Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 4

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

Технически изисквания към превозните средства по отношение на електромагнитната съвместимост и към предназначените за монтиране на тях ЕЕУ. Методи за изпитване

Раздел I

Технически изисквания към превозните средства и предназначените за монтиране на тях ЕЕУ и електрически/електронни системи

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Общи технически изисквания

Всяко превозно средство и неговите електрически/електронни системи или ЕЕУ трябва да са проектирани, конструирани и оборудвани така, че при нормални условия на работа да отговарят на техническите изисквания по тази наредба.

2. Технически изисквания към широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства, оборудвани с двигатели с искрово запалване

2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за измерване

Излъчваните от превозното средство-образец на типа електромагнитни емисии се измерват с помощта на метода, посочен в раздел II, при едно от посочените разстояния до антената. Разстоянието се избира от производителя на превозното средство.

2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Граници на емисии за широколентовото електромагнитно излъчване от превозното средство

2.2.1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел II, при разстояние между превозното средство и антената 10,0 m ± 0,2 m, границите на емисии за излъчването са 34 dB mV. m^-1 (50 mV. m^-1) в честотна лента от 30 MHz до 75 MHz и от 34 mV. m^-1 до 45 dB mV. m^-1 (50 mV. m^-1 до 180 mV. m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz. Във втория случай границата на емисии нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. № 1. В честотна лента от 400 MHz до 1000 MHz границата остава постоянна на ниво 45 dB mV. m^-1 (180 mV. m^-1).

2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел II, при разстояние между превозното средство и антената 3,0 m ± 0,05 m, границите на емисии за излъчването са 44 dB mV. m^-1 (160 mV. m^-1) в честотна лента от 30 MHz до 75 MHz и от 44 dB mV. m^-1 до 55 dB mV.m^-1 (160 mV. m^-1 до 562 mV. m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz. Във втория случай границата на емисии нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. № 2. В честотния диапазон от 400 MHz до 1000 MHz границата остава постоянна на ниво 55 dB mV. m^-1 (562 mV. m^-1).

2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измерените върху превозното средство-образец на типа стойности за широколентовото електромагнитно излъчване, изразени в dB mV. m^-1, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от границите на емисии.

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Технически изисквания към теснолентовото електромагнитно излъчване от превозни средства

3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за измерване

Излъчваните от превозното средство-образец на типа електромагнитни емисии се измерват с помощта на метода, посочен в раздел III, при едно от посочените разстояния до антената. Разстоянието се избира от производителя на превозното средство.

3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Граници на емисии за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозното средство

3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел III, при разстояние между превозното средство и антената 10,0 ± 0,2 m, границите на емисии за излъчването са 24 dB mV. m^-1 (16 mV. m^-1) в честотна лента от 30 до 75 MHz и от 24 dB mV. m^-1 до 35 dB mV. m^-1 (15 mV. m^-1 до 56 mV. m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz. Във втория случай границата на емисии нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. № 3. В честотна лента от 400 MHz до 1000 MHz границата остава постоянна на ниво 35 dB mV. m^-1 (56 mV. m^-1).

3.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел III, при разстояние между превозното средство и антената 3,0 ± 0,05 m, границите на емисии за излъчването са 34 dB mV. m^-1 (50 mV. m^-1) в честотна лента от 30 MHz до 75 MHz и от 34 dB mV. m^-1 до 45 dB mV. m^-1 (50 mV. m^-1 до 180 mV. m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz. Във втория случай границата нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. № 4. В честотна лента от 400 MHz до 1000 MHz границата на емисии остава постоянна на ниво 45 dB mV. m^-1 (180 mV. m^-1).

3.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измерените върху превозното средство-образец на типа стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване, изразени в dB mV. m^-1, са най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от границите на емисии.

3.2.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Независимо от посочените в т. 3.2.1, 3.2.2 и 3.2.3 граници, ако в описания в т. 1.3 от раздел III първоначален етап силата на сигнала, измерена в радиоантената на превозното средство, е по-малка от 20 dBmV (10 mV) в честотна лента от 88 MHz до 108 MHz, се счита, че превозното средство съответства на границите за теснолентови електромагнитни емисии и останалата част от изпитването по раздел III не се провежда.

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Технически изисквания към устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитно излъчване

4.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за изпитване

Устойчивостта на образеца на типа превозно средство на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по метода, посочен в раздел IV.

4.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Граници на електромагнитна устойчивост на превозното средство

4.2.1. При извършването на изпитванията по метода, посочен в раздел IV, еталонната средноквадратична стойност на немодулирания сигнал е 24 V. m^-1 за 90 % от честотната лента от 20 MHz до 1000 MHz и 20 V.m^-1 за цялата честотна лента от 20 MHz до 1000 MHz.

4.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Превозното средство-образец на типа се приема за съответстващ на изискванията за електромагнитна устойчивост, ако в хода на извършените изпитвания в съответствие с раздел IV и при немодулиран сигнал, изразен във V. m^-1, със сила 25 % над границата на устойчивост не настъпва необичайна промяна в скоростта на въртене на задвижваните колела на превозното средство или друго влошаване на неговите експлоатационни характеристики. Това влошаване не бива да създава непредвидима за останалите участници в пътното движение обстановка и ограничаване на възможността за непосредствено управление на превозното средство от страна на водача или усещане за това от водача или другите участници в пътното движение.

4.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Непосредственото управление на превозното средство от страна на водача може да се изразява в кормилно управление, управление на спирачните системи или управление на оборотите на двигателя.

5. Технически изисквания към създаваните от ЕЕУ широколентови електромагнитни смущения

5.1. Метод за измерване

Излъчваните от ЕЕУ-образец на типа широколентови електромагнитни емисии се измерват с помощта на метода, посочен в раздел V.

5.2. Граници на емисии за широколентовото електромагнитно излъчване от ЕЕУ

5.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел V, границите на емисиите за излъчването са от 64 dB µV.m^-1 до 54 dB µV.m^-1 (1600 µV.m^-1 до 500 µV.m^-1) в честотната лента от 30 MHz до 75 MHz, тази граница намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и от 54 dB µV.m^-1 до 65 dB µV.m^-1 (500 µV.m^-1 до 1800 µV.m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz, тази граница нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. 5. В честотна лента от 400 MHz до 1000 MHz границата остава постоянна на ниво 65 dB µV.m^-1 (1800 µV.m^-1).

5.2.2 .Измерените върху ЕЕУ-образец на типа стойности за широколентовото електромагнитно излъчване, изразени в dB mV. m^-1, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от границите на емисии.

6. Технически изисквания към създаваните от ЕЕУ теснолентови електромагнитни смущения

6.1. Метод за измерване

Излъчваните от ЕЕУ-образец на типа теснолентови електромагнитни емисии се измерват с помощта на метода, посочен в раздел VI.

6.2. Граници на емисии за теснолентовото електромагнитно излъчване от ЕЕУ

6.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато измерванията се извършват по метода, посочен в раздел VI, границите на емисиите за излъчването са от 54 dB µV.m^-1 до 44 dB µV.m^-1 (500 µV.m^-1 до 160 µV.m^-1) в честотна лента от 30 MHz до 75 MHz, тази граница намалява логаритмично (линейно) при честоти над 30 MHz, и от 44 dB µV.m^-1 до 55 dB µV.m^-1 (160 µV.m^-1 до 560 µV.m^-1) в честотна лента от 75 MHz до 400 MHz, тази граница нараства логаритмично (линейно) при честоти над 75 MHz, както е показано на фиг. 6. В честотна лента от 400 MHz до 1000 MHz границата остава постоянна на ниво 55 dB µV.m^-1 (560 µV.m^-1).

6.2.2. Измерените върху ЕЕУ-образец на типа стойности за теснолентовото електромагнитно излъчване, изразени в dB mV. m^-1, трябва да бъдат най-малко с 2,0 dB (20 %) по-ниски от границите на емисии.

7. Технически изисквания към устойчивостта на ЕЕУ на въздействието на електромагнитно излъчване

7.1. Метод(и) за изпитване

Устойчивостта на образеца на типа ЕЕУ на въздействието на електромагнитно излъчване се изпитва по един или няколко от методите, посочени в раздел VII.

7.2. Граници на устойчивост на ЕЕУ

7.2.1. При извършването на изпитванията съгласно методите, посочени в раздел VII, еталонните стойности на електромагнитно въздействие трябва да бъдат, както следва:

• 48 V. m^-1 - при метода за изпитване в 150-mm ТЕМ-камера;

• 12 V. m^-1 - при метода за изпитване в 800-mm ТЕМ-камера;

• 60 V. m^-1 - при метода за изпитване в коаксиална ТЕМ-камера;

• 48 mA - при метода за изпитване чрез директно инжектиране на ток;

• 24 V. m^-1 - при метода за изпитване в условията на свободно поле.

7.2.2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) ЕЕУ-образец на типа се приема за съответстващ на изискванията за електромагнитна устойчивост, ако при немодулиран сигнал или приложено към ЕЕУ напрежение на тока, изразени в съответните линейно-измервателни единици до 25 % над границата на устойчивост, в работата на ЕЕУ не възникват никакви негативни изменения, водещи до понижаване на експлоатационните характеристики и предизвикващи непредвидима за останалите участници в пътното движение обстановка или водещи до ограничаване на възможността за непосредствено управление от страна на водача на ПС с монтирано ЕЕУ, което би могло да се забележи от водача или другите участници в движението.

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 1. Гранични стойности (граници на емисии) за широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства при разстояние 10 m от превозното средство до антената

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 2. Гранични стойности (граници на емисии) за широколентовото електромагнитно излъчване от превозни средства при разстояние 3 m от превозното средство до антената

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 3. Гранични стойности (граници на емисии) за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозни средства при разстояние 10 m от превозното средство до антената

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 4. Гранични стойности (граници на емисии) за теснолентовото електромагнитно излъчване от превозни средства при разстояние 3 m от превозното средство до антената

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 5. Гранични стойности (граници на емисии) за широколентови емисии от електрически/електронни устройства

Честота - мегахерца - логаритмична

Фиг. № 6. Гранични стойности (граници на емисии) за теснолентови емисии от електрически/електронни устройства

Раздел II

Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни емисии от превозни средства (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

1. Общи изисквания

1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Методът за изпитване по този раздел се прилага само за превозни средства.

1.2. Апаратура за измерване

Измервателното оборудване трябва да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС).

За измерване на посочените в този раздел широколентови електромагнитни емисии се използва квазипиков детектор. При използване на пиков детектор се прилага подходящ коригиращ коефициент в зависимост от честотата на импулсите на искрообразуване.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за изпитване

Изпитването е предназначено за измерване на широколентови електромагнитни емисии от системите с искрово запалване или от електрически двигатели, монтирани постоянно на превозното средство.

Допускат се две алтернативни разстояния за разполагане на контролната антена: на 10 или на 3 m от превозното средство. И в двата случая се спазват изискванията на т. 3 от този раздел.

2. Изразяване на резултатите

Резултатите от измерванията се изразяват в dB mV.m^-1 (mV. m^-1) за честотния обхват с широчина 120 kHz. Ако действителната широчина на честотния обхват В (изразена в kHz) на измервателния уред е различна от 120 kHz, получените стойности в mV.m^-1 се привеждат към широчина на лентата 120 kHz чрез умножение с коефициент 120/B.

3. Място за извършване на измерванията

3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитвателната площадка представлява равно и свободно пространство, в което няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точка, разположена в средата между превозното средство и антената (виж фиг. № 7).

3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, могат да се намират в рамките на изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фиг. № 7.

Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното превозно средство, ако може да се докаже, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването.

3.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да се установи съответствие между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията за размери, които са посочени на фиг. № 7, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и превозното средство и височината на антената. Не е необходимо преди и след изпитването да се извършва проверка на околните излъчвания, както е посочено в т. 3.4.

