Държавен вестник, брой 127 от 13.VI

Чл. 1. Кадастърът е геометрическо изобразяване, вписване в списък и описание на недвижимите имоти.

Чл. 2. Кадастърът се провежда задължително в цялата страна.

Чл. 3. Кадастърът на землищата на населените места се извършва от Министерството на земеделието и държавните имоти, като планът за извършването му се изработва от службата за кадастъра при същото министерство и съставя част от ежегодния държавен план за подобрение и увеличение на работната земя, а кадастърът на самите населени места се извършва от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Чл. 4. При кадастъра се установяват: видът, местоположението, границите, големината и собственикът на недвижимите имоти, чрез изработване на кадастрален план с хоризонтали и съставяне на необходимите книжа.

Чл. 5. Кадастърът служи за следните технико-стопански мероприятия и научни цели:

а) провеждане на комасацията и кооперативно стопанисване на земите;

б) оправяне границите на парцелите и землищата, подобрение на полските пътища и др. полски благоустройствени работи;

в) отводняване, напояване, коригиране на текущи води, прокарване на пътища и ж. п. линии, летища и др.;

г) издирване на присвоени обществени земи;

д) създаване източници на държавния поземлен фонд и установяване на пустеещите земи;

е) изработване на горски стопански планове;

ж) запазване на минни периметри;

з) благоустройство на населените места;

и) статистически и други научни изследвания;

к) съставяне на поземлени книги;

л) топографски цели и др. държавни или обществени нужди.

Чл. 6. Кадастралните измервания на землищата на населените места се извършват само от службата за кадастъра при Министерството на земеделието и държавните имоти, или с нейно разрешение и под неин надзор, от частни лица, общини или обществени организации за техни нужди, а кадастрални измервания на самите населени места се извършват от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, или от общините, под надзор на последното министерство.

Кадастралните измервания се извършват от специалисти земемери. Службата за кадастър извършва тези измервания по стопански начин или чрез отдаване на предприемач.

Министерството на земеделието и държавните имоти открива за своите нужди специални курсове за подготовка на земемери, с права на средни техници, по програма, изработена в съгласие на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Чл. 7. Кадастърът се провежда по кадастрални обекти. Кадастрален обект е землището на всяко населено място, или самото населено място.

Кадастралните измервания се извършват по измерителни площи, които обемат един или повече кадастрални обекти, а при нужда и част от съседни землища.

Чл. 8. Под думата "парцел" в кадастъра се разбира част от земната повърхнина, отделена чрез трайни, видими граници или различаваща се по начин на използуване.

Всеки парцел в кадастралния план носи отделен номер.

Чл. 9. Участници в кадастъра са всички собственици на имоти, включващи се в кадастралния обект. Същите застъпват лично интересите си пред кадастралната власт.

Чл. 10. Ако две или повече лица са собственици на имоти в кадастралния обект, те избират един между тях за представител пред кадастралната власт. Не изберат ли такъв, местният кмет назначава за представител най-подходящия от собствениците.

Горното се отнася и до сънаследниците на имоти, включени в кадастралния обект.

Отсъствуващите лица, редовно поканени по реда, предвиден в закона за гражданското съдопроизводство, които нямат пълномощници или законни представители и тези, на които по законен ред не е назначен настойник или попечител, се представляват от местния кмет или негов заместник.

Чл. 11. Ако съществува спор върху собствеността на имота и спорящите страни не могат да се споразумеят, кой от тях да е участник в кадастъра, до влизането в сила на едно съдебно решение, като участник се счита този, който е владелец на имота.

В случай, че и владението на имота е спорно местният кмет назначава един представител, докато се разреши спора.

За оспорените по съдебен ред имоти за окончателното разрешение на въпроса от съда се застъпват пред кадастралната власт техните владелци.

Собственикът на когото съдът присъди имота окончателно, е длъжен да приеме всички действия по кадастъра, извършени до издаването на съдебното решение.

Чл. 12. Извършването на кадастъра обхваща:

а) определяне на кадастралния обект и измерителната площ;

б) кадастралното измерване;

в) изработване на кадастралния план;

г) съставяне на кадастралните книжа.

Чл. 13. Измерителната площ и кадастралните обекти се определят от службата за кадастъра при Министерството на земеделието и държавните имоти, съответно при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.

