Държавен вестник, брой 267 от 26.XI

Чл. 1. Извънбрачни са децата, родени: а) от неомъжени жени; б) от разведени жени или вдовици по-късно от триста дни след прекратяване на брака, освен ако се докаже, че са заченати през време на брака; в) от омъжени жени, чието на децата извънбрачно произхождение е установено по съдебен ред.

Чл. 2. Деца, родени в брак, който е обявен за нищожен, се считат законни.

Чл. 3. Извънбрачното произхождение спрямо майката се установява с факта на раждането.

Спрямо майката и нейните роднини извънбрачното дете има правилното положение на законно.

Чл. 4. Искът за установяване на майчинството не се погасява с давност.

Чл. 5. Спрямо бащата извънбрачното произхождение се установява: 1) чрез припознаване и 2) чрез съдебно решение.

Чл. 6. Припознаването на извънбрачното дете от бащата става: 1) или в акта на раждането; 2) или с акт, съставен преди или след раждането, подписът и съдържанието на който са заверени по нотариален ред; 3) или със завещание.

След смъртта на детето припознаването се допуска само ако то е оставило низходящи.

Чл. 7. Детето, а след неговата смърт - низходящите му, могат да оспорят писмено припознаването пред длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от деня, в който са узнали за него, поради това, че припозналият детето не е негов баща, или че припознаването е във вреда на детето.

Ако детето е непълнолетно, срокът за него тече от навършване на пълнолетието му.

Чл. 8. Оспорването се съобщава на бащата, или ако е починал, на наследниците му.

В случай, че местожителството или местопребиваването на бащата или на наследниците му е неизвестно, съобщението става чрез еднократно безплатно обнародване на оспорването в "Държавен вестник".

Чл. 9. В тримесечен срок от получаване съобщението или от обнародването, бащата или неговите наследници могат да предявят иск за обезсилване на оспорването.

След изтичане на тримесечния срок, ако бащата или някой от наследниците не представи на длъжностното лице по гражданското състояние удостоверение, че е завел иск за обезсилване на оспорването, последното, както и незавеждането на иска, а в случай, че такъв иск е бил заведен, решението, с което молбата не е била уважена, се отбелязват отстрани на акта за припознаване, като припознаването се счита за нестанало.

Чл. 10. Припознаването може да бъде оспорвано и от всеки, който би имал морален или материален интерес. Искът за това трябва да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който ищецът е узнал за припознаването.

Чл. 11. По съдебен ред бащинството може да бъде обявено, ако се установи:

1. че бащата се е грижил или участвувал в издръжката и възпитанието на детето като за собствено дете;

2. че бащата и майката са били в явно съжителство в продължение на законния период за зачеване;

3. че бащата в писма или в други писмени документи, изходящи от него, е признал недвусмислено своето бащинство;

4. че зачеването съвпада с изнасилване или отвличане по чл. 220 и 296 от Наказателния закон, извършено от бащата, независимо от обстоятелството дали наказателното преследване е почнало или почнатото е било прекратено, поради причини, изключващи вината или наказанието.

З а б е л е ж к а. Съдебно обявяване на бащинството, поради факти станали преди влизането в сила на настоящия закон, не може да се иска.

Чл. 12. Искът за бащинството се отхвърля, ако се установи:

1. че майката през законния период на зачеването е била с явно неморално поведение, или е имала полови сношения с другиго, освен ако бащата не се противи;

2. че лицето, което се сочи като баща през същия период се е намирало във физическа невъзможност да бъде родител, било поради отдалечеността, било поради личен негов недостатък.

Чл. 13. Искът за търсене бащата може да бъде предявен от майката против бащата или неговите наследници, преди раждането или най-късно 2 години след раждането.

Ако по време, когато е било възможно зачатието (чл. 1) лицето, което се сочи за баща, е живяло съвместно, но небракосъчетано с майката, или ако това лице е доставяло средствата за издръжка на детето като негов баща, 2-годишният срок започва от деня, в който е престанало съвместното живеене с майката или доставянето на средства за издръжка на детето.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 205 от 1946 г.) Ако искът за търсене на бащата не е бил заведен през непълнолетието на детето, той може да бъде заведен от последното най-късно до три години от навършване на пълнолетието му.

Чл. 14. През време на непълнолетието на детето искът се завежда от негово име от особен попечител, който се назначава от околийския съдия по молба на майката или по заявление на трети лица.

