Държавен вестник, брой 17 от 24.II

Чл. 1. В тази наредба се определят:

1. условията и редът за използване на опитни животни;

2. минималните зоохигиенни параметри и критериите за хуманно отношение при отглеждане и използване на опитни животни;

3. изискванията към:

а) лицата, които провеждат опити с животни;

б) обектите за развъждане, отглеждане и/или доставка на опитни животни;

в)обектите, в които се провеждат опити с животни;

4. задълженията на контролните органи.

Чл. 2. Опити с животни се извършват само с цел:

1. разработване, производство и оценка на ефективността и безопасното приложение за хората и околната среда на лекарства за хуманната и ветеринарната медицина, храни и хранителни добавки за хора и животни и други вещества:

а) за диагностика и превенция на заболявания, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести и болестни състояния или други аномалии и техните последствия върху хора, животни и растения;

б) за проучване, определяне, регулиране или промяна на физиологичните функции при хора, животни или растения;

2. изучаване на поведенческите реакции на животните;

3. обучение в средните специални, полувисшите и висшите училища;

4. защита на околната среда с оглед опазване здравето на хората и животните.

Чл. 3. (1) Използването на животни за опитни и други научни цели се извършва само в обектите, посочени в чл. 69 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), след издаване на разрешение за използване на животни в опити от министъра на земеделието и горите или упълномощено от него лице.

(2) При осъществяване на дейността си по ал. 1 министърът на земеделието и горите се подпомага от комисия по етика към животните, наричана по-нататък "комисията".

(3) Комисията се състои от девет членове. В състава й се включват:

1. ветеринарен лекар, представител на националната ветеринарномедицинска служба (НВМС);

2. ветеринарен лекар, представител на Факултетите по ветеринарна медицина;

3. хуманен лекар - токсиколог, представител на Министерството на здравеопазването;

4. научен работник - биолог, представител на Българската академия на науките (БАН);

5. еколог, представител на Министерството на околната среда и водите;

6. зоолог, представител на Биологическия факултет към Софийския университет;

7. хуманен лекар, представител на Медицинския университет в София;

8. представител на неправителствените организации за защита на животните;

9. юрист, представител на Министерството на земеделието и горите.

(4) Членовете на комисията се определят по предложение на ръководителите на съответните ведомства и организации по ал. 3. Представителят на факултетите по ветеринарна медицина се определя по споразумение между деканите на двата факултета.

(5) На първото си заседание комисията по етика към животните приема правилник за работа и избира председател и заместник-председател. Правилникът се одобрява от министъра на земеделието и горите.

(6) Комисията заседава най-малко два пъти годишно в състав минимум 2/3 от членовете си. Тя приема решенията си с обикновено мнозинство, а при равен брой гласове, решаващ е гласът на председателя.

Чл. 4. (1) Собствениците или управителите на обектите, в които се провеждат опити с животни, подават до министъра на земеделието и горите заявление за разрешение да използват животни в опити.

(2) Заявлението по ал. 1 трябва да съдържа:

1. седалище, адрес на управление и код по БУЛСТАТ на юридическото лице;

2. целта на опитите или други научни изследвания, за които ще се използват животни;

3. име, адрес, единен граждански номер на упълномощено от собственика или ръководителя на обекта лице, което ще следи за правилното функциониране на оборудването и чистотата в помещенията за настаняване на животните и тяхното състояние и носи цялата отговорност по отношение грижите за опитните животни и спазването на изискванията за хуманно отношение към тях;

4. име, адрес, единен граждански номер на упълномощено от собственика или ръководителя на обекта лице, което ще провежда и/или под чието ръководство ще се провеждат опитите и другите научни изследвания.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. удостоверение за регистрация на вивариума на обектите, в които се провеждат опити с животни, издадено от НВМС;

2. списък на видовете и броя животни, които ще бъдат използвани и точна обосновка относно избора на животни, както и къде, и по какъв начин ще се полагат грижи за животните след приключване на опитите;

3. списък на лицата, участващи в провеждане на опитите или другите научни изследвания, и документи за наличието на подходяща професионална квалификация за тяхното извършване;

4. документи, които удостоверяват наличието на професионална квалификация на лицата по т. 3 и 4 на ал. 2.

(4) В случаите на разработен научен проект, в който се налага използването на опитни животни, към заявлението се посочват и:

1. описание на процедурите, които ще се извършват;

2. оценка на евентуалното нараняване на животните;

3. прогноза за продължителността на проекта;

4. къде и по какъв начин ще се полагат грижи за животните след приключване на опитите.

