Държавен вестник, брой 39 от 12.V

Приложение № 1 към чл. 7, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

___________

(1) Излишното се задрасква.

Приложение № 2 към чл. 11, ал. 2

(Предишно Приложение № 2 към чл. 11, ал. 5, изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Образци на маркировки за ЕО одобряване на типа като компонент и на допълнителния символ

1. Образец № 1

Огледалото за виждане назад, на което е нанесена маркировка за ЕО одобряване на типа като компонент, е огледало от клас I (вътрешно огледало за виждане назад), което е одобрено в Република България (е34), под номер 02*35.

2. Образец № 2

Огледалото за виждане назад, на което е нанесена маркировка за ЕО одобряване на типа като компонент, е огледало от клас II (външно огледало за виждане назад), което е одобрено в Холандия (е4), под номер 02*187.

3. Образец № 3

Огледалото за виждане назад, на което е нанесена маркировка за ЕО одобряване на типа като компонент, е огледало от клас V (външно огледало за виждане назад "с близко поле на видимост"), което е одобрено в Гърция (е23), под номер 02*39.

4. Образец № 4

Огледалото за виждане назад, на което е нанесена маркировка за ЕО одобряване на типа като компонент, е огледало от клас IV (външно "широкоъгълно" огледало за виждане назад), което е одобрено в Италия (е3), под номер 02*1248.

Приложение № 3 към чл. 13

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Методи за определяне на радиуса на кривината "r" на отражателната повърхност на огледало за виждане назад

1. За целите на това приложение:

1.1. С "r" се означава средната стойност на радиусите на кривината на отражателната повърхност, измерени според метода, описан в т. 3.

1.2. Под "основни радиуси на кривина в определена точка на отражателната повърхност (ri)" се имат предвид стойностите, получени с помощта на апаратурата, описана в т. 2.1, измерени на дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на отсечка b, както е описана в т. 2.2.1 на приложение № 4, и на дъгата, перпендикулярна на тази отсечка.

1.3. С "радиус на кривина в определена т. на отражателната повърхност (rp)" се означава средната аритметична стойност на основните радиуси на кривина ri и r'i, а именно:

1.4. С "център на отражателната повърхност" се означава центърът на тежестта на видимата зона от отражателната повърхност.

1.5. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) С "радиус на кривината на съставните части на огледалото за виждане назад" се означава радиусът "c" на дъга от кръга, който се доближава най-много до закръглената форма на разглежданата част.

1.6. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) С "точки на видимост на водача" се означават две точки, отстоящи на разстояние 65 mm една от друга и разположени вертикално на 635 mm над точката R, представляваща мястото на водача, описано в глава трета, раздел II на Наредба № 112 за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на полето на видимост на водача. Правата, която ги свързва, е перпендикулярна на средното надлъжно сечение на ПС. Средата на сегмента, чиито краища са двете точки на видимост, се намира в надлъжната вертикална равнина, която трябва да преминава през центъра на мястото за сядане на водача, както е уточнено от производителя.

1.7. С "амбинокулярно поле на видимост" се означава цялото поле на видимост, получено чрез наслагване на монокулярните полета на дясното и лявото око (виж фиг. 1).

Фиг. 1. Поле на видимост

E - вътрешно огледало за виждане назад;

OD OE } - очи на водача;

ID IE } - виртуални монокулярни образи;

I - виртуален амбинокулярен образ;

A - ъгъл на видимост на лявото око;

B - ъгъл на видимост на дясното око;

С - бинокулярен ъгъл на видимост;

D - амбинокулярен ъгъл на видимост.

2. Измервания

2.1. Апаратура

Използва се уред, наречен "сферометър", описан във фиг. 2.

Фиг. 2. Сферометър

2.2. Точки на измерване

2.2.1. Измерването на основните радиуси на кривина се извършва в три точки, разположени възможно най-близо на едната трета, половината и двете трети от дъгата на отражателната повърхност, преминаваща през центъра на тази повърхност и успоредна на сегмента b, или на дъгата, преминаваща през центъра на отражателната повърхност, която е перпендикулярна на нея, ако тази дъга е най-дългата.

2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Въпреки това, ако размерите на отражателната повърхност правят невъзможно извършването на проверките в посоките, определени в т. 1.2 на това приложение, техническите служби, натоварени с извършване на изпитванията, могат да извършат измервания в тази точка в две перпендикулярни посоки, които са възможно най-близки до описаните.

3. Изчисляване на радиуса на кривината "r"

Радиусът на кривината "r", изразен в милиметри, се изчислява по следната формула:

където:

rp1 е радиусът на кривината в първата точка на измерване;

rp2 - радиусът на кривината във втората точка на измерване;

rp3 - радиусът на кривината в третата точка на измерване.

