Държавен вестник, брой 49 от 27.V

Правителството на Република България и правителството на Великото херцогство Люксембург,

наричани по-надолу "договарящи страни",

водени от политическата воля за по-нататъшно развитие на традиционно съществуващото взаимно доверие и приятелство, както и от общото желание за доизграждане и усъвършенстване на двустранните отношения,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Тази спогодба се прилага спрямо гражданите на Република България, постоянно живеещи в Република България, и гражданите на Великото херцогство Люксембург, постоянно живеещи във Великото херцогство Люксембург (наричани по-нататък "стажанти"), които упражняват за определен период от време заетост като стажанти в другата държава (наричана по-нататък "приемаща държава") с цел усъвършенстване на професионалните и езиковите им умения.

(2) Гражданите на двете държави могат да упражняват заетост като стажанти съгласно спогодбата, при условие че имат завършено професионално образование и са на възраст между навършени 18 и 35 години.

Член 2

(1) Съгласно правните разпоредби на приемащата държава, уреждащи заетостта на чужденците, стажантите могат да упражняват заетост в рамките на броя, определен в чл. 5, ал. 1 на тази спогодба, независимо от общото състояние на пазара на труда или в съответната професия.

(2) Ако правните разпоредби за заетост на чужденци изискат разрешение за работа, двете договарящи страни се ангажират в рамките на тази спогодба да го издадат на стажантите. Това изискване не се прилага спрямо правните разпоредби на двете държави по отношение на влизането, пребиваването, придвижването и напускането на чужденците.

Член 3

(1) На стажанта може да се издаде разрешение за работа за максимален срок една година, като разрешението може да се продължи максимално с още 6 месеца.

(2) Разрешението за работа е валидно само за работодателя, за който е издадено.

(3) В края на стажа на стажанта не се разрешава да започва друга работа в приемащата държава, освен ако компетентният орган не му е издал необходимото разрешение за работа на чуждестранни работници по общия ред.

Член 4

(1) Стажантите се приемат при условие, че работодателите им се ангажират да спазват условията за изплащане на трудовото възнаграждение и условията на труд, действащи в предприятията, където ще се наемат стажанти.

(2) Стажантите се ползват от същите условия за изплащане на трудово възнаграждение, труд, здравословни и безопасни условия на труд и защита правата на работниците, които са валидни за гражданите на приемащата държава.

(3) По отношение на стажантите се прилагат законовите разпоредби за обществено и здравно осигуряване на приемащата държава.

Член 5

(1) Контингентът на стажантите, който всяка от двете страни може да приеме, не може да надхвърля 30 души за една календарна година. Заявленията, които надхвърлят този контингент, могат да се вземат под внимание единствено съгласно условията, цитирани в чл. 1 - 4 от тази спогодба, ако положението на пазара на труда го позволява.

(2) Разчетът за всеки стажант с оглед фиксирания в ал. 1 контингент е независим от датата, на която стажантът започва своя стаж, и от продължителността на стажа.

Контингентът на стажантите, вече заети в приемащата държава в началото на календарната година, няма да се вземе предвид при фиксирания ограничен брой за тази календарна година.

Стажантите, чийто срок на заетост е продължен съгласно ал. 1 на чл. 3 на спогодбата или чиято заетост е променена съгласно ал. 2 на чл. 7 на тази спогодба, не се вземат под внимание при фиксирания контингент за стажантите за съответната календарна година.

(3) Ако през календарната година договореният контингент на стажантите не бъде достигнат в една от държавите, неизползваните места не е възможно да се прехвърлят към следващата календарна година, нито да се намали контингентът на стажантите във втората държава.

(4) Изменение на определения контингент на стажанти за следващата календарна година може да се договори от компетентните органи, посочени в чл. 6, ал. 3 на спогодбата, най-късно в срок един месец преди края на текущата календарна година.

Член 6

(1) Гражданите, които желаят да бъдат приети да работят като стажанти, трябва да подадат заявление пред компетентния орган на своята страна, който проверява дали заявлението е съобразено с разпоредбите на тази спогодба.

(2) Заявленията, които са в съответствие с условията по спогодбата, се изпращат на компетентните органи на приемащата държава, която се произнася за приемането на стажанта в рамките на уточнения брой за съответната календарна година.

(3) При прилагане на тази спогодба компетентните органи са:

* за Република България - Агенцията по заетостта;

* за Великото херцогство Люксембург - Администрацията по заетостта на Люксембург.

(4) Компетентните органи определят процедурите за изпълнение на тази спогодба.

Член 7

(1) Компетентните органи се ангажират бързо да дадат ход на заявленията на стажантите. След като компетентните органи на едната държава одобрят заявлението за работа на стажанта, те уведомяват за това компетентните органи на другата държава.

(2) За да се постигнат заложените в спогодбата цели и да се подпомогнат максимално гражданите в търсенето на работа като стажанти, в случай че лично не успеят да си осигурят работодател, компетентните органи се ангажират да предприемат необходимите мерки за търсене на подходящо работно място. Тази разпоредба се отнася също и за случаите, когато по независещи от стажанта причини той не може да остане на работа при съответния работодател до изтичането на срока на разрешението за работа.

Член 8

Търсенето на работа за кандидатстващия посредством компетентните органи се извършва безплатно. Стажантът покрива другите дължими данъци, свързани с пребиваването му, съгласно законовите разпоредби на приемащата държава. Трудовият договор се придружава от писмен договор между стажанта и работодателя за условията за изплащане на пътните разноски до приемащата страна и обратно.

Член 9

(1) Тази спогодба влиза в сила от първия ден на втория месец, следващ датата на размяната на нотите по дипломатически път, с които договарящите страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили изискванията на вътрешното си право за влизането на спогодбата в сила.

(2) Спогодбата се сключва за срок три календарни години. Действието на спогодбата се продължава автоматично с по една година, ако нито една от договарящите страни не я прекрати в срок от шест месеца, считано от първи януари на следващата календарна година.

(3) В случай на прекратяване на тази спогодба разрешенията за работа, издадени съгласно нея, остават в сила за срока, за който са били издадени.

Подписана в Люксембург на 6 декември 2002 г. в два екземпляра на български и френски език, като и двата текста имат еднаква правна сила.