитални вложения или основен ремонт и не подлежат на финансиране от паричните фондове;

9. данъци и такси, към които се отнасят разходите за заплащане на местните данъци и такси от поделението, данък сгради и такси за канал и смет. Данъците и таксите за транспортните средства и др., имащи връзка с отделните спомагателни производства, не се включват в тази точка, а се отнасят като разходи за съответните спомагателни производства. Тук не се включват и данъците и таксите за сградите и помещенията, които се числят по баланса на поделението, но са заети от амбулатории, читални, столове и др. и са за сметка на фонд "СБКМ";

10. други планируеми разходи, към които се отнасят разходите от общ характер, неупоменати в предходните статии, като: осветление, отопление, канализация, водоснабдяване и за поддържане на чистотата на сградите и помещенията за канцеларии на поделението, общите сгради и съоръжения, складовете за готова продукция, складовете за материали, дворовете на поделението, площадките за общо ползуване и др. Тук се включват и изхабяването и ремонтът на малоценните и малотрайните предмети и инвентар, както и наемите за сгради и помещения от общ характер и др.;

11. (нова - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) начислени суми по фонд "Стимулиране на техническия прогрес" за сметка на част от реализирания икономически ефект от внедрени научно-технически постижения.

(3) Към непланируемите общопроизводствени разходи за поделението се отнасят:

1. глобите, неустойките и денгубите за текущата и за минали години, станали известни през текущата година (след приспадане на получените), за неспазване на условията за доставка, условията за плащане и превоз и др.;

2. доплащания (след приспадане на отстъпките) по "косинус фи", към които се отнасят изплатените от поделенията надбавки към тарифите за електроенергия, за нисък коефициент на използуване на електрическите мощности, намалени с отстъпките, направени за по-висок коефициент на използуването им;

3. липсата на материални ценности (след приспадане на излишъците), установени при инвентаризации и други проверки в складовете на поделението;

4. загубите от развала на материални ценности (без грубите фуражи и силажа), в които се включва стойността на похабените материални ценности при съхранението им в складовете на поделението, изписани по съответния ред, когато няма виновни лица;

5. загуби от престои, към които се отнася работната заплата с начисленията за ДОО на производствените работници и кооператори от поделението по причини от общоуправленчески характер на поделението;

6. други непланируеми разходи, към които се отнасят всички други непланируеми разходи от общоуправленчески характер, неупоменати в предходните статии (без тези, които са за сметка на паричните фондове).

Чл. 32. В статията "Общопроизводствени разходи на стопанската организация" се включват разходите по организацията и управлението на стопанската организация като цяло. Тези разходи по състав и наименование са аналогични с общопроизводствените разходи на поделението. За тяхното планиране и отчитане се ползува план-сметката по приложение № 3.

Чл. 33. Общопроизводствените разходи на звеното се отнасят в себестойността на продукцията, произведена в съответното звено. Разпределението им по производства (включително и към незавършеното производство) се извършва на базата на основните разходи за тези производства.

Чл. 34. (1) Общопроизводствените разходи за поделението се отнасят в себестойността на продукцията на основните, допълнителните и второстепенните производства, както и към някои видове капитални вложения, присъщи за селското стопанство (засаждането на нови и отглеждането на млади трайни насаждения, мелиоративни работи по почистване на обработваеми площи, събаряне на синори и др.). Когато някои от спомагателните производства извършват услуги на капиталното строителство и на основния ремонт (на собствено оборудване), извършвани по стопански начин, както и на други лица и организации, тези услуги се утежняват и с общопроизводствени разходи. Когато към поделението или стопанската организация има магазин за продажба на собствена продукция, в издръжката на тези магазини също така се отнася полагаемата се част от общопроизводствените разходи.

(2) Общопроизводствените разходи на поделението се разпределят по култури и възрастови групи животни, както и за незавършеното производство, пропорционално на основните производствени разходи, за допълнителните и второстепенните производства на базата на преките разходи, а за магазините - на базата на разходите по издръжката им. Общопроизводствените разходи се включват в себестойността на услугите от спомагателните производства по предходната алинея по планов норматив.

Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Общопроизводствените разходи за стопанската организация се разпределят по поделения на база общата сума на производствените разходи, извършени в поделенията (за основните, допълнителните и второстепенните производства, включително и за незавършеното производство, както и за услугите, извършени от спомагателните производства на други лица и организации и за капиталното строителство и основния ремонт на собствените основни средства, извършени по стопански начин), а за пласментно-снабдителната дейност - на базата на разходите по издръжката й.

(2) Общопроизводствените разходи за стопанската организация, полагаеми се за поделението, се разпределят по производства и дейности съгласно чл. 34.

Чл. 36. (1) В статията "Извънпроизводствени разходи" се отнасят разходите, свързани с реализацията на продукцията. За тях се съставя план-сметка по приложение № 4. Към извънпроизводствените разходи се отнасят:

1. транспортните разходи, към които се отнасят разходите, извършени от собствен или нает транспорт по реализацията на продукцията съгласно определените в ценоразписите условия за доставка на продукцията, както и разходите за натоварване на транспортните средства;

2. разходи за реклами, изложби, панаири, към които се отнасят разходите, свързани с реклама на готовата продукция, както и тези за участие в изложби и панаири, разходите за търговски представителства при изкупвателните организации;

3. други извънпроизводствени разходи, към които се отнасят всички разходи по реализацията на продукцията, неупоменати в предходните статии.

(2) Разходите по допълнителни манипулации, извършвани по заготовката на продукцията за сметка на изкупвателните организации, не се включват в извънпроизводствените разходи.

(3) В извънпроизводствените разходи не се отнасят разходите по издръжката на собствените на селскостопанските организации магазини за продажба на селскостопанска продукция. Тези разходи се планират и отчитат отделно.

(4) Извънпроизводствените разходи се включват в себестойността на реализираната продукция и се разпределят по продукти на база производствената им себестойност.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Разходи по управлението" се отнасят вноските, определени за издръжката на висшестоящите организации.

(2) Разходите по управлението се включват в себестойността на реализираната продукция и се разпределят по продукти на база производствената им себестойност.

Чл. 38. Производствените разходи за спомагателните производства (без ремонтните работилници) се групират по статии на калкулацията, посочени в приложение № 5.

Чл. 39. (1) В статията "Работна заплата с начисленията за ДОО" се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) начислената работна заплата по утвърдената система на заплащане на:

а) трактористите и прикачвачите при тракторния парк и комбайните;

б) шофьорите и товарачите при товарния и автобусния транспорт;

в) гледачите на работен добитък при живата теглителна сила;

г) персонала, обслужващ помпените, пароотоплителните и водоотоплителните станции, електроцентралите и електроагрегатите;

2. начислените за същите работници и други видове трудови възнаграждения по Кодекса на труда и други нормативни актове;

3. начисленията за ДОО, полагаеми се за работната заплата.

(2) Работната заплата и начисленията за ДОО на трактористите и прикачвачите са същевременно и пряк трудов разход в растениевъдството, животновъдството, допълнителните и второстепенните производства, за които е извършена работа със селскостопански машини. Поради това тези разходи се посочват и по статия № 1 при калкулиране на себестойността на произведената продукция от същите производства.

