Държавен вестник, брой 26 от 30.III

Правителството на Република България и правителството на Република Турция, наричани по-нататък "договарящи страни",

в дух на взаимно разбирателство и добросъседски отношения между двете страни,

с намерение да засилят сътрудничеството между компетентните органи на двете срани в областта на бреговата охрана по въпроси от взаимен интерес,

предвид Споразумението за приятелство, добросъседство, сътрудничество и сигурност между Република България и Република Турция, подписано през 1992 г.; Споразумението за сътрудничество, подписано на 3 февруари 1993 г. между министерствата на вътрешните работи на двете страни; Спогодбата от 16 април 1998 г. между правителството на Република България, правителството на Република Турция и правителството на Румъния за сътрудничество в областта на борбата срещу тероризма, организираната престъпност, трафика на наркотици, прането на пари, трафика на оръжия и хора и други тежки престъпления и Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана през 1992 г.,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Това споразумение се отнася за морските пространства на договарящите страни в Черно море.

(2) За целите на споразумението понятието "морски пространства" означава изключителните икономически зони на договарящите страни съгласно Споразумението между Република България и Република Турция за определяне на границите в района на устието на река Резовска/ Мутлудере и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море, подписано на 4 декември 1997 г.

(3) Националната служба "Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи на Република България и Командването на Службата за брегова охрана на Република Турция при Министерството на вътрешните работи на Република Турция, наричани по-долу "компетентни органи", ще отговарят за изпълнението на това споразумение.

(4) При реализиране на сътрудничеството, предмет на споразумението, договарящите страни ще се придържат към националното си законодателство и международните договори, по които са страни.

Член 2

Договарящите страни ще си сътрудничат по въпроси, отнасящи се до техните задължения, свързани с техните морски пространства в Черно море. За тази цел ще вземат необходимите мерки за развитие на дейността на техните компетентни органи за защита на техните граждани, частна и публична собственост срещу всякакви престъпни посегателства, както и за подобряване на взаимното им сътрудничество в следните области:

а) борба срещу незаконната миграция;

б) борба с нелегалния трафик и контрабанда на оръжие, експлозивни, радиоактивни и токсични вещества, наркотици, както и техните прекурсори, предмети на националното историческо и културно наследство, благородни метали и скъпоценни камъни;

в) предотвратяване и борба срещу нарушаването на законите и нормативните актове относно митниците, финансовите, санитарните и екологичните въпроси;

г) участие в борбата за предотвратяване на замърсяването на техните морски пространства чрез разтоварване, изхвърляне, депозиране и доставяне за други цели на токсични, радиоактивни, въглеводородни и други опасни вещества, вредни за здравето на хората и морската екосистема, в нарушение на международното право, от морски и въздухоплавателни съдове и други стационарни платформи;

д) борба срещу пиратството и международния тероризъм;

е) упражняване съгласно международните норми на правото на преследване на чужди кораби и плавателни средства, нарушаващи техните национални законодателства и международното право;

ж) спазвайки установения международноправен режим, ще осъществяват контрол по отношение на използването на морската екосистема и живи ресурси, провеждането на морски научни изследвания и експлоатация на изкуствените съоръжения;

з) участие в съвместни операции по търсене и спасяване в морските пространства на двете договарящи страни съгласно разпоредбите на Международната конвенция за издирване и спасяване по море от 1979 г., подписана в Хамбург.

Член 3

Сътрудничеството между договарящите страни ще се осъществява чрез:

а) съвместни мерки по въпросите по чл. 2;

б) обмен на писмена информация по въпросите по чл. 2.

При наличие на спешна необходимост информацията, която представлява интерес за една от договарящите страни, ще бъде предавана от другата договаряща страна по установени канали без предварително поискване. Информация и данни, имащи поверителен характер, не могат да бъдат предоставяни на трета страна без писмено съгласие на договарящата страна, която ги е осигурила;

в) обмяна на опит в организационните структури на компетентните органи, тяхната дейност, административна система, обучение на служители, средства и методи за изпълнение на задълженията, взаимодействие с други органи и заинтересовани институции;

г) периодичен обмен на публикации, документи и други материали относно дейността на компетентните органи, а също и относно методите, използвани при съвместни операции по издирване и спасяване.

Член 4

(1) За прилагането на това споразумение компетентните органи на договарящите страни провеждат най-малко веднъж годишно срещи.

(2) Съставът на делегациите, датите на провеждане на срещите и дневният ред се определят от компетентните органи.

(3) Разходите, свързани с пребиваване на делегациите за участие в заседанията, с изключение на пътните разходи, са за сметка на приемащата договаряща страна.

Член 5

Разпоредбите на това споразумение не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.

Член 6

(1) Това споразумение може да бъде изменяно или допълвано с писмено съгласие на договарящите страни.

(2) Предложенията за изменения или допълнения на споразумението се изпращат до другата договаряща страна по дипломатически път.

(3) Преговорите ще започнат до шестдесет дни от получаване на предложението.

(4) Измененията и допълненията на това споразумение влизат в сила съгласно чл. 10.

Член 7

Работен език за изпълнение на споразумението между договарящите страни е английският език.

Член 8

Възникналите спорове при изпълнение и тълкуване на споразумението ще се разглеждат чрез съвместни консултации между съответните компетентни органи на договарящите страни.

Член 9

Една година след началото на прилагането на това споразумение всяка от договарящите страни може да се оттегли от него, след като е изпратила писмена нота до другата договаряща страна шест месеца предварително.

Член 10

(1) Това споразумение се сключва за срок от 5 години и автоматично продължава действието си всеки път за нов период от 5 години, в случай че нито една от договарящите страни не го денонсира с писмено предизвестие, изпратено не по-малко от шест месеца преди изтичането на съответния период.

(2) Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват за влизането на споразумението в сила съгласно националните им законодателства.

Подписано в Анкара на 18 април 2002 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български, турски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.