Държавен вестник, брой 41 от 8.V

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на ветеринарните проверки съгласно чл. 43, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност при въвеждане на митническата територия на страната на продуктите, изброени в приложение № 1.

(2) Ветеринарните проверки по ал. 1 се извършват от гранични ветеринарни инспектори (ГВИ) на одобрени гранични инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП).

Чл. 2. (1) Въвеждане на продукти в страната се извършва, при условие че продуктите са:

1. от страни или части от тях и предприятия, от които е разрешен вносът на продукти, и са включени в списъците по чл. 2 от Наредба № 1 от 2003 г. за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);

2. били подложени на ветеринарните проверки съгласно тази наредба;

3. въведени през ГИВП, одобрен съгласно глава втора.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) изготвя списъци на страните по произход или на частите от тях и на предприятията, от които се разрешава внос на продукти.

(3) Списъците по ал. 2 се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 10. (1) Всички физически проверки и проверките за идентичност, с изключение на проверките на пломбите, се извършват в помещенията за ветеринарни проверки.

(2) Проверките по ал. 1 се провеждат по такъв начин, че да се избегне рискът от кръстосано замърсяване и в съответствие с температурния режим, при който продуктите се транспортират.

(3) Проверките на неопаковани продукти за човешка консумация се извършват при условия, които осигуряват защита от климатичните условия. Товаренето и разтоварването се извършват по такъв начин, че да се предпазят продуктите от замърсяване.

(4) Граничният ветеринарен инспектор е длъжен да извърши проверки на отпадъците от животински произход, разтоварени от транспортните средства на територията на ГИВП, и да разпореди тяхното унищожаване или обезвреждане. За извършените проверки и унищожаването на отпадъците ГВИ води дневник.

(5) Когато за обезвреждането на отпадъци от животински произход отговаря друг компетентен орган, ГВИ поддържа тясно сътрудничество с него. Органът му предоставя цялата необходима информация, свързана с обезвреждането.

(6) Граничният ветеринарен инспектор е длъжен да знае свободните зони, свободните и митническите складове и корабните доставчици на територията на ГИВП или в непосредствена близост до него. Граничният ветеринарен инспектор съвместно с митническите органи извършва редовни ветеринарни проверки на тези складове и доставчици, резултатите от които се вписват в дневник, който се съхранява в ГИВП.

Чл. 11. (1) Лицето, отговорно за товара, е длъжно 24 часа преди пристигане на пратката на ГИВП да изпрати попълнен сертификат по чл. 19 ал. 1 или подробно описание на пратката, включително и на пратки по чл. 23. Подробното описание се изпраща писмено или по електронен път до ГВИ на ГИВП, на който пратките ще се представят за проверки.

(2) Лицето по ал. 1 е длъжно да попълни първата секция на четирите екземпляра на сертификата по чл. 19, ал. 1 (оригинал и три копия). Едно от копията изпраща на митническите органи, оригиналът и другите две копия - на ГВИ.

(3) Когато пратките се превозват по море или по въздух, ГВИ проверява дали данните, които се съдържат в документите, или описанието по ал. 1 съответстват на манифестите на кораба или самолета.

Чл. 12. Граничният ветеринарен инспектор извършва на всяка пратка с продукти следните ветеринарни проверки:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка.

Чл. 13. Проверката на документацията се извършва независимо от митническото направление на стоката, за да се установи дали информацията, посочена в сертификатите, или документите по чл. 21, ал. 1 съответстват на информацията по чл. 11, ал. 1.

Чл. 14. (1) Проверката за идентичност се извършва, за да се установи дали продуктите съответстват на информацията, посочена в сертификатите или в документите, които придружават пратката.

(2) Когато продуктите пристигат в контейнери, при проверката за идентичност се проверява дали е нарушена целостта на пломбите, поставени от компетентните власти на страната на произход, и дали номерата на пломбите съответстват на тези, отразени в документите, които придружават пратката.

(3) Извън случаите по ал. 2 при проверката за идентичност се проверява дали:

1. печатите и здравните маркировки, които идентифицират страната и предприятието на произход, са налице и дали съответстват на отразените в документите, които придружават пратката;

2. опакованите и пакетираните пратки са правилно етикетирани;

3. са налице пломбите на транспортните средства.

