Държавен вестник, брой 33 от 23.IV

Правителството на Република България и

правителството на Държавата Кувейт,

желаейки да насърчат двустранните икономически взаимоотношения чрез сключване на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху доходите и имуществото,

се договориха, както следва:

Обхват по отношение на лицата

Член 1

Тази спогодба се прилага спрямо лица, които са местни лица на едната или на двете договарящи държави.

Данъци, за които се прилага спогодбата

Член 2

1. Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, налагани от страна на всяка договаряща държава или на нейни органи на местна власт, независимо от начина на тяхното събиране.

2. За данъци върху доходите и имуществото се считат всички данъци върху общия доход, върху съвкупното имущество или върху отделни елементи на доходите или имуществото, включително данъците върху приходи от отчуждаване на движимо или недвижимо имущество, както и данъците върху прираста на имуществото.

3. Съществуващите данъци, за които се прилага спогодбата, са по-специално:

а) за Република България:

1. данъкът върху дохода на физическите лица;

2. корпоративният подоходен данък;

3. данъкът върху имуществото (по-нататък наричани "български данък");

б) за Държавата Кувейт:

1. корпоративният подоходен данък;

2. отчисленията от нетните печалби на кувейтските акционерни дружества, платими на Кувейтската фондация за научен напредък (KFAS);

3. Закатът;

4. данъкът, събиран за подпомагане в съответствие с националното трудово законодателство (по-нататък наричани "кувейтски данък").

4. Спогодбата ще се прилага и за всички подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Общи определения

Член 3

1. По смисъла на тази спогодба, освен ако контекстът не изисква друго:

а) термините "едната договаряща държава" и "другата договаряща държава" означават България или Кувейт според изискванията на контекста;

б) терминът "България" означава Република България, а когато е употребен в географски смисъл, означава територията и териториалното море, върху които тя упражнява своя държавен суверенитет, а така също континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които тя упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;

в) терминът "Кувейт" означава територията на Държавата Кувейт, включително всяка зона извън териториалното море, която в съответствие с международното право е или по-късно може да бъде определена по законите на Кувейт като зона, върху която Кувейт може за упражнява суверенни права или юрисдикция;

г) терминът "лице" включва физическо лице, дружество или всяко друго сдружение от лица;

д) терминът "дружество" означава всяко юридическо лице или всяка общност, която се третира като юридическо лице за целите на данъчното облагане;

е) терминът "национално лице" означава:

1. всяко физическо лице, притежаващо гражданство на едната договаряща държава;

2. всяко юридическо лице, гражданско дружество или асоциация, чийто правен статут се основава на законите в една от договарящите държави;

ж) термините "предприятие на едната договаряща държава" и "предприятие на другата договаряща държава" означават съответно предприятие, ръководено от местно лице на едната договаряща държава, и предприятие, ръководено от местно лице на другата договаряща държава;

з) терминът "международен транспорт" означава всеки превоз с кораб, самолет или шосейно транспортно средство, извършван от предприятие на едната договаряща държава, освен ако корабът, самолетът или шосейното транспортно средство се експлоатира изключително между места, намиращи се в другата договаряща държава;

и) терминът "данък" означава кувейтски данък или български данък според изискванията на контекста;

к) терминът "компетентен орган" означава министъра на финансите или упълномощен представител на министъра на финансите.

2. При прилагането на спогодбата от всяка договаряща държава всеки термин, който не е определен в нея, ще има значението, което му придава към момента на прилагането законодателството на тази държава по отношение на данъците, обхванати от спогодбата, освен ако контекстът не изисква друго. Всяко значение, определено в приложимото данъчно законодателство на тази държава, ще има предимство по отношение на значението, определено в други закони на тази държава.

Местно лице

Член 4

1. За целите на тази спогодба понятието "местно лице на едната договаряща държава" означава:

а) за Кувейт:

1. физическо лице, което има местожителство в Кувейт и е кувейтски гражданин, и дружество, което е учредено в Кувейт;

2. правителството, орган на местна власт или централната банка;

3. правителствена институция, която е учредена според законите на Кувейт за изпълнение на обществени функции и изцяло се притежава от правителството, като корпорация, фондация, фонд за развитие, агенция или друго образувание;

4. дружество, учредено по силата на закон, капиталът на което е изцяло притежаван от едно или повече от лицата, посочени в т. 2 или 3 на тази буква;

5. всяко вътрешноправителствено образувание, учредено в Кувейт, в капитала на което Кувейт участва с други държави;

б) за България: всяко лице, което съгласно законодателството на България подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество; този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в България само по отношение на доходи от източници в България или имущество, разположено в България.

2. Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;

г) ако неговото положение не може да бъде определено според разпоредбата на буква "в", компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.

3. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно на двете договарящи държави, то се счита за местно лице само на договарящата държава, в която е учредено.

Място на стопанска дейност

Член 5

1. За целите на тази спогодба изразът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие.

2. Терминът "място на стопанска дейност" включва по-специално:

а) място на управление;

б) клон;

в) офис;

г) фабрика;

д) работилница;

е) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване или използване на природни богатства.

3. Терминът "място на стопанска дейност" включва също така:

а) строителна площадка, строителен или монтажен обект или свързаните с тях надзорни дейности, но само когато площадката, обектът или дейностите продължават за период, надвишаващ 6 месеца;

б) предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез работници или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер (за същия или свързан обект) продължават в страната за период или периоди, надвишаващи общо шест месеца за всеки 12-месечен период.

4. Независимо от предходните разпоредби на този член се счита, че изразът "място на стопанска дейност" не включва:

а) използването на съоръжения единствено с цел складиране, излагане или доставка на стоки, принадлежащи на предприятието;

б) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел складиране, излагане или доставка;

в) поддържането на запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, единствено с цел преработката им от друго предприятие;

г) поддържане на определено място изключително за покупка на стоки или за събиране на информация за предприятието;

д) поддържане на определено място изключително за извършване на всяка друга дейност, която има подготвителен или спомагателен характер, за предприятието;

е) поддържане на определено място на дейност единствено за осъществяване на което и да е съчетание от посочените в букви от "а" до "д" дейности, при положение че цялостната дейност на това определено място, произтичаща от това съчетание, има подготвителен или спомагателен характер.

5. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато лице, което не е представител с независим статут, за когото се прилага разпоредбата на ал. 6, действа в едната договаряща държава от името на предприятие на другата договаряща държава, се счита, че това предприятие има място на стопанска дейност в първата договаряща държава по отношение на всички дейности, които това лице извършва за предприятието, когато:

а) лицето има и обичайно упражнява в първата договаряща държава правото да сключва договори от името на предприятието, освен ако дейностите на такова лице са ограничени до посочените в ал. 4, които, ако се извършват чрез определено място, не биха направили това определено място място на стопанска дейност съгласно разпоредбите на тази алинея;

б) лицето не разполага с това право, но обичайно поддържа в първата договаряща държава запаси от стоки, принадлежащи на предприятието, от които то редовно доставя стоки от името на това предприятие;

в) като осъществява тези дейности, лицето изработва или преработва в тази договаряща държава от името на предприятието стоки, принадлежащи на предприятието.

6. Не се счита, че предприятие на едната договаряща държава има място на стопанска дейност в другата договаряща държава само защото то извършва дейност в тази друга държава посредством брокер, комисионер или друг представител с независим статут, при условие че такива лица действат в обичайните граници на своята дейност. Все пак, когато дейностите на такъв представител са предназначени изцяло или почти изцяло за това предприятие или за други предприятия, които са контролирани от предприятието или имат контролен дял в него, той няма да се счита за представител с независим статут по смисъла на тази алинея.

7. Обстоятелството, че дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, контролира или е контролирано от дружество, което е местно лице на другата договаряща държава или което извършва стопанска дейност в тази друга държава (чрез място на стопанска дейност или по друг начин), не прави което и да е от дружествата място на стопанска дейност на другото.

Доходи от недвижимо имущество

Член 6

1. Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.

2. Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.

3. Разпоредбата на ал. 1 се прилага по отношение на доходи, получени от пряко използване, отдаване под наем или използване под каквато и да е друга форма на недвижимо имущество.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат също така и по отношение на доходи от недвижимо имущество на предприятие и по отношение на доходи от недвижимо имущество, използвано за извършване на независими лични услуги.

Печалби от стопанска дейност

Член 7

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се в тази друга договаряща държава място на стопанска дейност. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това място на стопанска дейност.

2. Като се има предвид разпоредбата на ал. 3, когато предприятие на едната договаряща държава извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се в тази друга договаряща държава място на стопанска дейност, във всяка договаряща държава към това място на стопанска дейност ще се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е място на стопанска дейност.

3. При определянето на печалбите от място на стопанска дейност се допуска приспадане на разходите, извършени за мястото на стопанска дейност, включително управленските и общите административни разходи, извършени както в договарящата държава, в която се намира мястото на стопанска дейност, така и на всяко друго място. Независимо от това такова приспадане няма да се допуска по отношение на суми, ако има такива платени (освен при възстановяване на действителни разходи), от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някой от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари и други подобни плащания срещу правото на използване на патенти или други права или под формата на комисиона за извършване на специфични услуги или за управление или освен в случай на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на мястото на стопанска дейност. Също така няма да се вземат предвид при определяне на печалбите на мястото на стопанска дейност начислените суми (различни от възстановяване на действителни разходи) от мястото на стопанска дейност на седалището на предприятието или на някои от другите му офиси под формата на авторски или лицензионни възнаграждения, хонорари или други подобни плащания срещу използването на патенти или други права или под формата на комисиона за извършени специфични услуги или за управление или освен в случаите на банкова дейност под формата на лихви срещу предоставен заем на седалището на предприятието или на някой от неговите офиси.

