Държавен вестник, брой 78 от 28.IX

Чл. 1. Този правилник се прилага при изпълнение на монтажа на закрити и открити електрически уредби за напрежение до 400 kV, електрически машини, пусково-регулираща и защитна апаратура, електрообзавеждане на кранове, асансьори и други подемно-транспортни устройства, електрически осветителни инсталации, електрически силови и други инсталации за напрежение до 1000 V (променлив и постоянен ток), кабелни линии за напрежение до 110 kV включително, всички видове токопроводи и въздушни електропроводни линии до 400 kV включително.

Чл. 2. Правилникът не се прилага за монтажа на контактните мрежи на електрифицирания транспорт, за който се прилагат "Норми и правила за електрификация на железопътни линии".

Чл. 3. (1) При изпълнение на електромонтажните работи, освен изисквани-ята на този правилник, се спазват и изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби (ПУЕУ), Правилника за безопасността на труда при експлоатацията на електрически уредби и съоръжения, Правилника за безопасност при извършване на взривни работи, Правилата и нормите за подземни и надземни улични проводи и съоръжения, Противопожарните строително-технически норми (ПСТН) и нормативните актове по организация и изпълнение на строителните и монтажните работи, по безопасност и хигиена на труда, съответните държавни стандарти и други нормативни разпоредби по строителството.

(2) Електромонтажните работи се изпълняват в съответствие с изискванията на работния проект, РПОИС и технологиите за изпълнение.

(3) Посочените в отделните глави и раздели на този правилник технически изисквания и допустими отклонения се отнасят за случаите, когато същите не са посочени в документите по ал. 2.

Чл. 4. (1) Редът и начинът за приемане, съхраняване и предаване на електрооборудването и материалите за монтаж са съгласно Наредба № 7 за проучване и доставка на машини и съоръжения към Правилника за капиталното строителство (ПКС).

(2) Приемането и съхранението на електрооборудването, кабелите и материалите на склад са съгласно изискванията на съответните стандартизационни документи.

(3) Складовете, навесите, стелажите и откритите площадки за съхраняване на електрооборудването се осигуряват със стационарни или подвижни товаро-подемни механизми за разтоварване, подреждане, преместване и натоварване на електрооборудването.

(4) Пътищата към складовете трябва да осигуряват целогодишен достъп на автотранспортните средства.

(5) В складовете се поставят таблици с описание на възлите на съхраняваното електрооборудване. При откритите складове тези таблици се поставят или на специални колчета, или на най-високия детайл.

(6) При съхраняване в открити складове или помещения, които нямат подове, електрооборудването (независимо от опаковката) се поставя на подложки.

(7) При открити и полускрити складове поставянето и защитата на електрооборудването се извършват по такъв начин, че върху него да не се задържа влага.

(8) При съхраняване на електрооборудването и детайлите с големи размери и тегло, освен спазване изискванията на стандартизационните документи, се вземат и мерки за изключване на възможността за пречупване или деформация, както и възможността за тяхното случайно преместване или падане.

(9) Сроковете за съхраняване на електрооборудването, приборите и апаратите не трябва да превишават сроковете, установени със стандартизационните документи или други действащи нормативни актове.

(10) В случаите на продължително съхранение на електрооборудването на склад всички консервирани детайли и части периодично се проверяват, ревизират или разконсервират в срокове, предвидени в документацията за доставка на оборудването и неговото съхранение, а при липса на такива - не по-рядко от един път на година.

(11) Съхраняването в открити складове, под навеси или в закрити неотопляеми складове, контролните проверки, отварянето, възстановяването на консервационната смазка и реконсервацията на електрооборудването се извършват при сухо време и температура над нулата, като се вземат съответните мерки за отстраняване на възможността в отвореното и проверявано оборудване да попадне прах, пепел или да се получат атмосферни замърсявания.

(12) При нарушаване на режима за съхраняване на консервираното оборудване и установяване на отклонения се постъпва съгласно изискванията на Наредба №7 на ПКС.

Чл. 5. (1) Приемането на сградите, съоръженията и специалните електротехнически помещения от строителната организация за монтаж на електрооборудването се извършва съгласно ПКС.

(2) На монтажната организация се забранява да пробива отвори и канали след приемане на сградата за монтаж на електрическите инсталации.

Чл. 6. Изработените от строителните и другите специализирани организации стоманобетонни стълбове за въздушни електропроводи, мачти за външно осветление, стоманобетонни портали за открити подстанции, сборни фундаменти за въздушни електропроводи и др. се снабдяват с удостоверение за качество.

Чл. 7. Изтеглянето на проводниците при скрити сменяеми инсталации в канали и тръби се извършва преди окончателното боядисване на стените или облепване с тапети.

Чл. 8. Изкопите за кабели в земя се подготвят напълно съгласно проекта преди започване на полагането им.

Чл. 9. Преди започване на монтажа на електрооборудването на открити разпределителни уредби (ОРУ) се изпълняват всички видове строителни работи съгласно проекта, като допълнително се изпълняват монтажът и нивелирането на всички метални и стоманобетонни конструкции на всички фундаменти под оборудването.

Чл. 10. Трансформаторната работилница, когато се предвижда такава, трябва да е завършена съгласно проекта, както и системата на маслените тръбопроводи на подстанцията и резервоарите за масло до започване на прегледа на трансформаторите и монтажа на прекъсвачите. Вътрешната температура на въздуха в работилницата през зимния период трябва да е съгласно проекта, но не по-ниска от 15 °С.

Чл. 11. Всички строителни и монтажни и довършителни работи в машинните зали трябва да са завършени съгласно проекта преди започване на монтажа на токоизправителите.

Чл. 12. Допълнителните натоварвания на строителната конструкция, когато липсват указания в проекта, предварително се съгласуват писмено с представители на изпълнителя на строителната част на обекта. При прилагане на допълнителни натоварвания (след съгласуване) монтажната организация осигурява строителните конструкции от повреди съобразно предписанията.

Чл. 13. (1) Всички подготвителни работи, като рязане, пробиване, огъване, както и приготвяне на отделни метални изделия, се извършват в подготвително-комплектовъчни бази (ПКБ).

(2) Забранява се пробиване на отвори в оборудването и електроконструкциите (пултове, табла, кутии, шкафове и др.) с помощта на електрозаваръчни апарати.

(3) Обработката на стоманени тръби, профили и листова стомана, обработката и заварката на алуминиеви шини се извършват на технологични линии в ПКБ.

Чл. 14. При полагането на кабелните линии се спазват изискванията на чл. III-2-19, чл. III-2-20, чл. III-2-22 и чл. III-2-23 от ПУЕУ.

Чл. 15. Преди полагането на кабелите се прави външен оглед и се проверява състоянието на изолацията посредством мегаомметър 1000 V при кабели за напрежение до 1 кV и мегаомметър 2500 V - над 1 кV.

Чл. 16. (1) Преходите при полагането на кабелите се изпълняват съгласно проекта.

(2) В случай, че в проектите липсват изисквания при преход от изкопи в сгради, тунели и др., както и през вътрешни стени, кабелите се изтеглят в тръба, на двата края на която се поставят входове (айферунги), предпазващи ги от срязване и механични повреди.

(3) При преминаване на външни стени кабелите трябва да са с наклон към страната на изкопа. След полагането на тръбите отворите им се затварят с лесно пробиваем негорим или трудно горим материал (азбест, шлакова вата и др.) съгласно ПСТН. Не се допуска проникването на вода през тръбите и отворите в стените на изкопа, в сградата, в тунела.

Чл. 17. При полагане на кабели се спазват предписанията на проекта. В случай, че няма такива изисквания, вътрешният радиус на огъване на кабелите, в зависимост от външния му диаметър, е, както следва:

1. 25 Д - за силови едножилни кабели с импрегнирана хартиена изолация в оловна обвивка, бронирани и небронирани, както и за маслонапълнени кабели за ниско или средно налягане;

2. 20 Д - за силови многожилни кабели с импрегнирана хартиена изолация в алуминиева обвивка, бронирани и небронирани;

3. 15 Д - за силови многожилни и за контролни кабели с импрегнирана хартиена изолация, бронирани и небронирани;

4. 10 Д - за силови и контролни кабели с гумена изолация в оловно или полихлорвинилова обвивка, бронирани;

5. 6 Д - за кабелите по т. 4, но небронирани.

Чл. 18. Вътрешният радиус на огъване на кабелите, непосредствено до крайните кабелни муфи, трябва да е в съответствие с чл. III-2-25 от ПУЕУ.

Чл. 19. Когато закрепването на крайните кабелни муфи не е посочено в проекта, точката на закрепване не може да е на повече от 0,5 m от мястото на влизането на кабела в муфата.

Чл. 20. Допустимата денивелация между двата края на положен кабел, когато не е посочена в проекта, е съгласно табл. 1.

Таблица 1

* Без ограничения.

Чл. 21. Посочените в табл. 1 най-големи денивелации са приложими за случаите, когато не се употребяват спиращи муфи.

Чл. 22. (1) Полагане на кабелни линии при ниска температура без предварително подгряване, ако не е предписано в проекта, се допуска в случаите, когато температурата на въздуха в течение на 24 часа до началото на полагането не е била по-ниска от:

1. 0°С - за кабели с хартиена изолация в оловна, алуминиева или полихлорвинилова обвивка за напрежение до 35 кV;

2. 7°С - за кабели с гумена изолация в оловна или полихлорвинилова обвивка, асфалтирани и с броня, независимо от напрежението;

3. 15 °С - за небронирани кабели с гумена изолация с полихлорвинилова обвивка;

4. 20 °С - за небронирани кабели с гумена изолация в гола оловна обвивка.

(2) При температура на въздуха, по-ниска от 0°С, полагането на кабели с хартиена изолация с нормална и обединена импрегнация, както и с полихлорвинилова изолация, се допуска само след предварително подгряване на кабела преди полагането и изпълнение в кратки срокове. Времето, за което се полагат кабелите, в зависимост от температурата, е, както следва:

1. от 0°С до минус 10°С - в течение на 60 min;

2. от минус 11°С до минус 19 °С - в течение на 40 min;

3. от минус 20°С и по-ниски - в течение на 30 min.

Чл. 23. При заземяване металната обвивка и бронята на кабелите, когато не е посочено в проекта, се съединяват както помежду си, така и с корпуса на муфата, когато те са метални. Сечението на заземяващите проводници, които задължително трябва да са медни и многожилни, е посочено в табл. 2.

Таблица2

Чл. 24. Забранява се употребата на трижилни кабели, при които алуминиевата обвивка се използва като работна нула, за всички категории взривоопасни помещения и в случаите, когато токът в нулевия проводник при нормални условия не надвишава 75 % от фазния ток.

Чл. 25. В пожароопасни и взривоопасни помещения и в ОРУ кабелите се монтират съгласно изискванията на ПУЕУ и ПСТН.