Чл. 15. (1) Граничният ветеринарен инспектор трябва да установи митническото направление на пратката.

(2) Сертификатът или документът по чл. 21, ал. 1 относно здравето на животните или здравето на хората, който придружава пратката с продукти, се проверява, за да се потвърди, че:

1. е оригинален;

2. се отнася за страна или част от нея, за която няма забрана за внос;

3. по вид и съдържание отговаря на образеца, одобрен за съответната страна по произход;

4. е само от един лист;

5. е изцяло попълнен;

6. датата на издаването му съвпада с датата на натоварване на продуктите, предназначени за внос в страната;

7. е изготвен само за един получател;

8. се отнася до предприятие по чл. 2, ал. 2;

9. е съставен и на български език;

10. е подписан от официалния ветеринарен лекар или от представител на официалния компетентен орган, чието име и длъжност са попълнени четливо с главни букви;

11. официалният здравен печат на страната по произход се различава по цвят от шрифта на документа;

12. информацията в сертификата съответства на информацията по приложение № 4.

Чл. 16. Физическа проверка се извършва, за да се установи дали продуктите:

1. отговарят на изискванията на Наредба № 1 от 2003 г. за здравните изисквания към животните при внос на говеда, овце, кози и свине и ветеринарно-санитарните изисквания при внос на продукти от животински произход за човешка консумация (ДВ, бр. 6 от 2003 г.);

2. могат да се използват съгласно предназначението, посочено в документите, които придружават пратката.

Чл. 17. (1) Физическата проверка се осъществява чрез:

1. органолептична проверка на мириса, цвета, консистенцията и вкуса (когато е възможно) на продукта, за да се провери наличието на отклонения, които правят продукта негоден за употребата, посочена във ветеринарния сертификат, като при това:

а) проверката трябва да обхване 1 % от отделните опаковъчни единици, пакети или пликове от пратката, но най-малко два и най-много десет;

б) при продукти в насипно състояние проверката се извършва върху най-малко пет отделни проби, взети от различни части на пратката;

в) за продуктите, предназначени за човешка консумация, проверката трябва да включва и измерване на температурата на продукта; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта;

г) пратката може да се разтовари на части, за да се установи, че всички нейни части са обхванати от проверката;

2. прости физически или химически тестове - рязане, размразяване, варене;

3. лабораторни изследвания за определяне на:

а) остатъци от техногенни замърсители;

б) патогенни микроорганизми;

в) контаминиране с вещества, опасни за хората, животните и околната среда;

г) доказателства за промяна.

(2) По време на проверката на продуктите ГВИ има право по собствена преценка да намали максималния брой на проверените проби по ал. 1, т. 1 или в зависимост от вида на продуктите и обстоятелствата може да извърши по-задълбочена и обхватна проверка особено при съмнения за отклонения от изискването за качество и безопасност на продуктите.

(3) На всяка пратка се извършва:

1. проверка на условията и транспортните средства с цел да се установи дали има недостатъци или нарушаване на хладилната верига;

2. сравняване на реалното тегло на пратката с посоченото във ветеринарния сертификат или документ;

3. проверка на опаковките и пликовете с цел да се установи дали отговарят на изискванията за опаковане на съответния вид продукт;

4. проверка на температурата и на температурния режим по време на транспортирането.

(4) Транспортните средства трябва да бъдат разтоварени само в следните случаи:

1. товаренето е извършено по начин, който не позволява достъп до цялата пратка при частично разтоварване;

2. проверките на пробите са показали несъответствия с изискванията за качество и безопасност;

3. ветеринарните проверки на предишна пратка със същия произход са били с незадоволителен резултат;

4. по искане на ГВИ.

Чл. 18. (1) При извършване на физическата проверка ГВИ взема проби от всяка пратка за изследванията по чл. 17, ал. 1, т. 3.

(2) Граничният ветеринарен инспектор информира органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) по местоназначение за изследването на пратките по ал. 1 и записва резултатите от изследването в сертификата по чл. 19, ал. 1.

