Държавен вестник, брой 88 от 7.X

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

(1) Излишното се задрасква (има случаи, когато не се налага изтриване, когато съществува повече от една възможност).

(2) Когато начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(3) Името на лицето, което иска одобряване на типа и е отговорно пред ИА "АА"."

Приложение № 3 към чл. 11, ал. 2

Образец на маркировка за коригирания коефициент на поглъщане на светлината

Минимални размери b = 5,6 mm

Коригираният коефициент на поглъщане на светлината се попълва в квадрат със страна не по-малка от b = 5,6 mm и се нанася с цифри с височина 1/3 от b.

Изобразеният знак показва, че коригираният коефициент на поглъщане на светлината е 1,30 m-1.

Приложение № 4 към чл. 13, ал. 2

(Доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

Забележка. Независимо, че посочените стойности са закръглени с точност до 0,01 или 0,005, това не означава, че измерванията трябва да се извършват със същата точност.

Приложение № 5 към чл. 17, ал. 1, т. 1

Изпитване при установен режим с пълно натоварване

Изпитването може да се провежда или на двигател, или на превозно средство.

1. Принцип на измерването

1.1. Оптическата плътност на отделените от двигателя отработили газове се измерва на двигател, работещ с пълно натоварване при установен режим. Извършват се шест измервания при честота на въртене на двигателя, която е равномерно разпределена в диапазона между честотата, съответстваща на максималната мощност, и по-голямата от следните две стойности за честотата на въртене на двигателя:

- 45 % от честотата на въртене на двигателя, съответстваща на максималната мощност;

или

- 1000 min-1.

Крайните точки на измерване съответстват на границите на определения по-горе диапазон.

1.2. При дизелови двигатели, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се включва по желание, и при които задействането на въздушния компресор за принудително пълнене води автоматично до увеличаване на количеството на впръскваното гориво, измерванията се извършват както при включен, така и при изключен компресор.

Резултатът от измерването за всяка стойност на честотата на въртене на двигателя представлява по-голямата от двете получени стойности.

2. Условия за изпитване

2.1. Превозно средство или двигател

2.1.1. Двигателят или превозното средство трябва да бъдат в пълна техническа изправност. Двигателят трябва да бъде разработен.

2.1.2. Изпитването на двигателя се провежда с оборудването, предвидено в списъка с данни по приложение № 1.

2.1.3. Регулировката на двигателя трябва да съответства на посочената от производителя и на дадената в списъка с данни по приложение № 1.

2.1.4. Изпускателната уредба не трябва да има отвори, които да позволяват разреждане на отделяните от двигателя газове.

2.1.5. Двигателят трябва да бъде в нормални условия за работа, определени от производителя. В частност охлаждащата вода и маслото трябва да бъдат с нормалните температури, посочени от производителя.

2.2. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Гориво - използва се еталонно гориво, посочено в приложение № 4 на Наредба № 78 за одобряване типа на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели със запалване чрез сгъстяване по отношение на емисии замърсяващи газове и частици, и на нови моторни превозни средства, работещи с двигатели с принудително запалване, използващи гориво "природен газ" или "втечнен нефтен газ", по отношение на емисии замърсяващи газове (ДВ, бр. 22 от 2004 г.). Горивото е подходящо за одобряване типа на двигател или на превозно средство при гранични стойности на емисиите.

2.3. Изпитвателна лаборатория

2.3.1. Измерват се абсолютната температура Т в лабораторията, изразена в градуси Келвин, и атмосферното налягане H, изразено в Torr или mm Hg, а коефициентът F се определя по формулата:

2.3.2. Изпитването се зачита за действително, ако коефициентът F удовлетворява неравенството 0,98 Ј F Ј 1,02.

2.4. Апаратура за вземане на проби и измервания

Коефициентът на поглъщане на светлина от отработилите газове се измерва чрез димомер, който отговаря на изискванията, посочени в приложение № 7. Изискванията за монтиране на димомера са посочени в приложение № 8.

3. Пределни стойности

3.1. За всяка от шестте стойности на честотата на въртене на двигателя, при които се извършва измерване на коефициента на поглъщане на светлината, в съответствие с т. 1.1, се изчислява номиналният дебит на газове G, изразен в l/s, с помощта на следните формули:

където:

V е работен обем на двигателя, в l; и

n е честота на въртене на коляновия вал на двигателя в минута, в min-1.

