Държавен вестник, брой 71 от 12.VIII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, приет от ХХХIХ Народно събрание на 30 юли 2003 г.

Издаден в София на 8 август 2003 г.

МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА НЯКОИ РАЗПОРЕДБИ ОТ ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ

Уважаеми дами и господа народни представители,

Приетият от вас на 30 юли 2003 г. Закон за трансплантация на органи, тъкани и клетки е важна проява на социалната функция на българската държава. На основата на сега действащата уредба в Закона за народното здраве той разширява, допълва, обогатява и усъвършенства правната уредба по такава специфична, но изключително важна материя, засягаща здравето и живота на гражданите. Затова трябва да бъде подкрепена и насърчава законодателната уредба за създаването на национална система за трансплантация, условията и реда за вземане и за присаждане на органи, тъкани и клетки, международния обмен на органи, тъкани и клетки, административнонаказателната отговорност за нарушаване на установените правила относно трансплантацията. Отчитам, че прилагането на закона изисква изключително висока професионална квалификация и гражданска съвест на медицинските специалисти, развиване на чувство за солидарност между здравите граждани и тези, които се нуждаят от трансплантация, психологическа подготовка на населението за непосредствено въвеждане в действие на правилата относно трансплантацията. Затова и тези правила трябва да бъдат резултат на възможно най-голямо съгласие на членовете на законодателния орган, основано на аргументирано професионално становище на тесните специалисти в областта и прецизни юридически формулировки, които не позволяват различни тълкувания и спорове.

Отчитам, че регулираната от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки материя е сравнително нова като правна уредба, макар и не като медицинска дейност. Поради това е естествено тя да поражда спорове, в което се убедих от консултациите си с народни представители, медицински специалисти в областта на трансплантацията и специалисти в областта на законодателството. Като президент на държава, която в чл. 4, ал. 2 от своята Конституция въздига живота, достойнството и правата на личността в основни ценности, а в чл. 52, ал. 3 поставя човешкото здраве под своя закрила, не мога да подмина някои недостатъци, които ще затруднят прилагането на този закон.

Смущава ме например обстоятелството, че законът не урежда изчерпателно материята - предмет на регулиране според изискването на чл. 3 от Закона за нормативните актове. При 44 основни разпоредби са предвидени 14 делегации на Министерския съвет, на министъра на здравеопазването и др., при това по такива важни въпроси, като например определянето на критериите за установяване настъпването на смъртта с оглед вземането на органи, тъкани и клетки, данните, които подлежат на вписване в публичния и служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация и др. Не срещам в закона юридически гаранции за правилното разпределяне на осигурените за присаждане органи между нуждаещите се, за предотвратяване на евентуална злоупотреба с вземането на ембрионални органи, тъкани и пр. от абортиран плод чрез провокиране на аборт и др. Намирам за недостатъчни ангажиментите на Националната здравноосигурителна каса по финансирането на системата за трансплантация на органи, тъкани и клетки и поставянето им в зависимост само от волята на касата при евентуално нейно договорно участие по чл. 17. Неоправдано е изключването от централното финансиране на дейностите по международния обмен, съхранение и пр. на органи, тъкани и клетки.

Не мога обаче да оставя в очакване на бъдеща уредба някои конкретни законодателни решения, които не са в съответствие с посочената по-горе социална функция на българската държава и нейните изрични конституционни ангажименти по чл. 4, ал. 2 и чл. 52, ал. 3 от Конституцията. Затова използвам конституционното си правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България да върна тези разпоредби за ново обсъждане от вас с препоръка при това обсъждане да вземете предвид както професионалните аргументи на медицинската наука и практика, така и действащото българско законодателство. По-конкретно:

1. Необходимо е да се установи по-определена система на набиране на донори за случаите след смъртта им. Сега възприетата в чл. 19, 20 и 21 от закона смесена система, която се основава и на изрично съгласие, и на изрично несъгласие на лицето, изразено от него приживе, и на изрично съгласие на най-близките му роднини, изразено след смъртта му, едва ли ще стимулира даването на съгласие за вземане на органи, тъкани и клетки, а това, от своя страна, ще затрудни практическата дейност по спасяване на здравето или дори живота на много граждани. Недопустимо е освен това според чл. 3 от Закона за нормативните актове такъв важен юридически въпрос, като условията и реда за даване и регистриране на съгласието, да се определят с наредба на министъра на здравеопазването, както е предвидено в чл. 21, т. 1. Законът би трябвало да уреди ясно определена система, основана на единни критерии. Той трябва да уреди и ясна поредност на искането на съгласие от роднините, за да се предотвратят спорове при различна воля на различните категории роднини.

2. Несполучливо е уредена материята относно съгласието за присаждане на органи, тъкани и клетки. В разпоредбата на чл. 32, т. 1 е предвидено, че съгласието се дава от реципиента или неговите законни представители. Според чл. 3 и чл. 5, ал. 1 и 3 от Закона за лицата и семейството обаче законни представители имат само малолетните и поставените под пълно запрещение. Непълнолетните и лицата под ограничено запрещение нямат законни представители. По силата на чл. 4 и чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за лицата и семейството те сами изразяват правно валидна воля със съгласието на своите родители, съответно попечители. Законът за трансплантация на тъкани, органи и клетки не може да ограничава правата на тази категория граждани в противоречие със Закона за лицата и семейството. Това е строго юридически въпрос, по който не може да има различна правна уредба.

3. Не намирам за правилно законодателното решение по чл. 39, ал. 3 данните в публичния регистър на Изпълнителната агенция за трансплантация да се предоставят за ползване само по реда на Закона за достъп до обществена информация. Това са строго лични данни, свързани със здравето и най-частната сфера на лицето, поради което те трябва да се охраняват и от Закона за закрила на личните данни.

4. Смятам за наложително законът да установи конкретни финансови задължения на Националната здравноосигурителна каса вместо предвиждането само на възможност за това на основата на договори с лечебните заведения, които осъществяват дейностите по трансплантация, както е предвидено в чл. 17. Като осигурителен орган по задължителното здравно осигуряване на българските граждани тя трябва да има задължения и към осигурените лица, а не само към изпълнителите на медицинска помощ - лечебните заведения, при това в зависимост от волята й да сключи или не договор с тях.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Поради гореизложените мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, като оспорвам разпоредбите на чл. 17, 19, 20, 21 и чл. 32, т. 1 на същия закон.