3.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Странични електромагнитни въздействия

За да се гарантира, че никакъв страничен електромагнитен шум или сигнал с достатъчна амплитуда няма да окаже съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване на фоновото ниво. Когато при измерване на фоновото ниво превозното средство се намира в изпитвателния участък, се гарантира, че никакво излъчване от превозното средство няма да окаже съществено влияние върху измерването на фоновото ниво. Това може да се осигури чрез отдалечаване на превозното средство от зоната за изпитването, отстраняване на ключа за запалването или изключване на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на страничния електромагнитен шум или на сигнала е най-малко с 10 dB по-ниска от граничните стойности, посочени съответно в точки 2.2.1 и 2.2.2 на раздел I, с изключение на случаите, когато са налице целенасочени теснолентови външни предавания.

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Състояние на превозното средство по време на изпитванията

4.1. Двигател

Двигателят работи при нормалната работна температура, а трансмисията е в неутрално положение. Ако това не може да бъде изпълнено по причини от практическо естество, производителят и техническата служба, отговаряща за извършване на изпитването, могат да определят алтернативни условия. Вземат се мерки, така че механизмът за промяна на оборотите на двигателя да не оказва влияние върху нивото на електромагнитното излъчване. В хода на всяко измерване двигателят работи в следните режими:

Тип на

Метод за измерване

двигателя	квази пик	пик
Искрово	Обороти на	Обороти на
запалване	двигателя	двигателя
Един	2500 min-1 ± 10 %	2500 min-1 ± 10 %
цилиндър
Повече от
един цилиндър	1500 min-1 ± 10 %	1500 min-1 ± 10 %

4.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитванията на превозното средство не се провеждат по време на дъжд или други валежи и не по-малко от 10 min след спиране на валежите.

5. Тип, положение и насочване на антената

5.1. Тип на антената

Допуска се използването на всякакъв вид антени при условие, че могат да се стандартизират спрямо контролната антена. За калибриране на антената може да се използва методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, приложение А.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.2.1. Височина

5.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 10 m

Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 3 m

Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Нито една част от който и да е от приемните елементи на антената не е на разстояние, по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2. Разстояние на измерване

5.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 10 m

Хоризонталното разстояние от върха или друга подходяща точка от антената, определена по време на процедурата за стандартизиране, посочена в т. 5. 1, до външната повърхност на превозното средство, е 10,00 ± 0,2 m.

5.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 3 m

Хоризонталното разстояние от върха или друга подходяща точка от антената, определена по време на процедурата за стандартизиране в т. 5.1, до външната повърхност на превозното средство, е 3,00 ± 0,05 m.

5.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното превозно средство да няма поглъщащи радиовълните материали.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Разполагане на антената спрямо превозното средство

Антената се разполага последователно отляво и отдясно на превозното средство. Тя е успоредна на надлъжната равнина на симетрия на превозното средство, разположена на линията, перпендикулярна на същата и минаваща през средната точка на двигателя (фиг. № 7), и в една линия със средната точка на превозното средство, определена като точка на главната ос на превозното средство, намираща се по средата между центровете на предната и задната ос на превозното средство.

5.4. Положение на антената

Извършва се отчитане на показанията във всяка измервателна точка както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (фиг. № 8).

5.5. Показания на уредите

Максималната стойност от четирите показания, отчетени в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за резултат за честотата, при която е било извършено измерването.

6. Честоти

6.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервания

Измерванията се провеждат в честотната лента от 30 MHz до 1000 MHz. За потвърждаване на факта, че превозното средство отговаря на изискванията на този раздел, техническата служба, провеждаща изпитването, извършва проверки най-много при 13 честоти в посочената честотна лента - например 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750, 900 MHz. Ако по време на изпитването се превиши граница на емисия, се извършва проверка, за да се установи, че това се дължи на превозното средство, а не на фоново излъчване.

6.1.1. Границите на емисии се отнасят за цялата честотна лента от 30 MHz до 1000 MHz.

6.1.2. Измерванията могат да се провеждат както с квазипикови, така и с пикови детектори. В точки 2 и 5 от раздел I са посочени пределните стойности за квазипикови детектори. Ако се използва пиков детектор, за честотна лента с широчина 1 MHz се добавят 38 dB, а за честотна лента с широчина 1 kHz се изваждат 22 dB.

6.2. Допустими отклонения

Фиксирана честота (MHz)	Допустимо
	отклонение (MHz)
45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230	± 5
280, 380, 450, 600, 750 и 900	± 20

Допустимите отклонения се отнасят за посочените честоти и имат за цел да се неутрализира влиянието от смущения от емисии, съвпадащи или близки до номиналните фиксирани честоти.

Периметър, предвиден за измервателното оборудване

(или за временна постройка или за превозното средство)

Фиг. № 7. Зона за изпитване на превозното средство. Хоризонтален свободен участък, в който няма повърхности, които отразяват електромагнитните вълни

Височина. Диполна антена, разположена за измерване на вертикалния компонент на излъчването

Сечение

Диполна антена, разположена за измерване на хоризонталния компонент на излъчването

Фиг. № 8. Разполагане на антената спрямо превозното средство

Раздел III

Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни емисии от превозни средства (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

1. Общи изисквания

1.1. Методът за изпитване по този раздел се прилага само за трактори.

1.2. Апаратура за измерване

Измервателното оборудване да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (СМКРС).

За измерване на посочените в този раздел теснолентови електромагнитни емисии се използва детектор за средни стойности или пиков детектор.

1.3. Метод за изпитване

1.3.1. Изпитването е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни емисии, които биха могли да се излъчват от микропроцесорна система или друг източник на теснолентови емисии.

1.3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) В началото се извършва измерване на нивата на емисиите в обхвата на честотната модулация (88 MHz до 108 MHz) на радиоантената на превозното средство с помощта на уреда, посочен в т. 1.2. Ако не се превишава нивото, посочено в т. 3.2.4 от раздел I, се счита че превозното средство отговаря на изискванията на този раздел по отношение на честотната лента и не се провежда пълно изпитване.

1.3.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) В рамките на процедурата за пълно изпитване се допускат две алтернативни разстояния за разполагане на антената: на 10 или 3 m от превозното средство. И в двата случая да са спазени изискванията по т. 3 от този раздел.

2. Изразяване на резултатите

Резултатите от измерванията се изразяват в dB mV. m^-1.

3. Място за извършване на измерванията

3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитвателната площадка представлява равно и свободно пространство, в което няма повърхности, които отразяват електромагнитни вълни в рамките на окръжност с минимален радиус 30 m, измерен от точка, разположена в средата между превозното средство и антената (фиг. № 7).

3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, могат да се намират в рамките на изпитвателния участък, но само в разрешената зона, показана на фиг. № 7.

Допуска се разполагането на други измервателни антени в зоната за изпитване на разстояние не по-малко от 10 m както от приемателната антена, така и от изпитваното превозно средство/изпитвания отделен технически възел, ако може да се докаже, че това няма да се отрази на резултатите от изпитването.

3.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитванията могат да се провеждат в затворени помещения, ако може да се установи съответствие между затвореното помещение и открития участък. Не е необходимо затворените помещения за изпитване да отговарят на изискванията за размери, посочени на фиг. № 7, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и превозното средство и височината на антената. Не е необходимо преди и след изпитването да се извършва проверка на величината на околните излъчвания, както е посочено в т. 3.4.

3.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Странични електромагнитни въздействия

За да се гарантира, че никакъв страничен електромагнитен шум или сигнал с достатъчна амплитуда няма да окаже съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване на фоновото ниво. Когато при измерване на фоновото ниво превозното средство се намира в изпитвателния участък, да се гарантира, че никакво излъчване от превозното средство няма да окаже съществено влияние върху измерването на фоновото ниво. Това може да се осигури чрез отдалечаване на превозното средство от зоната за изпитването, отстраняване на ключа за запалването или изключване на акумулаторната батерия. При двете измервания стойността на страничния електромагнитен шум или на сигнала да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от граничните стойности, посочени съответно в т. 3.2.1 и 3.2.2 на раздел I, с изключение на случаите, когато са налице целенасочени теснолентови външни предавания.

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Състояние на превозното средство по време на изпитванията

4.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Електронните системи на превозното средство да са настроени на нормален работен режим при превозно средство в неподвижно състояние.

4.2. Включва се запалването. Двигателят не работи.

4.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измерванията върху превозното средство не се провеждат по време на дъжд или други валежи и не по-малко от 10 минути след спиране на валежите.

5. Тип, местоположение и насочване на антената

5.1. Тип на антената

Допуска се използването на всякакъв вид антени при условие, че могат да се стандартизират спрямо контролната антена. За калибриране на антената може да се използва методът, описан в публикация на МСКРС № 12, издание 3, приложение А.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.2.1. Височина

5.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 10 m

Фазовият център на антената се намира на височина 3,00 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 3 m

Фазовият център на антената се намира на височина 1,80 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Нито една част от който и да е от приемните елементи на антената да не бъде на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2. Разстояние на измерване

5.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 10 m

Хоризонталното разстояние от върха или друга подходяща точка от антената, определена по време на процедура за стандартизиране, посочена в т. 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство, да бъде 10,00 ± 0,2 m.

5.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитване на разстояние 3 m

Хоризонталното разстояние от върха или друга подходяща точка от антената, определена по време на процедура за стандартизиране, посочена в т. 5.1, до външната повърхност на каросерията на превозното средство, да бъде 3,00 ± 0,05 m.

5.2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената да се намират на разстояние не по-малко от 1,0 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното превозно средство не трябва да има никакви поглъщащи радиовълните материали.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Разполагане на антената спрямо превозното средство

Антената се разполага последователно отляво и отдясно на превозното средство. Тя е успоредна на надлъжната равнина на симетрия на превозното средство и разположена на линията, перпендикулярна на същата и минаваща през средната точка на двигателя (фиг. № 7).

5.4. Положение на антената

Извършва се отчитане на показанията във всяка измервателна точка както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената (фиг. № 8).

5.5. Показания на уредите

Максималната стойност от четирите показания, отчетени в съответствие с т. 5.3 и 5.4 при всяка от фиксираните честоти, се приема за резултат за честотата, при която е било извършено измерването.

6. Честоти

6.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервания

Измерванията се провеждат в честотната лента от 30 MHz до 1000 MHz. Честотната лента се разделя на 13 обхвата. Във всяка честотна лента се извършва проверка при една фиксирана честота, за да се провери спазването на необходимите граници на емисии. За да се установи съответствието на превозното средство с изискванията по този раздел, техническата служба, провеждаща изпитването, извършва проверки в една от посочените точки във всяка от следните 13 честотни ленти:

30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz.

Когато по време на изпитването се превиши граница на емисия, се извършват проверки, за да се установи, че това се дължи на самото превозно средство, а не на фоновото излъчване.

Раздел IV

Метод за изпитване за определяне на устойчивостта на превозните средства на въздействието на електромагнитно излъчване (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

1. Общи изисквания

1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Методът за изпитване по този раздел се прилага само за превозни средства.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за изпитване

Изпитването по този раздел има за цел да определи устойчивостта срещу понижаване на показателите за ефективност на оборудването за непосредствено управление на превозното средство. Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитни полета. По време на изпитванията се наблюдава състоянието на превозното средство.

2. Изразяване на резултатите

За описаното в този раздел изпитване показателите за немодулиран сигнал се изразяват във V. m^-1.

3. Място за провеждане на измерванията

Изпитвателното оборудване да генерира стойностите за немодулиран сигнал в посочените честотни ленти. Изпитвателните уреди да съответстват на нормативните изисквания по отношение на излъчването на електромагнитни емисии.

За да се гарантира достоверността на резултатите от изпитванията, да се вземат мерки създаваните полета да не оказват влияние върху оборудването за контрол и наблюдение.

4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Състояние на превозното средство по време на изпитването

4.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Превозното средство да бъде без товар, с изключение на оборудването, необходимо за провеждане на изпитването.

