ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ С ДВАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ И ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ НЕЯ, КОНВЕНЦИЯТА ЗА ТРАНСФЕР НА ОСЪДЕНИ ЛИЦА И ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ С ДВАТА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ (ОБН., ДВ, БР. 39 ОТ 1994 Г.; ИЗМ., БР. 11 ОТ 2002 Г.)
Обн. ДВ. бр.103 от 25 Ноември 2003г.
§ 1. В член единствен от Закона за ратифициране на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителни протокола към нея се правят следните изменения:
1. В ал. 1, буква "а" се изменя така:
"а) резерва по чл. 2:
"Република България заявява, че ще отказва правна помощ в случаите, когато:
деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност;
след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;
спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото."
2. В ал. 3:
а) буква "в" се изменя така:
"в) декларация по чл. 6, т. 1, буква "b":
"Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция.";
б) (в сила от 07.04.2001 г.) буква "д" се отменя.
Заключителни разпоредби
§ 2. Разпоредбата на § 1, т. 2, буква "б" влиза в сила от датата на влизане в сила на Закона за оттегляне на резервата, направена от Република България по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция (ДВ, бр. 32 от 2001 г.).
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 12 ноември 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.