Чл. 26. При изграждане на кабелни линии непосредствено в земята се спазват изискванията, посочени в раздел IX от ПУЕУ.

Чл. 27. (1) При полагане на кабели в канали, тунели, производствени помещения и колектори се спазват изискванията, посочени в раздел XI от ПУЕУ.

(2) Разстоянието между опорните конструкции на хоризонталните участъци на трасето трябва да е съгласно табл. III-2-1 от ПУЕУ. Полагането на хоризонтални негорими прегради между кабелите се извършва съгласно изискванията на ПСТН.

Чл. 28. Между небронирани кабели с гола оловна или алуминиева обвивка и носещите конструкции, както и в местата на закрепване на кабелите, се поставят меки подложки от трудногорим материал. В местата на закрепване на кабела, между него и закрепващата скоба се поставя подложка.

Чл. 29. Между кабели с гола алуминиева обвивка, тухлени измазани или бетонни стени се оставят разстояния съгласно проекта. Същите кабели може да се полагат направо без разстояния върху боядисани с боя стени.

Чл. 30. В колекторите съвместното полагане на силови, контролни, телефонни кабели, пожароизвестителни и пожарогасителни инсталации, водопроводи, топлопроводи и въздухопроводи се извършва съгласно чл. III-2-131 от ПУЕУ и ПСТН.

Чл. 31. При полагането на кабели в бетонни блокове и тръби се спазват изискванията на раздел Х от ПУЕУ.

Чл. 32. Маслонапълнените еднофазни кабели за ниско и средно налягане се полагат само в азбестоциментни тръби или в други тръби от немагнитен материал. Всяка фаза се полага в отделна тръба.

Чл. 33. Кабелните блокове преди засипването им със земя се приемат с акт образец № 12 на Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС. При приемането се проверява и правилното прилагане на блоковете (праволинейност), устойчивостта на снадките, качеството на хидроизолацията, разстоянието от повърхността на блоковете до терена.

Чл. 34. Каналите на кабелните блокове и тръби, изходите от тях, както и техните съединения, да са с обработена и почистена повърхност за предпазване от механични повреди на кабелите при изтеглянето им.

Чл. 35. Кабелите, преди изтеглянето им в блоковете и тръбите, се покриват със смазки, несъдържащи вещества, вредно действащи на материала на обвивката.

Чл. 36. При подводно пресичане на реки, канали и др. с кабелни линии кабелите се полагат съгласно изискванията, посочени в раздел XIII от ПУЕУ.

Чл. 37. При полагане на маслонапълнени кабели с ниско или средно налягане във вода с дълбочина 5-15 m и скорост на течението, не по-голяма от 1 m/s, когато не е предвидено в проекта, разстоянието между отделните фази (без специално укрепване между тях) да е най-малко 0,5 m, а между крайните кабели от паралелно положени линии - най-малко 5 m.

Чл. 38. Кабелните естакади се поставят на разстояния, както следва:

1. до стени на сгради с отвори - 4±0,5 m;

2. до пожароопасни външни съоръжения - 5±0,5 m;

3. до взривоопасни външни съоръжения - извън взривоопасната им зона.

Чл. 39. Преминаването на кабелни естакади под и над тръбопроводи с леснозапалими и горими течности се извършва съгласно изискванията на ПСТН.

Чл. 40. (1) Съединяването и обработването на краищата на медните и алуминиевите жила на кабелите се извършва съгласно проекта.

(2) Кабелната обувка или пресованият съединител трябва да са правилно избрани за съответното сечение на жилото.

(3) Диаметърът на отвора на кабелната обувка трябва да съответства на диаметъра на контактния болт или шпилка.

(4) Поансоните и матриците на инструмента за пресоване трябва да съответстват на диаметъра на пресовия съединител или кабелната обувка.

Чл. 41. При преминаване на кабелите от проходимия тунел в полупроходим съединителната муфа се монтира в проходимия тунел.

Чл. 42. Съединяването на кабелите за всички напрежения, положени в блокове, се изпълнява със съединителни муфи, разположени в шахтите.

Чл. 43. След съединяването на гъвкави кабели с каучукова изолация за напрежение, по-високо от 1000 V, се прави гореща вулканизация и се нанася покритие от влагоустойчив лак.

Чл. 44. Жилата на кабели с импрегнирана хартиена изолация, излизащи от кабелните глави или разделки, се херметизират по подходящ начин, посочен в проекта.

Чл. 45. Жилата на каучукови кабели, излизащи от кабелни глави или сухи разделки, се предпазват по начини, посочени от заводите-производители.

Чл. 46. (1) Небронираните кабели с оловни и алуминиеви обвивки не подлежат на боядисване.

(2) Съединителните кабелни муфи (освен епоксидните) и защитните кожуси, монтирани в почва или вода, когато това не е предвидено в проекта, трябва да са покрити с асфалт-лак.

Чл. 47. Табелките за кабели, положени в почви, тръби и блокове, се поставят в крайните точки на крайните кабелни муфи, в шахтите и при съединителните муфи.

Чл. 48. Марките на положените на открито кабели в канали, тунели, производствени помещения и др. се поставят както по чл. 47 и в местата на изменение на направлението на трасето, от двете страни на проходите през междуетажни-те прегради, в местата на влизане или излизане, в траншеите, каналите, тръбите, блоковете и други кабелни съединения.

Чл. 49. Означенията на етикетите за подземни кабели и в помещения с вредно действащи среди се изпълняват чрез щамповка. В останалите случаи се допуска нанасяне на означението с неизтриваща се боя.

Чл. 50. Етикетите се закрепват с пластмасова лента или стоманена поцинкована тел.

Чл. 51. При въздушни електропроводни линии (ВЛ) за напрежение до 1000 V работите по изместване и преустройство на постоянни или временни съоръжения, намиращи се по тяхното трасе или близо до него и представляващи препятствие за извършване на строителството или експлоатацията им, се извършват съгласно проекта до завършване на строителните и монтажните работи.

Чл. 52. Направата на изкопи за основа на стълбовете на ВЛ се извършва съгласно размерите, дадени за различните типове в Номенклатурата за типове стоманобетонни центрофугални и вибрирани стълбове за мрежи с НН, която е неразделна част от БДС 4350.

Чл. 53. Направата на изкопи за основи на стълбовете трябва да следва точно оста на трасето на ВЛ.

Чл. 54. Стоманобетонните стълбове, които се използват за въздушни електропроводни линии до 1000 V, трябва да отговарят на изискванията на БДС 4350.

Чл. 55. При изправяне на стълбове, ако в изкопите има много големи камъни, се допуска изместването на стълба с 2-3 m напред или назад при условие, че стълбът не е ъглов, като се спазва той да е в оста на трасето.

Чл. 56. (1) След изправяне на стълбовете те се поставят окончателно в отвесно положение, след което се връзват с обтяжки до втвърдяването на бетона.

(2) Отклонението на стълбовете от вертикалното им положение спрямо направлението на линията или перпендикулярно на трасето не може да надминава 1 сm на 1 m.

Чл. 57. Окончателното укрепване на стълбовете в изкопа се извършва, като изкопът се засипва с добре трамбовани пластове пръст с дебелина 20 сm всеки.

Чл. 58. Монтажът на изолаторите, конзолите и подпорите към тях се извършва преди изправянето на стълбовете.

Чл. 59. Преди монтажа изолаторите се оглеждат подробно, като по тях не се допускат пукнатини, отчупвания и повреди на глазурата. Не се допуска почистването им с метални инструменти.

Чл. 60. Изолаторите се закрепват неподвижно към куките или конзолите. Оста им трябва да е вертикална. Допуска се при рекордоманни отклонения техният монтаж да се извършва с наклон 45° спрямо вертикалата.

Чл. 61. (1) Не се допускат съединения на проводници в местата на пресичане на ВЛ с различни съоръжения.

(2) Не се допуска заваряване на едножични проводници.

(3) Съединение със съединителна връзка се допуска както за едножични, така и за многожични проводници, като алуминиевите и стоманените проводници се съединяват поотделно.

Чл. 62. В местата на отклонение на ВЛ, кръстосване на проводници и др., когато се изисква окачване на един изолатор на няколко проводника, се употребяват многошийкови или специални изолатори.

Чл. 63. Защитата от пренапрежение и заземяването се извършва съгласно изискванията, посочени в раздел VII от ПУЕУ.

Чл. 64. Проводниците и арматурата за ВЛ трябва да отговарят на изискванията на раздел IV от ПУЕУ.

Чл. 65. (1) Разстоянието от входните изолатори, монтирани на стената, до повърхността на земята да е най-малко 2550 сm.

(2) Разстоянието между проводници на входа и от тях до най-издадените части на сградите (стрехи на покриви и др.) трябва да е най-малко 200 mm.

Чл. 66. При пресичане и сближаване на ВЛ се спазват изискванията, посочени в раздел IX от ПУЕУ и ПСТН.

Чл. 67. Въздушните линии за улично осветление се изпълняват при спазване изискванията за електропроводни линии с напрежение до 1000 V.

Чл. 68. На отклонението от кабелния вход към осветителното тяло в долната част на стълба, когато е предвидено по проект, се монтира предпазител.

Чл. 69. (1) Монтирането на осветителни тела за улично осветление върху стълбовете на контактните мрежи на електрифицирания транспорт, кабелите, кутиите и проводниците се изпълнява съгласно проекта.

(2) Опорите за лампите за улично осветление се разполагат на тротоарите или разделителните и зелени ивици, когато не е посочено в проекта, на разстояние от 0,5 до 1,0 m от лицевата страна на бордюра съгласно Правила и норми за планиране на населените места (ПНПНМ), като допустимото минимално разстояние, до което могат да се доближат, е 0,3 m от бордюра.

(3) На територията на промишлени предприятия разстоянието от опорите за външно осветление до пешеходните пътеки не може да е по-малко от 0,6-1 m.

Чл. 70. Трасетата на въздушните електропроводни линии над 1000 V, съгласувани с всички заинтересувани ведомства и отбелязани с репери и пикети на отделните стълбове съгласно проекта, се предават на монтажната организация с акт образец № 5 съгласно Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС.

Чл. 71. За преминаване по трасетата на линиите с напрежение 110-400 kV, както и за осигуряване на достъп до тях, се спазва чл. III-4-7 от ПУЕУ.

Чл. 72. Широчината на просеките в горските насаждения трябва да отговаря на изискванията, посочени в раздел X, глава III-4 от ПУЕУ.

Чл. 73. Просеките се почистват съгласно проекта от отсечени дървета, клони и др., които се изнасят на разстояние, не по-малко от оста на ВЛ: за напрежение до 220 kV - 15 m, а за 400 kV - 20 m.

Чл. 74. Не се разрешава изсичането на храсти в ронливи почви, стръмни скатове и на места, в които текат буйни води. В тези случаи се спазва необходимата височина съгласно проекта на проводниците на ВЛ над съответните площи.

