Държавен вестник, брой 24 от 21.III

§ 1. Член 2 се изменя така:

"Чл. 2. (1) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия.

(2) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) Длъжностните характеристики се утвърждават от административния секретар или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на министъра на държавната администрация."

§ 2. В чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 думата "пряка" се заличава.

2. В т. 2 след думата "(прокурист)" се поставя запетая и се добавя "ликвидатор или синдик".

3. В т. 4 думите "или в районен" се заличават и думата "общинската" се заменя със "съответната общинска".

§ 3. В чл. 9 ал. 2 се изменя така:

"(2) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго."

§ 4. Член 10 се изменя така:

"Задължителен конкурс

Чл. 10. (1) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.

(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества."

§ 5. Създават се чл. 10а, 10б, 10в, 10г, 10д и 10е:

"Обявяване на конкурс

Чл. 10а. (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;

3. начина за провеждане на конкурса;

4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;

5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в един централен или местен ежедневник и се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.

Конкурсна комисия

Чл. 10б. (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове.

(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното "Човешки ресурси". В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.

(3) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго.

(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.

Допускане до конкурс

Чл. 10в. (1) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които поставя на общодостъпно място в съответната администрация и обявява в електронната й страница, при наличие на такава, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Комисията посочва датата на провеждане на конкурса, която не може да бъде по-рано от 14 дни след изтичането на срока за подаване на документите, часа за започване и мястото на провеждане на конкурса.

(3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане.

(4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

Участие в конкурс

Чл. 10г. За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаването, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж.

Провеждане на конкурс

Чл. 10д. (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира до трима от успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването.

(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

(3) Допуснатите кандидати, които не са класирани, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

(4) След приключване на конкурсната процедура органът по назначаването издава акт за назначаване на един от класираните кандидати.

Подзаконова уредба

Чл. 10е. Процедурата и начините за провеждане на конкурсите се определят с наредба на Министерския съвет."

§ 6. В чл. 11, ал. 2 т. 6 се изменя така:

"6. размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения;".

§ 7. Член 12 се изменя така:

"Чл. 12. (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

(2) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при постъпване на държавна служба в друга администрация започва да тече нов срок за изпитване.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск."

§ 8. В чл. 14, ал. 6 думите "когато е проведен конкурс" се заличават.

§ 9. В чл. 15 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца."

2. В ал. 2 думите "при спазване на изискванията на чл. 8, 9, 11 и 14" се заменят с "при спазване на условията за назначаване".

3. Алинеи 4 и 5 се отменят.

§ 10. Член 16 се изменя така:

"Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност

Чл. 16. (1) Органът по назначаването може да предложи на определен държавен служител работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност.

(2) Срокът по ал. 1 не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност."

§ 11. В чл. 17, ал. 3 след думата "изрично" се добавя "писмено".

§ 12. Член 26 се отменя.

§ 13. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думата "служба" се добавя "и да съответства на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация".

2. Създава се ал. 2:

"(2) Кодексът за поведение на служителите в държавната администрация се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник"."

§ 14. Създава се чл. 29а:

"Задължение за разкриване и за избягване на конфликт на интереси

Чл. 29а. (1) Държавният служител е длъжен всяка година до 31 март по образец, утвърден от министъра на държавната администрация, да декларира писмено пред органа по назначаването всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който той или свързани с него лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работи.

(2) Държавният служител е длъжен да не участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато той или свързаните с него лица са заинтересувани от съответното решение или когато има със заинтересуваните лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност.

(3) В случаите по ал. 2 държавният служител писмено уведомява органа по назначаването."

§ 15. Член 31 се отменя.

§ 16. (В сила от 01.01.2004 г.) В чл. 32 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) За изпълнение на държавната служба държавният служител има право на брутна заплата, която включва основна заплата и допълнителни възнаграждения."

2. Алинея 2 се отменя.

§ 17. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Държавният служител, изпратен на обучение с обща продължителност повече от един месец в рамките на една календарна година при условията на ал. 2, се задължава да работи в съответната администрация за период от една до три години. Условията и конкретният срок се уговарят между органа по назначаването и държавния служител. При виновно неизпълнение на задълженията от страна на държавния служител той възстановява разходите по обучението съответно на неизпълнението."

2. Създават се ал. 4, 5 и 6:

"(4) Органът по назначаването или лицето по чл. 6, ал. 2 утвърждава годишен план за обучение на служителите в съответната администрация.

(5) Въз основа на утвърдените годишни планове за обучение министърът на държавната администрация утвърждава обобщения план за обучение на служителите в администрацията съобразно средствата, предвидени за обучение в държавния бюджет за съответната година.