Приложение № 4 към чл. 15

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Технически изисквания към огледалата за виждане назад и изпитвания за съответствие с изискванията

1. Общи изисквания

1.1. Всяко огледало за виждане назад трябва да може да се регулира.

1.2. Контурът на отражателната повърхност да бъде обхванат от предпазен кожух (тяло на огледалото и др.), който по своя периметър да има във всяка точка и във всички посоки стойност на "c" не по-малка от 2,5 mm. Ако отражателната повърхност излиза над предпазния кожух, радиусът на кривината "c" на ръба, надвишаващ предпазния кожух, да бъде не по-малък от 2,5 mm и отражателната повърхност да влиза в предпазния кожух със сила 50 N, приложена върху най-изпъкналата част по отношение на предпазния кожух в посока, която е хоризонтална и приблизително успоредна на средното надлъжно сечение на ПС.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Ако се приеме, че огледалото за виждане назад е монтирано на равна повърхност, всички негови части при всички положения на регулировка на устройството, както и частите, които остават прикачени към опората след изпитването, предвидено в т. 4.2, за които се предполага, че могат да бъдат в статичен контакт със сфера със 165 mm диаметър за вътрешните огледала или със сфера със 100 mm диаметър за външните огледала, да имат радиус на кривината "c" не по-малък от 2,5 mm.

1.3.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изискването по т. 1.3 не се прилага за ръбовете на отворите за фиксиране или на жлебовете, чийто диаметър или най-голям диагонал е по-малък от 12 mm, ако тези ръбове са заоблени.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Устройството за закрепване на огледалата за виждане назад върху ПС трябва да бъде с такава конструкция, че цилиндър с радиус от 50 mm, чиято ос съвпада с оста или една от осите на въртене, осигуряващи завъртането на огледалото за виждане назад в съответната посока в случай на удар, да пресича поне частично повърхността, за която е закрепено.

1.5. Частите на външните огледала за виждане назад, посочени в т. 1.2 и 1.3, изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка или равна на 60, се освобождават от спазването на съответните изисквания.

1.6. Частите на вътрешните огледала за виждане назад, които са изработени от материали, чиято твърдост Shore A е по-малка от 50 и които са монтирани върху твърди опори, се освобождават от спазването на разпоредбите на т. 1.2 и 1.3 само по отношение на тези опори.

2. Размери

2.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Вътрешни огледала за виждане назад (клас I)

Отражателната повърхност да има такива размери, че върху нея да е възможно да се впише правоъгълник, едната страна на който да е равна на 4 cm, а другата да е равна на "a", като:

2.2. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III)

2.2.1. Отражателната повърхност да има такива размери, че да е възможно в нея да се впише:

- правоъгълник, височината на който да е равна на 4 cm, а основата, измерена в сантиметри, да има за стойност "a";

- отсечка, успоредна на височината на правоъгълника, дължината на която, измерена в сантиметри, да има за стойност "b".

2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Минималните стойности на "a" и "b" са посочени в таблицата:

2.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Външни "широкоъгълни" огледала за виждане назад (клас IV)

Отражателната повърхност да е с обикновен контур и такива размери, които позволяват получаването на полето на видимост, посочено в т. 4.4 на приложение № 7, ако е необходимо, заедно с огледало за виждане назад от клас II.

2.4. Външни огледала за виждане назад "с близко поле на видимост" (клас V)

Отражателната повърхност да има обикновени ръбове и размери, които позволяват получаването на полето на видимост, посочено в т. 4.5 на приложение № 7.

3. Отражателна повърхност и коефициенти на отражение

3.1. Отражателната повърхност на огледалото за виждане назад да бъде плоска или сферично изпъкнала.

3.2. Разлики в стойностите на радиусите на кривината

3.2.1. Разликата между ri или r'i и rp във всяка контролна точка да не бъде по-голяма от 0,15r.

3.2.2. Разликата между всеки от радиусите на кривината (rp1, rp2 и rp3) и "r" да не бъде по-голяма от 0,15r.

3.2.3. Когато "r" е по-висок или равен на 3000 mm, стойността от 0,15r, фигурираща в т. 3.2.1 и 3.2.2, се заменя от 0,25r.

3.3. Стойността на "r" да не бъде по-малка от:

3.3.1. за вътрешните огледала за виждане назад (клас I) и за главните външни огледала за виждане назад от клас III - 1200 mm;

3.3.2. за главните външни огледала за виждане назад от клас II - 1800 mm;

3.3.3. за външните "широкоъгълни" огледала за виждане назад (клас IV) и за външните огледала за виждане назад "с близко поле на видимост" (клас V) - 400 mm.

3.4. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение, определена според метода, описан в приложение № 5, да не бъде по-ниска от 40 %.