4.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Двигателят да осигури въртене на водещите колела с постоянна ъглова скорост, която съответства на 3/4 от максималната скорост, освен ако по технически причини производителят не предпочете друга скорост. Двигателят да бъде натоварен с подходящ въртящ момент. Ако е необходимо, предавателните валове могат да бъдат изключени (например при превозни средства с повече от две оси) при условие, че те не задвижват компоненти, които излъчват електромагнитни смущения.

4.1.2. Фаровете да бъдат включени на къси светлини.

4.1.3. Да бъде включен левият или десният пътепоказател.

4.1.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Всички други системи, които оказват въздействие върху управлението на превозното средство, да бъдат включени, както при условията на нормална експлоатация на превозното средство.

4.1.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Превозното средство трябва да не е свързано електрически с участъка за изпитване, както и с друго оборудване, с изключение на връзките, които се изискват съгласно т. 4.1.1 или 4.2. Съприкосновението на гумите с повърхността на участъка за изпитване не се счита за електрическо свързване.

4.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) При наличие на електрически/електронни системи, които представляват неразделна част от оборудването за непосредствено управление на превозното средство, които не биха функционирали при условията, посочени в т. 4.1, производителят може да предостави на техническата служба, извършваща изпитването, протокол или допълнителни данни, че електрическите/електронните системи на превозното средство отговарят на изискванията на наредбата. Тези данни да са приложени към протокола от изпитването.

4.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) При провеждане на изпитванията на превозното средство да се използва само оборудване, което не причинява смущения. За да се определи дали са спазени изискванията по този раздел, се извършва наблюдение върху външната страна на превозното средство и пътническото отделение (например с помощта на една или повече видеокамери).

4.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Превозното средство да е обърнато с предната си част към стационарна антена. В случаите, когато повечето електронни блокове за управление и съответната токопроводяща система са разположени в задната част на превозното средство, изпитването следва да се провежда с превозно средство, обърнат странично към антената. При дълги превозни средства, на които повечето електронни блокове за управление и свързаната с тях токопроводяща система са разположени в средната част на превозното средство, може да се определи еталонна точка (виж т. 5.4 от това приложение) от дясната или лявата страна на превозното средство. Тази еталонна точка да се намира в средата на надлъжната ос или в точка върху едната от страните му. Тя се избира съвместно от производителя и техническата служба след извършено проучване на схемата за разположение на електрическите системи и електрическото окабеляване на превозното средство.

Това изпитване може да се извърши само когато физическата конструкция на камерата за изпитване го позволява. Местоположението на антената се отбелязва в протокола за изпитване.

5. Тип, местоположение и насочване на устройството за генериране на поле

5.1. Тип на устройството за генериране на поле

5.1.1. Типът (овете) на устройството за генериране на поле се избира (т) така, че в еталонната точка (виж т. 5.4 от този раздел) да се постигне желаният немодулиран сигнал при съответните честоти.

5.1.2. Устройството или устройствата, което генерира поле, може да бъде антена (антени) или линейно-предавателна система (ЛПС).

5.1.3. Конструкцията и ориентирането на всяко устройство за генериране на поле, осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотния обхват от 20 до 1000 MHz.

5.2. Височина и разстояние на измерване

5.2.1. Височина

5.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Фазовият център на всяка антена да се намира на разстояние по-голямо от 1,5 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство. Когато височината на тавана на превозното средство е по-голяма от 3 m, фазовият център на антената да се намира на разстояние по-голямо от 2,0 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Нито една част от който и да е от излъчващите елементи на антената не трябва да се намира на разстояние по-малко от 0,25 m от повърхността, върху която е разположено превозното средство.

5.2.2. Разстояние на измерване

5.2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да се постигне чрез разполагане на устройството за генериране на поле възможно най-далеч от превозното средство. Това разстояние обикновено се намира в диапазона от 1 до 5 m.

5.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на устройството за генериране на поле да се намират на разстояние по-голямо от 1,0 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и по-голямо от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между предавателната антена и изпитваното превозно средство не трябва да има поглъщащи радиовълните материали.

5.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Разполагане на антената спрямо превозното средство

5.3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Излъчващите елементи на устройството за генериране на поле да се намират на разстояние по-голямо от 0,5 m от външната повърхност на кабината на превозното средство.

5.3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Устройството за генериране на поле да се намира върху осовата линия на превозното средство (равнината на надлъжна симетрия).

5.3.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Елементите на ЛПС, с изключение на повърхността, върху която е разположено превозното средство, да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от която и да е част на превозното средство.

5.3.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Всяко устройство за генериране на поле, което е поставено върху превозното средство, да обхваща централно най-малко 75 % от дължината на превозното средство.

5.4. Еталонна точка

5.4.1. За целите на измерванията по този раздел еталонна точка е точката, в която се определя немодулираният сигнал, и която се определя, както следва:

5.4.1.1. най-малко 2 m хоризонтално от фазовия център на антената или най-малко на 1 m вертикално от излъчващите елементи на ЛПС;

5.4.1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) върху осевата линия на превозното средство (равнината на надлъжна симетрия);

5.4.1.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) на височина 1,0 ± 0,05 m над повърхността, върху която е разположено превозното средство, или на 2,0 ± 0,05 m, ако минималната височина на тавана е по-голяма от 3,0 m на което и да е превозно средство от съответния модел;

5.4.1.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) за предно осветление се взема една от двете точки в зависимост от това, коя се намира по-близо до антената:

- или ± 0,2 m вътре в превозното средство, измерено от точката на пресичане на плоскостта на предното стъкло и капака на двигателя на превозното средство (т. С на фиг. № 9);

- или 0,2 ± 0,2 m от осовата линия на най-предната ос на превозното средство, измерено в посока към центъра на превозното средство (т. D на фиг. № 9);

5.4.1.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) за задно осветление се взема една от двете точки в зависимост от това, коя се намира по-близо до антената:

- или ± 0,2 m вътре в превозното средство, измерено от точката на пресичане на плоскостта на предното стъкло и капака на двигателя на превозното средство (т. С на фиг. № 10);

- или 0,2 ± 0,2 m от осовата линия на най-задната ос на превозното средство, измерено в посока към центъра на превозното средство (т. D на фиг. № 10).

5.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато е взето решение за облъчване на задната част на превозното средство, еталонната точка се избира по начина, посочен в т. 5. 4. След това превозното средство се установява в положението, при което предната му част е насочена противоположно на антената и превозното средство се разполага, като след завъртане в хоризонталната плоскост на 180°, т. е. разстоянието от антената до най-близо разположената точка от външната повърхност на кабината на превозното средство, остава постоянно (фиг. № 10).

6. Изисквания към изпитването

6.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Честотна лента, продължителност, поляризация

Превозното средство се подлага на въздействието на електромагнитно излъчване в честотна лента от 20 до 1000 MHz.

6.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) За да се установи съответствието на превозното средство с изискванията по този раздел, превозното средство се изпитва при най-много 14 фиксирани честоти в рамките на дадения диапазон, напр.: 27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Следва да се вземе под внимание времето на реакция на изпитваното оборудване, а продължителността на всяка проверка да бъде достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността на всяка проверка не трябва да бъде по-малка от 2 s.

6.1.2. При всяка честота се прилага един тип поляризация в съответствие с т. 5.1.3.

6.1.3. Всички останали параметри на изпитването съответстват на определените в този раздел параметри.

6.1.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато превозното средство не премине успешно посоченото в т. 6.1.1 изпитване, е необходимо да се установи, че несъответствието е възникнало при отговарящи на изискванията условия на изпитване, а не в резултат на генериране на неконтролируеми полета.

7. Генериране на необходимия немодулиран сигнал

7.1. Методология на изпитването

7.1.1. За определяне на необходимите за целите на изпитването характеристики на полето се прилага "методът на замяната".

7.1.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Етап на калибриране

За генериране на необходимия немодулиран сигнал в еталонната точка към уреда за генериране на полето се подава мощност с определено ниво при всяка от предвидените за целите на изпитването честоти, посочени в т. 5, при отсъствие на превозното средство в участъка за изпитване; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с нивото на подаваната мощност, и необходим за определянето на характеристиките на полето, като резултатите се отбелязват. Честотите на изпитването попадат в честотна лента от 20 до 1000 MHz. Калибрирането се извършва, като се започва от честота 20 MHz през интервали между честотите, не по-големи от 2 % от всяка предходна честота, и се завършва при честота 1000 MHz. Получените резултати се използват при изпитванията във връзка с одобрението на типа, освен ако не настъпят промени в уредите или оборудването, които да изискват повтаряне на тази процедура.

7.1.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Етап на изпитване

Превозното средство се въвежда в изпитвателното съоръжение и се разполага според изискванията на т. 5. След това към устройството за генериране на поле се подава определената в т. 7.1.2 мощност за всяка от честотите в съответствие с т. 6.1.1.

7.1.4. По време на изпитването за определяне на немодулирания сигнал се използва същият параметър, който е бил избран в т. 7.1.2.

7.1.5. Оборудването за генериране на поле и начинът за неговото разполагане в хода на изпитването да отговарят на същите технически условия като използваните по време на процедурата по т. 7.1.2.

7.1.6. Устройство за измерване на немодулиран сигнал

За определяне на немодулирания сигнал в етапа на калибриране по метода на замяната се използва подходящ компактен уред за измерване на немодулиран сигнал.

7.1.7. В етапа на калибриране по метода на замяната фазовият център на устройството за измерване на немодулиран сигнал се намира в еталонната точка.

7.1.8. Ако в качеството на устройство за измерване на немодулиран сигнал се използва калибрирана приемателна антена, показания се снемат в три взаимно перпендикулярни направления и за стойност на немодулиран сигнал се приема изотропната еквивалентна стойност на показанията.

7.1.9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) За да се отчетат различията в геометрията на превозното средство, за дадено изпитвателно съоръжение може да се наложи да се определят няколко положения на антената или няколко еталонни точки.

7.2. Контур на немодулирания сигнал

7.2.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) В етапа на калибриране по метода на замяната (преди въвеждане на превозното средство в изпитвателния участък) немодулираният сигнал в най-малко 80 % от калибровъчните честоти да е по-малък от 50 % номиналния немодулиран сигнал в следните точки:

а) за всички устройства, които генерират поле - на 0,5 ± 0,05 m от която и да е страна на еталонната точка по линия, преминаваща през нея и разположена на една и съща височина, перпендикулярно на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство;

б) при ЛПС - 1,50 ± 0,05 m по линия, преминаваща през еталонната точка и разположена на една и съща височина с нея, успоредно на равнината на надлъжна симетрия на превозното средство.

7.3. Камерен резонанс

Независимо от посоченото в т. 7.2.1 условие изпитвания не се провеждат при честоти на камерен резонанс.

7.4. Характеристики на подлежащия на генериране изпитвателен сигнал

7.4.1. Максимално отклонение на обвивката

Максималното отклонение на обвивката на изпитвателния сигнал да бъде равно на максималното отклонение на обвивката на немодулираната хармонична вълна, средноквадратичната стойност на която, изразена във V.m^-1, е определена в т. 4.2 от раздел I (фиг. № 11).

7.4.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал

Изпитвателният сигнал да бъде радиочестотна хармонична вълна, амплитудно модулирана от хармонична вълна с честота 1 kHz при дълбочина на модулацията m, равна на 0,8 ± 0,04.

7.4.3. Дълбочина на модулацията

Дълбочината на модулацията m се определя по следния начин:

		максимално отклонение на обвивката -
		- минимално отклонение на обвивката
m	=
		максимално отклонение на обвивката +
		+ минимално отклонение на обвивката

Фиг. № 9. Местоположение на еталонната точка

Фиг. № 10. Местоположение на еталонната точка

Фиг. № 11. Характеристики на подлежащия на генериране изпитвателен сигнал

Раздел V

Метод за измерване на излъчваните широколентови електромагнитни емисии от електрически/електронни устройства

1. Общи положения

1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Методът за изпитване по този раздел се прилага по отношение на ЕЕУ, които могат да бъдат монтирани на превозно средство, който отговаря на изискванията на раздел II.

