Държавен вестник, брой 42 от 9.V

§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 след думата "изпълнители" се поставя запетая, думите "и експерти" се заменят с "експертите и другите лица - получатели на информация" и се поставя запетая.

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват:

1. по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор;

2. по писмено искане на публичния изпълнител във връзка с осъществяването на правомощията му по този кодекс;

3. по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон;

4. по писмено искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, управителя на Националния осигурителен институт и директора на Агенция "Митници" или упълномощено от него лице."

§ 2. В чл. 48, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ново изречение второ:

"Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за редовно връчено на датата, на която обратната разписка е подписана, или на датата, на която е направен отказ за получаване на съобщението, който отказ се удостоверява от пощенския служител."

2. Досегашното изречение второ става изречение трето и се изменя така:

"В случай че данъчният субект не се яви и удостовери получаването в указания в пощенското съобщение срок, съобщението и пощенските документи се прилагат към досието и съобщението се смята за редовно връчено."

§ 3. В чл. 50, ал. 1, т. 3 накрая се добавя "след щателно и документирано издирване от данъчните органи".

§ 4. В чл. 68 се правят следните допълнения:

1. В ал. 5 се създава изречение второ:

"В случаите, когато в 30-дневен срок от издаване на акта за възлагане е установено по отношение на ревизирания субект наличие на основания по чл. 50, ал. 1 и по чл. 70, ал. 1, срокът по изречение първо започва да тече от датата на връчване на акта."

2. В ал. 6 се създава изречение второ:

"Когато ревизията е възложена от главния данъчен директор и срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен от главния данъчен директор в срока по предходното изречение след мотивирано предложение от органа, определен да издаде данъчния ревизионен акт."

3. В ал. 7 се създава изречение второ:

"Мотивираното разрешение по ал. 6 и мотивираното предложение по ал. 6 и 7 с даденото съгласие от главния данъчен директор или от министъра на финансите се връчват на ревизираните лица едновременно с акта за възлагане."

4. В ал. 8, изречение второ пред думите "в него" се добавя "вече".

§ 5. В чл. 74, ал. 2 се създава изречение второ: "В 7-дневен срок от връчване на данъчния ревизионен акт екземпляр от акта се предоставя на Агенцията за държавни вземания."

§ 6. В чл. 106 се създават ал. 3, 4, 5 и 6:

"(3) Предаването на иззетите вещи, изоставени в полза на държавата, се извършва след доказване правото на собственост върху тях и заплащане на направените разходи за тяхното съхраняване.

(4) Предаване не се извършва в случаите, когато в закон е предвидено вещите да се унищожават. За тях се издава разпореждане за унищожаване.

(5) След изтичането на сроковете по § 1, т. 16 от допълнителната разпоредба се съставя акт за придобиване на изоставените вещи от държавата по образец, одобрен от министъра на финансите. В случаите, когато собственикът на иззетите вещи е известен, препис от акта се връчва на лицето и може да бъде обжалван по реда на този кодекс. В случаите, когато при изземване на вещите собственикът не е известен, актът се връчва чрез поставянето му на определеното по чл. 50, ал. 2 място в съответната териториална данъчна дирекция и се счита за редовно връчен след изтичане на 14 дни от поставянето му.

(6) Актовете и действията по ал. 3 - 5, както и фактическото унищожаване на вещите се извършват от лица, определени със заповед на главния данъчен директор."

§ 7. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 2 думата "данни" се заменя с "факти и обстоятелства";

б) в т. 6 накрая се добавя "след щателно и документирано издирване от данъчните органи";

в) в т. 8 думата "данни" се заменя с "факти и обстоятелства".

2. В ал. 2 думите "анализ на" се заменят със "задължителен анализ на всяко от относимите към съответния данъчен субект обстоятелства".

3. В ал. 3 цифрата "2" се заменя с "ал. 2, т. 1 - 16".

4. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя "а в случаите по ал. 1, т. 6 - за данъчния период, определен с акта за възлагане на данъчна ревизия".

§ 8. В чл. 112, ал. 7 думите "частично или изцяло" се заличават.

§ 9. В чл. 116 ал. 2 се изменя така:

"(2) Данъчният субект може да подаде писмено искане до регионалния данъчен директор, към което се прилагат съответните доказателства. Регионалният данъчен директор в 30-дневен срок от постъпване на искането и след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия. Препис от решението се изпраща на искателя в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на срока по изречение второ. При непроизнасяне в срока по изречение второ данъчният субект може да подаде жалба срещу мълчаливия отказ на регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд в 14-дневен срок след изтичане на срока по изречение трето. Жалбите се подават чрез регионалния данъчен директор и се прилага чл. 124, ал. 1. По жалбата съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване."

