Държавен вестник, брой 235 от 14.X

Изтекъл срок на действие.

Чл. 1. Всички имоти - движими, недвижими, пари, акции и пр., придобити след 1 януари 1935 г. чрез спекула или по незаконен начин, се конфискуват в полза на държавата.

В случай, че така придобитите имоти не са налице поради прехвърляне, консумиране и пр., конфискуват се равностойни други имоти от наличното състояние, като разликите се уреждат в пари.

Чл. 2. Спекула, по смисъла на тази закон, е всяка дейност на физическо или юридическо лице, за която би се доказало, че е увеличила прекомерно имотното състояние чрез печалби, комисиони, възнаграждения, доходи или други подобни, получени при затруднено положение на страната или на отделни лица.

Чл. 3. Придобити по незаконен начин имоти по смисъла на този закон са:

а) имотите, които длъжностни лица (включително и народни представители) или частни лица (физически и юридически) са придобили във връзка с извършено престъпно деяние или нарушение на служебни длъжности или чрез пряко или косвено облагодетелствуване от властта, и

б) имущества, придобити под каквато и да било форма за или във връзка с противонародна дейност.

Чл. 4. Всяко увеличение на имотното състояние на физически или юридически лица, за което те не установяват, че се оправдава от нормалните доходи при добросъвестно упражняване на занятие или използуване на притежавани имоти и капитали, а за длъжностните лица - от законните им доходи, се счита придобито чрез спекула или по незаконен начин.

Не се допуска установяването, че известни имоти са придобити чрез хазартни игри или разврат.

Смятат се недействителни спрямо държавата, ако са сключени от заподозряното лице във времето от 17 септември 1944 г. до една година след влизането на този закон в сила:

а) всички безвъзмездни сделки;

б) всички други сделки, за които заинтересуваните лица не докажат, че имат позволена от закона причина.

Разпоредбата на буква "б" не се отнася до сделките, сключени с Българска народна банка, Българска ипотекарна банка, Българска земеделска и кооперативна банка и кредитираните от нея кооперации и банка "Български кредит".

Чл. 5. Придобитите чрез спекула или по незаконен начин имоти се конфискуват и от:

а) наследниците и заветниците на лицето, което ги е придобило;

б) третите лица, приобретатели по безвъзмезден начин.

До доказване на противното, считат се придобити по безвъзмезден начин и имотите, прехвърлени върху съпруга, възходящи и низходящи роднини, братя, сестри или низходящи от тях, сватове до трета степен и близки приятели;

в) третите лица, приобретатели по възмезден начин, ако те са знаели или от обстоятелствата са могли да предполагат, че имотите са придобити чрез спекула или по незаконен начин.

Чл. 6. До доказване на противното, считат се придобити за сметка на заподозрения имотите, които съпругата и малолетните му низходящи са придобили от трети лица на свое име след 1 септември 1939 г.

Чл. 7. Правото на държавата за конфискация по този закон се погасява с изтичане на петнадесетгодишна давност.

Чл. 8. Издирването на придобитите чрез спекула или по незаконен начин имоти се извършва от съдиите-следователи по предложение и под надзора на прокурорите. Предложението на прокурора е задължително за съдията-следовател.

Подсъдността се определя според местожителството на заподозряното лице или седалището му, ако то е юридическо лице, по време на започване на издирването.

З а б е л е ж к а . (Нова - ДВ, бр. 191 от 1946 г.) Ако заподозряното лице е променило местожителството или седалището си след 9 септември 1944 г., подсъдността се определя според местожителството или седалището на лицето преди тази дата.

Чл. 9. Всички местни комитети на ОФ, чрез околийските ОФ комитети са длъжни да съобщават на съответния прокурор за всяко лице, което е увеличило имотното си състояние несъответно с нормалните доходи при добросъвестно упражнение на занятието му или с доходите от имотите и капиталите му.

Същото задължение, под страх на наказание по чл. 437 от Наказателния закон, има и всяко длъжностно лице, което в кръга на своята служба узнае, че някой е придобил имоти чрез спекула и по незаконен начин.

Съобщения по предходните алинеи може да прави и всяко частно лице или обществена организация.

Чл. 10. Когато има достатъчно данни съдията-следовател обявява с постановление лицето за заподозряно по този закон и го поканва да декларира в двуседмичен срок всичките си движими и недвижими имоти, вземания и задължения, имотите, които е прехвърлило през последните 15 години, но не по-рано от 1 януари 1935 г., възмездно или безвъзмездно, както и имотите, които е придобило на името на лицата по чл. 6 през същото време.

При уважителни причини съдията-следовател може да продължи този срок на един месец.

В декларацията трябва да се посочи къде се намират имотите, кога, при какви условия, на какво основание и с какви средства са придобити и да се посочат доказателства за това.

Това задължение тежи върху наследниците и заветниците, когато заподозряното лице е починало.

Трети лица, които притежават на свое име или държат на каквото и да е основание имущества на заподозряното по тоя закон лице, както и лицата по чл. 5, букви "б" и "в" и по чл. 6, са длъжни да ги декларират пред съдията-следовател в 14-дневен срок от обнародването в "Държавен вестник" на съобщението за това.

З а б е л е ж к а . За живущите в чужбина лица срокът е месечен и декларацията може да се подаде чрез пълномощник или роднина.

Не подлежи на деклариране движима вещ на стойност до 10 000 лева. Вещи, обаче, от един и същи вид или с общо предназначение (комплекси) на стойност по-голяма от 50 000 лева се обявяват.