1.2. Апаратура за измерване

Измервателното оборудване да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС).

За измерване на посочените в този раздел широколентови електромагнитни емисии се използва квазипиков детектор, а в случай на използване на пиков детектор се прилага подходящ коефициент за корекция в зависимост от честотата на импулсите на смущенията.

1.3. Метод за изпитване

Изпитването е предназначено за измерване на широколентовите електромагнитни емисии, излъчвани от ЕЕУ.

2. Изразяване на резултатите

Резултатите от измерванията се изразяват в dB mV. m^-1 (mV. m^-1) за честотния обхват с широчина 120 kHz. Ако действителната широчина на честотния обхват В (изразена в kHz) на измервателната апаратура е различна от 120 kHz, получените стойности в mV. m^-1 да бъдат приведени към широчина на лентата от 120 kHz чрез умножаване с коефициент 120/В.

3. Място за извършване на измерванията

3.1. Изпитвателната площадка да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. № 12).

3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, да се намират извън границите, посочени на фиг. № 12.

3.3. За провеждане на изпитванията могат да се използват затворени помещения, ако може да се установи съответствие между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените изпитвателни съоръжения могат да не отговарят на изискванията за размери, които са посочени на фиг. № 12, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитваното ЕЕУ и височината на антената (фиг. № 13 и 14).

3.4. Странични електромагнитни въздействия

За да се гарантира, че никакъв страничен електромагнитен шум или сигнал с достатъчна амплитуда няма да окаже съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване на фоновото ниво. При двете измервания стойността на страничния електромагнитен шум или на сигнала да е най-малко с 10 dB по-ниска от посочените в т. 5. 2. 1 от раздел I гранични стойности на смущение, с изключение на целенасочените теснолентови външни предавания.

4. Състояние на ЕЕУ по време на изпитванията

4.1. Изпитваното ЕЕУ да е в нормален работен режим.

4.2. Измервания върху ЕЕУ не се провеждат по време на дъжд или други валежи и не по-малко от 10 min след спиране на валежите.

4.3. Условия на изпитването

4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитваното ЕЕУ и неговите кабелни снопове да са разположени върху опори на височина 50 mm ± 5 mm над изработена от дърво или еквивалентен материал непроводяща дъска. Ако някоя част от изпитваното ЕЕУ е конструирана да бъде електрически свързана с металния корпус на превозното средство, тази част се разполага върху опорната плоча и електрически се свързва с нея. Опорната плоча представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на опорната плоча зависи от размера на изпитваното ЕЕУ и позволява разполагане на кабелните снопове и компонентите на ЕЕУ. Опорната плоча да е свързана към защитния проводник на заземителната система. Опорната плоча да е разположена на височина 1,0 m ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и да е успоредна на него.

4.3.2. Изпитваното ЕЕУ се подготвя и свързва в съответствие с експлоатационните изисквания към него. Захранващите кабели се разполагат по протежение на най-близкия спрямо антената край на опорната плоча и на не повече от 100 mm от този край.

4.3.3. Изпитваното ЕЕУ се свързва със заземителната система в съответствие с предписанията на производителя за монтиране, като не се допускат допълнителни заземителни връзки.

4.3.4. Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими елементи като стените на екранираните зони (с изключение на заземителната повърхност, намираща се под изпитвания обект) да е 1,0 m.

4.4. Захранването към изпитваното ЕЕУ се подава посредством еквивалентна изкуствена мрежа от 5 mН/50 W, която е електрически свързана с опорната плоча. Електрическото напрежение се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанията на напрежението да бъдат под 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на изкуствената мрежа.

4.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Ако изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един елемент, свързващите ги кабели да са прокарани точно така, че да съответстват на токопроводящата система, както е предназначена за използване в превозното средство. Ако това не може да се изпълни, дължината на свързването между основния блок и изкуствената мрежа да е 1500 mm ± 75 mm. Всички кабели в обвивката да имат съединения, които да са максимално близки до характерните за реалните условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитваното ЕЕУ се изисква допълнително оборудване, да се предвиди компенсиране с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните излъчвания.

5. Тип, местоположение и насочване на антената

5.1. Тип на антената

Допуска се използването на всякакъв вид линейно поляризирани антени, при условие че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени.

5.2. Височина и разстояние на измерването

5.2.1. Височина

Фазовият център на антената се намира на височина 150 mm ± 10 mm над опорната плоча.

5.2.2. Разстояние на измерването

Хоризонталното разстояние от фазовия център или, в зависимост от случая, от края на антената до края на опорната плоча да е 1,00 ± 0,05 m. Нито една част на антената да не е на разстояние по-малко от 0,5 m от опорната плоча.

Антената се разполага успоредно на равнина, перпендикулярна на опорната плоча и минаваща през края на плочата, по чието протежение преминава основният кабелен сноп.

5.2.3. Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ЕЕУ да няма каквито и да било поглъщащи материали.

5.3. Насочване и поляризация на антената

В измервателната точка да се отчетат показанията както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4. Отчитане на показанията

Максималната стойност от двете отчетени показания (в съответствие с т. 5. 3) във всяка от фиксираните честоти се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

6. Честоти

6.1. Измервания

Измерванията се извършват в честотната лента от 30 до 1000 MHz. Счита се, че ЕЕУ отговаря на необходимите изисквания за граници на емисии в цялата честотна лента, ако същите са удовлетворени при следните 13 честоти от честотната лента: 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Ако по време на изпитването се превиши граница на емисии, се извършва проверка, за да се гарантира, че това се дължи на изпитвания ЕЕУ, а не на фоново излъчване.

6.1.1. Границите на емисии се отнасят за цялата честотна лента от 30 до 1000 MHz.

6.1.2. Измерванията могат да се провеждат както с квазипикови, така и с пикови детектори. Посочените в т. 2 и 5 от раздел I граници на емисии са за квазипикови детектори. Ако се използва пиков детектор, за честотна лента с широчина 1 MHz се добавят 38 dB, а за честотна лента с широчина 1 kHz се изваждат 22 dB.

6.2. Допустими отклонения

Фиксирана честота (MHz)	Допустимо
	отклонение (MHz)
45, 65, 90, 120, 150, 190 и 230	± 5
280, 380, 450, 600, 750 и 900	± 20

Допустимите отклонения се отнасят за посочените честоти и имат за цел да се неутрализира влиянието от смущения от емисии, съвпадащи или близки до номиналните фиксирани честоти.

Хоризонтален участък, в който няма повърхности, отразяващи електромагнитни вълни

Фиг. № 12. Схема на открита площадка за изпитване на електрическо/електронно устройство

Фиг. № 13. Диаграма на излъчваните от ЕЕУ електромагнитни емисии (общ план на схемата)

Легенда:

1. До оста на антената или най-близкия елемент според логаритмичната периодична диаграма: 1000 ± 50 mm

2. Изпитвателен стенд, чиято опорна плоча е свързана към стената

3. Дължина на изпитвателен кабелен сноп 1500 ± 75 mm и на разстояние от 50 ± 5 mm над опорната заземителна повърхност

4. Електрическо захранване към изпитвания обект

5. Кабелен проход

6. Свързваща кутия, в т. ч. изкуствена мрежа

7. Екраниран кожух

8. Двойноекраниран коаксиален кабел

9. Кабелен проход

10. Измервателен приемник

11. Антенен калибриращ елемент (при необходимост) в тясна близост до антената

12. Най-близко разположените излъчващи елементи се намират на най-малко 500 mm от края на опорната плоча

Всички размери са посочени в mm

Фиг. № 14. Излъчвани от ЕЕУ електромагнитни емисии - надлъжна симетрия на равнината на изпитвателен стенд

Легенда:

1. Равнина, в която лежи еталонната точка и основната част от кабелната система

2. Еталонна точка

3. Всички размери са посочени в mm

Раздел VI

Метод за измерване на излъчваните теснолентови електромагнитни емисии от електрически/електронни устройства

1. Общи положения

1.1. Методът за изпитване по този раздел се прилага по отношение на ЕЕУ.

1.2. Апаратура за измерване

Измервателното оборудване да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС).

За измерване на посочените в този раздел теснолентови електромагнитни емисии се използва детектор за средни стойности или пиков детектор.

1.3. Метод за изпитване

1.3.1. Изпитването е предназначено за измерване на теснолентовите електромагнитни емисии, например причинени от микропроцесорни системи.

1.3.2. В рамките на кратък (2 - 3 min) първоначален етап във връзка с избора на поляризация на антената се допуска извършване на сканиране на честотна лента, посочена в т. 6.1 на този раздел, с помощта на спектроанализатор с цел установяване на наличието и/или локализацията на пикови емисии. Това може да подпомогне избора на честоти за провеждане на изпитването (виж т. 6 на този раздел).

2. Изразяване на резултатите

Резултатите от измерванията се изразяват в dB mV.m-1 (mV. m^-1).

3. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателната площадка да отговаря на изискванията, посочени в публикация № 16-1 (93) на Международния специален комитет по радиосмущения (МСКРС) (виж фиг. № 12).

3.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Измервателното оборудване, изпитвателният бокс или превозното средство, в което е разположено измервателното оборудване, да се намират извън границите, посочени на фиг. № 12.

3.3. За провеждане на изпитванията могат да се използват затворени помещения, ако може да се установи съответствие между получените в затвореното помещение резултати и резултатите, получени в открития участък. Затворените помещения за изпитването могат да не отговарят на изискванията за размери, които са посочени на фиг. № 12, с изключение на изискванията по отношение на разстоянието между антената и изпитваното ЕЕУ и височината на антената (фиг. № 13 и 14).

3.4. Странични електромагнитни въздействия

За да се гарантира, че никакъв страничен електромагнитен шум или сигнал с достатъчна амплитуда няма да окаже съществено влияние върху измерванията, преди и след основното изпитване се извършва измерване на фоновото ниво. При двете измервания стойността на страничния електромагнитен шум или на сигнала да бъде най-малко с 10 dB по-ниска от посочените в т. 6.2.1 на раздел I граници на емисии, с изключение на целенасочените теснолентови външни предавания.

4. Състояние на ЕЕУ по време на изпитванията

4.1. Изпитваното ЕЕУ да бъде в нормално работно състояние.

4.2. Измерванията върху ЕЕУ да не се провеждат по време на дъжд или други валежи и не по-малко от 10 min след спиране на валежите.

4.3. Условия на изпитването

4.3.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Изпитваното ЕЕУ и неговите кабелни снопове да са разположени върху опори на височина 50 mm ± 5 mm над изработена от дърво или еквивалентен материал непроводяща дъска. Ако някоя част от изпитваното ЕЕУ е конструирана да бъде електрически свързана с металния корпус на превозното средство, тази част се разполага върху опорната плоча и електрически се свързва с нея. Опорната плоча представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на опорната плоча зависи от размера на изпитваното ЕЕУ и позволява разполагане на кабелните снопове и компонентите на ЕЕУ. Опорната плоча да е свързана към защитния проводник на заземителната система. Опорната плоча да е разположена на височина 1,0 m ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и да е успоредна на същото.

4.3.2. Изпитваното ЕЕУ се подготвя и свързва в съответствие с експлоатационните изисквания към него. Захранващите кабели се разполагат по протежение на най-близкия спрямо антената край на опорната плоча и на не повече от 100 mm от този край.

4.3.3. Изпитваното ЕЕУ се свързва към заземителната система в съответствие с инструкцията на производителя за монтиране, като не се допускат допълнителни заземителни връзки.

4.3.4. Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими елементи като стените за екранираната зона (с изключение на заземителната повърхност, намираща се под изпитвания обект) да е 1,0 m.

4.4. Изпитваното ЕЕУ се захранва посредством изкуствена мрежа с параметри 5 mН/50 W, която е електрически свързана с опорната плоча. Подаваното електрическо напрежение да се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанието на напрежението да е под 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено на контролния извод на изкуствената мрежа.