§ 10. В глава десета след чл. 116 се създава раздел VIII "Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица" с чл. 116а - 116и:

"Раздел VIII

Процедура за прилагане на спогодбите за избягване на международното двойно данъчно облагане на доходите и имуществото по отношение на чуждестранни лица

Общи принципи

Чл. 116а. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Основания за прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане

Чл. 116б. За целите на чл. 116а, ал. 2 чуждестранното лице трябва да удостовери пред данъчните органи, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Удостоверяване на основанията

Чл. 116в. (1) Обстоятелствата по чл. 116б се посочват от чуждестранното лице или от негов пълномощник в искане по образец, утвърден от главния данъчен директор.

(2) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната й практика.

(3) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.

(4) Обстоятелствата по чл. 116б, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства

Чл. 116г. (1) Към искането по чл. 116в, ал. 1 се прилагат и документи, доказващи вида, размера и основанието за реализиране на дохода.

(2) Документите по ал. 1 могат да бъдат:

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице, въз основа на който е възникнало правото за получаване на този доход;

2. в случаите на изплащане на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството, купон за изплатен дивидент, извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството, копие от купюр или временно удостоверение, поименно удостоверение за безналични акции, извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;

3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;

4. при доходи от лихви върху допълнителни парични вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание за извършване на допълнителни парични вноски, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;

5. при доходи от държавни, общински и други ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;

6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви и документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на валутното законодателство;

7. при доходи от прехвърляне на:

а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книги, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;

б) дялови участия - нотариално заверен договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;

в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане по силата на закон - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

(3) Към искането по чл. 116в, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането

Чл. 116д. (1) Искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават от чуждестранното лице или негов пълномощник в териториалната данъчна дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

(2) Когато платецът не подлежи на данъчна регистрация, искането по чл. 116в, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториална данъчна дирекция - София.

Данъчни случаи с малко значение

Чл. 116е. (1) Когато чуждестранното лице реализира доходи от източник в страната на обща стойност до 2000 лв. годишно, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно, преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) От момента на подаване на искане по чл. 116в, ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б в 30-дневен срок от настъпването им.

(4) До изтичането на съответната данъчна година чуждестранното лице е длъжно да удостовери пред платеца, когато същият е длъжен да удържа и внася данъка, основанията по чл. 116б.

Договори с продължително действие

Чл. 116ж. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 116в, ал. 1 се подава еднократно преди изтичане на срока за първото внасяне на данъка по съответния материален данъчен закон.

(2) Доходите от дивиденти не се считат за доходи по ал. 1.

(3) Чуждестранното лице или платецът, когато е длъжен да удържа и внася данъка, уведомява териториалната данъчна дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 116б и 116г в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на данъчните органи

Чл. 116з. (1) Данъчните органи осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват данъчна проверка или ревизия. Когато се извършва данъчна проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава и изпраща на лицето в 30-дневен срок от подаване на искането по чл. 116в, ал. 1.

(2) Данъчните органи издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 116б - 116г. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО.

(3) От момента на получаване от чуждестранното лице или платеца на дохода на становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО се смятат за изпълнени изискванията на чл. 116а, ал. 2.

(4) От момента на получаване на становището по ал. 2 или при непроизнасяне в срока по ал. 1 се прилагат разпоредбите на съответния материален данъчен закон. Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване само заедно с данъчния ревизионен акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 112, ал. 3, с който е отказано прилагането на СИДДО.

(5) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 116е законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на данъчна ревизия.

Ред за възстановяване и прихващане

Чл. 116и. В случаите по чл. 116з, ал. 4 чуждестранното лице може след внасяне на данъка да иска възстановяване на разликата между платения и дължимия данък по СИДДО по реда на чл. 112. Лицето е длъжно да посочи банкова сметка в страната в левове, по която да се преведе сумата на подлежащия на възстановяване данък."

§ 11. В чл. 120 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 числото "30" се заменя с "45".

2. В ал. 5 думите "7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 7 дни след изтичането на" се заличават.

§ 12. В чл. 121 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Данъчният ревизионен акт в частта, която не е отменена с решението на регионалния данъчен директор, може да се обжалва чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й в 14-дневен срок от получаване на решението."