(3) Когато се правят произволни лабораторни изследвания, които не могат да дадат незабавни резултати, и няма непосредствена опасност за здравето на хората и животните, пратката може да бъде освободена.

(4) Когато лабораторните изследвания са направени поради съмнение за нередности или предишните изследвания са дали положителни резултати, пратките не могат да бъдат освободени до получаването на резултатите от изследванията, които трябва да са отрицателни.

(5) Когато изследването се отнася до вещества или патогенен агент, които представляват директна или непосредствена опасност за здравето на животните или хората, ГВИ или органите на ДВСК по местоназначение могат да задържат пратката до получаване на резултатите от изследването.

(6) Граничният ветеринарен инспектор удостоверява, че проверката е завършена чрез затваряне и поставяне на официален печат на всички отворени опаковки и чрез повторно поставяне на пломба на всички отворени контейнери, като номерата на пломбите се записват и в сертификата по чл. 19, ал. 1, и в останалите документи, които придружават пратката.

Чл. 19. (1) След извършване на ветеринарните проверки ГВИ издава за всяка пратка с продукти ветеринарен сертификат съгласно приложение № 5.

(2) Ветеринарният сертификат по ал. 1 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. пристигнат до първия склад или до първото предприятие по местоназначение - когато пратките са поставени под режим внос.

(3) Ако пратката с продукти е разделена на части, правилата на ал. 1 и 2 се прилагат за всяка отделна част.

(4) Оригиналът на ветеринарния сертификат по ал. 1 се изпраща на митническите органи. Копие от сертификата се предоставя на вносителя или негов представител.

(5) Оригиналните документи по чл. 21 и копие от сертификата по ал. 1 се съхраняват на ГИВП минимум три години.

Чл. 20. Митническите органи дават митническо направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 19, ал. 1.

Чл. 21. (1) Всяка пратка с продукти, предназначена за внос в страната, трябва да се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, или друг оригинален документ, издаден от компетентен държавен орган.

(2) Заверено копие от документите по ал. 1 се предоставя на лицето, отговорно за товара след извършване на ветеринарните проверки.

(3) Митническите органи разрешават поставянето на продуктите под режим внос, при условие че са извършени ветеринарните проверки, издаден е ветеринарен сертификат по чл. 19, ал. 1 и са заплатени таксите за ветеринарен контрол съгласно тарифата по чл. 10, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 22. (1) Граничният ветеринарен инспектор е длъжен да изпрати до РВМС по местоназначение допълнителна информация за продукти, когато:

1. продуктите са предназначени за региони в страната, за които има специфични ветеринарномедицински изисквания;

2. резултатите от взетите проби за анализ не са известни, когато пратката напуска ГИВП;

3. вносът е разрешен за специфични цели.

(2) Информацията по ал. 1 се изпраща чрез компютъризираната система "Анимо".

(3) Всяка пратка с продукти по ал. 1, т. 1 и 3 се подлага на проверка на документацията и физическа проверка на ГИВП, през който се въвежда в страната.

(4) Когато се внася неодран дивеч с ценна кожа, той подлежи на проверка за идентичност и физическа проверка независимо от изследванията за остатъчни вещества в предприятието по местоназначение, които се провеждат от органите на ДВСК по местоназначение. Дивечът се транспортира до предприятието при условията по ал. 6 и в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 19, ал. 1.

(5) Резултатите от проверките и изследванията по ал. 4 се изпращат до ГИВП, през който е внесена пратката.

(6) Продуктите по ал. 1, т. 3 се транспортират от ГИВП до предприятието по местоназначение при спазване на следните изисквания:

1. транспортират се във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които се запечатват при напускане на ГИВП и остават под митнически надзор до предприятието по местоназначение съгласно Закона за митниците и в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 19, ал. 1;

2. граничният ветеринарен инспектор е длъжен да информира органите на ДВСК, които контролират предприятието по местоназначение, относно мястото на произход и за местоназначението на продуктите чрез системата "Анимо";

3. собственикът или управителят на предприятието уведомява ветеринарния лекар, който контролира предприятието, за пристигането на пратката;

4. в рамките на 15 дни от пристигане на пратката в предприятието ветеринарният лекар, който контролира предприятието, уведомява ГВИ, че пратката е пристигнала по местоназначение и е вписана в дневника на предприятието.