4.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Ако изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един елемент, свързващите ги кабели да са прокарани точно така, че да съответстват на токопроводящата система, както е предназначена за използване в превозното средство. Ако това не може да се изпълни, разстоянието между контролираното електронно устройство и изкуствената мрежа да е 1500 mm ± 75 mm. Всички кабели в обвивката трябва да притежават съединения, максимално близки до характерните за реалните условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане. Ако за осигуряването на подходящи условия за работа на изпитваното ЕЕУ се изисква допълнително оборудване, да се направи компенсиране с оглед на неговото влияние върху нивото на измерваните излъчвания.

5. Тип, местоположение и насоченост на антената

5.1. Тип на антената

Допуска се използването на всички видове линейно поляризирани антени при условие, че могат да бъдат стандартизирани в съответствие с изискванията, предявявани по отношение на контролните антени.

5.2. Височина и разстояние на измерване

5.2.1. Височина

Фазовият център на антената се намира на височина 50 mm ± 10 mm над опорната плоча.

5.2.2. Разстояние на измерването

Хоризонталното разстояние от фазовия център или, в зависимост от случая, от края на антената до края на опорната плоча да е 1,00 ± 0,05 m. Нито една част на антената да не е на разстояние по-малко от 0,5 m от опорната плоча. Антената се разполага успоредно на равнина, перпендикулярна на опорната плоча и минаваща през края на плочата, по чието протежение преминава основният кабелен сноп.

5.2.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Ако изпитването се провежда в затворено помещение с цел електромагнитно екраниране на радиочестотите, приемните елементи на антената да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от който и да било поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на затвореното помещение. Между приемната антена и изпитваното ЕЕУ на превозното средство да няма каквито и да било поглъщащи материали.

5.3. Насочване и поляризация на антената

В измервателната точка се извършва отчитане на показанията както при хоризонтална, така и при вертикална поляризация на антената.

5.4. Отчитане на показанията

Максималната стойност от двете отчетени показания (в съответствие с т. 5. 3) при всяка от фиксираните честоти се приема за основно показание по отношение на честотата, при която е било извършено измерването.

6. Честоти

6.1. Измервания

Измерванията се провеждат в честотна лента от 30 до 1000 MHz. Честотната лента се разделя на 13 обхвата. Във всеки обхват може да се извърши проверка при една фиксирана честота, за да се установи, че не са надхвърлени изискваните граници на емисии. За да се установи, че ЕЕУ отговаря на изискванията на този раздел, изпитващата техническа служба извършва изпитвания върху една точка във всеки от следните 13 честотни обхвата:

30 - 50, 50 - 75, 75 - 100, 100 - 130, 130 - 165, 165 - 200, 200 - 250, 250 - 320, 320 - 400, 400 - 520, 520 - 660, 660 - 820, 820 - 1000 MHz.

Ако по време на изпитването се превиши граница на емисии, се извършват проверки, за да се гарантира, че това се дължи на изпитвания ЕЕУ, а не на фоново излъчване.

6.2. Ако в рамките на първоначалния етап, който може да бъде проведен в съответствие с т. 1.3 от този раздел, нивото на излъчваните теснолентови смущения за всеки от посочените в т. 6.1 обхвати е най-малко с 10 dB по-ниско от гранична стойност, се счита, че ЕЕУ отговаря на изискванията по този раздел по отношение на съответния честотен обхват.

Раздел VII

Методи за изпитване за определяне на устойчивостта на електрически/електронни устройства на въздействието на електромагнитно излъчване

1. Общи положения

1.1. Методите за изпитване по този раздел се прилагат по отношение на ЕЕУ.

1.2. Методи за изпитване

1.2.1. По преценка на производителя ЕЕУ могат да бъдат изпитани чрез всяко от следните съчетания от методи за изпитване, при условие че това осигурява покриване на цялата честотна лента, посочена в т. 5.1 от това приложение:

- изпитване в ТЕМ-камера: фиг. № 15, 16, 17 и 18;

- метод за изпитване с пропускане на силен ток: фиг. № 19;

- метод за изпитване в коаксиална ТЕМ-камера: фиг. № 20, 21 и 22;

- метод за изпитване на излъчвано поле: фиг. № 23 и 24.

1.2.2. Поради излъчването на генерираните в хода на изпитванията електромагнитни полета всички изпитвания се провеждат в екранирана зона (коаксиалната ТЕМ-камера представлява екранирана зона).

2. Изразяване на резултатите

За посочените в това приложение изпитвания стойностите за немодулиран сигнал се изразяват във V. m^-1, а пропуснатият ток в mA.

3. Място за провеждане на измерванията

3.1. Изпитвателното оборудване да генерира необходимия изпитвателен сигнал в определените в този раздел честотни ленти. Изпитвателното оборудване да съответства на нормативните изисквания по отношение на излъчването на електромагнитни сигнали.

3.2. Измервателното оборудване да е разположено извън камерата.

4. Състояние на ЕЕУ по време на изпитванията

4.1. Изпитваното ЕЕУ да е в нормално работно състояние, да е разположено така, както е посочено в този раздел, освен ако за отделните методи за изпитване не са предвидени различни схеми за разполагане.

4.2. Изпитваното ЕЕУ се захранва чрез изкуствена мрежа (5 mН/50 W), електрически заземена. Напрежението на електрозахранването се поддържа в границите ± 10 % от номиналното работно напрежение на системата. Колебанията на напрежението да са по-малки от 1,5 % от номиналното работно напрежение на системата, измерено върху контролния извод на изкуствената мрежа.

4.3. В етапа на калибриране да е налице всякакво допълнително оборудване, необходимо за осигуряване на работата на изпитваното ЕЕУ. В хода на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние, не по-малко от 1 m от еталонната точка.

4.4. За осигуряване на възпроизводимостта на резултатите от измерването оборудването, което генерира изпитвателния сигнал и начинът за неговото разполагане, да удовлетворяват изискванията, които се прилагат по отношение на всеки отделен етап от калибрирането (т. 7.2, 7.3.2.3, 8.4, 9.2 и 10.2).

4.5. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Когато изпитваното ЕЕУ се състои от повече от един блок, свързващите ги кабели представляват токопроводящата система, както е предназначена за използване в превозното средство. Ако такива няма, дължината на разстоянието между електронния блок за управление и изкуствената мрежа да е 1500 ± 75 mm. Всички кабели в обвивката да притежават съединения, максимално близки до използваните в реални условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане, каквито се използват в условията на реална експлоатация.

5. Честотна лента, продължителност на измерванията

5.1. Измерванията се извършват в честотна лента от 20 до 1000 MHz.

5.2. За потвърждаване на факта, че ЕЕУ удовлетворява изискванията на този раздел, изпитванията се провеждат при най-много 14 фиксирани честоти в рамките на посочената честотна лента, т. е.:

27, 45, 65, 90, 120, 150, 190, 230, 280, 380, 450, 600, 750 и 900 MHz.

Да се отчете времето на реакцията на изпитваното оборудване, а продължителността на изпитването да е достатъчна, за да може изпитваното оборудване да реагира в нормални условия. Във всички случаи продължителността да не е по-малка от 2 s.

6. Характеристики на генерирания изпитвателен сигнал

6.1. Максимално отклонение на обвивката на изпитвателния сигнал

Максималното отклонение на обвивката на изпитвателния сигнал да е равно на максималното отклонение на обвивката на немодулирания сигнал на хармоника, чиято ефективна стойност е определена в т. 4. 2 на раздел I (фиг. № 11).

6.2. Форма на вълната на изпитвателния сигнал

Изпитвателният сигнал да е хармонична съставяща на радиочестотен сигнал, амплитудно модулиран от сигнал на хармонична съставяща с честота 1 kHz при дълбочина на модулацията m равна на 0,8 m ± 0,04 m.

6.3. Дълбочина на модулацията

Дълбочината на модулацията m се определя по следния начин:

		максимално отклонение на обвивката -
		- минимално отклонение на обвивката
m	=
		максимално отклонение на обвивката +
		+ минимално отклонение на обвивката

7. Изпитване с ТЕМ-камера

7.1. Метод за изпитване

Този метод за изпитване се прилага при въздействието на полета с конкретни стойности на немодулиран сигнал на токопроводящата система, свързваща компонентите на ЕЕУ.

7.2. Измерване на немодулиран сигнал в ТЕМ-камера

При всяка от желаните изпитвателни честоти към ТЕМ-камерата се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимия немодулиран сигнал в зоната за изпитване в отсъствие на изпитваното ЕЕУ. Измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите за определяне на характеристиките на полето и резултатите се записват. Тези резултати се използват по време на изпитването за одобрение на типа, освен ако промените в средствата или оборудването не наложат необходимост от повтаряне на тази процедура. В хода на процедурата датчикът за измерване на немодулиран сигнал се разполага под токопроводящия проводник в централно надлъжно, вертикално и напречно направление. Електронният блок на измервателя да се намира възможно най-далеч от надлъжната ос на ТЕМ-камерата.

7.3. Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

7.3.1. Изпитване в 150-милиметрова ТЕМ-камера

Този метод за изпитване дава възможност за генериране на еднородно поле между токопроводящия проводник (лентова линия със съпротивление 50 W) и опорната заземителна повърхност (проводящата повърхност на изпитвателната маса), между които може да се разположи част от токопроводящата система. Електронният(ите) блок(ове) за управление на изпитваното ЕЕУ се разполага(т) върху опорната заземителна повърхност, но извън лентовата система, при което единият от неговите (техните) краища да е успореден на токопроводящия проводник на лентовата система и да се намира на разстояние 200 mm ± 10 mm от линията от опорната заземителна повърхност, разположена непосредствено под края на токопроводящия проводник. Разстоянието между които и да е краища на токопроводящия проводник и което и да е периферно устройство, използвано за целите на измерванията, да е по-голямо от 200 mm. Секцията на токопроводящата система на изпитваното ЕЕУ да е разположена хоризонтално между токопроводящия проводник и опорната заземителна повърхност (фиг. № 15 и 16).

7.3.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Минималната дължина на токопроводящата система да включва проводника на електрозахранването на електронния блок за управление, който е разположен под лентовата линия, е 1,5 m, освен ако дължината на токопроводящата система в превозното средство не е по-малка от 1,5 m. В този случай дължината на токопроводящата система да е равна на максималната дължина на токопроводящата система, използвана в превозното средство. Отклоненията, намиращи се по протежението на тази дължина, да са ориентирани перпендикулярно спрямо надлъжната ос на линията.

7.3.1.2. Извън случая, описан в т. 7.3.1.1, пълната дължина на токопроводящата система, включително дължината на най-дългото отклонение, да е 1,5 m.

7.3.2. Изпитване в 800-милиметровата ТЕМ-камера

7.3.2.1. Метод за изпитване

ТЕМ-камерата се състои от две успоредни метални пластини, намиращи се на разстояние 800 mm една от друга. Изпитваното оборудване се разполага в средата между тези пластини и се подлага на въздействието на електромагнитно поле (фиг. № 17 и 18).

Този метод може да се използва за изпитване на окомплектовани електронни системи, включително датчици и задействащи устройства, а също така и блокове за управление и токопроводяща система. Методът е подходящ за уреди, чиито максимален размер е по-малък от 1/3 от разстоянието между пластините.

7.3.2.2. Разположение на ТЕМ-камерата

ТЕМ-камерата да е разположена в екранирано помещение (за предотвратяване на разпространението на излъчването) на разстояние, не по-малко от 2 m от стени и всякакви метални прегради, за да се предотврати отразяване на електромагнитното излъчване. За предотвратяване на това отразяване може да се използва материал, който поглъща радиовълните. ТЕМ-камерата да е разположена върху непроводящи опори на височина не по-малко от 4 m от подовата повърхност.