Назначеният съгласно предходната алинея попечител се грижи изобщо за интересите на детето.

След завършване на иска за бащинството или след изтичане на срока за завеждането му (чл. 13, ал. 1) на детето се назначава настойник, освен ако то бъде оставено под родителската власт на бащата или на майката.

Чл. 15. Ако по време на зачатието майката е била женена, искът за установяване на бащинството може да бъде предявен, само след като детето е било обявено със съдебно решение за извънбрачно.

В този случай срокът за завеждане на иск започва от деня, в който казаното решение е влязло в законна сила.

Чл. 16. Заедно с установяването на бащинството, съдът по искане на заинтересувания, може да осъди бащата да доставя средства за издръжка (за прехрана, възпитание и образование) на детето.

Средства за издръжка могат да се искат и за минало време.

При съществена промяна на обстоятелствата, по искане на задължения или правоимащия, определената за издръжка сума може, след изслушване от страните, с определение на съда, да бъде намалена или уголемена.

Задължението за издръжката отпада, даже и след осъждането, ако детето има достатъчно свои приходи.

Чл. 17. Спогодби или отричания, направени от майката, които явно увреждат интересите на детето, са недействителни спрямо последното.

Чл. 18. Ако искът за установяване на бащинството бъде уважен, бащата се осъжда да заплати на майката и разходите по раждането и издръжката й за 6 седмици след раждането, както и другите разходи, които вследствие на бременността и раждането са били необходими. Обикновеният размер на тези разходи майката може да иска без оглед към действително направените разходи.

Майката може да иска заплащане на горепоменатите разходи и когато детето е родено мъртво или е умряло преди издаване на решението.

Чл. 19. Ако се представят доказателствата, от които да може да се заключи, че бащинството е правдоподобно, и ако майката се намира в нужда, председателят на областния съд може, и преди разглеждането на делото, със заповед да възложи на бащата да плати на майката или на попечителя, даже преди раждането на детето предполагаемите разходи, както за раждането, така и за издръжката на детето за първите 3 месеца.

Заповедта се издава след изслушване на бащата, освен ако призоваването му би изискало много време и би осуетило навременното издаване на заповедта.

Заповедта на председателя на съда може да бъде обжалвана в седемдневен срок от деня на връчване препис от нея пред председателя на апелативния съд, който, след призоваване на страните, решава окончателно и без право на по-нататъшно обжалване. Обжалването заповедта на председателя на областния съд не спира изпълнението й.

Ако искът за установяване за бащинството бъде отхвърлен, този, срещу когото е издадена заповедта, има право на обезщетение.

Чл. 20. Припознатото от бащата или чрез съдебно решение извънбрачно дете носи семейното име на бащата.

Последният има родителска власт над детето, освен ако е бил ответник по делото за припознаването, и е длъжен да се грижи за него като за законно дете.

Неприпознатото от бащата или по съдебен ред дете носи семейното име на майката и се намира под нейна родителска власт.

Детето се намира под родителската власт на майката и когато то е било припознато по съдебен ред, ако бащата е бил ответник, освен ако в същото дело или по-късно, по искане на бащата, съдът постанови детето да остане под родителската власт на бащата.

Чл. 21. Между извънбрачното дете и бащата, който го е припознал или произхождението от когото е установено чрез съдебно решение, съществуват наследствени права, съгласно наредбите на отдел IV от кн. 1 на Закона за наследството.

Чл. 22. Извънбрачното дете добива по право качеството на законно и спрямо бащата, ако родителите му встъпят в брак.

Чл. 23. В седемдневен срок след сключване на брака бащата обявява на надлежното длъжностно лице по гражданското състояние извънбрачните си деца, родени от двамата съпрузи, за да се отбележи узаконяването им отстрани на актовете за раждане.

Ако бащата е възпрепятствуван, обявяването става от майката въз основа на писмено изявено съгласие на бащата, което също се отбелязва.

Необявяването на извънбрачните деца няма значение за самото узаконяване. В такъв случай при иска за установяване на узаконяването не се прилагат разпоредбите на чл. 13.

В случая има съответно приложение чл. 174 от Закона за лицата.

Чл. 24. Бащата може да иска узаконяване на извънбрачното си дете чрез съдебно определяне при следните условия:

1. да няма възможност да узакони детето чрез последващ брак;

2. да е налице съгласието на съпругата, в случай че е женен;

3. да има съгласието на законния представител на детето, на настойника или на попечителя, ако детето е непълнолетно или се намира под запрещение, а също и съгласието на самото дете, ако е навършило 14 години.

