Държавен вестник, брой 17 от 6.III

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Приложение № 3 към чл. 12, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Приложение № 4 към чл. 15, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

1. Допълнителна информация

1.1. Материалът е подходящ за:

- облицовка на таван (1)

- облицовка на задни или странични стени (1)

- подови покрития (1)

- тапициране (1) или покриване (1) на седалки

- отоплителни и вентилационни тръби (1)

- багажни полици (1)

- други цели (моля, изброяват се):

Компонентите като комплектни устройства (седалки, разделителни стени, багажни полици и др.) (1) са подходящи за използване в превозни средства категории M2/M3(1).

1.2. Съответствията с изискванията за скоростта на горене са проверени във:

хоризонталната посока («)

вертикалната посока

двете, хоризонтална и вертикална посока

Съответствието със скоростта на разтопяване е проверено за компоненти съгласно приложение № 7, символ.

Съответствието е проверено за компоненти, одобрени като комплектни устройства, символ.

1.3. Ограничения при употреба и монтажни изисквания:

5. Забележки:

_________________________

(1) Излишното се задрасква.

(2) Ако начинът на идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия ЕО сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например: ABC??123??).

(3) Съгласно определенията, посочени в Закона за движение по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета (Приложение № II А от Директива 70/156/ЕС).

Приложение № 5 към чл. 19, ал. 5

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2013 г., в сила от 01.07.2013 г.)

Част I

Образец на ЕО маркировка за одобряване на типа

Показаната на фигурата ЕО маркировка за одобряване на типа означава, че материалът е одобрен в Република България (е 34) съгласно тази наредба (Директива 95/28/ЕС)(00) и базов номер на одобряването 2439. Първите две цифри "00" показват, че този компонент е бил одобрен в съответствие с първоначалната версия на директивата. Допълнителният символ

показва, че типът на материала е бил одобрен в съответствие с неговите скорости на горене в хоризонтална и вертикална посока.

Символите

и

показват одобрение съгласно приложение № 7 и/или одобрение, като комплектувано изделие, като седалки, разделителни стени и др. Допълнителните символи се използват само ако са приложими.

Част II

Отличителни номера на държавите - членки на ЕС

1 за Германия;

2 за Франция;

3 за Италия;

4 за Холандия;

5 за Швеция;

6 за Белгия;

7 за Унгария;

8 за Чехия;

9 за Испания;

11 за Великобритания;

12 за Австрия;

13 за Люксембург;

17 за Финландия;

18 за Дания;

19 за Румъния;

20 за Полша;

21 за Португалия;

23 за Гърция;

24 за Ирландия;

25 за Хърватия;

26 за Словения;

27 за Словакия;

29 за Естония;

32 за Латвия;

36 за Литва;

49 за Кипър;

50 за Малта.

Приложение № 6 към чл. 22, ал. 1

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Изпитване за определяне хоризонталната скорост на горене на материалите

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Принцип

Пробата се поставя в хоризонтален U-образен съд и се подлага на действието на определен нискоенергиен пламък за 15 s в горивна камера, като пламъкът действа върху свободния край на пробата. Изпитването приключва, ако и когато пламъкът загасне или времето, за което пламъкът преминава определено разстояние.

2. Апаратура

2.1. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) За предпочитане е горивната камера (фиг. 1) да е направена от неръждаема стомана и с размери, дадени на фиг. 2. Предната част на камерата има огнеупорен прозорец за наблюдение, който може да покрива предната част, и който може да бъде направен като врата за достъп. Дъното на камерата има вентилационни отвори, а в горната част има от всички страни изрези. Горивната камера има четири крака с височина 10 mm. Камерата може да има отвор за вкарване на съда с пробата, а на другия край на камерата е предвиден отвор за подаване на газ. Разтопеният материал се събира в съд (виж фиг. 3), който е поставен на дъното между вентилационните отвори, без да ги покрива.

Фиг. 1. Модел на горивна камера със съд за пробата и съд за стопилката

Фиг. 2. Модел на горивна камера

(размери в mm)

Фиг. 3. Типичен съд за стопилка

(размери в mm)

2.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Съдът за пробата се състои от два U-образни метални листа или скара от корозионноустойчив материал. Размерите са дадени на фиг. 4. На долния лист има щифтове, а на горния - съответни отвори, подредени по такъв начин, че да осигуряват постоянно захващане на пробата. Щифтовете също така служат като измерителни точки за начало и край на разстоянието за изгаряне. Предвиждат се поддържащи рамката струни, направени от топлоустойчив метал с диаметър 0,25 mm, поставени на интервали от 25 mm на дъното (фиг. 5). Долната част на пробата е на 178 mm над долния лист. Разстоянието между предния ръб на съда за пробата и предната стена на камерата е 22 mm, а разстоянието по дължина между съда за пробата и страничните стени на камерата е 50 mm (всички размери са вътрешни) (виж фиг. 1 и 2).