7.3.2.3. Калибриране на ТЕМ-камерата

Уредът за измерване на немодулиран сигнал се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение на пространството между пластините в отсъствието на изпитваната система. Придружаващото измервателно оборудване да се разполага извън границите на екранираното помещение.

При всяка от желаните изпитвателни честоти към ТЕМ-камерата се подава мощност с определено ниво за генериране на необходимия немодулиран сигнал върху антената. Нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определянето на характеристиките на полето, се използва по време на изпитването за одобрение на типа, освен ако промени в средствата или оборудването не налагат необходимост от повтаряне на тази процедура.

7.3.2.4. Инсталиране на изпитваното ЕЕУ

Основният блок за управление се разполага в рамките на средната една трета от надлъжното, вертикалното и напречното измерение на пространството между успоредните пластини. Блокът се поставя върху опора, изработена от непроводящ материал.

7.3.2.5. Основна обвивка на проводниците и кабелите за съединяване с датчиците/задействащите устройства

Основната обвивка на проводниците и кабелите за съединяване с датчици/задействащи устройства да се издига вертикално от блока за управление до горната опорна заземителна повърхност (това дава възможност за максимално увеличаване на степента на взаимодействие с електромагнитното поле). След това същите да преминават върху долната част на тази повърхност до единия от свободните ѝ краища, където същите да завият и преминат върху външната част на опорната заземителна повърхност до точките на съединяване с входа на ТЕМ-камерата. След това кабелите да се насочват към придружаващото оборудване, което да е разположено в зоната извън влиянието на електромагнитното поле, например върху пода на екранираното помещение на разстояние не по-малко от 1 m от ТЕМ-камерата.

8. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕЕУ в условията на излъчвано електромагнитно поле

8.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за изпитване

Този метод дава възможност за изпитване на електрически/електронни системи на превозното средство чрез въздействие върху ЕЕУ с генерирано от антена електромагнитно излъчване.

8.2. Описание на изпитвателния стенд

Изпитването се провежда върху стенд във вътрешността на полуекранирана камера, чиято екранирана част стига до горната повърхност на стенда.

8.2.1. Опорна заземителна повърхност

8.2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) За целите на изпитването за определяне на устойчивостта в условията на излъчвано поле изпитваното ЕЕУ и неговите кабелни снопове се разполагат върху опори на височина 50 mm ± 5 mm над изработена от дърво или еквивалентен материал непроводяща дъска. Ако някоя част от изпитвания ЕЕУ е електрически свързана с металния корпус на превозното средство, тази част се разполага върху опорната плоча и електрически се свързва с нея. Опорната плоча представлява метален лист с минимална дебелина 0,5 mm. Минималният размер на опорната плоча зависи от размера на изпитваното ЕЕУ, но да е достатъчен за разполагане на кабелните снопове и компонентите на ЕЕУ. Опорната плоча да е свързана към защитния проводник на заземителната система. Опорната плоча да е разположена на височина 1,0 m ± 0,1 m над покритието на изпитвателния участък и да е успоредна на същото.

8.2.1.2. Изпитваното ЕЕУ се подготвя и свързва в съответствие с изискванията за него. Захранващите кабели се разполагат по дължината на най-близкия спрямо антената край на опорната плоча/плоска повърхност и на не повече от 100 mm от този край.

8.2.1.3. Изпитваното ЕЕУ се свързва към заземителната система в съответствие с инструкцията на производителя за монтаж, като не се допускат допълнителни заземяващи връзки.

8.2.1.4. Минималното разстояние между изпитваното ЕЕУ и всички останали проводими елементи като стените за екранираната зона (с изключение на опорната плоча/плоска равнина, намираща се под изпитвания обект) да е 1,0 m.

8.2.1.5. Повърхнината на опорната плоча да е не по-малка от 2,25 m2, а най-малката ѝ страна - не по-къса от 750 mm. Опорната плоча да е съединена с камерата чрез съединителни ленти, така че съответното постояннотоково съпротивление да е по-малко от 2,5 mW.

8.2.2. Инсталиране на изпитвания ЕЕУ

В случаите, когато върху металния изпитвателен стенд се разполага едрогабаритно оборудване, за целите на изпитването изпитвателният стенд се разглежда като част от опорната заземителна повърхност и се снабдява с подходящи връзки. Външните повърхности на изпитвателния образец да се намират на разстояние не по-малко от 200 mm от края на опорната плоча. Всички съединителни проводници и кабели да се намират на разстояние не по-малко от 100 mm от края на опорната плоча, а разстоянието до опорната плоча (от най-ниската точка на токопроводящата система) да е 50 mm ± 5 mm. Изпитваното ЕЕУ се захранва чрез изкуствена мрежа (5 mHz/50 W).

8.3. Тип, положение и ориентиране на устройството за генериране на поле

8.3.1. Тип на устройството за генериране на поле

8.3.1.1. Типът на устройството за генериране на полето се избира по начин, при който в еталонната точка (т. 8.3.4) се постига желаният немодулиран сигнал при съответните честоти.

8.3.1.2. Устройството, генериращо полето, може да бъде антена или пластинна антена.

8.3.1.3. Конструкцията и ориентирането на всяко устройство за генериране на поле да осигуряват хоризонтална или вертикална поляризация на генерираното поле в честотния обхват от 20 до 1000 MHz.

8.3.2. Височина и разстояние на измерване

8.3.2.1. Височина

Фазовият център на всяка антена да се намира на височина не по-малка от 150 mm ± 10 mm над повърхността, върху която е разположен изпитваният ЕЕУ. Никоя от частите на който и да е от излъчващите елементи на антената да не се намира на разстояние, по-малко от 250 mm от пода на помещението.

8.3.2.2. Разстояние на измерване

8.3.2.2.1. Максимално доближаване до реалните условия на експлоатация може да се постигне чрез разполагане на устройството за генериране на поле, доколкото условията позволяват това, възможно най-далеч от ЕЕУ. Това разстояние обикновено е в границите между 1 и 5 m.

8.3.2.2.2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Ако изпитването на превозното средство се провежда в затворено помещение, излъчващите елементи на уреда за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от всеки поглъщащ радиовълните материал и не по-малко от 1,5 m от стената на помещението. Между предаващата антена и изпитвания ЕЕУ да няма никакви поглъщащи материали.

8.3.3. Разполагане на антената спрямо изпитваното ЕЕУ

8.3.3.1. Излъчващите елементи на уреда за генериране на полето да се намират на разстояние не по-малко от 0,5 m от края на опорната плоча.

8.3.3.2. Фазовият център на уреда за генериране на полето да се намира в плоскостта, която:

а) е перпендикулярна на опорната плоча;

б) минава през края на опорната плоча и средната точка от основната част на токопроводящата система;

в) е перпендикулярна на края на опорната плоча и основната част на токопроводящата система.

Устройството за генериране на полето се разполага успоредно на тази плоскост (фиг. № 23 и 24).

8.3.3.3. Всеки уред за генериране на поле, който се разполага над опорната плоча или изпитвания ЕЕУ, се разполага над изпитвания ЕЕУ.

8.3.4. Еталонна точка

За целите на изпитването по този раздел еталонна точка е точката, в която се определя немодулираният сигнал, и която се намира, както следва:

8.3.4.1. на разстояние най-малко 1 m в хоризонталната плоскост от фазовия център на антената или най-малко 1 m във вертикалната плоскост от излъчващите елементи на пластинната антена;

8.3.4.2. в плоскостта, която:

а) е перпендикулярна на опорната плоча;

б) е перпендикулярна на края на опорната плоча, по която минава основната част от токопроводящата система;

в) минава през края на опорната плоча и средната точка от основната част на токопроводящата система;

г) минава през средната част от основната част на токопроводящата система, минаваща по протежение на най-близкия до антената край на опорната плоча;

8.3.4.3. на височина 150 mm ± 10 mm над земната повърхност.

8.4. Генериране на необходимия немодулиран сигнал: методология за изпитване

8.4.1. За генериране на условията на полето за изпитването се прилага "методът на замяната".

8.4.2. Метод на замяната

За генериране на необходимия немодулиран сигнал в еталонната точка (определена в т. 8.3.4) към устройството за генериране на поле се подава мощност с определено ниво при всяка от избраните изпитвателни честоти в отсъствие на изпитвания ЕЕУ в зоната на изпитването; измерва се нивото на подаваната мощност или друг параметър, непосредствено свързан с подаваната мощност и необходим за целите на определяне на характеристиките на полето; резултатите се записват. Тези резултати се използват по време на изпитването за одобрение на типа, освен ако промени в средствата или оборудването не налагат необходимост от повтаряне на тази процедура.

8.4.3. В хода на калибрирането допълнителното оборудване да се намира на разстояние не по-малко от 1 m от еталонната точка.

8.4.4. Устройство за измерване на немодулиран сигнал

За определяне на немодулирания сигнал в етапа на калибриране в рамките на метода на замяната се използва подходящ компактен измервател на немодулирания сигнал.

8.4.5. Фазовият център на устройството за измерване на немодулиран сигнал да съвпада с еталонната точка.

8.4.6. Изпитваното ЕЕУ, което може да включва допълнителна опорна плоча, се разполага в изпитвателния участък и се привежда в съответствие с изискванията на т. 8.3. Ако се използва втора опорна плоча, същата да се намира на не повече от 5 mm от опорната плоча на изпитвателния стенд и да е електрически свързана с нея. След това към уреда за генериране на поле при всяка от посочените в т. 5 честоти, се подава необходимата мощност, посочена в точка 8.4.2.

8.4.7. По време на изпитването за генериране на немодулиран сигнал да се използва същият параметър, какъвто е бил избран в съответствие с точка 8.4.2 за определяне на характеристиките на полето.

8.5. Контур на немодулирания сигнал

8.5.1. В етапа на калибриране по метода на замяната (до установяването на ЕЕУ в изпитвателния участък) немодулираният сигнал да е не по-малък от 50 % от номиналния немодулиран сигнал на разстояние 0,5 ± 0,05 m от двете страни на еталонната точка по линията, успоредна на най-близкия до антената край на опорната плоча и преминаваща през еталонната точка.

9. Изпитване в коаксиална ТЕМ-камера

9.1. Метод за изпитване

В коаксиалната ТЕМ-камера (напречни електромагнитни колебания) се генерира еднородно поле между вътрешния проводник и корпуса (опорната плоча). Камерата се използва за изпитване на ЕЕУ (фиг. № 20).

9.2. Измерване на немодулирания сигнал в коаксиалната ТЕМ-камера

9.2.1. Напрегнатостта на електрическото поле в коаксиалната ТЕМ-камера се определя по следната формула:

където:

Е е електрическото поле (V. m^-1);

Р - подаваната в камерата мощност (W);

Z - съпротивление на камерата (50 W);

d - разстоянието между горната стена и пластината (m).

9.2.2. Като алтернатива в горната половина на коаксиалната ТЕМ-камера се разполага подходящ датчик за немодулиран сигнал. В тази част от коаксиалната ТЕМ-камера електронният(ите) блок(ове) за управление оказва(т) само незначително влияние върху немодулирания сигнал. Немодулираният сигнал се определя от изходния сигнал от въпросния датчик.

9.3. Размери на коаксиалната ТЕМ-камера

За запазване на еднородността на полето в коаксиалната ТЕМ-камера и гарантиране на възпроизводимостта на резултатите от измерването размерът на изпитвания обект да е не по-голям от една трета от вътрешната височина на камерата. Препоръчителните размери на коаксиалната ТЕМ-камера са показани на фиг. № 21 и 22.

9.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Проводници за подаване на електрозахранване, предаване на сигнали и осигуряване на контрол

Коаксиалната ТЕМ-камера е снабдена с комутационен панел с коаксиални гнезда, който притежава възможно най-късо щепселно съединение (с подходящо количество контактни щифтове). Проводниците за подаване на електрозахранване и предаване на сигналите, идващи откъм щепселното съединение в стената на камерата, да са съединени непосредствено с изпитвания обект.

