Държавен вестник, брой 182 от 9.VIII

Чл. 1. (Попр. - ДВ, 111 от 1945 г.) Само гражданският брак сключен в формата, предписана от този закон, поражда правата и задълженията, които законите свързват с брака.

Чл. 2. Ако бракосъчетаните желаят да получат черковно благословение на сключения вече граждански брак, свещенослужителят извършва обряда само след като му се представи препис от акта за женитба.

Чл. 3. Не могат да встъпят в брак, мъж който не е навършил осемнадесет години и жена, която не е навършила седемнадесет години.

Председателят на областния съд, след като изслуша родителите или настойниците, може да разреши на мъж, който е навършил седемнадесет години, и на жена, която е навършила шестнадесет години, да встъпят в брак, ако много важни съображения налагат това.

Разрешението за встъпване в брак се дава от председателя на областния съд, в района на който е местожителството на лицето, което иска разрешение. Ако това лице няма местожителство в страната, компетентен е председателят на съда по последното му местожителство в страната; при липса и на такова местожителство - председателят на Софийския областен съд.

Когато и двамата встъпващи в брак се нуждаят от разрешение, молбата им се подава пред председателя на съда по местожителството на единия от тях.

Непълнолетният сам подава молбата.

Определението на председателя на съда не подлежи на обжалване.

Чл. 4. Не може да встъпи в брак лице, което:

1) страда от душевна болест, която е основание за поставянето му под пълно запрещение или е поставено под пълно запрещение поради същата причина;

2) страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето на другия съпруг или на поколението от брака като генуинна епилепсия, ендемичен кретенизъм, неизлекувани венерически болести, открита туберкулоза, проказа, наследствена хореа и хронически алкохолизъм.

Чл. 5. Не може да встъпи в брак лице, което е свързано с друг съществуващ брак.

Чл. 6. Забранено е встъпването в брак с роднини по права линия без ограничения, с роднини по съребрена линия до четвърта степен включително, даже ако родството и в двата случая е извънбрачно, и със сродници по сватовство до трета степен включително.

Чл. 7. За чуждите поданици способността за встъпване в брак и пречките за брака се определят според закона на държавата, чийто поданици са те.

Обаче, разпоредбите на чл. 4, 5 и 6 са задължителни и за чуждия поданик, когато встъпва в брак с български поданик в страната.

Чл. 8. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) Бракът се сключва с взаимното съгласие на встъпващите в брак, дадено лично от тях пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Счита се сключен пред длъжностното лице по гражданското състояние и бракът, извършен пред лице което публично е изпълнявало службата на длъжностно лице по гражданско състояние, макар да не е имало това качество.

Чл. 9. Бракосъчетанието се извършва публично в кметството в присъствието на двама свидетели.

Когато някой от встъпващите в брак не може да се яви в кметството поради болест, бракосъчетанието може да се извърши другаде.

Чл. 10 Преди да пристъпи към извършване на бракосъчетанието, длъжностното лице по гражданското състояние е длъжно:

а) да се удостовери в самоличността на встъпващите в брак;

б) да им посочи установените в чл. 3 до 6 пречки за встъпване в брак и да изисква от тях декларация, че не съществува някоя от тези пречки, като ги предупреди за наказателната отговорност за лъжлива декларация.

Извършването на това се отбелязва в акта за женитба.

Чл. 11. След като встъпващите в брак заявят, че желаят да сключат брак помежду си, длъжностното лице по гражданското състояние ги обявява за бракосъчетани, съставя акта за женитба, прочита го на съпрузите, след което се подписва от последните, от него и от свидетелите.

Чл. 12. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) Ако длъжностното лице по гражданското състояние откаже да извърши бракосъчетанието, всеки от желаещите да встъпи в брак може да обжалва отказа пред надлежния околийски съдия, който решава въпроса в разпоредително заседание.

Чл. 13. Когато български поданик встъпва в брак в чужбина, бракът може да бъде сключен пред консулския или дипломатическия представител.

Бракът, сключен от български поданик в чужбина е действителен и когато е сключен в формите, предписани от законите на страната, където е извършено бракосъчетанието.

Чл. 14. Съпрузите са длъжни да обезпечат чрез съгласие и общи усилия благополучието на семейството и да се грижат за издръжката и възпитанието на децата.

