Държавен вестник, брой 66 от 25.VII

Чл. 1. С тази наредба се уреждат:

1. условията и редът за изкупуване на земеделски продукти от Държавен фонд "Земеделие" (ДФ "Земеделие");

2. изискванията за качество и редът за окачествяване на продуктите по т. 1;

3. условията и редът за одобряване на складове за съхранение на изкупените продукти;

4. условията и редът за провеждане на търгове за продажба на изкупената продукция.

Чл. 2. (1) Държавен фонд "Земеделие" се намесва на пазарите на земеделска продукция, като изкупува предложените от производителите непреработени земеделски продукти, определени с решение на Министерския съвет, които са произведени на територията на страната.

(2) Държавен фонд "Земеделие" изкупува продуктите по ал. 1 в периода на интервенция, определен от Министерския съвет. Периодът на интервенция се определя за всеки изкупуван продукт и може да обхваща цялата или част от стопанската година.

(3) Държавен фонд "Земеделие" изкупува земеделските продукти по интервенционни цени, определени с решение на Министерския съвет. За всеки изкупуван продукт се определя интервенционна цена за целия период на интервенция или диференцирана по месеци.

Чл. 3. (1) Държавен фонд "Земеделие" ежегодно в срок до 1 март изготвя предложение за:

1. земеделските продукти, за които ще се интервенира, и общото количество за всеки продукт;

2. размера на интервенционните цени за целия период или по месеци;

3. периода на интервенция за всеки продукт;

4. минималните количества за всеки продукт, които ще се изкупуват;

5. допълнителните условия за изкупуване на определени продукти.

(2) Предложението по ал. 1 се внася от министъра на земеделието и горите в Министерския съвет.

(3) Държавен фонд "Земеделие" изготвя предложението по ал. 1 след извършване на икономически анализ и консултации с представители на организации на земеделските производители.

Чл. 4. (1) Въз основа на решението по чл. 2 на Министерския съвет ДФ "Земеделие" обявява в два централни ежедневника:

1. земеделските продукти, които ще изкупува през съответната стопанска година;

2. общото количество, което ще изкупи от всеки продукт;

3. условията, при които ще изкупува продуктите по т. 1;

4. периода на интервенция за всеки продукт;

5. изкупните цени по продукти и по месеци;

6. складовете за съхранение за всеки продукт;

7. минималните количества за всеки продукт, които ще се изкупуват;

8. срок за подаване на офертите.

(2) Изкупните цени по ал. 1, т. 5 се определят франко склада за съхранение.

(3) В обявата по ал. 1 се посочват местонахожденията и адресите на складовете за съхранение и районите, които обслужват.

(4) Информацията по ал. 1 и 2 се публикува и в интернет страниците на Министерство на земеделието и горите и ДФ "Земеделие".

Чл. 5. (1) Оферти за интервенционно изкупуване могат да правят земеделски производители - физически и юридически лица, които са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 10 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 106 от 2000 г.; доп., бр. 99 от 2001 г., изм. и доп., бр. 39 от 2002 г., бр. 1 от 2003 г.).

(2) Оферти за интервенционно изкупуване на кланични трупове и половинки могат да правят физически и юридически лица, притежаващи собствени или наети кланици, одобрени по реда на Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо (ДВ, бр. 34 от 2002 г.).

(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да правят по една оферта за всеки продукт, обявен за изкупуване.

Чл. 6. (1) Офертите за интервенционно изкупуване се правят чрез подаване на формуляр по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Формулярът съдържа:

1. името/фирмата, постоянния адрес/седалището, адреса и ЕГН/БУЛСТАТ на кандидатстващото лице;

2. вида, количеството и качествените характеристики на предлаганите продукти;

3. година на реколтата за растителните продукти;

4. данни за животните, от които са добити животинските продукти;

5. мястото, където се съхраняват продуктите;

6. склада за съхранение, за който се прави офертата.

(2) Към формуляра по ал. 1 се прилагат:

1. декларация от кандидатстващото лице, че продуктите са произведени на територията на страната;

2. документи, доказващи изискванията на чл. 5, ал. 1 и 2;

3. ветеринарен сертификат за животинските продукти;

4. фитосанитарен паспорт за растителните продукти, подлежащи на фитосанитарен контрол;

5. документ за качество на предлаганите продукти.

(3) Държавен фонд "Земеделие" може да поиска от кандидатстващото лице да представи документ за нивото на радиоактивност на предлаганите продукти.

Чл. 7. (1) Формулярът заедно с приложените документи се подава в областната дирекция на ДФ "Земеделие", на чиято територия се намира постоянният адрес или седалището на производителя.

(2) Областната дирекция не приема формуляра, когато данните в него или приложените документи са непълни.

