НАРЕДБА № 19 ОТ 10 МАЙ 2003 Г. ЗА ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС НА НЯКОИ ЖИВОТНИ, СПЕРМА, ЯЙЦЕКЛЕТКИ И ЕМБРИОНИ
НАРЕДБА № 19 ОТ 10 МАЙ 2003 Г. ЗА ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС НА НЯКОИ ЖИВОТНИ, СПЕРМА, ЯЙЦЕКЛЕТКИ И ЕМБРИОНИ
Обн. ДВ. бр.48 от 23 Май 2003г., отм. ДВ. бр.44 от 30 Май 2006г.
Отменена с § 2 от заключителните разпоредби на Наредба № 49 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и при внасянето им от трети страни - ДВ, бр. 44 от 30 май 2006 г., в сила от 30.05.2006 г.
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. С тази наредба се определят ветеринарно-санитарните изисквания:
1. при внос на следните животни:
а) човекоподобни маймуни (simiae and prosimiae);
б) еднокопитни, различни от животните, посочени в Наредба № 53 от 2002 г. за ветеринарномедицинските изисквания при внос на еднокопитни животни (ДВ, бр. 114 от 2002 г.);
в) двукопитни, различни от посочените в Наредба № 1 от 2003 г. за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);
г) птици, различни от посочените в Наредба № 15 от 2003 г. за ветеринарномедицинските изисквания при внос на птици и яйца за люпене (ДВ, бр. 35 от 2003 г.);
д) папагали;
е) пчели (Apis melifera);
ж) лагоморфи;
з) порове, норки и лисици;
и) кучета и котки;
2. при внос на следните биологични продукти:
а) сперма, различна от посочената в Наредба № 2 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при внос на сперма от нерези, говежди и биволски бици (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);
б) яйцеклетки;
в) ембриони, различни от посочените в Наредба № 13 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на ембриони от говеда и биволи (ДВ, бр. 35 от 2003 г.);
3. към одобрените обекти, в които се отглеждат животните по т. 1;
4. към животните донори, от които се получават биологичните продукти по т. 2.
Глава втора.
ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ВНОС НА ЖИВОТНИ ПО ЧЛ. 1, Т. 1 И БИОЛОГИЧНИ ПРОДУКТИ
Раздел I.
Общи изисквания при внос на животни по чл. 1, т. 1 и биологични продукти по чл. 1, т. 2
Чл. 2. Внос на животни по чл. 1, т. 1 се разрешава, ако:
1. са извършени проверки от официален ветеринарен лекар на страната на произход преди транспортиране на животните за спазване на изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.);
2. са поставени под карантина на територията на страната на произход непосредствено преди износа.
Чл. 3. Главно управление на НВМС може да изиска допълнителни гаранции срещу болести, които не са установени на територията на Република България.
Чл. 4. Експерти от НВМС могат да извършват проверки на място, за да проверят дали гаранциите, дадени от страната износител относно условията за производство и предлагане на пазара отговарят на изискванията на тази наредба.
Чл. 5. (1) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава внос на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, ако са придружени от ветеринарен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход.
(2) Сертификатът по ал. 1 трябва да удостоверява, че животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите произхождат от одобрени обекти или събирателни пунктове, които отговарят на изискванията на тази наредба.
(3) Сертификатът по ал. 1 се изготвя по образец, одобрен от генералния директор на НВМС.
Раздел II.
Ветеринарно-санитарни изисквания при внос на животни по чл. 1, т. 1
Чл. 6. Човекоподобни маймуни (simiae и prosimiae) могат да бъдат обект на внос, когато идват от обекти, одобрени от компетентните органи на страната на произход.
Чл. 7. Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши внос на човекоподобни маймуни, които не идват от одобрени обекти само ако са били поставени под карантина, съгласно изискванията на Международното бюро по епизоотии (МБЕ), под надзора на официален ветеринарен лекар.
