СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА (Одобрена с Решение № 383 от 26 май 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 3 юли 2003 г.)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ОБРАТНО ПРИЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРЕБИВАВАЩИ ЛИЦА
(Одобрена с Решение № 383 от 26 май 2003 г. на Министерския съвет. В сила от 3 юли 2003 г.)
Обн. ДВ. бр.1 от 6 Януари 2004г.
Правителството на Република България и правителството на Ливанската република, наричани по-нататък договарящи страни,
водени от желанието да дадат своя принос за предотвратяването и противодействието на незаконната трансгранична миграция,
в стремежа си на реципрочна основа и в дух на сътрудничество да улеснят обратното приемане на лица, които незаконно влизат и пребивават на територията на една от договарящите страни,
като имат предвид Общата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.,
се договориха за следното:
Определения
Член 1
За целите на тази спогодба се използват следните определения:
1. "Чужденец" - лице, което не е нито български, нито ливански гражданин.
2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна за едно или повече влизания и пребиваване на нейната територия за определен срок.
3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на лицето да влиза неколкократно и да пребивава в страната. Разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за пребиваване на територията на дадена договаряща страна по време на разглеждането на молба за убежище, за разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране.
Обратно приемане на собствени граждани
Член 2
1. Всяка договаряща страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна и без формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите законодателни разпоредби за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или с основание се предполага, че въпросното лице е гражданин на замолената договаряща страна. Същото се прилага и по отношение на лица, които след като са влезли на територията на молещата договаряща страна, са загубили гражданството на замолената договаряща страна или са освободени от нейно гражданство по тяхна молба, без да имат открита процедура по натурализация в молещата договаряща страна.
2. Гражданството ще се счита за доказано или с основание ще се предполага на основата на документи или други средства, посочени в протокол, който министерствата на вътрешните работи на договарящите страни ще подпишат за изпълнение на тази спогодба.
3. В случай че в последствие се установи, че приетото обратно лице не е гражданин на замолената договаряща страна и ако разпоредбите на чл. 3 и 4 на тази спогодба не са приложими спрямо него, другата договаряща страна незабавно приема обратно това лице.
Обратно приемане на чужденци на базата на предварително уведомяване
Член 3
Всяка договаряща страна приема обратно без формалности чужденец, когато е установено, че той е влязъл на територията на другата договаряща страна директно от нейна територия или когато това може с основание да се предполага, при предварително уведомяване от компетентните служби на другата договаряща страна в срок до 72 часа от установяването на влизането.
Обратно приемане на чужденци на базата на молба
Член 4
1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който е пристигнал на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна и чието влизане или пребиваване не отговаря на законодателните разпоредби на молещата договаряща страна.
2. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който не отговаря на законодателните разпоредби за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна и който притежава валидно разрешение за пребиваване или виза, различна от транзитна, издадени от замолената договаряща страна.
3. Договарящата страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна и лице без гражданство, което е влязло на територията на молещата договаряща страна с документ за пътуване, издаден от замолената договаряща страна, даващ право на връщане на територията на договарящата страна, която е издала документа, или което непосредствено преди влизането си на територията на молещата договаряща страна е пребивавало на територията на замолената договаряща страна и е пристигнало директно от нейна територия след влизането в сила на тази спогодба.
Изключение от задължението за обратно приемане
Член 5
Задължението за обратно приемане по реда на чл. 4 отпада:
а) По отношение на чужденци, които при влизане на територията на молещата договаряща страна са притежавали или след това са получили валидни входна виза или разрешение за пребиваване, издадени от тази договаряща страна. Ако и двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване, отговорността се носи от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно.
б) В случай че молбата за обратно приемане не бъде предадена от компетентните служби на молещата договаряща страна до изтичането на 6 месеца след установяването на незаконното влизане или пребиваване.
Срокове
Член 6
1. Всяка договаряща страна отговаря на писмената молба за обратно приемане, адресирана до нея, незабавно и във всеки случай не по-късно от 30 дни след представянето на молбата. Молбата за обратно приемане се предава пряко на компетентните служби на другата договаряща страна.
2. Замолената договаряща страна поема отговорността за лицата веднага след одобряване на молбата и във всеки случай най-късно до 3 месеца след одобряването. По взаимно съгласие този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за отстраняване на пречки от правно или практическо естество.