Чл. 25. Узаконяването произвежда действия и по отношение на низходящите на детето. Узаконяването по искане на бащата се допуска и на умрели вече деца в полза на техните низходящи. В случая на чл. 24 необходимо е съгласието на низходящите, съгласно п. 3 на предходния член.

Чл. 26. Извънбрачното дете може да бъде узаконено чрез съдебно определение по искане на майката или на самото дете с действие и спрямо бащата при следните условия:

1. ако родителите са били сгодени и бракосъчетанието е било осуетено поради смъртта на бащата или защото последният е станал неспособен да встъпи в брак, и

2. да е налице едно от условията, посочени в чл. 11.

В случай, че искането за узаконяване се прави от майката, нужно е и съгласието на детето, съгласно п. 3 на чл. 24.

След смъртта на детето узаконението може да се поиска от неговите низходящи.

Чл. 27. Ако бащата е изразил волята си да узакони извънбрачните си деца в завещание или в акт, подписът и съдържанието на които са заверени по нотариален ред, децата могат подир смъртта му да искат узаконението си, ако във време на смъртта е съществувало условието, предвидено в чл. 24, п. 1.

Чл. 28. Не се допуска узаконяването на деца, чиито родители не могат да сключат брак поради родство.

Чл. 29. Молбата на узаконяване, придружена от надлежните документи, се подава до областния съд по местожителството на молителя.

Съдът, без да излага мотиви, се произнася със следните изрази: "узаконяването се допуска" или "не се допуска".

Това определение не подлежи на обжалване; по искане на страните и срещу заплащане на таксите, то се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 30. С узаконяването чрез съдебно определение детето придобива правното положение на законно спрямо бащата и неговите роднини от деня на определението, а ако е извършено след смъртта на бащата - от деня на смъртта.

Узаконяването чрез съдебно определение или чрез последващ брак има действие и спрямо низходящите на детето.

Чл. 31. Препис от съдебното определение за узаконяване се праща от съда на чиновника по гражданското състояние за отбелязване отстрани на акта за раждане.

Чл. 32. Узаконяването чрез последващ брак или съдебно определение може да бъде оспорено от роднини, които са законни наследници на родителите, по причина, че узаконеното дете не произхожда от мнимите родители.

Искът трябва да бъде заведен срещу родителите и детето в 6-месечен срок от деня, в който ищецът е узнал за узаконяването, а в случай на публикуване (чл. 29, алинея последна) - от деня на публикацията, пред областния съд по местожителството на родителите, или тоя, който е издал определението за узаконяване.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 205 от 1946 г.) Могат да осиновяват лицата от двата пола, които нямат повече от едно законно, узаконено или осиновено дете и са най-малко 15 години по-стари от осиновявания.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 197 от 1944 г.) Никой не може да бъде осиновен от няколко лица, освен от двама съпрузи.

Чл. 35. Осиновяването на пълнолетни става със съгласието на осиновявания и осиновителя.

(Ал. 2, доп. - ДВ, бр. 171 от 1945 г.) Ако осиновеният и осиновителят имат баща, майка или съпруг, изисква се тъй също и тяхното съгласие. Ако родителите на осиновителя или осиновения, когато той е пълнолетен, откажат неоправдано съгласието си, последното може да бъде заместено с разрешението на председателя на областния съд по местожителството на родителя, който не е дал съгласието си.

(Ал. 3, доп. - ДВ, бр. 205 от 1946 г.) Съгласието на съпруга и на родителите не се изисква, ако те не са дееспособни или ако местопребиваването им не е известно. Също така не се изисква и съгласието на родителите на осиновителите, ако те не живеят в едно семейство с последния.

Ако осиновеният е извънбрачно дете, изисква се само съгласието на майката, която може да не се яви лично, ако осиновителят представи декларация от нея, нотариално заверена, че е съгласна да стане исканото осиновяване.

Чл. 36. Ако осиновяемият е освободен от настойничеството или се намира под ограничено запрещение, нужно е съгласието на попечителя му, одобрено от роднинския съвет.

Чл. 37. Ако осиновяемият е непълнолетен или запретен, изисква се съгласието на родителите или, одобрено от роднинския съвет, съгласие на настойника.

Ако непълнолетният е навършил 14-годишна възраст, изисква се и неговото съгласие.