2. Създават се ал. 4, 5, 6 и 7:

"(4) Непроизнасянето на регионалния данъчен директор в срока по чл. 120, ал. 1 се смята за потвърждение изцяло на данъчния ревизионен акт в обжалваната част.

(5) В случаите по ал. 4 жалба против данъчния ревизионен акт може да се подаде в 14-дневен срок от изтичане на срока по ал. 4 чрез регионалната данъчна дирекция пред окръжния съд по местонахождението й. В тези случаи се прилага чл. 124, ал. 1.

(6) След подаването на жалбата по реда на ал. 5 регионалният данъчен директор не може да постанови решение.

(7) Срокът за произнасяне по ал. 4 може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и регионалния данъчен директор за срок до 3 месеца. В съгласието се посочват основанията и срокът за продължаването. При непроизнасяне и в този срок се прилагат разпоредбите на ал. 4 - 6."

§ 13. В чл. 122, т. 2 накрая се добавя "освен в случаите по чл. 121, ал. 5".

§ 14. В чл. 124, ал. 1 след думата "решение" се добавя "освен в случаите по чл. 121, ал. 5".

§ 15. В чл. 129, ал. 1 се създават изречения второ и трето: "Участието на прокурор не е задължително. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес."

§ 16. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.

2. В ал. 4:

а) в изречение първо думите "съгласно чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "по делото";

б) създават се ново изречение второ и изречения трето и четвърто: "На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждение за един адвокат за всяка инстанция. Юрисконсултско възнаграждение може да се присъди в размера на адвокатското възнаграждение по делото. При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.";

в) досегашното изречение второ става изречение пето.

3. Създава се ал. 5:

"(5) В съдебното производство се прилага чл. 120, ал. 6."

§ 17. В чл. 140, ал. 2 накрая се добавя "освен в случаите по чл. 152 и 153".

§ 18. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 8:

а) думите "органът по ал. 6" се заменят с "органът по ал. 7";

б) в т. 2:

аа) буква "а" се изменя така:

"а) да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;"

бб) буква "б" се отменя.

2. В ал. 9, т. 2 след думите "с неуредени данъчни задължения" се поставя запетая и се добавя "включително и техния размер, когато общо надвишава 5000 лв.".

§ 19. В чл. 146, ал. 6 думите "Постановленията за" се заменят с "Действията, извършени по ал. 1, както и постановленията за".

§ 20. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 4 т. 2 се изменя така:

"2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 201."

2. Създава се нова ал. 5:

"(5) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага в случаите по чл. 152 и 153."

3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.

§ 21. В чл. 152, ал. 2 след думите "право да" се добавя "намали" и се поставя запетая, а думата "или" се заменя с "и/или".

§ 22. В чл. 153, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. След думата "отсрочване" думата "или" се заменя с "и/или".

2. Създава се изречение второ: "Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник."

§ 23. Член 154 се отменя.

§ 24. В чл. 157 ал. 1 се изменя така:

"(1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс."

§ 25. В чл. 158, ал. 1 думите "ал. 5" се заменят с "ал. 1".

§ 26. В чл. 159 ал. 1 се изменя така:

"(1) Имущество, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания или срещу които е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този кодекс."

§ 27. В чл. 160 ал. 1 се изменя така:

"(1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител. Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство. Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като се докаже наличието на изпълнително основание, или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда. Ако обезпечението бъде отменено, тази сума се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността."

§ 28. В чл. 165 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "Органът, постановил обезпечението" се заменят с "Органът, постановил предварителното обезпечение, съответно органът по принудителното изпълнение".

2. В ал. 3 след думата "взискателя" се добавя "и органа по принудителното изпълнение".

§ 29. В чл. 170, ал. 1 думите "органа, който го е наложил" се заменят с "органа, постановил предварителното обезпечение, съответно органа по принудителното изпълнение".

§ 30. В чл. 179, ал. 1, т. 3 накрая се добавя "и ценни книги".

§ 31. В чл. 180 се правят следните допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 4:

"4. апортни вноски на имуществени права на длъжника."

2. В ал. 2 след думата "взискател" се добавя "или на органа по принудителното изпълнение".

§ 32. В чл. 184 се създава ал. 6:

"(6) В случаите, когато мерките по чл. 145, ал. 8, т. 2 и ал. 10 не са поискани от съответния взискател, органът по принудителното изпълнение може, ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение:

1. да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:

а) да забранят на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;

б) да не издават или да отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;

2. да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата."

