СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 114 ОТ 24 ФЕВРУАРИ 2004 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 1 АПРИЛ 2004 Г.)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА УЗБЕКИСТАН ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА
(Утвърдена с Решение № 114 от 24 февруари 2004 г. на Министерския съвет. В сила от 1 април 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.33 от 23 Април 2004г.
Правителството на Република България и правителството на Република Узбекистан, наричани по-нататък "договарящи страни",
водени от желанието да дадат своя принос за предотвратяването и противодействието на незаконната трансгранична миграция,
в стремежа си на реципрочна основа и в дух на сътрудничество да улеснят обратното приемане на лица, които незаконно са влезли на територията на държавата на една от договарящите страни и/или незаконно пребивават на територията на държавата на тази договаряща страна,
като имат предвид Общата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН, и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.,
се договориха за следното:
Определения
Член 1
За целите на тази спогодба се използват следните определения:
"чужденец" - лице, което не е нито български, нито узбекски гражданин;
"виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните органи на договарящата страна за едно или повече влизания и пребиваване на територията на нейната държава за определен срок;
"разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните органи на договарящата страна, което дава право на лицето да влиза неколкократно и да пребивава в страната; разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за пребиваване на територията на държавата на дадена договаряща страна по време на разглеждането на молба за убежище, за разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране в съответствие с националното законодателство.
Обратно приемане на собствени граждани
Член 2
Всяка договаряща страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна и без формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите законодателни разпоредби за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато е доказано или с основание се предполага, че въпросното лице е гражданин на замолената договаряща страна. Същото се прилага и по отношение на лица, които, след като са влезли на територията на държавата на молещата договаряща страна, са загубили гражданството на държавата на замолената договаряща страна или са освободени от нейно гражданство по тяхна молба, без да имат открита процедура по натурализация (получаване на гражданство) в държавата на молещата договаряща страна.
Гражданството се счита за доказано или ще се счита, че съществуват основания да се предполага за такова гражданство на основата на официални документи или други доказателства, посочени в протокол, който ще бъде подписан от договарящите страни в изпълнение на тази спогодба в изпълнение на част втора на чл. 11 на спогодбата.
В случай че впоследствие се установи, че приетото обратно лице не е гражданин на държавата на замолената договаряща страна и ако разпоредбите на чл. 3 и 4 на тази спогодба не са приложими спрямо него, то другата договаряща страна незабавно приема обратно това лице.
Обратно приемане на чужденци на базата на предварително уведомяване
Член 3
Всяка договаряща страна приема обратно без каквито и да било формалности чужденец, чиито документи не съответстват на разпоредбите на законодателството на молещата договаряща страна, отнасящи се до влизане или пребиваване на територията на нейната държава, когато е установено, че той е влязъл на територията на държавата на другата договаряща страна директно от нейна територия или когато това може с основание да се предполага, при предварително уведомяване от компетентните органи на другата договаряща страна в срок до 72 часа от датата на установяване на незаконното влизане.
Обратно приемане на чужденци на базата на молба
Член 4
Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който е пристигнал на територията на държавата на молещата договаряща страна директно от територията на държавата на замолената договаряща страна и чието влизане или пребиваване не отговаря на законодателните разпоредби на държавата на молещата договаряща страна.
Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който не отговаря на законодателните разпоредби за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна и който притежава валидно разрешение за пребиваване или виза, различна от транзитна, издадени от замолената договаряща страна.
Всяка договаряща страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна, лице без гражданство, което е влязло на територията на държавата на молещата договаряща страна с документ, издаден от замолената договаряща страна, даващ право на връщане на територията на държавата на договарящата страна, която е издала документа, или лице, което непосредствено преди влизането си на територията на държавата на молещата договаряща страна е пребивавало на територията на държавата на замолената договаряща страна и е пристигнало директно от нейна територия след влизането в сила на тази спогодба.
Изключение от задължението за обратно приемане
Член 5
Задължението за обратно приемане по реда на чл. 4 на тази спогодба отпада:
1) по отношение на чужденци, които при влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна са притежавали или след това са получили валидна входна виза или разрешение за пребиваване, издадени от тази договаряща страна; ако и двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване, отговорността се носи от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно;
2) в случаите, когато молбата за обратно приемане е предадена след изтичането на шестмесечен срок от установяването на незаконното влизане или пребиваване.
Срокове
Член 6
Всяка договаряща страна ще се стреми да отговори на писмената молба за обратно приемане, адресирана до нея, незабавно и във всеки случай не по-късно от тридесет дни след представянето на молбата. Молбата за обратно приемане се предава пряко на компетентните органи на другата договаряща страна.
Замолената договаряща страна поема отговорността за лицата, посочени в молбата, веднага след одобряване на молбата. Такава отговорност възниква във всеки случай до изтичането на три месеца след одобряването на молбата. По взаимно съгласие на договарящите страни този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за отстраняване на пречки от правно или практическо естество.