Чл. 8. (1) След изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, т. 8 ДФ "Земеделие" класира получените оферти в низходящ ред според качеството на продуктите. Офертите с еднакво качество на продуктите се класират във възходящ ред според предлаганото количество.

(2) Въз основа на класирането по ал. 1 и обявеното общо количество ДФ "Земеделие" приема или отхвърля офертите. Решението на фонда се съобщава на кандидатстващото лице в срок до 5 работни дни.

Чл. 9. (1) Когато офертата бъде приета, ДФ "Земеделие" и продавачът сключват договор за продажба на изкупуваните земеделски продукти.

(2) Когато складът за съхранение, за който е направена офертата, не разполага с достатъчна вместимост, ДФ "Земеделие" сключва договора по ал. 1 с местодоставка в друг склад. В този случай ДФ "Земеделие" заплаща на продавача допълнителните разходи за превоз на продуктите, изчислени по методика, утвърдена от изпълнителния директор на фонда.

Чл. 10. (1) С договора за продажба на земеделските продукти се определят:

1. видът, бонифицираното количество и качеството на продуктите, които ДФ "Земеделие" изкупува;

2. графикът за доставка на продуктите по т. 1;

3. местодоставянето на продуктите и редът за тяхното измерване, окачествяване и приемане;

4. цената и начинът на плащане;

6. отговорността на страните при неизпълнение на договорните задължения.

(2) Договореният график за доставка може да бъде променен по споразумение между продавача и склада за съхранение. Последната доставка трябва да бъде извършена не по-късно от четири месеца от датата на сключване на договора.

(3) Транспортните разходи до местодоставянето и разходите за разтоварване на продуктите са за сметка на продавача.

(4) Държавен фонд "Земеделие" плаща цената на изкупените продукти между 30-ия и 35-ия ден от деня на последната доставка. С договорите за продажба на земеделски продукти може да се уговори авансово плащане на до 50 % от цената.

Чл. 11. (1) Държавен фонд "Земеделие" изкупува земеделски продукти, които са с качество не по-ниско от минималните изисквания за качество за съответния продукт, определени с наредбите по чл. 9а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

(2) Държавен фонд "Земеделие" изкупува земеделски продукти, които отговарят на ветеринарните и фитосанитарните изисквания. Държавен фонд "Земеделие" изкупува кланични трупове, добити и разфасовани съгласно правилата на Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

Чл. 12. (1) Партидите земеделски продукти се измерват и окачествяват при тяхното доставяне в склада за съхранение съгласно договорения график.

(2) Претеглянето на доставените партиди и вземането на проби от тях се извършват от представители на ДФ "Земеделие", представители на склада за съхранение и на продавача. При претегляне на партидите и вземане на проби присъства и представител на съответната контролна служба към Министерството на земеделието и горите.

(3) За доставеното количество и взетите проби се съставя приемателно-предавателен протокол, който съдържа:

1. датата, на която е проверено количеството на партидата и са взети пробите;

2. теглото на партидата;

3. броя на взетите проби;

4. данни за лицата, които са присъствали при претеглянето на партидата и вземането на пробите.

(4) Държавен фонд "Земеделие" въз основа на сключен договор може да възложи на склада за съхранение да претегли доставените партиди и да вземе проби от тях съвместно с продавача. В този случай се съставя приемателно-предавателен протокол по ал. 3, който заедно с взетите проби се изпраща на ДФ "Земеделие" или на определена от него служба или лаборатория.

(5) Земеделските продукти, които в момента на продажбата се съхраняват в същия склад за съхранение, се приемат по реда на ал. 4.

(6) Не се приемат партиди и количества, които превишават договорените за изкупуване продукти.

Чл. 13. (1) От взетите проби за всяка партида се формират най-малко две представителни проби - една анализна и една контролна.

(2) Изследването на анализната проба за установяване показателите за качество на партидата се извършва от компетентната контролна служба към Министерството на земеделието и горите или от определена от ДФ "Земеделие" акредитирана лаборатория.

(3) За всяка анализирана проба се изготвя протокол за анализ, в който се посочват:

1. теглото на партидата, от която е взета представителната проба;

2. извършените анализи на представителната проба и използваните методи;

3. установените стойности на показателите;

4. лабораторията, извършила анализите;

5. датата, на която са получени резултатите.

(4) Протоколът по ал. 3 се изпраща на ДФ "Земеделие", продавача и склада за съхранение. Продавачът и складът за съхранение подписват протокола, когато са съгласни с установените стойности на показателите, а когато не са съгласни, могат да поискат тяхната проверка.

(5) За вземане на проби, формиране на представителни проби и за използваните методи за анализ се прилагат правилата на наредбите по чл. 9а, ал. 2 ЗПЗП.

Чл. 14. (1) Когато продавачът или складът за съхранение поиска проверка на резултатите, получени при окачествяване на партидата, ДФ "Земеделие" определя акредитирана лаборатория, която извършва анализ на контролната проба по оспорените показатели.

