Държавен вестник, брой 105 от 2.XII

Чл. 4. При отглеждането на слонове:

1. обитаемите пространства се ограждат:

а) с масивни решетки с височина над 1,80 м при женските и над 2,50 м при мъжките индивиди;

б) с изкопи без вода, с осигурен достъп до тях, като изкопите са достатъчно широки, за да може в тях да се движи възрастен слон;

2. външните съоръжения са върху естествена почва с пясъчни участъци;

3. подовата настилка за оборите може да бъде от различни материали (асфалт, дървени трупчета, сталит и др.), като се отчита тяхната топлинна изолация;

4. в откритата площ се осигуряват стълбове, стволове от дървета и други предмети, нужни за поддържането на кожата на слоновете;

5. да бъде осигурена възможност за къпане.

Чл. 5. (1) Приматите се отглеждат по двойки или в групи в зависимост от вида.

(2) Групите от млади мъжкари се отглеждат отделно, за да се избягва контакт на групата с женски индивиди.

(3) Самостоятелно отглеждане на примати се разрешава само в изключителни случаи и за период до една година при:

1. изолация поради заболяване;

2. заплаха за живота на примата от страна на други животни в стадото;

3. настъпване на полова зрелост на млади мъжки индивиди, когато трябва да се отделят от стадото и няма възможност за образуване на друга група;

4. при образуване на нова група.

Чл. 6. (1) Обзавеждането на клетката и волиерата за отглеждане на примати в зависимост от вида им включва някои от следните елементи:

1. вертикални и хоризонтални, дървени, въжени и други типове подвижни и неподвижни конструкции за осигуряване на естественото им поведение, така че да се използва цялото пространство;

2. гнезда за сядане, почивка и раждане, вкл. и за спане на няколко животни едновременно, въжета и мрежи на различни височини;

3. бленди, ниши и други възможности за отстъпление при отглеждане на повече от две животни;

4. естествени елементи на околната среда в подовото покритие и материала за гнезда;

5. растителност и места на слънце и сянка, както и защита от дъжд във външните клетки;

6. покритие на външните помещения от естествени материали.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) При външни ограждения, разположени на остров, като гранична зона се предвиждат ивици плитка вода. Водните препятствия се обезопасяват срещу удавяне на животните.

(3) При отглеждането на човекоподобни маймуни се използват решетки, осигурителни стъкла или гладки стени с невъзможна за преодоляване конструкция.

Чл. 7. Целогодишно на открито могат да се отглеждат само устойчиви на зимни условия видове хищници, за които се осигуряват предпазващи от бури и ветрове боксове за спане с насипана слама.

Чл. 8. За топлолюбиви видове хищници през студените годишни сезони се осигурят отопляеми вътрешни боксове.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Обзавеждането на вътрешното помещение и волиерата за отглеждане на хищници в зависимост от вида им включва следните елементи:

1. (доп. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) ограждения с височина 2,50 м, съоръжени с кльон, монтиран под 45°, изградени върху фундамент, който не позволява прокопаването на дупки в него;

2. при добре катерещи се видове затворена отвсякъде клетка с ограда, с гладки стени, сухи и водни ями с достатъчна височина;

3. ограничителни ровове с издадена напред горна част или електроосигуровка;

4. водни ровове със съответна защита в зависимост от вида на хищника;

5. естествена почва, като при копаещите видове клетките не се засипват с рохкав пясък или чакъл;

6. пясъчна площадка за тоалет;

7. боксове и пещери за спане и раждане, близки до естествените условия за живот на хищника;

8. структуриране на оградения участък с катерушки, стволове от дървета, корени, бали сено, защитени от слънце и дъжд, камъни, скали, възможности за усамотяване и прикритие;

9. достатъчна растителност за съответния хищник;

10. басейни за къпане с размери, съответстващи на изискванията на вида.

Чл. 10. При отглеждането на перконоги:

1. за тюлените големината на бокса е по-голяма от дължината на тялото в легнало положение;

2. басейните за перконогите са с различна дълбочина, включващи плитководни зони;

3. допълнителни басейни се предвиждат за майки с поколението им.