3.2. За всяка от стойностите на честотата на въртене на двигателя коефициентът на поглъщане на светлината от отработилите газове не трябва да надвишава пределната стойност, посочена в приложение № 4. Когато стойността на номиналния дебит не фигурира между стойностите, посочени в таблицата, приложимата пределна стойност се определя чрез линейна интерполация.

1 Посочените в спецификацията стойности са "реални стойности". За определяне на пределно допустимите стойности се прилагат положенията на ASTM D 3244 "Определящи базата за разрешаване на спорове във връзка с качеството на петролни продукти", като при определянето на една максимална стойност се взима предвид минимална поправка от 2R над нулата, а при определянето на максимална и минимална стойност, минималната поправка е 4R (където R е възпроизводимостта на измерването).

Независимо от тази мярка, необходима по статистически причини, производителят на гориво трябва да се стреми към нулева стойност, когато определената максимална стойност е 2R, или към средната стойност, когато са посочени максималната и минималната пределно допустима стойност. При необходимост от изясняване на въпроса за съответствието на горивото с изискванията на настоящата спецификация се прилагат положенията на ASTM D 3244.

2 Ако е необходимо да се изчисли термичният коефициент на полезно действие на даден двигател или превозно средство, топлинната стойност на горивото се изчислява от:

Долна специфична топлина на изгаряне

(MJ/kg) = (46,423 - 8,792d2 + 3,170d) (1 - (х + y + s)) + 9,420s - 2,499x,

където:

d е плътността при 15 °C,

х = масово съдържание на водата (%/100),

y = масово съдържание на пепелта (%/100),

s = масово съдържание на сярата (%/100).

3 Диапазонът за цетановото число съответства на изискването за минимален диапазон от 4R. Въпреки това, в случай на спор между доставчика и потребителя на горивото, могат да се използват положенията на ASTM D 3244 при условие, че вместо единични определения се извършат достатъчен брой измервания, за да се постигне необходимата точност.

4 Посочените стойности показват изпарените количества (процентът на втечнени + процент на загубите).

5 Независимо че устойчивостта на окисление се контролира, има вероятност срокът на съхранение на горивото да е ограничен. По отношение на условията и срока на съхранение трябва да се търси мнението на доставчика.

6 Това гориво трябва да бъде съставено само от продукти на пряка дестилация или крекинг. Допуска се десулфатизация. Горивото не трябва да съдържа метални добавки или подобрители на цетановото число.

Приложение № 6 към чл. 17, ал. 1, т. 2

(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

Изпитване в режим на свободно ускоряване

1. Условия за изпитване

1.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Изпитването се провежда на превозно средство или двигател, които са преминали изпитването при установен режим, описано в приложение № 5.

1.1.1. Ако двигателят се изпитва на стенд, изпитването трябва да се проведе възможно най-скоро след изпитването за измерване на оптическа плътност с пълно натоварване, при установен режим. Изисква се охлаждащата течност и маслото да бъдат с нормалните температури, посочени от производителя.

1.1.2. Ако изпитването се провежда на неподвижно превозно средство, двигателят първо се привежда в нормални условия за работа чрез пробег в пътни условия. Изпитването се провежда възможно най-скоро след завършване на пътния пробег.

1.2. Горивната камера не трябва да е охладена или замърсена в резултат на продължителна работа в режим на празен ход, предшестващ изпитването.

1.3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Изпитването се провежда при спазване на условията, посочени в т. 2.1, 2.2 и 2.3 на приложение № 5.

1.4. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) За апаратурата за вземане на проби и измервания се прилагат изискванията, посочени в т. 2.4 от приложение № 5.

2. Метод за изпитване

2.1. При провеждане на изпитването на стенд двигателят се отделя от спирачката, при което последната се заменя или с въртящите се части, привеждани в движение при изключена предавка, или с инертна маса, чието действие до голяма степен е еквивалентно на действието на въртящите се части.

2.2. Ако изпитването се провежда на превозно средство, лостът на предавателната кутия се поставя в неутрално положение и се включва съединителят.

2.3. При работа на двигателя в режим на празен ход, с бързо, но без удар, натискане на педала за подаване на горивото, се осигурява максимален дебит на горивовпръскващата помпа. Това положение се задържа до достигане на максимална честота на въртене на двигателя и до задействане на регулатора. При достигане на тази честота на въртене педалът за подаване на горивото се отпуска, докато двигателят се върне към честотата на въртене при работа на празен ход и показанието на димомера се върне до стойности, съответстващи на този режим на работа.

