Държавен вестник, брой 1 от 6.I

Правителството на Република България и Швейцарският федерален съвет, наричани по-долу "договарящи страни",

с желанието да поддържат и укрепват духа на приятелство и сътрудничество, които ги ръководят,

с намерение да улеснят придвижването на гражданите на държавите на двете договарящи страни,

решени да развият и укрепват взаимното сътрудничество на основата на доверие в областта на борбата срещу нелегалната миграция,

на основание спогодбата от 18 юли 1994 г. между правителството на Република България и Швейцарския федерален съвет за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица,

се договориха за следното:

Член 1

Гражданите на двете договарящи страни, притежатели на валиден паспорт, които нямат намерение да пребивават повече от 90 дни в течение на шест месеца на територията на държавата на другата договаряща страна или да упражняват на нея доходоносна дейност, могат да влизат на нейна територия, да пребивават там и да я напускат без виза.

Член 2

Гражданите на едната от договарящите страни, които имат намерение да пребивават повече от 90 дни в другата договаряща страна или да упражняват в нея доходоносна дейност, трябва преди заминаването си да поискат виза от компетентното дипломатическо или консулско представителство на тази договаряща страна.

Член 3

(1) Гражданите на държавите на двете договарящи страни, притежатели на валиден дипломатически, служебен или специален паспорт, издаден от Министерството на външните работи на Република България и Федералния Департамент на външните работи на Конфедерация Швейцария, които пътуват с официална мисия в другата страна в качеството им на член на дипломатическо или консулско представителство на своята страна или в качеството им на сътрудник към международна организация, се освобождават от задължението за виза за срока на техните функции.

(2) За изпращането в мисия и за функцията на тези лица всяка от договарящите страни се уведомява предварително по дипломатически път от другата. Последната им издава документ за самоличност.

(3) Това се прилага и за членовете на семейството им, които живеят в общо домакинство с тях, и които притежават валиден официален или обикновен паспорт съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.

Член 4

Гражданите на държавите на двете договарящи страни, чието постоянно местожителство е в държавата на другата договаряща страна, могат да се завръщат в нея без виза, доколкото притежават валидно разрешение за пребиваване.

Член 5

В случай на въвеждане в употреба на нови паспорти договарящите страни се уведомяват взаимно за това по дипломатически път най-малко 30 дни преди пускането в обращение на тези документи. Те си предоставят спесимени от техните нови паспорти.

Член 6

Премахването на задължението за виза не освобождава гражданите на една от договарящите страни от задължението да спазват законовите разпоредби, отнасящи се до влизането и пребиваването, и други нормативни предписания, действащи на територията на другата договаряща страна.

Член 7

Компетентните власти на договарящите страни си запазват правото да откажат влизането или пребиваването на граждани на другата страна, които биха представлявали опасност за обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве или чието присъствие на територията им би се явило незаконно.

Член 8

(1) Договарящите страни се задължават взаимно да си сътрудничат, като спазват вътрешното си право, в борбата срещу нелегалната миграция, по-специално чрез спонтанен или при поискване обмен на информация относно:

а) законовите разпоредби, регламентиращи влизането, пребиваването и напускането на тяхната територия;

б) нелегалната миграция и дейността на лицата, незаконно извеждащи лица през границата, в това число данни за внасянето, изготвянето или продажбата на подправени документи, свързани с имиграцията или със самоличността, за организаторите на канали и лицата, придружаващи незаконните имигранти.

(2) Сътрудничеството, визирано в този член, се извършва, без да се нарушава установеното в други двустранни споразумения, обвързващи договарящите страни. То се отнася единствено до сътрудничество в областта на правата на чужденците.

Член 9

Личните данни, които следва да бъдат предавани в изпълнение на тази спогодба, се събират, обработват и опазват в съответствие с вътрешното право и разпоредбите на международните договори, приложими по този въпрос, с които двете договарящи страни са обвързани. По-специално следните принципи трябва да се съблюдават:

а) молещата договаряща страна използва предадените лични данни само за предвидените цели и съобразно условията, определени от предаващата договаряща страна;

б) молещата договаряща страна информира при поискване другата договаряща страна за използването на личните данни, предадени й от последната;

в) личните данни могат да бъдат предавани и обработвани само от компетентните власти за изпълнение на тази спогодба; личните данни могат да се предоставят на трети страни или лица само с предварително писмено разрешение от предаващата договаряща страна;

г) замолената договаряща страна е длъжна да се увери в точността на данните, които ще бъдат предоставени, както и в необходимостта и съответствието им с целта, за която се иска предоставянето им; забраните относно предоставянето, установени от вътрешното право, ще бъдат съблюдавани; ако се установи, че са предоставени неточни данни или че предоставянето е незаконно, получателят следва да бъде известен незабавно; той е задължен да пристъпи към необходимото поправяне или унищожаване;

д) на заинтересованите лица по тяхно искане се предоставя информация за събираните и обработвани техни лични данни и за предвиденото им използване в съответствие с правото на договарящата страна, от която е поискана информацията;

е) предоставените лични данни се съхраняват само за времето, необходимо за постигане на целта, поради която са били предадени; контролът върху обработката и използването на тези данни се осигурява съобразно вътрешното право на всяка договаряща страна;

ж) всяка договаряща страна е задължена да защитава предадените лични данни срещу неразрешен достъп, противозаконни промени или неразрешено разгласяване; във всички случаи предоставените данни ще се ползват с ниво на защита, еквивалентно на това, предвидено за данните от същия вид, в законодателството на молещата за данните договаряща страна.

Член 10

(1) Въпросите, свързани с тълкуването, прилагането или изпълнението на тази спогодба, ще бъдат предмет на консултации между компетентните власти на двете договарящи страни.

(2) Евентуалните разногласия ще бъдат решавани по дипломатически път.

Член 11

(1) Всяка от договарящите страни може по причини, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, или поради други важни причини, да спре временно прилагането на цялата или на част от разпоредбите на тази спогодба. За спирането и възстановяването на действието на разпоредбите на тази спогодба другата договаряща страна се уведомява незабавно по дипломатически път.

(2) Спирането и възстановяването на действието на разпоредбите на тази спогодба влизат в сила в срок 24 часа след връчване на писменото уведомление на другата договаряща страна.

Член 12

Тази спогодба се прилага и за територията на Княжество Лихтенщайн, както и за неговите граждани.

Член 13

Тази спогодба влиза в сила след изтичането на 30-дневен срок след нейното подписване.

Член 14

(1) Действието на тази спогодба е с неопределен срок. Тя може да бъде прекратена от всяка от договарящите страни по всяко време, като другата договаряща страна трябва да бъде уведомена по дипломатически път.

(2) Спогодбата прекратява действието си три месеца след получаването на уведомлението за прекратяване от другата договаряща страна.

Член 15

Влизането в сила на тази спогодба отменя прилагането на разпоредбите на Спогодбата от 18 юли 1994 г. между правителството на Република България и правителството на Конфедерация Швейцария за установяване на безвизов режим по отношение на притежателите на дипломатически, служебен или специален паспорт.

Изготвена в гр. София на 30 октомври 2003 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.