Чл. 11. При отглеждането на копитни бозайници:

1. (изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) обитаемите пространства се ограждат със:

а) решетки или стени с височина 1,30 м - за свине, 1,50 м - за хипопотами, 1,6 м - за коне и биволи, 1,8 до 2,0 м - за антилопи, газели, бизони, зубри, овни и елени, до 2,5 м - за кози;

б) ниски огради за тапири и носорози;

в) ровове с вода или без вода, осигурени срещу прескачането им;

г) ограда без остри ъгли;

2. оборите са:

а) с твърд под, насипан със слама и сено, като при носорозите сламата се насипва само при студена подова настилка;

б) с дървени скари за лежане за тапирите;

в) с топлоизолационно, лесно за измиване подово покритие за хипопотамите;

3. съоръженията на открито имат:

а) основна площ от естествена почва или пясък;

б) чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него с посипване при необходимост на кварцов пясък за жирафите;

в) неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

г) наличие на възможности за къпане както за съоръженията на открито, така и в помещенията на закрито;

д) блато с кал за носорозите, биволите и прасетата;

е) сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

ж) осигурена възможност за поддържане на кожата;

4. в пространството за козите се осигуряват каменни конструкции за катерене;

5. хранилките и поилките се закрепват посредством фундамент в земята, като при жирафите са окачени високо;

6. се осигуряват възможности за отделяне на екземпляри на откритите площи и вътрешните помещения;

7. подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала, а дълбоката част се обезопасява с ограда;

8. (отм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.)

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Външното пространство при отглеждането на яйцеснасящи и торбести бозайници отговаря на следните изисквания:

1. да е оградено с бетонна ограда с гладки стени с височина 1,20 м и основа, вкопана в земята на един метър дълбочина, като основата на цялата клетка е от бетон, подсилен с арматура или мрежа, върху който се насипва минимум 1 м пръст, при ехидните и вомбатите;

2. да е оградено с мрежа, решетка или дървена ограда с височина 1 м при кенгуровите плъхове, от 1,8 до 2,0 м при кенгурата, оборудвана отгоре с кльон, монтиран под 45°, или сух ров, като:

а) над мрежата и до нея няма дървета поради опасност от бягство на катерещите се по дърветата видове;

б) оградата няма стърчащи части, които могат да причинят наранявания;

в) оградата има остър ъгъл, който да спомага за улавяне на животните;

г) основата на оградата е захваната по начин, който не позволява промушване под мрежата, като при кенгуровите плъхове основата е вкопана в земята на минимум 0,5 м дълбочина;

3. хищните торбести, опосумите и едрите видове посуми се отглеждат в телени и частично затворени волиери с достъп до вътрешно помещение или вътрешни волиери, като:

а) за изграждането се използва мрежа с размер на отворите 25/25 мм за едрите посуми и 12 мм/12 мм за захарните катерици, която не позволява навлизане на дребни гризачи при растителноядните видове;

б) подът е от бетон, покрит с пръст, за да се избегне прокопаването му от ровещите видове;

4. дребните посуми могат да се отглеждат в кафези или добре вентилирани терариуми;

5. в случаите по т. 1 и 2 се избягва ограждането с електопастир или воден ров.

(2) Външното пространство се обзавежда върху почвена покривка, като се осигуряват:

1. чакълести, рохкави и добре укрепени площи за ходене пред обора и в самия него;

2. неукрепени площи, насипани с пясък, предназначени за лежане и търкаляне;

3. постоянно наличие на трева за паша и прясна вода;

4. сенчести площи с дървета и постройки за предпазване от силно слънце;

5. каменни конструкции за катерене за скалните кенгура с пукнатини и пещери;

6. добре дренирано пространство с изградени подземни ходове при вомбатите;

7. добре структурирани пространства с дървени конструкции за катерене на дървесните видове.

Чл. 11б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешните помещения за видовете по чл. 11а се изграждат:

1. сухи с твърд под, насипан със слама или сено, съоръжени с дървени нарове за лежане, като при кенгурата се избягва ползването на скари;

2. при вомбатите с основа на стените от бетон или камък на височина 1,20 м, които да не позволяват на животните да копаят в тях;

3. с хранилки и поилки, закрепени посредством фундамент в земята, при кенгурата, като се избягва поставянето на решетъчни хранилки.