2.4. Операцията, описана в т. 2.3, се повтаря най-малко шест пъти, за да се прочисти изпускателната уредба и да се даде възможност за регулиране на апаратурата, ако е необходимо. Отбелязват се максималните стойности на коефициента на поглъщане на светлината, отчетени при всяко следващо ускоряване, до достигането на стабилизирани стойности. Не се вземат под внимание стойностите, отчетени в процеса на работа на двигателя на празен ход между отделните ускорявания. Отчетените данни се считат за стабилизирани, ако стойностите от четири последователни измервания се намират в рамките на диапазон с широчина 0,25 m-1 и не образуват низходяща редица. За коефициент на поглъщане на светлината XM се приема средноаритметичната от тези четири стойности.

2.5. Двигателите, оборудвани с въздушни компресори за принудително пълнене, следва да удовлетворяват следните специални изисквания (в зависимост от случая):

2.5.1. при двигателите, оборудвани със свързан или механично задвижван от двигателя въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва, се провеждат два пълни измервателни цикъла при свободно ускоряване, като в единия случай компресорът се включва, а в другия - се изключва; за резултат от измерването се приема по-голямата от двете получени стойности;

2.5.2. при двигателите, оборудвани с въздушен компресор за принудително пълнене, който може да се изключва с помощта на управляван от водача пропусквателен кран от типа "байпас", изпитването се провежда със и без байпас; за резултат от измерването се приема по-голямата от получените стойности.

3. Определяне на коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината

3.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) За целите на определянето на коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината се използват следните обозначения:

XМ - стойността на коефициента на поглъщане на светлината в режим на свободно ускоряване, измерена в съответствие с т. 2.4;

XL - коригираната стойност на коефициента на поглъщане на светлината в режим на свободно ускоряване;

SМ - стойността на коефициента на поглъщане на светлината, измерена при установен режим (т. 1.1 на приложение № 5), която е най-близка до предписаната пределна стойност, съответстваща на същия номинален дебит;

SL - стойността на коефициента на поглъщане на светлината (т. 3.2 на приложение № 5) за номиналния дебит, съответстващ на точката на измерване, която дава стойността SМ;

L - действителната дължина на пътя на светлината в димомера.

3.2. Ако коефициентите на поглъщане на светлината се изразяват в m-1, а действителната дължина на пътя на светлината - в m, коригираната стойност XL представлява по-малката от стойностите, получени чрез следните два израза:

Приложение № 7 към чл. 19, ал. 1

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

Характеристики на димомерите

1. Основни изисквания към димомерите

1.1. Подлежащите на измерване газове се съхраняват в камера с неотразяваща вътрешна повърхност.

1.2. При определяне на действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през газовете, се отчита възможното влияние на устройствата, които предпазват светлинния източник и фотоелемента. Тази действителна дължина трябва да се укаже върху уреда.

1.3. Димомерът трябва да има две скали за измерване, едната в абсолютни стойности на коефициента на поглъщане на светлината от 0 до X (m-1), а другата - линейна, от 0 до 100; двете скали трябва да са с диапазон от 0 при невъзпрепятстван светлинен поток до максимална стойност на скалата при пълно затъмняване.

2. Изисквания към конструкцията

2.1. Общи положения

Конструкцията на димомера трябва да е такава, че при работа в стационарни условия измервателната камера да се запълва с газ с еднородна оптическа плътност.

2.2. Измервателна камера и корпус на димомера.

2.2.1. Попадането върху фотоелемента на светлина от странични източници в резултат на вътрешно отразяване или разсейване трябва да бъде сведено до минимум (например чрез нанасяне на черни матови покрития върху вътрешните повърхности или чрез подходящо разположение).

2.2.2. Оптическите характеристики трябва да са такива, че общото влияние на отразяването и разсейването да не превишава стойността, съответстваща на едно деление по линейната скала, когато измервателната камера е запълнена с газ, имащ коефициент на поглъщане на светлината, приблизително равен на 1,7 m-1.

2.3. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Източник на светлина

За източник на светлина трябва да се използва лампа с нажежаема жичка с цветна температура в диапазона от 2800 до 3250 °К или светодиод (LED), излъчващ зелена светлина, с дължина на вълната между 550 и 570 nm (нанометри). Източникът на светлина се предпазва от замърсяване чрез средства, които не влияят върху дължината на оптичния интервал, спазвайки предвиденото в спецификациите на производителя.