Фиг. 4. Модел на съд за проба

(размери в mm)

Фиг. 5. Модел на част от долната U-образна рамка, конструирана за поддържане от пръти

(размери в mm)

2.3. Газова горелка. Малкият източник на запалване се осигурява от Bunsen горелка с вътрешен диаметър 9,5 ± 0,5 mm. Тя е разположена в изпитвателното отделение, така че центърът на дюзата е на 19 mm под средата на долния ръб на отворения край на пробата (виж фиг. 2).

2.4. Газът за изпитване, с който се захранва горелката, има калоричност около 38 MJ/mi (например естествен газ).

2.5. Метален гребен с дължина не по-малка от 110 mm със седем, осем добре загладени зъба през 25 mm.

2.6. Измервател на горенето с точност до 0,5 s.

2.7. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Шкаф за изпарения. Горивната камера може да бъде разположена в шкаф за изпарения при положение, че вътрешният му обем е не по-малък от 20 пъти и не по-голям от 110 пъти от обема на горивната камера и че всеки един от размерите му - височина, широчина и дължина, не е повече от два и половина пъти по-голям от другите два размера.

Преди изпитването вертикалната скорост на въздуха през шкафа се измерва на разстояние 100 mm в предната и задната част на мястото, където ще бъде поставена горивната камера. Тя трябва да бъде между 0,10 и 0,30 m/s с цел да не създаде дискомфорт от изгарящите продукти на оператора. Допуска се използването на шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

3. Проби

3.1. Форма и размери

3.1.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Формата и размерите на пробата са дадени на фиг. 6. Дебелината на пробата съответства на дебелината на изпитвания продукт. Тя не трябва да е по-голяма от 13 mm. Пробата да е с постоянно сечение по цялата дължина.

Фиг. 6. Проба

(размери в mm)

3.1.2. Ако формата и размерите на продукта не позволяват вземането на проба с дадените размери, се съобразяват следните минимални размери:

a) за проби с широчина между 3 и 60 mm дължината е 356 mm; в този случай материалът се изпитва по широчината на продукта;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) за проби с широчина между 60 и 100 mm дължината е най-малко 138 mm; в този случай възможното разстояние за изгаряне съответства на дължината на пробата и измерването започва от първата точка.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Вземане на проби

Пробите се вземат от материала, който се изпитва. Материалите с различни скорости на горене в различни посоки се изпитват във всяка посока. Взетите проби се поставят в изпитвателната апаратура, така че да се измери най-високата скорост на горене.

Когато материалът е доставен под формата на ширини, се отрязва покриващ цялата ширина участък с дължина най-малко 500 mm. Пробите се вземат от именно този участък така, че да бъдат на най-малко 100 mm от края на материала и на еднакво разстояние един от друг.

Проби се вземат по същия начин от крайните продукти, когато формата на продукта го позволява. Когато дебелината на продукта е повече от 13 mm, тя се намалява до 13 mm чрез прилагане на механичен процес върху тази страна, която не е към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначалната широчина на материала, като това се отбелязва в изпитвателния протокол.

Съставни материали (виж т. 2.10 от приложение № 1) се изпитват като еднородни материали.

В случай на материали, направени от наложени пластове от различни смеси, които не са съставни материали, всеки слой, разположен на дълбочина до 13 mm от обърнатата към пътническото отделение повърхност, се изпитва поотделно.

3.3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Условия, при които се провеждат изпитванията

Пробите престояват най-малко 24 h, но не повече от 7 дни при температура 23 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 5%, като се поддържат при тези условия непосредствено до изпитването.

4. Процедури

4.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Пробите се поставят с повърхността на власинките или кичурите върху равна повърхност и с помощта на гребена се извършва двукратно разресване срещу власинките (т. 2.5).

4.2. Пробата се поставя в съда (т. 2.2), така че лицевата страна да бъде надолу към пламъка.