4. Не се причисляват печалби към мястото на стопанска дейност само поради обикновена покупка от това място на стопанска дейност на стоки за предприятието.

5. Доколкото в едната договаряща държава обичайно е възприето печалбите, които се причисляват към мястото на стопанска дейност, да се определят на базата на разпределение на съвкупната печалба на предприятието между отделните му звена, ал. 2 няма да се счита ограничаваща за тази договаряща държава да определя облагаемите печалби чрез така възприетия обичаен начин на разпределение; приетият начин на разпределение обаче трябва да е такъв, че резултатът да съответства на принципите, съдържащи се в този член.

6. Когато информацията, с която разполага компетентният орган на едната договаряща държава, е недостатъчна за определяне на печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, разпоредбите на този член няма да засегнат прилагането на законодателството на тази договаряща държава относно определянето на данъчните задължения на това място на стопанска дейност чрез установяване от компетентния орган на тази договаряща държава на облагаемата печалба на това място на стопанска дейност, при условие че това законодателство се прилага в съответствие с принципите на този член и като се има предвид информацията, с която компетентният орган разполага.

7. За целите на предходните алинеи печалбите, причислими към мястото на стопанска дейност, се определят ежегодно по един и същ начин, освен ако не съществува сериозна и основателна причина за противното.

8. Когато печалбите включват елементи от доход, разгледани отделно в други членове на тази спогодба, разпоредбите на тези членове няма да се засягат от разпоредбите на този член.

Международен транспорт

Член 8

1. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от експлоатация на кораби, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт се облагат само в тази държава.

2. За целите на този член печалбите от експлоатация на кораби, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт включват също така:

а) печалби, получени от отдаване под наем на кораби, самолети или шосейни транспортни средства без екипаж;

б) печалби, получени от използването, поддръжката или отдаването под наем на контейнери, включително контейнеровози и друго прилежащо оборудване за превозването на контейнери, използвани за транспортиране на стоки,

ако това отдаване под наем или това използване, поддръжка или отдаване под наем според случая, има случаен характер по отношение на експлоатацията на кораби, самолети или шосейни транспортни средства в международния транспорт.

3. Разпоредбите на ал. 1 се прилагат също и по отношение на печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.

Свързани предприятия

Член 9

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава; или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и на предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данък.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбите на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава, и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена договаряща държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, то тогава тази друга държава може да направи съответната корекция на размера на облагаемата печалба. При извършването на такава корекция ще се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират един с друг.

Дивиденти

Член 10

1. Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това такива дивиденти могат да се облагат с данък и в договарящата държава, на която дружеството, изплащащо дивидентите, е местно лице и в съответствие със законодателството на тази държава, но ако притежателят на дивидентите е местно лице на другата договаряща държава, така начисленият данък няма да надвишава:

а) 0 процента от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е правителството на другата договаряща държава, правителствена институция, неин орган на местна власт, Българската народна банка или друго образувание съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, буква "а", т. от 2 до 5;

б) 0 процента от брутната сума на дивидентите, ако притежателят е дружество, което притежава пряко поне 25 % от капитала на дружеството, изплащащо дивидентите;

в) 5 процента от брутната сума на дивидентите във всички останали случаи.

Тази алинея не засяга данъчното облагане на дружеството по отношение на печалбите, от които се изплащат дивидентите.

3. Терминът "дивиденти", употребен в този член, означава доходи от акции или други права, даващи право на участие в печалбите, с изключение на вземания за дълг, както и доходи от други корпоративни права, които са подчинени на същия данъчен режим, като доходи от акции в съответствие със законодателството на държавата, на която дружеството, извършващо разпределението, е местно лице.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на дивидентите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, на която е местно лице дружеството, изплащащо дивидентите, чрез място на стопанска дейност, разположено в тази друга договаряща държава, или упражнява в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена в тази друга договаряща държава, и участието, във връзка с което се изплащат дивидентите, е действително свързано с това място на стопанска дейност или определена база. В този случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Когато дружество, което е местно лице на едната договаряща държава, получава печалби или доходи от другата договаряща държава, тази друга държава не може да налага никакъв данък върху дивидентите, платени от дружеството, освен доколкото тези дивиденти са платени на местно лице на тази друга държава или доколкото участието, във връзка с което са платени дивидентите, е действително свързано с място на стопанска дейност или определена база, намиращи се в тази друга държава, нито да облага неразпределените печалби на дружеството с данък върху неразпределените печалби, дори ако изплатените дивиденти или неразпределените печалби се състоят изцяло или частично от печалби или доходи, произхождащи в тази друга държава.