2.4. Датчик

2.4.1. За датчик трябва да се използва фотоелемент със спектрална характеристика, аналогична на кривата на дневното зрение на човешкото око (максимална реакция при дължина на светлинната вълна в диапазона от 550 до 570 nm; по-малко от 4 % от максималната реакция при дължина на светлинната вълна под 430 nm и над 680 nm).

2.4.2. Схемата на електрическата верига, в която е включено показващо устройство на уреда, трябва да е такава, че напрежението на изхода на фотоелемента да е в линейна зависимост от силата на светлината в диапазона на работните температури на фотоелемента.

2.5. Скали за измерване

2.5.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Коефициентът на поглъщане на светлината k се изчислява по формулата

Ф = Фo . e-kL,

където:

L е действителната дължина на пътя на светлината, преминаваща през измерваните газове;

Фo - падащият в приемника светлинен поток;

Ф - излъчваният светлинен поток.

Когато действителната дължина L за даден тип димомер не може да се изчисли непосредствено от неговите геометрични характеристики, действителната дължина L се определя:

- или чрез метода, описан в т. 3;

- или чрез сравнение с друг тип димомер, с известна действителна дължина L.

2.5.2. Съотношението между линейната скала от 0 до 100 и коефициента на поглъщане на светлината k се получава по формулата:

където N е показанието на линейната скала, а k - съответната стойност на коефициента на поглъщане на светлината.

2.5.3. Скалата на димомера трябва да дава възможност за отчитане на коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1 с точност до 0,025 m-1.

2.6. Регулиране и проверка на уреда за измерване

2.6.1. Електрическата верига на фотоелемента и на показващото устройство трябва да дава възможност за установяване на стрелката в нулево положение при преминаването на светлинния поток през измервателната камера, запълнена с чист въздух, или през камера с аналогични характеристики.

2.6.2. При изключена лампа и при прекъсната или свързана на късо електрическа измервателна верига, показанието върху скалата за коефициента на поглъщане на светлината трябва да е на позиция X и да се задържа на нея след затваряне на измервателната верига.

2.6.3. Трябва да се извърши междинна проверка, като в измервателната камера се въвежда филтър, представляващ газ, чийто известен коефициент на поглъщане на светлината k, измерен, както е указано в т. 2.5.1, е между 1,6 и 1,8 m-1. Стойността на k трябва да бъде известна с точност до 0,025 m-1. Проверката се състои в потвърждаването, че тази стойност не се различава с повече от 0,05 m-1 от стойността, отчетена върху скалата на димомера, когато филтърът е въведен между източника на светлината и фотоелемента.

2.7. Реакция на димомера

2.7.1. Времето за реакция на електрическата измервателна верига, т. е. времето, необходимо за достигане от показващото устройство на 90 % от обхвата на скалата след поставяне на екран, напълно засенчващ фотоелемента, трябва да бъде между 0,9 и 1,1 s.

2.7.2. Демпфирането на електрическата измервателна верига трябва да е такова, че първоначалното надвишаване на крайното устойчиво показание след каквото и да било моментно колебание на измерваната величина (например филтър за калибриране) не трябва да превишава 4 % от тази величина в единици по линейната скала.

2.7.3. Времето за реакция на димомера в резултат на физичните явления в измервателната камера представлява времето между момента на постъпване на газове в уреда за измерване и момента на пълното запълване на измервателната камера. Това време не трябва да превишава 0,4 s.

2.7.4. Тези разпоредби се отнасят само за димомери, които се използват за измерване на оптическата плътност при свободно ускоряване.

2.8. Налягане на измерваните газове и на продухващия въздух.

2.8.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Налягането на отработилите газове в измервателната камера не трябва да се различава с повече от 75 mm (воден стълб) от атмосферното налягане.

2.8.2. Колебанията в налягането на измерваните газове и на продухващия въздух не трябва да причиняват изменения на стойността на коефициента на поглъщане на светлината, по-големи от 0,05 m-1 при измерване на газове с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1.

2.8.3. Димомерът трябва да бъде оборудван с подходящи устройства за измерване на налягането в измервателната камера.

2.8.4. Пределните стойности за колебанията на налягането на газовете и на продухващия въздух в измервателната камера се посочват от производителя на уреда.