(6) Ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България се определят средства за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в администрацията в размер до 0,8 на сто от планираните средства за работна заплата."

§ 18. Създава се чл. 35а:

"Провеждане на обучение

Чл. 35а. (1) За осъществяване на обучение за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се създава Институт по публична администрация и европейска интеграция със статут на изпълнителна агенция към министъра на държавната администрация.

(2) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност държавни служители.

(3) Органът по назначаването е длъжен да осигури обучението на лицата по ал. 2 в едногодишен срок от встъпването им в длъжност.

(4) Финансирането на обучението по ал. 2 се осъществява от средствата по чл. 35, ал. 6."

§ 19. В чл. 36 ал. 1 се отменя.

§ 20. Член 37 се отменя.

§ 21. В чл. 38, ал. 1 думите "съгласно отделен закон" се заличават.

§ 22. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така: "Представително, униформено и специално облекло".

2. Досегашният текст става ал. 1.

3. Създава се ал. 2:

"(2) Органът по назначаването предоставя безплатно специално облекло и лични предпазни средства на държавни служители, които работят при опасни или вредни за здравето или живота условия, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването."

§ 23. Създава се чл. 42а:

"Право на изявления

Чл. 42а. Държавният служител може да прави изявления от името на органа по назначаването или администрацията със съгласието на органа по назначаването или на определен от него служител."

§ 24. В чл. 43 и чл. 45, ал. 1 думата "идеална" се заменя с "нестопанска".

§ 25. (В сила от 01.01.2004 г.) В чл. 56 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 числото "30" се заменя с "20".

2. В ал. 2 думите "неговия ранг и служебен стаж" се заменят с "неговата длъжност" и числото "20" се заменя с "15".

3. В ал. 3 думите "и ранг" се заличават.

§ 26. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:

"(1) За времето на платения годишен отпуск държавният служител получава брутна заплата, определена по служебното правоотношение към момента на започване ползването на отпуска."

2. Създава се ал. 2:

"(2) При вътрешно съвместителство и при заместване по чл. 84 заплатата за отпуск се определя въз основа на брутната заплата по основното служебно правоотношение."

§ 27. В чл. 61 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) При прекратяване на служебното правоотношение размерът на паричното обезщетение за компенсиране на неизползваните дни платен годишен отпуск се определя съобразно размера на брутната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение."

§ 28. (В сила от 01.01.2004 г.) В чл. 62 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в т. 1 цифрата "3" се заменя с "2";

б) в т. 3 думите "а по съребрена линия до втора степен" се заличават, а думата "три" се заменя с "два";

в) създава се т. 7:

"7. при честване на празници на негови деца до 18-годишна възраст - два работни дни за съответната календарна година, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител."

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) По време на отпуските по т. 1 - 3 на държавния служител се изплаща заплата в размера по чл. 60, ал. 1, а по т. 4 - 6 - според предвиденото в специалните закони.

(3) Отпускът по ал. 1, т. 7 е в рамките на платения годишен отпуск."

§ 29. В чл. 63 думите "и за две или повече живи деца" се заличават и числото "168" се заменя със "167".

§ 30. (В сила от 01.01.2004 г.) Създава се чл. 63а:

"Отпуск на синдикални дейци

Чл. 63а. (1) За осъществяване на синдикална дейност нещатните членове на централни и отраслови ръководства на синдикалните организации по чл. 45, както и нещатните председатели на синдикалните ръководства в съответната администрация имат право на платен отпуск в размер 25 работни часа за една календарна година.

(2) Отпускът по ал. 1 се заплаща съгласно чл. 60, ал. 1 и не може да се компенсира с парично обезщетение.

(3) Времето на ползване на отпуска по ал. 1 се определя от съответния синдикален деец, за което той своевременно уведомява непосредствения си ръководител. Времето и продължителността на използвания отпуск се отчитат в специална книга, която се води от лице, определено от органа по назначаването.

(4) Отпускът по ал. 1 не може да бъде ползван през следващата календарна година."

§ 31. В чл. 65 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "получава" се заменя с "ползва".

2. В ал. 2 думата "трудов" се заличава.

§ 32. Наименованието на раздел VI се изменя така: "Заплата".

§ 33. (В сила от 01.01.2004 г.) Член 67 се изменя така:

"Брутна заплата

Чл. 67. (1) Брутната заплата се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения.

