Държавен вестник, брой 89 от 8.XI

Чл. 1. Тази наредба има за цел създаване на единна система от спортни звания, с които се удостояват спортисти и треньори, постигнали високи спортни резултати по определен вид спорт в Република България.

Чл. 2. (1) Предвидените в тази наредба спортни звания се присъждат от спортни федерации, притежаващи валидна спортна лицензия, при условия и по ред, определени с техни актове.

(2) Спортни звания, извън предвидените в тази наредба, могат да се присъждат при условия и по ред, регламентирани от международните спортни организации, администриращи отделните видове спорт.

Чл. 3. (1) Спортистите се удостояват със следните спортни звания:

1. "заслужил майстор на спорта";

2. "майстор на спорта".

(2) Треньорите се удостояват със звание "заслужил треньор".

(3) Спортните звания се присъждат по вида спорт, в който спортистът или треньорът е постигнал високи резултати.

Чл. 4. Конкретните критерии, на които трябва да отговаря дадено лице, за да му бъде присъдено спортно звание, се определят от спортните федерации в зависимост от особеностите на съответния вид спорт.

Чл. 5. (1) Със спортни звания могат да бъдат удостоявани български граждани, постигнали високи спортни резултати по съответния вид спорт.

(2) По изключение със спортни звания могат да бъдат удостоявани чужди граждани, които имат постигнати високи спортни резултати и имат значителен принос за развитието на съответния вид спорт за Република България.

Чл. 6. (1) Не може да бъде удостоявано със спортно звание лице, което:

1. е осъдено за тежко умишлено престъпление и не е реабилитирано;

2. е с наложено наказание за употреба на допинг - за срока на наказанието;

3. е с наложено наказание за уронване престижа на българския спорт или за неспазване принципите, установени в Европейската харта за спорта и Етичния кодекс на спорта на Съвета на Европа;

4. спортист с отнети състезателни права - за срока на отнемането;

5. е с анулиран спортен резултат, с който е изпълнил критериите за удостояване.

(2) Присъдено спортно звание се отнема от спортната федерация при възникване на обстоятелство по ал. 1.

Чл. 7. (1) Спортните федерации самостоятелно определят реда за удостояване със спортно звание "майстор на спорта".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2005 г.) Удостояване със спортни звания "заслужил майстор на спорта" и "заслужил треньор" се извършва по решение на съответната спортна федерация, което влиза в сила след одобряването му от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2005 г.) За присъдено спортно звание се връчва официален документ по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2005 г.) Документите за присъдено звание "заслужил майстор на спорта" или "заслужил треньор" се връчват от председателя на Държавната агенция за младежта и спорта. На удостоените лица спортните федерации могат да дават удостоверителни знаци за присъденото звание, както и възпоменателни награди.

Чл. 8. (1) Лице, удостоено със спортно звание, е длъжно:

1. да издига престижа на българския спорт и да спазва спортната етика;

2. да съдейства за развитието на физическото възпитание и спорта и да предава своя опит на по-младите;

3. да спазва и популяризира хуманните принципи на спорта;

4. да води борба срещу употребата на допинг и насилието в спорта.

(2) Лице, удостоено със спортно звание, има право:

1. да ползва присъденото му звание, като го вписва в официални документи пред името си;

2. да изисква присъденото му звание да бъде съобщавано наред с името му при участие в състезания, награждавания и други официални прояви.

(3) Спортните федерации в своите актове могат да предвидят и други задължения, права и преференции за лицата, удостоени със спортни звания.