Чл. 75. Размерите на изкопите при карирането им в тяхната дълбочина по отношение на центъра (централното колче) на стълба се определят съгласно проекта.

Чл. 76. Размерите на изкопите за монтажните фундаменти съгласно проекта трябва да са по-големи от самите фундаменти с не повече от 150 mm за всяка страна. В терени с високи подпочвени води размерите на изкопите може да се увеличават за извършване на монтаж на укрепващи преградни устройства или при изкопаване на странични ями за изпомпване на водата съгласно чл. 85.

Чл. 77. При дълбочина на изкопите, по-голяма от допустимата, съгласно изискванията за техническа безопасност, последните се изпълняват с откоси или с укрепване.

Чл. 78. При извършване на изкопните работи се следи и контролира състоянието на почвата и стените на изкопите. Ако е необходимо, се вземат мерки за тяхното укрепване.

Чл. 79.(1) При направа на изкопите с машини, за да не се нарушава структурата на почвата в основата им, дълбочината на изкопа се прави със 100-200 mm по-малка от проектната. Не се разрешава направата на изкопи с дълбочина, по-голяма от проектната.

(2) При фундаменти, състоящи се от няколко отделни крака, ако дълбочината на направения изкоп е по-голяма от проектния (до 100 mm) или ако изкопът е неравен, се допуска изравняването да се осъществява посредством насипване на слой от пясък или чакъл (до 100 mm), който слой да е трамбован.

Чл. 80. При положение, че в проекта и РПОИС не са дадени подробни изисквания, недоизкопаният от машините слой на изкопа се отстранява непосредствено преди полагане на фундаментите. Отделните изкопи се изравняват до необходимото ниво посредством доизкопаване на дъната им. Насипване на пръст за изравняване се допуска при разлика в нивата на отделните изкопи до 50 mm.

Чл. 81. Дъната на изкопите под фундаментите на обтяжките се изравняват с шаблон, с наклон съгласно проекта. Допуска се отклонение от проектния наклон +2°.

Чл. 82. Изкопаната пръст се насипва, без да пречи на следващите операции: бетониране на основи, полагане на фундаментите, монтаж на стълбове и др. Пръстта се насипва най-малко на 0,5 m от края на изкопа, за да се избегне излишно натоварване на стените му и събарянето им.

Чл. 83. Изкопите с цилиндрична форма се извършват със земекопна (свредлова) машина, която се центрира така, че да осигурява вертикални стени на изкопа.

Чл. 84. При наклонени терени около изкопите съгласно проекта се правят канавки за отвеждане на оттичащите се атмосферни води.

Чл. 85. Изкопите се подготвят за полагане на монтажни елементи или за изливане на бетон на основите съгласно проекта, като, ако се е събрала вода, се отводняват, след което дъната им се почистват до здрава почва. Ако след почистването дъното на изкопа е по-ниско от 100 mm от проектната кота, се насипва с пясък или чакъл и се трамбова.

Чл. 86. Дълбочината на изкопите се изпълнява по проекта. Допуска се при терени с високи подпочвени води или при опасност от събаряне на почвата с писмено съгласие на авторския надзор и инвеститора дълбочината на изкопа да се намали до 500 mm.

Чл. 87. Когато има опасност от замръзване на почвата, изкопите се правят с дълбочина, по-малка със 100-150 mm от проектната, като последният слой се изкопава непосредствено преди полагането или изливането на фундаментите.

Чл. 88. В населените места до момента на засипването на фундаментите изкопите се ограждат и означават с предупредителни знаци, а през нощта - с фенери съгласно Закона за движение по пътищата (ЗДП).

Чл. 89. Всички изкопи извън населените места, като погрешно изкопани фундаменти, помощни - за анкери, барабани и др., се засипват веднага, ако не са необходими, или се поставят огради с предупредителни надписи и светлини съгласно Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата (ППЗДП).

Чл. 90. Данните за изкопите на фундаментите се посочват във формуляра на стълба и в акт образец № 12 от Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС.

Чл. 91. (1) Изработените стоманобетонни фундаменти трябва да отговарят на изискванията, посочени в проекта.

(2) Стоманобетонните фундаменти трябва да имат сертификат от завода, в който са изработени, с данни за: типа на фундамента, марката на бетона, датата на изработването и изпращането му, като тези данни се отбелязват в горната му част с трайни знаци.

(3) Входящият контрол на стоманобетонните фундаменти се извършва съгласно стандартизационния документ, като се проверяват:

1. геометричните размери съгласно работните чертежи;

2. наличието и правилното разположение на бетонираните части;

3. бетонът да няма шупли, пукнатини и дупки;

4. арматурата да не е по повърхността на бетона.

(4) Нивелирането и спазването на проектните наклони на основата на стълбовете с отделни крака се извършва с помощта на монтажни рамки.

(5) Монтажните рамки могат да се свалят след засипването най-малко на 1/2 от дълбочината на изкопите.

(6) Засипването на изкопите на фундаментите се извършва непосредствено след полагането и центрирането им. Пръстта се засипва, като се трамбова на пластове по 25-30 сm.

(7) Забранява се засипването със замръзнала пръст.

(8) При засипването на фундаментите се вземат предвид възможностите за слягане на почвата и за създаване на наклон за отвеждане на атмосферните води.

(9) Допустимите отклонения на размерите на монтажните фундаменти с анкерни болтове са съгласно проекта.

(10) В акт образец № 12 от Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС, се вписват следните данни за положените монтажни фундаменти:

1. видът на почвата, в която е положен фундаментът, и нейното съответствие на предвидената по проекта;

2. нивото на подпочвените води;

3. типа на положения фундамент и наименованието на завода-производител;

4. отклоненията в размерите на фундамента от проектните;

5. начина за нанасяне на защитното покритие срещу агресивни води, ако има такива.

Чл. 92. (1) При монолитни бетонни фундаменти марката на бетона, който се предвижда да се употреби, трябва да е съгласно проекта, но не по-ниска от 75. Бетонната смес може да е от бетонов възел или приготвена на място и се определя по класификация и технически изисквания съгласно БДС 7268. Заводски приготвената бетонна смес трябва да отговаря на БДС 4718. Добавъчните материали на бетона, правилата за приемане, методите за изпитване, съхранение и документация трябва да отговарят на БДС 169, БДС 170, БДС 171, БДС 172 и БДС 636.

(2) Циментът на фундаментите е съгласно проекта с марка, не по-ниска от 350. Циментът за направата на обикновен бетон е съгласно БДС 27 и БДС 72, а този за направата на специални бетони (за агресивни води и др.) - според изискванията на проекта.

(3) Партидите на цимента, които се употребяват за направата на бетона, трябва да имат заводски удостоверения, в които се посочват марката на цимента и данните от неговите изпитвания.

(4) Нивелацията на анкерните болтове се извършва с шаблон, а на стоманорешетъчните основи - с монтажната рамка.

(5) Не се допуска огъване на анкерните болтове и изместване по отношение на арматурата на фундаментите.

(6) Правилният монтаж и нивелацията на анкерните болтове или стоманорешетъчните основи, дълбочината на изкопа, състоянието на арматурата и кофража и свързването на шаблона или монтажната рамка се проверяват преди за-почване на бетонирането. Резбата на анкерните болтове се предпазва от зацапване с бетон и от повреждане.

(7) При употреба на готов бетон от бетонов възел се забранява изсипването му от превозното средство направо в изкопа.

(8) Контролни проверки за правилното разположение на шаблоните на анкерните болтове или монтажните рамки се правят през целия процес на бетонирането. Снемането на шаблоните или монтажните рамки се разрешава не по-рано от 24 часа след окончателното бетониране на фундаментите.

(9) Марката на бетона във фундаментите се установява с контролни кубчета съгласно БДС 9673.

(10) За излетите фундаменти се вземат мерки за предпазването им от замръзване или съсъхване от слънцето. Повредените фундаменти се поправят, за да са осигурени изискванията на проекта.

(11) Приемането на бетонните фундаменти се извършва след проверка на техните геометрични размери, на нивелацията и съосието на анкерните болтове или стоманорешетъчните основи. Качеството на бетона се установява по външен вид и въз основа на протоколите за кубовата му якост.

(12) Допустимите отклонения от проектните размери на монолитни фундаменти, притежаващи по няколко анкерни болта на крак и бетонирани с шаблон, са:

1. разстояние между отделните болтове на всеки крак - съгласно шаблона;

2. между центровете на шаблоните (анкерните болтове на всеки крак към тези на друг крак) - до 1/250;

3. завъртане осите на шаблона към оста на стълба - до 2°;

4. вертикална разлика в нивата на отделните крака (центрове на анкерните болтове) - до 20 mm.

Чл. 93. (1) Площадката за монтаж на стълб на терена трябва да е с необходимите размери съгласно проекта за осигуряване на удобство за монтиране на отделните детайли на стълба. Освен това, за бъдещото изправяне на стълба съгласно проекта е необходимо да се осигури:

1. свободен достъп за движение на крана и транспортните средства;

2. неподвижно закрепване на анкерите;

3. безопасно разстояние на такелажните въжета от ВЛ под напрежение и съобщителни линии съгласно ПУЕУ.

(2) Монтажът на стълба се извършва съгласно работните чертежи при спазване на разрешените от стандартизационните документи допуски.

(3) Качеството на болтовите съединения на стълба трябва да отговаря на следните изисквания:

1. размерите на болтовете, антикорозионното им покритие и отворите за тях трябва да отговарят на предвидените в проекта;

2. допуска се елипсовидност в отворите в граници, предписани в стандартизационните документи; не се допуска монтаж на болтове с намалени диаметри при несъвпадащи отвори;

3. оста на болтовете трябва да е перпендикулярна на плоскостта на съединяваните елементи;

4. нарязаната част не трябва да навлиза повече от 1 тт в пакета на съединението;

5. главата на болта и гайката плътно да се допират до плоскостта на шайбите;

6. гайките да са затегнати максимално и да са осигурени срещу самоотвиване;

7. шайби се поставят по правило под гайките (една до три на брой).

(4) Текелажът, пасването на сапаните и монтажните приспособления едно към друго преди започване на повдигането на стълба задължително се проверяват под товар, като:

1. проверката се извършва, като стълбът се издига на 1 т от земята и изкуствено се разклаща;

2. стълбът се изправя плавно, без сътресения.

(5) Вертикалното положение (отвесирането) на стълбовете на ВЛ с напрежение 220 кV и по-високо се проверява с помощта на теодолит, а за ВЛ с напрежение до 35 кV вкл. се допуска проверката да се извършва с отвес.

(6) Стълбове, монтирани на кръстовища или завои на улици (пътища), се защитават с отбивни съоръжения съгласно проекта.

(7) При извършване на монтажни работи в близост до ВЛ или контактна мрежа на електрифицирана жп линия, намираща се под напрежение, се вземат мерки за безопасна работа на всички работници.