(7) Когато ветеринарният лекар по т. 4 уведоми ГВИ, че пратката не е пристигнала по местоназначение, ГВИ се обръща към митническите органи за разследване и откриване местоположението на пратката.

Чл. 23. (1) Когато пратки, предназначени за внос, пристигат по вода или по въздух на един ГИВП, а са предназначени да се въведат през друг ГИВП, пратките се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка на този ГИВП, от който трябва да се въведат.

(2) Когато на ГИВП, на който пратките пристигат и се прехвърлят директно от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище, или се разтоварват на кея или на пистата за кратко време, лицето, отговорно за товара, трябва да информира ГВИ на съответния пункт.

(3) В случая по ал. 2 и при съмнения за съществуващ риск за здравето на хората и животните се извършва проверка на документацията, която придружава пратката.

(4) Когато пратките се разтоварват по начин, различен от този по ал. 2, те се:

1. складират на митническата територия на едно и също пристанище или летище под контрола на ГВИ;

2. подлагат на проверка на документацията;

3. подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка, когато има риск за здравето на хората и животните.

Чл. 24. (1) Транзит на продукти през територията на Република България се разрешава при условие, че:

1. транзитът е предварително разрешен от органите на ГИВКК на ГИВП, на който продуктите ще бъдат представени за ветеринарна проверка;

2. продуктите идват от страна, от която вносът е разрешен, съгласно чл. 2, ал. 2 и са предназначени за друга страна;

3. собственикът или лицето, отговорно за товара, предварително се е задължило да приеме обратно пратката, ако страната на местоназначение откаже внос на продуктите, и да ги унищожи в съответствие с чл. 31, ал. 7.

(2) Пратките, които са представени за транзит на ГИВП, се придружават от документите по чл. 21, ал. 1 заедно с легализиран превод на оригинала.

(3) Пратките за транзит се подлагат на проверка на документацията и на проверка за идентичност. Тези проверки могат да не се извършват, когато продуктите се превозват по въздух или по море, при условие че:

1. пратката не се разтоварва; в този случай проверката на документацията обхваща проверка на бордовата документация;

2. пратката се прехвърля от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище; когато има риск за здравето на хората и животните, пратката се подлага на физически проверки.

(4) Пратката, която се превозва по шосе, с влак или по речен път:

1. се поставя под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците заедно с документите по чл. 21, ал. 1 и сертификата по чл. 19, ал. 1, който удостоверява пункта, от който пратката ще напусне територията на страната;

2. се транспортира в пломбирани транспортни средства или контейнери;

3. напуска страната от ГИВП за период не повече от 10 дни след напускане на входящия ГИВП.

(5) Граничният ветеринарен инспектор на входящия ГИВП посредством системата "Анимо" информира изходящия ГИВП, че е допуснал транзита на пратката с продукти.

(6) Граничният ветеринарен инспектор на изходящия ГИВП удостоверява в сертификата по чл. 19, ал. 1, че пратката с продукти е напуснала страната и изпраща копие от него до входящия ГИВП.

(7) Когато ГВИ на входящия ГИВП не бъде информиран за излизането на пратката от територията на страната съгласно ал. 6, той се обръща към митническите органи за разследване и откриване местоположението на пратката.

(8) Всички разходи по прилагане на този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или неговия представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване.

Чл. 25. (1) Граничният ветеринарен инспектор допуска внасянето на пратки в складове в свободна зона, свободен или митнически склад при следните условия:

1. лицето, отговорно за товара, предварително е декларирало крайното предназначение на пратката и дали продуктите отговарят или не на ветеринарномедицинските изисквания за внос в Република България;

2. складовете са одобрени от НВМС.

(2) Когато липсва декларация по ал. 1, т. 1, се счита, че продуктите са предназначени за внос.

(3) На ГИВП, от който се въвеждат, пратките по ал. 1 се подлагат на ветеринарните проверки, за да се провери дали отговарят или не на ветеринарномедицинските изисквания за внос.