Чл. 8. Животни по чл. 1, т. 1, букви "б" и "в" могат да бъдат обект на внос, ако:
1. не са предназначени за клане във връзка с изпълнение на програма за ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;
2. не са ваксинирани срещу болестта шап и отговарят на изискванията на Наредба № 36 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта шап по чифтокопитните животни (ДВ, бр. 95 от 2002 г.);
3. при транспортиране от обекта на произход до крайното местоназначение не са били в контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус;
4. не идват от обект или район, в които са наложени ограничения или забрани поради възникване на заразни болести по съответния вид животни;
5. идват от обект, в които са се намирали от датата на раждане или най-малко 30 дни преди изпращането.
Чл. 9. Преживни животни по чл. 1, т. 1, буква "в" могат да бъдат обект на внос, ако идват от стадо официално свободно от туберкулоза, бруцелоза и ензоотична левкоза по говедата, съгласно Наредба № 26 от 2001 г. за профилактика и борба с туберкулозата по говедата (ДВ, бр. 65 от 2001 г.), Наредба № 27 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по говедата (ДВ, бр. 99 от 2000 г.), Наредба № 28 от 2000 г. за профилактика и борба с бруцелозата по овцете и козите (ДВ, бр. 99 от 2000 г.) и Наредба № 26 от 2002 г. за профилактика и борба с ензоотичната левкоза по говедата (ДВ, бр. 62 от 2002 г.).
Чл. 10. Свине по чл. 1, т. 1, буква "в" могат да бъдат обект на внос, ако:
1. идват от страна, която е свободна от болестта африканска чума по свинете;
2. идват от страна, която по отношение на болестта класическа чума по свинете отговаря на изискванията, посочени в чл. 6, ал. 5, 6 и 7 от Наредба № 1 от 2003 г. за здравните изисквания при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);
3. идват от одобрени обекти, свободни от бруцелоза по свинете, или когато не идват от такива обекти, 30 дни преди изпращането им са изследвани за бруцелоза и резултатът от изследването е отрицателен;
4. идват от страна, свободна от болестта везикулозна болест по свинете.
Чл. 11. Птици по чл. 1, т. 1, буква "г" могат да бъдат обект на внос, ако са спазени изискванията на чл. 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от Наредба № 15 от 2003 г. за ветеринарномедицинските изисквания при внос на птици и яйца за люпене(ДВ, бр. 35 от 2003 г.).
Чл. 12. (1) Папагали могат да бъдат обект на внос, ако са спазени изискванията на чл. 11 и идват от обект, свободен от болестта пситакоза.
(2) Когато в одобрен обект са наложени ограничителни мерки срещу болестта пситакоза, внос на папагали от тези обекти се разрешава, ако продължителността на ограничителните мерки е най-малко 60 дни след последния регистриран случай.
Чл. 13. (1) Пчели (Apis melifera) могат да бъдат обект на внос, ако идват от район, в който не са наложени ограничителни мерки срещу болестта американски гнилец.
(2) Когато в определен район са били наложени мерките по ал. 1, внос на пчели от този район се разрешава, ако:
1. продължителността на ограничителните мерки е най-малко 30 дни след последния регистриран случай;
2. в радиус три километра всички кошери са прегледани за наличие на болестта американски гнилец;
3. заразените кошери, установени при прегледа по т. 2, са изгорени.
(3) Изискванията по ал. 1 и 2 се прилагат и при внос на земни пчели (Bombinae).
Чл. 14. Лагоморфи могат да бъдат обект на внос, ако:
1. идват от одобрени обекти, в които през последните 30 дни не е регистриран случай на болестта бяс;
2. идват от одобрени обекти, свободни от болестта миксоматоза.
Чл. 15. Порове, норки и лисици могат да бъдат обект на внос, ако идват от обект, в който през последните 6 месеца не е регистриран случай на болестта бяс.