§ 33. В чл. 189 ал. 2 се изменя така:

"(2) При необходимост органът по принудителното изпълнение може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират вещи на длъжника, и при извършване на опис, предаване на вещи и въвод във владение."

§ 34. В чл. 191 се създава ал. 6:

"(6) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, дал разрешението."

§ 35. В чл. 197, ал. 1 думите "производствени мощности, стопански обекти и други, той може да поиска" се заменят с "производствени мощности и стопански обекти, той може да поиска в 7-дневен срок".

§ 36. В чл. 200 ал. 1 се изменя така:

"(1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника."

§ 37. В чл. 201, ал. 3 думите "група вещи" се заменят с "група вещи, вещни права върху недвижими имоти, както и движими вещи с начална тръжна цена над 30 000 лв."

§ 38. В чл. 205 се правят следните изменения:

1. В ал. 3 думите "се публикува в бюлетина на Агенцията за държавни вземания и" се заличават.

2. В ал. 4 думите "бюлетина си и" се заличават.

§ 39. В чл. 208 ал. 2 се отменя.

§ 40. В чл. 212 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто."

2. В ал. 3 думите "и след двата нови търга" се заменят със "след последния търг".

§ 41. В чл. 226, ал. 1 след думите "включващи недвижими имоти" се добавя "както и включването им като апортни вноски в капитала на търговски дружества".

§ 42. В чл. 232 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Министърът на финансите:

1. публикува в бюлетина на Министерството на финансите, страницата на данъчната администрация в Интернет и по друг подходящ начин създадената практика по прилагането на данъчното законодателство, както и мотивите за нейната промяна;

2. анализира, разяснява и обобщава данъчната практика, изготвя общи становища и указания за единното прилагане на данъчното законодателство, които са задължителни за органите в структурата на Министерството на финансите, и ги публикува по реда на т. 1."

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 43. В чл. 233 се правят следните изменения и допълнения:

1. Заглавието се изменя така:

"Съдействие и взаимодействие с други органи и обмен на информация".

2. Създават се ал. 4 и 5:

"(4) При осъществяването на функциите и правомощията на данъчната администрация, по искане на главния данъчен директор или на териториалните данъчни директори митническите органи предоставят информация за вносните, износните или транзитните операции на данъчните субекти, включително и данни от съпровождащите ги документи, информация за плащанията и възстановяванията на данъци, администрирани от митническите органи, както и информация за нарушения на митническото и валутното законодателство, установени от митническите органи.

(5) Главният данъчен директор и директорът на Агенция "Митници" със съвместна инструкция определят реда и начина за обмен на информация между данъчната и митническата администрация."

§ 44. В чл. 237 се създава ал. 4:

"(4) Главният данъчен директор може да възлага на кметовете на общините или на оправомощени от тях служители на общинската администрация правомощия на данъчните органи по този кодекс, отнасящи се за данъчни задължения по Закона за местните данъци и такси."

§ 45. Член 238 се отменя.

§ 46. В чл. 245 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1 съюзът "или" се заменя със запетая, а накрая се добавя "търговски представители или търговски пълномощници".

2. В т. 3 след думата "договори" се добавя "с друг работодател", а съюзът "и" се заменя с "или".

§ 47. В чл. 250 след думите "чл. 12" се поставя запетая и се добавя "чл. 12а, както и лицата, които по други закони имат достъп до служебната тайна".

§ 48. В чл. 261 се създава ал. 3:

"(3) Наказанията по ал. 1 се налагат на данъчен орган или орган на Агенцията за държавни вземания, който не спази установените в този кодекс срокове."

§ 49. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 13 се отменя.

2. Създават се т. 16 и 17:

"16. "Изоставени в полза на държавата вещи" са вещи, които са иззети от данъчните органи и техният собственик при изземването не е известен и не ги потърси в 6-месечен срок от изземването или техният собственик при изземването е известен, но не ги потърси в 9-месечен срок от изземването.

17. "Щателно и документирано издирване" означава данъчните органи да са извършили поне две посещения на декларирания от данъчния субект данъчен адрес в различни дни за период не по-малък от 14 дни, за което да са съставили протоколи, съгласно изискванията на този кодекс. Когато са налице факти и обстоятелства, че декларираният от лицето данъчен адрес не съществува, предходното изречение не се прилага."