Лихви

Член 11

1. Лихвите, възниквали в едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Въпреки това тези лихви могат да се облагат с данък и в договарящата държава, в която възникват, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на лихвите е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутната сума на лихвите.

3. Независимо от разпоредбите на ал. 2 лихвите, възникнали в едната договаряща държава, са освободени от облагане с данък, ако са получени от правителството на другата договаряща държава, правителствена институция, неин орган на местна власт, Българската народна банка или друго образувание съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1, буква "а", т. от 2 до 5.

4. Терминът "лихви", използван в този член, означава доход от вземания за дълг от всякакъв вид независимо от това, дали са обезпечени или не с ипотека и носещи или не правото на участие в печалбите на длъжника и по-специално доходи от държавни ценни книжа и доходи от бонове и облигации, включително от премии и бонуси, свързани с такива ценни книжа, бонове или облигации, както и доходи, които са подчинени на същия данъчен режим като доходи от предоставен заем по данъчното законодателство на договарящата държава, от която произхожда доходът. Санкции за закъснели плащания не се считат за лихви за целите на този член.

5. Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат, ако притежателят на лихвите, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат лихвите, посредством намиращо се в тази друга договаряща държава място на стопанска дейност или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена в тази друга договаряща държава, и вземането за дълг, във връзка с което се плащат лихвите, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

6. Лихвите се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на лихвите, независимо дали е местно лице на едната договаряща държава или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които е възникнал дългът, който поражда плащането на лихвите, и тези лихви са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, ще се счита, че тези лихви произхождат от държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

7. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на лихвите или между тях двамата и някое друго лице сумата на лихвите, като се има предвид задължението, за което се изплащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на тези особени взаимоотношения, разпоредбите на този член се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като съответно се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

Авторски и лицензионни възнаграждения

Член 12

1. Авторските и лицензионните възнаграждения, произхождащи от едната договаряща държава и платени на местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Такива авторски и лицензионни възнаграждения обаче могат да се облагат с данък и в договарящата държава, от която произхождат, и съобразно законодателството на тази държава, но когато притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения е местно лице на другата договаряща държава, така наложеният данък няма да надвишава 10 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения.

3. Изразът "авторски и лицензионни възнаграждения", използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, получени за използване или за предоставено право на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми и филми или магнетофонни записи или други средства за възпроизвеждане на звук или образ за радио- или телевизионно излъчване, на всеки патент, търговска марка, чертеж или модел, план, секретна формула или процес или за излъчване чрез сателит, кабел, оптичен кабел или подобна технология или за използването или предоставено право на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация (ноу-хау), отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

4. Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат, ако притежателят на авторските и лицензионните възнаграждения, който е местно лице на едната договаряща държава, извършва стопанска дейност в другата договаряща държава, от която произхождат авторските и лицензионните възнаграждения, чрез място на стопанска дейност, разположено в тази друга договаряща държава, или извършва в тази друга договаряща държава независими лични услуги чрез определена база, разположена в тази договаряща държава, и правото или собствеността, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е действително свързано с такова място на стопанска дейност или определена база. В такъв случай се прилагат съответно разпоредбите на чл. 7 или 14 съобразно случая.

5. Авторските и лицензионните възнаграждения се считат за възникнали в едната договаряща държава, когато платецът е местно лице на тази държава. Когато обаче платецът на авторските и лицензионните възнаграждения, независимо дали е местно лице на една от договарящите държави или не, притежава в една от договарящите държави място на стопанска дейност или определена база, във връзка с които възниква задължението за изплащане на авторските и лицензионните възнаграждения, и тези авторски и лицензионни възнаграждения са за сметка на такова място на стопанска дейност или определена база, то тогава ще се счита, че те възникват в държавата, в която се намира мястото на стопанска дейност или определената база.

6. Когато поради особените взаимоотношения между платеца и притежателя на авторските и лицензионните възнаграждения или между тях двамата и някое друго лице сумата на авторските и лицензионните възнаграждения, като се има предвид използването, правото или информацията, за които те се плащат, надвишава сумата, която би била договорена между платеца и притежателя при липсата на такива особени взаимоотношения, разпоредбите на този член ще се прилагат само по отношение на последната сума. В такъв случай надвишаващата сума ще се облага съобразно законодателството на всяка договаряща държава, като се имат предвид останалите разпоредби на тази спогодба.