(5) Лицата по ал. 1 са длъжни да уведомят в 14-дневен срок Министерството на земеделието и горите за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 2 - 4.

(6) При констатиране на непълноти в представените документи в 14-дневен срок от постъпването им Министерството на земеделието и горите изпраща на лицата по ал. 1 съобщение за отстраняването им.

(7) Лицата отстраняват непълнотите в 14- дневен срок от получаването на съобщението по ал. 6.

(8) Министърът на земеделието и горите предоставя заявлението за становище на комисията в едноседмичен срок от постъпването му или от отстраняване на непълнотите.

Чл. 5. (1) 3 В двумесечен срок от подаване на заявлението и придружаващите го документи или от датата на отстраняване на непълнотите в заявлението министърът на земеделието и горите въз основа на становище на комисията издава или отказва да издаде разрешение за използването на животни в опити.

(2) При изготвяне на становище за издаване на разрешение за използване на животни в опити комисията взема предвид дали опитите:

1. включват възможния минимален брой животни;

2. включват животни с по-ниска степен на неврофизиологична чувствителност;

3. причиняват минимална болка, страдание, дистрес и трайно увреждане на животните.

(3) При изготвяне на становището си комисията може да проведе консултации с независими експерти от областта на съответното научно изследване.

(4) Министърът на земеделието и горите въз основа на становището на комисията издава разрешение за използване на животни в опити за срок 5 години.

(5) В разрешението се вписват данните по чл. 4, ал. 2, 3 и 4.

(6) Всяко издадено разрешение се вписва от упълномощени от министъра на земеделието и горите лица в регистър. Информация за всяко издадено разрешение се изпраща до ГУ на НВМС.

(7) За провеждането на опити, при които животните ще бъдат подложени на силна и продължителна болка, министърът на земеделието и горите издава специално разрешение само в случаите, когато провеждането на опитите е от особена важност. Специалното разрешение може да включва допълнителни изисквания и условия с оглед намаляване до минимум страданията на животните.

(8) Заявление за ново разрешение се подава при:

1. преобразуване на заявителя - юридическо лице (вливане, сливане, разделяне);

2. изтичане на срока, за който е издадено разрешението.

Чл. 6. (1) Министърът на земеделието и горите прави мотивиран отказ за издаване на разрешение и уведомява писмено заявителя, когато:

1. подаденото заявление и приложените към него документи не отговарят на изискванията на наредбата;

2. пропуските в представените документи не са отстранени в срока по чл. 4, ал. 7;

3. резултатът от опита може да бъде постигнат с методи, при които не се използват животни;

4. резултатите от опита са вече известни и са публикувани в научната литература; в този случай на лицето по чл. 4, ал. 1 се препоръчва с оглед избягване ненужно повтаряне на опити да използва данните от вече проведените в страната и в чужбина такива и публикувани в научната литература.

(2) Отказът за издаване на разрешение подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство пред Върховния административен съд.

Чл. 7. (1) Министърът на земеделието и горите отнема издаденото разрешение:

1. когато се установи, че данните, които се съдържат в заявлението и придружаващите го документи, въз основа на които е издадено разрешението, са неверни;

2. при констатиране на нарушаване на изискванията на тази наредба от контролните органи по раздел IХ;

3. при прекратяване на юридическото лице, получило разрешението.

(2) Решението за отнемане на разрешение и мотивите към него се съобщават писмено на заинтересуваното лице.

(3) Решението по ал. 2 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 8. (1) Когато за опитни и други научни изследвания се използват животни от видовете, посочени в приложение № 1, те трябва да са специално отглеждани за тази цел в обекта, в който се провеждат опити с животни, или в обектите по чл. 21.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат след разрешение от министъра на земеделието и горите.

Чл. 9. Застрашени животински видове, включени в Червената книга на Република България, в приложение I на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (ДВ, бр. 6 от 1992 г.) и приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр.77 от 2002 г.) се използват за опитни и други научни цели единствено при:

1. проучвания, които имат за цел опазване на застрашения вид;

2. научни изследвания с изключителна важност в областта на медицината, за които застрашеният животински вид е единственият подходящ за постигане на търсените резултати.

Чл. 10. (1) Не се разрешава използването на бездомни кучета и котки за опитни и други научни цели.