Чл. 11в. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Освен изискванията по чл. 11a и 11б в съоръженията, в които се отглеждат животните:

1. се осигуряват възможности за разделяне на отглежданите екземпляри при нужда;

2. се поставят дървени гнездови къщички за живеещите в хралупи видове, като за материал за конструирането им не се използват силно миришещи лепила, токсични растения, третирана дървесина и метални листове.

Чл. 11г. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Обитаемите външни пространства при отглеждането на гризачи се ограждат с ограда от мрежа, решетка, стъклена преграда или ров с бетонна външна стена с височина:

1. за видовете от род Hystrix - 1,20 м;

2. за мари, агути и капибари - 1,80 м.

(2) Добре катерещите се видове се отглеждат в телена или частично затворена волиера, като стените се изработват от мрежа, стъкло и други материали, които не позволяват да бъдат изгризани от животните.

(3) Основната площ на огражденията по ал. 1 и 2 е с бетон или друга твърда основа, покрита с естествена настилка, а когато пространството в случайте по ал. 1 се огражда с ров, основната площ може да бъде изцяло от земна маса.

(4) Мишевидните гризачи се отглеждат в добре затворени и вентилирани терариуми с твърд под, насипан със слама, пясък, сено или чамови стърготини, осигуряващи разнообразна среда, като предлагат:

1. система от тунели, пещери и кътове, изградени от тръби, гнездови камери и подобни или подов материал, в който могат да копаят тунели за усамотяване и криене;

2. система от катерушки, клони, полици, колела и люлки на различна височина;

3. места за наблюдения.

(5) Морските свинчета, прерийните кученца могат да се отглеждат в клетки, заграждения със стъклена ограда с височина 1 м, с бетонова основа, покрита с естествена настилка, или добре вентилирани терариуми.

(6) Във външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сенчести площи с дървета и навеси за предпазване от силно слънце и течение;

2. дървени конструкции за катерене за дървесните видове и за прикритие на живеещите предимно на земята видове;

3. водно пространство, като подстъпите към съоръженията за къпане се снабдяват с рампа или ниски стъпала;

4. пясъчни площадки за тоалет;

5. рохкава почва за копаене, като дебелината на слоя се определя от размера и броя на отглежданите животни, с възможности за прокопаване на тунели и изграждане на леговища;

6. допълнителен твърд естествен материал за гризане за поддържане на зъбите;

7. изкуствени гнезда, застлани със сух материал, като стърготини, сено и слама; гнездата да бъдат повече от възможните двойки, отглеждани в използваното пространство.

Чл. 12. (1) Конкретните размери на откритите участъци, клетки и басейни и съответните изисквания на отделните видове бозайници са представени в приложение № 1.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се съоръжават с уреди за измерване на температура, влага и режим на осветяване.

Чл. 13. (1) При отглеждане на папагали в открити волиери за птиците се осигурява убежище или подслон.

(2) За видове, които обикновено се отглеждат в затоплени помещения, се оборудва вътрешна волиера с размери, съответстващи на външните.

(3) През зимата в убежищата се поставят хранилки и поилки.

(4) Подовете на кафезите, вътрешните волиери и убежищата се постилат с пясък, талаш от необработена дървесина, дървесни гранули, кора или с друг подходящ материал, позволяващ редовно почистване.

(5) Подът на външната волиера е от почва, пясък, дребен чакъл, баластра или други подобни естествени материали.

(6) Кафезите и волиерите се изработват от материал, който не е вреден за здравето на птиците, лесен за почистване и обработен така, че да не причинява наранявания.

(7) В кафезите, волиерите и убежищата се осигуряват най-малко по две пръчки за кацане с различна дебелина, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене.

(8) В помещенията и убежищата се осигурява изобилна дневна светлина или оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневното и с денонощен режим: 12 часа ден и 12 часа нощ.

Чл. 14. При отглеждане на ята от папагали по време на размножителния период се поставя по-голям брой гнездилки, отколкото са двойките птици в птичарника, за да се сведат до минимум споровете за тях.

Чл. 15. При отглеждане на папагали основната площ на кафеза и волиерата се увеличава с 50 % спрямо тази по приложение № 2 при:

1. всяка следваща двойка;

2. взети от природата птици през първите две години от отглеждането им в зоологическата градина.

