Държавен вестник, брой 35 от 16.IV

Правителството на Република България и правителството (изпълнителната власт) на Грузия, наричани по-нататък "договарящи страни",

водени от желанието да дадат своя принос за предотвратяване и противодействие на незаконната трансгранична миграция,

в стремежа си да улеснят обратното приемане и транзитното преминаване на лица, чието влизане и/или пребиваване на техните територии е незаконно,

при зачитане на основните права и свободи на човека, гарантирани от националните им законодателства и от международните договори, които са в сила за договарящите страни,

като имат предвид Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк,

в дух на сътрудничество и на основата на взаимността, се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на тази спогодба се използват следните определения:

1. "Чужденец" - лице, което не е нито български, нито грузински гражданин.

2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна за едно или повече влизания и пребиваване на нейната територия за определен срок.

3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на лицето да пребивава в страната. Разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за пребиваване на територията на дадена договаряща страна по време на разглеждането на молба за убежище, за разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране.

Член 2

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или въз основа на достоверно обосновано предположение се приеме за установено, че е гражданин на замолената договаряща страна. Същото се прилага и по отношение на лица, които след като са влезли на територията на молещата договаряща страна, са загубили гражданството на замолената договаряща страна или са освободени от нейно гражданство по тяхна молба, без да имат открита процедура по натурализация в молещата договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна приема отново по молба на другата договаряща страна и без особени формалности всяко лице, изведено от нейна територия по реда на ал. 1, ако в резултат на последващи проверки се установи, че към момента на извеждането то не е притежавало гражданство на замолената договаряща страна или ако неговата действителна самоличност не може да бъде установена и ако разпоредбите на чл. 6 и 7 на тази спогодба не са приложими спрямо него. В този случай договарящата страна, която е приела лицето, трябва да върне всички документи, получени от другата договаряща страна във връзка с първоначалното обратно приемане. За връщането на лицето и документите се съставя протокол.

Член 3

1. Гражданството на лице, което подлежи на обратно приемане по реда на чл. 2, ал. 1, се удостоверява чрез следните валидни документи:

- национален документ за самоличност;

- паспорт или заместващ го документ за пътуване със снимка (пасаван).

2. Предположението за гражданство се обосновава достоверно чрез:

- документ, посочен в предходната алинея, чийто срок на валидност е изтекъл преди не повече от 1 година към датата на получаване на молбата за обратно приемане;

- военна книжка или друг документ за самоличност на военнослужещ със снимка;

- друг официален документ, който способства да се установи самоличността на лицето (шофьорска книжка и др.);

- документ за консулска регистрация, удостоверение за гражданство или документ за гражданско състояние, издадени преди не повече от 6 месеца към датата на получаване на молбата за обратно приемане.

3. Искането за обратно приемане може да бъде обосновано и чрез:

- протоколирани показания на добросъвестни свидетели, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;

- други документи, които способстват за установяване на самоличността на лицето;

- фотокопия на документи, посочени в предходните алинеи;

- протоколирани обяснения на лицето, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;

- езика, на който говори лицето.

Член 4

1. Молбата за обратно приемане се изпраща в писмена форма и трябва да съдържа:

а) лични данни на лицето (фамилно име, лично име, дата и място на раждане, пол) и по възможност, предишно име, прякор или псевдоним и последно местожителство, както и всяка друга информация, която способства за установяване на неговата самоличност;

б) описание на паспорта или заместващия го документ за пътуване (номер, дата на издаване, срок на валидност, място на издаване, орган) и/или на останалите документи и факти, позволяващи да се удостовери или достоверно да се предположи гражданството на лицето;

в) 2 снимки (паспортен формат);

г) планиран маршрут, транспорт, дата и време на планираното обратно приемане, гранични контролно-пропускателни пунктове;

д) указания за необходимост от полицейски конвой и/или медицинско наблюдение; в случай че конвоят се осигурява от компетентните власти на молещата договаряща страна - лични данни на служителите, които ще конвоират лицето.

2. Молбата за обратно приемане се предава на компетентното дипломатическо или консулско представителство на замолената договаряща страна заедно с оригиналите на посочените в искането документи. За предаването/приемането на молбата и приложените документи се изготвя протокол.

Член 5

1. Отговорът на молбата за обратно приемане се дава в писмена форма в срок до 30 дни считано от датата на нейното представяне. Всеки отказ за обратно приемане трябва да бъде обоснован.

2. В случай че искането за обратно приемане се основава на документите, посочени в чл. 3, ал. 1, отговор на молбата за обратно приемане се дава в срок до 72 часа считано от датата на нейното представяне. Когато транспортът се осъществява по въздух, лицето, за чието обратно приемане е постигнато съгласие, се предава на компетентните власти на замолената договаряща страна с протокол за предаване/приемане.