(8) На всеки стълб на ВЛ на мястото, посочено в проекта, се поставят трайно знаците за безопасна експлоатация.

(9) Стълбовете на ВЛ, които могат да представляват препятствие за безопасно летене, трябва да са със сигнално осветление и дневна маркировка, изпълнени съгласно проекта. По време на монтажа тези стълбове трябва да имат временно сигнално осветление.

(10) Металните стълбове и основите им извън бетона се защитават от корозия съгласно проекта.

Чл. 94. (1) Стоманобетонните стълбове трябва да отговарят на изискванията на проекта и на БДС 4350 за ВЛ - 20 кV.

(2) Монтажната организация проверява стълбовете, които постъпват в склада. Те се придружават с удостоверение, издадено от завода-производител, съгласно стандартизационния документ.

(3) При натоварването, превозването и разтоварването на стълбовете се спазват изискванията на БДС 4350.

(4) Подпирането на стълбовете при складиране, товарене, разтоварване и превоз се осъществява в точно определени точки, дадени на схемата за всеки тип стълб в стандартизационния документ и проекта.

(5) Преди изправянето им стълбовете внимателно се оглеждат за евентуални повреди, получени при транспортиране, с цел изключване на възможността от монтиране на дефектни стълбове.

(6) Засипването на фундаментите се извършва съгласно чл. 57.

(7) Разрешените допуски при изправяне на едноколонни стоманобетонни стълбове са съгласно табл. 3.

Таблица 3

Чл. 95. (1) Конструкциите на стоманорешетъчните стълбове трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОН 10 51737.

(2) Партидите стълбове, постъпващи на обекта, трябва да са снабдени с документ от завода-производител, от който да се виждат типът на стълба, марката и качеството на стоманата, марката на електродите, датата на изработване, номерът на елементите и датата на експедирането. Отделните елементи на стълбовете се номерират съгласно заводската схема за монтаж на стълба.

(3) Материалите за болтове, нитове и електродите за заварка се подбират съгласно проекта. Не се допуска употреба на стомана марка ст. 5 за направа на анкерни болтове.

(4) Стълбовете при изправянето им не трябва да имат подбити, закривени и повредени елементи.

(5) Заварките на стълбовете се приемат преди изправянето им. Същите трябва да отговарят на изискванията на стандартизационните документи. За целта се съставя двустранен акт, подписан от изпълнителя и инвеститора.

(6) Приготвянето на обтяжките се извършва в складовете на монтажните организации. Обтяжките се доставят в комплект при стълба.

(7) Преди започване на работа по изправянето на стълба се прави оглед и приемане на фундаментите, вкл. засипването и прогонване на резбата на анкерните болтове, на които се закрепват обтяжките.

(8) Приемането на фундаментите се извършва с акт образец №8 от Наредба № 1 за прилагане на образците за актове, предвидени в ПКС.

(9) При изправени стълбове, монтирани върху монолитни или сглобяеми фундаменти, връзките се изпълняват така, че гайките на анкерните болтове да се затягат до отказ.

Чл. 96. Преди монтажа им порцелановите и стъклените изолатори внимателно се оглеждат. Не се допуска порцеланът да има повредена глазура, пукнатини и отчупени краища. Циментът между суержена и порцелана да е плътен, без пукнатини, добре покрит с влагоустойчив лак. Не се допуска монтиране на изолатори, които не отговарят на горните изисквания. Изолаторите трябва да са почистени от боя, цимент и други замърсители с бензин. Забранява се чистенето на замърсени изолатори с метални инструменти или шкурка.

Чл. 97. Носещите изолатори трябва да са завити или залети на куки или конзоли.

Чл. 98. Осите на носещите изолатори трябва да са вертикални. Допуска се монтаж на носещ изолатор под наклон спрямо вертикалата до 45°.

Чл. 99. Не се допуска арматурните части да имат шупли, неравности и нарушения в антикорозионното покритие. Гайките да се завиват свободно по цялата резба.

Чл. 100. Всички детайли на арматурните части и връзките на висящите изолаторни елементи трябва да са осигурени с шплинтове. Шплинтовете в изолаторните вериги да се полагат в една права. Не се допуска употреба на шплинтове за изолаторните елементи, които не отговарят на изискванията на БДС 4899, на националния стандарт за вносните изолатори или на посочените в проекта.

Чл. 101. (1) При монтажа на алуминиевите, стоманоалуминиевите и медните проводници в носещи и опъващи (болтови и клинови) клемите се защитават с бандажна лента.

(2) При навиването на лентата припокриването между отделните слоеве да е 1/2 от широчината й.

(3) Когато носещите и опъвателните клеми са изработени от алуминиева сплав и по заводските конструкции или каталози не се предвижда поставянето на бандажна лента, клемите се монтират без защитна лента.

Чл. 102. Закрепването на проводниците към изолаторните вериги се извършва съгласно изискванията на раздел VII, глава III-4 на ПУЕУ.

Чл. 103. Отклонението на носещите вериги от вертикалата по дължина на ВЛ не трябва да е по-голямо от: 50 mm - за ВЛ с напрежение до 35 кV, 100 mm - за ВЛ 110 кV и 200 mm - за ВЛ 220 и 400 кV.

Чл. 104. Разстоянието между виброзаглушителите и оста на носещите клеми или края (устието) на опъващите клеми трябва да е съгласно проекта с разлика, не по-голяма от ±25 mm.

Чл. 105. (1) Проводниците и мълниезащитните въжета трябва да отговарят на изискванията на проекта и на БДС 1133.

(2) Всички доставени проводници и мълниезащитни въжета се придружават с удостоверение за качество.

Чл. 106. С оглед на механичната им якост ВЛ се изпълняват съгласно чл. III-4-32 от ПУЕУ.

Чл. 107. Съединенията на проводниците се изпълняват съгласно проекта.

Чл. 108. Във всяко междустълбие на ВЛ на всеки проводник или мълниезащитно въже се допуска не повече от едно съединение.

Чл. 109. Пресовите съединители, опъващите клеми и матриците за пресоването им трябва да отговарят на марката на монтирания проводник и мълниезащитно въже. В комплекта матрици двете половини да са с еднакъв номер.

Чл. 110. Съединенията на проводниците и мълниезащитните въжета не се приемат, когато:

1. геометричните размери на съединителите при опъващите клеми не отговарят на изискванията на инструкцията на фирмата-производител;

2. по повърхността на съединителя или опъващата клема има пукнатини, значителни следи от корозия или механични повреди;

3. относителното съпротивление на електрическия контакт на участъка на съединението (съединителя) е по-голямо от 1/2 от това на част от проводника със същата дължина;

4. краищата на пресования съединител са по-големи от 3 % от неговата дължина;

5. стоманеният сърдечник на пресования съединител е разположен несиметрично по дължина на пресования корпус.

Чл. 111. При механично повреждане на многожичните проводници, скъсване на отделни жички, наранявания и др. и в зависимост от степента на повредата се монтират бандажни ремонтни муфи или съединители.

Чл. 112. При издуване (кошница) на горния слой от жичките на проводника или мълниезащитното въже на дължина до 8 mm на повреденото място се поставя ремонтна муфа.

Чл. 113. Разстилането на проводниците и мълниезащитните въжета се извършва под механично напрежение, като се разрешава то да се извършва по ролки, окачени на стълбовете. Задължително се вземат мерки срещу повреждането на проводника в резултат на триенето му по земята или други предмети.

Чл. 114. Провесът на проводниците и гръмозащитните въжета се определя при монтажа им съгласно проекта с помощта на монтажни таблици или криви, съобразени с температурата на въздуха. фактическият провес не може да се отличава от проектната си стойност повече от ±5 % при условие, че се спазва необходимия габарит до земята и до пресичаните съоръжения.

Чл. 115. При разрегулирането на различните фази на проводниците и гръмозащитните въжета разстоянието едно спрямо друго не може да се различава с повече от ±10 % от проектното.

Чл. 116. Разрегулирането на проводниците в снопа не може да е по-голямо от 20 % от разстоянието между тях (при 40 сm - 8 сm), а ъгълът на завъртане на проводниците е не по-голям от 10°.

Чл. 117. (1) Измерването на провеса при регулацията се извършва във всяка 1/3 част от опъвателното поле, с дължина, по-голяма от 3 кm.

(2) При дължина на опъвателното поле, по-малка от 3 km, измерването на провеса може да се направи в две междустълбия - първото и последното от опъвателното поле.

Чл. 118. Монтажът на проводниците и мълниезащитните въжета на ВЛ за всички напрежения се извършва при задължителното им изключване и заземяване и при спазване на всички изисквания на Правилника за безопасност на труда при експлоатацията на въздушните електропроводи с високо напрежение.

Чл. 119. При преминаване, пресичане и сближаване на ВЛ с различни съоръжения и комуникации вертикалните и хоризонталните разстояния са съгласно раздели Х до XXV от ПУЕУ.

Чл. 120. (1) Сближаването на ВЛ със сгради и съоръжения с взриво- и пожароопасни помещения, както и с взривоопасни външни инсталации, се изпълнява в съответствие с ПСТН, а когато няма такива, се съгласува с управлението на противопожарната охрана или с ведомствата, под чието разпореждане са съоръженията.

(2) Когато сближенията по ал. 1 не са предвидени в изброените документи, оста на трасето на ВЛ трябва да минава край посочените обекти на разстояние, не по-малко от един и половина пъти височината на стълба. Намаляването на това разстояние на участъци със стеснено трасе за всеки отделен случай се до-пуска след съгласуване с управление "Противопожарна охрана" (УПО) и с ведомството, под чието разпореждане е съоръжението.

Чл. 121. Спомагателните съоръжения на ВЛ (отклонителни стълбове, секционни разединители, възлови разпределителни станции и др.) се номерират, като се посочва годината на строителството им.

Чл. 122. (1) Всички метални части на стълбовете се поцинковат или грундират и двукратно се боядисват съгласно проекта на ВЛ.

(2) Не се грундират и боядисват контактните повърхности за свързването на заземителните части, които се бетонират, и контактните повърхности на монтажните съединения, посочени в работните чертежи.

(3) Веднага след монтажа на стълбовете съгласно проекта се грундират всички свързващи части (болтове, гайки, шайби и др.).

(4) Преди боядисването стълбовете се почистват от кал и други замърсявания, като се грундират местата, на които покритието е повредено при транспортирането, монтажа и изправянето на стълбовете. Местата на заварките, които се извършват на местомонтажа, на разстояние 50 mm странично и 100 mm надлъжно от шева не се грундират и боядисват. Тези операции се извършват след извършването на заварките при монтажа.