(4) Физическа проверка се изисква само при съмнение за съществуването на риск за здравето на хората и животните в резултат на проверката на документацията, която е установила, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос.

(5) При пристигането си на ГИВП всяка пратка се придружава от документите по чл. 21, ал. 1.

(6) Внасянето на пратки в свободна зона, свободен или митнически склад се разрешава, при условие че при проверките по ал. 3 е установено, че са спазени ветеринарномедицинските изисквания за внос и това е удостоверено със сертификат по чл. 19, ал. 1.

(7) Внасянето в свободна зона, свободен или митнически склад на продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внос, се разрешава при следните условия:

1. продуктите произхождат от страни и региони на страни, от които вносът е разрешен съгласно чл. 2, ал. 2, и са предназначени за друга страна;

2. складовете в свободните зони, свободните и митническите складове са одобрени съгласно чл. 27 за съхранение на такива продукти;

3. продуктите се транспортират до и от свободната зона, свободния и митническия склад със сертификат по чл. 19, ал. 1;

4. граничният ветеринарен инспектор прави копия на документите по ал. 5, с които пратката с продукти пристига, и ги съхранява в ГИВП, а оригиналите остават с пратката;

5. продуктите се транспортират до складовете по т. 2 в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

6. продуктите пристигат до складовете по т. 2 най-късно 24 часа след изпращането им; когато пратките не са пристигнали в складовете в този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката.

(8) Ако ветеринарните проверки по ал. 3 покажат, че лицето, отговорно за товара, е дало невярна информация по ал. 1 относно продуктите, се прилагат разпоредбите на чл. 31.

(9) Пратки по ал. 1 не могат да бъдат внесени в свободна зона, свободен склад и митнически склад, ако не са пломбирани от митническите органи и ако има риск за здравето на хората и животните. Пломбите трябва да бъдат такива, че да се чупят при отваряне на превозното средство или контейнера.

(10) Когато пратка с продукти по ал. 7 се разделя на отделни части в склад в свободна зона, в свободен склад или в митнически склад, държавният ветеринарен лекар от ДВСК издава нов сертификат за всяка част от пратката. Всички нови сертификати съдържат препратка към оригиналния сертификат по чл. 19, ал. 1, който е придружавал продуктите до пристигането им в склада. Сертификатът по чл. 19, ал. 1 се съхранява от държавния ветеринарен лекар от ДВСК.

(11) Продуктите по ал. 7 напускат свободната зона, свободния и митническия склад, при условие че се изнасят в друга страна, превозват се до друг склад по чл. 28, ал. 1, т. 2 или се унищожават. Продуктите не могат да бъдат транспортирани до друг склад в свободна зона, свободен или митнически склад.

(12) В случаите по ал. 11 продуктите се:

1. изпращат в друга страна в съответствие с чл. 24, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 4 - 7;

2. превозват до склад по чл. 28, ал. 1, т. 2 под митнически надзор и със сертификат по образец от приложение № 6, в който са обозначени името и местоположението на склада;

3. транспортират до мястото за унищожаване след като се приведат в състояние, което ги прави негодни за човешка консумация.

(13) Превозването по ал. 12 се извършва във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които са запечатани и пломбирани от ветеринарните органи.

(14) Всички разходи по този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или негов представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване.

Чл. 26. (1) В складовете в свободни зони, свободните и митническите складове държавният ветеринарен лекар от ДВСК и лицата, работещи под негов контрол, са длъжни да:

1. извършват документална проверка на всяка пратка с продукти при пристигането й в склада;

2. извършват документална проверка и проверки за идентичност на пратките по време на съхранението им и преди напускането на склада с цел да се проверят произходът и местоназначението им;

3. проверят дали при разделянето на една пратка на части опаковките на отделните единици във всяка отделна част от пратката са непроменени;

4. извършват и физическа проверка на пратките, когато съществува риск за здравето на хората и животните;

5. уведомят при всяко изпращане на продукти ветеринарния лекар в склада по местоназначение чрез системата "Анимо";

6. в случай на продукти, които не отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за внос в България, отбелязват върху всяка отделна опаковъчна единица от пратката номера на съответстващия сертификат по чл. 19, ал. 1 с цел да се улесни нейното идентифициране;

7. не допускат съхранение на продуктите, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос, в същите помещения, в които се съхраняват продуктите, отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания за внос.