Чл. 14. Преди започване на кадастралните измервания, службата за кадастъра уведомява официално съответните общини, да разгласят на населението предстоящото измерване и поканят собствениците на всички имоти, включени в измервателната площ, в двуседмичен срок от съобщението, да поставят трайни гранични знаци и очертаят ясно границите на имотите си.

Ако непосредствено след кадастъра ще се извърши и комасиране на земите, граничните знаци могат да бъдат и временни.

Собствениците доставят и поставят граничните знаци за своя сметка. В случай, че те не сторят това в определения срок, общинското управление доставя и поставя граничните знаци, а направените разходи събира по принудителен начин от собствениците.

Чл. 15. Спорните граници между имоти, включени в измервателната площ се снемат на плана така, както се посочват от спорящите страни и се отбелязват със специален знак.

Чл. 16. Кадастралното измерване има за основа държавната триангулация и нивелация, развити от Държавния географски институт и се извършва по нормите на централния съвет по измерванията. Това измерване обхваща:

а) поставяне на малката (местна) триангулация;

б) полагане на полигонова мрежа;

в) извършване на основна и подробна нивелация;

г) извършване снимка на подробностите.

Чл. 17. Въз основа на кадастралното измерване се изработва кадастрален план и се съставят кадастралните книжа.

Чл. 18. Кадастрални книжа са парцелният списък и имотната ведомост.

Чл. 19. В парцелния списък се вписват:

а) поредните номера на парцелите от кадастралния план;

б) имената на собствениците на парцелите;

в) площите на парцелите.

Чл. 20. За всеки участък в кадастъра се съставя отделна имотна партида.

Имотните партиди се нареждат по азбучен ред на собствените имена на собствениците и образуват обща имотна ведомост на кадастралния обект.

Имотната ведомост се съставя от службата за кадастъра.

Чл. 21. Образците за парцелен списък, имотна ведомост и всички други книжа и планове се определят от службите за кадастъра и комасация.

Чл. 22. Общинското управление е длъжно за всяко населено място, в което е извършен кадастър, да състави книга за недвижимите имоти, в която се вписват всички кадастрални имоти в землището на съответното населено място, с означение имената на собствениците им. Тази книга се съставя въз основа на данните от кадастъра. Във връзка със завеждането и воденето й общините могат да правят всякакви служебни справки по делата, образувани при съдебните учреждения и нотариуси. Нейният образец, начин на съставяне и поддържане ще се уреди със специален правилник.

Чл. 23. Кадастралният план и имотната ведомост се излагат в населеното място, в продължение най-малко на 20 дни, за преглед и проучване от участниците в кадастъра.

Срокът за излагането се определя от службата за кадастъра и се разгласява в населеното място чрез обявление, а на собствениците, които живеят в други населени места, се съобщава по реда, предвиден в закона за гражданското съдопроизводство. Разгласеният вече срок не може да бъде изменяван.

Чл. 24. Недоволните от кадастралния план и имотната ведомост могат да ги обжалват в определения за излагането срок пред кадастралната комисия.

Чл. 25. Кадастралната комисия се състои от: председател - околийския съдия или неговия заместник и членове: юрист и инженер-земемер от службата за кадастъра при Министерството на земеделието и държавните имоти, съответно - при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, кмета или кметския наместник и двама местни собственици, определени от засилената общинска управа, измежду четиримата такива, посочени от земеделско-стопанската задруга.

Комисията разглежда на самото място подадените жалби срещу кадастралния план и имотната ведомост за всеки кадастрален обект поотделно и взема решение по тях.

Чл. 26. Промените, направени с решенията на кадастралната комисия, се нанасят в кадастралния план и имотната ведомост, след което последните се излагат наново пред заинтересуваните в продължение на 15 дни, по реда на чл. 23 от този закон.

Чл. 27. Недоволните от решенията на кадастралната комисия могат да подадат жалби в определения 15-дневен срок за повторното излагане на кадастралния план и имотна ведомост до главната съдебно-кадастрална комисия.

Чл. 28. Главната съдебно-кадастрална комисия се състои от: председател - член от Върховния административен съд и членове: юрисконсулта при Министерството на земеделието и държавните имоти или неговия помощник, началника на службата за кадастъра при същото министерство и по един юрист и инженер-земемер от същата служба.