Чл. 16. Кучета и котки могат да бъдат обект на внос, ако:
1. са спазени изискванията на чл. 4 от Наредба № 23 от 2002 г.за профилактика и борба с болестта бяс при животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.);
2. кучетата са ваксинирани срещу болестта гана.
Раздел III.
Ветеринарно-санитарни изисквания при внос на биологични продукти по чл. 1, т. 2
Чл. 17. Сперма от кочове, пръчове и жребци може да бъде обект на внос, ако:
1. е получена, обработена и съхранявана в одобрени центрове за изкуствено осеменяване, които отговарят на изискванията на Наредба № 2 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на сперма от нерези, говежди и биволски бици (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);
2. животните донори отговарят на изискванията на тази наредба.
Чл. 18. Яйцеклетки и ембриони от овце, кози, еднокопитни и свине могат да бъдат обект на внос, ако:
1. са получени от одобрен екип, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 3 от Наредба № 13 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на ембриони от говеда и биволи;
2. да са обработени и съхранени съгласно изискванията, посочени в чл. 5 и 6 от Наредба № 13 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при търговия и внос на ембриони от говеда и биволи;
3. животните донори отговарят на изискванията на тази наредба.
Глава трета.
ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОДОБРЕНИТЕ ОБЕКТИ, ОТ КОИТО СЕ ВНАСЯТ ЖИВОТНИ, И КЪМ ЖИВОТНИТЕ В ТЯХ
Чл. 19. (1) Обектите, от които се внасят животни, трябва:
1. да са одобрени от официалната ветеринарна служба на страната износител;
2. да са поставени под постоянен надзор на държавен ветеринарен лекар;
3. да са поставени под контрола на ветеринарен лекар на обекта, който:
а) изготвя годишен план за надзор над болестите, включително и зоонозите;
б) извършва необходимите изследвания при съмнение за наличие на трансмисивно заболяване;
в) извършва ваксинация на животните в обекта срещу определени болести, съгласно законодателството на страната;
г) уведомява държавния ветеринарен лекар, отговарящ за центъра при съмнение за възникване на заболяване, посочено в приложението;
д) контролира спазването на карантината на новопостъпилите животни;
е) контролира здравословното състояние на животните в обекта и спазването на законодателството на страната по отношение на хуманното отношение към животните по време на транспорт и обезвреждането на отпадъците от животински произход.
4. да разполагат със:
а) помещения за отглеждане на животните;
б) изолатор за болни или съмнително болни животни, който е напълно отделен от помещенията за отглеждане на животните;
в) помещение за извършване на аутопсия на умрели животни;
г) помещение за карантиниране на новопостъпили животни от неодобрени обекти и процедура за приемането им;
д) помещения или зони, оборудвани с подходящи съоръжения за евтаназиране и унищожаване на място на труповете на животните, умрели вследствие на заболяване;
е) помещение и лаборатория за извършване на следкланични прегледи;
5. да са оградени и означени по начин, който ясно показва тяхното предназначение;
6. да са построени и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън центъра;
7. да има възможност всяко животно, което се отглежда в тях, да бъде уловено и изолирано;
8. да са свободни от болестите, посочени в приложението;
9. да се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват:
а) броят и видът на животните;
б) идентификацията (ако е приложима);
в) възрастта, полът и породата;
г) влезлите и излезлите животни и информацията за произхода и местоназначението им;
д) резултатите от лабораторно-диагностични изследвания и други диагностични методи;
е) здравословното състояние, лечебните и профилактичните третирания и ваксинации;
ж) диагнозата на умрелите животни, включително на мъртвородените.
10. да съхраняват дневника по т. 7 най-малко 10 години в обекта;
11. да се инспектират най-малко един път в годината от държавен ветеринарен лекар.
(2) Обектите по т. 8 се считат за свободни, когато компетентните органи са извършили оценка на дневниците по т. 9 за последните три години.
(3) Новооткрити обекти по т. 8 се считат за свободни, когато животните в тях идват от одобрени обекти.