Чл. 38. Настойник може да осинови лицето, което се намира под негово настойничество, само след като даде сметка за управлението на имотите на непълнолетния.

Чл. 39. За осиновяването на деца, на които родителите са неизвестни, или които са взети за отглеждане в обществени учреждения или заведения, достатъчно е съгласието на управителя на учреждението или заведението.

Чл. 40. Осиновителят и осиновяемият, а ако последният е недееспособен, неговият законен представител, се явяват лично пред един от околийските съдии в страната, който съставя нужния акт.

Съгласието на другите лица, указани в чл. 35 до 39 може да се даде чрез особен пълномощник или чрез отделен акт, нотариално заверен.

Чл. 41. Осиновителното производство се изпраща от околийския съдия служебно на областния съд по местожителство на осиновителя, за да бъде утвърдено осиновяването.

Чл. 42. Съдът проверява:

1. изпълнени ли са всички изискуеми от закона условия;

2. дали този, който иска да осинови, се ползува с добро име;

3. дали осиновяването ще бъде полезно за осиновяемия.

Чл. 43. Съдът в разпоредително заседание, без да излага мотиви, се произнася със следните изрази: "осиновяването се допуска", или "осиновяването не се допуска".

Това определение не подлежи на обжалване.

Определението, с което се допуска осиновяването, се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 44. Допуснатото от съда осиновяване има действие от деня на акта за съгласието; до произнасянето на съда осиновителят и осиновяемият могат да оттеглят съгласието си.

Ако осиновителят умре преди утвърждаването, производството се продължава и осиновяването, според обстоятелствата, се допуска или не.

Наследниците на осиновителя могат да представят в съда данни за недопускане на осиновяването.

Чл. 45. Препис от определението, което допуска осиновяването се праща от съда на длъжностното лице по гражданското състояние по месторождение на осиновения за отбелязване отстрани на акта за раждане.

Чл. 46. Осиновеният приема семейното име на осиновителя и добива качеството на негов законен наследник.

Родителските права и задължения преминават върху осиновителя. Ако той бъде лишен от родителска власт тя отново преминава върху рождения баща или майка.

Осиновяването има действие и за низходящите на осиновения.

Чл. 47. Осиновителят не добива качество на законен наследник на осиновения.

Чл. 48. Осиновяването не създава никакви гражданскоправни отношения между осиновителя и роднините на осиновения, нито между осиновения и роднините на осиновителя.

Чл. 49. Осиновеният запазва всичките си права и длъжности спрямо семейството, към което принадлежи по рождение.

Чл. 50. Осиновяването може във всяко време да бъде отменено по взаимно съгласие. В такъв случай намират приложение чл. 40, ал. 1 и чл. 41. Съгласието на лицата, посочени в чл. 35, ал. 2, 3 и 4 не е нужно.

То може да бъде отменено от съда по искане на осиновения или на осиновителя, ако се докаже, че другата страна с поведението си или с обноските си така се е провинила спрямо морала или спрямо задълженията си към него, че по-нататъшното запазване на осиновяването би било несправедливо или непоносимо за ищеца.

Отменението премахва всички действия на осиновяването за в бъдеще. Повторно осиновяване между същите лица не се допуска.

Решението на съда подлежи за обжалване по общия ред.

Осиновеният може да иска на общо основание обезщетение от осиновителя, ако е допринесъл за увеличение имотното състояние на последния.

З а б е л е ж к а. Отменяване на заварени осиновявания може да стане само по причини, настъпили след влизането на настоящия закон в сила.

Чл. 51. Във всички случаи, когато посочването на извънбрачното произхождение или на осиновяването не е необходимо, на заинтересуваните се издава от регистрите за гражданското състояние извлечение, без указване на тия обстоятелства.

Чл. 52. Член 145 от Закона за лицата се изменява така:

"Ако раждането е от извънбрачно съжитие, обявяването съдържа името, занятието и местожителството на майката, както и на бащата, ако раждането се обявява от него."

Чл. 53. Към чл. 151 от Закона за лицата се прибавя следната алинея:

"Припознаването на извънбрачното дете се съобщава от нотариуса, който заверява акта за припознаването или който отваря завещанието, на длъжностното лице, по месторождение на детето, за вписване в регистрите."

Чл. 54. Законът за припознаване на незаконородените деца, за узаконяването им и за осиновяването от 12 януари 1890 г. се отменява.