Когато се разглеждат жалбите против кадастралния план на населените места, членовете на тази комисия, освен председателя, са от съответните служби при Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Комисията разглежда подадените жалби, произнася се по тях и одобрява кадастъра.

Решенията на комисията са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 29. Кадастърът влиза в законна сила от деня на одобряването му, което се обявява в "Държавен вестник" за сведение.

Чл. 30. Границите на имотите, установени с влезлия в законна сила кадастър, са окончателни и не могат да се оспорват и по съдебен ред.

Чл. 31. Технически грешки, открити след влизането на кадастъра в законна сила, се поправят служебно.

Чл. 32. Собствениците на имоти по влезлия в законна сила кадастър се снабдяват с нотариални актове за собственост от съответните нотариуси, въз основа на удостоверение и скица, издадени от службата за кадастъра.

Чл. 33. Кадастърът е публичен. Всеки има право на справки по плановете и книжата на същия и да иска издаване на скици и удостоверения, относно земите, включени в кадастралния обект.

Чл. 34. Комасацията се извършва с цел да се съберат полските имоти на отделните собственици на едно или повече места, да се създадат условия за по-добро стопанисване на същите и за благоустрояване на землището.

Чл. 35. Земите, които са предмет на комасация, образуват комасационна площ, която обхваща всички или част от полските имоти на едно населено място.

Чл. 36. Не се комасират следните земи:

а) дворни места и местата, които са включени в регулационния план на населеното място;

б) лозя, зеленчукови, овощни, розови и др. градини;

в) рибници, рибовъдни станции и води, използуването на които представлява обществен интерес;

г) земи потребни за използуване на находящите се в тях минерални извори;

д) места, служащи за кариери и добиване на руди, щом са предмет на експлоатация или експлоатацията им е била временно преустановена;

е) горите, включени в обекта на горското стопанство;

ж) земите, служащи за индустриални цели, за воденици, водокаптажи, водоснабдяване, електроснабдяване, канали, шосирани пътища и др. подобни;

з) земите, необходими за военни цели: лагери, летища, погреби и др.;

и) гробища, паметници, места за археологически изследвания и др. подобни;

к) земите, които по своето положение, са изложени на постоянни повреждания от порои, срутвания, наводнения и др.

Чл. 37. Земите, изброени в предходния член, могат да се включват в комасацията, с писмено съгласие на собствениците им.

Чл. 38. Участници в комасацията са всички собственици на полски имоти, включващи се в комасационната площ.

Чл. 39. Представителството пред комасационната власт на собствениците, сънаследниците, безстопанствените, спорните и оспорените по съдебен ред имоти се урежда съгласно постановленията на чл. 10 и 11 от този закон.

Чл. 40. Комасацията се провежда задължително в цялата страна и засяга всички земи, с изключение на тези, изброени в чл. 36 от този закон.

Чл. 41. Програмата за комасирането на отделните землища се изработва ежегодно от службата за комасация и съставя част от общия държавен план за подобрение и увеличение на работната земя.

Чл. 42. Комасацията се извършва въз основа на кадастрален план и обхваща следните работи:

а) бонитиране и оценяване на земите;

б) установяване на основните начала за изработване на комасационния проект;

в) извършване на необходимите мелиорации за подобрение на полските имоти, като: коригиране на текущи води, прокарване на канали за напояване и отводняване и др.;

г) изработване на комасационния проект;

д) трасиране на комасационния проект;

е) излагане пред стопаните на комасационния проект;

ж) въвеждане на стопаните във владение на комасационните парцели и издаване на документи за снабдяване на стопаните с актове за собственост, и

з) оценяване на трайните насаждения и мелиорации, които, поради комасацията, преминават в собственост на други лица.

Чл. 43. Бонитацията има за цел да определи категориите на земите, в землището което ще се комасира. Тя се извършва от агрономи-бонитатори на държавна служба, които съставят бонитетен план.

Чл. 44. Агрономите-бонитатори, които са извършили бонитацията, подпомогнати от трима стопани, определени от засилената общинска управа, измежду шестима стопани, посочени от местната земеделско-стопанска задруга, оценяват бонитираните земи в пари.

Оценките се определят на декар за всяка категория земя, съобразно местните пазарни цени и различието между категориите.