(2) Не се допуска пратките да напускат складовете без разрешение от държавния ветеринарен лекар.

Чл. 27. (1) Складовете в свободните зони, свободните и митническите складове се одобряват от НВМС при условие, че:

1. представляват затворено пространство с вход и изход и са под постоянен контрол от управата на склада; ако складът е разположен в свободна зона, цялата зона трябва да е под постоянен митнически контрол;

2. отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на такива продукти;

3. управителят на склада или негов представител води дневник, който осигурява проследяване на пратките и дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка; дневникът съдържа следните данни:

а) ежедневно регистриране на влизащите и излизащите пратки с продукти;

б) подробна информация за естеството и количеството на пратките с име и адрес на получателя;

в) за влизащи пратки - страна на произход, ГИВП на пристигане и ГИВП, през който пратката ще напусне територията на страната;

г) номера на сертификата по чл. 19, ал. 1 и сертификата по приложение № 5 на всяка пратка;

д) за излизащите пратки - регистрационния номер и адреса на склада на местоназначение по чл. 28, ал. 1, т. 2;

е) за излизащите пратки - плавателния съд или страната по местоназначение и ГИВП, през който пратката напуска страната;

4. са снабдени с помещения за съхранение и/или хладилници с оглед отделното съхранение на продуктите, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос;

5. имат подходящи помещения с факс и телефон, които да са на разположение на държавния ветеринарен лекар от ДВСК;

6. са под контрол на държавен ветеринарен лекар от ДВСК.

(2) Дневникът по ал. 1, т. 3 се съхранява най-малко 3 години.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба съставя списък на одобрените складове по ал. 1.

(4) Списъкът по ал. 3 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 28. (1) Снабдяването на кораби с продукти по чл. 25, ал. 7 за консумация от екипажа и пътниците се осъществява само от лица, получили разрешение от НВМС, които са длъжни да:

1. изпълняват разпоредбите на чл. 25, ал. 1 - 5, ал. 7, т. 1, 2, 5 и 6, ал. 9 и 14, чл. 26 и чл. 27, ал. 1, т. 2 - 4 и ал. 2;

2. притежават складови помещения, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на продукти и са одобрени от НВМС; когато помещенията са разположени в свободна зона, се прилагат изискванията по чл. 27;

3. не допускат продукти по чл. 25, ал. 7 за консумация в страната;

4. незабавно уведомяват държавния лекар от ДВСК при всяко пристигане на продукти в склада;

5. снабдяват само с продукти, които не подлежат на по-нататъшна обработка, освен ако продуктите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да:

1. доставят продуктите директно на борда на кораба или в специално одобрен склад на пристанището по местоназначение, като декларират, че продуктите няма да напуснат зоната на пристанището за друго предназначение;

2. информират ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят чрез сертификата по приложение № 5, и ГИВП по местоназначение за предстоящото изпращане на пратката и за датата на доставка на продуктите чрез копие на същия сертификат;

3. декларират, че продуктите са достигнали крайното си местоназначение, като представят сертификата по приложение № 6 на собственика на кораба или негов представител за подпис след доставянето на продуктите на борда на кораба; след подписа сертификатът се връща на ветеринарния лекар, който го е издал, като доказателство за извършената доставка;

4. водят регистър, който съхраняват най-малко три години, за всяко влизане и излизане на продукти от склада и за доставката им по местоназначение; регистърът трябва да дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка.

(3) Транспортирането по ал. 2, т. 1 от склада на произход до пристанището по местоназначение се извършва под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците. Транспортирането се извършва при следните условия:

1. продуктите се придружават от ветеринарен сертификат по образец от приложение № 6; сертификатът може да се използва за пратка, която съдържа продукти от няколко пратки с различен произход;

2. продуктите се транспортират в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

3. транспортните средства са пломбирани, като пломбите са такива, че се чупят при отваряне на превозното средство или контейнера.