Транзитно преминаване в случаи на експулсиране или отказване на влизане
Член 7
1. Всяка договаряща страна разрешава по молба на другата договаряща страна транзитното преминаване през нейна територия на чужденци, които молещата договаряща страна експулсира с цел обратно приемане в тяхната страна на произход или в друга трета държава или на които е отказано влизане. Замолената договаряща страна може да постави изискване при транзитното преминаване през нейната територия да присъства представител на компетентните служби на другата договаряща страна в качеството на придружител.
2. Молещата договаряща страна е длъжна да осигури всички документи за пътуване до държавата - крайна цел на пътуването.
3. Замолената договаряща страна издава безплатна транзитна виза на придружаваното лице и на придружителите в съответствие с нейното национално законодателство.
4. Независимо от каквито и да било издадени разрешения молещата договаряща страна носи пълната отговорност за транзитното пътуване на чужденеца до държавата - крайна цел на пътуването, и го приема обратно при положение, че влизането му в трета държава не е разрешено или по някаква причина по-нататъшното му пътуване се окаже невъзможно.
Отказване на транзита
Член 8
По реда на тази спогодба замолената договаряща страна може да откаже транзитното преминаване в случай на експулсиране или отказване на влизане на чужденец, който:
1. представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здраве;
2. е изложен на опасност от преследване в държавата - крайна цел, и/или в някоя следваща транзитна държава поради неговата/нейната раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена обществена група.
Разходи
Член 9
1. Транспортните разходи във връзка с чл. 2, 3 и 4 се поемат от молещата договаряща страна до границата на замолената договаряща страна.
2. Разходите за транзитно преминаване съгласно чл. 7 до границата на държавата - крайна цел на пътуването, и когато е необходимо, разходите за обратно връщане се поемат от молещата договаряща страна.
Осигуряване на информация
Член 10
Информацията по конкретните случаи, която се предоставя на другата договаряща страна в изпълнение на тази спогодба, може да се отнася само до следното:
а) лични данни за лицето и когато е необходимо, за членове на неговото семейство (фамилия, имена, имена на родителите, предишни имена, измислени имена, прякори или псевдоними, дата и място на раждане, пол, сегашно и предишно гражданство/националност);
б) 1 - паспорт, карта за самоличност или други пътни документи (номер, дата на издаване, издаваща институция, място на издаване, срок на валидност, територията, за която са валидни) за българската страна;
б) 2 - паспорт, документ за пътуване на палестински бежанци и пасаван, за ливанската страна;
в) други данни, необходими за идентифициране на лицето;
г) разрешителни за пребиваване и визи, издадени от договарящите страни или от трети държави, маршрут, спирки, билети за пътуване, гранични контролно-пропускателни пунктове и евентуално други данни за пътуването;
д) необходимост от медицинско наблюдение и данни за длъжностните лица, които конвоират лицето, ако се осигурява конвой от компетентните служби на молещата договаряща страна.
Изпълнение на спогодбата
Член 11
1. След влизането в сила на тази спогодба договарящите страни се информират взаимно по дипломатически път за компетентните служби, отговарящи за нейното изпълнение, както и за техните адреси и друга информация, улесняваща връзките помежду им. Договарящите страни взаимно се информират и относно промените, касаещи тези служби.
2. Компетентните служби се срещат при необходимост и вземат решения по практически и други мерки, необходими за изпълнението на тази спогодба.
Отношение към други международни договори
Член 12
Нищо в тази спогодба не засяга правата и задълженията, поети от договарящите страни по други международни договори.
Заключителни разпоредби
Член 13
1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила 30 дни след датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомят писмено, че са изпълнени необходимите вътрешни процедури за влизането в сила на спогодбата.
2. Всяка договаряща страна може временно да спре частично или изцяло действието на тази спогодба, с изключение на чл. 2, по причини, свързани със защитата на националната сигурност, обществения ред или здравето на населението, чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Спирането влиза в сила от датата на получаване на уведомлението или от друга посочена в него дата. Договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за възстановяването на действието на спогодбата.
3. Всяка договаряща страна може да прекрати тази спогодба чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Прекратяването влиза в сила 30 дни след датата на получаването на нотификацията по този повод от другата договаряща страна.
Изготвена в Бейрут на 5 август 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, на арабски и на английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.