(3) В статията по ал. 1 не се включват работната заплата и начисленията за ДОО за трактористите за времето, през което са работили като ремонтни работници по ремонта на селскостопанските машини.

Чл. 40. В статията "Горивни и смазочни материали" се отнасят употребените горивни и смазочни материали, оценени по доставна стойност.

Чл. 41. В статията "Фураж" се отнася стойността на фуражите за работния добитък, оценени съгласно чл. 17, с тази разлика, че за фуражите от собствено производство не се прави корекция на плановата себестойност в края на годината. Разликата между плановата и фактическата себестойност на тези фуражи се отнася към другите производства и дейности пропорционално на използуваните от тях фуражи.

Чл. 42. В статията "Електроенергия" се отнасят разходите за електроенергия, оценена по доставна стойност, когато е получена от други предприятия, и по себестойност, когато е получена от собствени електроцентрали (агрегати).

Чл. 43. (1) В статията "Амортизации" се отнасят амортизационните отчисления за възстановяване и основен ремонт на: тракторите с прикачните машини и инвентар и други самоходни селскостопански машини; комбайните; товарните автомобили и ремаркета; автобусите; работните животни, каруците и амуницията; сградите, съоръженията и другите основни средства, които обслужват съответния вид спомагателно производство.

(2) Амортизационните отчисления на сградите и другите основни средства, обслужващи освен работния добитък и други видове и възрастови групи животни, се посочват в размер на полагаемата се част, установена съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4.

Чл. 44. (1) В статията "Текущ ремонт и поддържане" се отнася определената по калкулация стойност на текущия ремонт и поддържането, извършени от ремонтните работилници на поделението или от ремонтното предприятие към стопанската организация на: тракторите с прикачните машини и инвентар и други самоходни селскостопански машини; комбайните; товарните автомобили и ремаркета; автобусите; каруците и амуницията за работните животни; сградите, съоръженията и другите основни средства, които обслужват съответния вид спомагателно производство.

(2) Текущият ремонт и поддържането на сградите и другите основни средства, обслужващи освен работния добитък и други видове и възрастови групи животни, се посочват в размер на полагаемата се част, установена съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4.

(3) В статията по ал. 1 се отнася и стойността на текущия ремонт и поддържането от строителен характер, както и тези, извършени от други стопански организации.

Чл. 45. В статията "Разходи по безопасността и хигиената на труда" се отнасят извършените за отделните спомагателни производства разходи по безопасността и хигиената на труда.

Чл. 46. В статията "Други основни разходи" се отнасят:

1. стойността на работите, извършени от другите спомагателни производства (без ремонтните работилници) за тракторния парк, комбайните, товарния автотранспорт, автобусния транспорт, живата теглителна сила и др.;

2. изхабяването на гумите на: колесните трактори и другите самоходни селскостопански машини; комбайните; товарните автомобили и ремаркета; автобусите;

3. изхабяването на другите малоценни и малотрайни предмети, включително работното облекло;

4. стойността на постелята, медикаментите и препаратите, употребени за работните животни, а също така и разходите за подковаване;

5. осветление и др.

Чл. 47. (1) В статията "Общопроизводствени разходи" се отнасят разходите, свързани с организацията и ръководството на машинно-тракторния парк, автомобилния транспорт и живата теглителна сила, производството на електрическа енергия и др.

(2) При полевъдно-тракторната бригада, бригадата за комплексна механизация и бригадата за промишлено производство в растениевъдството в тази статия се отнасят допълнителните разходи, свързани само с дейността на механика и отчетник-зарядчика. Разходите за бригадния ръководител, счетоводителите и нормировчика към бригадата в тези случаи се смятат за общопроизводствени разходи за отглежданите култури в бригадата.

Чл. 48. (1) Производствените разходи за отделната ремонтна работилница (машинно-тракторна, коларо-железарска, сарашка и др.) се групират по статии на калкулацията, както следва:

1. пряк разход за работна заплата с начисленията за ДОО;

2. резервни части и други материали;

3. разпределяем разход за работна заплата с начисленията за ДОО;

4. електроенергия;

5. амортизация;

6. текущ ремонт и поддържане;

7. разходи по безопасността и хигиената на труда;

8. други основни разходи;

9. общопроизводствени разходи за работилницата.

(2) Разходите по предходната алинея се делят на:

1. преки, които включват 1 и 2 статия;

2. разпределяеми, които включват статии от 3 до 9.

Чл. 49. В статията "Пряк разход за работна заплата с начисленията за ДОО" се отнасят:

1. (изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) начислената работна заплата по утвърдената система на заплащане на лицата, заети пряко в ремонтните работилници, включително и на трактористите и комбайнерите за времето, през което те са работили като ремонтни работници по ремонта на селскостопанските машини;

2. начислените за същите лица други видове трудови възнаграждения по Кодекса на труда и други нормативни актове;

3. начисленията за ДОО, полагаеми се върху работната заплата.

Чл. 50. (Доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) В статията "Резервни части и други материали" се отнасят употребените резервни части и други материали, оценени по доставна стойност, а тези от собствено производство - по реда на чл. 16, ал. 2.

Чл. 51. В статията "Разпределяем разход за работна заплата с начисленията за ДОО" се отнася работната заплата с начисленията за ДОО на лицата, чийто труд се разпределя към отделните видове работи, извършвани в работилницата - главните майстори, включително главен майстор - завеждащ подвижната ремонтна работилница, инструменталчика, шофьора на подвижната ремонтна работилница и др.

Чл. 52. В статията "Електроенергия" се отнася доставната стойност на употребената електроенергия за нуждите на ремонтната работилница. Тук се отнася и себестойността на електроенергията, получена от собствената електроцентрала (агрегат).

Чл. 53. В статията "Амортизации" се отнасят амортизационните отчисления за възстановяване и основен ремонт, начислени през годината за машините, сградите, съоръженията и други основни средства на ремонтната работилница.

Чл. 54. В статията "Текущ ремонт и поддържане" се отнася стойността на текущия ремонт и поддържането на основните средства на отделната работилница, извършени от другите работилници на поделението, от самата нея или от други предприятия (включително и от ремонтните предприятия към стопанската организация).

Чл. 55. В статия "Разходи по безопасността и хигиената на труда" се отнасят извършените за ремонтната работилница разходи по безопасността, хигиената на труда и охраната на околната среда.

Чл. 56. В статията "Други основни разходи" се отнасят:

1. изхабяването на малоценните и малотрайните предмети, включително работното облекло;

2. стойността на работите, извършени от товарния автотранспорт, живата теглителна сила и др. за ремонтната работилница.

Чл. 57. В статията "Общопроизводствени разходи за работилницата" се отнасят:

1. работната заплата с начисленията за ДОО на началника на ремонтната работилница, инженера по ремонта на машините, счетоводителите, нормировчиците и др., числящи се към ремонтната работилница;

2. други разходи, свързани с организацията, ръководството и обслужването на ремонтната работилница.