Чл. 123. Стълбовете на ВЛ 20 kV трябва да имат следните постоянни знаци:

1. пореден номер и година на строителството за всички стълбове;

2. предпазна табелка на стоманорешетъчните стълбове тип "ТП-6" съгласно БДС 3035, поставени на всеки стълб на височина 2,5-3 m;

3. оцветяване на фазите на крайните и транспозиционни стълбове, където се променя разположението на идващите към стълба и излизащите от него проводници;

4. условното означение на всички стълбове, както и за всяка тройка на ВЛ с две тройки на една стълбовна линия и за стълбове на ВЛ с една тройка, вървящи успоредно в коридор с други ВЛ.

Чл. 124. Доставката, транспортът, съхранението и монтажът на разпределителни уредби в електрически централи и подстанции се извършват съгласно проекта, стандартизационните документи и техническите указания на завода-производител.

Чл. 125. Закрепването на апаратите и шините в разпределителните уредби се изпълнява така, че да отговаря на изискванията на проекта. Конструкции, подложени през време на работа на вибрации и удари, се осигуряват срещу отвиване.

Чл. 126. В случаите, когато не могат да се използват стационарни заземителни ножове, на тоководещите и заземяващите шини се подготвят контактни повърхности за захващане на преносими заземителни проводници на места, посочени в проекта.

Чл. 127. (1) Правоъгълните шини се поставят на ребро, за да не се получава видимо провисване.

(2) Допуска се огъване на правоъгълните шини, на плоскост, на ребро и усукване около оста им до 90°.

(3) Началото на огъването е на разстояние, не по-малко от 50 mm от точката на закрепването и не по-малко от 25 mm от контактното съединение на шините.

(4) Вътрешният радиус на огъването на плоско не трябва да е по-малък от:

1. за алуминиеви шини със сечение до 50/5 mm;

2. за медни шини за всички сечения - два пъти дебелината на шината;

3. за алуминиеви шини със сечение 60/5 mm и по-голямо - 2,5 пъти дебелината на шината.

(5) При огъване на ребро вътрешният радиус не може да е по-малък от:

1. за медни шини със сечение 50/5 mm - 1 път широчината на шината;

2. за медни шини със сечение 60/5 mm и по-голямо - 1,5 пъти широчината на шината;

3. за алуминиеви шини със сечение до 50/5 mm - 1,5 пъти широчината на шината;

4. за алуминиеви шини със сечение 60/5 mm и по-голямо - 2 пъти широчината на шината.

(6) При усукване около оста до 90°, независимо от материала и сечението на шините, разстоянието между двата края на усукването трябва да е по-малко от 2,5 пъти широчината на шината.

Чл. 128. В местата на огъването или усукването не се допуска образуване на пукнатини или гънки с височина, по-голяма от 1 mm.

Чл. 129. За осигуряване на линейното разширение при изменение на температурата шините твърдо се закрепват към изолаторите само в средата на общата им дължина, а при наличие на компенсатори - в средата на участъка между тях.

Чл. 130.(1) Контактната повърхност на плоските шини, подготвена за свързване с болтове, трябва да е гладка. Повърхността на алуминиевите и стоманените шини се покрива със слой технически вазелин.

(2) Измереното нормално контактно налягане не трябва да е по-малко от 15 МN/кв. м за алуминиевите шини и не по-малко от 10 МN/кв. м за алуминиевите шини, плакирани с мед. Контактното налягане на шини, предвидени за работа до 200 °С, не трябва да е повече от 20 МN/кв.

Чл. 131. (1) Болтовите контактни съединения се изпълняват с поцинковани и кадмирани болтове, гайки и шайби.

(2) Гайките на болтовете се поставят така, че да е удобно тяхното оглеждане по време на експлоатацията.

(3) Под главите на болтовете и под гайките, при контактни съединения на медни и стоманени шини се поставят чисти стоманени шайби.

(4) Външният диаметър на пружинните шайби в натегнато състояние, не трябва да е по-голям от външния диаметър на шайбите, подлагани под тях.

Чл. 132. (1) Изпълнението на шинната система в открити разпределителни уредби се извършва така, че броят на отрязъците и съединителните връзки да е най-малък.

(2) Свързването на твърдите шини към изводите на апаратите да е такова, че да позволява линейно разширение от изменението на температурата. Изводите не трябва да поемат или предават допълнителни механични усилия освен собственото тегло на шините, теглото на леда и налягането на вятъра.

(3) Връзката между съседните апарати в електрическата верига се изпълнява с един отрязък от проводник без разкъсване.

Чл. 133. Допуска се отклонение от проектните налягания или провеси на гъвкавите шини в границите на ±5%.

Чл. 134. Свързването и отклоненията от гъвкавите алуминиеви и стоманени алуминиеви шини се изпълняват съобразно проекта.

Чл. 135. Болтовете, гайките и шайбите, използвани при контактните връзки в ОРУ, трябва да имат цинково покритие.

Чл. 136. Монтажът и регулирането на прекъсвачите се извършват съгласно изискванията на заводите-производители, в зависимост от типа и конструкцията им.

Чл. 137. Връзките на задвижващия механизъм (прекъсвача, шарнирите и др.) се осигуряват срещу самоотвиване.

Чл. 138. Включващото устройство на прекъсвача се регулира така, че подвижната част да се включва без рязък удар, а налягането на контактните пружини да е съобразно изискванията на заводите-производители.

Чл. 139. Контактите на прекъсвачите и дъгогасителните устройства се проверяват и регулират съгласно изискванията на завода-производител.

Чл. 140. Трансформаторното масло, използвано за прекъсвачите, трябва да отговаря на изискванията на ПУЕУ. Забранява се наливане на масло в прекъсвачите във влажно време. В студено време температурата на маслото за наливане да е с 5-10 °С по-висока от температурата на околната среда.

Чл. 141. При монтаж на въздухоструйни прекъсвачи се спазват следните изисквания:

1. вътрешните повърхности на отворите, през които преминава сгъстеният въздух при сглобяване на прекъсвача, внимателно се почистват;

2. затягането на болтовете за фланците на изолаторите се извършва равномерно с гаечни ключове с регулируем момент на затягане или с обикновени гаечни ключове без удължаване на рамото;

3. всички уплътнения и гарнитури се изпълняват със студомасленоустойчива гума, заводско изпълнение;

4. всички триещи части, както и детайли, незащитени от корозия, се покриват с тънък слой нискозамръзваща смазка.

Чл. 142. Преди монтажа на разединителите се прави оглед и ревизия на състоянието им. Не се допуска наличието на драскотини и окисляване на контактните повърхности, изкривяване на ножовете, непопадане в гнездата на неподвижните контакти и дефекти по подпорните изолатори.

Чл. 143. Подвижните контакти на разединителите при включване не трябва да стигат до крайната опора (при някои конструкции - до шапката на изолатора), а да са на разстояние 3-5 mm от нея. Подвижните контакти на разединителите трябва да влизат в центъра на неподвижните контакти без удари и изкривяване.

Чл. 144. Неедновременното включване на контактите при триполюсните разединители не може да превишава 3 mm.

Чл. 145. Разстоянието между неподвижния и подвижния контакт при напълно изключен разединител или ъгълът на отварянето на ножовите разединители при изключено положение трябва да е в границите, предписани от завода-производител за съответния тип разединител.

Чл. 146. Допирната част на контактите се проверява с луфтомер с дебелина 0,04 mm и широчина 10 mm, който не трябва да влиза между контактите на дълбочина повече от 5 mm по вътрешната повърхност на контакта или по дължината на контактната линия при линейните контакти.

Чл. 147. Триещите се части на подвижните и неподвижните контакти да са добре почистени и намазани с тънък пласт технически чист вазелин. Контактните повърхности на изводите на разединителя преди свързването с шините също трябва да са почистени.

Чл. 148. При натягане на контактните пружини не се допуска допиране между навивките им. Между навивките на спиралните пружини или между пластините на плоските пружини при включено положение на разединителя да има междина, не по-малка от 0,5 mm.

Чл. 149. Блок-контактите на разединителите, предназначени за сигнализация и указване на положението им, да са регулирани така, че сигналът за изключено положение на разединителя да се появи след изминаване най-малко на 2/3 или 66 % от целия ход на подвижния контакт, а сигналът за включено положение на разединителя - малко преди завършване хода на подвижния в неподвижния контакт.

Чл. 150. Задвижването на разединителя и на цялата предварителна система се регулира.

Чл. 151. При допиране на ножа на разединителя до неподвижните контакти празният ход на дръжката на задвижването около средното й положение не може да превишава 5°.

Чл. 152. Щангите на задвижванията на разединителите за вътрешен монтаж минават през предпазни скоби (щангоуловители) за предпазване от евентуално допиране с тоководещите части в случай на тяхното скъсване или откачване по време на работа. Разстоянието между скобите и щангите при крайните положения на разединителя е 15-20 mm.

Чл. 153. Механичната блокировка между прекъсвача и разединителите и между главните ножове на разединителите и заземяващите ножове се регулира така, че да работи без задръжки. Блокировката не може да позволява задействане на разединителя при включено положение на прекъсвача или включване на заземяващите ножове при изключени главни ножове на разединителите.

Чл. 154. Триещите се части на разединителите за външен монтаж и задвижванията им през зимата се намазват с незамръзващи смазки.

Чл. 155. При вертикален монтаж на реактора отделните фази се нивелират и отвесират, като всяка фаза се опира върху основата си на всички изолатори.

Чл. 156. (1) Фазите на реактора при вертикален монтаж се поставят една над друга така, както са означени от завода-производител.

(2) При поставянето по ал. 1 намотката на средната фаза трябва да има обратна посока на навиване спрямо другите две фази (долна и горна).

Чл. 157. При бетонни реактори с изолирани проводници след дълго престояване на въздуха съпротивлението на изолацията не трябва да е по-ниско от 0,5 MW.

Чл. 158. Фланците на долните подпорни изолатори се заземяват. Между фланците на двата изолатора се оставя въздушна междина, за да не се образува затворена електрическа верига.

Чл. 159. Всички силови трансформатори се включват в експлоатация без оглеждане на активните им части при условие, че са спазени изискванията на заводите-производители за транспортиране и съхранение на трансформаторите.

Чл. 160. Транспортирането, съхранението и монтажът на трансформаторите се изпълняват така, че да се избегне необходимостта от сушене.

Чл. 161. Отделно транспортираните изводни изолатори се монтират към трансформатора при спазване изискванията на завода-производител.

Чл. 162. Не се допуска маслено напълнените изводи да имат повреди по изолаторите, маслопоказателните стъкла и пропуски на масло.

Чл. 163. Маслопроводът, който съединява разширителя (консерватора) на трансформатора в неговия казан, да е с наклон, не по-малък от 2-4 % към страната на трансформатора, и без остри извивки и обратни наклони.

Чл. 164. До маслопоказателното стъкло на консерватора се осигурява достъп за гледане, без да се изключва трансформатора.