(2) Не се разрешава провеждането на опити за учебни цели, при които се причинява смърт на животните. В учебните заведения опитите с животни се заменят с други методи за онагледяване на учебния материал във всички случаи, в които не се цели усвояването на конкретни практически умения от страна на обучаващите се.

Чл. 11. (1) Използването на диви животни в опити се допуска, когато целите на опита не могат да бъдат осъществени с друг вид животни и доколкото не се нарушават разпоредбите на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна (ДВ, бр.13 от 1991 г.) и след разрешение на министъра на земеделието и горите по предложение на комисията.

(2) За всеки конкретен случай по ал. 1 и по чл. 9 министърът на земеделието и горите издава отделно разрешение, при условие че в заявлението подробно е обоснована необходимостта от провеждане на опита. Комисията изготвя становището си до министъра на земеделието и горите след провеждане на консултации по реда на чл. 5, ал. 3.

(3) При улова на диви животни се спазват разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча и разпоредбите на чл. 133 и 134 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр.55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.) и раздел IV на глава трета на Закона за биологичното разнообразие.

(4) Дивите животни се улавят по хуманен начин и от хора с опит, които имат познания за навиците и естествената среда на животните, предмет на залавяне.

(5) Когато за улавянето на животните по ал. 1 е необходимо прилагането на упойващо или седативно лекарствено средство, то се прилага от ветеринарен лекар.

(6) В случаите на нараняване на животните при улавянето незабавно им се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(7) Ако ветеринарният лекар прецени, че животното въпреки оказаната му ветеринарномедицинска помощ ще продължи да живее с болка или страдайки, то се подлага на евтаназия.

Чл. 12. Собствениците и управителите на обектите за развъждане, отглеждане и/или доставка на животни, както и на обектите, в които се провеждат опити с животни, са длъжни да:

1. осигурят помещения за отглеждане на животните, които:

а) позволяват свобода на движение на животните;

б) са съобразени с тяхното нормално анатомично и физиологично развитие;

в) не препятстват протичането на репродуктивния процес на дадения животински вид;

2. осигурят възможност за максимално удовлетворяване на физиологичните и етологичните нужди на животните;

3. извършват ежедневен контрол на условията на хранене, поене, отглеждане и работа с животните;

4. осигурят свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;

5. осигурят условия, грижи и внимание, съобразени с естествените нужди на животните;

6. осигурят ежедневно почистване и отстраняване на фекалиите в помещенията и клетките, без да се предизвиква стрес у животните;

7. осигурят редовно механично почистване и дезинфекция на помещенията, съоръженията и инвентара и задължителна дезинфекция при подмяна на една партида животни с друга;

8. надеждна система за контрол при влизане и излизане от обекта на външни лица;

9. осигурят подходящи съоръжения за защита на животните срещу насекоми, гризачи и други вредители;

10. не настаняват в едно помещение животни от видове, които са несъвместими, животни от различни възрастови групи и пол, когато това ще доведе до агресия и нетърпимост помежду им;

11. забранят пушенето в помещенията за настаняване на животните;

12. проверяват ежедневно автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно, осигуряват хранене, поене и поддържане на зоохигиенните изисквания по други начини;

13. осигурят редовно ветеринарномедицинско обслужване с цел предотвратяване или незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане на животните;

14. осигурят ежедневна проверка на здравословното състояние на животните и условията на заобикалящата ги среда;

15. осигурят издаването и спазването на вътрешни правила за отглеждане и грижа за животните в съответствие с разпоредбите на тази наредба.

Чл. 13. (1) Опитните животни се транспортират съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

(2) Изпращачът чрез писмена декларация гарантира, че животните са в добро здравословно състояние за транспортиране, и предварително уведомява получателя за датата и времето на доставката.

(3) Изпращачът и превозвачът вземат всички предохранителни мерки по отношение на товаренето и превоза, за да се избегне нежелано страдание, причинено от травми, неподходяща вентилация, излагане на високи температури, недостиг на храна и вода, закъснения и др.

(4) Не се разрешава транспортирането на болни животни и такива с влошено здравословно състояние, освен ако не се налага по терапевтични или диагностични причини.

(5) Не се разрешава транспортирането на женски животни в напреднала бременност и такива, които е възможно да родят по време на транспортирането или които са родили през предшестващите 48 часа, и тяхното поколение, при което пъпната връв още не е паднала.

(6) Пратката с животни се приема и разтоварва без отлагане, като всички доставени животни се регистрират и маркират съгласно изискванията на чл. 24, 25 и 30.

(7) След проверка животните се настаняват в клетки или кошари и се снабдяват с храна и вода.