Чл. 58. (1) За спомагателните производства се калкулира себестойност - на 1 декар мека оран, 1 тон или пътен километър, работата, извършена от 1 кон за 1 ден, 1 киловатчас, 1 кубически метър вода и пара, извършен ремонт, произведени резервни части и др.

(2) При калкулиране себестойността на 1 декар мека оран и на 1 тон или пътен километър стойността на отработеното масло се спада като допълнителна продукция от общата сума на производствените разходи.

(3) При калкулиране себестойността на работата на 1 кон за 1 ден отбитите от работните кобили кончета, оборският тор и конският косъм се спадат като допълнителна продукция от общата сума на производствените разходи. Работата, извършена от 1 вол за 3 дни, се равнява на работата, извършена от 1 кон за 2 дни.

(4) Себестойността на извършения ремонт от ремонтните работилници се калкулира, като към стойността на преките разходи се добави полагаемата се част от разпределяемите разходи, изчислени в процент към преките разходи. В себестойността на услугите, извършени на други лица и организации, се включва и съответната част от общопроизводствените разходи на поделението, респективно стопанската организация, изчислени по планов норматив.

Чл. 59. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) (1) Производствената себестойност на единица основна селскостопанска продукция се установява, като сумата на производствените разходи, намалена със стойността на допълнителната продукция и установените по съответния ред щети от стихийни бедствия, диви животни и епизоотии, се раздели на полученото количество основна продукция.

(2) Когато при отглеждането на определена култура или възрастова група животни се получават едновременно повече от един вид основна продукция, производствената себестойност на отделните видове основна продукция се калкулира, като: сумата на производствените разходи за културата или възрастовата група животни (намалена със стойността на допълнителната продукция) се разделя на сбора от сумите, получени при оценяването на произведените количества от отделните видове основна продукция по единни изкупни цени. Получава се коефициент, изразяващ разходите, полагащи се на 1 лв. от оценената по единни изкупни цени основна продукция. С този коефициент се умножават сумите, получени при оценяването на отделните видове основна продукция, при което се получават полагащите се разходи за отделните видове основна продукция. Себестойността на единица основна продукция се установява, като тези разходи се разделят на количеството й.

(3) Когато за даден вид продукция няма установени единни изкупни цени, ползуват се цени, установени от Министерството на земедeлието и хранителната промишленост.

(4) Тъй като единните изкупни цени за млякото (краве, биволско, овче и козе) са определени при съответна базисна масленост при оценяването на полученото през годината мляко по единни изкупни цени, те следва да се преизчислят за литър при фактическа масленост.

Чл. 60. При калкулиране себестойността на селскостопанската продукция, получена пред годината, към производствените разходи, извършени за нея през календарната година, се добавят и фактическите разходи по незавършеното производство от предшествуващата година.

Чл. 61. (1) Производствените разходи по незавършеното производство за реколтата през следващите години се отнасят:

1. по култури - за есенните култури, засети да края на годината, за плодоносещите трайни насаждения и за многогодишните тревни култури след прибиране на реколтата от тях и т. н.;

2. по отделни мероприятия - когато е извършена подготовка на площи, без да е известно още точно какви култури ще бъдат засети на тях през следващата година (дълбоката есенна оран, наторяването, обработката на черна угар и др.). През следващата година след засяването на тези площи разходите по същите мероприятия като незавършено производство се разпределят по съответните култури на базата на засетите декари.

(2) Стойността на торовете (включително и разходите по наторяването), употребени от началото на годината до прибирането на реколтата, се отнася изцяло в себестойността на продукцията, получена през същата година от наторените култури. Стойността на торовете (включително и разходите по наторяването), употребени след прибирането на реколтата до края на годината, се отнася чрез незавършеното производство изцяло в себестойността на продукцията от наторените култури, получена през следващата година.

Чл. 62. (1) В производствената себестойност на селскостопанската продукция се включват разходите по производството й, както следва:

1. зърното и семената - до манипулационните пунктове (площадките) или складовете;

2. сеното - до мястото на постоянното съхранение при фермите, включително разходите по направата на купите;

3. зелената маса - до мястото на консумацията, не по-далеч от фермата. При извозване на зелената маса на разстояние, по-голямо от това до фермите, извършените при това транспортни разходи в повече се отнасят за сметка на животновъдството;

4. кореноплодните и картофите - до мястото на съхранението, включително разходите по складирането им в ровниците;

5. плодовете от трайните насаждения - до манипулационните пунктове, респ. плодохранилищата;

6. хмеловия цвят - до сушилнята, включително разходите по сушенето;

7. тютюна - до определените приемателни пунктове за изкупуване;

8. продукцията от разсадниците - до предавателните пунктове в разсадниците;

9. зеленчуците, дините, пъпешите, тиквите, неомаганения памук и др. - до манипулационните пунктове, респ. съответните хранилища;

10. продукцията от животновъдството - до фермите или стопанските дворове (респ. складовете на стопанствата).

(2) Транспортните разходи, извършвани за превозване на продукция от блоковете до манипулационните пунктове, площадките, складовете и други пунктове, в които продукцията се съхранява, както и разходите по почистването, сушенето, сортирането, подреждането и други разходи, свързани със складирането, се включват в себестойността на основната продукция.

(3) Разходите по допълнителни манипулации, извършвани по заготовката на продукцията за сметка на изкупвателните организации, не се включват в себестойността на продукцията.

(4) Разходите по извозването на сламата, царевичака и други видове допълнителна продукция от растениевъдството до мястото на съхранението се включват в себестойността на основната продукция, ако мястото на съхранението е на територията на участъка или бригадата-производител. В случаите, когато мястото на съхранението е извън територията на участъка или бригадата-производител, разходите по извозването на сламата, царевичака и други видове допълнителна продукция от растениевъдството, предназначени за фураж или постеля, се включват в себестойността на основната продукция от растениевъдството, когато извозването е на разстояние, не по-голямо от разстоянието, определено от ръководството на селскостопанската организация и залегнало в плана на съответната производствена единица. Когато това разстояние е по-голямо от определеното по горния начин, разходите по извозването, съответствуващи на разликата в разстоянията, се отнасят в себестойността на продукцията, получена от животновъдството. Същото се отнася и за извозването на сламата, царевичака и другите видове допълнителна продукция от бригадите и участъците на специализираните предприятия на АПК.

Чл. 63. Търговската себестойност се калкулира, като към общата себестойност на реализираната продукция (получена чрез умножаване на количеството на реализираната продукция по производствената й себестойност за единица продукция) се добавят полагаемите се извънпроизводствени разходи и получената сума се разделя на количеството на реализираната продукция.

Чл. 64. При съставянето на статистическия отчет за себестойността на произведената продукция, когато обемът на тази продукция за даден период се различава чувствително от обема на реализираната продукция, само за установяване на търговската себестойност на произведената продукция, извънпроизводствените разходи, полагащи се за реализираната продукция, се отнасят към себестойността на произведената продукция не изцяло, а пропорционално на производствената себестойност на организацията, т. е. сумата на извънпроизводствените разходи се разделя на производствената себестойност на реализираната продукция и с полученото частно се умножава производствената себестойност на произведената продукция. Разходите по управлението се включват в себестойността на произведената продукция изцяло в размер на определените вноски.