Чл. 20. (1) Животните в одобрените обекти трябва:
1. да се допускат с разрешение от ветеринарния лекар на обекта;
2. да идват от одобрен обект;
3. да не са показали клинични признаци на заболяване в деня на приемането;
4. най-малко един път в годината да се изследват за болестите, посочени в приложението, чрез лабораторни изследвания или други диагностични методи, като резултатите от изследванията са отрицателни.
(2) Лабораторните изследвания по т. 4 трябва да са извършени в специализирани лаборатории, одобрени от компетентните власти.
(3) Животни, които идват от неодобрен обект, се допускат в одобрения от държавен ветеринарен лекар, който го контролира, след като са били под карантина под негов надзор за период най-малко:
1. за маймуни - съгласно изискванията на Международното бюро по епизоотиите (МБЕ);
2. за други видове животни - 30 дни.
Глава четвърта.
ВЕТЕРИНАРНО-САНИТАРНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЖИВОТНИТЕ ДОНОРИ
Раздел I.
Ветеринарносанитарни изисквания към жребците
Чл. 21. Сперма от жребци, която е обект на внос, трябва да е получена от животни, които:
1. не са показали признаци на заразна болест в деня на получаването;
2. идват от животновъден обект, който отговаря на изискванията на Наредба № 53 от 2002 г. за ветеринарномедицинските изисквания при придвижване и внос на еднокопитни животни (ДВ, бр. 114 от 2002 г.);
3. са държани 30 дена преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на вирусен артериит;
4. са държани 60 дни преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на заразен метрит;
5. тридесет дни преди получаването не са използвани за естествено осеменяване;
6. са изследвани за:
а) инфекциозна анемия чрез агар-гел имунодифузионен тест (Когинс тест);
б) за вирусен артериит чрез серо-неутрализиращ тест или ЕЛАЙЗА; ако не се получи отрицателен резултат от серумен разтвор 1:4, се провежда тест за изолация на вируса, причиняващ болестта с отрицателен резултат върху аликуот на цялата сперма от донора;
в) за заразен метрит чрез тест, проведен на два пъти през 7 дни за изолиране на Тейлорела еквигениталис от предеякулаторна течност или проба от сперма и от генитални тампони, взети от пенилната ципа, уретрата и уретралната фоса с отрицателен резултат от всеки случай;
г) за дурин чрез реакция за свързване на комплемента (РСК) с отрицателен резултат.
Чл. 22. (1) При получаване на прясна или охладена сперма изследванията на животните по чл. 21, ал. 1, т. 6 се извършват съобразно следните програми за изследване:
1. най-малко 14 дни след постъпване на жребеца в центъра и най-малко един път в годината в началото на разплодния сезон, когато:
а) жребецът донор се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване;
б) не е напускал центъра 30 дни преди получаването на спермата и по време на получаването;
в) другите еднокопитни животни в центъра не са имали контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус от този на жребеца донор;
2. когато жребеца донор не се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване и/или останалите еднокопитни животни имат контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус:
а) изследванията по т. 6 се извършват 14 дни преди първото получаване на сперма и най-малко един път в годината в началото на разплодния сезон;
б) изследването по т. 6, буква "а" се извършва най-малко през 120 дни през периода, в който се получава сперма;
в) изследването по т. 6, буква "б" се извършва 30 дни преди получаването на сперма, освен в случаите на жребци, които са вирусоносители или вирусоизлъчители, като ежегодно се подлагат на изследване за изолиране на вируса, причинител на болестта.
(2) При получаване на замразена сперма се извършва едно от следните изследвания:
1. съгласно ал. 1;
2. съгласно чл. 12, т. 6.
(3) Изследванията по ал. 2, т. 2 се извършват по време на задължителния 30-дневен период на съхранение на спермата, но не по-малко от 14 дни от получаването й.
Раздел II.
