Държавен вестник, брой 87 от 3.X

Чл. 1. С тази наредба се уреждат ветеринарномедицинските изисквания при профилактика и борба със заразните и паразитни болести по свинете, отглеждани при пасищни условия.

Чл. 2. Отглеждането на свине при пасищни условия се разрешава само за източнобалканската порода и нейните кръстоски на територията на области Бургас, Варна и Шумен.

Чл. 3. Районите, в които могат да бъдат отглеждани свинете при пасищни условия, се определят със заповед на кмета на общината по предложение на епизоотичната комисия по чл. 29, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Чл. 4. Свинете, отглеждани при пасищни условия, се маркират и регистрират при условията и по реда на Наредба № 6 от 2003 г. за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те се отглеждат (ДВ. бр. 7 от 2003 г.).

Чл. 5. (1) Кметът на общината води регистър на собствениците на свине, отглеждани при пасищни условия на територията на съответната община, по образец, посочен в приложение № 1.

(2) При промяна на броя на свинете собствениците в тридневен срок уведомяват кмета на общината за отразяването им в регистъра.

Чл. 6. Въз основа на писмена молба съгласно приложение № 2 от собственика на животните кметът на общината издава разрешение за пасищно отглеждане на свине, посочено в приложение № 3.

Чл. 7. В разрешителното се посочват:

1. пасищният терен, определен след съгласуване с държавен ветеринарен лекар от районната ветеринарна лечебница (РВЛ) и ръководителя на държавното лесничейство или собственика на терена;

2. границите на пасищния терен, водопоите и начините на ползването им.

Чл. 8. (1) Разрешителното за пасищно отглеждане на свине се издава за една календарна година, като всяко тримесечие се заверява от държавен ветеринарен лекар от РВЛ.

(2) Държавният ветеринарен лекар заверява разрешителното по ал. 1, при условие че:

1. на свинете е извършен клиничен преглед, при който не са установени отклонения от общото им здравословно състояние;

2. свинете са третирани против паразити;

3. на свинете са извършени необходимите имунизации по схема, изготвена от НВМС и утвърдена от министъра на земеделието и горите.

(3) Незаверено разрешително се обявява за невалидно със заповед на кмета на общината по предложение на държавния ветеринарен лекар по ал. 1.

(4) Заповедта по ал. 3 незабавно се вписва в регистъра по чл. 5, ал. 1.

(5) В случаите по ал. 3 животните се поставят под наблюдение на държавния ветеринарен лекар по ал. 1 до изясняване на здравословното им състояние.

(6) Разрешителното е лично и не може да бъде преотстъпено на друго лице.

Чл. 9. В дворното място на собствениците или на определения район за пасище могат да се изграждат постройки с одобрение на общината или кметството, в които при необходимост да се настаняват, карантинират, преглеждат, маркират и ваксинират животните.

Чл. 10. (1) При покупка на свине новият собственик изисква от продавача ветеринарномедицинско свидетелство за здравословното състояние на свинете, в което са вписани извършените ваксинации и диагностични изследвания.

(2) Новият собственик не по-късно от три дни след покупката регистрира свинете в общината и уведомява обслужващия ветеринарен лекар, като му представя ветеринарномедицинското свидетелство.

(3) Ветеринарният лекар извършва проверка за идентичност и физическа проверка на животните не по-късно от 24 часа от уведомяването.

(4) Ветеринарният лекар съхранява представеното му ветеринарномедицинско свидетелство, докато свинете се отглеждат на територията, която обслужва.

Чл. 11. (1) Новозакупените свине се поставят под карантина за 30 дни в стопанство, посочено от собственика и одобрено от държавен ветеринарен лекар от РВЛ.

(2) По време на карантината държавният или лицензираният за района ветеринарен лекар извършва прегледи, диагностични изследвания, профилактични третирания и имунизации по схема, изготвена от НВМС и утвърдена от министъра на земеделието и горите.

(3) След изтичане на срока на карантината държавният ветеринарен лекар, наложил същата, вдига карантината, при условие че животните са ваксинирани и клинично здрави.

(4) При констатиране на заболяване по време на карантината държавният ветеринарен лекар от РВЛ прилага съответните мерки в зависимост от вида на заболяването.

Чл. 12. (1) Клане на свине, отглеждани по реда на тази наредба, се извършва в кланици, одобрени от НВМС.

(2) Клането по ал. 1 се контролира от държавен ветеринарен лекар.

Чл. 13. При съмнение за заболяване и/или смърт на свине собствениците:

1. незабавно уведомяват държавния или лицензирания за района ветеринарен лекар;

2. изолират болните и запазват труповете на умрелите животни до идването на държавния ветеринарен лекар.

Чл. 14. Лицензираният ветеринарен лекар при констатиране на заразно заболяване и/или смъртност при животните уведомява съответния държавен ветеринарен лекар от РВЛ.

Чл. 15. Държавният ветеринарен лекар след получаване на сигнала по чл. 14 незабавно посещава свиневъдния обект и:

1. извършва клиничен преглед и термометриране на свинете;

2. провежда епизоотологично проучване;

3. при съмнение или установяване на заразно заболяване:

а) извършва аутопсия, взема и изпраща материали за лабораторни изследвания;

б) уведомява началника на отдел "Здравеопазване на животните" на съответната РВМС;

в) поставя животните под възбрана.

Чл. 16. Не се допуска:

1. пасищно отглеждане на свине без разрешително или с незаверено такова, както и без извършени задължителни профилактични имунизации, диагностични изследвания и противопаразитни третирания на животните;

2. пасищно отглеждане на свине извън определените в разрешителното райони;

3. пашата на свине в райони, които се намират на разстояние, по-малко от 5 км от предприятия за обезвреждане на отпадъци от животински произход, кланици, месопреработвателни предприятия, места за загробване на животни, сметоразтоварища и свиневъдни обекти;

4. пашата на свине в райони, които се намират на разстояние, по-малко от 2,5 км от държавната граница, както и в зоната на граничните заграждения;

5. пускането на свине по улиците на населените места и на сметоразтоварища;

6. транспортирането и движението на свине от едно населено място в друго без ветеринарномедицинско свидетелство;

7. изхранването на свине с нестерилизирани продукти от животински произход, кланични и кухненски отпадъци.

Чл. 17. При провеждане на профилактични мероприятия срещу заразните и паразитни болести собствениците на свине са длъжни да осигуряват условия за извършването им и спазват указанията на ветеринарния лекар.

Чл. 18. Всички имунопрофилактични и диагностични мероприятия срещу заразните болести се извършват по схеми, изготвени от НВМС и утвърдени от министъра на земеделието и горите.