7. Разпоредбите на този член не се прилагат, ако основната цел или една от основните цели на всяко лице, заинтересовано от възникването или прехвърлянето на правата, във връзка с които се изплащат авторските и лицензионните възнаграждения, е облагодетелстване въз основа на този член посредством такова възникване или прехвърляне.

Печалби от прехвърляне на имущество

Член 13

1. Печалбите, получени от местно лице на едната договаряща държава от прехвърляне на недвижимо имущество, посочено в чл. 6 и намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Печалбите от прехвърляне на движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, или на движимо имущество, съставляващо част от определена база, която местно лице на едната договаряща държава има на разположение в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, включително печалбите от прехвърляне на такова място на стопанска дейност (самостоятелно или заедно с цялото предприятие) или на такава определена база, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

3. Печалбите на предприятие на едната договаряща държава от прехвърляне на кораби, самолети или шосейни транспортни средства, използвани в международния транспорт, или на движимо имущество, предназначено за използването на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.

4. Печалбите от прехвърляне на всякакво имущество, различно от посоченото в ал. 1, 2 и 3, се облагат само в договарящата държава, на която прехвърлителят е местно лице.

Независими лични услуги

Член 14

1. Доходите, получени от физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, във връзка с професионални услуги или други дейности с независим характер, се облагат с данък само в тази договаряща държава, освен при наличие на едно от следните обстоятелства, когато такъв доход може да се облага с данък и в другата договаряща държава:

а) ако лицето има редовно на разположение определена база в другата договаряща държава за целите на извършваната от него дейност; в този случай само такава част от доходите може да се облага в тази друга договаряща държава, каквато е причислима към тази определена база;

б) ако престоят на лицето в другата договаряща държава е за период или периоди, възлизащи на или надвишаващи общо 183 дни в съответната данъчна година; в този случай само такава част от доходите, която произхожда от тази друга договаряща държава през посочения период или периоди, може да се облага в тази друга договаряща държава.

2. Терминът "професионални услуги" включва по-специално самостоятелни научни, литературни, художествени, образователни или преподавателски дейности, както и самостоятелни дейности на лекари, адвокати, инженери, архитекти, стоматолози и счетоводители.

Доходи от трудово правоотношение

Член 15

1. Като се имат предвид разпоредбите на чл. 16, 17, 18, 19, 20 и 21, заплати, надници и други подобни възнаграждения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Независимо от разпоредбата на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако са налице едновременно следните условия:

а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди ненадвишаващи общо 183 дни във всеки 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година;

б) възнаграждението е платено от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава;

в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, която работодателят притежава в другата държава.

3. Независимо от предходните разпоредби на този член възнаграждение, получено за положен труд на борда на кораб, самолет или шосейно транспортно средство, използвано в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, се облага с данък само в тази договаряща държава.

4. Местни лица на едната договаряща държава, назначени от седалището на националния въздушен превозвач на тази договаряща държава като наземен персонал в другата договаряща държава, са освободени от облагане с данък върху възнаграждението си от тази друга договаряща държава.

Директорски възнаграждения

Член 16

Директорски възнаграждения и други подобни плащания, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на член на борд на директорите или на друг подобен орган на дружество, което е местно лице на другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава, но така наложеният данък се намалява до размер, възлизащ на 50 % от този данък.

Художествени изпълнители и спортисти

Член 17

1. Независимо от разпоредбите на чл. 14 и 15 доходите, получени от местно лице на едната договаряща държава в качеството му на художествен изпълнител като театрален, кино-, радио- или телевизионен артист или музикант или като спортист, от личната му дейност като такъв, извършвана в другата договаряща държава, могат да се облагат с данък в тази друга държава.

2. Когато доходи от личната дейност на художествен изпълнител или спортист в качеството му на такъв се получават не от самия художествен изпълнител или спортист, а от друго лице, тези доходи независимо от разпоредбите на чл. 7, 14 и 15 могат да се облагат с данък в договарящата държава, в която се извършва дейността на художествения изпълнител или спортиста.

3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 няма да се прилагат по отношение на доходите на художествени изпълнители или спортисти, които са местни лица на едната договаряща държава, получени от дейността им като такива в другата договаряща държава, ако посещението им в другата договаряща държава във връзка с тези дейности изцяло се финансира от обществени фондове на първата договаряща държава, включително фондове на неин орган на местна власт или организация с идеална цел, при условие че никаква част от този доход не е платена за или по друг начин е свързана с лична облага на техните собственици, учредители или членове.