4.3. Дължината на пламъка се регулира да бъде 38 mm по знака в камерата, като кранчето за въздуха на горелката е затворено. Преди започване на първото изпитване пламъкът гори най-малко 1 min, за да се стабилизира.

4.4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Съдът с пробата се вкарва в горивната камера, така че краят на пробата да бъде изложен към пламъка и след 15 s се прекъсва притокът на газ.

4.5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Измерването на времето за горене започва в момента, когато долния край на пламъка премине първата измервателна точка. Наблюдава се разпространението на пламъка от страната, където той гори по-бързо (горна или долна страна).

4.6. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Измерването на времето за горене е завършило, когато пламъкът достигне до последната точка на измерване или когато загасне, преди да е достигнал последната измервателна точка. Ако пламъкът не достигне последната точка, се измерва изгореното разстояние до точката, в която пламъкът е изгаснал. Изгореното разстояние представлява разложилата се част от пробата, която в процеса на изгарянето бива унищожена или по своята повърхност, или във вътрешността си.

4.7. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Когато пробата дълго време не се запали или не продължава да гори след изгасването на горелката, или когато пламъкът изгасва преди достигането до първата измерителна точка, при което практически няма време на изгаряне, в изпитвателния протокол се отбелязва, че скоростта на горене е 0 mm/min.

4.8. Когато се прави серия от изпитвания или се повтарят изпитвания, се осигурява температура на горивната камера или съда за пробата 30°C преди започване на следващото изпитване.

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Изчисление

Скоростта на горене B в милиметри за минута се изчислява по формулата

където:

s е изгореното разстояние, в mm;

t - времето, в секунди, за изгаряне на разстоянието s.

Скоростта на горене B за всяка проба се изчислява само в случай, че пламъкът е достигнал последната измерителна точка или края на пробата.

Приложение № 7 към чл. 22, ал. 1

(Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Изпитване за определяне топимостта на материалите

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Принцип

Пробата се поставя хоризонтално и с лице към електрически нагревател. Под нея се поставя съд за събиране на капките. В съда се поставя памучна вата, за да се провери дали някоя от капките гори.

2. Апаратура

Състои се от (фиг. 1):

a) електрически нагревател;

б) поставка за пробата със скара;

в) съд (за капките);

г) статив (за апаратурата).

Фиг. 1. Апаратура

(размерите са в mm)

2.1. Източникът на топлина е електрически нагревател с мощност 500 W. Излъчващата топлинна повърхност е прозрачна кварцова плоча с диаметър 100 ± 5 mm.

Излъчваната топлина от апаратурата, измерена на повърхността, която е успоредна на повърхността на нагревателя на разстояние 30 mm, е 3 W/cm2.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Калибриране

За калибриране на нагревателя се използва радиометър от тип "Gardon" (фолиев) с обхват не повече от 10 W/cm2.

Колекторът, намиращ се под въздействието на излъчване и в по-малка степен на възможна конвекция, да бъде плосък, кръгъл, с диаметър не по-голям от 10 mm и с устойчиво матово-черно повърхностно покритие.

Колекторът да бъде в кожух с водно охлаждане, лицевата част на който да бъде направена от много добре полиран метал, плосък, съвпадащ с равнината на колектора и кръгъл с диаметър около 25 mm.

Излъчването не преминава през какъвто и да е прозорец, преди да достигне колектора. Нагревателят е здрав, прост за настройване и употреба, нечувствителен на течения и стабилен при настройка, с точност ± 3% и способност за повторение в границите на 0,5%.

Калибрирането на радиометъра се проверява, когато се извършва настройка на радиатора, чрез сравняване с нагревател, използван като еталон и който не се използва за други цели. Еталонът се калибрира годишно в съответствие с националния стандарт.

2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Проверка при калибриране

Излъчването от захранването, на което е направено първоначалното калибриране и съответстващо на 3 W/cm2, периодично се проверява (най-малко един път на всеки 50 работни часа) и апаратурата се калибрира наново, ако тези проверки покажат отклонение, по-голямо от 0,06 W/cm2.

2.2.2. Процедура при калибриране

Апаратурата се поставя на чисто и спокойно от въздушни течения място (не повече от 0,2 m/s), а радиометърът - в апаратурата на мястото на пробата, така че колекторът му да е разположен централно срещу повърхността на нагревателя.

Включва се захранването и в регулатора се установява такава стойност на входното напрежение, необходима, за да се получи облъчване в центъра на нагревателната повърхност 3 W/cm2. След като веднъж е извършено регулиране на силовия възел на 3 W/cm2 в продължение на 5 min не се правят никакви регулировки, за да се получи равновесие.