Ако отражателната повърхност има две положения ("ден" и "нощ"), тя да позволява разпознаването в положение "ден" на цветовете на сигналите, използвани за регулиране на движението на пътя. Стойността на коефициента на нормално огледално отражение в положение "нощ" да не бъде по-ниска от 4 %.

3.5. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) При нормални условия на експлоатация отражателната повърхност да запазва характеристиките си, посочени в т. 3.4, въпреки продължително излагане на неблагоприятни атмосферни условия.

4. Изпитвания

4.1. Огледалата за виждане назад се подлагат на изпитванията, посочени в т. 4.2 и 4.3.

4.1.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Не се изисква провеждане на предвиденото в т. 4.2 изпитване на всички външни огледала за виждане назад, на които нито една част не е разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност, при което и да е положение на регулиране, когато ПС е натоварено до технически допустимата максимална маса. Това изключение се прилага също, когато закрепващите елементи на огледалата за виждане назад (монтажни пластини, държачи, шарнири и др.) са разположени на по-малко от 2 m от пътната повърхност и в границите на най-голямата широчина на външните габарити на ПС. Измерването се прави във вертикално напречно сечение, минаващо през най-ниско закрепените елементи на огледалото за виждане назад или през друга точка, намираща се пред тази равнина, ако тази конфигурация образува по-голяма широчина на външните габарити. В този случай трябва да се приложи описание, уточняващо, че огледалото за виждане назад трябва да бъде монтирано по такъв начин, че местоположението на закрепващите елементи върху ПС да съответства на описаното местоположение.

Когато се прилага това освобождаване, на държача да е отбелязан по неизтриваем начин символът

и това да се посочи в сертификата за одобряване на типа.

4.2. Изпитване за поведение при удар

4.2.1. Описание на изпитвателния стенд

4.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изпитвателният стенд се състои от махало, което може да извършва колебания около две хоризонтални оси, перпендикулярни една на друга, като едната е перпендикулярна на плоскостта, в която се намира траекторията на задвижване на махалото.

На края на махалото има ударна глава, съставена от твърда сфера с диаметър 165 ± 1 mm и покрита със слой от 5 mm каучук с твърдост Shore A 50.

Предвидено е устройство, позволяващо измерването на максималния ъгъл, достигнат от държача в равнината на начално отклонение.

Опора, фиксирана с твърда връзка за корпуса на махалото, служи за захващане на опитните образци при условията на удар, уточнени в т. 4.2.2.6.

На фиг. 1 са посочени размерите на изпитвателния стенд и специфичните конструктивни изисквания.

Фиг. 1. Изпитвателен стенд

4.2.1.2. Центърът на удара на махалото съвпада с центъра на сферата, съставяща ударната глава. Разстоянието "l" от него до оста на колебание в равнината на начално отклонение е равно на 1 m ± 5 mm. Намалената маса на махалото е mo - 6,8 ± 0,05 kg (отношението "mo" към пълната маса "m" на махалото и разстоянието "d" между центъра на тежестта на махалото и оста му на въртене е:

.

4.2.2. Описание на изпитването

4.2.2.1. Закрепването на огледалото за виждане назад върху опората се извършва посредством начина, предвиден от производителя на устройството, или при необходимост - от производителя на ПС.

4.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Разполагане на огледалото за виждане назад за извършване на изпитването

4.2.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Огледалата за виждане назад се разполагат на стенда срещу махалото така, че осите, които са в хоризонтално и вертикално положение, когато огледалото за обратно виждане е монтирано на ПС съгласно предписаните от заявителя монтажни изисквания, да бъдат в същото положение.

4.2.2.2.2. Когато огледалото за виждане назад се регулира спрямо основата си, изпитването се провежда в положението, което е най-неблагоприятно по отношение на завъртането му в рамките на предвидените от заявителя регулировки.

4.2.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Когато огледалото за виждане назад има устройство за регулиране на разстоянието спрямо основата му, това устройство се поставя в положението, при което разстоянието между предпазния кожух и основата е най-малко.

4.2.2.2.4. Когато отражателната повърхност е подвижна в предпазния кожух на огледалото, тя трябва да се регулира така, че нейният най-отдалечен от ПС горен ъгъл да бъде в най-издадено положение спрямо предпазния кожух.

4.2.2.3. С изключение на изпитване 2 за вътрешните огледала за виждане назад (виж т. 4.2.2.6.1), когато махалото е във вертикално положение, хоризонталната и вертикалната равнина, преминаващи през центъра на ударната глава, трябва да преминават през центъра на отражателната повърхност, както е описано в т. 1.4 на приложение № 3. Надлъжната посока на колебание на махалото да бъде успоредна на средното надлъжно сечение на ПС.