Чл. 165. Трансформаторите, снабдени с газова защита, се монтират така, че горният капак на казана да има подем към газовото реле, не по-малък от 1 до 1,5 %.

Чл. 166. Монтажът на газовото реле се извършва след лабораторната му проверка. Газовото реле се монтира хоризонтално. Неговото показателно стъкло се разполага откъм страната, удобна за наблюдение. При монтажа на кожуха на газовото реле стрелката, която показва посоката на движение на маслото, се насочва към консерватора на трансформатора.

Чл. 167. Предпазната (взривната) тръба на трансформатора при монтажа се разполага така, че при аварийно изхвърляне на масло да се изключи възможността от заливане на шинната система, кабелните глави и другите съединени съоръжения.

Чл. 168. Светлите разстояния до стени или други съоръжения от най-изпъкналите части на трансформатора, разположени на разстояние 1,9 m от пода, трябва да съответстват на чл. V-2-83 от ПУЕУ.

Чл. 169. (1) Термометрите (живачни, контактни и дистанционни) преди монтирането им на трансформатора се проверяват лабораторно от съответното оторизирано предприятие или поделение съгласно техническата документация.

(2) Скалите на термометрите трябва да са достъпни за безопасно наблюдение на температурата. Гилзите, в които се поставят термометрите, се пълнят с масло и се запушват, за да не влизат влага и прах в тях.

Чл. 170. Новото или регенерирано сухо изолационно масло непосредствено след наливането му в апаратите трябва да съответства на изискванията на нормите на БДС 1457 по киселинно число, реакция на водния разтвор, съдържание на механични примеси и да има електрическа якост, не по-ниска от 25 кV - за апарати с напрежение до 15 кV вкл.; 30 кV - за апарати с напрежение до 15 до 35 кV вкл.; 40 кV - за апарати с напрежение от 60 до 220 КV вкл.

Чл. 171. Температурата на доливното масло не може да се различава от тази на маслото в трансформатора с повече от 5 °С.

Чл. 172. Системата за охлаждане на маслото (маслоохладители, тръбопроводи, помпи, вентилатори и др.) се монтира и проверява съгласно изискванията на завода-производител.

Чл. 173. Колелата, върху които стои трансформаторът, се закрепват (законтрят) по направлението им, за да няма изместване на трансформатора по време на експлоатацията му.

Чл. 174. При необходимост от сушене на трансформаторите, установена след лабораторната проверка, същите се подлагат на сушене, като се спазват изискванията на завода-производител и се вземат мерки за противопожарната безопасност.

Чл. 175. Всички трансформатори трябва да имат постоянни надписи, указващи номера по схемата и диспечерското им наименование.

Чл. 176. Монтажът на всички спомагателни за трансформатора уредби, когато такива не са предвидени, се извършва по указанията, дадени в проекта, и съгласно изискванията на заводите-производители.

Чл. 177. Проходните токови трансформатори се монтират съгласно проекта, като табелките с паспортните им данни се обръщат отгоре при хоризонтални проходни плочи, а при вертикални проходни плочи - към страната на обслужващия коридор.

Чл. 178. При свързване на измервателните трансформатори към шините за високо напрежение се спазват следните изисквания:

1. при токови трансформатори - входящите шини се свързват към началото на намотката, а изходящите - към края й;

2. при трифазни напреженови трансформатори - жълтата шина се свързва към извода на трансформатора, означен със знак А (X), зелената шина - към извод, означен с В (У), и червената шина - към извод, означен със С (2);

3. при еднофазни напреженови трансформатори изводът за високо напрежение, означен със знак А (X), се свързва към която и да е от трите шини.

Чл. 179. Пробките за изпускане на маслото и маслопоказателното стъкло на трансформаторите в ОРУ се обръщат към страната на обслужващия коридор.

Чл. 180. (1) Неизползваните вторични намотки на токовите трансформатори трябва да са затворени на късо и заземени върху самия трансформатор.

(2) Един от изводите на вторичните намотки на токовите и напреженовите трансформатори за напрежение 500 V и по-високо да е завинаги заземен (изключение се допуска само при специални указания в проекта).

Чл. 181. При доливане и проверка на нивото на маслото в измервателните трансформатори да не се допуска влизане на прах и влага.

Чл. 182. При напреженови трансформатори гумените тампони, поставени от завода-производител в пробките с вентилационните отвори, се свалят преди включването им под напрежение.

Чл. 183. Кожусите на измервателните трансформатори се заземяват към общия заземителен контур на уредбите.

Чл. 184. (1.) Комплектните разпределителни уредби (КРУ) за напрежение до 20 кV се доставят от завода-производител напълно комплектувани с прекъсвачи, измервателни трансформатори и измервателни апарати.

(2) На мястото на монтажа изпълнителят монтира само събирателните шини, релета и апаратите, демонтирани при транспортирането им и отделно опаковани.

Чл. 185. При монтажа на шкафовете на КРУ върху профилни стоманени греди, положени върху бетонен под, профилната конструкция се нивелира. Допуска се неравност на поставените профили до 1 mm на линеен метър дължина и не повече от 5 mm по цялата дължина на секцията.

Чл. 186. Профилните стоманени греди, върху които се монтират шкафовете на КРУ, се свързват към за земителния контур най-малко на две места чрез заварена стоманена шина с размери 40/4 mm.

Чл. 187. Монтажът на КРУ се приема за правилно извършен, когато са спазени следните изисквания:

1. няма люлеене на шкафовете и количките;

2. шкафовете са монтирани в една линия хоризонтално и стоят вертикално по отвес;

3. при вкарване на количката в работно положение има съвпадение на подвижните и неподвижните контакти - точно по осите им;

4. междината между стените на съседните шкафове да не е по-голяма от 1 mm;

5. количката с прекъсвача да влиза в шкафа без тласък и удар;

6. задържащият механизъм да фиксира точно положението на количката в работно и изключено положение.

Чл. 188. Монтажът на електрическите съоръжения за КРУ и КТП (шинни системи, вторични вериги, релета, измервателни апарати, заземления и вътрешно осветление на шкафовете) се извършва в съответствие с изискванията на завода-производител.

Чл. 189. Преди започване на монтажа всички изолатори се оглеждат внимателно за отсъствие на пукнатини, откъртени парчета и други механични повреди. Допускат се откъртени краища с площ, не по-голяма от 1 кв. см.

Чл. 190. При монтажа на подпорните изолатори и закритите разпределителни уредби се спазват следните изисквания:

1. закрепването на подпорните изолатори да позволява сменянето им без срязване на шините;

2. осите на капачката (или основата) да съвпадат с напречната и надлъжната ос с допуск ±1 mm;

3. плоскостите на капачките на всяка тройка изолатори се разполагат на едно ниво с допуск +2 mm;

4. разстоянието между осите на изолаторите на различните фази, между отделните изолатори на една фаза, както и разстоянията от осите до стените и заземените конструкции да не се различават от дадените в проекта с допуск ±3 mm;

5. при монтиране на изолаторите върху стените долните им фланци да не влизат в мазилката;

6. заземителните блокове на изолаторите, които се монтират върху незаземени части, се разполагат от страна на заземителната магистрала;

7. допирната повърхност на фланеца на изолатора със заземена конструкция или мястото на заземяващия болт и заземителния проводник се почистват до метален блясък и се смазват с тънък слой технически вазелин.

Чл. 191. При монтажа на проходните изолатори в закрити разпределителни устройства (ЗРУ), освен изискванията за подпорните изолатори, се спазват и следните изисквания:

1. осите на трите изолатора да се намират на една напречна ос и да съвпадат с главните оси на симетрия на килиите с допуск ±2 mm;

2. при монтаж на изолатори вън - вътре (линейни проходни изолатори) ъгълът на наклона между оста на изолатора и хоризонталната равнина да е не по-голям от 30°;

3. от вътрешната страна на проходната плоча при линейните проходни изолатори се поставя плътен слой топлоизолация (азбест, стъклотъкан и др.) за предпазване от кондензиране на влага до повърхността на изолатора.

Чл. 192. (1) Стоманените проходни плочи при поставяне на изолатори за ток 1000 А и повече не трябва да образуват затворен магнитен контур.

(2) Арматурата на стоманобетонните плочи или прегради не трябва да създава затворен контур около една фаза.

Чл. 193. При монтажа на изолаторните вериги за ОРУ се спазват следните изисквания:

1. преди сглобяването на изолаторните вериги се изпитва изолацията на всички изолатори между стержена и шапката му с мегаомметър 2500 V.

2. съединителните уши, скоби, междинни звена и др.п. се осигуряват срещу саморазглобяване.

Чл. 194. Изискванията на този раздел се отнасят за токоизправителни уредби с метални, живачни и полупроводникови сплави, токоизправители, предназначени за захранване на промишлени консуматори.

Чл. 195. Живачните токоизправители с разглобяема конструкция се преглеждат и формоват в съответствие с изискванията на завода-производител.

Чл. 196.(1) Механизмът на бързодействащия прекъсвач се почиства, проверява и изпробва в съответствие с изискванията на завода-производител.

(2) Налягането на контактите се проверява с динамометър.

Чл. 197. Оцветяването на анодите на живачните токоизправители се извършва съгласно чл. V-5-21 от ПУЕУ.

Чл. 198. Надписите на токоизправителите се изпълняват съгласно чл. V-5-22 от ПУЕУ.

Чл. 199. При монтажа на полупроводниковите изправители и агрегати се спазват следните изисквания:

1. не се разрешава разглобяване на силовите вентили, за да не се разхерметизират;

2. изправителите да прилягат плътно към охлаждащите ги радиатори; допирната им повърхност да е не по-малка от 75 %;

3. вентилите с естествено охлаждане се разполагат така, че охлаждащите ребра на радиатора да се намират в отвесна плоскост;

4. при вентилите с принудително охлаждане (въздушно или водно) се проверява ветровото (струйно) реле и се измерва скоростта на въздуха (водата) на изхода на уредбата.

Чл. 200. При свързването на измервателните шунтове на страната на изправния ток съпротивлението на участъка с болтовата връзка не може да е по-голямо от 120 % от това на участък със същата дължина без болтови съединения.

Чл. 201. Не се допуска полагане на кабели (силови и контролни) в ниши в зоната на разкъсване на дъгата над анодни, катодни и фидерни прекъсвачи.

Чл. 202. Монтираните разглобяеми и полуразглобяеми агрегати преди включването им в работа се преглеждат, изпитват и настройват съгласно изискванията на завода-производител.

Чл. 203. Изискванията на този раздел се отнасят за разпределителните уредби с напрежение до 1000 V, монтирани както в закрити помещения, така и на открито, изпълнявани като командни пултове, разпределителни, командни и релейни табла, уредби, килии и шкафове.

Чл. 204. Надписите на разпределителните уредби и присъединените към тях вериги се изпълняват по проекта съгласно чл. V-1-3х от ПУЕУ.