Пенсии и анюитети

Член 18

1. Като се има предвид разпоредбата на ал. 2 на чл. 19, пенсии и други подобни плащания и анюитети, платени на физическо лице, което е местно лице на едната договаряща държава, във връзка с трудово правоотношение в миналото, се облагат с данък само в тази държава.

2. За целите на този член:

а) термините "пенсии и други подобни плащания" означава периодични плащания, които се извършват след пенсиониране, във връзка с трудово правоотношение в миналото или като компенсация за злополука, получена във връзка с трудово правоотношение в миналото;

б) терминът "анюитет" означава определена сума, която се изплаща периодично в определено време пожизнено или в течение на определен или определим период от време в изпълнение на задължението за пълно и съответно възстановяване на извършени плащания в пари или в тяхна равностойност.

Държавна служба

Член 19

1. а) Заплати, надници и други подобни възнаграждения, различни от пенсия, изплатени от едната договаряща държава или неин орган на местна власт на физическо лице за извършени услуги на тази държава или орган при изпълнение на функции от правителствен характер, се облагат с данък само в тази държава.

б) Такива заплати, надници и други подобни възнаграждения обаче се облагат с данък само в другата договаряща държава, ако услугите са извършени в тази държава и физическото лице е местно лице на тази държава и покрива едно от следните условия:

(1) е гражданин на тази държава;

(2) не е станало местно лице на тази държава единствено с цел извършване на услугите.

2. а) Всяка пенсия, изплатена от или за сметка на фондове, създадени от едната договаряща държава или неин орган на местната власт, на физическо лице във връзка с услуги, предоставени на тази държава или орган при изпълнение на функции от правителствен характер, се облага с данък само в тази държава.

б) Такава пенсия обаче се облага само в другата договаряща държава, ако лицето е местно лице и гражданин на тази държава.

3. Разпоредбите на чл. 15, 16, 17 и 18 се прилагат и по отношение на заплати, надници и други подобни възнаграждения и пенсии за услуги, извършени във връзка със стопанска дейност, осъществена от едната договаряща държава или неин орган на местна власт.

Студенти и стажанти

Член 20

Плащания, които студент или стажант, който е или е бил непосредствено преди пристигането си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и който се намира в първата посочена държава единствено с цел образование или стаж, получава за своята издръжка, образование или стаж, не се облагат с данък в тази държава, при условие че плащанията са от източници извън тази държава.

Преподаватели и научни работници

Член 21

1. Физическо лице, което е или е било непосредствено преди посещението си в едната договаряща държава местно лице на другата договаряща държава и което по покана на правителството на първата договаряща държава или на признати от това правителство университет, колеж, училище, музей или друга културна институция или по линията на официална програма за културен обмен пребивава в тази договаряща държава за период, ненадвишаващ две последователни години, с цел обучение, преподаване или изследователска дейност в такава институция, се освобождава от облагане с данък в тази договаряща държава за възнаграждението си от тази дейност.

2. Разпоредбите на предходната алинея няма да се прилагат по отношение на доходи от научни изследвания, ако извършваните в тази връзка дейности от физическото лице са предприети основно за облагодетелстване на някое частно лице или лица.

Други доходи

Член 22

Елементи от дохода на местно лице на едната договаряща държава независимо от това, къде са възникнали, които не са разгледани в предходните членове на тази спогодба, се облагат с данък само в тази държава.

Имущество

Член 23

1. Имущество, състоящо се от недвижимо имущество, както е определено в чл. 6, притежавано от местно лице на едната договаряща държава и намиращо се в другата договаряща държава, може да се облага с данък в тази друга държава.

2. Имущество, състоящо се от движимо имущество, съставляващо част от активите на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава притежава в другата договаряща държава, или движимо имущество, принадлежащо към определена база, която местно лице на едната договаряща държава има в другата договаряща държава с цел извършване на независими лични услуги, може да се облага с данък в тази друга държава.

3. Имущество, състоящо се от кораби, самолети и шосейни транспортни средства, експлоатирани в международния транспорт от предприятие на едната договаряща държава, както и движимо имущество, необходимо за експлоатацията на посочените транспортни средства, се облагат само в тази държава.

4. Всички други елементи от имуществото на местно лице на едната договаряща държава се облагат с данък само в тази държава.

Премахване на двойното данъчно облагане

Член 24

1. Двойното данъчно облагане в България ще се избягва в съответствие със следните разпоредби:

а) когато местно лице на България получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в Кувейт, България ще освободи от облагане с данък този доход или имущество в съответствие с разпоредбите на букви "б" и "в".