(4) Пратките с продукти трябва да пристигнат до складовете по местоназначение най-късно 24 часа след изпращането им. Когато пратките не са пристигнали в складовете в този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката.

(5) Продуктите по чл. 25, ал. 7 при транспортиране от ГИВП до кораб се придружават от сертификат по чл. 19, ал. 1 и сертификат по приложение № 6.

(6) Лицата по ал. 1 снабдяват корабите за трансграничен морски транспорт с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, само ако продуктите се използват за хранене от екипажа и пътниците извън териториалните води на Република България.

(7) Граничният ветеринарен инспектор на пристанището, от което продуктите се доставят, е длъжен да уведоми ГВИ на пристанището по местоназначение. Уведомяването се извършва чрез системата "Анимо" непосредствено с изпращането на продуктите.

(8) Складовете по ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 са под постоянния контрол на държавен ветеринарен лекар.

(9) Когато лицата по ал. 1 не спазват изискванията по този член, НВМС им отнема полученото разрешение.

(10) Националната ветеринарномедицинска служба изготвя и обнародва списъка на лицата по ал. 1.

Чл. 29. Продукти, за които митническите направления са различни от тези в чл. 21 и чл. 25, ал. 6, се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка, при условие че не се унищожават или връщат обратно.

Чл. 30. (1) Пратки с продукти с български произход, изнесени извън митническата територия на Република България за дадена страна, но отказани от нея, отново се въвеждат в Република България при условие, че:

1. всяка пратка се въвежда отново с оригиналния ветеринарен сертификат, който придружава пратката, или от заверено негово копие заедно с подробно описание на причините за отказ и гаранции, че са спазени изискванията за съхранение и за транспорт и че продуктите не са преминали обработка;

2. при превозване на пломбирани контейнери пратката се придружава от декларация от превозвача, с която се удостоверява, че съдържанието им не е било разтоварвано или манипулирано;

3. продуктите се подлагат от ГВИ на проверка на документацията и на проверка за идентичност, а при риск за здравето на хората и животните - и на физическа проверка;

4. продуктите се транспортират директно до предприятието, където е издаден оригиналният ветеринарен сертификат, при условията на чл. 22, ал. 6.

(2) Граничният ветеринарен инспектор допуска повторното въвеждане на пратката, ако на ГИВП е получено писмено потвърждение от ГУ на НВМС за приемането й.

(3) При условията на ал. 1 и 2 продуктите се транспортират съгласно чл. 22, ал. 6 до предприятието по произход на продуктите във водонепропускливи транспортни средства, пломбирани от ГВИ, така че пломбата да се унищожи при отварянето на контейнера.

(4) Граничният ветеринарен инспектор информира чрез системата за обмен на информация "Анимо" органите на ДВСК по местоназначение за връщането на пратките с продукти.

(5) Разходите по този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или негов представител.

Чл. 31. (1) Пратки с продукти, които са въведени на територията на страната в нарушение на чл. 44 и 46 ЗВД, се отнемат в полза на държавата съгласно чл. 102 ЗВД.

(2) Когато при ветеринарните проверки, извършени на пратките по ал. 1, се установи, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внос, държавният ветеринарен лекар от ДВСК със съгласието на лицето, отговорно за товара, разпорежда:

1. изнасянето на пратките извън митническата територия на страната;

2. или незабавното унищожаване на пратките.

(3) Изнасянето на пратките извън митническата територия се извършва през същия ГИВП, през който са въведени, и със същото транспортно средство в срок до 60 дни от въвеждането. Пратките се изнасят за местоназначение, което лицето, отговорно за товара, е определило.

(4) До изнасянето на пратките или до потвърждаване на причините за изнасянето пратките се съхраняват под надзора на ГВИ и за сметка на лицето, отговорно за товара.

(5) Граничният ветеринарен инспектор поставя щемпел с надпис "невалиден за Република България" на ветеринарните сертификати и документите, придружаващи пратките, които се изнасят.

(6) Унищожаването на пратката се извършва, когато:

1. изнасянето на пратката е невъзможно или срокът по ал. 3 е изтекъл;

2. лицето, отговорно за товара, писмено декларира съгласието си за унищожаване.