Чл. 205. Осите на таблата (пултовете) при монтажа се изравняват по отношение на основните оси на помещението, в което се монтират.

Чл. 206. На таблата, на които са монтирани електромери, по които се заплаща електрическата енергия, да има надпис с наименованието на всеки завод-консуматор.

Чл. 207. Задвижванията на апаратите трябва да работят без задръжки и да не се допуска самопроизволно изключване. Фиксаторите за положението на задвижването да работят точно.

Чл. 208. (1) Лостовите прекъсвачи се монтират съгласно раздел III от глава V-1 на ПУЕУ.

(2) Предпазителите (автоматите) се монтират така, че при изваден патрон винтът на цокъла да остава без напрежение.

Чл. 209. Монтажът на апаратите да се извършва по проекта съгласно чл. V-1-8 от ПУЕУ.

Чл. 210. Челюстите на прекъсвачите и тръбните предпазители се монтират така, че ножовете да влизат в тях плътно без междинно изкривяване.

Чл. 211. При монтажа на апарати с плъзгащи се контакти (реостати), комутатори и др. се осигурява натиск на подвижните контакти върху неподвижните.

Чл. 212. При изпълнение на връзките между събирателни шини и отклоненията от тях с болтова връзка излизащият от гайката край на болта да има не по-малко от две витки резба.

Чл. 213. Контактните съединения на шините и проводниците с апаратите, болтовите свързвания, както и веригите за измерване и сигнализация, да са достъпни за обслужване.

Чл. 214. Болтовете и шпилките за закрепване на комутационните апарати към таблата да се осигуряват срещу саморазвиване.

Чл. 215. Всички неизолирани от корпуса на таблата метални детайли, пред-назначени за закрепване на апаратите и шините, трябва да имат електрическа връзка с корпуса.

Чл. 216. Боядисването на шините се извършва съгласно БДС 1212.

Чл. 217. Изискванията на този раздел се отнасят за вторичните вериги на електрическите централи, подстанции и разпределителни уредби на промишлените предприятия (релейната защита, автоматика, измерване, управление и сигнализация).

Чл. 218. Сноповете от проводници, разположени хоризонтално или вертикално, без твърдо закрепване към панелите по цялата си дължина, се бандажират с перфорирана поливинилхлоридна или метална лента с изолационна подложка. Разстоянието между бандажите не може да е по-голямо от 180-200 mm.

Чл. 219.(1) Връзките между апаратите в границите на едно поле от таблата се изпълняват непосредствено без извеждане на съединителните проводници на междинни клеми. На клемите или на изпитвателните болтове се извеждат веригите, към които се присъединяват изпълнителните апарати.

(2) В случай, че клемите на апаратите са предназначени за присъединяване само на един проводник, разклоняването на веригите се осъществява на клеморедите.

Чл. 220. Огъването на алуминиевите жила в ухо се извършва след почистване на жилата с шкурка под слой от технически вазелин. Жилата се огъват в ухо по посока на завиването на винтовете, закрепващи ги към клемите.

Чл. 221. Свързването на едножични алуминиеви проводници и кабели към клемите на апаратите и клеморедите се извършва, като се използват предварително намазани с технически вазелин специални шайби и стандартни пружинни шайби, съответстващи на диаметъра на винтовете за клемите.

Чл. 222. Клемите, на които са съединени веригите за изключване или веригите на реле, действащо на изключване, не трябва да се намират в съседство с клеми от друга полярност или разноименни фази на оперативния ток. Отделянето на такива клеми се извършва чрез поставяне на свободна клема.

Чл. 223. Краищата на проводниците, които се свързват към клемите, да не са наранени и замърсени. Свързването на клемите да е сигурно.

Чл. 224. Допуска се свързване под един винт на краищата на два медни проводника, извити в ухо. За алуминиеви проводници такова свързване се допуска, когато краищата на проводниците имат кабелни обувки. При щепселни контакти се допуска свързване в двете страни на контакта само на един меден или алуминиев проводник.

Чл. 225. Проводниците от вторичните вериги, подсъединени към клемите и контактите на апаратите и приборите, както и към клемите на клеморедите, да са с трайна и четлива маркировка, съответстваща на означенията в проекта.

Чл. 226. Изискванията на този раздел се отнасят за стационарни уредби на киселинни и алкални акумулаторни батерии.

Чл. 227. Шини и проводници към акумулаторните батерии се монтират, както следва:

1. закрепването на голите кръгли шини и носещите конструкции да се извършва съгласно чл. V-7-19 от ПУЕУ;

2. краищата на шините, свързани към киселинни акумулатори, да са калайдисани и запоени в оловните накрайници на съединителните изводи на акумулаторите;

3. краищата на шините, свързани към алкални акумулатори, да са снабдени със заварени към тях накрайници и свързани към изводите на батерията с помощта на гайки.

Чл. 228. При монтажа на проходните плочи за извеждане на полюсите на акумулаторните батерии се спазват следните изисквания:

1. болтовете, закрепващи проходната плоча, да имат от двете й страни по две шайби за уплътнение - оловна и стоманена;

2. проходните шпилки или нарязаните с резба краища на кръглите шини, минаващи през проходната плоча, да имат от двете й страни по две шайби: за киселинни батерии - оловна и стоманена, за алкални - гумена и стоманена.

Чл. 229. При извършване на монтажа на киселинните акумулаторни батерии се спазват следните изисквания:

1. пластините да са разположени успоредно една до друга и да са без пукнатини;

2. не се допуска изкривяване на цялата група пластини в акумулаторния елемент и наличие на криво запоени пластини;

3. не се допускат образуване на раковини, напластяване и изтичане на олово към пластините в местата на запояване на краищата на пластините към свързващия ги мост;

4. всеки стъклен акумулаторен съд да има по две пружини (от поливинилхлорид или оловни), притискащи пластините, ако те не запълват целия съд.

Чл. 230. При извършване на монтажа на алкалните акумулаторни батерии се спазват следните изисквания:

1. всеки акумулатор се поставя на четири изолатора или на 2 стъклени тръбички;

2. мостчетата между отделните елементи да са здраво затегнати с гайки.

Чл. 231. При заливане с електролит на киселинните акумулатори се спазват следните изисквания:

1. нивото на електролита да е с 10-15 mm по-високо от горните ръбове на пластините;

2. температурата на електролита при заливането да не е по-висока от 30 °С;

3. цялото количество електролит, необходимо за заливане на батерията със запас до 10-15 % за доливане, да се приготви на един път.

Чл. 232. При заливане с електролит на алкалните акумулатори се спазват следните изисквания:

1. нивото на електролита да е по-високо от горните ръбове на пластините от 10-60 mm или в зависимост от типа на батерията;

2. след заливане с електролит горната му повърхност се залива с вазелиново масло с количество от 5 до 20 mm в зависимост от типа на батерията.

Чл. 233. формоването на киселинната акумулаторна батерия започва не по-рано от 2-4 часа и не по-късно от 6 часа след заливането с електролит, като се спазват изискванията на завода-производител.

Чл. 234. При монтажа на елементния комутатор се спазват следните изисквания:

1. четките да се плъзгат по контактните пластини, плътно притиснати към тях;

2. при преминаване от една пластина на друга четките да не разкъсват токовата верига.

Чл. 235. При монтажа на кондензаторите се спазват следните изисквания:

1. за изравняване на монтираните кондензатори вертикално и хоризонтално се допуска използване на метални подложки, заварени към конструкциите;

2. кондензаторите да се поставят така, че табелките им с техническите данни да са обърнати към страната на обслужващия коридор.

Чл. 236. Шинната система на кондензаторите да не създава огъващи моменти (усилия на изводните им изолатори).

Чл. 237. На шините на крайните портали за маркиране да се окачват табелки с цветово и буквено значение на фазите.

Чл. 238. Допуска се със съгласие на инвеститора и електроснабдителното предприятие отклонение от даденото в проекта изискване по отношение редуването на крайните шини, ако изпълнението е свързано с голямо усложняване на монтажа или по експлоатационни съображения.

Чл. 239. (1) На вратите на трансформаторните постове и на разпределителните пунктове се посочва и условното диспечерско наименование или номер на поста или пункта.

(2) На вратите на разпределителните уредби се окачват предупредителни плакати съгласно БДС 3035.

Чл. 240. Табелките "Внимание", "Високо напрежение", "Опасно за живота" съгласно БДС 3035 се окачват на външната страна на вратите на разпределителните уредби, килиите на прекъсвачите, трансформаторите, трансформаторните постове и на мрежите на оградите за оборудване с напрежение над 1000 V.

Чл. 241. (1) На прекъсвача и на задвижващия го механизъм трябва да има показател за положението му: "Включено" или "Изключено".

(2) На задвижването на разединителите, на заземяващите ножове, на късосъединителите и на други подобни съоръжения се поставят надписи или показатели за положението им "И" и "В" ("Изключено", "Включено").

Чл. 242. (1) Включване и развъртане на електрически машини за постоянен ток без предварително подсушаване се допуска при следните условия:

1. съпротивлението между намотките и между намотките и корпуса за машини до 440 V и с мощност до 200 кV при температура 10-30 °С да е 0,5 МW;

2. за машини с работно напрежение над 400 V и с мощност, по-голяма от 200 кV, измереното съпротивление да не се различава с повече от 2 % от заводските данни.

(2) Включване и развъртане на машини за променлив ток без предварително подсушаване се допуска при следните условия:

1. за машини със средна и голяма мощност изолационното съпротивление, измерено с мегера, е равно на

R60 = V / (1000 + 0,01P), MW

където:

V е номиналното напрежение във V;

Р - номиналната мощност в kVА;

R60 - изолационното съпротивление, измерено с мегера;

2. за машини с малка мощност

R60 = V / 1000, MW

при което на 1 V се падат най-малко 1000 W.

(3) При неудовлетворяване на изискванията по ал. 2, за изолационното съпротивление на машините се извършва подсушаване, както следва:

1. по индукционен метод;

2. чрез загряване с електрически ток;

3. чрез външно нагряване с топловъздуховоди;

4. чрез комбиниран от изброените по т. 1-3 начин или по друг начин, осигуряващ равномерно нагряване и вентилация за издухване на влагата от намотките в магнитопровода.

(4) При нагряване температурата на отделните части на машината не трябва да надвишава следните стойности:

1. на корпуса на статора - 90 °С;

2. на корпуса на ротора - 90 °С;

3. на намотките на статора - 90-95 °С;

4. на намотките на ротора - 85-95 °С.

Чл. 243. След монтажа и окончателната проверка на машините или агрегата, преди заливане с бетон, подложките за нивелиране, поставени в пакет, задължително се заваряват.

Чл. 244. Горните повърхности на фундамента, на който лягат фундаментните плочи съгласно проекта, да са равни, без издатини и ръбове, получени при отливането.

Чл. 245. Нагласяването (прогонката) на черупките на триещите се лагери се изпълнява съгласно изискванията на завода-производител.