Чл. 45. Установяването на основните начала, върху които трябва да се изгради и комасационния проект, се извършва от комисия в състав: председател - представител на службата по комасация и членове: агроном-бонитатор и инженер-земемер от същата служба, кмета на населеното място или негов заместник и петима стопани от участниците в комасацията, определени от засилената общинска управа, измежду десет стопани, посочени от земеделско-стопанската задруга.

Тази комисия определя:

а) земите, които няма да се комасират;

б) кои части от комасационната площ да се запазят за мера, прокари и водопои;

в) широчината на пътищата и прокарите;

г) къде да се комасират земите на обществените фондове;

д) по колко парцели да се дадат на участниците в комасацията;

е) най-подходящите места за лозя, овощни градини, гори и други;

ж) какви работи да се извършат по комасацията, с оглед на полското благоустройство на земите.

Чл. 46. Комасационният проект се изработва от службата за комасация при Министерството на земеделието и държавните имоти.

При изработването на комасационния проект се съблюдава следното:

а) пътищата, прокарите и водопоите да бъдат толкова широки, че движението по тях да бъде свободно и безопасно;

б) комасационните парцели да имат правилна форма, преимуществено правоъгълна, като всеки парцел граничи, поне от едната страна с път;

в) всеки стопанин да получи по комасацията, земя, по възможност в онази местност, в която са били до сега повечето от имотите му;

г) всеки стопанин да получи, по възможност, еднаква по качество и количество земя, с тази, която е имал преди комасацията. Евентуални разлики се допускат до 5% от общата стойност на земите, като получената в повече или по-малко земя се уравнява в пари, чрез заверяване или задължаване сметката на стопанина по имотната му партида;

д) формираните до комасацията и вече събрани стопанства, по възможност, да запазят целостта и мястото си;

е) да се прехвърлят в землището, където живее стопанина, притежаваните от него земи в съседни или близки землища, независимо от това, дали в тях е била вече проведена или не комасацията.

Това прехвърляне е задължително за комасиращите се землища, а за комасираните вече земи, стопаните трябва да дадат писмено съгласието си.

Чл. 47. Бонитетния план, заедно с направените оценки се излагат в населеното място в продължение на 15 дни за преглед и обжалване от заинтересуваните стопани.

Службата за комасацията, с обявление, съобщава кога започва и свършва излагането, а на собствениците, които живеят в други населени места, се съобщава по реда, предвиден в закона за гражданското съдопроизводство.

Чл. 48. Участници в комасацията, или представители, съгласно чл. 39 от този закон които не са доволни от бонитацията и оценките, могат да ги обжалват в 15-дневния срок на излагането пред преценителната комисия.

Чл. 49. Преценителната комисия се състои от: председател - инспектор от службата за комасация и членове: агроном-бонитатор и трима стопани, участници в комасацията, посочени от засилената общинска управа измежду шестимата такива, определени от земеделско-стопанската задруга.

Комисията разглежда и разрешава жалбите на самото място.

Нейните решения са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 50. Комасационният проект се излага в населеното място, където се провежда комасацията, в продължение най-малко на 15 дни, за преглед и обжалване от страна на участниците в комасацията, а на участниците в комасацията, които живеят в други населени места, се съобщава по реда, предвиден в закона за гражданското съдопроизводство.

За излагането на комасационния проект службата за комасация съобщава с обявление, в което определя датата, кога започва и свършва излагането. Определеният и обявен срок не може да бъде изменяван.

Чл. 51. Участници в комасацията или представители съгласно чл. 39 от този закон, които не са доволни от комасационния проект, могат да подават писмени възражения до председателя на комасационната комисия, през времетраенето на излагането.

Чл. 52. Комасационната комисия се състои от: председател - главен инспектор, или инспектор от службата за комасация и членове: инженер-земемер и агроном-бонитатор от същата служба и двама стопани - участници в комасацията, определени от засилената общинска управа, измежду четиримата стопани, посочени от земеделско-стопанската задруга.

Чл. 53. Комасационната комисия разглежда постъпилите жалби в населеното място, чието землище се комасира и се произнася по тях.

Чл. 54. След нанасяне на поправките, извършени от комасационната комисия, комасационният проект се излага наново, в продължение на 15 дни, по реда, предвиден в чл. 50 от този закон.

В определения 15-дневен срок недоволните от решенията на комасационната комисия могат да подадат писмени възражения до председателя на Главната съдебно-комасационна комисия.