Ветеринарно-санитарни изисквания към кочовете и пръчовете
Чл. 23. Сперма от кочове и пръчове, която е обект на внос, трябва да е получена от животни, които:
1. не показват признаци на заразна болест в деня на получаването;
2. са подложени на следните изследвания с отрицателни резултати:
а) за бруцелоза (B. Melitensis) чрез роз бенгал тест или чрез реакция за свързване на комплемента;
б) за заразен епидидимит (B. Ovis) чрез реакция за свързване на комплемента;
в) за бордерова болест за доказване на наличие на вируса, причинител на болестта.
Раздел III.
Ветеринарно-санитарни изисквания към женските животни донори
Чл. 24. Ембриони и яйцеклетки, които са обект на внос, трябва да са получени от животни, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания на официалните ветеринарни власти на страната износител.
Чл. 25. Ембриони и яйцеклетки от еднокопитни животни, които са обект на внос, трябва да са получени от животни, които:
1. отговарят на изискванията на Наредба № 53 от 2002 г. за ветеринарномедицинските изисквания при придвижване и внос на еднокопитни животни (ДВ, бр. 114 от 2002 г.);
2. най-малко 60 дни преди получаване на ембрионите и яйцеклетките са били в обект, свободен от заразен метрит по еднокопитните животни;
3. най-малко 30 дни преди събирането на ембрионите и яйцеклетките не са използвани за естествено осеменяване.
Раздел IV.
Ветеринарно-санитарни изисквания към спермата, яйцеклетките и ембрионите, които са обект на внос
Чл. 26. При получаване и съхраняване на сперма, яйцеклетки и ембриони, които са обект на внос, трябва:
1. да не се нарушава "зона пелуцида" преди и след промиването;
2. да се промиват по едно и също време яйцеклетки и ембриони само от един донор;
3. след промиването всяка яйцеклетка и ембрион да се изследват микроскопски с най-малко 50-кратно увеличение, като "зона пелуцида" трябва да е непокътната и свободна от всякакъв прилепнал материал;
4. средите и разтворите, които се използват при получаване, обработване и съхраняване, да се стерилизират съгласно одобрените методи и се съхраняват по начин, който позволява да останат стерилни;
5. да се добавят антибиотици към средите за яйцеклетките и ембрионите и към разредителите за сперма;
6. принадлежностите, които се използват за получаване, обработка и съхранение на сперма, яйцеклетки и ембриони, да са за еднократна употреба или да се дезинфекцират и стерилизират преди употреба;
7. яйцеклетките и ембрионите, които отговарят на изискванията по т. 3, се поставят в стерилни съдове, които са идентифицирани и съдържат продукти само от един донор;идентификацията трябва да посочва страна на произход, дата на получаване, вид животни, порода, идентификационен номер и регистрационен номер на екипа за получаване или центъра за изкуствено осеменяване;
8. замразените сперма, яйцеклетки и ембриони да са поставени в стерилни контейнери с течен азот, които не създават риск от замърсяване;
9. да се транспортират в съдове, които са за еднократна употреба или са добре почистени, дезинфекцирани или стерилизирани;
10. да са съхранявани най-малко 30 дни преди изпращането при подходящи условия.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Животни" са представители на животинските видове, посочени в чл. 1, т. 1;
2. "Ветеринарен лекар на обекта" е ветеринарен лекар, който работи в обекта или има сключен договор с обект, одобрен от държавната ветеринарна служба на страната;
3. "Одобрени обекти" са географски обособени одобрени органи, институти или центрове, където един или повече видове животни се отглеждат или пребивават постоянно, със или без търговска цел и са предназначени за една или повече от следните цели:
а) показване на животните и образование на обществото;
б) запазване на видовете;
в) за базово или приложно научно изследване или отглеждане на животните за целите на такова изследване.
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание § 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.