(7) Унищожаване на продуктите се извършва на ГИВП под контрола на ГВИ или в най-близкия до ГИВП екарисаж, като продуктите се транспортират до там при условията на Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).

(8) Разпоредбите по ал. 3 - 7 не се прилагат за продукти, в чието ветеринарномедицинско разрешително за внос е указано, че са предназначени за преработка или унищожаване в екарисаж и при условие, че няма риск за здравето на хората и животните.

(9) Лицето, отговорно за товара, или негов представител поема всички разходи по този член относно процедурите по изнасянето, унищожаването или използването на продуктите за други цели.

Чл. 32. (1) Граничният ветеринарен инспектор или органите на ДВСК извършват допълнителни проверки, когато възникнат съмнения относно:

1. съответствието на въведените продукти с ветеринарно-санитарните изисквания; или

2. идентичността или действителното предназначение на продуктите; или

3. дадените гаранции в документите, придружаващи пратката.

(2) Продуктите по ал. 1 остават под надзора на органите на ДВСК до получаването на резултатите от проверките.

(3) Ако съмненията по ал. 1 се потвърдят, при следващо въвеждане в страната пратките с продукти със същия произход се прилагат разпоредбите на чл. 35.

Чл. 33. (1) Разпоредбите на чл. 1 - 32 не се прилагат за:

1. продукти, които са част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация, в количества, определени от НВМС, и произхождат от страни или райони на страни, от които вносът не е забранен;

2. малки пратки, които не са обект на търговия, в количества, определени от НВМС, и произхождат от страни или райони на страни, от които вносът не е забранен;

3. продукти на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната; когато тези продукти или отпадъци от тях се разтоварват, те:

а) се унищожават; или

б) се прехвърлят директно от едно международно транспортно средство в друго на същото пристанище или летище и под митнически надзор;

4. продукти, които са преминали термична обработка в херметически затворени кутии с Fо*, равно на 3 или повече от 3, и са в количества, определени от НВМС, и са:

а) част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация;

б) малки пратки, които не са предназначени за търговия;

5. продукти-мостри за изложби, при условие че не са предназначени за търговия и за тях има предварително издадено разрешение за тази цел;

6. предназначени за специални изследвания или анализи.

(2) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 5 и 6 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрол на органите на ДВСК или се изнасят извън територията на страната при условия, определени от същите органи.

Чл. 34. (1) При наличие на заразно заболяване по животните в дадена страна или поради други причини, които представляват сериозна заплаха за здравето на хората и животните, или при установяване на такава опасност по време на ветеринарните проверки на животни и продукти на ГИВП, НВМС предприема някои от следните мерки:

*Fо - времето, за което количеството на микроорганизмите в продукта се понижава до определеното от стерилизационния режим ниво или се постига пълното им унищожаване; изразява се в условни минути.

1. спира вноса и транзита от съответната страна или част от нея;

2. установява специални изисквания към продуктите, които пристигат от съответната страна;

3. увеличава честотата на физическите проверки на базата на лабораторни и други изследвания на продуктите.

(2) Когато при ветеринарните проверки възникне съмнение, че пратката с продукти представлява опасност за здравето на хората и животните, ГВИ предприема следните мерки:

1. отнема и унищожава пратката;

2. информира чрез системата "Анимо" другите ГИВКК и ГИВП за появилата се опасност.

Чл. 35. (1) Когато при ветеринарните проверки се установят сериозни или повторни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания за внос, ГВИ предприема следните мерки:

1. информира всички ГИВКК и ГИВП за вида на продуктите;

2. задържа следващите 10 пратки с продукти със същия произход и ги подлага на задълбочена проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка, включително вземане на проби и лабораторни изследвания по чл. 17, ал. 1, т. 3.

(2) Когато при проверките по ал. 1, т. 2 се потвърди несъответствие на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания за внос, се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 2.

(3) Допълнителните проверки по ал. 1, т. 2 се извършват и когато се установи превишаване на количеството остатъци съгласно Наредбата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологичноактивни субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (ДВ, бр. 94 от 2002 г.).