Всеки от съпрузите има пълна свобода при избор на своето занятие.

Промяната на местожителството на един от съпрузите не създава задължение за другия съпруг да го следва.

Чл. 15. При съставянето на акта за женитба жената заявява, ще запази ли и след брака своето име, ще носи ли името на мъжа си, или пък ще прибавя последното към своето име.

Чл. 16. Всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението му и ползуването от него.

Чл. 17. За задълженията, които един от съпрузите е поел за текущите нужди на домакинството, отговаря солидарно и другият съпруг.

Чл. 18. Всеки от съпрузите е длъжен да участвува съразмерно с възможностите си в разноските за издръжка на семейството.

Ако един от съпрузите е изразходвал за тая цел повече отколкото му се припада, той няма право да иска разликата.

Чл. 19. Ако единият от съпрузите е предоставил на другия изрично или мълчаливо управлението на свое имущество, този последният, при липса на противна уговорка, дължи само плодовете, които са на лице, когато управлението бъде отнето или бракът се прекрати.

Чл. 20. Никой не може да се позове на недействителността на един брак, преди той да бъде обявен за недействителен с влязло в законна сила съдебно решение.

Чл. 21. Бракът се обявява за недействителен само в следните случаи:

1) ако един от съпрузите е бил в брачни връзки във време на бракосъчетанието (чл. 5);

2) ако един от съпрузите по време на бракосъчетанието е страдал от болест посочена в чл. 4, т. 1 и 2;

3) ако съпрузите са във връзки, които са пречка за встъпване в брак по чл. 6;

4) ако един от съпрузите при извършване на бракосъчетанието не е имал изискваната от чл. 3, ал. 1 възраст и не е получил разрешение от председателя на областния съд да встъпи в брак;

5) ако един от съпрузите при извършване на бракосъчетанието е бил неспособен да разсъждава поради временна причина;

6) ако при извършване на бракосъчетанието един от съпрузите се намирал в погрешка относно акта, който сключва или относно лицето, с което встъпва в брак и

7) ако един от съпрузите е бил принуден да сключи брака поради заплашване с тежка и предстояща опасност за живота, здравето или честта - негови или на неговите близки.

Чл. 22. В случаите на т. т. 1-3 на предходния член обявяване на недействителността на брака може да се иска от всеки от съпрузите, от прокурора и от всяко трето лице което има правен интерес.

Прокурорът не може да иска обявяване на недействителността на един брак, който е вече прекратен.

Ответници по предявения от прокурора или от третото лице иск са и двамата съпрузи.

В случаите на т. т. 4-7 искът може да бъде предявен само от засегнатия съпруг.

Чл. 23. В случай на двубрачие, обявяване на недействителността на брака не може да се постанови, ако по раншният брак е прекратен или обявен за недействителен и съпругът на двубрачния е бил добросъвестен и той, в едногодишен срок от прекратяване на първия брак, не предяви иск за обявяване недействителността на втория брак.

Чл. 24. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) Ако посочените в т. 2 на чл. 21 причини престанат да съществуват, обявяването недействителността на брака може да се иска само от съпрузите и то до изтичането на шест месеца от прекратяване на болестта.

Чл. 25. Искът за обявяване недействителността на брака по чл. 21, т. 4 не може да се предяви, ако съпругата е забременяла или след изтичане на шест месеца от навършване на посочената в чл. 3, ал. 1 възраст.

Искът по чл. 21, т. т. 5-7 не може да се предяви по-късно от шест месеца от деня, когато съпругът, който може да иска обявяване недействителността на брака е открил основанието за това, или когато е престанала да бъде под действието на заплашването, но в никой случай не по-късно от три години след бракосъчетанието.

Чл. 26. Обявеният за недействителен брак до влизането решението в законна сила има действието на законен брак спрямо лицето, което добросъвестно го е сключило.

Брак обявен за недействителен, има всички действия на законен брак по отношение на децата.

Всички извънбрачни деца, произходът на които е установен, имат във всяко отношение качеството на законни деца.

Чл. 27. Последиците от обявяване брака за недействителен са еднакви с тия при развода, като недобросъвестността в първия случай се приравнява с вината във втория.

Чл. 28. Правото да се иска обявяване недействителността на брака не преминава върху наследниците.