Външните елементи, например датчиците и елементите за подаване на електрозахранване и осигуряване на контрол, могат да са съединени:

а) с екранираното периферно устройство;

б) с превозното средство, разположено недалеч от коаксиалната ТЕМ-камера;

в) непосредствено с екранирания комутационен панел.

Ако превозното средство или периферното устройство се намират извън даденото или съседно екранирано помещение, за съединяване на коаксиалната ТЕМ-камера с периферното устройство или превозното средство се използват екранирани кабели.

10. Изпитване с пропускане на силен ток

10.1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Метод за изпитване

Този метод предвижда провеждане на изпитване за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването чрез непосредствено индуциране на токове в токопроводящата система с помощта на токов инжектор. Токовият инжектор представлява съединителна скоба, през която минават кабелите на изпитвания ЕЕУ. Изпитванията за определяне на устойчивостта на въздействието на излъчването могат да се провеждат при изменяне на честотата на индуцираните сигнали.

Изпитваният ЕЕУ може да се разположи върху опорната плоча, както е посочено в т. 8.2.1, или върху превозното средство.

10.2. Калибриране на токовия инжектор преди началото на изпитването

Токовият инжектор се инсталира в калибровъчно закрепващо приспособление. В хода на сканиране на изпитвателния честотен диапазон да се контролира нивото на мощността, необходима за достигане на параметрите на тока, посочени в т. 7.2.1 от раздел I. Този метод се прилага за калибриране на системата за непосредствено инжектиране на тока в рамките на зависимостта между подаваната мощност и необходимото ниво на тока в етапа до провеждане на изпитването. Тази подавана мощност се подава към токовия инжектор след неговото съединяване с изпитвания ЕЕУ с помощта на кабелите, използвани в хода на калибрирането.

10.3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Инсталиране на изпитвания ЕЕУ

Когато ЕЕУ се разполага върху опорната плоча, както е посочено в точка 8.2.1, всичките кабели от токопроводящата система имат съединения, максимално близки до използваните в реални условия, и е препоръчително да са с реален товар и възбуждане, каквито се използват в условията на реална експлоатация. Както при разполаганите върху превозното средство ЕЕУ, така и при разполаганите върху опорната плоча ЕЕУ токовият инжектор се разполага върху всичките проводници от токопроводящата система, върху всяко съединение и на разстояние 150 mm ± 10 mm от всяко съединение на електронния блок за управление (ЕБУ), модулите на уредите или активните датчици, така както е показано на фиг. № 19.

10.4. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.) Проводници за подаване на електрозахранване, предаване на сигнали и осигуряване на контрол

Когато изпитваният ЕЕУ се разполага върху опорната плоча, както е посочено в точка 8.2.1, токопроводящата система е съединена между изкуствената мрежа и основния електронен блок за управление (ЕБУ). Токопроводящата система да минава успоредно по края на опорната заземителна повърхност на разстояние не по-малко от 200 mm от нейния край. Токопроводящата система съдържа проводника на електрозахранването, който се използва за съединяване на акумулатора на превозното средство със съответния ЕЕУ, и възвратния проводник, ако такъв се използва върху превозното средство.

Разстоянието между ЕБУ и изкуствената мрежа е 1,0 m ± 0,1 m или да е равно на дължината на токопроводящата система между ЕБУ и акумулатора върху превозното средство - в зависимост от това, кое от двете разстояния е по-малко. Ако се използва токопроводящата система на превозното средство, отклоненията върху съответната дължина да са насочени по протежение на заземената равнина, но перпендикулярно от края на опорната заземителна повърхност. В противен случай останалите проводници, които се намират върху същата дължина, се разклоняват в точката на изкуствената мрежа.

Фиг. № 15. Изпитване в 150-милиметрова ТЕМ-камера (всички размери са в mm)

Означения:

1 - Екранирана камера

2 - Кабелна система

3 - Изпитван обект

4 - Изходно съпротивление

5 - Генератор на честоти

6/7 - Резервен акумулатор

8 - Захранващ източник

9 - Филтър

10 - Периферно устройство

11 - Филтър

12 - Периферен блок на видеосистемата

13 - Оптико-електрически преобразувател

14 - Оптични линии

15 - Неекранирано периферно устройство

16 - Линейно или екранирано периферно устройство

17 - Оптико-електрически преобразувател

18 - Изолираща опора

19 - Видеокамера

Всички размери са в милиметри

L = 2500 mm

S = 800 mm

W = 740 mm

h = 150 mm

Легенда:

1 - Изпитван обект

2 - Кабелна система

3 - Периферно устройство

4 - Изходно съпротивление

5 - Изолираща опора

Фиг. № 16. Изпитване в 150-милиметрова ТЕМ-камера

Фиг. № 17. Изпитване в 800-милиметрова ТЕМ-камера

1 - Опорна заземителна повърхност

2 - Основен сноп и кабели за съединяване с датчици/задействащи устройства

3 - Дървен корпус

4 - Токопровеждаща пластина

5 - Изолатор

6 - Изпитван обект

Страничен изглед

Легенда:

1. Допустима работна зона

2. Изолираща подпора

3. Земя

Общ изглед

Легенда:

1. Допустима работна зона

Всички размери са в милиметри

Фиг. № 18. Размери за 800-милиметрова ТЕМ-камера

Всички размери са в милиметри

Фиг. № 19. Примерна конфигурация за изпитване чрез непосредствено инжектиране на ток

1 - ЕЕУ

2 - Измерител на високочестотен ток (по избор)

3 - Инжектор на високочестотен ток

4 - Еквивалентна схема

5 - Филтрираща мрежа на екранираната камера

6 - Източник на захранване

7 - Блок за взаимодействие с ЕЕУ: имитационна и контролна система

8 - Генератор на сигнали

9 - Широколентов усилвател

10 - Насочващ отклонител (ВЧ, 50 W)

11 - ВЧ или еквивалентна измервателна система

12 - Спектроанализатор или еквивалентно устройство (по избор)

Фиг. № 20. Изпитване в коаксиална ТЕМ-камера

1 - Външен проводник, екран

2 - Вътрешен проводник

3 - Изолатор

4 - Вход

5 - Изолатор

6 - Врата

7 - Комутационен панел

8 - Захранване към изпитвания обект

9 - Изходно съпротивление 50 W

10 - Изолация

11 - Изпитван обект (максимална височина една трета от разстоянието между пода на камерата и вътрешния проводник)

Размери на коаксиална ТЕМ-камера

Изглед на хоризонтално сечение

Изглед на вертикално сечение

1 - Врата за достъп

Фиг. № 21. Схема на правоъгълна коаксиална ТЕМ-камера

Фиг. № 22. Типични размери на коаксиална ТЕМ-камера

В таблицата са посочени размерите на камерата в зависимост от горните честотни граници:

Горна	Отношение	Отношение	Раздели-	Вътрешен
честота	между раз-	между раз-	телно	проводник
(MHz)	мерите на	мерите на	разсто-	S (сm)
	камерата	камерата	яние
	W : b	L/W	b (сm)
200	1,69	0,66	56	70
200	1,00	1	60	50

Общ изглед на изпитвателната камера

(всички размери са в mm)

Фиг. № 23. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕЕУ в условията на свободно поле

Легенда:

1. До оста на антената или най-близкия елемент според логаритмичната периодична диаграма: 1000 ± 50 mm

2. Изпитвателен стенд, чиято опорна заземителна повърхност е свързана към стената

3. Дължина на изпитвателната кабелна система 1500 mm ± 75 mm и на разстояние от 50 mm ± 5 mm над опорната заземителна повърхност

4. Захранване към изпитвания обект

5. Проходен терминал

6. Свързваща кутия, в т. ч. изкуствена мрежа

7. Екраниран кожух

8. Двойно екраниран коаксиален кабел

9. Проходен терминал

10. Измервателен приемник

11. Антенен калибриращ елемент (при необходимост) в тясна близост до антената

12. Най-близко разположените излъчващи елементи се намират на най-малко 500 mm от края на опорната заземителна повърхност

Изглед по равнината на надлъжна симетрия на изпитвателната камера

Фиг. № 24. Изпитване за определяне на устойчивостта на ЕЕУ в условията на свободно поле

1. Антена

2. Равнина, в която лежат еталонната точка и основната част от кабелната система

3. Еталонна точка

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2, т. 1

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

Списък с данни № ...............................................................................................................................................................................................

за ЕО одобрение на типа на електрическо/електронно устройство по отношение на електромагнитната съвместимост

0. ОБЩИ ДАННИ

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

0.2. Тип и общо търговско описание(я) ..................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

0.5. Наименование, седалище и адрес на управление на производителя (ако заявителят е упълномощен представител, се посочват и неговите наименование, седалище и адрес на управление): ...................................................

0.7. За компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на закрепване на ЕО маркировката за одобрение на типа: ......................................

....................................................................................................................................................................................................

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1. ЕЕУ се одобрява като компонент/отделен технически възел(1)

2. Ограничения по отношение на използването и условията за монтаж:

Допълнение 1

Описание на ЕЕУ образец на типа: ...........................................................................................................................................................................

......................................................................................................................................................................................................

......................................................................................................................................................................................................

......................................................................................................................................................................................................

Допълнение 2

Съответен(ни) протокол(и) за изпитване, предоставен(и) от производителя или от акредитирана лаборатория във връзка с издаването на ЕО сертификат за одобрение на типа.

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2009 г.)

ОБРАЗЕЦ

КОНТРОЛНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНСПЕКЦИЯ

ЕО СЕРТИФИКАТ № .............

за одобрение на типа

Информация относно:

- одобрение на типа(1) Печат на КТИ

- изменение на одобрение (1)

- отказ за предоставяне на одобрение (1)

- отнемане на одобрение (1)

на типа превозно средство/компонент/отделен технически възел по отношение на Директива 75/322, последно изменена от Директива .../.../ЕО

Номер на одобрение на типа: ...........................................................................................................................................................................

Основание за изменение: ...............................................................................................................................................................................

Част I

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ................................................................................................................................................

0.2. Тип и общо(и) търговско(и) описание(я): ..........................................................................................................................................................

0.3. Начини за идентификация на типа, ако е маркиран върху превозното средство/компонента/отделния технически възел (1) (2):

....................................................................................................................................................................................................

0.3.1. Местоположение на тази маркировка:

0.4. Превозно средство: .............................................................................................................................................................................

0.5. Наименование, седалище и адрес на управление на производителя:

0.7. За компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на закрепване на ЕО маркировката за одобрение на типа: ......................................

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ..............................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

Част II

1. Допълнителна информация (когато е приложимо): Виж допълнението

2. Техническа служба, която отговаря за провеждане на изпитванията:

3. Дата на протокола за изпитване:

4. Номер на протокола за изпитване:

5. Забележки (ако има): Виж допълнението

6. Място:

7. Дата:

8. Изпълнителен директор на КТИ:

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, което може да се получи при поискване.

Допълнение към ЕО сертификат за одобрение на типа № ......................................................................................................................................................

относно одобрение на типа на електрическо/електронно устройство във връзка с Директива 75/322/ЕИО, последно изменена от Директива 2001/3/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1. Номинално напрежение на електрическата инсталация:

....................................................................................................................................................................................................

1.2. Типът ЕЕУ може да се използва при всеки тип превозно средство при следните ограничения: ................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1.2.1. Изисквания за инсталиране, когато са предвидени: ...............................................................................................................................................

1.3. Типът ЕЕУ може да се използва само при следните типове превозни средства: ........................................................................................................................

1.3.1. Изисквания за инсталиране, когато са предвидени: ................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1.4. Специфичните използвани методи за изпитване и обхванатите честотни ленти за определяне на устойчивостта бяха (посочва се точно използваният метод по раздел VII на приложение № 1): .......................................

....................................................................................................................................................................................................

1.5. Акредитирана лаборатория (за целите на тази наредба), отговаряща за провеждане на изпитванията: ...................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

5. Забележки: ........................................................................................................."

