Държавен вестник, брой 48 от 23.V

Държавите - страни по протокола,

Като страни по конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване;

Като признават, че причините за изработването на конвенцията се отнасят и за неподвижните платформи, разположени върху континенталния шелф;

Като имат предвид разпоредбите на споменатата конвенция;

Като утвърждават, че въпросите, които не са уредени от протокола, ще продължат да бъдат уреждани от нормите и принципите на международното право,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.) Разпоредбите на член 1, алинея 1, букви "с", "d", "е", "f", "g", "h" и 2, буква "а" от членове 2bis, 5, 5bis и 7 и на членове от 10 до 16 (включително членове 11bis, 11ter и 12bis) от Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, изменени и допълнени с Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване се прилагат mutatis mutandis по отношение на престъпленията, посочени в членове 2, 2bis и 2ter от този протокол, когато те са извършени на борда или срещу неподвижни платформи, разположени на континенталния шелф.

2. В случаите, когато протоколът не се прилага съгласно ал. 1, неговите разпоредби въпреки това се прилагат, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението е намерен на територията на държава страна, различна от държавата, в чиито вътрешни води или териториално море е разположена неподвижната платформа.

3. За целите на протокола изразът "неподвижна платформа" означава изкуствен остров, инсталация или съоръжение, прикрепени постоянно към морското дъно с цел проучване или експлоатация на ресурсите или за други стопански цели.

Член 2

1. Всяко лице извършва престъпление, ако незаконно и умишлено:

а) превземе неподвижна платформа или упражни контрол върху нея чрез сила или заплаха със сила; или

b) извърши насилствен акт срещу лице, намиращо се на борда на неподвижна платформа, ако това действие може да застраши сигурността й; или

с) разруши неподвижна платформа или й причини повреда, която застрашава сигурността й; или

d) (изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.) постави или причини поставянето независимо от начина на неподвижна платформа на устройство или вещество, което може да разруши неподвижната платформа или да застраши сигурността й;

е) (зал. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.)

2. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.) Всяко лице също извършва престъпление, когато то заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в алинея 1, букви "b" и "с", ако тази заплаха може да застраши безопасността на неподвижната платформа.

Член 2bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г.)

Всяко лице извършва престъпление по смисъла на този протокол, когато то незаконно и умишлено, ако целта на деянието според естеството или съпътстващите обстоятелства е да отправи заплаха срещу населението или пък да принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някое действие:

а) употребява срещу или на неподвижна платформа или разтоварва от неподвижна платформа всякакво взривно вещество, радиоактивен материал или БХЯ оръжие по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

b) разтоварва от неподвижна платформа петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество, което не попада в обхвата на подточка а), в количество или концентрация, което причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

c) заплашва с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, да извърши престъпление съгласно подточки а) или b).

Член 2ter (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г.)

Всяко лице също извършва престъпление по смисъла на този протокол, когато то:

а) незаконно и умишлено нанесе телесна повреда или убие друго лице във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в член 2, алинея 1 или член 2bis; или

b) направи опит за извършване на престъпление, посочено в член 2, алинея 1, член 2bis, подточки а) или b) или подточка а) на този член; или

с) стане съучастник в престъпление, посочено в член 2, член 2bis, или подточки а) или b) на този член; или

d) организира или ръководи други да извършат престъпление, посочено в член 2, член 2bis, или подточки а) или b) на този член; или

е) способства за извършването на едно или повече престъпления, посочени в член 2, член 2bis или подточки а) или b) на този член, от група лица, които действат с обща цел, умишлено и било:

(i) с цел подпомагане на престъпна дейност или престъпно предназначение на групата, когато тази дейност или предназначение включват извършването на престъпление, посочено в член 2 или член 2bis; или

(ii) съзнавайки намерението на групата да извърши престъпление, посочено в член 2 или член 2bis.

Член 3

1. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.)

Всяка държава-страна взема всички необходими мерки за установяване на юрисдикцията си по отношение на посочените в членове 2, 2bis и 2ter престъпления, когато са извършени:

(а) срещу или на борда на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф на тази държава; или

(b) от гражданин на тази държава.

2. Държава страна може също да установи юрисдикцията си по отношение на всяко от тези престъпления, когато:

а) то е извършено от лице без гражданство с постоянно местожителство в тази държава;

b) при извършване на престъплението гражданин на тази държава е задържан, заплашен, ранен или убит; или

с) то е извършено с цел принуждаване на тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на дадено действие.

3. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.) Всяка държава-страна, установила юрисдикцията, посочена в алинея 2, уведомява за това Генералния секретар. Ако споменатата държава-страна впоследствие отмени тази юрисдикция, тя уведомява Генералния секретар.

4. (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2010 г.) Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на юрисдикция по отношение на посочените в членове 2, 2bis и 2ter престъпления в случаите, когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите-страни, установили юрисдикцията си съгласно алинеи 1 и 2.

5. Протоколът не изключва наказателна юрисдикция, упражнявана съгласно националното законодателство.

Член 4

Нито една разпоредба на протокола не засяга по никакъв начин правилата на международното право относно неподвижните платформи, разположени върху континенталния шелф.

Член 4bis (Нов - ДВ, бр. 90 от 2010 г.)

Заключителни разпоредби на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, 2005 г.

Заключителните разпоредби на Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, 2005 г., са разпоредбите на членове от 8 до 13 на Протокола от 2005 г. за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф. Под държавите-страни по този протокол, би следвало да се разбира държавите-страни по Протокола от 2005 г.

Член 5

1. Протоколът е открит за подписване на 10 март 1988 г. в Рим, а от 14 март 1988 г. до 9 март 1989 г. - в Главната квартира на Международната морска организация (наречена по-долу "Организацията") от всяка държава, подписала конвенцията. След този период той остава открит за присъединяване.

2. Държавите могат да изразят съгласието си за обвързване с протокола чрез:

а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или

b) подписване с резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване, последвано от ратифициране, приемане или утвърждаване; или

с) присъединяване.

3. Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването се извършват чрез депозиране на документ при Генералния секретар.

4. Само държава, подписала конвенцията без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или ратифицирала, приела или утвърдила конвенцията или присъединила се към нея, може да стане страна по протокола.

Член 6

1. Протоколът влиза в сила деветдесет дни след датата, на която три държави са подписали протокола без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване. Обаче протоколът не може да влезе в сила преди влизането в сила на конвенцията.

2. За държава, депозираща ратификационен документ, документ за приемане или утвърждаване на протокола или за присъединяване към него след изпълняване на условията за влизането му в сила, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влизат в сила деветдесет дни след датата на депозирането.

Член 7

1. Протоколът може да бъде денонсиран от държава страна във всеки момент след изтичането на едногодишен срок от датата на влизането му в сила за тази държава.

2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар.

3. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на документа за денонсиране от Генералния секретар или след изтичането на всеки по-дълъг срок, посочен в този документ.

4. Денонсирането на конвенцията от дадена държава страна се смята и за денонсиране на протокола.

Член 8

1. Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменяне на протокола.

2. Генералният секретар свиква конференция на държавите - страни по протокола, за преразглеждането или изменянето му по искане на една трета от държавите страни или от пет държави страни, ако последната цифра е по-голяма.

3. Всеки ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след датата на влизане в сила на изменение към протокола, се смята приемащ и изменението.

Член 9

1. Протоколът е депозиран при Генералния секретар.

2. Генералният секретар:

а) уведомява всички държави, подписали протокола или присъединили се към него, както и всички членове на Организацията:

i) за всяко ново подписване или депозиране на ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, както и за датата им;

ii) за датата на влизане в сила на протокола;

iii) за депозирането на всеки документ за денонсиране на протокола, както и за датата на неговото получаване и датата на влизането в сила на денонсирането;

iv) за получаването на всяко заявление или нотификация, направени по силата на протокола и на конвенцията и засягащи протокола;

b) разпраща надлежно заверени копия от протокола до всички държави, които са го подписали или са се присъединили към него.

3. След влизането в сила на протокола надлежно заверено копие от него се изпраща от депозитаря до Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с чл. 102 от Устава на ООН.

Член 10

Протоколът е съставен в един оригинален екземпляр на английски, арабски, китайски, испански, руски и френски език, като всеки текст има еднаква сила.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, поставиха подписите си под протокола.

Съставен в Рим на десети март хиляда деветстотин осемдесет и осма година.

Член 6

1. Протоколът влиза в сила деветдесет дни след датата, на която три държави са подписали протокола без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване. Обаче протоколът не може да влезе в сила преди влизането в сила на конвенцията.

2. За държава, депозираща ратификационен документ, документ за приемане или утвърждаване на протокола или за присъединяване към него след изпълняване на условията за влизането му в сила, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влизат в сила деветдесет дни след датата на депозирането.