Чл. 65. (1) При калкулиране на производствената себестойност на основната продукция при многогодишните тревни и фуражни култури се извършва следното:

1. количеството на получената зелена маса се превръща в сена, като при люцерната 4 кг зелена маса се равняват на 1 кг сено, а при еспарзетата и другите видове многогодишни треви - 3 кг зелена маса се равняват на 1 кг сено;

2. разходите по засяването на отделния вид многогодишни тревни фуражни култури се отнасят в себестойността на продукцията, получена от цялата му площ, като през три последователни години, след годината на засяването, към разходите по отглеждането им се прибави и една трета част от разходите по засяването;

3. разходите по прибирането на семето се водят отделно от разходите по прибирането на зелената маса и сеното.

(2) Производствената себестойност на отделните видове основна продукция от дадена многогодишна тревна фуражна култура се установява по следния начин:

1. себестойността на произведеното сено (включително получената зелена маса, превърната в сено) се получава, като към разходите по отглеждането на културата за годината се добавя съответната част (една трета) от разходите по засяването й и получената сума се разделя на декарите. Така се определят разходите по засяването и отглеждането за един декар. Последните се умножават по декарите, реколтирани за зелена маса и сено, добавят се разходите по прибирането на зелената маса и сеното и получената сума се дели на произведеното количество сено;

2. себестойността на единица семе се определя по аналогичен начин, като разходите по засяването и отглеждането на един декар се умножават по декарите, реколтирани за семе, и се добавят разходите по прибирането на семето. Получената сума се разделя на количеството семе.

(3) Когато от определената за семе площ се вземат предварително откоси за зелена маса или сено, разходите, полагащи се за тази площ, се разделят на броя на откосите, извършени върху останалата площ - за зелена маса или сено. Получената сума на разходите за един откос се спада от сумата на разходите за семенната площ толкова пъти, колкото предварителни откоси са взети от нея, и се прибавя към разходите, полагащи се за площта, използувана за зелена маса и сено.

(4) За нуждите на селскостопанските организации може да се установява себестойност и на зелената маса. В този случай сумата на разходите по засяването и отглеждането на един декар се умножава на декарите, реколтирани за зелена маса и сено. Полученото произведение се разделя на общото количество произведено сено (в което се включва и превърнатата в сено зелена маса). Получава се сумата на разходите по засяването и отглеждането на единица продукция за сеното. Сумата на разходите по засяването и отглеждането на зелената маса се равнява на една четвърт от разходите за сеното при люцерната и детелината и на една трета при еспарзетата и другите многогодишни тревни фуражни култури. Разходите по прибирането на зелената маса, които следва да се водят в този случай отделно от тези за сеното, се разделят на количеството й и получената сума се прибавя към разходите по засяването и отглеждането, полагащи се за единица зелена маса.

Чл. 66. Калкулирането на себестойността на основната продукция от едногодишните тревни фуражни култури, при които едновременно се получава повече от един вид основна продукция, се извършва по същия начин както при многогодишните с тази разлика, че разходите по засяването изцяло се отнасят към продукцията, получена през годината.

Чл. 67. (1) За царевицата, прибрана в пълна (восъчна) зрялост, се калкулира себестойност на единица количество неоронено зърно. Теглото на какалашките не се включва в количеството на оронената царевица, а разходите по оронването не се включват в себестойността на неороненото зърно.

(2) Когато при прибирането на царевицата с комбайн се получава оронено зърно, калкулира се себестойност на единица оронено зърно съгласно чл. 59.

(3) Себестойността на хибридната царевица се установява по следния начин:

1. обикновената царевица, получена от хибридните участъци, се оценява по себестойността на зърното, получено от участъците, които са били засети само с обикновена царевица. Себестойността на единица количество зърно от хибридната царевица се определя, като общата сума на разходите за хибридния участък се намали с установената по горния начин стойност на полученото количество обикновена царевица от същия участък и със стойността на допълнителната продукция и получения остатък се разделя на количеството на неороненото зърно от хибридната царевица;

2. в случай че се отглежда само хибридна царевица, общата сума на разходите за целия хибриден участък, намалена със стойността на допълнителна продукция, се разпределя между зърното от хибридната царевица и зърното от обикновената царевица, получена от същия участък, и калкулацията се извършва съгласно чл. 59.

Чл. 68. В случаите, когато част от площите на царевицата, ечемика, овеса и други култури от групата "Зърнени" се прибира целорастенийно, себестойността на зърното и на целорастенийно прибраната продукция се установява, като разходите по отглеждането се разпределят към зърното и към целорастенийно прибраната продукция на база на декарите от съответните площи. Към така получените суми се добавят разходите по прибирането съответно на зърното и целорастенийно прибраната продукция. Получените общи суми на производствените разходи за тези видове основна продукция се разделят на съответните произведени количества и се получава себестойността на единица продукция зърно и единица продукция целорастенийно прибрана продукция.

Чл. 69. (1) При калкулирането на себестойността на продукцията от оранжериите и парниците основните производствени разходи за оранжерийното и парниковото производство, които при извършването им не могат да бъдат отнесени направо към отделната култура, се разпределят по култури на база на квадратните метри засята площ.

(2) Продукцията, получена от оранжериите и парниците в края на годината, се счита като добив за същата календарна година и се оценява по себестойността на останалата продукция, получена през тази година. Така получената сума се прибавя към производствените разходи за останалата продукция, получена през годината, и се получава общата сума на производствените разходи за продукцията, получена през календарната година. Едновременно с това стойността на получената в края на годината продукция се приспада от разходите по незавършеното производство за следващата година.

Чл. 70. Себестойността на разсада, получен от овощните семенилища, се калкулира съгласно чл. 59. Ако обаче една част от разсада се изважда от участъка през есента, а другата - през пролетта на следващата година, калкулира се по следния начин: общата сума от разходите до изваждането на разсада се разделя на цялото количество произведен разсад (изваден и неизваден). Така получената сума на разходите за един брой разсад до изваждането се умножава по броя на извадените разсади. Към получената сума се прибавят разходите по изваждането. Себестойността на извадения разсад се установява, като полученият сбор се раздели на количеството изваден разсад. Разликата между общата сума на производствените разходи, извършени за овощните семенилища, и общата себестойност на извадения разсад е сумата на разходите за неизвадения разсад, която се посочва като незавършено производство за следващата година.

Чл. 71. Разходите, извършени през годината по засаждането и отглеждането на овощните дръвчета в питомник I година, са разходи по незавършено производство. През следващата година същите се прибавят към разходите по отглеждането на питомника II година. Себестойността на облагородените овощни дръвчета от питомника II година се калкулира съгласно чл. 59. Ако обаче една част от облагородените овощни дръвчета остане за изваждане през следващата (третата) година, себестойността на облагородените овощни дръвчета се установява по ред, аналогичен на посочения за овощните семенилища.