(8) Боксовете за транспорт и превозните средства се почистват и дезинфекцират след всяко ползване.

Чл. 14. (1) Новопристигналите животни в обектите по чл. 21 и 26 в зависимост от вида си се поставят под карантина за определен период от време, който се определя от ветеринарен лекар в съответствие с приложение № 2.

(2) Животните не се използват за опитни и други научни цели през периода на карантината.

(3) Болните животни се изолират от останалите в отделно помещение и подлежат на постоянно ветеринарномедицинско наблюдение. Те незабавно се преглеждат от ветеринарен лекар и в случаите, в които е необходимо, се лекуват. Животните, за които няма изгледи да се възстановят, се подлагат на евтаназия.

Чл. 15. (1) Животните, използвани за опитни и други научни цели, се настаняват в зависимост от особеностите на вида си в клетки, кошари или ясли съгласно приложение № 3.

(2) Клетките, кошарите и яслите по ал. 1 трябва да бъдат изработени от материал, който не е опасен за здравето на животните и не ги наранява.

(3) Когато клетките не са за еднократна употреба, трябва да са направени от устойчив на почистване и дезинфекция материал.

(4) Подът на клетките, кошарите и яслите трябва да е съобразен с вида и възрастта на животните и трябва да е конструиран така, че да улеснява отстраняването на отпадъците.

(5) Кошарите трябва да са конструирани по начин, който улеснява почистването и позволява на животните да удовлетворяват своите основни етологични нужди като катерене, прикриване или намиране на подслон и защита от влизане в контакт с други животни.

Чл. 16. (1) На всички опитни животни се предоставя достатъчно количество храна и вода според вида, възрастта и физиологичното им състояние.

(2) Всички хранилки трябва редовно да бъдат почиствани и ако е необходимо - стерилизирани. Когато се използват влажни фуражи или фуражът лесно може да бъде замърсен с вода и урина, почистване се извършва всекидневно.

(3) Храната за животните се приготвя по начин, който предотвратява химичното, физическото и микробиологичното замърсяване.

Чл. 17. (1) На всички животни се осигурява свободен и постоянен достъп до прясна питейна вода, отговаряща на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.) чрез използването на:

1. бутилки за малки гризачи:

а) направени от прозрачен материал, който дава възможност да се наблюдава тяхното съдържание, и с широк отвор, за да бъдат ефикасно и лесно почиствани, а в случаите, в които е използвана пластмаса, тя да е термоустойчива;

б) с капачки, запушалки и накрайници от материали, устойчиви на стерилизиране и лесни за почистване;

2. автоматични системи за поене, които редовно се проверяват, промиват и поддържат, за да се избягват инциденти и разпространение на инфекции;

3. други системи за поене.

(2) Всички бутилки и техните аксесоари редовно се разглобяват на части, почистват и стерилизират или се заменят с чисти и стерилизирани нови бутилки.

(3) Провеждат се редовни химични и бактериологични изследвания на използваната система за поене, за да се следи качеството на водата.

(4) Водата за животни, които се отглеждат при строго определени химични и микробиологични параметри на средата, се подкиселява или допълнително хлорира, за да се намали растежът на микроорганизмите и някои потенциални патогени.

(5) За аквариумите и резервоарите за риби, земноводни и влечуги, чиято поносимост към киселинност, хлор и други вещества във водата варира в широки граници, се доставя адаптирана вода според нуждите и границите на търпимост на отделните видове.

(6) В случаите, в които животните са настанени в клетки с твърдо дъно, рискът от наводняване трябва да бъде сведен до минимум.

Чл. 18. (1) На животните се осигурява постеля, която е суха, абсорбираща, не събира прах, не е токсична, не съдържа инфекциозни агенти или вредители и не застрашава по друг начин тяхното здраве.

(2) Не се разрешава използването на стърготини или материали, получени от дървен или друг материал, който е бил химично обработен.

(3) Постелята на животните се сменя редовно, за да се предотврати превръщането й в източник на инфекции и развъждане на паразити.

Чл. 19. Собствениците и управителите на обектите по чл. 21 и 26 са длъжни да организират поддържането на висок стандарт на чистота в обектите чрез редовно механично почистване, измиване, дезинфекция и подновяване на клетките, принадлежностите, бутилките и останалото оборудване с чисто такова.

Чл. 20. (1) Когато по медицински показания опитните животни се налага да бъдат умъртвени, това се извършва от ветеринарен лекар или под негово наблюдение чрез използване на методите, посочени в приложение № 4.

