Държавен вестник, брой 21 от 16.III

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и провела своята шестдесет и втора сесия на 13 октомври 1976 г., и

като реши да приеме определени предложения относно ревизирането на Конвенцията относно платения отпуск на моряците (ревизирана), 1949 г. (№ 91), в светлината на, но без да бъде ограничавана до Конвенцията за платения отпуск (ревизирана), 1970 г., (№ 132), включени като точка втора от дневния ред на сесията, и

след като определи, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция;

прие на двадесет и деветия ден на месец октомври хиляда деветстотин седемдесет и шеста година следната конвенция, която може да бъде наричана "Конвенция за годишния платен отпуск на моряците, 1976 г.":

Член 1

Разпоредбите на тази конвенция, доколкото те не се прилагат по силата на колективни споразумения, арбитражни решения, съдебни решения, механизми за определяне на работната заплата, както и по какъвто и да е друг начин, в съответствие с националната практика и условия, следва да се прилагат посредством националното законодателство.

Член 2

1. Тази конвенция се прилага за всички лица, наети като моряци.

2. За целите на конвенцията терминът "моряк" означава лице, ангажирано или наето в каквото и да е качество на борда на морски кораб, регистриран на територия на държава, за която е в сила тази конвенция, освен:

(а) военен кораб;

(б) кораб, занимаващ се с риболов или с дейности, пряко свързани с него, или китолов или подобни дейности.

3. Националното законодателство определя след провеждането на консултации със заинтересованите организации на корабособствениците и на моряците, ако подобни организации съществуват, кои плавателни съдове се считат за морски кораби за целите на конвенцията.

4. Всяка държава членка, която ратифицира конвенцията, може след провеждане на консултации със заинтересованите организации на работодателите и на работниците, ако подобни организации съществуват, да разшири сферата на нейното приложение със съответните промени, обусловени от условията в дадения отрасъл, по отношение на лицата, изключени от определението за моряци по силата на ал. 2, буква "б" на този член или по отношение на определени категории от тези лица.

5. Всяка държава членка, която разшири прилагането на тази конвенция в съответствие с ал. 4 от този член, е длъжна при нейното ратифициране да уточни в декларация, приложена към ратификацията, категориите, върху които се разширява прилагането на конвенцията, както и промените, ако се налагат такива.

6. Всяка държава членка, която е ратифицирала конвенцията, може впоследствие да уведоми генералния директор на Международното бюро по труда чрез декларация, че разширява прилагането на конвенцията, за да бъдат обхванати категории извън тези, уточнени по време на ратификацията.

7. Доколкото това е необходимо, могат да бъдат взети мерки от компетентните власти или посредством съответните механизми в дадена страна след провеждането на консултации със съответните организации на корабособствениците и на моряците, ако подобни съществуват, за изключване от прилагането на конвенцията на ограничени категории от лица, ангажирани или наети на борда на морски кораби.

8. Всяка държава членка, която ратифицира конвенцията, трябва да изброи всички категории, които са изключени в съответствие с ал. 3 и 7 на този член, и да посочи мотивите за това изключване в първия доклад относно прилагането на конвенцията, изпратен съгласно чл. 22 на Устава на Международната организация на труда, като в последващите доклади трябва да посочи действащото законодателство и практика по отношение на изключените категории, уточнявайки до каква степен е въведена в действие или е предложено да се въведе в действие тази конвенция по отношение на такива категории.

Член 3

1. Всеки моряк, за който се прилага конвенцията, има право на годишен платен отпуск с определена минимална продължителност.

2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, определя продължителността на годишния отпуск в декларация, която се прилага към ратификацията.

3. Продължителността на отпуска не може да бъде в никакъв случай по-малка от 30 календарни дни за една година работа.

4. Всяка държава членка, която е ратифицирала конвенцията, може впоследствие да уведоми генералния директор на Международното бюро по труда чрез отделна декларация, че определя годишен отпуск с продължителност, по-голяма от тази, определена по време на ратификацията.

Член 4

1. Моряк, който през дадена година е работил по-малко време от изискващото се за право на пълен отпуск съгласно предходния член, по отношение на тази година има право на годишен платен отпуск, пропорционален на продължителността на времето, през което е работил през съответната година.

2. Терминът "година" по смисъла на тази конвенция означава календарна година или всеки друг период със същата продължителност от време.

Член 5

1. Начинът, по който се изчислява продължителността на трудовия стаж с цел определяне на полагаемия се отпуск, се определя от компетентните власти или от съответните механизми на всяка страна.

2. При условия, определени от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна, работа извън договорените условия се смята за част от трудовия стаж.

3. При условия, определени от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна, отсъствието от работа с цел посещаване на одобрен курс за морско професионално обучение или по причини извън контрола на съответния моряк, като например болест, злополука или майчинство, се счита за част от трудовия стаж.