Кредиторите на заподозряното лице трябва да предявят своите вземания пред съдията-следовател в месечен срок от обнародването, съгласно чл. 10, ал. 4, ако те не са декларирани от заподозряното лице, иначе тези вземания не се вземат предвид.

Чл. 11. (Ал. 1 - ДВ, бр. 226 от 1946 г.) Който съзнателно не изпълни задълженията по предходния член или даде непълни или неверни данни, се наказва с тъмничен затвор или със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба до 1 милион лева.

Недекларираните нито от заподозрения, нито от третите лица имущества се конфискуват.

(Нова - ДВ, бр. 226 от 1946 г., попр., бр. 235 от 1946 г.) Собственик или негов представител, който с цел да затрудни или осуети приложението на настоящия закон, по какъвто и да е начин, разстройва стопанството си или това, за което се грижи, или отчуждава, укрива, разпилява или обременява с тежести имуществото на същото стопанство, се наказва със строг тъмничен затвор до 10 години и глоба да 1 милион лева.

Чл. 12. Съдията-следовател и прокурорът, както и съдът, вземат мерки за запазване подлежащите на конфискуване имущества чрез налагане възбрана, запор и други подходящи мерки.

(Нова - ДВ, бр. 191 от 1946 г.) Предприятия, които принадлежат на лица, обявени за заподозрени, продължават работата си в кръга на тяхната нормална дейност.

(Нова - ДВ, бр. 226 от 1946 г.) Министърът на индустрията в съгласие с министъра на финансите може да назначи представител на държавата при предприятието на заподозрения. Всяка стопанска или управителна дейност, свързана с предприятието, се извършва само със съгласието или одобрението на представителя. Възнаграждението на представителя, което се определя от министъра на индустрията, е за сметка на предприятието.

(Нова - ДВ, бр. 191 от 1946 г., предишна ал. 3, доп., бр. 226 от 1946 г.) Запорирани суми и ценности на такива предприятия в Българска народна банка, Българска земеделска и кооперативна банка, банка "Български кредит", Кредитна банка, Българска търговска банка, Италианска и българска търговска банка, Македонска народна банка, Пражка кредитна банка, Франко-българска банка, Общия съюз на популярните банки, Общия съюз на българските земеделски кооперации и в популярните банки може да се теглят само с разрешение на министъра на финансите или упълномощени от него лица. Изброените кредитни институции могат да продължават кредитирането на тия предприятия, както и да им откриват нови кредити с разрешение на министъра на финансите или упълномощени от него лица. Такива разрешения не са необходими за предприятия, при които е назначен представител на държавата. Постановените конфискации не могат да се противопоставят на същите институти за вземанията и обезщетенията по тия кредити; последните се признават в размери, установени по търговските книги на кредитните институти, по издадените и сконтирани търговски ефекти и други документи.

Чл. 13. Въз основа на събраните данни и извършената проверка по декларацията, съдията-следовател съставя заключително постановление за резултата от издирването.

Чл. 14. Следственото конфискационно дело се изпраща на прокурора при областния съд, който съставя мотивирано предложение до съда за конфискация или за прекратяване на делото.

Чл. 15. Съдът връчва препис от предложението за конфискация на заподозрения или на неговите наследници или заветници, ако той е починал. В седемдневен срок може да се подаде отговор и да се посочат доказателства.

За постъпването на делото в съда се съобщава на третите лица, които претендират някакви права върху имотите, за които е направено от прокурора предложение за конфискация.

Те участвуват като страна в делото и в 7-дневен срок от съобщението могат да подадат отговор и да посочат доказателствата си.

Чл. 16. Личното явяване на заподозрения в съдебното заседание не е задължително. При ненамиране на същия, удостоверено от надлежната административна власт, делото се гледа неприсъствено след призоваване чрез "Държавен вестник".

Чл. 17. Присъдите на областните съдилища са окончателни и могат да бъдат обжалвани по касационен ред пред Върховния касационен съд, в седемдневен срок от съобщението, че присъдата е изготвена, или от датата на обнародването й, когато заподозреният е призован чрез "Държавен вестник".

Допълнителните касационни жалби могат да се подават най-късно три дни преди определения за разглеждане на делото ден.

Чл. 18. Касационният съд, ако намери някои от оплакванията за основателни, сам разглежда делото по същество при същите данни, освен ако нарушението се състои в неправилно недопускане на доказателствата, в какъвто случай той разглежда делото, след като събере тези доказателства.

Чл. 19. Делата по този закон се разглеждат с най-голяма бързина.

В кръга на предвидената в бюджета, във връзка с изпълнението на този закон сума, министърът на правосъдието може, когато това се окаже необходимо, да назначава допълнителни съдии-следователи, прокурори, съдии и съдебни служители измежду лицата, имащи законния ценз, за не повече от една година.

По тия дела заподозреният не може да има повече от двама адвокати, които съобщава на съответния адвокатски съвет.

Възнаграждението на защитниците по тия дела се определя от съответния адвокатски съвет по предварително изработена таблица от Висшия адвокатски съвет, утвърдена от министъра на правосъдието.

Заподозрените внасят предварително определеното на защитниците им възнаграждение в касата на адвокатския съвет, от което 15% остава в полза на съвета, а останалото се предава на защитника.

Адвокат, който уговори или получи възнаграждение извън определеното му от адвокатския съвет, се заличава от списъка на адвокатската колегия завинаги.

Чл. 20. Влезлите в законна сила присъди за конфискация се изпълняват от данъчните органи.

Чл. 21. Производството по този закон се извършва отделно от главното наказателно преследване.

Чл. 22. Този закон отменява Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобити имоти и Закона за преследване незаконно обогатените чиновници.