Чл. 16. (1) Температурата, при която се отглеждат пойни птици, трябва да съответства на температурата в района на естественото географско разпространение на птиците.

(2) За отглеждането на пойни птици целогодишно се осигурява убежище с температура не по-ниска от 10 °С.

(3) За европейските и високопланинските видове пойни птици е допустимо да се оставят да зимуват на открито при наличие на подходящо оборудвани за целта места.

(4) При отглеждане на северни и високоалпийски постоянни птици се съблюдават изискванията им по отношение на температурата.

(5) При отглеждане на тропически птици в кафези помещенията са отопляеми и се поддържа необходимата температура.

Чл. 17. В помещенията и убежищата се осигурява достатъчно дневна светлина и оборудване за изкуствено осветление с параметри на дневната светлина, като:

1. продължителността на осветяване се съобразява със специфичните потребности на вида и с годишното време;

2. денонощният режим на изкуственото осветление е с продължителност между 8 и 14 часа при спазване на ритъма ден/нощ.

Чл. 18. (1) Кафезите, волиерите и убежищата:

1. се оборудват така, че да не се създава опасност от нараняване на птиците и да не се пречи на почистването;

2. имат най-малко 3 стоянки от естествени клони, които са така отдалечени една от друга, че птиците да ги достигат с летене;

3. три от стените на кафеза са непрозрачни, а при волиерите - една от стените.

(2) Кафезите се изготвят от нерефлектиращи пръчки.

(3) Кафезите се поставят на височина най-малко 0,80 м (с изключение при мътещите на земята птици).

(4) Външните (откритите) волиери отговарят на следните изисквания:

1. имат частичен покрив и убежище, защитено от неблагоприятни атмосферни условия (слънце, вятър, дъжд), което по всяко време може да бъде използвано от птиците;

2. имат височина най-малко 1,70 м;

3. са с под, покрит с пясък, дървен гранулат, почва или подобен материал; да се поддържа чист;

4. осигуряват възможности за скриване, спане и гнездене на птиците;

5. частично са залесени с неотровни растения;

6. осигуряват възможности за къпане на птиците.

Чл. 19. (1) Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат само във волиери, които осигуряват възможности за движение и летене, изключващи наранявания при видовете:

1. с дълги, широкоплощни криле, относително бавно ускоряващи се при полет;

2. с дълги, тесни криле, ускоряващи се относително бавно, малко подвижни, но бързолетящи;

3. с къси, овални, заоблени криле и дълга опашка, ускоряващи се бързо и много подвижни.

(2) Съобразно специфичните им анатомични особености птиците по ал. 1 могат да бъдат настанени във:

1. телени волиери - само за видове по ал. 1, т. 1 и 2;

2. частично затворени волиери;

3. затворени от всички страни волиери.

Чл. 20. Вътрешното обзавеждане на волиерата трябва да:

1. подпомага извършването на целенасочени и възможно най-дълги полети;

2. дава възможност за лежане и стоене чрез различни плоски конструкции в горните части на волиерата;

3. предлага възможности за отстъпление и защитни зони, откъдето птиците да наблюдават околността;

4. предлага лесни за почистване съдове за хранене и къпане в зависимост от големината на птицата;

5. предлага пръти за кацане, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

6. предлага защита при неблагоприятни климатични условия;

7. осигурява специфичната температура за вида птица;

8. осигурява места за мътене според вида на птицата - различни дървета, скали, на земята, хралупи (дупки, пещери).

Чл. 21. Совоподобните и соколоподобните птици се отглеждат по двойки, като някои видове според спецификата им могат да се отглеждат в групи.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Бягащите птици се отглеждат в заградени дворове с ограда с височина минимум 1,8 м, с осигурени закрити помешения.

(2) Оградата е със здрава конструкция, като носещите колони са забити минимум 40 см в земята. Оградната мрежа е солидна с отвори не по-големи от 50 х 50 мм.

(3) За всяка двойка се осигуряват две съседни външни ограждения с проход с широчина 1,5 м, за да бъдат разделяни птиците, когато няма поносимост между мъжките и женските в периода след излюпване и отглеждане на малките до тяхното израстване. Между двете ограждения се осигурява визуална връзка.