2.9. Температура на измерваните газове

2.9.1. Във всяка точка от измервателната камера температурата на газовете в момента на измерването трябва да бъде между 70 °С и максималната температура, определена от производителя на димомера, така че снетите в този температурен диапазон показания да не варират с повече от 0,1 m-1, когато камерата е запълнена с газ с коефициент на поглъщане на светлината 1,7 m-1.

2.9.2. Димомерът трябва да бъде оборудван с подходящи устройства за измерване на температурата в измервателната камера.

3. Действителна дължина "L" на димомера

3.1. Общи положения

3.1.1. При някои типове димомери газовете между светлинния източник и фотоелемента или между прозрачните части, които предпазват източника и фотоелемента, нямат постоянна оптическа плътност. В такива случаи действителната дължина L е дължината на газов стълб с еднородна оптическа плътност, който предизвиква същото поглъщане на светлина, както поглъщането, получено при нормални условия на преминаване на газовете през димомера.

3.1.2. Действителната дължина на пътя на светлината се получава чрез сравняване на показанието N на нормално работещия димомер с показанието Nо, получено на димомера, изменен така, че изпитваните газове да запълват точно определена дължина Lо.

3.1.3. Необходимо е да се отчетат бързо следващи едно след друго сравнителни показания, за да се определи корекцията във връзка с изместването от нулата.

3.2. Метод за оценка на L

3.2.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Изпитваните газове трябва да бъдат отработили газове с постоянна оптическа плътност или светлопоглъщащи газове с относително тегло, приблизително равно на относителното тегло на отработените газове.

3.2.2. Извършва се точно определяне на стълб с дължина Lо от димомера, който може да бъде запълнен равномерно с газове за изпитване и чиито основи са приблизително перпендикулярни на пътя на светлинните лъчи. Тази дължина Lо трябва да е близка до предполагаемата действителна дължина на димомера.

3.2.3. Измерва се средната температура на изпитваните газове в измервателната камера.

3.2.4. Ако е необходимо, с цел намаляване на колебанията на газовия поток върху тръбата за вземане на проби и възможно най-близо до сондата може да се монтира неголям ресивер с достатъчна вместимост. Допуска се монтирането и на охлаждащо устройство. Добавянето на ресивер и на охлаждащото устройство не трябва да влияе значително върху състава на отработилите газове.

3.2.5. Изпитването за определяне на действителната дължина се състои в последователно пропускане на проба от изпитваните газове през нормално работещия димомер и през същия уред, изменен в съответствие с т. 3.1.2.

3.2.5.1. В хода на изпитването се извършва непрекъснато отчитане на показанията на димомера чрез регистриращо устройство, чието време за реакция е равно на или е по-малко от времето за реакция на димомера.

3.2.5.2. При нормално работещ димомер показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с N, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с T.

3.2.5.3. Когато със същите газове за изпитване е запълнена предварително известната дължина Lo, показанието за оптическа плътност по линейната скала се обозначава с Nо, а показанието за средната температура на газовете в градуси Келвин - с Tо.

3.2.6. Действителната дължина е равна на:

3.2.7. Изпитването се повтаря с използването най-малко на четири газа за изпитване, като получените показания за оптическата плътност трябва да са разпределени равномерно върху линейната скала между точките 20 и 80.

3.2.8. За действителна дължина L на димомера се приема средноаритметичната стойност от действителните дължини, получени при използване на всички изпитвани газове в съответствие с т. 3.2.6.

Приложение № 8 към чл. 19, ал. 4

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

Монтиране и работа с димомер

1. Димомер, работещ с взимане на проби

1.1. Монтиране за провеждане на изпитванията при установен режим

1.1.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Отношението между лицето на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпускателната тръба не трябва да е по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да е по-голямо от 75 mm (воден стълб).

1.1.2. Сондата трябва да представлява тръба с отворен край, ориентиран срещу потока на отработили газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителна изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата се разполага в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно. За да се постигне това, сондата трябва да бъде разположена възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, на допълнителната изпускателна тръба, така че ако D е диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, предният край на сондата да се намира в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред точката за вземане на проба и 3D след същата. При наличие на допълнителна изпускателна тръба не трябва да се допуска проникването на въздух в мястото на съединение.