(2) Стойности на показателите, получени при анализа на контролната проба, са окончателни и задължителни за продавача и склада за съхранение. Когато резултатите, получени при окачествяване на партидата, са оспорени неоснователно, разходите за анализ на контролната проба са за сметка на лицето, поискало проверката.

Чл. 15. Когато при окачествяване се установи, че партидата не отговаря на минималните изисквания за качество, продавачът я изтегля от склада за съхранение за своя сметка и заплаща направените разходи за съхранение.

Чл. 16. (1) Разпоредбите на чл. 12 - 14, уреждащи реда за окачествяване на продуктите, не се прилагат при окачествяване на кланични трупове.

(2) Кланичните трупове се окачествяват при условията и по реда, уредени с наредбите по чл. 9а, ал. 2 ЗПЗП.

Чл. 17. (1) Държавен фонд "Земеделие" одобрява складове за съхранение за всеки продукт, който ще бъде обект на интервенция.

(2) Държавен фонд "Земеделие" одобрява складове за съхранение, които:

1. разполагат с нужния складов капацитет;

2. разполагат с техническо оборудване, необходимо за приемането, съхранението и манипулирането на продуктите;

3. имат транспортна инфраструктура, която позволява доставянето и експедирането на партидите.

(3) За съхранение на зърно се одобряват лицензирани публични складове за зърно и регистрирани зърнохранилища по Закона за съхранение и търговия със зърно.

(4) За съхранение на кланични трупове се одобряват хладилни складове, одобрени по реда на Наредба № 7 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към животните, предназначени за клане, и при производството и предлагането на пазара на прясно месо.

Чл. 18. (1) Ежегодно до 1 април ДФ "Земеделие" обявява в два централни ежедневника конкурси за одобряване на складове за съхранение по продукти.

(2) Обявата за конкурс по ал. 1 включва:

1. продуктите, за чието съхранение се обявява конкурсът;

2. районите, в които трябва да са разположени складовете;

3. минималният складов капацитет на склада за съхранение;

4. изискванията към техническото оборудване на склада;

5. финансовите изисквания към склада;

6. максималната месечна цена за съхранение на тон продукти;

7. срокът за кандидатстване.

Чл. 19. (1) Лицата, които желаят да получат одобрение за склад за съхранение, подават до ДФ "Земеделие" заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на фонда. Към заявлението се прилагат:

1. съдебната регистрация и удостоверението за актуално състояние;

2. документът за данъчна регистрация и номерът по БУЛСТАТ;

3. документът за лицензиране, одобряване или регистрация на склада за съхранение;

4. документът, доказващ изпълнението на финансовите изисквания по чл. 18, ал. 2;

5. декларацията за наличната складова вместимост и документите за правата върху складовите помещения;

6. декларацията за техническо оборудване, необходимо за приемането, съхранението и манипулирането на продуктите;

7. санитарното разрешително на регионалната хигиенно-епидемиологична инспекция или на регионалната ветеринарномедицинска служба.

(2) Когато представените документи са непълни, ДФ "Земеделие" незабавно уведомява заявителя. Ако в 7-дневен срок заявителят не отстрани непълнотите, заявлението се оставя без разглеждане.

Чл. 20. (1) Въз основа на представените документи изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" с мотивирана заповед одобрява или отказва одобрение на склада за съхранение. В срок до 5 работни дни от издаване на заповедта ДФ "Земеделие" уведомява кандидата за одобрението или отказа.

(2) Когато за съхранение на определен продукт кандидатстват складове, които отговарят на изискванията по чл. 17, но общият им складов капацитет е повече от необходимия за съхранение на определеното за изкупуване количество, ДФ "Земеделие" класира кандидатите според цените за съхранение на продуктите, които предлагат. По-напред се класират складовете, предложили по-ниски цени за съхранение и за допълнителни услуги.

(3) Въз основа на класирането по ал. 2 изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" одобрява складовете, които са необходими за съхранение на изкупуваните продукти.

(4) Държавен фонд "Земеделие" определя района на производство, който обслужва одобрения склад. За всеки район на производство фондът одобрява един или повече складове за съхранение според очакваните оферти и общото количество, което ще изкупи.

Чл. 21. (1) Държавен фонд "Земеделие" сключва със собствениците или наемателите на одобрените складове за съхранение договор за съхранение на съответните продукти.