________________________________________________________________________________________________________________________________

(*1) Ненужното се заличава.

(*2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

Приложение № 4 към чл. 6, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 2007 г., в сила от 08.06.2007 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2013 г., в сила от 16.08.2013 г.)

Система за номериране на ЕО сертификат за одобрение на типа на електрическо/електронно устройство по отношение на електромагнитната съвместимост и на ЕО сертификат за одобрение на типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

Част I (Предишен текст на Приложение № 4 към чл. 6, ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

Номерът на ЕО сертификата за одобрение на типа на електрическо/електронно устройство по отношение на електромагнитната съвместимост и номерът на ЕО сертификата за одобрение на типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост се съставят при спазване на следните изисквания:

1. Номерът се състои от пет секции, като секциите се разделят от символа "*".

2. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В секция 1 с малки букви се записва графичното изображение на идентификационен код: "е34",

3. В секция 2 се записва базовият номер "75/322".

4. В секция 3 се записва специфичният номер "2001/3".

5. В секция 4 се записва четирицифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ основния номер на одобрението на типа. Започва се от 0001.

6. В секция 5 се записва двуцифрен последователен номер (при необходимост с нули в началото), обозначаващ номера на изменението на одобрения тип. За всеки основен номер на одобрението на типа, когато няма изменение, се записва от 00, а при първо изменение се записва 01.

Част II (Нова - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г., доп. - ДВ, бр. 45 от 2007 г., в сила от 08.06.2007 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2013 г., в сила от 16.08.2013 г.)

ЕО сертификати за одобрение на типа запазват действието си на територията на България, ако имат нанесен отличителен номер на някоя от посочените държави членки:

1 за Германия

2 за Франция;

3 за Италия;

4 за Холандия;

5 за Швеция;

6 за Белгия;

7 за Унгария;

8 за Чехия;

9 за Испания;

11 за Великобритания;

12 за Австрия;

13 за Люксембург;

17 за Финландия;

18 за Дания;

19 за Румъния

20 за Полша;

21 за Португалия;

23 за Гърция;

24 за Ирландия;

25 за Хърватия;

26 за Словения;

27 за Словакия;

29 за Естония;

32 за Латвия;

36 за Литва;

49 за Кипър;

50 за Малта.

Приложение № 5 към чл. 15, ал. 3

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

Изисквания към начина на изписване на ЕО маркировката за одобрение на типа на електрическо/електронно устройство по отношение на електромагнитната съвместимост

1. Височината на символите на идентификационния номер е: а/3, където a >30 mm.

2. Номер на одобрението се поставя под идентификационния номер, като височината на символите на последователния номер е а/3

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Размерите на правоъгълника, ограждащ идентификационния номер, са за дължина, равна на а, и за височина, равна на 2а/3.

ЕЕУ, носещо показаната горе маркировка за одобрение на типа, е с номер на одобрението на типа 0148. Първите две цифри (02) удостоверяват, че устройството отговаря на изискванията на тази наредба. Образецът е предназначен само за нагледно пояснение.

Приложение № 6 към чл. 19, ал. 2, т. 1

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г.)

Списък с данни № ................................................................................................................................................................................................

за ЕО одобрение на типа на превозно средство по отношение на електромагнитната съвместимост

0. Общи данни

0.1. Марка(и) (търговска марка, регистрирана от производителя): .........................................................................................................................................

0.2. Тип (да се посочат всички варианти и версии):

....................................................................................................................................................................................................

0.3. Начин за идентификация на типа, ако има маркировка върху превозното

средство: .........................................................................................................................................................................................

0.3.1. Табела на производителя (място и начин на закрепване): ............................................................................................................................................

0.4. Категория на превозното средство: .................................................................................................................................................................

0.5. Наименование, седалище и адрес на управление на производителя (ако заявителят е упълномощен представител, се посочват и неговите наименование, седалище и адрес на управление) ..................................................

....................................................................................................................................................................................................

0.8. Наименование(я) и адрес(и) на монтажния(те) завод(и): ................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1. Основни конструктивни характеристики на превозното средство (прилагат се фотоснимки и/или чертежи от превозното средство - образец)

1.2. Място и разположение на двигателя: ................................................................................................................................................................

3. Двигател

3.1.2. Тип и търговско описание на базовия двигател (както е маркирано върху двигателя или други начини на идентификация): .........................................

3.1.4. Наименование, седалище и адрес на управление на производителя:

....................................................................................................................................................................................................

3.1.6. Принцип на работа:

- с искрово запалване/с компресионно запалване(1)

- директно/индиректно впръскване(1)

- двутактов/четиритактов(1)

3.2.1.6. Брой и разположение на цилиндрите:

....................................................................................................................................................................................................

3.2.1.9. Честота на въртене на коляновия вал при максимален въртящ момент: ......................................................................................................... min-1

3.2.3. Захранване с гориво

3.2.3.1. Горивоподкачваща помпа

Налягане(2) или характеристична диаграма ............................................... kPa

....................................................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

3.2.3.2. Горивонагнетателна система

3.2.4.2.1. Описание на системата: .....................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

3.2.5. Функции с електронно управление:

Описание на системата

3.11. Електрическа система

3.11.1. Номинално напрежение ..........................................................................,

положително/отрицателно заземяване(1): .................................................... (V)

3.11.2. Генератор

3.11.2.1. Тип: ......................................................................................................................................................................................

3.11.2.2. Номинална мощност: ....................................................................... VA:

4. Трансмисия

4.2. Тип (механична, хидравлична, електрическа и т.н.): ................................................................................................................................................

4.2.1. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): ..................................................................................................................

6. Окачване (където е подходящо)

6.2.2. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): ..................................................................................................................

7. Кормилно управление

7.2.2.1. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има такива): ..................................................................................................................

7.2.6. Обхват и начин на регулиране (ако има) на кормилното управление:

....................................................................................................................................................................................................

8. Спирачни системи

8.5. За превозните средства с антиблокиращи спирачни системи се дава описание на работата на системата (включително всички електронни части), схема на електрическия блок, схема на хидравличния или пневматичния кръг:

....................................................................................................................................................................................................

9. Поле на видимост: остъкляване, стъклочистачки за предно стъкло и огледала за виждане назад

9.2. Остъкляване

9.2.3.4. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти (ако има) на механизма за повдигане на страничния прозорец: .....................................

9.3. Стъклочистачки на предно стъкло: ..................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

Техническо описание:

....................................................................................................................................................................................................

9.4. Огледало(а) за виждане назад (място на всяко огледало за виждане назад) .............................................................................................................................

9.4.6. Кратко описание на електрическите/електронните устройства (ако има такива) на системата за регулиране: ...................................................................

9.5. Размразяване и предпазване от запотяване:

9.5.1. Техническо описание: ...........................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

10. Защитни конструкции при преобръщане, защита от атмосферни въздействия, седалки, товарни платформи

10.3. Седалки и опори за крака

10.3.1.4. Разположение и основни характеристики: ......................................................................................................................................................

10.3.1.5. Система за регулиране: ....................................................................................................................................................................

10.3.1.6. Система за преместване и блокиране: ........................................................................................................................................................

10.5. Потискане на радиосмущения

10.5.1. Описание и чертежи/фотоснимки на формата и съставните материали на част от каросерията, образуваща двигателното отделение и съседните части на отделението за пътници:

....................................................................................................................................................................................................

10.5.2. Чертежи или фотоснимки на местоположението на металните компоненти, поместени в двигателното отделение (напр. уреди за отопление, резервно колело, въздушен филтър, кормилен механизъм и т.н.):

....................................................................................................................................................................................................

10.5.3. Таблица и чертеж на оборудването за управление, излъчващо радиосмущения ............................................................................................................

10.5.4. Подробни данни за номиналната стойност на активните съпротивления, а за кабели за запалване с вградени съпротивления - за тяхното номинално съпротивление на метър:

11. Устройства за осветяване и светлинна сигнализация

11.3. Кратко описание на електрическите/електронните компоненти, различни от лампите (ако има такива)

12. Други

12.8. Описание на бордовата електронна апаратура, използвана за работа и управление на навесен или прикачен инвентар:

Допълнение 1

Описание на превозното средство - образец за типа:

....................................................................................................................................................................................................

Вид на каросерия:

....................................................................................................................................................................................................

Ляво или дясно кормилно управление:

....................................................................................................................................................................................................

База: ...........................................................................................................................................................................................

Компоненти за допълнително комплектоване:

....................................................................................................................................................................................................

Допълнение 2

Съответен(ни) протокол(и) за изпитване, предоставен(и) от производителя или от акредитирана лаборатория във връзка с издаването на ЕО сертификат за одобрение на типа.

________________________________________________________________________________________________________________________________

(*1) Ненужното се заличава.

(*2) Посочва се допустимото отклонение.

Приложение № 7 към чл. 22, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 77 от 2006 г., в сила от 19.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2009 г.)

ОБРАЗЕЦ

КОНТРОЛНО-ТЕХНИЧЕСКА ИНСПЕКЦИЯ

ЕО СЕРТИФИКАТ № ........

за одобрение на типа

Информация относно:

- одобрение на типа(1) Печат на КТИ

- изменение на одобрение (1)

- отказ за предоставяне на одобрение (1)

- отнемане на одобрение (1)

на типа превозно средство/компонент/отделен технически възел във връзка с Директива 75/322, последно изменена от Директива .../.../ЕО

Номер на одобрение на типа: .........................................................................................................................................................................

Основание за изменение: ................................................................................................................................................................................

Част I

0.1. Марка (търговско наименование на производителя): ................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

0.2. Тип и общо търговско описание(я):

....................................................................................................................................................................................................

0.3. Начини за идентификация на типа, ако е маркиран върху превозното средство/компонента/отделния технически възел(1) (2): .........................................

....................................................................................................................................................................................................

0.3.1. Местоположение на тази маркировка: .............................................................................................................................................................

0.4. Превозно средство: .............................................................................................................................................................................

0.5. Наименование, седалище и адрес на управление на производителя: .....................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

0.7. За компоненти и отделни технически възли, местоположение и начин на закрепване на ЕО маркировката за одобрение на типа: ......................................

....................................................................................................................................................................................................

0.8. Адрес(и) на монтажния(те) завод(и):

....................................................................................................................................................................................................

Част II

1. Допълнителна информация (където е приложимо): Виж допълнението

2. Техническа служба, извършила изпитванията:

....................................................................................................................................................................................................

3. Дата на протокола за изпитване:

....................................................................................................................................................................................................

4. Номер на протокола за изпитване:

....................................................................................................................................................................................................

5. Забележки (ако има): Виж допълнението

6. Място: .........................................................................................................................................................................................

7. Дата: ............................................................................................................................................................................................

8. Изпълнителен директор на КТИ: ................................................................................................................................................................

9. Прилага се индексът на техническото досие, депозирано при одобряващия орган, което може да се получи при поискване ................................

Допълнение към ЕО сертификат за одобрение на типа № ........................................................................................................................................................

за одобрение на типа на превозно средство във връзка с Директива 75/322/ЕИО, последно изменена от Директива 2001/3/ЕО

1. Допълнителна информация

1.1. Специални устройства за целите на приложение № 1, раздел II към тази наредба (ако е приложимо): (напр. ...) .......................................................................

1.2. Номинално напрежение на електрическата инсталация: .......... V (волта), положително/отрицателно заземяване

1.3. Тип каросерия:

1.4. Списък на електронните системи, инсталирани на изпитваното(ите) превозно(и) средство(а), които не се ограничават само до позициите в списъка с данни (виж допълнение 1 към приложение № 6):

....................................................................................................................................................................................................

....................................................................................................................................................................................................

1.5. Акредитирана лаборатория (за целите на тази наредба), отговорна за провеждане на изпитванията:

5. Забележки: ....................................................................................................................................................................................

(напр. валидно за превозни средства, предназначени за ляво и дясно кормилно управление)

________________________________________________________________________________________________________________________________

(*1) Ненужното се заличава.

(*2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).