(2) Методите за умъртвяване, посочени в таблицата на приложение № 4, се прилагат единствено при условие, че процесът на умъртвяване бъде завършен по един от изброените начини и настъпването на смъртта бъде потвърдено от ветеринарния лекар:

1. потвърждение на необратимото спиране на кръвообращението;

2. разрушаване на главния мозък;

3. пречупване на врата;

4. пълно обезкървяване;

5. настъпване на трупно вкочаняване;

6. разрушаване на тялото в апарат (мацератор).

(3) Умъртвяване на опитни животни чрез електричество, без електрическият ток да преминава през мозъка, и чрез прилагане на недеполяризиращи миорелаксанти с конкурентен тип действие се допуска единствено след предварително прилагане на анестезия.

(4) Регистрирането на смъртта се отразява в протокол, който представлява неразделна част от документите на обекта, като при нужда се допълва от аутопсионен протокол и/или хистопатологични изследвания.

(5) Труповете на умъртвените животни след настъпване на трупното вкочаняване се третират по реда на Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания за събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр.75 от 2002 г.).

Чл. 21. (1) Собствениците или управителите на обектите за развъждане, отглеждане и/или доставка на опитни животни регистрират дейността си по реда на чл. 50 ППЗВД. Регионалната ветеринарномедицинска служба изпраща до ГУ на НВМС информация за всяка направена регистрация.

(2) С изключение на случаите, определени от министъра на земеделието и горите, въз основа на становище на комисията обектите по ал. 1 доставят животни:

1. получени от обекти за развъждане и отглеждане на животни;

2. получени от други обекти за доставка на животни;

3. придобити от легален внос;

4. които не са подивели или бездомни.

Чл. 22. Собствениците или управителите на обектите по чл. 21 са длъжни да осигурят:

1. упълномощено от тях или от ръководителя на обекта лице, което:

а) има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско, зооинженерно или средно специално ветеринарномедицинско образование;

б) следи за спазване на изискванията за грижа и настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и носи цялата отговорност по отношение грижите за тях и спазването на изискванията за хуманно отношение;

в) води регистъра по чл. 24;

г) организира процеса на хранене и поене на животните, почистването и дезинфекцията на помещенията, в които са настанени, и на използваното оборудване;

д) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;

2. медицинско обслужване на животните от ветеринарен лекар, който:

а) осъществява редовни посещения и наблюдения върху здравния статус на животните и незабавно отстраняване на състояние на болка, страдание, дисстрес или заболяване при животните;

б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината;

в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия;

г) поставя маркировка на животните;

д) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;

3. персонал за полагане на грижа за животните.

Чл. 23. (1) Собствениците или управителите на обектите по чл. 21 са длъжни да осигурят в обектите:

1. помещение за преобличане на персонала;

2. филтър за дезинфекция на обувките преди влизане в помещенията за настаняване на животните;

3. помещения за настаняване на животните;

4. помещение за манипулации, оборудвано с лабораторна стъклария, техника и инструментариум за провеждане на диагностични тестове, прегледи и лечение на животните, и вземане на проби;

5. помещение за подготовка на животните за транспортиране;

6. карантинно помещение за новопристигнали животни;

7. помещение за изолиране на болни или наранени животни;

8. сервизни помещения:

а) за съхраняване на храна;

в) за съхраняване на чисти клетки, инструменти и друго оборудване;

г) обезопасено място за съхранение на миещи и дезинфекционни препарати;

9. миялно помещение достатъчно голямо, за да бъдат монтирани приспособления, необходими за почистване и дезинфекция на използваното оборудване, и в което процесът на почистване е организиран по начин, който отделя потока на чистото от мръсното оборудване, за да се предотврати заразяването на новопочистеното оборудване;

10. изолирано помещение или контейнери за съхраняване на трупове и отпадъци от животински произход; помещенията, съдовете и контейнерите за съхранение на отпадъците се почистват, измиват и дезинфекцират след всяка поредна употреба.