2.3. За подставка за пробата се използва метален пръстен (фиг. 1). Отгоре на подставката се поставя решетка от неръждаема стомана със следните размери:

- вътрешен диаметър 118 mm;

- размер на отворите 2,10 mm2;

- диаметър на стоманената тел 0,70 mm.

2.4. Съдът за стопилката е цилиндър с вътрешен диаметър 118 mm и дълбочина 12 mm.

Съдът се запълва с памук.

2.5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Към вертикална колона се закрепват всички части, описани в т. 2.1, 2.3 и 2.4.

Нагревателят се поставя най-горе, така че излъчващата повърхност е хоризонтална и нагряването е насочено надолу.

Колоната се снабдява с лост/педал за бавно издигане на опората на радиатора. Тя притежава фиксатор, който да гарантира връщането на радиатора в нормалното му положение.

При разполагането й осите на нагревателя, подставката за пробата и съдът за стопилката трябва да съвпадат.

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Проби

Пробите за изпитване имат размери 70 mm x 70 mm.

Пробите от готови продукти се взимат по същия начин, когато формата на продукта позволява това. Когато дебелината на продукта е над 13 mm, тя се намалява по механичен начин откъм страната, която няма да е с лице към отделението за пътниците. Ако това е невъзможно, изпитването се провежда съгласувано с техническата служба на първоначална широчина, която се описва в протокола.

Съставните материали се изпитват като еднородни.

В случай на материали, направени от наложени пластове от различни смеси, които не са съставни материали, всеки слой, разположен на дълбочина до 13 mm от обърнатата към пътническото отделение повърхност, се изпитва поотделно.

Общата маса на пробата, която се изпитва, е най-малко 2 g. Ако масата е по-малка, се добавят допълнителни проби.

Ако двете страни на материала са различни, се изпитват и двете, което означава, че се изпитват осем проби.

Пробите и памукът престояват най-малко 24 h при температура 23 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 5%, като се поддържат при тези условия непосредствено до изпитването.

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Процедура

Пробата се поставя на подставката, така че разстоянието между повърхността на нагревателя и горната повърхност на пробата да е 30 mm.

Съдът за стопилката и памукът в него се поставят под скарата на подставката на разстояние 300 mm.

Радиаторът се отстранява така, че да не излъчва към пробата, и се включва. Когато се нагрее на пълната си мощност, той се поставя над пробата и се засича времето.

Ако материалът се стопи или деформира, разстоянието до пробата се променя на 30 mm.

Ако материалът се запали, нагревателят се отстранява след 3 s. Връща се обратно, когато пламъкът е загаснал, и същата процедура се повтаря толкова често, колкото е необходимо през първите 5 min на изпитването.

След петте минути на изпитването:

а) ако пробата е загаснала (независимо дали се е запалила или не по време на първите 5 min), нагревателят се оставя даже и в случай на повторно запалване на пробата;

б) ако материалът гори, се изчаква загасването му, преди да се постави нагревателят отново на място.

Във всеки случай изпитването продължава още 5 min.

5. Резултати

Наблюдаваните явления се описват в доклада като:

- падане на капки, ако има, независимо горящи или не;

- запалване на памука.

Приложение № 8 към чл. 22, ал. 1

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)

Изпитване за определяне вертикалната скорост на горене на материалите

1. Принцип

Това изпитване се състои в подлагане на проби, които се държат във вертикално положение, на въздействието на пламъка и се определя скоростта на разпространение на пламъка през изпитвания материал.

2. Апаратура

Апаратурата да се състои от:

a) фиксатор за пробата;

б) горелка;

в) аспирационна система за изсмукване на газ и продукти от горенето;

г) шаблон;

д) маркери от бели заздравени памучни конци, имащи максимална линейна плътност 50 tex.

2.1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Фиксаторът за пробата е правоъгълна рамка, висока 560 mm, два неподвижно свързани паралелни лоста на разстояние 150 mm един от друг, встрани от които има щифтове, на които се поставя изпитваната проба на разстояние 20 mm от рамката. Щифтовете са с диаметър не по-голям от 2 mm и с дължина най-малко 27 mm. Те се поставят на успоредните лостове на местата, показани на фиг. 1. Рамката се поставя на подходяща опора, за да може в хода на изпитването лостовете да бъдат вертикално ориентирани. (С цел фиксиране на пробата на щифтовете встрани от рамката може да се поставят дистанционни втулки с диаметър 2 mm.)

