Държавен вестник, брой 40 от 16.V

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. условията и редът за предоставяне на потребителите на информация чрез етикет за шума, излъчван във въздуха от битови уреди;

2. изискванията към методите за измерване на шума, излъчван във въздуха от битови уреди;

3. изискванията към методите за проверка на декларираната стойност на нивото на шума, излъчван във въздуха от битови уреди.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за:

1. уредите, съоръженията или машините, проектирани изключително за промишлени или професионални цели;

2. устройствата, които са неразделни части от сгради или техни инсталации, като климатични, отоплителни и вентилационни инсталации (с изключение на битовите вентилатори, аспиратори за готварски печки, свободно стоящи отоплителни уреди), нафтени горелки за централно отопление и помпи за водоснабдяване и за канализация;

3. съставните части за съоръжения, като двигатели;

4. електроакустичните уреди.

Чл. 3. Производителите и вносителите могат да предоставят на потребителите информация за шума, излъчван във въздуха от определени видове битови уреди, чрез етикет.

Чл. 4. Данните за нивото на шума, излъчван във въздуха от битови уреди:

1. трябва да бъдат получени в резултат на измерване съгласно изискванията на чл. 6;

2. могат да бъдат обект на проверки съгласно изискванията на чл. 7;

3. се отбелязват като "Шум - XY dB (A)", където "XY" е нивото на шума, измерено съгласно чл. 6.

Чл. 5. (1) Данните за нивото на шума, излъчван във въздуха от битовите уреди, се нанасят на етикета, който носят битовите уреди, съгласно Наредбата за изискванията за етикетиране на нехранителни стоки, приета с Постановление № 131 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 60 от 1999 г.).

(2) Когато за даден вид битов уред има изискване за поставяне на етикет съгласно наредба за изискванията за етикетиране на битови уреди по отношение на консумацията на енергия и други ресурси, данните за нивото на шума, излъчван във въздуха от битовия уред, се нанасят на този етикет.

Чл. 6. (1) Методът за измерване на шума, излъчван във въздуха от битови уреди, за определяне на А-претегленото ниво на звукова мощност трябва да бъде достатъчно точен, така че несигурността на измерването да бъде в стандартни отклонения, които не превишават 2 dB.

(2) Стандартните отклонения по ал. 1 трябва да отразяват сумарното действие на всички причини за несигурност на измерванията, с изключение на измененията в нивото на шума, излъчван във въздуха от битовите уреди, от едно изпитване до друго.

(3) Стандартното отклонение на сравнимост трябва да бъде определено за всеки вид битов уред.

(4) За основния метод за измерване по ал. 1 за всеки вид битов уред се посочват описанието на местоположението, монтирането, захранването и режимът на работа на уредите по време на изпитването, за да се гарантира достатъчна повторяемост и сравнимост на резултатите при измерването.

Чл. 7. (1) Статистическият метод, използван за потвърждаване на декларираната стойност на нивото на шума на битовите уреди в партидата, трябва да бъде измерване на избрана извадка от отделна партида битови уреди чрез прилагане на едностранен критерий.

(2) Основните статистически параметри на метода по ал. 1 трябва да бъдат такива, че:

1. вероятността за приемане да бъде 95 на сто, ако не повече от 6,5 на сто от стойностите на нивата на излъчения във въздуха шум от битовите уреди в партидата са по-високи от стойността на декларираното ниво;

2. обемът на обикновената или еквивалентната извадка да бъде 3 единици;

3. използваното общо базово стандартно отклонение да бъде 3,5 dB.

Чл. 8. Когато данните за нивото на шума, излъчен във въздуха от битовите уреди, са получени в резултат на измервания съгласно изискванията на български стандарти, които въвеждат хармонизирани европейски стандарти, се приема, че те отговарят на изискванията на наредбата.