Чл. 55. Участниците в комасацията, които не са обжалвали комасационния проект пред комасационната комисия, не могат да правят възражения при второто излагане на проекта, освен ако с някои поправки не се е изменило положението на имота им.

Чл. 56. Главната съдебно-комасационна комисия се състои от: председател - член от Върховния административен съд и членове: юрисконсулта при Министерството на земеделието и държавните имоти или неговия помощник, директора на дирекцията за подобрение и увеличение на работната земя, или негов заместник, началника на службата за комасация, един агроном и един инженер-земемер от същата служба.

Чл. 57. Главната съдебно-комасационна комисия разглежда постъпилите жалби и се произнася по тях. Нейните решения са окончателни и не подлежат на обжалване.

Чл. 58. Когато земеделско-стопанските задруги не определят в дадения им от общината срок представител на стопаните в комисиите по чл. 26, 44, 45, 49 и 52, засилената общинска управа ги посочва направо.

Чл. 59. След разглеждане на жалбите, Главната съдебно-комасационна комисия утвърждава комасационния план с протоколно решение и същият влиза в законна сила от деня на утвърждаването му.

Чл. 60. Влезлият в законна сила комасационен план се прилага окончателно върху терена и собствениците се въвеждат във владение на комасационните парцели.

Чл. 61. Всеки участник в комасацията е длъжен да приеме определените му по комасационния план парцели и да отстъпи своите имоти, включени в комасационната площ.

Чл. 62. Въвежданото във владение на стопаните се извършва от комисия в състав: един представител от службата за комасация, общинския кмет или негов заместник и един земеделец-стопанин, посочен от засилената общинска управа.

Чл. 63. Общинското управление, със заповед, определя последния срок, в който трябва да се приберат всички земеделски произведения от полските имоти. След този срок собствениците влизат във владение на комасационните парцели и причинените поради това вреди не се обезщетяват.

Собствениците на имоти, притежавани до комасацията, са длъжни да приберат в определен срок реколтата, за да могат новите приобретатели по комасацията да подготвят парцелите си за посев.

Чл. 64. В случай, че утвърждаването на комасационния план се забави и вследствие на това би се попречило на правилното обработване и навременно засяване на земите, собствениците влизат в привременно владение на комасационните парцели, ако комасационната комисия е разгледала възраженията, направени при първото излагане на комасационния проект.

Привременното влизане във владение е задължително за собствениците и става на основание заповед на министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 65. Утвърденият комасационен план може да се изменява само:

а) когато се установи, че са направени грешки в изчислението на квадратурата и стойността на комасационните парцели. Разликите се уравняват в пари или със земя, ако са между съседи;

б) за оправяне на границите между комасирани и комасиращи се землища;

в) когато обществен интерес или природни стихии наложат това.

Направените изменения се утвърждават от Главната съдебно-комасационна комисия.

Чл. 66. Комасацията се счита за завършена с утвърждаването на комасационния план и въвеждането на стопаните във владение на комасационните парцели.

Чл. 67. Всички собственици, които са уредили задълженията си по чл. 46, буква "г" от този закон, могат да се снабдяват с нотариални актове за комасационните им парцели.

Чл. 68. Нотариалните актове се издават от съответните нотариуси срещу следните документи, издадени от службата за кадастъра:

а) удостоверение за комасираните имоти и

б) скица на комасационните парцели.

Чл. 69. Трайните насаждения (овощни и черничеви дървета и лозя), както и мелиорации, които се унищожават при провеждане на комасацията или поради последната, преминават в собственост на други лица, се оценяват от комисия в състав: агроном от службата за комасация, кмета на селото, където се извършва оценката и трима стопани определени от засилената общинска управа измежду шестимата стопани, посочени от земеделско-стопанската задруга.

Оценката се прави съобразно местните пазарни цени.

Решенията на комисията са окончателни.

Чл. 70. Трайните насаждения и мелиорации, които се унищожават поради комасацията, се заплащат на стопаните от общината, която предвижда необходимите за това суми в бюджета си.

Трайните насаждения и мелиорации, които поради комасацията преминават в собственост на други лица, се заплащат от последните, за което се задължава сметката по имотните им партиди.

Чл. 71. Собственикът на трайни насаждения и мелиорации, който поради комасацията се лишава от тях, може да се споразумее с новия приобретател, който ги получава относно заплащането им. В такъв случай оценяването по чл. 69 от този закон не се извършва.