(4) Изискването по ал. 3 не се прилага за щраусите, които отглеждат малките си в семейна група.

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Външното пространство се обзавежда така, че да предлага:

1. възможности за отстъпление и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при казуарите да има и малък плитък воден басейн;

3. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд;

4. места за мътене според вида на птицата;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, като се избягват отровни за птиците растителни видове.

Чл. 21в. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Закритото помещение се осигурява със:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, се обезопасяват с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. гнездови площадки за мътене, насипани с пясък или сено;

4. отопление за видовете, които не могат да издържат на ниски температури.

Чл. 21г. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Външното и вътрешното помещение се осигуряват със съоръжения за изолиране на птиците по време на подаване на храна и почистването на клетката през периода на отглеждане на малките.

Чл. 21д. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) При отглеждане на пингвини външното и вътрешното пространство се осигуряват със:

1. сух участък, достатъчен да събере всички отглеждани птици, да позволи да има териториални спорове между тях и да предлага достатъчно гнездова територия през размножителния период; участъкът може да е изграден от лед, бетон, пясък, камъни и чакъл, полиуретан, прах, фибростъкло, трева и др.;

2.басейн за плуване и къпане, като в случай че се предвидят канали между два отделни басейна или разширения, широчината им да позволява свободно разминаване на две птици;

3. пространство за изолация, необходимо при принудително създаване на двойки, поведенчески проблеми, отглеждане на пилетата от двамата родители и здравни проблеми;

4. карантинна зона за новодошли или болни птици, отделена от основната експозиция, разполагаща с отделна въздушна и водна система, с минимум сухо пространство за една птица 1 м2 и басейн със същата площ и дълбочина 1 м.

(2) Външното пространство:

1. се снабдява с осигуряващи сянка конструкции и пръскачки за охлаждане на пространството при температури над 29,4°С;

2. се осигурява срещу навлизане на хищници.

(3) Вътрешното пространство се снабдява със:

1. филтрираща въздуха система с филтри, които могат да задържат спори по 10 микрона;

2. охладителна система за поддържане на минусови температури за полярните видове.

(4) Крановете, сифоните и преливниците на басейна се покриват, за да се избегне прекият достъп на птиците до тях.

Чл. 21е. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) За осигуряване на социална среда по чл. 2, т. 8 пингвините се отглеждат в групи от най-малко 3 двойки от един и същи вид.

(2) При спазване на изискването по ал. 1 птиците могат да се отглеждат в смесени експозиции от няколко вида пингвини, рибарки от вида Larosterna inca, синеок корморан (Phalacrocorax atriceps spp) и гага (Somateria mollissima).

Чл. 21ж. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) При отглеждане на водоплаващи птици външното и вътрешното пространство, както и тропическите къщи се снабдяват с воден басейн, размерът на който зависи от размера и броя отглеждани птици.

(2) Водните басейни по ал. 1 са:

1. с достатъчна големина за броя на птиците;

2. частично озеленени с водна, а около него със сухоземна растителност, които да осигуряват места за гнездене;

3. отделени от посетителите с тревна площ;

4. с дълбочина минимум 0,50 - 0,80 м за патици и гмурци и 1,50 м за пеликани и лебеди;

5. снабдени с плуващи или постоянни острови за почивка или гнездене на птиците, застлани с естествени материали, като папур, тръстика, сено и др.;

6. с дървени конструкции за гнездене на кормораните.

Чл. 21з. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Водоплаващите птици могат да се отглеждат в смесени експозиции от различни видове птици и бозайници при спазване на условията по чл. 26, ал. 1.

Чл. 21и. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) При отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици външното пространство:

1. се огражда с ограда с височина минимум 3,7 м, снабдена с кльон, монтиран под 45°, ако птиците са с нарушена летателната способност поради отстраняване на карпометакарпуса на едното крило или по друга причина;

2. е телена или частично затворена волиера в случай на напълно здрави птици;

3. е с осигурен достъп до закрито помещение за тропическите видове;

4. е с мрежа, непозволяваща на птиците да промушват главата си през отворите й;

5. е с вкопана в земята основа на оградата, за да не позволява проникването на хищници;

6. е с ъгли на оградата, които да спомагат за улавяне на птиците.