Член 6

Следното не се счита за част от минималния годишен платен отпуск, предвиден в чл. 3, ал. 3 от конвенцията:

(а) официални или традиционни празници, признати като такива в държавата на флага, независимо дали са по времето на годишния платен отпуск;

(б) периодите на неработоспособност вследствие болест, злополука или майчинство при условия, определени от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна;

(в) временен отпуск със слизане на брега, даден на моряка по време на договора за ангажиране или наемане на работа на кораб;

(г) отпуск като компенсации от всякакъв вид при определени от компетентните власти условия или посредством съответните механизми във всяка отделна страна.

Член 7

1. Всеки моряк, ползващ предвидения в конвенцията годишен отпуск, за цялата продължителност на този отпуск получава най-малко обичайното си трудово възнаграждение (в т. ч. паричния еквивалент на всяка част от това възнаграждение, която се плаща в натура), изчислено по начин, определен от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна.

2. Дължимите в съответствие с ал. 1 от този член суми се изплащат на съответния моряк авансово преди започването на неговия отпуск, освен ако не е предвидено друго в националното законодателство или в споразумение, приложимо за моряка и работодателя.

3. Моряк, който напуска работа или е освободен от работа от работодателя, преди да е взел полагащия му се годишен отпуск, получава във връзка с полагащия му се отпуск трудовото възнаграждение, предвидено в ал. 1 от този член.

Член 8

1. Разделянето на годишния платен отпуск на части или събирането на годишния платен отпуск с последващ такъв се разрешава от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна.

2. В съответствие с ал. 1 от този член и освен ако не е предвидено друго в споразумение, обвързващо заинтересованите работодател и моряк, годишният платен отпуск, предвиден в конвенцията, следва да се състои от непрекъснат период от време.

Член 9

По изключение може да се предвиди от компетентните власти или посредством съответните механизми във всяка отделна страна дължимият по силата на тази конвенция годишен отпуск да бъде заместен от парично обезщетение, равняващо се поне на предвиденото в чл. 7 трудово възнаграждение.

Член 10

1. Работодателят след консултация със заинтересования моряк или негов представител и доколкото е възможно с негово съгласие определя времето, през което да се ползва отпускът, ако същият не е фиксиран с наредба, колективно споразумение, арбитражно решение или по друг начин в съответствие с националната практика.

2. Никой моряк не може да бъде задължаван да ползва полагаемия му се годишен отпуск без съгласието му на място, различно от това, където е бил ангажиран или нает, което се намира по-близо до неговия дом, освен по силата на колективно споразумение или на национални закони или подзаконови нормативни актове.

3. Ако от моряка се изисква да ползва своя годишен отпуск на място, различно от предвиденото в ал. 2 на този член, той има право да ползва безплатен транспорт до мястото, където е бил ангажиран или нает, което се намира по-близо до неговия дом, като му се изплащат дневни и други разноски, непосредствено необходими за неговото пътуване дотам, които са за сметка на работодателя; времето за пътуване не се приспада от полагаемия се на моряка годишен отпуск.

Член 11

Всяко едно споразумение за отказване от правото на предвидения в чл. 3, ал. 3 минимален годишен платен отпуск или - освен в съответствие с предвиденото, по изключение, в чл. 9 от тази конвенция - за въздържане от подобен отпуск се счита за нищожно.

Член 12

Морякът, ползващ своя годишен отпуск, се призовава обратно на работа само в изключително спешни случаи с необходимото предизвестие.

Член 13

Необходимо е да се предприемат ефективни мерки, съответстващи на начина, по който се прилагат разпоредбите в тази конвенция, гарантиращи правилното прилагане и изпълнение на правила или разпоредби, свързани с годишния платен отпуск, посредством подходящи инспекции или по друг начин.

Член 14

Тази конвенция ревизира Конвенцията относно платения отпуск на моряците (ревизирана), 1949 г.

Член 15

Официалните ратификации на конвенцията се съобщават на генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране.

Член 16

1. Тази конвенция е обвързваща само за държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са вписани от генералния директор.

2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са регистрирани от генералния директор.

3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава членка дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.

Член 17

1. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането.

2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходната алинея на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член.

Член 18

1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсирания, за които е уведомен от държавите - членки на организацията.

2. Когато уведомява държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор довежда до знанието на държавите - членки на организацията, датата, на която конвенцията влиза в сила.

Член 19

Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове, на генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Член 20

Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и проучва необходимостта от включването в дневния ред на Конференцията на въпроса за нейното цялостно или частично изменение.

Член 21

1. В случай, че Конференцията приеме нова конвенция, частично или изцяло изменяща тази, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго:

(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от държава членка денонсира незабавно ipso jure (по право) тази конвенция независимо от предписанията на чл. 17 по-горе, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила;

(б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки.

2. Във всички случаи тази конвенция остава в сила в сегашния си вид и съдържание за тези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 22

Английският и френският текст на конвенцията имат еднаква сила.

Предходният текст е автентичният текст на конвенцията, приета по надлежен ред от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната шестдесет и втора сесия, състояла се в Женева и обявена за приключила на 29 октомври 1976 г.

В уверение на горното ние поставихме нашите подписи на единадесетия ден на месец ноември 1976 година.