4.2.2.4. Когато при условията на регулиране, предвидени в т. 4.2.2.1 и 4.2.2.2, частите на огледалото за виждане назад ограничават връщането на ударната глава, точката на удар да бъде изместена в посока, която е перпендикулярна на съответната ос на въртене или на колебание.

Това изместване да бъде само дотолкова, колкото е необходимо за извършването на изпитването. То да се ограничи, така че:

- или сферата, представляваща ударната глава, да остане най-малкото допирателна до цилиндъра, описан в т. 1.4;

- или контактът на ударната глава се извършва на разстояние не по-малко от 10 mm от периферията на отражателната повърхност.

4.2.2.5. Изпитването се състои в падането на ударната глава от височина, съответстваща на ъгъл от 60° на махалото спрямо вертикалата, така че ударната глава да удари огледалото в момента, в който махалото достига вертикално положение.

4.2.2.6. Огледалата понасят удара при следните условия:

4.2.2.6.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Вътрешни огледала за виждане назад

Изпитване 1: точката на удар е тази, която е определена в т. 4.2.2.3, като ударната глава удря огледалото за виждане назад от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: ударът е върху ръба на предпазния кожух, така че да образува ъгъл 45° с равнината на отражателната повърхност и да бъде разположен в хоризонталната равнина, преминаваща през центъра на тази повърхност; ударът се извършва от страната на отражателната повърхност.

4.2.2.6.2. Външни огледала за виждане назад

Изпитване 1: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за виждане назад от страната на отражателната повърхност.

Изпитване 2: точката на удар е определената в т. 4.2.2.3 или 4.2.2.4, като ударът е такъв, че ударната глава да удари огледалото за виждане назад от страната, противоположна на отражателната повърхност.

При огледала за виждане назад от клас II или клас III, монтирани на държач, присъщ на огледалата за виждане назад от клас IV, описаните изпитвания се извършват на най-ниско разположеното огледало за виждане назад. Техническата служба, която отговаря за извършване на изпитванията, може при необходимост да повтори тези или едно от тези изпитвания с по-високо разположеното огледало за виждане назад, ако то е монтирано на по-малко от 2 m от пътната повърхност.

4.3. Изпитване за огъване на предпазния кожух, захванат за държача

4.3.1. Всички огледала за виждане назад, освен тези от клас V, се подлагат на това изпитване.

4.3.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Описание на изпитването

Предпазният кожух се поставя хоризонтално в устройство по такъв начин, че да бъде възможно стабилно да се обездвижат регулировъчните елементи на монтажната опора. По посоката на най-големия размер на предпазния кожух краят, който е най-близко до точката на закрепване на регулировъчния елемент върху опората, се обездвижва чрез твърд накрайник с широчина 15 mm, който покрива цялата широчина на предпазния кожух.

В другия край идентичен накрайник на описания се поставя върху предпазния кожух, за да се приложи предвиденото изпитвателно натоварване (фиг. 2).

Позволява се краят на предпазния кожух, който е противоположен на този, в който се прилага усилието, да бъде фиксиран неподвижно, вместо да се задържа в едно положение, както е показано на фиг. 2.

Фиг. 2. Пример за устройство за изпитване на огъване на предпазните кожуси на огледалата за обратно виждане

4.3.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изпитвателното натоварване е 25 kg и се прилага в продължение на една минута.

5. Резултати от изпитванията

5.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) По време на изпитванията, описани в т. 4.2, махалото трябва да продължи движението си след удара по такъв начин, че проекцията на положението, заемано от държача върху равнината на начално отклонение, да образува с вертикалата ъгъл не по-малък от 20°. Точността на измерването на ъгъла е ± 1°.

5.1.1. Това изискване не се прилага към огледалата за виждане назад, закрепени чрез залепване към предното стъкло, за които след изпитването се прилага изискването, посочено в т. 5.2.

5.1.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изисква се ъгълът на връщане на махалото към вертикалата да се намали от 20° на 10° при всички огледала за виждане назад от клас II и при огледалата за виждане назад от клас III, които са подходящи за съвместно монтиране и използване с огледала за виждане назад от клас IV.

5.2. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2 за огледалата за виждане назад, закрепени чрез залепване към предното стъкло, в случай на счупване на монтажната опора на огледалото, оставащата част да не стърчи спрямо основата с повече от 1 cm и конфигурацията след изпитването да удовлетворява условията по т. 1.3.

5.3. По време на изпитванията, предвидени в т. 4.2 и 4.3, отражателната повърхност не трябва да се счупва. Въпреки това допустимо е отражателната повърхност да се счупи, ако е изпълнено едно от следните условия:

5.3.1. парчетата остават прилепени към дъното на предпазния кожух или към здраво свързана за него повърхност; въпреки това се допуска частично отлепване на стъклото, при положение че то не надвишава 2,5 mm от всяка страна на пукнатините; допуска се малки стъклени люспи да се отделят от повърхността на стъклото в мястото на удара;

5.3.2. отражателната повърхност е от безопасно стъкло.