Приложение към чл. 19, ал. 1, т. 3, буква "г"
| Псевдочума по птиците, | Птици (Aves) |
| инфлуенца по птиците | |
| 1 | 2 |
| Пситакоза | Папагали (Psittaciformes) |
| Американски гнилец по | Пчели (Apis) |
| пчелите | |
| Бруцелоза | Вилороги антилопи |
| (Brucella abortus) | (Antilocapridae) |
| Кухороги (Bovidae) | |
| Камили (Camelidae) | |
| Елени (Cervidae) | |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Хипопотами (Hippopotamidae) | |
| Мишевидни елени (Tragulidae) | |
| Бруцелоза | Вилороги антилопи |
| (Brucella melitensis) | (Antilocapridae) |
| Кухороги (Bovidae) | |
| Камили (Camelidae) | |
| Елени (Cervidae) | |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Хипопотами (Hippopotamidae) | |
| Мишевидни елени (Tragulidae) | |
| Бруцелоза (Brucella ovis) | Камили (Camelidae) |
| Мишевидни елени (Tragulidae) | |
| Елени (Cervidae) | |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Кухороги (Bovidae) | |
| Вилороги антилопи | |
| (Antilocapridae) | |
| Бруцелоза (Brucella suis) | Елени (Cervidae) |
| Зайци (Leporidae) | |
| Мускусен бик (Ovibos | |
| moschatus) | |
| Свине (Suidae) | |
| Пекари (Tayassuidae) | |
| Туберкулоза | Бозайници (Mammalia) |
| (Mycobacterium Bovis) | Вилороги антилопи |
| (Antilocapridae) | |
| Кухороги (Bovidae) | |
| Камили (Camelidae) | |
| Елени (Cervidae) | |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Мишевидни елени (Tragulidae) | |
| Шап | Чифтокопитни (Artiodactyla) |
| Азиатски слонове | |
| (Asian elephants) | |
| Класическа чума по | Свине (Suidae) |
| свинете, африканска | Пекари (Tayassuidae) |
| чума по свинете | |
| Везикулозна болест | Свине (Suidae) |
| по свинете | Пекари (Tayassuidae) |
| Чума по говедата | Чифтокопитни (Artiodactyla) |
| Син език | Вилороги антилопи |
| (Antilocapridae) | |
| Кухороги (Bovidae) | |
| Плътнороги (Cervidae) | |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Носорози (Rhinocerotidae) | |
| Заразна плевропневмо- | Говеда (Bovines) |
| ния по говедата | Зебу (Zebu) |
| Биволи (Buffalo) | |
| Бизони (Bison) | |
| Якове (Yak) | |
| Везикулозен стоматит | Чифтокопитни (Artiodactyla) |
| Еднокопитни (Equidae) | |
| Чума по дребните | Кухороги (Bovidae) |
| преживни | Свине (Suidae) |
| Нодуларен дерматит | Кухороги (Bovidae) |
| Жирафи (Giraffidae) | |
| Шарка по овцете и | Кухороги (Bovidae) |
| козите | |
| Африканска чума по | Еднокопитни (Equidae) |
| конете | |
| Треска от долината | Кухороги (Bovidae) |
| Рифт | Камили (Camelidae) |
| Носорози (Rhinocerotidae) | |
| Енцефаломиелит по | Свине (Suidae) |
| свинете | |
| Инфекциозна хемопое- | Пъстървови (Salmonidae) |
| тична некроза по | |
| пъстървата | |
| Трансмисивни спонги- | Кухороги (Bovidae) |
| формни енцефалопатии | Плътнороги (Cervidae) |
| Котки (Felidae) | |
| Норки (Mustelidae) | |
| Антракс | Кухороги (Bovidae) |
| Камили (Camelidae) | |
| Плътнороги (Cervidae) | |
| Слонове (Elephantidae) | |
| Еднокопитни (Equidae) | |
| Хипопотами (Hippopotamidae) | |
| Бяс | Хищници (Carnivora) |
| Прилепи (Chiroptera) |