(2) Минималните и максималните размери на основните заплати се установяват с акт на Министерския съвет. Органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност и оценката на индивидуалното изпълнение от последното атестиране, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) Допълнителните възнаграждения се определят за:

1. прослужено време;

2. работа в почивни и празнични дни;

3. извънреден труд;

4. работа през нощта;

5. време на разположение;

6. постигнати резултати по ред, установен с нормативен акт или с вътрешните правила за работната заплата;

7. други допълнителни случаи, определени с нормативен акт.

(4) Размерите и условията за получаване на допълнителните възнаграждения се определят с акт на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство."

§ 34. Член 68 се изменя така:

"Чл. 68. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител, се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България и не може да бъде по-нисък от размера за предходната година."

§ 35. Член 69 се отменя.

§ 36. Член 70 се отменя.

§ 37. Член 73 се изменя така:

"Чл. 73. (1) Рангът е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качествено изпълнение на длъжността.

(2) (В сила от 01.01.2004 г.) Ранговете на държавните служители се разделят в две групи: "младши ранг" и "старши ранг". Младшият и старшият ранг имат по пет степени.

(3) Минималният ранг за всяка длъжност се определя в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2, като за ръководните длъжности се определя най-малко трети младши ранг."

§ 38. Член 74 се изменя така:

"Определяне на ранг

Чл. 74. (1) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.

(2) При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които отговарят на изискванията за години професионален опит в осъществяване на съответната дейност, органът по назначаването определя ранг, съответстващ на минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за съответната длъжност.

(3) При повишаване в длъжност или при спечелване на конкурс от държавен служител, който притежава по-нисък ранг от минимално изискващия се за новата длъжност, но отговарящ на изискванията за години професионален опит, органът по назначаването му определя минимално предвидения в Единния класификатор на длъжностите в администрацията по чл. 2 ранг за заемане на длъжността."

§ 39. Член 75 се изменя така:

"Повишаване в ранг

Чл. 75. (1) Повишаването в ранг се извършва на не по-малко от три и на не повече от пет години въз основа на атестиране чрез оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител.

(2) Държавният служител може да бъде повишен в следващия по-висок ранг преди тригодишния срок по ал. 1, при условие че при атестиране е получил най-високата оценка."

§ 40. Член 76 се изменя така:

"Атестиране

Чл. 76. (1) Държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнението на длъжността.

(2) Атестирането се извършва по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности на държавния служител.

(3) Оценката на изпълнението на длъжността на държавния служител следва да бъде мотивирана, като се основава на обективно установени факти и обстоятелства.

(4) Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, по която може да изрази писмено становище.

(5) Условията и редът за провеждане на атестирането се определят с наредба на Министерския съвет."

§ 41. В чл. 82 се правят следните изменения:

1. Заглавието се изменя така: "Преназначаване на държавния служител".

2. В ал. 2 думите "притежава необходимия ранг за заемане на новата държавна служба" се заменят с "отговаря на условията за заемане на съответната длъжност".

§ 42. В чл. 83 ал. 3 се отменя.

§ 43. В чл. 84 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "до 30 работни дни" се заличават.

2. Създава се ал. 4:

"(4) Когато отсъствието е над 30 работни дни, но не повече от три месеца, със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от основната заплата на замествания служител."

§ 44. Създава се чл. 87а:

"Запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация

Чл. 87а. При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява."

§ 45. В чл. 88 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "награди" се добавя "със заповед на органа по назначаването или на лицето по чл. 6, ал. 2, която се оповестява по подходящ начин".

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:

"(2) Отличията са:

1. грамота;

2. сребърен почетен знак на съответната администрация;

3. златен почетен знак на съответната администрация.

(3) Наградите са парични и предметни."

3. Създава се нова ал. 4:

"(4) Стойността на паричната или предметната награда не може да надвишава размера на основната заплата на държавния служител."

4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 46. В чл. 89 се правят следните изменения:

1. В ал. 2 т. 5 се изменя така:

"5. неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация."

2. В ал. 3 думата "началник" се заменя с "ръководител".

§ 47. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1, като в т. 2 думата "степента" се заменя с "формата".

2. Създава се ал. 2:

"(2) За неизпълнение на задължението по чл. 29а, ал. 2 се налага дисциплинарно наказание "уволнение"."

§ 48. В чл. 92 ал. 2 се отменя.

§ 49. В чл. 93 ал. 1 се изменя така:

"(1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства."

§ 50. В чл. 94, ал. 1 думите "един месец" и "6 месеца" се заменят съответно с "два месеца" и "една година".