Приложение № 5 към чл. 16

(Изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Метод на изпитване за определяне на степента на отражателност

1. Термини за целите на това приложение(1)

1.1. Стандартизиран светлинен еталон МКО A е колориметричен светлинен еталон, представляващ черно тяло при T68 - 2855,6 К.

1.2. Стандартизиран светлинен източник МКО A е лампа с жичка от волфрам и с газова среда, работеща при проксимална цветна температура от T68 - 2855,6 К.

(1) Термините са взети от: публикация на МКО 50 (45), международен електротехнически речник, група 45.

1.3. Стандартен колориметричен обсерватор МКО 1931 е рецептор на лъчение, чиито колориметрични характеристики съответстват на трицветните спектрални съставящи х (l), у (l), z (l) (виж таблицата).

Стойности на трихроматичните спектрални стойности на обсерватора на колориметрично съответствие МКО

1931 (1)

(Тази таблица е взета от публикация МКО 50 (45) (1970)

(1) Съкратен вариант на таблицата. Стойностите на y (l) = V (l) са закръглени до четвъртата цифра след запетаята.

(2) Променено през 1966 г. (от 3 на 2).

1.4. Трихроматични спектрални стойности МКО са трихроматични стойности на монохроматичните елементи на спектър с равна енергия в системата МКО (XYZ).

1.5. Фотопично зрение е виждане на нормалното око, когато то се е адаптирало към нива на яркост от поне няколко кандела на квадратен метър.

2. Апаратура

2.1. Общи положения

Апаратурата се състои от източник на светлина, опора за поставяне на опитния образец, рецептор с фотоклетка и индикатор (фиг. 1), както и необходимите средства за премахване на ефекта от страничната светлина.

Фиг. 1. Обща схема на рефлектометър, показващ геометрията при двата метода на колибриране

Рецепторът се състои от сфера на Улбрихт (фотометрична сфера), за да се улесни измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за виждане назад (фиг. 2).

Фиг. 2. Обща схема на рефлектометър, включващ сфера във вътрешността на рецептора

2.2. Спектрални характеристики на източника на светлина и на рецептора

Източникът на светлина е стандартизиран светлинен източник МКО A, свързан към оптична система, позволяваща получаването на сноп от почти успоредни светлинни лъчи. Препоръчва се да се предвиди стабилизатор на напрежението, за да се поддържа постоянно напрежение на лампата през цялото време на работа на апаратурата.

Рецепторът да включва фотоклетка, чиято спектрална реакция е пропорционална на функцията от фотопичната осветеност на обсерватора на колориметрично съответствие МКО (1931) (виж таблицата). Също така може да се използва всяка друга комбинация от светлинен еталон-филтър-рецептор, която дава резултат, еквивалентен на стандартизирания светлинен еталон МКО A и на фотопичното зрение. Ако рецепторът съдържа сфера на Улбрихт, вътрешната повърхност на сферата да бъде покрита със слой от матова бяла боя (разсейваща светлината), която в спектрално отношение е неутрална.

2.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Условия на геометрично разположение

Снопът от падащи лъчи по възможност да образува ъгъл (Q) 0,44 ± 0,09 rad (25 ± 5°) с оста, перпендикулярна на изпитвателната повърхност; този ъгъл да не надвишава допустимата горна граница, т.е. 0,53 rad или 30°. Оста на рецептора да образува ъгъл (Q), равен на ъгъла на снопа от падащи лъчи с тази перпендикулярна ос (виж фиг. 1). При достигането си до изпитвателната повърхност снопът от падащи лъчи да има диаметър не по-малък от 19 mm (0,75 in.). Отразеният сноп да не бъде по-широк от чувствителната повърхност на фотоклетката, да покрива не по-малко от 50 % от тази повърхност и при възможност да покрива същата част от повърхността като снопа - използван за калибриране на уреда.

Ако рецепторът включва сфера на Улбрихт, тя трябва да има минимален диаметър 127 mm (5 in.). Отворите, направени в стената на сферата, за опитния образец и падащия сноп лъчи да бъдат с достатъчен размер, за да е възможно пълното преминаване на падащия и отразения светлинен сноп. Фотоклетката да бъде поставена така, че в нея да не попада директно светлината от падащия или от отразения сноп лъчи.

2.4. Електрически характеристики на системата фотоклетка-индикатор

Мощността на фотоклетката, отчетена на индикатора, да представлява линейна функция на светлинния интензитет на фоточувствителната повърхност. Да се предвидят средства (електрически и/или оптични), за да се улесни нулирането и регулирането при калибриране. Тези средства да не засягат линеарността или спектралните характеристики на уреда. Точността на системата рецептор-индикатор трябва да бъде в рамките на ± 2 % от цялата скала или ± 10 % от измерената стойност, като се има предвид най-малката от двете стойности.