Чл. 72. Себестойността на резниците, получени от лозовите маточници, се калкулира по общия ред, като се има пред вид, че разходите, извършени по отглеждането на маточниците след резитбата на резниците, се отнасят като незавършено производство за следващата година.

Чл. 73. (1) При овощните маточни градини себестойността на калемите се калкулира по същия начин, както за резниците, с тази разлика, че получените плодове се оценяват по себестойността на продукцията, получена от плододаващите овощни градини от съответния вид, и със стойността им се намалява общият размер на производствените разходи на овощните маточни градини.

(2) Калемите, получавани от плодните овощни градини и от лозята на плод, се считат като допълнителна продукция и стойността им се спада от съответните производствени разходи по общия ред.

Чл. 74. При многогодишните цветни култури на открито разходите по засаждането или засяването (включително стойността на посевния или посадъчния материал) и по отглеждането им през първата година се посочват като незавършено производство. При онези многогодишни култури обаче, при които продукцията се получава още през първата година, общата сума на производствените разходи, намалена със стойността на допълнителната продукция (ако има такава), се разпределя към основната продукция, получена през годината, и към коренищата, неизвадени от земята до края на годината, съгласно чл. 59, ал. 2, след което се калкулира себестойност само на получената през годината основна продукция. Онази част от разходите, която се полага за коренищата, неизвадени до края на годината, изразява стойността на незавършеното производство на съответната култура. По същия начин се извършва разпределението на разходите и калкулацията и при отглеждането на многогодишните цветни култури през следващите години (втора, трета и т. н.).

Чл. 75. Когато на малки по размер площи се отглеждат няколко различни видове от дадена група култури (малка зеленчукова градина с разнообразно производство, малки площи, засети с цветя и т. н.), себестойността на основната продукция се калкулира, като общата сума на производствените разходи за цялата площ се разпределя по видове основна продукция, получена от отделните култури, по реда на чл. 59, ал. 2.

Чл. 76. (1) Прирастът като основна продукция от отделните видове и възрастови групи животни представлява увеличение в живото тегло на животните при отглеждането им.

(2) Количеството на прираста в живо тегло на животните от отделната възрастова група за определен период се установява, като към живото тегло на животните, налични в края на периода, се прибави живото тегло на излезлите през същия период животни - продадени за месо и разплод, прехвърлени в основните стада и в други възрастови групи, заклани в стопанството и излезли по друг начин (без теглото на умрелите животни), и от получения сбор се спадне живото тегло на животните, налични в началото на периода, получените приплоди и закупените, прехвърлените от други групи и постъпилите по друг начин (безвъзмездно и т. н.) животни.

(3) Като умрели се считат и животните, заклани по необходимост, когато не се оползотворява месото им, а също така и когато се дава за храна на животните.

(4) Продукцията, получена от умрелите животни - кожи, вълна, козина, месо за храна на животните, копита, рога, четина и др., когато е възможно използуването й, се счита като допълнителна продукция от отглеждането на съответния вид или възрастова група животни.

Чл. 77. (1) Освен видовете основна продукция по приложение № 1 обект на калкулиране в животновъдството е и живото тегло на младите животни и животните за угояване, тъй като при излизането им от съответните възрастови групи се реализира не само създаденият прираст, а цялото им живо тегло.

(2) Живото тегло на животните от отделната възрастова група представлява сбор от теглата на: животните, налични в началото на периода, получените приплоди и закупените, прехвърлените от други групи и постъпилите по друг начин (безвъзмездно и т. н.) животни плюс количеството на създадения през периода прираст. Живото тегло на животните от отделната възрастова група може да се получи и като сбор на живите тегла на животните: налични в края на периода, продадени за месо и разплод, прехвърлени в основните стада и в други възрастови групи, заклани в стопанството и излезли по друг начин, без теглото на умрелите през периода животни, установено в деня на умирането им.

Чл. 78. (1) Себестойност на живото тегло се калкулира при телетата и малачетата до 6-месечна възраст, телетата и малачетата над 6-месечна възраст, телетата и малачетата за угояване, говедата и биволите за угояване, прасетата от 2- до 4-месечна възраст, прасетата над 4-месечна възраст, свинете за угояване, шилетата от текущата година, шилетата от минали години, агнетата за угояване, овни и овци за угояване, козлетата от отбиването да края на годината, младите кози, младите птици, птиците за угояване и младите зайци.

(2) Калкулирането на себестойността на живото тегло се извършва, като към балансовата стойност на животните, налични в съответната възрастова група в началото на годината, се прибавят себестойността на животните, прехвърлени в групата от другите млади групи и от угояването, стойността на бракуваните животни от основните стада, оценени по цени на едро на производител (когато тези животни се прехвърлят в групата за угояване), себестойността на родените телета и малачета (приплоди) при влизането им в групата до 6-месечна възраст, доставната стойност на закупените животни, стойността на животните, получени по друг начин, и себестойността на получения през годината прираст. Получената сума се разделя на живото тегло на животните от групата.

Чл. 79. (1) Средният брой на животните от даден вид или възрастова група за определен период от време (година, тримесечие, месец и т. н.) се установява, като броят на фуражните им дни се раздели на броя на календарните дни за същия период.

(2) Фуражните дни са календарните дни, през които отделното животно се отглежда в стопанството.

(3) Броят на фуражните дни за дадена група животни представлява сбор от фуражните дни на всички животни от групата за определен период от време.

Чл. 80. Калкулирането на себестойността на основната продукция при възрастовите групи животни, от които се получава само един вид основна продукция, каквито са младите животни, животните за угояване, основното свинско стадо и някои други възрастови групи животни, се извършва съгласно чл. 59, ал. 1, като се имат пред вид и някои особености.

Чл. 81. (1) При основното свинско стадо се калкулира себестойност на прираста на живото тегло на прасетата до отбиването и на едно отбито прасе.

(2) Себестойността на прираста в живото тегло на прасетата до отбиването се установява, като общата сума на разходите по отглеждането на основното свинско стадо (с прасетата до отбиването) се намали със стойността на допълнителната продукция (ако има такава) и полученият остатък се раздели на количеството на прираста. По изключение при калкулирането на себестойността на продукцията от основното свинско стадо в количеството на прираста на прасетата до отбиването се включва и теглото на приплодите при раждането им.

(3) Себестойността на живото тегло на прасетата до отбиването се установява, като към балансовата стойност на неотбитите прасета, намиращи се при майките в началото на годината, се прибави общата себестойност на прираста, получен през годината. Получената сума се разделя на живото тегло на отбитите прасета, прасетата, излезли преди отбиването (без умрелите), и неотбитите прасета, останали при майките в края на годината.

(4) Себестойността на едно отбито прасе се установява, като живото тегло на всички отбити прасета се умножи по себестойността на 1 кг живо тегло и получената сума се раздели на броя на отбитите прасета.

Чл. 82. (1) Калкулирането на себестойността на продукцията, получена при отглеждането на свине-майки за еднократно опрасване, се извършва по начина, възприет за основното свинско стадо.