За постигнатото споразумение страните подават заявление до кмета, който заверява подписите им и го изпраща на службата за комасация, която вписва споразумението в съответните имотни партиди.

Чл. 72. Необлагородени овощни дръвчета, както и такива, които не са плодоносни и не могат да се присадят и отделни горски дръвчета, не се считат за трайни насаждения. Собствениците им са длъжни, в срок от един месец след въвеждане на стопаните във владение на комасационните парцели, да ги отстранят и приберат дървесната маса за себе си. След изтичане на този срок стопаните на комасационните парцели стават безвъзмездно собственици на насажденията намиращи се върху парцелите им.

Чл. 73. Влезлият в законна сила комасационен план е кадастрален план. Същият заедно с всички книжа по комасацията се предава на службата за кадастъра, за пазене и поддържане.

Чл. 74. Службата за кадастъра пази оригиналните кадастрални планове и книжа.

Чл. 75. Кадастърът трябва да се поддържа, като в него се отбелязват всички промени, станали с имотите.

Поддържането се извършва под ръководството на службата за кадастъра от съответните общини.

За тази цел общините трябва да имат техник-земемер.

Чл. 76. Общините си изготвят за своя сметка преписи от кадастралните книжа и копие от плана.

Чл. 77. Всички актове, които се извършват или се засвидетелствуват по нотариален ред и с които се прехвърля и признава собственост или установява тежести и права върху недвижимите имоти в землището на населеното място, се придружават от скица за имота, издадена безплатно от общината, и се представят на нотариуса в един брой в повече. Този брой, за който не се събират никакви такси, мита, берии, герб и др., съответно заверен от нотариуса, се препраща служебно на общината същия ден на извършването или засвидетелствуването му.

За всяка промяна в културния вид или начин на използуването на имота собственикът е длъжен в 30-дневен срок от настъпването на промяната да уведоми писмено общината, в чието землище се намира имотът.

Чл. 78. Всички редовно установени ипотеки, договори за наемане, плодоползуване и др. тежести върху засегнатите от комасацията земи се прехвърлят по право върху съответните части от комасационните парцели.

Чл. 79. Всички сервитутни права, които са съществували върху земите на участниците в комасацията, се унищожават, ако пречат на комасацията.

Чл. 80. Утвърденият комасационен план не унищожава правото на собственост на тези, които са притежавали имоти в комасационната площ, записани на чуждо име. Въпросните лица могат да дирят правата си по съдебен ред и ако добият такива, на основание чл. 88 от този закон, те получават земи от съответните комасационни парцели, в които са били комасирани имотите им.

Ако поради придобитото право на собственост следва да се отделят части от комасационните парцели, по-малки от 10 декара, които не могат да се присъединят непосредствено към парцел на собственика, който следва да ги получи, то същият получава равностойността на придобития имот в пари. Това не се отнася за случаи, когато собственикът няма друг имот.

Стойността на припадащата се, неподлежаща на връщане част от комасационния парцел се определя от съда, който е признал правото на собственост.

Чл. 81. По искане на службата за кадастъра, Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството дава копие от плана на уличната регулация на населеното място, в чието землище се извършва кадастър, като нарежда да се открият и трасират околовръстните осови кръстовища от регулационния план.

Чл. 82. За нуждите на службата за кадастъра и комасация, Държавният географически институт дава безплатно координатите и котите на триангулачните точки и нивилачни репери.

Чл. 83. Общините, в чиито землища се провежда кадастър или комасация, са длъжни:

а) да разгласяват своевременно всички нареждания на кадастрално-комасационните власти;

б) да дават безплатно помещение с осветление и отопление, за канцелария на кадастрално-комасационните органи и

в) да събират по принудителен начин, дължимите суми за уравняване на сметките по чл. 46, буква "г" от този закон и да ги изплащат на правоимащите.

Чл. 84. Кадастралните и комасационните власти имат право през всяко време да преминават през всички имоти в землището и да поставят необходимите измерителни знаци.

Ако през време на извършване измерителните работи, бонитацията или огледите, във връзка с провеждането на кадастъра и комасацията, се причинят повреди, надминаващи 10% от дохода, който се очаква от въпросния имот, стопанинът, комуто е причинена щетата, има право на обезщетение.