3. В случай че замолената договаряща страна е приела представените документи и факти, чрез които е удостоверено или обосновано предположението за гражданството, за достатъчни и неоспорими и обратното приемане е планирано да се осъществи по изключение по суша, нейните дипломатически или консулски представителства издават документ за пътуване на лицето незабавно, но не по-късно от 5 дни след изтичане на срока, посочен в ал. 1.

4. В случай че представените документи и факти са недостатъчни и/или оспорими, компетентните консулски представители на замолената договаряща страна могат да поискат молещата договаряща страна да организира вземане на показания от въпросното лице във възможно най-кратък срок, както и да присъстват при вземането на показания.

5. Мястото и времето на вземането на показания се уточняват по взаимна договореност. Искането за организиране на вземане на показания и за присъствие на консулски представители на замолената договаряща страна следва да бъде изпратено в рамките на срока по ал. 1, а отговор на молбата за обратно приемане се изпраща в писмена форма в максимален срок от 14 дни считано от датата на вземане на показания.

6. Молещата договаряща страна следва да изведе лицето, за чието обратно приемане е постигнато съгласие, в максимален срок от 30 дни считано от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължен по взаимно съгласие в зависимост от необходимото време за отстраняване на пречки от правно или практическо естество.

Член 6

1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който е пристигнал на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна и чието влизане или пребиваване не отговаря на законодателните разпоредби на молещата договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности чужденци, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане и пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато притежават валидни визи или разрешения за пребиваване, издадени от компетентните власти на замолената договаряща страна, и отговарят на изискванията на националното й законодателство за влизане и пребиваване на чужденци.

3. Не съществува задължение за обратно приемане по силата на разпоредбите на ал. 2 на чужденци, по отношение на които молещата договаряща страна прилага безвизов режим за пътуванията.

4. Ако и двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване, отговорността се носи от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно.

Член 7

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности чужденци, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане и пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или достоверно обосновано предположението, че са пребивавали на територията на замолената договаряща страна.

2. Не съществува задължение за обратно приемане по реда на ал. 1 на:

а) чужденци, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанци в съответствие с Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева и допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк;

б) граждани на трети държави, имащи обща граница с държавата на молещата договаряща страна, както и на лица без гражданство и граждани на други държави, които пребивават постоянно на територията на такава трета държава;

в) чужденци, спрямо които молещата договаряща страна прилага безвизов режим за пътуванията;

г) чужденци, които са напуснали територията на замолената договаряща страна преди повече от 3 месеца считано от датата на получаване на молбата за обратно приемане;

д) чужденци, които замолената договаряща страна действително е върнала обратно в техните страни на произход или в друга трета държава;

е) чужденци, които преди или след излизането си от територията на замолената договаряща страна са получили виза или друго разрешение за влизане и пребиваване от компетентните власти на молещата договаряща страна;

ж) чужденци, които са получили транзитна виза от замолената договаряща страна на основата на притежавана валидна виза или разрешение за пребиваване от следваща транзитна страна или на основата на безвизов режим на пътуванията между такава следваща транзитна държава и държавата, с чийто документ са удостоверили своята самоличност.

Член 8

1. Влизането или пребиваването на чужденци на територията на замолената договаряща страна се удостоверява чрез щемпел, положен от граничните власти на замолената договаряща страна при влизане или напускане на нейната територия в документ за пътуване, или чрез равностойна индикация.

2. Предположението за влизане или пребиваване на чужденци на територията на замолената договаряща страна може да бъде обосновано чрез:

- транспортни документи;

- доказателства за услуги от хотели, болници и др.;

- протоколирани показания на свидетели, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;

- протоколирани показания на лицето, надлежно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна.

Член 9

1. Молбата за обратно приемане на чужденци се изпраща в писмена форма и трябва да съдържа:

а) лични данни на лицето (фамилно име, лично име, дата и място на раждане, пол) и по възможност предишно име, прякор или псевдоним и последно местожителство, както и всяка друга информация, позволяваща да бъде установена самоличността му;

б) описание (номер, дата на издаване, валидност, място на издаване, орган) и заверено фотокопие на паспорта или заместващия го документ за пътуване и/или на останалите основания, позволяващи да се обоснове задължението за обратно приемане и да се установи самоличността, под която лицето е пребивавало на територията на замолената договаряща страна;

в) 2 снимки (паспортен формат);

г) молби на лицето за получаване на убежище или за статут на бежанец и информация за резултатите от тяхното разглеждане;

д) планиран маршрут, транспорт, дата и време на планираното обратно приемане, гранични контролно-пропускателни пунктове;

е) указания за необходимост от полицейски конвой, специално медицинско или друго наблюдение; в случай че конвоят се осигурява от компетентните власти на молещата договаряща страна - личните данни на служителите, които ще конвоират лицето;

ж) декларация, че лицата отговарят на условията на чл. 6, ал. 1 и 2 или чл. 7, ал. 1 и че не са известни основания за отклоняване на молбата за обратно приемане по условията на чл. 7, ал. 2.