§ 51. В чл. 95 ал. 1 се изменя така:

"(1) Във всяка администрация се създава дисциплинарен съвет в състав от трима до седем редовни и двама резервни членове, които са държавни служители. Най-малко един от редовните членове на дисциплинарния съвет трябва да е с юридическо образование, освен в случаите, когато в администрацията няма държавен служител с такова образование."

§ 52. В чл. 99, ал. 2 думите "и се вписва в неговото служебно досие и в служебната му книжка" се заменят с "и се прилага към служебното досие".

§ 53. В чл. 100 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) думите "или от непосредствения ръководител" се заличават;

б) в т. 3, изречение второ след думата "отстраняването" се добавя "може да се извърши от непосредствения ръководител и".

2. Създава се нова ал. 3:

"(3) Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен."

3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 54. В чл. 103 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 2 се изменя така:

"2. когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;";

б) създават се нова т. 6 и т. 7:

"6. поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;

7. поради завръщане на замествания държавен служител;";

в) досегашната т. 6 става т. 8.

2. Алинея 2 се отменя.

§ 55. В чл. 104 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "В случая по чл. 103, ал. 1, т. 2" се заменят с "Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда".

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова брутни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години."

§ 56. В чл. 106 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) точки 3 и 4 се отменят;

б) точка 5 се изменя така:

"5. при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст."

2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:

"(3) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер на толкова месечни брутни заплати, определени към момента на прекратяване на служебното правоотношение, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни брутни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни брутни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(4) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на брутната заплата за неспазения срок на предизвестието."

§ 57. В чл. 107 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създават т. 5, 6 и 7:

"5. е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението."

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската обща оценка при атестиране.

(3) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок."

§ 58. Създава се чл. 107а:

"Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение

Чл. 107а. (1) Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение."

§ 59. Създава се чл. 107б:

"Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 107б. Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която е бременна или майка на дете до тригодишна възраст, освен в случаите на закриване на администрацията."

§ 60. В чл. 108 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея се създава изречение второ: "В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения."

2. Създава се ал. 2:

"(2) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си."

§ 61. В чл. 111, ал. 1 и 3 пред думите "органа по назначаването" се добавя "лице, определено от".

§ 62. В чл. 112, ал. 2 и в чл. 113 думите "органът по назначаването е длъжен" се заменят с "определеното от органа по назначаването лице е длъжно".

§ 63. В чл. 121, ал. 1 т. 2 се отменя.

§ 64. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение."

2. В ал. 2 думата "служба" се заменя с "длъжност" и след думите "чл. 107" се поставя запетая и се добавя "ал. 1".

3. Създава се ал. 3:

"(3) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на брутната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения."

§ 65. Глава десета се изменя така:

"Глава десета

КОНТРОЛ ЗА СПАЗВАНЕ НА СТАТУТА НА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ

Контролни органи

Чл. 127. (1) Цялостният контрол по изпълнението на този закон се упражнява от Министерския съвет.

(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с държавната служба, се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" чрез държавни инспектори.

(3) За държавни инспектори могат да бъдат назначавани лица, които имат най-малко 10 години стаж в администрацията.

Дейност на инспекторите

Чл. 128. Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на агенцията и съгласуван с министъра на държавната администрация годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

Права на инспекторите

Чл. 129. В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:

1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.

Задължения на инспекторите

Чл. 130. Инспекторите са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.

Задължителни предписания

Чл. 131. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със статута на държавния служител и във връзка с изпълнението на неговите задължения, които са установени при проверките, държавните инспектори издават задължителни предписания на органите по назначаването за отстраняване на нарушенията.

Сигнална функция

Чл. 132. Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, държавните инспектори уведомяват органите на прокуратурата.

Отговорност за неизпълнение на задължително предписание

Чл. 133. (1) Който не изпълни задължително предписание на държавен инспектор, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (1) Неизпълнението на задължителните предписания и създаването на пречки за осъществяване на контрола за спазване статута на държавния служител се установяват с актове, съставени от инспекторите.

(2) Наказателните постановления се издават от директорите на областните инспекции по труда.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания."

§ 66. Създава се допълнителна разпоредба:

"ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. "Свързани лица" по смисъла на този закон са:

1. съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до втора степен включително;

2. лицата, едното от които участва в управлението на дружество, в което другото лице притежава акции или дялове;

3. съдружниците;

4. дружество и лице, което участва в управлението на дружеството или притежава повече от 5 на сто от дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;

5. лицата, едното от които е направило дарение в полза на другото."

§ 67. Досегашният § 1 от преходните и заключителните разпоредби става § 1а и в ал. 2 думите "Кодекса за задължително обществено осигуряване" се заменят с "Кодекса за социално осигуряване".