Чл. 21й. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Външното пространство се обзавежда така, че да предлага:

1. възможности за отстъпление, визуални бариери за намаляване на ефекта на безпокойство от близкия контакт с хора и защитни зони;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата, като при водолюбивите видове има плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см за жеравите и 45 - 70 см за фламингите;

3. навес с три плътни стени за защита от неблагоприятни климатични условия, като при видове, издръжливи на зимни условия, може да се ползва като единствено убежище, без да се изгражда отоплено върешно помещение;

4. дървета или други конструкции, на които да се разположат гнездови платформи за гнездещите по дърветата видове;

5. за фламингите обширно кално пространство за гнездене и ходене, както и пространство за хранене с диаметър 1 - 1, 5 м и дълбочина 15 см, отделено от основния басейн по т. 2.

(2) При оформянето на пространството по ал. 1 за отглеждане на фламинго не се използват големи камъни, чакъл, храсти, лен, върби и палми.

Чл. 21к. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешното помещение при отглеждането на чаплови и жеравоподобни птици отговаря на следните изисквания:

1. сухо с твърд под, насипан със пясък или дървени стърготини;

2. осигурява кацалки с различна дебелина в зависимост от размера на птиците, разположени така, че да има свободна дълга отсечка за летене;

3. осветено е добре от дневна светлина или оборудвано с изкуствено осветление с параметри на дневното;

4. включва плитък воден басейн с увеличаваща се дълбочина от 20 до 60 см и големина, съответстваща на размера и естествените изискванията на птиците;

5. предлага визуален контакт на обслужващия персонал с птиците.

Чл. 21л. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) (1) Кокошевите и гълъбовите птици се отглеждат във:

1. частично затворени волиери с открити фронтове с мрежа с малки отвори, които не позволяват проникване на дребни гризачи и птици или излизане извън техните рамки на новоизлюпени пилета и осигуряват възможности за движение и летене;

2. тропически къщи.

(2) При отглеждане на тропическите видове на открито волиерата е с вътрешно отопляемо помещение или връзка с тропическа къща.

(3) Изключения от ал. 1, т. 1 се правят за обикновен паун (Pavo cristatus) и токачка (Numida meleagris), които могат целогодишно да се отглеждат свободно на територията на зоологическата градина.

Чл. 21м. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешно волиерата се обзавежда така, че да са осигурени:

1. възможности за отстъпление и защитни зони, където птиците да се крият;

2. естествена подова покривка, както и места, насипани с пясък за къпане, съобразени с големината на птицата;

3. пръти или дървета за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти;

4. места за мътене според вида на птицата - различни дървета, укрития на земята;

5. озеленяване с храсти и ниски дървета, които да изпълняват функцията за места за гнездене и почивка, като се избягват отровни за птиците растителни видове;

6. навес за защита от неблагоприятни климатични условия, като силно слънце и дъжд, или достъп до вътрешно помещение;

7. плитък басейн за къпане на гълъбовите птици.

Чл. 21н. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Вътрешните помещенията се изграждат така, че да осигуряват:

1. достатъчно дневна светлина, като прозорците, до които птиците имат непосредствен контакт, да са обезопасени с мрежи;

2. лесен за почистване и дезинфекция бетонов под, насипан с пясък, дребен чакъл (0,5 - 2 мм) или дървени кори, които периодично се подменят;

3. пръти за кацане и нощуване, разположени така, че да са предпазени от замърсяване с екскременти и да не са над поилки и хранилки;

4. лесни за почистване съдове за хранене и къпане на птиците;

5. места за мътене според вида на птицата.

Чл. 21о. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Тропическите къщи отговарят на изискванията по чл. 21м, т. 1, 2, 3, 4 и 5 и чл. 21н, т. 1 и 4 и предлагат места с малки плитки басейни или локви за къпане на птиците.

Чл. 21п. (Нов - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) Кокошеви птици могат да се отглеждат в смесени експозиции с гълъбови, туракови или дребни пойни птици.

Чл. 22. (1) Конкретните размери на кафеза и волиерата, площта на убежището и съответните изисквания на отделните видове за единични или двойки птици са представени в приложение № 2.

(2) За контрол на изискванията по ал. 1 вътрешните помещения се оборудват с уреди за измерване на температура и режим на осветяване.