2. Молбата за обратно приемане по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 или чл. 7, ал. 1 се предава на компетентното дипломатическо или консулско представителство на замолената договаряща страна. За предаването/приемането на молбата и приложените документи се изготвя протокол.

3. Отговор на молбата за обратно приемане се дава в писмена форма в срок до 30 дни считано от датата на нейното представяне. Всеки отказ за обратно приемане трябва да бъде обоснован.

4. Молещата договаряща страна следва да изведе лицето, за чието обратно приемане е постигнато съгласие, в максимален срок от 30 дни считано от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължен по взаимно съгласие в зависимост от необходимото време за отстраняване на пречки от правно или практическо естество.

5. Чужденци, за чието обратно приемане е постигнато съгласие, се предават на компетентните власти на замолената договаряща страна с протокол за предаване/приемане.

Член 10

1. Всяка договаряща страна приема отново по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности всеки чужденец, изведен от нейна територия по реда на чл. 6, ал. 1 и 2 и чл. 7, ал. 1, когато в резултат на последващи проверки се установи, че към момента на извеждане от територията на молещата договаряща страна то не е отговаряло на условията, установени в раздел III на тази спогодба.

2. В случаите, в които се прилагат разпоредбите на ал. 1, договарящата страна, която е приела обратно такива лица, трябва да информира другата договаряща страна за причините за тяхното връщане и да предаде всички документи, получени от нея във връзка с процедурата по тяхното първоначално обратно приемане. За връщането на лицата и документите се съставя протокол.

Член 11

1. Всяка договаряща страна разрешава по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности транзитното преминаване през нейна територия на чужденци, които молещата договаряща страна експулсира с цел обратно приемане в тяхната страна на произход или в друга трета държава.

2. Молещата договаряща страна носи пълната отговорност за продължаване на пътуването на тези лица до страната - цел на пътуването, и ги извежда от територията на замолената договаряща страна, ако тяхното по-нататъшно пътуване не може да бъде продължено.

3. Молещата договаряща страна осигурява транспортни документи, документи за пътуване до страната - цел на пътуването, и необходимите разрешения за транзитно преминаване през териториите на следващите транзитни държави и за обратно приемане в държавата - цел на пътуването.

4. При прилагането на тази спогодба договарящите страни полагат усилия да извеждат въпросните лица с предимство към тяхната страна на произход.

Член 12

1. Молбата за разрешаване на транзитно преминаване се предава пряко между компетентните служби на договарящите страни.

2. Молбата трябва да съдържа данни за:

a) самоличността, документите за пътуване и гражданството на лицето, както и за мотивите на мярката за експулсиране;

б) планираните дата на пътуване, транспортни средства и график на движение през териториите на замолената договаряща страна и на следващите транзитни държави;

в) декларация, че обратното приемане в държавата - цел на пътуването, е осигурено и че не са известни основания за отклоняване на молбата за транзитно преминаване по реда на чл. 13;

г) необходимостта от полицейски конвой и медицинско наблюдение, както и в случай че полицейският конвой се осигурява от молещата договаряща страна - личните данни на служителите, които ще конвоират лицето.

Член 13

По реда на тази спогодба може да бъде отказано транзитно преминаване при експулсиране на лице, което е:

- изложено на опасност от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена обществена група или политически убеждения в страната - цел на пътуването, и/или в следваща транзитна държава;

- нежелано на територията на замолената договаряща страна и/или което представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред и здраве.

Член 14

1. При необходимост компетентните власти на договарящите страни провеждат консултации по прилагането на тази спогодба. Молбата за консултации се предава по дипломатически път.

2. Компетентните власти на договарящите страни обменят статистическа и оперативна информация за незаконната трансгранична миграция и си сътрудничат при изготвянето на анализи и прогнози в тази област.

3. Доколкото въз основа на тази спогодба се предават лични данни, като се спазват валидните за всяка договаряща страна правни разпоредби, допълнително се прилагат следните правила:

a) Използването на данните от получателя се допуска само за постигане на целите на тази спогодба и само при условията, указани от договарящата страна, която ги е предоставила.

б) По молба на службата, която е предоставила данните, получателят я уведомява за използването на предадените данни и за постигнатите чрез тях резултати.

в) Лични данни могат да се съобщават само на служби, които са упълномощени да изпълняват тази спогодба.