Те могат обаче, да продължат предявения вече иск.

Чл. 29. Обявяване недействителността на брака, сключен между български и чужд поданик, се урежда според този закон.

За обявяване недействителността на брака между чужди поданици се прилага отечествения закон на съпрузите.

Чл. 30. Развод се допуска по взаимно и непоколебимо съгласие на съпрузите.

Чл. 31. Съпругът може да иска развод, ако другият съпруг е извършил прелюбодеяние.

Искът може да се предяви до изтичане на една година от деня, в който съпругът е узнал за прелюбодеянието, но не по-късно от три години след извършването му.

Искът не може да се предяви от съпруг, който е дал съгласието си за прелюбодеянието или чрез поведението си съзнателно го е направил възможно, улеснил го е или го е опростил.

Чл. 32. Съпругът може да иска развод, ако другият съпруг посегне на живота му.

Искът може да се предяви до изтичането на една година от узнаването за посегането, но не по-късно от три години след извършването му.

Искът не може да се предяви, ако е последвала прошка.

Чл. 33. Съпругът може да иска развод, когато другият съпруг е осъден на строг тъмничен затвор не по-малко от пет години, освен ако той е одобрил извършването на деянието, за което е последвало осъждането, или осъждането е станало преди брака и другият съпруг е знаел това. Разводът не се постановява, ако осъденият е освободен.

Чл. 34. Съпругът може да иска развод ако другият съпруг е в неизвестност и отсъствието е продължило поне две години. Съдът може да откаже развода, ако счете, че отсъствуващият е бил възпрепятствуван да се обади поради война, революция или други извънредни причини.

Чл. 35. Съпругът може да иска развод, ако другият съпруг страда от болест, която би изложила на сериозна опасност здравето му или здравето на поколението.

Лице, разведено по болест съгласно предходната алинея, може да встъпи в нов брак, само ако установи пред председателя на съда, който е издал решението, че е напълно оздравяло. Определението на председателя не подлежи на обжалване.

Чл. 36. Съпругът може да иска развод поради полова неспособност или петнадесет годишно безплодие на другия съпруг, ако искът в последния случай бъде предявен не по-късно от двадесет години от сключването на брака.

Чл. 37. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) Съпругът може да иска развод, ако поради изтезание, (физическо или морално) тежко оскърбление, позорно престъпление, пиянство по навик, разточителство, безчестен живот или изобщо поради грубо нарушение на брачните задължения от другия съпруг, не може да се иска продължаването на семейния живот.

Чл. 38. Всеки от съпрузите може да иска развод, ако поради дълбоко разстройство на брака не може да се иска продължаването на семейния живот.

Ако разстройството е предизвикано по изключителна вина на единия от съпрузите, съдът постановява развод по негова вина.

Чл. 39. Правото да се иска развод не преминава върху наследниците. Те могат, обаче, да продължат предявения вече иск, за да установят неговата основателност.

Чл. 40. Разведената жена не може да носи името на мъжа си, когато последният се противопостави на това.

Чл. 41. С постановяването на развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията по случай на смърт, направени преди развода. Същите последици настъпват и когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 39.

Чл. 42. Когато бракът се прекрати поради развод, даренията които съпрузите са си направили през време на годежа или на брака, се отменят, доколкото подареното е на лице; то се връща в състоянието, в което се намира.

Плодовете, придобити преди отменението, не се връщат. Отменението не засяга правата придобити от трети лица.

Ако подареното е било отчуждено от надарения, той дължи това, с което е обогатен.

Чл. 43. Когато бракът се прекрати поради развод или когато основателността на иска е установена след смъртта на ищеца съгласно чл. 39, всеки съпруг има право да получи част от това, което другият е придобил през време на брака.

Съдът определя частта на съпруга в придобиванията на другия съпруг по справедливост, като държи сметка за това доколко той е съдействувал за тези придобивания с труда си, със средствата си, с работата си в домакинството или изобщо с помощта си. Частта не може да надвишава дела, който съпругът би имал в наследяванията на другия съпруг по закона.

Частта на съпруга се отрежда в натура или се определя в пари. Решението има прехвърлително действие, а доколкото се отнася до недвижими имоти, подлежи на вписване. Когато частта е определена в пари, съдът може да даде срок за изплащане.