2.5. Опора за поставяне на опитния образец

Механизмът да позволява да се постави опитният образец по такъв начин, че оста на държача на източника на светлина и на държача на рецептора да се пресичат на нивото на отражателната повърхност. Тази отражателна повърхност може да се намира във вътрешността на огледалото за виждане назад, използвано като опитен образец, или от двете му страни според това дали става дума за огледало с единична повърхност, с двойна повърхност или за призматично огледало от тип "с преобръщач".

3. Метод на действие

3.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Метод на пряко калибриране

При метода на прякото калибриране въздухът се използва като еталон. Този метод се прилага за уреди, които са конструирани така, че да позволяват калибриране на 100 % от скалата, като рецепторът се ориентира направо по оста на източника на светлина (виж фиг. 1).

Този метод позволява в някои случаи (например при измерване на повърхности със слаба отразяваща способност) да се използва междинна точка за калибриране (между 0 и 100 % от скалата). В тези случаи е необходимо в оптичната траектория да се вмъкне филтър с неутрална плътност и с известен коефициент на прозрачност и да се регулира системата за калибриране, докато индикаторът отчете процента на прозрачност, съответстващ на филтъра с неутрална плътност. Този филтър се отстранява преди започване на измерванията на отразяващата способност.

3.2. Метод на непряко калибриране

Този метод на калибриране се прилага за уреди с фиксирана геометрия на източника на светлина и на рецептора. При него е необходимо наличието на еталон за отражение, подходящо калибриран и поддържан. Този еталон да бъде по възможност огледало за виждане назад с плоска повърхност, чийто коефициент на отражение е възможно най-близък до коефициента на изпитваните образци.

3.3. Измерване върху плоско огледало за виждане назад

Коефициентът на отражение на изпитваните образци на плоското огледало за виждане назад може да бъде измерен с помощта на уреди, функциониращи на принципа на прякото или непрякото калибриране. Стойността на коефициента на отражение се отчита директно на скалата на индикатора на уреда.

3.4. Измерване върху неплоско (изпъкнало) огледало за виждане назад

Измерването на коефициента на отражение на неплоските (изпъкнали) огледала за виждане назад изисква използването на уреди, съдържащи сфера на Улбрихт в рецептора (виж фиг. 2). Ако уредът за отчитане на показанията на сферата с еталонно огледало с коефициент на отражение Е % има ne деления с огледало с непознат коефициент на отражение, nx деления отговарят на коефициент на отражение Х %, получен по формулата:

Приложение № 6 към чл. 20, ал. 2

(Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 24.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

______________

(1) Посочва се номерът на изменението на типа.

(2) Излишното се задрасква.

Приложение № 7 към чл. 29

(Отм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 24.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.)

Специфични изисквания към превозните средства по отношение на монтирането на огледалата за виждане назад

1. Брой на монтираните на ПС огледала за виждане назад

1.1. Задължителен минимален брой на огледалата за виждане назад

1.1.1. Полетата на видимост, посочени в т. 4, да се получат с помощта на минималния задължителен брой огледала за виждане назад, описани в таблицата:

1.1.2. Въпреки това за ПС от категории M1 и N1:

1.1.2.1. когато вътрешното огледало за виждане назад не отговаря на изискванията по т. 4.2, на ПС се монтира второ външно огледало за виждане назад от страната, която е противоположна на страната, на която е монтирано задължителното огледало, предвидено в т. 1.1.1;

1.1.2.2. когато вътрешното огледало за виждане назад не осигурява никаква видимост назад, неговото наличие не се изисква;

1.1.2.3. допускат се външни огледала за виждане назад от клас II.

1.1.3. Огледалото за виждане назад от клас IV е задължително за ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, ако задължителното огледало за виждане назад от клас II, инсталирано от същата страна, не е с изпъкнала повърхност.

1.2. Максимален брой на незадължителните огледала за виждане назад

1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) За ПС от категориите M1 и N1 се допуска едно външно огледало за виждане назад, инсталирано от страната, която е противоположна на страната, на която е монтирано задължителното външно огледало, посочено в т. 1.1.1.

1.2.2. За ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, и за ПС от категории M2 и M3 се допуска монтиране на външно огледало за виждане назад от клас V.

1.2.3. За ПС от категории N2 и N3 се допуска монтиране на вътрешно огледало за виждане назад.

1.2.4. За ПС от категория N2, които имат максимална маса не по-голяма от 7,5 t, и за ПС от категории M2 и M3 се допуска монтиране на външно огледало за виждане назад от клас IV.