г) Доколкото националното законодателство на получателя налага отклонения от т. "а" и "в", те се нуждаят от съгласието на предаващата договаряща страна, което може да бъде дадено генерално за тези отклонения в международноправно обвързваща форма. По-нататъшно предаване на данните на други служби и използването им за цели извън посочените могат да се осъществяват само с предварително съгласие на предаващите ги служби.

д) Предаващата лични данни служба е длъжна да следи за тяхната вярност и доколко те са необходими за постигане на целите, които се преследват с тяхното предаване. В случай че са предадени неверни данни или такива, които не подлежат на предаване, то получателят следва незабавно да бъде уведомен за това. Той е длъжен да извърши поправка или да унищожи данните.

е) По искане на засегнатото лице то следва да бъде уведомено за предадените негови лични данни и за целта, за която е предвидено да бъдат използвани. Не съществува задължение за уведомяване, ако се установи, че общественият интерес от несъобщаването на информацията превишава интереса на засегнатото лице от нейното получаване. По принцип правото на засегнатото лице да получи информация за наличните за него данни се урежда от вътрешното законодателство на договарящата страна, на чиято територия се представя искането.

ж) Изпращащата и получаващата служба са длъжни да заведат в архив предаването и получаването на лични данни по реда на тази спогодба.

з) Изпращащата и получаващата служба са длъжни да защитят предадените лични данни срещу неправомерен достъп, неправомерно изменение и неправомерно разгласяване.

Член 15

1. Молещата договаряща страна е длъжна да уведоми другата договаряща страна дали лице, за чието обратно приемане или транзитно преминаване е постигнато съгласие, е необходимо да бъде конвоирано.

2. Когато конвоят се осигурява от молещата договаряща страна, служителите, осъществяващи конвоя, влизат без визи на територията на замолената договаряща страна, когато са вписани в протокола за предаване.

3. Когато транзитното преминаване е свързано с трансфер на летище, намиращо се на територията на замолената договаряща страна, или с влизане на нейна територия, полицейският конвой се осигурява от замолената договаряща страна.

4. В случаите на летищен трансфер при транзитно преминаване лицето, което се експулсира, няма право да напуска транзитните зали и международната зона на летищата на замолената договаряща страна.

5. Когато експулсирането с цел обратно приемане от замолената договаряща страна или транзитното преминаване се осъществяват на борда на въздухоплавателни средства, принадлежащи на авиокомпания на замолената договаряща страна, полицейският конвой се назначава по принцип от нейните компетентни власти.

Член 16

1. Разходите, свързани с обратно приемане на лица, в това число и разходите за полицейски конвой, както и разходите, свързани с пребиваването, транспорта и полицейския конвой при връщане на лица по реда на чл. 2, 6, 7 и 10, се поемат от молещата договаряща страна.

2. Разходите, свързани с транзитно преминаване при експулсиране на лица на територията на замолената договаряща страна, в т.ч. разходите за полицейски конвой, както и разходите за тяхното евентуално повторно приемане, се поемат от молещата договаряща страна.

Член 17

Преди влизане в сила на тази спогодба всяка от договарящите страни уведомява другата по дипломатически път за:

- граничните контролно-пропускателни пунктове, които могат да бъдат използвани за обратно приемане и за транзитно преминаване при експулсиране;

- компетентните служби, на които е възложено изпълнението на тази спогодба.

Член 18

1. Разпоредбите на тази спогодба не отменят задълженията, произтичащи от други международни договори за екстрадиция, за трансфер на осъдени лица, за правна помощ по наказателни дела, както и за обратно приемане и/или за транзитно преминаване при експулсиране, които са в сила за всяка от договарящите страни.

2. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, и Протокола за статута на бежанците, съставен на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк.

3. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на международните договори за защита правата на човека, които са в сила за всяка от договарящите страни.

Член 19

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила след изтичането на 30 дни считано от датата, на която е получена втората от нотите, с които договарящите страни се уведомяват взаимно за изпълнението на изискванията на националните им законодателства за влизане в сила на спогодбата.

2. Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба с писмено предизвестие, изпратено по дипломатически път.

3. Всяка договаряща страна може да спре временно действието на тази спогодба с писмено предизвестие, изпратено по дипломатически път, с изключение на разпоредбите, уреждащи обратното приемане на граждани на договарящите страни, по причини, свързани със защита на националната сигурност, обществения ред или здравето на населението. Спирането влиза в сила от датата на получаване на уведомлението от другата договаряща страна или от друга дата, посочена в уведомлението. Договарящите страни се уведомяват по дипломатически път за отпадане на основанията за временното спиране на действието на тази спогодба и за възстановяването на нейното действие.

4. Прекратяването на тази спогодба влиза в сила след изтичането на 30 дни считано от датата на получаване на съответното писмено предизвестие.

Подписана в гр. Тбилиси на 27 март 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, грузински и английски език, с еднаква валидност на текстовете. В случай на различия при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.