Обезщетението се определя окончателно по реда на закона за подобрение земеделското производство и опазване полските имоти.

Изплащането на обезщетението става от общината, която предвижда в бюджета си съответните суми.

Чл. 85. Прокарването на пътища през държавни, обществени и частни гори в комасираното землище, както и прокарването на необходимите просеки през време на измерването, става по нареждане на кадастралните и комасационни власти, без да се иска предварително разрешение за това от горските власти, като за това се уведомява съответната горска власт. Собствениците прибират изсечената дървесна маса от техния имот и нямат право да търсят каквото и да било друго обезщетение.

Чл. 86. Дирекцията за горите при Министерството на земеделието и държавните имоти, по искане на службата за комасация, нарежда да се изключат от обекта на горското стопанство части от горската площ в землището на комасирваното село, които, включени в комасацията улесняват провеждането й. В замяна на същите, горски обекти се оставя друга земя със същите размери, която се залесява от участниците в комасацията, под контрола и ръководството на горската власт.

Чл. 87. Министерството на правосъдието нарежда, по искането на службите за кадастъра и комасация, да се дава спешност на всички дела, имащи за предмет недвижими имоти, включени в кадастралния обект или комасационната площ.

Чл. 88. Неразрешените спорове за собственост на земите не спират провеждането на комасацията.

Ако по силата на съдебно решение, влязло в законна сила, преди утвърждаването на комасационния план един имот минава в собственост или владение на друг собственик, последният влиза във владение на присъдените имоти. Ако, обаче, съдебното решение влезе в законна сила след утвърждаването на комасационния план, то службата за кадастъра определя равноценна част от парцелите на собственика, срещу когото е издадено съдебното решение.

Съдията-изпълнител извършва въвода във владение върху така определените части от парцели.

Чл. 89. При подялбите, доброволни или съдебни, на съсобствени или наследствени имоти, които се извършат след утвърждаването на комасацията, съделителите получават своя дял по възможност в цели парцели, ако подлежащият на подялба имот се състои от повече от един парцел.

Когато същият се състои само от един парцел, то при подялбата му, или при отделяне части от него, се спазват изискванията на настоящия закон, като всеки съделител получава само по един парцел, без да се тегли жребий.

Чл. 90. Не се разрешават реални подялби на комасационни парцели, при които един съделител получава две или повече парчета от един и същи парцел.

Чл. 91. Страните, участвуващи в подялбата на даден парцел, могат да се споразумеят за начина на разделянето му. Проектът за това се изпраща за одобрение в службата за кадастъра от участвуващите в подялбата. Службата утвърждава проекта, ако подялбата е извършена, съгласно изискванията на настоящия закон. Ако службата намери, че представеният проект не е в съгласие със закона, той не се утвърждава, а подялбата се извършва от службата по начин, задължителен за страните.

В случай на съдебна подялба съдът не утвърждава разделителния протокол, преди да вземе мнението на службата, за начина на подялбата.

Горните правила важат и за случаите, когато се касае за отделяне и на части от един комасационен парцел.

Чл. 92. Правото на изкупуване по закона за задълженията и договорите, може да се упражни от съседите, независимо от големината на продадения имот включен в комасационната площ.

Чл. 93. При подялби и отчуждения, доброволни или принудителни, не се допуска раздробяването на комасационните парцели на части по-малки от следните размери: ниви - 10 декара, ливади и овощни градини - 2 декара, лозя и зеленчукови градини - 1 декар, освен ако тези отделни части се присъединяват към съседни парцели.

Чл. 94. Нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела, не оформяват книжа за прехвърляне на собствеността или вписване на тежести, върху недвижими имоти, включващи се в кадастъра, ако имотите не са документирани съгласно кадастъра.

Чл. 95. Всички книжа, актове за собственост, скици, удостоверения и др. подавани и издавани във връзка с прилагането на закона за кадастър и комасация се освобождават от такси, мита, налози, берии и гербов налог.

Чл. 96. В землищата, където е проведена комасация, се предприемат благоустройствени работи, като поправки на прокараните пътища, водопои и прокари и построяване на изкуствени съоръжения: мостове, канали, водостоци, геранища и др., залесяване на предвидените горски обекти и др.

Чл. 97. Собствениците на комасационни парцели са длъжни да поддържат граничните очертания на парцелите си, пътищата, прокарите и водопоите, които минават покрай парцелите им.