1.2.5. Огледалата за виждане назад, посочени в т. от 1.2.1 до 1.2.4, да отговарят на изискванията на тази наредба. Въпреки това огледалата за виждане назад, посочени в т. 1.2.3, не се засягат от изискванията по т. 4.

1.2.6. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Изискванията на тази наредба не се прилагат по отношение на контролните огледала за виждане назад. Въпреки това външните контролни огледала за виждане назад задължително се монтират на височина не по-малка от 2 m от пътната повърхност, когато ПС е натоварено до технически допустимата максимална маса.

2. Местоположение

2.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Огледалата за виждане назад се поставят по начин, който позволява на водача, седнал на седалката си в нормално положение за управление, да наблюдава пътя зад и отстрани на ПС.

2.2. Външните огледала за виждане назад да бъдат видими през частта на предното стъкло, която се почиства от стъклочистачката, или през страничните стъкла. Въпреки това по конструктивни причини тази разпоредба може да не се прилага за външните огледала за виждане назад, монтирани от дясната страна на ПС от категории M2 и M3.

2.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По време на изпитванията на всяко ПС шаси с кабина минималните и максималните широчини на каросерията да бъдат уточнени от производителя и при необходимост възпроизведени от временни габаритни плоскости. Всички конфигурации на ПС и на огледала за виждане назад, взети под внимание по време на изпитванията, да бъдат указани в ЕО сертификата за одобряване на типа за определения тип ПС в частта им, отнасяща се до монтирането на огледалата за виждане назад (виж приложение № 6).

2.4. Външното огледало за виждане назад от страната на водача се монтира така, че ъгълът между средното надлъжно сечение на ПС и вертикалната равнина, преминаваща през центъра на огледалото и през центъра на сегмента от 65 mm, свързваща точките на видимост на водача, да не надвишава 55°.

2.5. Издаването на огледалата за виждане назад по отношение на външните габарити на ПС да не е по-голямо от необходимото за спазване на посочените в т. 4 полета на видимост.

2.6. Когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване, и долният ръб на външното огледало за виждане назад се намира на по-малко от 2 m от пътната повърхност, това огледало не трябва да излиза с повече от 0,20 m спрямо най-голямата широчина на външните габарити на ПС, необорудвано с огледало за виждане назад.

2.7. Огледалата за виждане назад от клас V да са монтирани на ПС по такъв начин, че никоя от частите на огледалата или на техните опори, при кое да е положение на регулиране, да не бъде разположена на разстояние по-малко от 2 m от пътната повърхност, когато ПС е в натоварено състояние, съответстващо на технически допустимото максимално натоварване. Въпреки това употребата на това огледало за виждане назад се забранява на ПС, чиято височина на кабината е такава, че не позволява спазването на това изискване.

2.8. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) При условията, посочени в т. 2.5, 2.6 и 2.7, огледалата за виждане назад могат да излизат извън допустимите максимални широчини на превозните средства.

3. Регулировка

3.1. Вътрешното огледало за виждане назад да може да се регулира от водача от неговото положение, заемано при управление на ПС.

3.2. Външното огледало за виждане назад, поставено от страната на водача, да може да се регулира от вътрешността на ПС, като вратата е затворена, а стъклото може да бъде отворено. Застопоряването в определено положение обаче може да бъде извършвано отвън.

3.3. Изискванията по т. 3.2 не се отнасят до външните огледала за виждане назад, които, след като са били изместени под въздействие на външна сила, могат за заемат предишното си положение без регулиране.

4. Полета на видимост

4.1. Общи положения

Полетата на видимост да бъдат получени при амбинокулярно зрение, като очите на наблюдателя съвпадат с "точките на видимост на водача", определени в т. 1.6 от приложение № 3. Те се определят при ПС в движение, както е определено в т. 2.6 от приложение № 2 на Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, и с един пътник от 75 kg ± 1 %, седнал отпред. Те да бъдат получени през стъкла, чийто общ коефициент на светлинна пропускливост, измерен перпендикулярно на повърхността, е най-малко 70 %.

4.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) Вътрешно огледало за виждане назад (клас I)

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да може да вижда най-малко 20 m широк, прав хоризонтален участък от пътя, чийто център се намира върху средното вертикално надлъжно сечение на ПС, като при това участъкът, който водачът вижда, започва от точката, намираща се на 60 m зад точките на видимост на водача (фиг. 1), и се простира до хоризонта.

Фиг. 1. Поле на видимост при огледала от клас I.

4.3. Главни външни огледала за виждане назад (класове II и III)

4.3.1. Ляво външно огледало за виждане назад за ПС с ляво управление и дясно външно огледало за виждане назад за ПС с дясно управление

4.3.1.1. ПС с ляво управление

Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 2,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 10 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 2 и 3).