Транзитно преминаване в случаи на експулсиране или отказване на влизане
Член 7
Всяка договаряща страна разрешава по молба на другата договаряща страна транзитното преминаване през територията на нейната държава на чужденци, които молещата договаряща страна експулсира с цел обратно приемане в тяхната страна на произход или в друга трета страна, както и на чужденци, на които е отказано влизане. Замолената договаряща страна може да постави изискване при транзитното преминаване да присъства представител на компетентните органи на другата договаряща страна в качеството на придружител.
Молещата договаряща страна е длъжна да осигури всички документи, необходими за пътуване на лицето до страната - крайна цел на пътуването.
Замолената договаряща страна издава безплатна транзитна виза на придружаваното лице и на придружителите в съответствие с нейното национално законодателство.
Независимо от каквито и да било издадени разрешения молещата договаряща страна носи отговорност за транзитното пътуване на чужденеца до територията на страната - крайна цел на пътуването, и го приема обратно в онези случаи, когато влизането в трета страна, както и транзитът през територията на други страни не се разрешава или когато по някаква причина по-нататъшното му пътуване се окаже невъзможно.
Отказване на транзита
Член 8
По реда на тази спогодба замолената договаряща страна може да откаже транзитното преминаване в случай на експулсиране или отказване на влизане на чужденец, който:
1) представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здраве на населението на страната;
2) е изложен на опасност от преследване в страната - крайна цел на пътуването, и/или в някоя следваща транзитна страна поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена обществена група.
Разходи
Член 9
Транспортните разходи във връзка с чл. 2, 3 и 4 на тази спогодба се поемат от молещата договаряща страна до границата на държавата на замолената договаряща страна.
Разходите за транзитно преминаване съгласно чл. 7 на тази спогодба до границата на държавата - крайна цел на пътуването, и когато е необходимо, разходите за обратно връщане се поемат от молещата договаряща страна.
Предоставяне на информация
Член 10
Информацията по конкретните случаи, която се предоставя на другата договаряща страна в изпълнение на тази спогодба, може да се отнася само до следното:
1) лични данни за лицето и когато е необходимо, за членове на неговото семейство (фамилия, име/имена, фамилии и имена на родителите, предишни фамилии и имена, измислени фамилии и имена, прякори или псевдоними, дата и място на раждане, пол, настоящо и предишно гражданство/националност);
2) паспорт, карта за самоличност или други пътни документи (номер, дата на издаване, издаващ орган, място на издаване, срок на валидност, територията, за която документите са валидни);
3) други данни, необходими за идентифициране на лицето;
4) разрешителни за пребиваване и визи, издадени от договарящите страни или от трети страни, маршрут, спирки, билети, гранични контролно-пропускателни пунктове и евентуално други данни за пътуването;
5) необходимост от медицинско наблюдение и данни за длъжностните лица, които конвоират лицето, ако то се конвоира от компетентните органи на молещата договаряща страна.
Личните данни, които се обменят между договарящите страни за изпълнение на тази спогодба, ще се използват и подлежат на защита в съответствие с действащите законодателни разпоредби на държавите на договарящите страни относно защитата на личните данни.
Изпълнение на спогодбата
Член 11
След влизането в сила на тази спогодба, договарящите страни се информират взаимно по дипломатически път за компетентните органи, отговарящи за изпълнението на разпоредбите на спогодбата, както и за техните адреси и всякаква друга информация, улесняваща връзките между тези органи. Договарящите страни взаимно се информират и относно промените, касаещи тези органи.
Договарящите страни подписват протокол за изпълнение на тази спогодба.
Компетентните органи на договарящите страни при необходимост провеждат консултации и вземат решения по въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба.
Отношение към други международни договори
Член 12
Тази спогодба не засяга правата и задълженията на държавите на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.
Изменения и допълнения
Член 13
По взаимно съгласие на договарящите страни в тази спогодба могат да бъдат внасяни изменения и допълнения, които се оформят с допълнителен протокол - неразделна част от тази спогодба.
Заключителни разпоредби
Член 14
Тази спогодба влиза в сила след изтичането на тридесет дни от датата на получаване по дипломатически път на последната от нотите за изпълнение от договарящите страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането й сила.
Тази спогодба се сключва за неопределен срок.
Всяка от договарящите страни може временно да спре, частично или изцяло, действието на тази спогодба, с изключение на чл. 2, по причини, свързани със защитата на националната сигурност, обществения ред или здравето на населението, чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. В този случай спирането влиза в сила след тридесет дни от датата на получаване на уведомлението. Договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за възстановяването на действието на спогодбата.
Всяка от договарящите страни може да прекрати действието на тази спогодба чрез писмено уведомяване по дипломатически път до другата договаряща страна. Действието на тази спогодба се прекратява след изтичане на шест месеца от датата на получаване на уведомлението за това.
Изготвена в София на 24 ноември 2003 г. в два екземпляра, всеки един на български, узбекски и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването, предимство ще има текстът на руски език.