б) Когато местно лице на България получава доход, който в съответствие с разпоредбите на чл. 10 и 11 може да се облага с данък в Кувейт, България ще допусне като приспадане от данъка върху този доход на това местно лице сума, равна на данъка, платен в Кувейт. Такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от българския данък, както е изчислен преди приспадането, която е свързана с този доход, произхождащ от Кувейт.

в) Когато в съответствие с която и да е от разпоредбите на тази спогодба получени доходи или притежавано имущество от местно лице на България са освободени от облагане с данък в България, България може въпреки това при определяне размера на данъка върху останалите доходи или имущество на това местно лице да вземе предвид освободените доходи или имущество.

2. Двойното данъчно облагане в Кувейт ще се избягва в съответствие със следните разпоредби:

а) Когато местно лице на Кувейт получава доходи или притежава имущество, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък както в България, така и в Кувейт, Кувейт ще допусне като приспадане от данъка върху дохода на това местно лице сума, равна на данъка върху дохода, платен в България; и като приспадане от данъка върху имуществото на това местно лице сума, равна на данъка върху имуществото, платен в България.

б) Такова приспадане обаче в никой от случаите няма да надвишава тази част от данъка върху дохода или имуществото, както е изчислен преди приспадането, която е свързана с този доход или имущество, според случая, който може да се обложи с данък в България.

3. За целите на този член Закатът, упоменат в чл. 2, ал. 3, буква "б", т. 3 ще се счита за данък върху дохода.

4. За целите на предоставяне на данъчен кредит в едната договаряща държава ще се счита, че данъкът, платен в другата договаряща държава, включва данъка, който би бил платен в тази друга договаряща държава, но е бил отменен или намален в съответствие със законодателството за стимулиране на инвестициите или с предприети мерки за насърчаване на икономическото развитие в тази друга договаряща държава.

Равенство в третирането

Член 25

1. Националните лица на едната договаряща държава не подлежат в другата договаряща държава на каквото и да е данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени при същите обстоятелства националните лица на тази друга държава и по-специално във връзка с качеството им на местни лица.

2. Данъчното облагане на място на стопанска дейност, което предприятие на едната договаряща държава има в другата договаряща държава, не може да бъде по-неблагоприятно в тази друга държава, отколкото данъчното облагане на местни лица на тази друга държава, които извършват същата дейност при същите обстоятелства. Тази разпоредба няма да се счита за задължаваща едната договаряща държава да предоставя на местни лица на другата договаряща държава каквито и да е лични отстъпки, облекчения и намаления за целите на данъчното облагане с оглед гражданското им състояние или семейните им задължения, каквито тя предоставя на собствените си местни лица.

3. Освен в случаите, когато се прилагат разпоредбите на ал. 1 на чл. 9, ал. 7 на чл. 11 или ал. 6 на чл. 12, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и други плащания, извършени от местно лице на едната договаряща държава на местно лице на другата договаряща държава, за целите на определянето на облагаемите печалби на първото посочено местно лице, ще се изключват от облагане при същите условия, както ако биха били платени на местно лице на първата посочена държава.

4. Предприятия на едната договаряща държава, имуществото на които изцяло или частично се притежава или контролира, пряко или непряко, от едно или повече местни лица на другата договаряща държава, няма да се подлагат в първата посочена договаряща държава на данъчно облагане или свързаните с него задължения, които са различни или по-обременителни от данъчното облагане и свързаните с него задължения, на които са или могат да бъдат подложени други подобни дружества, които са местни лица по смисъла на чл. 4, ал.1 на първата посочена държава.

5. Нищо в този член няма да се счита за налагащо на едната договаряща държава задължението да признае по отношение на местните лица на другата договаряща държава облагите от всяко специално третиране, преференции или привилегии, които може да бъдат предоставени на трети държави или техните местни лица по силата на създаване на митнически съюз, икономически съюз, зони за свободна търговия или по силата на някакви регионални или местни споразумения, свързани изцяло или преимуществено с данъчното облагане или движението на капитали, по които първата посочена договаряща държава може да бъде страна.

6. Терминът "данъчно облагане", използван в този член, означава данъците, които са обхванати от тази спогодба.

Процедура на взаимно споразумение

Член 26

1. Когато едно лице счете, че действията на едната или на двете договарящи държави водят или ще доведат за него до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на тази спогодба, то може независимо от средствата за защита, предвидени в националните законодателства на тези държави, да представи своя случай пред компетентния орган на договарящата държава, на която е местно лице, или ако случаят му е по ал. 1 на чл. 25, пред компетентния орган на тази договаряща държава, на която е национално лице. Случаят трябва да бъде представен в срок три години от първото уведомяване за действието, водещо до данъчно облагане, несъответстващо на разпоредбите на спогодбата.