4.3.1.2. ПС с дясно управление

Полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 2,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 10 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

4.3.2. Дясно външно огледало за виждане назад за ПС с ляво управление и ляво външно огледало за виждане назад за ПС с дясно управление

4.3.2.1. ПС от категория M1 и от категория N1 с максимална маса от 2 t:

4.3.2.1.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 4 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 20 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 2).

4.3.2.1.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 4 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 20 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

4.3.2.2. ПС, различни от посочените в т. 4.3.2.1:

4.3.2.2.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя започва от 30 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта (фиг. 3).

4.3.2.2.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 3,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя започва от 30 m зад точката на видимост на водача и се простира до линията на хоризонта.

4.3.2.2.3. В случаите по т. 4.3.2.2.1. и 4.3.2.2.2. водачът да е в състояние да започва да вижда път с широчина 0,75 m от точка, която е разположена на 4 m зад вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача (фиг. 3).

4.4. Външно "широкоъгълно" огледало за виждане назад (клас IV)

4.4.1. За ПС с ляво управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 12,5 m. Тази част е ограничена отляво от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-дясна крайна точка. Частта от пътя с тази широчина започва от 30 m и завършва на 25 m зад точките на видимост на водача (фиг. 4).

4.4.2. За ПС с дясно управление полето на видимост да е такова, че водачът да може да вижда равна хоризонтална част от пътя с широчина 12,5 m. Тази част е ограничена отдясно от равнина, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, и минава през неговата най-лява крайна точка. Частта от пътя с тази широчина започва от 30 m и завършва на 25 m зад точките на видимост на водача.

4.4.3. В случаите по т. 4.4.1 и 4.4.2 водачът да е в състояние да започва да вижда път с широчина 2,5 m от точка, която е разположена на 3 m зад вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача (фиг. 4).

Фиг. 4. Широкоъгълно огледало за виждане назад

4.5. Външно огледало за виждане назад "с близко поле на видимост" (страничен обзор) (клас V)

Полето на видимост трябва да е такова, че водачът да вижда от външната страна на ПС равна, хоризонтална част от пътя, ограничена от пресечните линии на следните вертикални равнини (виж фиг. 5a и 5б):

Фиг. 5. Огледало за виждане назад "с близко поле на видимост"

4.5.1. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) от равнината, успоредна на вертикалното средно надлъжно сечение на ПС, минаваща през точка, разположена на разстояние 0,2 m извън най-крайната дясна точка (за ПС с ляво управление) или от най-крайната лява точка (за ПС с дясно управление) на кабината на ПС;

4.5.2. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) в напречната посока - от успоредна равнина, разположена на 1 m пред равнината по т. 4.5.1;

4.5.3. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) отзад - от равнината, успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача и разположена на разстояние от 1,25 m зад тази равнина;

4.5.4. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2006 г.) отпред - от равнината, успоредна на вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача и разположена на разстояние 1 m пред тази равнина. Ако вертикалната напречна равнина, преминаваща през предния ръб на бронята на ПС, е на разстояние, по-малко от 1 m пред вертикалната равнина, преминаваща през точките на видимост на водача, полето на видимост се ограничава до тази равнина.

4.6. При огледала за виждане назад, съставени от няколко отражателни повърхности с различна кривина или образуващи ъгъл между тях, поне една от отражателните повърхности да позволява получаването на полето на видимост и да има размерите (виж т. 2.2.2 на приложение № 4), предписани за класа, за който са обявени.

4.7. Възпрепятстване на видимостта

4.7.1. Вътрешно огледало за виждане назад (клас I)

4.7.1.1. Намаляване на полето на видимост, дължащо се на наличието на устройства като облегалки за главата, сенници, задни и предни стъклочистачки, отоплителни елементи, се допуска при положение, че всички тези устройства не закриват общо повече от 15 % от посоченото поле на видимост.

4.7.1.2. Възпрепятстването на видимостта се измерва с облегалки за главата, които са поставени в най-ниското положение, предвидено от системата им за регулиране, и с прибрани назад сенници.

4.7.2. Външни огледала за виждане назад (класове II, III, IV и V)

При посочените полета на видимост тяхното възпрепятстване, дължащо се на каросерията и на наличието на компоненти, като дръжки на врати, габаритни светлини, пътепоказатели, краища на задните брони и т.н., както и елементите за почистване на отражателните повърхности, не се вземат под внимание при положение, че всички тези компоненти не закриват общо повече от 10 % от посоченото поле на видимост.

4.8. Процедура на изпитване

Полето на видимост се определя чрез поставяне на мощни светлинни източници на мястото на точките на видимост и чрез изследване на светлината, отразена върху контролен екран. Могат да се използват и други еквивалентни методи.