(2) В случаите, когато някои еднократни майки са умрели преди връщането им в групата "Свине за угояване", тяхната стойност се отразява като разход по отглеждането на свинете-майки за еднократно опрасване в статията "Други основни разходи", а техният брой, живо тегло и стойност се отписват от групата "Свине за еднократно опрасване" като излезли.

(3) По начина по предходната алинея се отразява и намалението на живото тегло в случаите, когато еднократните майки се връщат в групата "Свине за угояване" с живо тегло, по-малко от това, което са имали при заделянето от тази група, с тази разлика, че от групата "Свине-майки за еднократно опрасване" се отписват само намалението на живото тегло и стойността на това намаление.

(4) В случаите, когато еднократните майки се връщат в групата "Свине за угояване" с живо тегло, по-голямо от това, което са имали при заделянето им от тази група, увеличението в теглото им се отразява като допълнителна продукция от отглеждането на свинете-майки за еднократно опрасване и като прираст в групата "Свине-майки за еднократно опрасване".

(5) В случаите по ал. 2, 3 и 4 теглото на умрелите свине-майки за еднократно опрасване и увеличението или намалението на тяхното тегло се оценяват по себестойността на свинете от същата група.

(6) Когато някои от свинете-майки за еднократно опрасване поради показани добри резултати, вместо да се върнат в групата "Свине за угояване", се прехвърлят направо в групата на основните свине-майки, с разликите в живото им тегло се постъпва по същия начин, както при връщането им в групата "Свине за угояване".

Чл. 83. При калкулиране на себестойността на получената продукция от основните птичи стада (поотделно за всеки вид птици) да се има пред вид следното:

1. когато след ликвидацията на основните птичи стада се установи разлика между стойността, по която птиците са се водили по баланса, и стойността, по която са отписани, дължаща се на увеличение или намаление на теглото им при отглеждането, ако разликата е положителна, тя се приспада от производствените разходи по отглеждането на основното птиче стадо (като допълнителна продукция). Когато разликата е отрицателна, тя се отнася като разход по отглеждането на основното птиче стадо в статията "Други основни разходи". По същия начин се постъпва и когато основните птичи стада се ликвидират по реализационни цени, по-високи или по-ниски от оценките им по баланса;

2. стойността на умрелите птици от основното стадо се отнася като разход по отглеждането на това стадо в статия 13 "Други основни разходи".

Чл. 84. При инкубацията се калкулира себестойността на едно пиле (пате, пуйче, гъсе), като от общата сума на разходите по инкубацията (включително стойността на заложените яйца) се приспадне стойността на отпадналите при първия преглед, но годни за консумация яйца и полученият остатък се раздели на произведените жизнеспособни пилета (патета, пуйчета, гъсета). Заложените в инкубаторите яйца се отчитат като разход в отделна статия под наименование "Стойност на заложените яйца" (без отпадналите при първия преглед).

Чл. 85. При основното племенно конско стадо се калкулира себестойността на едно отбито конче, като се извършва следното:

1. определя се броят на фуражните дни на отбитите кончета, като към броя на фуражните им дни от раждането до отбиването се добавят полагаемите се дни преди раждането (т. е. дните, през които трае бременността на кобилите-майки - по 340 дни на майка);

2. определя се броят на фуражните дни на наличните в края на годината неотбити кончета, като към броя на фуражните им дни от раждането до края на текущата година се добавят фуражните дни за бременността на кобилите-майки;

3. към балансовата стойност на наличните в началото на годината неотбити кончета се прибавя сумата на разходите по отглеждането на основното племенно стадо (кобили-майки с жребци-производители, жребци-пробници и кончета до отбиването), намалена със стойността на получената допълнителна продукция. Получената сума се разделя на общия брой фуражни дни на кончетата, отбити през годината, и наличните в края на годината неотбити кончета. Получава се сумата на разходите за един фуражен ден;

4. себестойността на едно отбито конче се получава, като броят на фуражните дни на отбитите кончета се умножи по размера на разходите за един фуражен ден и получената сума се раздели на броя на отбитите кончета.

Чл. 86. При младите племенни кончета от групата "Племенни кончета от отбиването до 3-годишна възраст" се калкулира себестойност на едно 3-годишно конче, като се извършва следното:

1. определя се броят на фуражните дни на кончетата, излезли от групата през годината (без умрелите), като сбор от фуражните дни за периода от раждането до края на текущата година и фуражните дни за бременността на кобилите - техни майки;

2. определя се броят на фуражните дни на кончетата, налични в групата в края на годината, като сбор от фуражните дни за периода от раждането до края на текущата година и фуражните дни за бременността на кобилите-майки;

3. към балансовата стойност на кончетата, налични в групата в началото на годината, се прибавят сумата на разходите по отглеждането на кончетата през годината (намалена със стойността на получената допълнителна продукция), себестойността на постъпилите в групата отбити кончета през годината и стойността на кончетата, получени от други стопанства. Получената сума се разделя на общия брой на фуражните дни на кончетата, излезли през годината (без умрелите), и кончетата, налични в групата в края на годината. Получава се сумата на разходите за един фуражен ден;

4. себестойността на едно 3-годишно конче се получава, като броят на фуражните дни на излезлите кончета (без умрелите) се умножи по сумата на разходите за един фуражен ден и получената сума се разделя на броя на същите кончета.

Чл. 87. При младите племенни коне над 3-годишна възраст се калкулира себестойността на един кон (кобила, жребец), излязъл от групата по предназначение - прехвърлен в основното разплодно стадо, предаден за разплод и др., като се извършва следното:

1. определя се броят на фуражните дни на конете, излезли по предназначения (т. е. без умрелите и бракуваните от разплод), като сбор от фуражните дни за периода от раждането до излизането от групата и фуражните дни за бременността на кобилите - техни майки;

2. определя се броят на фуражните дни на младите коне, налични в групата в края на годината, като сбор от фуражните дни за периода от раждането до края на текущата година и фуражните дни за бременността на кобилите-майки;

3. към балансовата стойност на конете, налични в групата в началото на годината, се прибавят сумата на разходите по отглеждането на конете през годината (намалена със стойността на получената допълнителна продукция), себестойността на постъпилите през годината кончета от групата до 3-годишна възраст и стойността на младите коне, получени от други стопанства, а се приспада стойността на бракуваните от разплод коне от групата, оценени като работни животни. Получената сума се разделя на общия брой на фуражните дни на конете, излезли през годината по предназначение, и конете, налични в групата до края на годината. Получава се сумата на разходите за един фуражен ден;

4. себестойността на един кон (кобила, жребец), излязъл от групата по предназначение, се получава, като броят на фуражните дни на конете, излезли по предназначение, се умножи по сумата на разходите за един фуражен ден и получената сума се раздели на броя на същите коне.

Чл. 88. При основните племенни стада за производство на мулета, както и при младите мулета, себестойността се калкулира съгласно чл. 85 и 86.