2. Компетентният орган, ако счете, че възражението е основателно и ако не е в състояние да достигне сам до удовлетворително разрешение, ще положи усилия да реши случая посредством взаимно споразумение с компетентния орган на другата договаряща държава с оглед да се избегне данъчно облагане, което не е в съответствие с тази спогодба. Всяко постигнато споразумение ще се приложи независимо от сроковете, предвидени в националното законодателство на договарящите държави.

3. Компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия да разрешат посредством взаимно споразумение всички затруднения или съмнения, възникващи във връзка с тълкуването или прилагането на тази спогодба. Те също така могат да се консултират взаимно за избягване на двойното данъчно облагане по случаи, които не са предвидени в тази спогодба.

4. Компетентните органи на договарящите държави могат да контактуват директно помежду си с цел постигане на споразумение по смисъла на предходните алинеи.

Размяна на информация

Член 27

1. Компетентните органи на договарящите държави ще си разменят такава информация, каквато е необходима за изпълнение разпоредбите на тази спогодба или на националните законодателства, отнасящи се до данъци от всякакъв вид и описание, налагани от страна на договарящите държави или органи на местна власт, доколкото предвиденото в тях данъчно облагане не противоречи на тази спогодба. Обменът на такава информация не е ограничен от чл.1 и 2. Всяка информация, получена от едната договаряща държава, ще се счита за поверителна също както информацията, получена съобразно националното законодателство на тази държава, и ще се предоставя само на лица или органи (включително съдилища и административни органи), занимаващи се с определянето или събирането, принудителното изпълнение или наказателното преследване, както и решаването на жалби във връзка с данъците, посочени в първото изречение. Такива лица или органи ще ползват информацията само за такива цели. Те могат да предоставят информацията на съдебни процеси или при постановяване на съдебни решения.

2. Разпоредбите на ал. 1 в никакъв случай няма да се разглеждат като налагащи на една от договарящите държави задължението:

а) да предприема административни мерки, отклоняващи се от законите и административната практика на тази или на другата договаряща държава;

б) да предоставя информация, която не може да се получи съгласно законите или по обичайна административна процедура на тази или на другата договаряща държава;

в) да предоставя информация, която би разкрила каквато и да е търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговска процедура, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред (ordre public).

Други правила

Член 28

1. Разпоредбите на тази спогодба няма да се разглеждат като ограничаващи по какъвто и да е начин всяко изключване, освобождаване, приспадане, кредит или друго облекчение, които понастоящем или впоследствие ще се прилагат в съответствие:

а) със законите на едната договаряща държава при определянето на данъците, налагани от тази договаряща държава;

б) с всяко друго специално споразумение относно данъчното облагане, сключено между договарящите държави или между едната договаряща държава и местни лица на другата договаряща държава.

2. Компетентните органи на всяка от договарящите държави могат да приемат правила за прилагане разпоредбите на тази спогодба.

Членове на дипломатически представителства и консулски служби

Член 29

Нищо в тази спогодба не засяга данъчните привилегии на членовете на дипломатическите представителства и на консулските служби или служители на международни организации, предоставяни съобразно общите норми на международното право или разпоредбите на специални споразумения.

Влизане в сила

Член 30

1. Всяка от договарящите държави ще уведоми другата договаряща държава за изпълнението на своите конституционни изисквания, необходими за влизането в сила на тази спогодба.

2. Спогодбата ще влезе в сила от датата на последното от уведомленията по ал. 1 и нейните разпоредби ще се прилагат и в двете договарящи държави:

а) по отношение на данъците, удържани при източника, и данъците върху доходите на физическите лица за сумите, изплатени или начислени на или след първия ден на януари 2003 г.;

б) по отношение на другите данъци за данъчните години, започващи на или след първия ден на януари 2003 г.

Действие и прекратяване

Член 31

Тази спогодба остава в сила за период от 5 години и ще продължи да действа за подобен период или периоди, освен ако една от договарящите държави уведоми писмено другата шест месеца преди изтичане на първоначалния или всеки следващ период за намерението си да прекрати тази спогодба.

В такъв случай спогодбата ще престане да действа:

а) по отношение на данъците, удържани при източника - за доходите, получени или начислени на или след първия ден на януари на годината, следваща годината, в която е направено уведомлението за прекратяване;

б) по отношение на другите данъци върху дохода и имуществото - за данъчните периоди, започващи на или след първия ден на януари на годината, следваща годината, в която е направено уведомлението за прекратяване.

В удостоверение на горното долуподписаните, съответно упълномощени за това, подписаха тази спогодба.

Съставена в два оригинални екземпляра в Кувейт на 29 октомври 2002 г., съответстващ на 23 ден от шаабан 1423 Н, всеки от които на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.