(2) Помещенията по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:

1. таваните, стените, подовете и вратите са от гладка, устойчива на корозия и повреди, водонепропусклива повърхност, която лесно се почиства и дезинфекцира;

2. ъглите между стените и пода са заоблени или има изграден цокъл от устойчив на почистване и дезинфекция материал;

3. вратите и прозорците са конструирани и обезопасени по начин, който предотвратява влизането на животни вредители и насекоми; на вратите на помещенията за настаняване на животни е монтиран прозорец за наблюдение;

4. дизайнът и конструкцията на коридорите отговарят на стандартите на помещенията за обитаване; коридорите са достатъчно широки, за да позволяват лесно преместване на подвижното оборудване;

5. сифоните на пода, ако има такива, са подходящо покрити и осигурени с бариера, която предотвратява достъпа на животни до тях;

6. помещенията, в които се настаняват селскостопански животни, отговарят на изискванията на Наредба № 14 от 2000 г. за изискванията за защита и хуманно отношение към животните, отглеждани в стопанства чрез интензивни технологии (ДВ, бр. 62 от 2000 г.);

7. помещенията, предназначени за гризачи, да бъдат използвани и за настаняване на по-големи видове;

8. дворчетата към помещенията за настаняване на опитни животни са оградени така, че да предотвратяват контакта и влизането на външни лица и други животни.

(3) В помещенията по ал. 1, т. 3 се осигурява:

1. подходяща вентилационна система, конструирана по начин, който предотвратява възникването на въздушни течения в помещението и рециркулацията на отработения въздух и осигурява:

а) свеж въздух за животните;

б) ниски нива на миризми, вредни газове, прах и инфекциозни агенти;

в) отстраняване на излишната топлина и влага;

г) от 15 до 20 обмена на въздуха в час, когато гъстотата на животните в помещението е по-голяма, и от 8 до 10 обмена на въздуха в час, когато гъстотата на животните е по-малка;

2. температура на въздуха съгласно приложение № 5, която подлежи на прецизен контрол и регулиране според климатичните промени, физиологичното състояние и потребностите на животните и специфичните цели на опита; температурата се контролира чрез поставяне на термометър в помещението, като данните от измерванията се записват в дневник поне два пъти дневно;

3. влажност на въздуха, поддържана в рамките на 55% ± 10 %;

4. осветление:

а) естествено, като прозорците са разположени така, че светлината се разпространява еднакво върху цялото пространство, на което са настанени животните;

б) контролирано изкуствено в помещенията без прозорци, което едновременно осигурява биологичните изисквания на животните и задоволителна работна среда;

в) за животни албиноси или животни без козина - съобразено с тяхната чувствителност към светлината;

5. ниво на шума, сведено до минимум, като се избягва постоянният или внезапният шум; когато е подходящо, може да се осигури постоянен звук с умерена интензивност като тиха музика;

6. (В сила от 01.01.2006 г.) алармена система, която при работа причинява колкото е възможно по-малко смущения за животните за сигнализиране при:

а) възникване на пожар;

б) достъп на външни лица;

в) технически проблеми или авария на вентилационната система;

г) при покачване или намаляване на температурата;

д) повреда на захранването с вода на резервоарите за риба и водните поилки;

7. генератор за животоподдържащите системи за животните и осветлението в случай на авария или прекъсване на електрическото захранване.

Чл. 24. (1) В обектите за развъждане, отглеждане и/или доставка на животни лицето по чл. 22, т. 1 води регистър.

(2) На вписване в регистъра по ал. 1 подлежат:

1. видът и броят на новопостъпилите в обекта животни с идентификационния им номер и данни за произхода им;

2. видът и броят на продадените животни с идентификационния им номер;

3. името и адресът на доставчика или получателя на животните;

4. датата на доставка и продажба на животните;

5. видът и броят на умрелите животни с идентификационния им номер.

(3) Регистърът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи по раздел IХ при проверка или поискване.

Чл. 25. (1) Всяко куче, котка и примат, които се отглеждат като опитни животни, се маркират от ветеринарен лекар или негов помощник.

(2) Маркировката на животните се извършва чрез поставяне на микрочип, ушна марка или чрез татуиране на индивидуален идентификационен номер, преди да бъдат отбити и задължително преди да напуснат обекта на произход.

(3) Когато животните по ал. 1 се прехвърлят от един обект в друг преди отбиването им и не могат да бъдат маркирани предварително, те задължително се съпровождат от документация за произхода на животното и подробни данни за родителите.

(4) Всяко животно, което се доставя за първи път в обектите по чл. 21 и 26, се маркира незабавно.

(5) Методът на маркиране и индивидуалният идентификационен номер на животните по ал. 1 се записват в регистъра по чл. 24, ал. 1.

Чл. 26. Собствениците или управителите на обектите, в които се провеждат опити с животни, регистрират вивариума, в който ще настаняват животните по реда на чл. 50 ППЗВД.