Чл. 44. Правата, предвидени в чл. чл. 42 и 43 не могат да се предявят след изтичането на една година от деня, в който бракоразводното решение е влезло в законна сила.

Чл. 45. В случай на развод съдът постановява на кого от двамата съпрузи се предоставя родителската власт върху децата и определя мерките, които намери за уместни, относно упражнението на родителската власт и личните отношения между децата и родителите. Съдът може да постанови децата да живеят и у някое трето лице или в съответно заведение. Преди да се произнесе съдът изслушва родителите а ако е уместно и децата и близки на семейството. При разрешаването на тези въпроси съдът има предвид изключително интереса на децата без оглед на това по чия вина е постановен развода.

Задължението на родителя за издръжка на непълнолетните деца не отпада, макар те и да не са оставени на него. Той има право да запази с тях подходящи лични отношения.

Ако положението се измени вследствие на нови обстоятелства съдът, по молбата на един от съпрузите или служебно може да измени постановените по рано мерки и да предпише нови.

Чл. 46. Разводът се урежда по законите на държавата на която са поданици съпрузите по време на подаване молбата за развод. Ако по това време съпрузите са поданици на различни държави, прилагат се законите на държавата, на която и двамата съпрузи са били поданици в последно време. Когато съпрузите не са имали никога общо поданство, приложими са законите на държавата, чийто поданик е бил съпругът по време на бракосъчетанието. Това последното правило обаче, не е приложимо, когато отечественият закон на съпруга не допуска развод, а съпругата е българска поданица; в такъв случай се прилага българския закон.

Чл. 47. По исковете за развод, за обявяване недействителността на брака, както и за установяване съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове) се прилагат правилата на закона за гражданското съдопроизводство, доколко този закон не разпорежда другояче.

Чл. 48. Брачните искове са подсъдни на областния съд, в района на който е обикновеното жилище на ответника.

Ако ответникът не живее в страната, искът е подсъден на областния съд, в района на който той е имал последното си местожителство в страната; при липса на такова местожителство, искът е подсъден на областния съд, в района на който живее ищецът или на Софийския областен съд.

Ако и двамата съпрузи са чужди поданици, брачните искове са подсъдни на българските съдилища, само когато подсъдността им пред тях се признава от законите на държавата, чийто поданик е съпругът.

Чл. 49. Непълнолетни, ограничено запретени и поставени под пълно запрещение поради осъждане съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по такива искове.

Съпрузи под пълно запрещение поради слабоумие се представляват от законния си представител. За да предяви той иск за развод или за обявяване недействителност на брак необходимо е съгласието на роднинския съвет.

Чл. 50. За предявяване на брачен иск от повереник необходимо е специално пълномощие.

Чл. 51. Иск за развод и иск за обявяване недействителност на брак могат да бъдат съединени.

Тия искове могат да бъдат съединени и с иск за издръжка.

Ответникът по иск за развод или за обявяване брака за недействителен може да предяви насрещно някои от исковете по предходните алинеи. Насрещен иск за развод на основание чл. чл. 31 и 32 може да се предяви и след изтичане на сроковете по тия членове.

Чл. 52. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) Съдът, пред който е предявен иска, определя, по искане на една от страните, привременни мерки, до свършване на делото, относно издръжката и жилището на съпрузите, както и относно грижата за непълнолетните деца и издръжката им.

Това определение не подлежи на отделно обжалване, но може да бъде изменявано от същия съд.

Чл. 53. Ищецът, чийто иск за развод или за обявяване недействителността на брака е отхвърлен, не може да иска развод или обявяване недействителност на брака, нито на основанията, които е предявил в дялото, нито на основанията, които е могъл да предяви в него или чрез съединение на исковете, ако тия основания са му били известни. Същото важи и по отношение на ответника за основанията, върху които той е могъл да предяви насрещен иск.

Във въззивната жалба и отговора могат да се предявят новосъздадени или новооткрити основания, както и нови искания, основани върху тях.

Чл. 54. По брачни искове доказателствата не могат да се събират от съдия докладчик. По същите искове не може да се отвежда свидетел на основание чл. 178 от закона за гражданското съдопроизводство. Изявленията и признанията на страните, както и доказателствената сила на частните писмени документи и на другите доказателства се преценява свободно от съда.