2.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Горелката е показана на фиг. 2.

Газът, с който се захранва горелката, може да бъде пропан или бутан.

Горелката се поставя отпред и отдолу на пробата, така че да лежи в равнина, минаваща през вертикалната ос на пробата и перпендикулярна на лицевата й част (виж фиг. 3), а надлъжната ос е под ъгъл 30° към вертикалата към долния край на пробата. Разстоянието между края на горелката и долния край на пробата е 20 mm.

2.3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Апаратурата може да бъде разположена в шкаф за изпаренията при положение, че вътрешният му обем е не по-малък от 20 пъти и не по-голям от 110 пъти от обема на горивната камера, и че всеки един от размерите му - височина, широчина и дължина, не е повече от два и половина пъти по-голям от другите два размера. Преди изпитването вертикалната скорост на въздуха, преминаващ през шкафа, се мери на 100 mm преди и зад мястото на поставяне на апаратурата. С цел да не се създава дискомфорт на оператора от горенето вертикалната скорост на газа е между 0,10 и 0,30 m/s. Може да се ползва шкаф с естествена вентилация и подходяща скорост на въздуха.

2.4. Ползва се здрав, плосък шаблон, направен от подходящ материал с размери, отговарящи на размерите на пробата. На шаблона на местата, отговарящи на щифтовете на рамките, се пробиват отвори с 2 mm диаметър, симетрични на вертикалната осова линия (ос) на шаблона (виж фиг. 1).

3. Проби

3.1. Размерите на пробите са 560 х 170 mm.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Пробите престояват най-малко 24 h при температура 23 ± 2°C и относителна влажност 50 ± 5% като се поддържат при тези условия непосредствено до изпитването.

4. Процедура

4.1. Изпитването се извършва при температура между 10 и 30°C и относителна влажност между 15 и 80%.

4.2. Горелката се загрява предварително за 2 min. Дължината на пламъка се регулира на 40 ± 2 mm, измерена между върха на горелката и края на жълтата част на пламъка, като горелката е вертикално ориентирана и пламъкът се наблюдава на тъмно.

4.3. Пробата се поставя на щифтовете на рамката, като щифтовете преминават през местата, маркирани от шаблона, и е на разстояние най-малко на 20 mm от рамката. Рамката е на държачите така, че пробата е вертикална.

4.4. Маркировъчните конци се присъединяват хоризонтално на предната част на пробата на местата, показани на фиг. 1. На всяко място примката на конеца се поставя така, че двете части са на разстояние 1 mm и 5 mm от предната повърхнина на пробата.

Всяка примка се прикрепя към времеизмерващо устройство. Прилага се усилие към конеца, за да се фиксира неговото относително положение спрямо пробата.

4.5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Пламъкът се прилага към пробата за 5 s. Счита се, че се е появило запалване, ако горенето на пробата продължи 5 s след отстраняване на запалващия пламък. Ако запалване не се появи, пламъкът се прилага за 15 s на друга проба, подготвена за изпитване.

4.6. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Ако който и да било от резултатите при всеки комплект от три проби е по-голям от минималния резултат с повече от 50%, на изпитване в същото направление или страна се подлага друг комплект от три проби. Ако една или две от пробите във всеки комплект от три проби не изгори до горния маркировъчен конец, на изпитване в същото направление или страна се подлага друг комплект от три проби.

4.7. Измерват се следните времена в s:

a) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) от началото на прилагане на пламъка до скъсването на първия маркировъчен конец, t1;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) от началото на прилагане на пламъка до скъсването на втория маркировъчен конец, t2;

в) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) от началото на прилагане на пламъка до скъсването на третия маркировъчен конец, t3.

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Резултати

Наблюдаваните явления се записват в изпитвателен протокол, който съдържа:

а) продължителност на горенето - t1, t2 и t3 в секунди;

б) съответните изгорели разстояния - d1, d2 и d3 в mm.

Скоростта на горене V1 и скоростите V2 и V3, ако е приложимо, се изчисляват (за всяка проба, ако пламъкът е достигнал поне до първия маркировъчен конец), както следва:

Взема се предвид най-високата скорост на горене V1, V2 и V3.

Фиг. 1. Фиксатор на пробата

(размерите са в mm)

Фиг. 2. Газова горелка

(размерите са в mm)

Фиг. 3. Разположение на горелката