По ъглите на комасационните парцели същите трябва да поставят трайни гранични знаци, по образец даден от службата за кадастъра. Ако не сторят общината набавя и поставя граничните знаци за сметка на собствениците.

Чл. 98. Общинският съвет изработва програма за належащите работи по полското благоустройство, които ще се извършат като определя и какви суми са нужни за това.

Изработената програма се представя за одобрение от отдела за земята.

Чл. 99. Всички нареждания, отнасящи се до полското благоустройство на землището, която службата или общината отправя до частните стопани, са задължителни.

Чл. 100. Общината може да използува временната трудова повинност за полско благоустройство на землището.

Чл. 101. Всички собственици са длъжни в срок от 8 години от извършването на комасацията, да засадят овощни, черничеви, акациеви или др. дръвчета по граничната линия на пътищата, на които опират, парцелите им.

Чл. 102. Държавните разсадници отпускат необходимия посадъчен материал на общините по намалени цени, а последните раздават безплатно на населението отпуснатия посадъчен материал.

Чл. 10З. Засаждането на дръвчетата и на предвидените за залесяване площи се извършват от собствениците по план и ръководството на съответното агрономство или лесничейство.

Чл. 104. Всички собственици са длъжни да се грижат за правилното развитие и за опазване на дръвчетата, които са засадени край пътищата.

Чл. 105. Кадастърът и комасацията на землищата на населените места се извършват със средства на държавния бюджет и фонда за подобрение и увеличение на работната земя.

Чл. 106. Общините, които искат да ускорят извършване на кадастъра и комасацията, внасят необходимите за това суми в Българската земеделска и кооперативна банка по сметка "Кадастър и комасация на земите". За всяко населено място се открива отделна сметка.

Внесените суми по тази сметка могат да бъдат използувани само за посрещане на разходите по провеждане на кадастъра и комасацията в това населено място.

Изтеглянето на тези суми става с чек, издаден от общината и надлежно визиран от службите за кадастъра и комасация.

Чл. 107. Който, по покана на органите на службите за кадастъра и комасация не се яви да даде сведения за земите си се наказва с глоба от 100 до 300 лева.

Чл. 108. Който извади, премести или унищожи измервателни знаци, като триангулачни, нивелачни и осови камъни, полигонови колове и знаци, които собствениците поставят за ограничението и означението на имотите си, през време на измерването, се наказва с тъмничен затвор до 1 година и с глоба до 2000 лева.

Чл. 109. Който премества своеволно границите на пътищата и парцелите, установени по кадастралния и комасационен план, се наказва с глоба до 3000 лева, а нарушените граници на пътищата и парцелите се възстановяват за сметка на нарушителите.

Чл. 110. Който не изпълни в установения срок, без уважителни причини, законните решения, нареждания и заповеди на общинските кметове и службите за кадастъра и комасация, издадени по повод провеждането на кадастъра и комасацията, се наказва с глоба до 3000 лева, като на нарушителя се дава срок за ново изпълнение.

Чл. 111. 3а повторното неизпълнение на заповедите и нарежданията упоменати в предходния член, виновните се наказват с тъмничен затвор до 1 година и с глоба до 3000 лева.

Чл. 112. Който със сила или заплашване затруднява изпълнението на законните решения, заповеди и нареждания на органите на службите за кадастъра и комасация, се наказва с тъмничен затвор до 1 година и с глоба до 10000 лева.

Чл. 113. Глобите по чл. 107, 109, 110 и 112 от този закон се налагат със заповед на министъра на земеделието и държавните имоти или от натовареното от него лице.

Заповедите с които са наложени глоби до 300 лева не подлежат на обжалване, а всички останали подлежат на обжалване по реда посочен в закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 114. Започнатите и недовършени работи по кадастъра и комасацията на земите, по силата на досега действуващия закон за трудовите земеделски стопанства и комасация, се довършват съгласно разпорежданията на този закон.

Чл. 115. За приложението на този закон се изработва правилник, който се утвърждава с указ.

Чл. 116. Този закон отменя Закона за кадастъра от 1908 г., Закона за Т.З.С. и комасация и всички други закони, които му противоречат.

Настоящият закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в "Държавен вестник" и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ възлагаме на Нашия министър на земеделието и държавните имоти.