Чл. 27. Собствениците или управителите на обектите по чл. 26 са длъжни да:

1. назначат упълномощено от тях лице, което:

а) има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско, зооинженерно или средно специално ветеринарномедицинско образование;

б) следи за спазване на зоохигиенните изисквания за настаняване на опитните животни съобразно разпоредбите на тази наредба и вътрешните правила в обекта и носи цялата отговорност по отношение грижите за животните и спазването на изискванията за хуманно отношение;

в) организира процеса на хранене и поене на животните, почистване и дезинфекция на помещенията, в които са настанени, и използваното оборудване;

г) води регистрите по чл. 30;

д) издава вътрешни правила за работа и грижа за животните съгласно разпоредбите на тази наредба и носи отговорност за изпълнението им;

2. осигурят на животните медицинско обслужване от ветеринарен лекар, който:

а) е постоянно назначен и ежедневно контролира здравния статус на животните и дава консултации по време на всеки етап от опита или след него по отношение доброто състояние на животните и предпазването им от излишна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане;

б) определя поставянето им в помещенията за изолиране и определя срока на карантината;

в) в случаите, когато е необходимо, извършва евтаназия на опитните животни;

г) определя пригодността им за използване в опити;

д) определя необходимостта животното да бъде оставено живо или умъртвено след приключване на опита;

е) поставя маркировка на животните;

ж) води амбулаторен дневник за всяко лечение и манипулация на животните;

3. осигурят персонал за полагане на грижа за животните.

Чл. 28. (1) Обектите по чл. 26 трябва да разполагат с помещенията и оборудването по чл. 23, които са съобразени със спецификата на опитите, които ще се провеждат.

(2) Помещенията се конструират по начин, който позволява опитите да бъдат проведени по най-ефективния начин с цел да се получат конкретни резултати при използване на минимален брой животни и при минимална степен на болка, страдание дисстрес или трайни увреждания на животните.

Чл. 29. (1) В обектите по чл. 26 се използват само опитни животни, развъждани, отглеждани или доставяни от регистрираните обекти по чл. 21, с изключение на случаите, специално разрешени от министъра на земеделието и горите.

(2) Опити могат да се провеждат извън одобрения и регистриран обект по чл. 26 след разрешение на министъра на земеделието и горите по предложение на комисията.

(3) За всеки проведен опит ръководителят на опита води протокол, в който записва:

1. вида, броя, пола и индивидуалния идентификационен номер на използваните животни;

2. датата на започване на опита;

3. кратко описание на извършените манипулации/операции;

4. описание на проявилите се неочаквани отклонения или смърт на животното;

5. датата на приключване на опита.

(4) Протоколът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и предоставя на контролните органи по раздел IХ при проверка или поискване.

Чл. 30. (1) В обектите, в които се провеждат опити с животни, лицето по чл. 27, т. 1 води регистър, в който вписва:

1. броя, вида, метода на маркиране, индивидуалния идентификационен номер и данните за произхода на получените и използвани животни;

2. датата на получаване;

3. данните за обекта, от който са доставени животните.

(2) Регистърът се съхранява в продължение на най-малко 3 години от датата на последното вписване и се предоставя на контролните органи по раздел IХ при проверка или поискване.

Чл. 31. (1) Когато в обектите по чл. 26 се развъждат или отглеждат опитни животни, тези обекти трябва да отговарят и на условията за обектите по чл. 21.

(2) В случаите по ал. 1 се издава едно общо удостоверение за регистрация от НВМС.

Чл. 32. (1) Опитите с животни се провеждат от лица, които имат образование, пряко свързано с предмета на експерименталната работа, и които имат необходимите теоретични и практични знания за манипулиране и грижа към опитните животни, добити след завършване на специализиран курс в акредитирано учебно заведение по програма, одобрена от НВМС.

(2) Опитите по ал. 1 се провеждат под прякото ръководство и/или наблюдение на лицето по чл. 27, т. 1 или друго компетентно лице, упълномощено от собственика или ръководителя на обекта, което трябва да:

1. има висше биологично, медицинско, ветеринарномедицинско или зооинженерно образование;

2. има 5 години професионален стаж, от които 3 години в практическата опитна дейност;

3. осъществява контрол върху провежданите опити.

(3) Преди, по време и след приключване на всеки етап от опита всички лица, които участват в провеждането му, стриктно следват и изпълняват препоръките на ветеринарния лекар по отношение доброто състояние на животните и предотвратяването на излишна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане.