Чл. 89. При младите коне от работни животни се калкулира себестойността на един кон (кобила) за работа по следния начин:

1. определя се броят на фуражните дни на конете, излезли от групата през годината (без умрелите), като сбор от фуражните дни за периода от раждането до излизането от групата и дните, през които кобилите - техни майки, не са работили поради напреднала бременност (по 75 фуражни дни на кобила-майка);

2. определя се броят на фуражните дни на конете, налични в групата в края на годината като сбор от фуражните дни за периода от раждането до края на текущата година и дните, през които кобилите - техни майки, не са работили поради напреднала бременност;

3. стойността на едно конче при раждането се равнява на сумата на разходите за 75 фуражни дни на майката;

4. сумата на разходите по отглеждането на кончетата през бозайния период се равнява на една пета от разходите за кобила-майка през същия период;

5. към балансовата стойност на конете, налични в групата в началото на годината, се прибавят сумата на разходите по отглеждането на конете през годината (намалена със стойността на получената допълнителна продукция), стойността на родените през годината кончета, сумата на разходите по отглеждането на кончетата през бозайния период за годината и стойността на кончетата, постъпили от други стопанства. Получената сума се разделя на общия брой на фуражните дни на конете, излезли през годината (без умрелите), и конете, налични в групата в края на годината. Получава се сумата на разходите за един фуражен ден;

6. себестойността на един кон (кобила) за работа се получава, като броят на фуражните дни на излезлите от групата коне (без умрелите) се умножи на сумата на разходите за един фуражен ден и получената сума се раздели на броя на същите коне.

Чл. 90. При отглеждането на риба за консумация в басейни към селскостопанските организации се калкулира себестойността на уловената риба по следния начин:

1. към разходите по отглеждането на рибата през годината (включително стойността на зарибителния материал) се прибавя стойността на незавършеното производство от предшествуващата година и получената сума се разпределя между уловената и останалата налична в края на годината в басейните риба. Разпределението на разходите се извършва пропорционално на количеството уловена и налична в края на годината риба;

2. себестойността на единица количество (тегло) уловена риба се установява, като към частта от разходите, полагаема се за същата риба, се добавят и разходите по улова и получената сума се раздели на теглото на уловената риба;

3. стойността на зарибителния материал се посочва като разход в отделна статия на калкулацията под наименование "Зарибителен материал".

Чл. 91. При отглеждане на риба за консумация в по-големи водоеми - язовири, езера, блата и др., когато няма възможност да се установява количеството на останалата в края на годината неуловена риба, себестойността на единица количество (тегло) уловена риба се установява, като към цялата сума на разходите по отглеждането се прибавят разходите по улова и получената сума се раздели на теглото на уловената риба. Когато след зарибяването до края на годината няма улов на риба, всички разходи по зарибяването се посочват в края на годината като незавършено производство и се включват изцяло в себестойността на уловената риба през следващата година.

Чл. 92. Калкулирането на себестойността на основната продукция при възрастовите групи животни, от които се получава повече от един вид основна продукция, каквито са основното говеждо стадо, основното биволско стадо, овчите стада, бройлерите, птичите стада, пчелните семейства и др., се извършва съгласно чл. 59, ал. 2, като се имат пред вид и някои особености.

Чл. 93. (1) При основното овче стадо се калкулира себестойност на млякото, вълната, прираста в живо тегло на агнета до отбиването, живото тегло на агнета до отбиването, едно отбито агне. По изключение, както при основното свинско стадо, при калкулирането на себестойността на продукцията от основното овче стадо в количеството на прираста на агнета до отбиването се включва и теглото на приплодите при раждането им.

(2) Разпределението на производствените разходи за отглеждането на основното овче стадо на отделните видове основна продукция (мляко, вълна, и прираст) се извършва съгласно чл. 59, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Оценяването на прираста на агнетата до отбиването по единни изкупни цени се извършва по следния начин:

1. живото тегло на отбитите агнета (прехвърлени в групата на шилетата и предадени за разплод и месо) се умножава по съответните единни изкупни цени. Живото тегло на закланите по необходимост и умрелите агнета се умножава по цени, не по-ниски от най-ниската единна изкупна цена за агнета. Към сбора на получените суми се прибавя стойността на наличните в края на годината оценени по единни изкупни цени неотбити агнета. От така получената сума се приспадат стойността на наличните в началото на годината неотбити агнета и стойността на агнетата, постъпили отвън;

2. стойността на наличните в началото на годината неотбити агнета в този случай (т. е. само при калкулацията) се получава, като живото им тегло се умножи по съответната единна изкупна цена;

3. оценяването на умрелите агнета по единна изкупна цена в случая се прави с цел да се извърши по-правилно разпределение на производствените разходи към различните видове основна продукция, получена от основното овче стадо.

(4) Себестойността на живото тегло на агнетата до отбиването се установява, като към балансовата стойност на наличните в началото на годината неотбити агнета се прибави общата себестойност на прираста, установена по посочения начин, и получената сума се раздели на живото тегло на агнетата, излезли от групата през годината (без умрелите) и наличните в края на годината неотбити агнета.

(5) Себестойността на едно отбито агне се установява, като живото тегло на всички отбити агнета се умножи по себестойността на един килограм живо тегло и получената сума се раздели на броя на отбитите агнета.

Чл. 94. (1) При шилетата от текущата и от минали години се калкулира себестойността на прираста и вълната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Оценяването на прираста на шилетата от текущата година по единни изкупни цени се извършва като: живото тегло на продадените шилета за разплод и за месо се умножава по съответните единни изкупни цени; живото тегло на закланите по необходимост и умрелите шилета се умножава по цени, не по-ниски от най-ниските единни изкупни цени на шилетата; към сбора на получените суми се прибавя стойността на наличните в края на годината оценени по единни изкупни цени шилета. От така получената сума се приспада стойността на постъпилите през годината в групата отбити агнета и закупените и постъпили по друг начин шилета.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Оценяване на прираста на шилетата от минали години по единни изкупни цени се извършва по начина по предходната алинея, като се има пред вид, че от сборната сума, получена при оценяването на излезлите и наличните в края на годината шилета, се приспада стойността на шилетата, налични в началото на годината, и шилетата, закупени или постъпили по друг начин.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 1983 г.) Стойността на постъпилите отбити агнета в групата на шилетата от текущата година, на наличните в началото на годината шилета в групата от минали години, а също така и стойността на закупените и получените по друг начин шилета се установява, като живото им тегло се умножава по средната претеглена единна изкупна цена на съответната група.

(5) Разпределението на производствените разходи за отглеждането на шилетата от съответната група по отделни видове основна продукция (прираст и вълна) и установяването на себестойността на единица основна продукция се извършват съгласно чл. 59, ал. 2.

Чл. 95. (1) При птицекомбинатите за производство на бройлери се калкулира себестойността на: живото тегло на младите птици, отгледани за включване в родителски (основни) стада; яйцата, получени от родителските стада; получените от инкубацията жизнеспособни пилета за бройлери; живото тегло на отгледаните бройлери.