1.1.3. Налягането в изпускателната тръба и характеристиките на понижаването на налягането в тръбата за вземане на проби трябва да са такива, че сондата да събира проба, която в значителна степен е еквивалентна на пробата, която би била получена при вземане на проби от равномерен поток.

1.1.4. Ако е необходимо, с цел отстраняване на колебанията на налягането в потока отработили газове върху тръбата за вземане на проби и възможно най-близо до сондата може да се монтира ресивер с достатъчна вместимост. Допуска се монтирането и на охлаждащо устройство.

Конструкцията на ресивера и на охлаждащото устройство не трябва да променя значително състава на отработилите газове.

1.1.5. В изпускателната тръба на разстояние най-малко 3D след сондата за вземане на проби може да се разположи дроселна клапа или друго устройство за повишаване на налягането при вземането на пробите.

1.1.6. Съединителните тръби между сондата, охлаждащото устройство, ресивера (ако е необходим) и димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина и същевременно да отговарят на изискванията по отношение на налягането и температурата, посочени в т. 2.8 и 2.9 от приложение № 7. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да съдържат остри извивки, в които може да настъпи натрупване на сажди. Пред димомера трябва да се монтира пропусквателен кран, ако такъв не е включен в конструкцията на уреда.

1.1.7. По време на изпитването се извършва проверка за установяване спазването на изискванията по т. 2.8 на приложение № 7 по отношение на налягането и изискванията по т. 2.9 на същото приложение по отношение на температурата в измервателната камера.

1.2. Монтиране за провеждане на изпитвания при свободно ускоряване

1.2.1. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Отношението между лицето на напречното сечение на сондата и лицето на напречното сечение на изпускателната тръба не трябва да бъде по-малко от 0,05. Противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да надвишава 75 mm (воден стълб).

1.2.2. Сондата трябва да представлява тръба с отворен край, ориентиран срещу потока отработили газове по оста на изпускателната тръба или на допълнителната изпускателна тръба, ако е необходима такава. Сондата трябва да се разположи в сечение, където разпределението на дима е приблизително еднородно. За да се постигне това, сондата трябва да бъде разположена възможно най-близо до края на изпускателната тръба или, ако е необходимо, на допълнителната изпускателна тръба, така че ако D е диаметърът на изпускателната тръба в нейния край, предният край на сондата да се намира в праволинеен участък с дължина най-малко 6 D пред точката за вземане на проби и 3D след същата. Ако се използва допълнителна изпускателна тръба, не трябва да се допуска проникването на въздух в мястото на съединение.

1.2.3. (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Системата за вземане на проби трябва да бъде такава, че при всички честоти на въртене на двигателя налягането на пробата в димомера да попада в границите, посочени в т. 2.8.2 на приложение № 7. Това може да се провери чрез отбелязване на налягането на пробата при работа на двигателя на празен ход и при максимална честота на въртене без натоварване. В зависимост от характеристиките на димомера контролът на налягането на пробата може да се осъществява чрез фиксиран ограничител или дроселна клапа в изпускателната тръба или в допълнителната изпускателна тръба. Независимо от използвания метод противоналягането, измерено в изпускателната тръба на входа на сондата, не трябва да надвишава 75 mm (воден стълб).

1.2.4. Тръбите за свързване към димомера трябва да бъдат с възможно най-малка дължина. Тръбите трябва да са наклонени нагоре спрямо точката за вземане на проби на димомера и не трябва да съдържат остри извивки, в които може да настъпи натрупване на сажди. Пред димомера може да се монтира пропусквателен кран за изолиране на уреда от потока на отработилите газове в периодите, когато не се извършват измервания.

2. Димомер, работещ в режим на пълен поток

Единствените общи предписания, които трябва да се съблюдават по време на изпитванията при установен режим или при свободно ускоряване, са, както следва:

2.1. Съединенията на тръбите между изпускателната тръба и димомера не трябва да допускат проникването на въздух отвън.

2.2. Съединителните тръби на димомера трябва да са с възможно най-малка дължина, както е предвидено при димомерите, работещи с взимане на проби; системата от тръби да бъде наклонена нагоре от изпускателната тръба към димомера и да не съдържа остри извивки, в които може да настъпи натрупване на сажди; пред димомера може да се монтира пропусквателен кран за изолиране на уреда от потока на отработилите газове в периодите, когато не се извършват измервания.

2.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Пред димомера може да бъде монтирана охладителна система.

________________________

(i) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на този сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(ii) Класифицирано съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 към Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.