По тия искове никаква клетва не може да се предлага на страните.

Чл. 55. Съдът може да заповяда страната да се яви лично, за да я разпита върху обстоятелствата поддържани от нея или от противната страна.

Страната, която не се е явила в съда без уважителни причини, може да бъде доведена под стража, ако съдът намери това за необходимо.

Чл. 56. Съдът може да нареди да се съберат доказателства и служебно.

Чл. 57. При постановяване на развода съдът се произнася и по вина на коя от страните той се допуска, макар да не е било направено искане за това.

Чл. 58. По брачни искове (чл. 47) съдебни мита се събират като по неоценяемите искове.

Чл. 59. Срокът за подаване касационни жалби срещу решенията на апелативните съдилища по брачните дела е месечен.

Чл. 60. Решението, с което се обявява недействителността или се прекратява брака, действува по отношение на всички.

Чл. 61. В молбата за развод по взаимно съгласие съпрузите трябва да изложат и постигнатото съгласие относно упражнението на родителската власт, издръжката на децата и отношенията на всеки от родителите към тях.

В същата молба те могат да изложат и постигнатите съглашения относно издръжката и имуществените им отношения.

Чл. 62. Председателят на съда призовава съпрузите на помирително заседание в което те трябва да се явят лично.

Ако съпрузите настояват на взетото решение председателят на съда съставя протокол за това и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание, което не може да се състои преди да изтекат три месеци от деня на помирителното заседание.

В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителни причини на помирителното или съдебно заседание, дялото се спира. В този случай се прилага разпоредбата на чл. 443 от закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 63. (Попр. - ДВ, бр. 111 от 1945 г.) След като се убеди, че решението на съпрузите е непоколебимо и ако намери, че постигнатото съгласие по чл. 61, ал. 1, относно децата е в техен интерес, съдът допуска развода и одобрява сключените между съпрузите съглашения, посочени в чл. 61.

Чл. 64. Непълнолетният или ограничено запретеният може сам да даде съгласие за развод, обаче, относно съглашенията засягащи имуществените отношения между съпрузите, задълженията за издръжка и грижите за децата, необходимо е съгласието на законния представител или попечител.

Чл. 65. Съгласието може да се оттегли само до произнасяне решението на първата инстанция.

Чл. 66. Въззивна жалба против решението за развод по взаимно съгласие се допуска, само когато с него разводът не е допуснат и то ако е подадена и от двамата съпрузи общо или поотделно.

Същото важи и за касационната жалба.

Чл. 67. Този закон влиза в сила петнадесет дни след обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 68. Действителността на брак, сключен преди влизането на този закон в сила, се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.

Не може да се иска обявяване недействителност на брак, сключен преди влизането на този закон в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.

Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на този закон в сила, е действителен, само ако по време на влизане този закон в сила, съпрузите водят съпружески живот.

Чл. 69. Основанията за развод, предвидени в този закон, важат и за бракове, сключени преди влизането му в сила.

Когато преди влизането на този закон в сила е възникнало основание за развод по действуващото тогава право, разводът се допуска, само ако то е основание за развод или за обявяване недействителност на брака по този закон.

Чл. 70. Сроковете, предвидени за предявяване на искове по този закон, важат и за бракове, сключени преди влизането му в сила ако предвидените по-рано срокове за същите случаи не са изтекли.

Неизтеклите до деня на влизане на този закон в сила процесуални срокове по висящите дела започват да текат отново от този ден.

Чл. 71. Разпоредбата на чл. 43 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизане на този закон в сила, ако разводът се постанови след тази дата.

Чл. 72. Брачните дела, висящи пред духовните съдилища при обнародване на този закон, не се разглеждат от тях, а се изпращат на съответните областни съдилища, ако са висящи пред първоинстанционен съд, и на съответните апелативни съдилища - ако са висящи пред по-горен съд. Изпращането трябва да стане в петнадесетдневен срок от обнародването на този закон. Съдебните и канцеларски мита и берии по тези дела не се събират, ако са събрани от духовните съдилища.

Чл. 73. Министърът на правосъдието издава необходимите правилници за извършване на бракосъчетанието и за водене регистрите за женитбите.

Чл. 74. Този закон отменя всички закони, които му противоречат.