(2) С договора за съхранение се уреждат:

1. капацитетът, който ще бъде използван за съхранение на изкупувани продукти;

2. оборудването на склада;

3. правилата за приемане, съхранение и изваждане на продуктите от склада;

4. редът за контрол на складовите наличности, състоянието на продуктите и начинът на съхранение;

5. правилата за счетоводно отчитане на съхраняваните продукти;

6. допълнителните услуги, които ще извърши складът (опаковане, сортиране, замразяване, обезкостяване и др.);

7. месечната цена за тон съхранявана продукция и цените за допълнителни услуги;

8. времето и начинът за плащане на възнагражденията;

9. правата и задълженията на страните;

10. основанията за изменение и прекратяване на договора;

11. санкциите за неизпълнение на договорните задължения.

(3) Всички липси на вложени за съхранение продукти са за сметка на собственика или наемателя на склада, който е сключил договор за съхранение.

Чл. 22. (1) Държавен фонд "Земеделие" продава изкупената земеделска продукция чрез търгове.

(2) Управителният съвет на ДФ "Земеделие" взема решение за провеждане на търг за продажба на изкупени продукти.

(3) С решението по ал. 2 се определят:

1. продуктите и количествата, които ще бъдат предложени за продажба;

2. минималните продажни цени на тон;

3. сроковете за подаване на оферти.

(4) За подаване на оферти се определят срокове не по-кратки от 8 дни.

Чл. 23. (1) Въз основа на решението по чл. 22, ал. 2 ДФ "Земеделие" публикува в два централни ежедневника обява за търг, която съдържа:

1. информацията по чл. 22, ал. 3;

2. партидите, за които може да се кандидатства, и адресите на складовете, в които те се съхраняват;

3. качеството на предлаганите продукти;

4. размера на гаранцията за участие в търга.

(2) Обявата за търг може да съдържа и допълнителни условия за продажба на продуктите - начин на употреба или направление на износа.

(3) Минималните продажни цени не могат да бъдат по-ниски от интервенционната цена на продукта. Когато за продажба се предлагат партиди с различно качество, за всяка партида се определя минимална продажна цена.

(4) Обявата за търг се поставя на видно място в сградата на ДФ "Земеделие" и в интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 24. Държавен фонд "Земеделие" и складовете за съхранение осигуряват на кандидатите за участие в търга достъп до предлаганите за продажба партиди.

Чл. 25. (1) Оферта за покупка на продукти, предложени на търга, може да направи всеки български или чуждестранен търговец.

(2) Офертата за покупка съдържа:

1. фирмата, седалището, адреса и БУЛСТАТ на търговеца;

2. партидите, които търговецът иска да закупи;

3. цената на тон, която предлага.

(3) Към офертата за покупка се прилага документ за внесена парична гаранция за участие в търга. Гаранцията се внася в касата на ДФ "Земеделие" или се превежда по сметка на фонда.

(4) Гаранцията за участие в търга се определя на тон продукция според количеството на партидите, посочени в офертата.

(5) Търговецът не може да оттегли направената оферта.

Чл. 26. (1) Държавен фонд "Земеделие" класира и приема офертите в низходящ ред според размера на предложените цени.

(2) Когато две или повече оферти предлагат еднакви цени и продаваното количество е недостатъчно за тяхното приемане, те се приемат частично, пропорционално на заявените за покупка количества.

(3) Държавен фонд "Земеделие" връща в 10-дневен срок внесените гаранции за участие в търга на търговците, чиито оферти не са приети.

Чл. 27. (1) Държавен фонд "Земеделие" уведомява в 3-дневен срок търговците, чиито оферти са приети, чрез изпращане на писмени съобщения. Заедно със съобщенията на търговците се изпращат договори за продажба на земеделските продукти.

(2) С договорите за продажба на търг се определят:

1. количеството и качеството на продуктите;

2. складовете за съхранение, в които се намират продуктите, и редът за тяхното получаване;

3. цената на тон продукция и общата продажна цена.

(3) Ако търговецът не се яви в ДФ "Земеделие" за подписване на договора в срок до 5 работни дни от получаване на съобщението по ал. 1, губи внесената гаранция за участие в търга.

Чл. 28. (1) Търговците заплащат цената на закупените продукти преди тяхното получаване от склада за съхранение. Цената се заплаща по сметка на ДФ "Земеделие".

(2) Ако търговецът не заплати цената в едномесечен срок от сключване на договора за продажба, той се счита за развален. В този случай търговецът губи внесената гаранция за участие в търга.

(3) Ако търговецът не се яви да получи от склада за съхранение закупените продукти в едномесечен срок от сключване на договора, дължи на ДФ "Земеделие" разходите за тяхното съхранение за срока на забавата.

(4) Държавен фонд "Земеделие" не носи отговорност за влошаване на качеството на закупените продукти, които не са получени в срока по ал. 3.

(5) След получаване на продуктите ДФ "Земеделие" връща на търговеца внесената гаранция за участие в търга.

Чл. 29. Когато след провеждане на три търга изкупените продукти не бъдат продадени, ДФ "Земеделие" може да се разпореди с тях по реда на чл. 28 от Закона за държавната собственост.