(4) При провеждане на опити изборът на вида животни трябва да се прецени с оглед на спецификата на вида и целта на изследването. Прилагат се методи, използващи минимален брой животни с ниска степен на неврофизиологична чувствителност, и процедури, които не водят или в по-слаба степен предизвикват болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане.

(5) Опити с животни се провеждат при условие, че резултатът от опита не може да бъде постигнат с методи, при които не се използват животни.

Чл. 33. Публикуваните в научната литература резултати от проведени в страната и в чужбина опити се признават с оглед избягването на ненужното повтаряне.

Чл. 34. (1) Всички опити с животни се провеждат по начин, който намалява до минимум причиняването на дисстрес, ненужна болка, страдание и трайно увреждане на животните.

(2) За постигане целта по ал. 1 всички опити се провеждат с прилагане на обща или местна анестезия на животните, освен ако ветеринарният лекар прецени, че:

1. прилагането на анестезия ще бъде по-травматично за животното, отколкото самият опит;

2. анестезията е несъвместима с целта на опита.

(3) За провеждането на опити при условията на ал. 2, т. 2 се изисква специално разрешително, след като министърът на земеделието и горите въз основа на становище на комисията прецени, че провеждането им не е ненужно или е от изключителна важност.

(4) При провеждането на опити при условията на ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар прилага болкоуспокояващи препарати или други подходящи методи с цел да се намалят до минимум дисстресът, болката и страданието, които изпитват животните.

(5) След приключване на всеки етап от опита и преминаване на ефекта от анестезията животните, които по преценка на ветеринарния лекар чувстват силна болка, се третират с болкоуспокояващи препарати, когато това не противоречи на целите на опита. Когато използването на болкоуспокояващи препарати не е възможно, животните се подлагат на евтаназия.

Чл. 35. (1) След приключване на опита ветеринарният лекар извършва пълен преглед на всяко едно използвано животно и ако прецени, че здравето му ще се възстанови напълно, го настанява в помещенията по чл. 23, ал. 1, т. 3, където се отглежда според условията на раздел IV.

(2) Ако след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че здравето на животните не е възможно да се възстанови напълно и те ще останат в състояние на силна болка и дисстрес или не могат да се отглеждат при условията по ал. 1, ветеринарният лекар ги евтаназира.

(3) Когато след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че животното е в добро здравословно състояние и не представлява опасност за околната среда и здравето на хората и животните, то може в зависимост от вида си да бъде:

1. настанено в зоопарк или приют за животни - за диви и екзотични животни;

2. настанено в приют или продадено като животно компаньон - за кучета, котки, хамстери, морски свинчета;

3. върнато на свобода в естественото му местообитание, в същия ареал, от който е взето - за диви животни, характерни за Република България, които са взети от дивата природа.

Чл. 36. (1) Всяко повторно използване на опитни животни се извършва при условията и по реда на тази наредба.

(2) Опитни животни, на които са причинени силна болка, страдание, дисстрес или трайно увреждане, не се използват повторно за опитни и други научни цели.

Чл. 37. (1) На базата на издадените разрешения по раздел II упълномощени от министъра на земеделието и горите лица събират и ежегодно публикуват статистическа информация относно използването на животни за опитни и други научни цели по отношение на:

1. броя на издадените разрешения за използване на опитни животни;

2. научната област, в която са извършени опитите, и брой и вид на използваните опитни животни в съответните научни области според приложение № 6.

(2) При публикуването на информацията по ал. 1 се спазва фирмената или търговската тайна.

Чл. 38. (1) Министърът на земеделието и горите чрез НВМС осъществява контрол за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, използвани за опитни и други научни цели, и по спазване на издаденото разрешение по чл. 5, ал. 4.

(2) Министърът на земеделието и горите със заповед определя длъжностните лица, които имат право да извършват проверки и да съставят актове за установяване на нарушенията на разпоредбите на тази наредба.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба контролира съответствието на обектите по чл. 21 и 26 с изискванията на наредбата.

(4) Контролът се осъществява по време на рутинна ветеринарномедицинска дейност или чрез проверки по сигнал за нарушаване изискванията на наредбата.

(5) Собствениците и ръководителите на обектите по чл. 21 и 26 осигуряват достъп на контролните органите до всички места в обекта и им предоставят цялата документация за проверка.

Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията по ал. 1 не бъдат отстранени в определения в предписанието срок, контролните органи налагат административни наказания съгласно ЗВД.