(2) Себестойността на живото тегло на младите птици, отгледани за включване в родителските стада, се калкулира по следния начин:

1. към доставната стойност на закупените пилета се прибавят разходите по отглеждането им. От така получената сума се спада сумата, реализирана от продажбата на негодни и нестандартни птици и остатъкът се разделя на живото тегло на младите птици, прехвърлени в родителското стадо;

2. умрелите млади птици утежняват себестойността на отгледаните и прехвърлени в основното стадо млади птици, тъй като с тях са намаляват само броят и живото тегло на птиците в групата, без да се получава стойностна оценка при калкулацията;

3. когато в края на годината отглежданите млади птици не са навършили необходимата възраст за прехвърляне в родителското стадо, те се посочват в баланса по себестойност, равна на сбора от доставната стойност на пилетата и разходите по отглеждането им до края на годината, намалени със сумата, реализирана при продажба на негодни и нестандартни птици. Калкулирането на себестойността на живото тегло за тези птици се извършва през следващата година при прехвърлянето им в родителското стадо;

4. отгледаните млади птици се прехвърлят в родителските стада по тяхната фактическа себестойност.

(3) При калкулирането на себестойността на яйцата, получени от родителските стада, трябва да се имат пред вид следните особености:

1. в производствените разходи по отглеждането на родителските стада се включва като разход (в статия с наименование "Изхабяване на родителските стада") разликата между фактическата себестойност на птиците при влизането им в родителските стада и сумата, която се реализира при тяхната ликвидация;

2. когато яйценосенето от отделните стада започва през една година и завършва през следващата, сумата на тази разлика (отчитана като изхабяване на родителските стада) се разпределя между двете години на базата на произведените яйца. За целта броят на яйцата, произведени през първата година, се умножава по плановата норма за полагаемото се изхабяване на едно яйце. Получената сума се отнася в производствените разходи за отглеждане на родителските стада през годината, а останалата сума от изхабяването се начислява като производствен разход през следващата година;

3. плановата норма на изхабяването, полагаема се за едно яйце, се определя по планов разчет, като разликата между фактическата себестойност, по която се предвижда младите птици да влязат в родителските стада, и сумата, която се предвижда да постъпи от реализацията при ликвидирането на птиците от родителските стада (след като се вземе пред вид и допустимата смъртност), се раздели на броя на яйцата, предвидени да се получават през целия яйценосен период на родителското стадо;

4. калкулирането на себестойността на яйцата, получени от родителските стада, се извършва, като общата сума на производствените разходи (включително и съответното изхабяване на родителските стада) се намали със стойността на допълнителната продукция и полученият остатък се раздели на броя на произведените яйца.

(4) Калкулирането на себестойността на получените от инкубацията жизнеспособни пилета за бройлери се извършва съгласно чл. 84, като се има пред вид, че яйцата се залагат в инкубаторите по себестойност.

(5) Себестойността на живото тегло на отгледаните бройлери се калкулира по следния начин:

1. към себестойността на пилетата, заложени за бройлери (или към тяхната доставна стойност, ако са закупени), се прибавят разходите по отглеждането им. Получената сума, намалена със стойността на допълнителната продукция, се разделя на живото тегло на отгледаните бройлери;

2. умрелите бройлери утежняват себестойността на отгледаните бройлери, тъй като с тях се намалява само количеството на бройлерите, без да получават стойностна оценка при калкулирането;

3. когато в края на годината (респ. отчетния период) производственият процес по отглеждането на бройлерите не е завършен, тогава сумата на разходите, извършени от деня на залагането на пилетата до края на годината, се посочва в баланса като незавършено производство;

4. поради значителния размер разходите за отопление и постеля при бройлерното производство се посочват в отделни статии на калкулацията, съответно "Отопление" и "Постеля".

Чл. 96. (1) При птицекомбинатите (птицефабриките) за производство на яйца се калкулира себестойността на: живото тегло на младите птици, отгледани за включване в родителските (основните) стада; яйцата, получени от родителските (основните) стада; получените от инкубацията жизнеспособни пилета за стокови носачки; живото тегло на младите птици, отгледани за стокови носачки; яйцата, получени от стоковите носачки.

(2) Калкулирането на себестойността на живото тегло на младите птици, отгледани за включване в родителските стада, и на живото тегло на младите птици, отгледани за стокови носачки, се извършва съгласно чл. 95, ал. 2.

(3) Калкулирането на себестойността на яйцата, получени от родителските стада, и яйцата, получени от стокови носачки, се извършва съгласно чл. 95, ал. 3.

(4) Калкулирането на себестойността на получените при инкубацията жизнеспособни пилета за стокови носачки се извършва съгласно чл. 84, като се има пред вид, че яйцата се залагат в инкубаторите по себестойност.

Чл. 97. (1) При пчеларството, когато отглеждането на пчелни семейства се извършва за производство на мед, като основна продукция се счита само изваденият през годината мед. Получените други видове пчелни продукти - пчелен восък, пчелен клей (прополис) и др., се считат като допълнителна продукция и се оценяват по цени на едро за производител.

(2) При отглеждането на пчелни семейства за производството на пчелно млечице като основна продукция се счита само полученото пчелно млечице. Получените други видове пчелни продукти, включително и изваденият мед, се считат като допълнителна продукция и се оценяват по цени на едро.

(3) При отглеждането на пчелни семейства за производство на пчелна отрова като основна продукция се счита само пчелната отрова, а при отглеждането на пчелни семейства за производство на оплодени пчелни майки, предназначени за продажба и за собствени нужди, като основна продукция се считат само получените оплодени пчелни майки. Получените други видове пчелни продукти и в двата случая се считат като допълнителна продукция и се оценяват по цени на едро.

(4) При отглеждането на пчелни семейства за производство на мед и предназначен за продажба цветен прашец като основна продукция се счита изваденият мед, а полученият цветен прашец се счита като допълнителна продукция. Получените други видове пчелни продукти се считат също като допълнителна продукция и се оценяват по цени на едро.

(5) При калкулирането на себестойността независимо от насоката и отглеждането на пчелните семейства медът, оставен в кошерите като зимен запас за подхранване на пчелите, не се включва в количеството на добития (извадения) мед през годината, не се счита като обща продукция за годината и не се отнася като разход през следващата година.

(6) Когато освен получаването на посочените видове основна и допълнителна продукция се създават и нови пчелни семейства, те се считат като допълнителна продукция и се оценяват по цени на едро.

(7) В случаите, когато от селскостопанските организации се заплащат на пчеларските предприятия определени суми за опрашване от пчелите на селскостопанските култури, с тези суми пчеларските предприятия намаляват производствените разходи, отнасящи се за основната продукция, получена от пчеларството.

(8) Когато в пчеларското предприятие или селскостопанската организация се получава мед (или други продукти) от пчелини с различно производствено направление, изчислява се и обща - средна претеглена себестойност на предприятието или организацията, като всяко отделно количество от продукцията се умножава по установената за него себестойност (респ. стойностна оценка). Посочените произведения се сумират и сборът се разделя на общото количество на тази продукция.

(9) Поради значителните размери на сумите, изразяващи изхабяването на кошерите и стойността на залаганите в кошерите изкуствени восъчни основи, тези разходи се посочват в отделни статии на калкулацията съответно под наименования "Изхабяване на кошерите" и "Вложени изкуствени восъчни основи". За вложените изкуствени восъчни основи освен стойността се посочват и данните за броя и теглото им.