Чл. 246.(1) Валовете на отделните машини се центрират така, че да осигуряват нормална работа на лагерите.

(2) Валовете се центрират така, че измереното аксиално и радиално изместване на валовете, които се центроват един към друг, да не превишава данните

Таблица 4

(3) За муфи с други диаметри данните се преизчисляват пропорционално на дадените в табл. 4.

Чл. 247. (1) Проверка и регулиране на въздушната междина между статора и ротора се извършват след окончателното центриране на валовете.

(2) Измерването на въздушната междина се извършва от всички страни на ротора, както следва:

1. за машини с неявно изразени полюси - на четири или осем точки в зависимост от диаметъра;

2. за машини с явно изразени полюси - под всеки полюс.

(3) Измерената въздушна междина трябва да е в допустимите граници, предвидени в изискванията на завода-производител.

Чл. 248. Измереното изолационно съпротивление на четкодържателите да не е по-малко от 1 к на 1 V. При по-ниско съпротивление устройството да е почистено, изсушено и ремонтирано, за да е в съответствие с посочените норми.

Чл. 249. Биене на колектора се допуска в границите, определени от техническата документация, и ако такива липсват - в следните граници:

1. за колектори с диаметър до 250 mm - не повече от 0,2 mm;

2. за колектори с диаметър от 300-600 mm - не повече от 0,3-0,4 mm;

3. за колектори с диаметър 700 mm и повече - до 0,6 mm.

Чл. 250. Страничните капаци за машини с принудителна вентилация да прилепват плътно към корпуса на машината.

Чл. 251. (1) Не се допуска изтичане на въздух от машини с принудителна вентилация по затворен път, засмукване навътре и създаване на възможност за оросяване.

(2) Въздуховодите и камерите на горещ въздух, които са подложени на охлаждане от околната среда, да имат топлинна изолация.

(3) Всички болтови връзки, отклонения и наставки за въздуховодите се изпълняват с гарнитури.

Чл. 252. Въздушно-маслените филтри се почистват и зареждат с масло в съответствие с изискванията на завода-производител. При липса на такива за зареждане се ползва вретенно масло. Механизмът за подаване на въздух трябва да работи съгласно проекта.

Чл. 253. Електроутаителите за очистване на въздуха (електрическите филтри) се монтират при спазване на следните условия:

1. корозиращите проводници на йонизатора да са затегнати, за да се изключи възможността от каквато и да е вибрация на проводниците;

2. всички електрически съединения да обезпечават сигурен контакт и по време на работа да са изключени всякакви искрения и пробиви;

3. всички метални нетоководещи части да са заземени и занулени.

Чл. 254. При монтажа на триещите се лагери се спазват следните изисквания:

1. лагерите преди монтажа се промиват с керосин или бензин, след което се намазват със смазочно масло;

2. смазочното масло да отговаря на типа от заводската инструкция;

3. да няма течове от маслопроводи, арматури и лагери;

4. в никакъв случай да не попада масло на намотките;

5. смазващите пръстени да се въртят равномерно, без скокове и спирания;

6. маслопроводите, които захранват централизирано смазване на лагерите, да са изолирани от корпуса на лагерите.

Чл. 255. Търкалящите се лагери на електрическите машини се запълват с грес 2/3 от обема им. Греста по тип се подбира в съответствие с техническите условия за работа на лагерите.

Чл. 256. Машини, които имат вентилатори с наклонени перки, трябва да се въртят само в посоката, означена от завода-производител.

Чл. 257. Ремъчните и зъбните предавки, муфите и краищата на валовете се защитават с ламаринени капаци или с ограда с бариери.

Чл. 258. Лаковото покритие на намотките и вътрешните шинни връзки при нарушение се възстановява. Марката на лака се приема в съответствие с изискванията на завода-производител.

Чл. 259. Защитата на електрическите машини се изпълнява в съответствие с раздел XII на глава IV-2 от ПУЕУ.

Чл. 260. (1) Апаратите трябва да отговарят на стандартизационните документи и на заводските изисквания и монтирането им да се извършва съгласно проекта.

(2) Апаратите се ограждат съгласно проекта от непосредственото въздействие на външни източници на топлина (технологични пещи, калорифери и т.н.).

Чл. 261. Задвижванията на апаратите трябва да работят без заяждане и да не допускат самопроизволно изключване.

Чл. 262. Ръчките на задвижването в долно положение трябва да отговарят на изключено състояние на апарата, а в горно положение - на включено състояние.

Чл. 263. Прекъсвачите и автоматите се монтират по такъв начин, че образуваща се при изключване дъга да не може да повреди други апарати и инсталации.

Чл. 264. Челюстите на апаратите се монтират и настройват така, че ножовете им да влизат без междини и заяждания.

Чл. 265. Магнитните пускатели се монтират при най-голямо отклонение от вертикалната ос до 5°.

Чл. 266. Подвижната система на апаратите трябва да има лек ход и да се включва без заяждане. Гъвкавите съединения вътре в апарата, монтирани от изпълнителя, не трябва да пречат на свободния ход на подвижните части. Котвата на включващия магнит плътно да приляга към сърцевината.

Чл. 267. Механичната блокировка на контакторите и реверсивните пускатели да не пречи на свободния и плътен ход на неблокираните части на апарата.

Чл. 268.(1) Включването на апаратите се извършва без видими с невъоръжено око забавяния и задръжки.

(2) Подвижната система на апарата при изключване или отпадане на напрежението незабавно да се връща в нормално положение под действието на контактните пружини или собственото тегло.

Чл. 269. Реостатите от кръгли или плоски проводници се монтират така, че да е осигурен достъп на охлаждащ въздух отдолу и движението му през реостата нагоре.

Чл. 270. Подвижният механизъм на реостата трябва да работи без задръжки, а за реостати с фиксирани положения проходът от една степен на друга да е точно установен.

Чл. 271.(1) Крайните изключватели и сигнално-блокировъчните контакти на реостата с моторен привод се регулират съгласно изискванията на производителя.

(2) При верижно задвижване на реостата се допуска свободният ход да е в границите на половин звено от веригата.

Чл. 272. Фасадите на комплектните станции, монтирани в един ред, се разполагат в една вертикална равнина. Свободните участъци на полетата се затварят с щитове без апаратура.

Чл. 273. Контактите на контролерите се регулират (отвора, попадане и натиск на палците) съгласно изискванията на завода-производител. Зачистването на палците и сегментите се извършва съгласно изискванията на завода-производител.

Чл. 274. Ролките на вала, които извършват отварянето и затварянето на контактите в контролерите и командоапаратите от ексцентриков тип, при движение на профилната шайба, трябва да се търкалят, а не да се плъзгат.

Чл. 275. Контактите на контролерите от барабанен тип (палци и сегменти) се намазват с тънък слой чист технически вазелин. За контролери от ексцентриков тип и командоапарати смазване на контактите им с вазелин не се разрешава.

Чл. 276. Барабанът или валът на контролера трябва да се превърта свободно, без задръжки, с точно фиксиране във всяко негово положение.

Чл. 277. Посоката на преместване на ръкохватката или посоката на завъртане на маховика за управление трябва да съответства на посоката на движение на управляемия механизъм.

Чл. 278. Правилността на зацепване на зъбите при зъбните предавки и редукторите на контролерите се проверява по целия им ход. Предавката се смазва, за да работи без заяждане.

Чл. 279. (1) Монтажът и регулировката на пътните изключватели (пропадане, отвор и натиск на контактите) се изпълняват в съответствие с указанията на завода-производител.

(2) Правилността на работа на контактите на пътните изключватели се проверява по диаграмата за затваряне на контактите. Подвижните части трябва да се преместват свободно, без заяждания.

(3) Контактите на пътните изключватели не се смазват.

Чл. 280. Центровката на спирачния електромагнит за променлив ток със спирачката трябва да осигурява плътно изтегляне, на котвата му до допир на шлайфаната му повърхност с шлайфаната повърхност на ярема. Тези повърхности трябва да са чисти, без побитости. Не се допуска бучене на електромагнита.

Чл. 281. Ходът на сърцевината на спирачния електромагнит да е регулиран така, че във включено положение да не прилепва плътно. В изключено положение сърцевината не трябва да пада в крайно долно положение. Разстоянието между двете половини не трябва да е по-малко от 10 % от целия ход.

Чл. 282. Въздушният демпфер на електромагнитната спирачка да е регулиран така, че при изключване да няма резки удари, а включването да става бързо и отсечено.

Чл. 283. Полетата (панелите) на комплектните табла, щитовете, пултовете, силовите сборки, кутиите със съпротивления и пусково-регулиращите апарати трябва да имат надписи, предвидени в проекта, които да указват за кой двигател или механизъм са отнасят.

Чл. 284. Командоконтролерите, командоапаратите, универсалните превключватели и ключовете за управление трябва да имат надписи за предназначението и функциите при всяко положение на ръкохватката ("Спиране", "Напред", Назад" и т.н.). Посоката на завъртане на маховика или ръкохватката да е указана със стрелка. Стрелките да се поставят на такива места, в които при опериране с приводите да се виждат ясно.

Чл. 285. Сигналните лампи, сигналните прибори и апарати трябва да имат надписи, които показват характера на сигнала: "Включено", "Изключено", "Висока температура" и т.н.

Чл. 286. Силовите табла, разпределителните пунктове и шкафове и таблата за осветление трябва да имат по средата или в лявата си горна част ясно означен номер по схемата (проекта). От вътрешната страна на вратите и капаците трябва да има ясни надписи на изходящите линии и номинален ток на предпазителите.

Чл. 287.(1) Между контролерите на крановете да се оставя разстояние, което да дава възможност за извършване на преглед и ремонт.

(2) Посоките на движение на ръкохватката при монтажа им и колелата за управление трябва да отговарят на посоките на движение съответно на моста, тележката и куката.

Чл. 288. Монтажът на крайните (пътните) изключватели и изключващите шини се изпълнява съгласно проекта, заводските изисквания и следните такива:

1. крайните изключватели при определен ъгъл на завъртане на лоста мигновено трябва да прекъсват веригата за управление на съответния електродвигател и да възстановяват тази верига при връщане на лоста в първоначално положение плюс електрическата и механичната блокировка;

2. крайните изключватели или ограничители на хода на подемните механизми да са регулирани така, че куката на крана да спира на по-малко от 200 mm от горното крайно положение;

3. болтовете, с които се закрепва крайният изключвател, трябва да имат контрагайки.

Чл. 289.(1) Дължината на мястото на изключващите шини, задействащи крайните изключватели, трябва да им осигурява стабилно спиране на не по-малко от 200 mm от буферите при най-високата скорост на движение.

(2) Изключващите шини за ограничаване хода на моста на два съседни крана трябва да осигуряват пълното им спиране на разстояние 0,4 m един от друг.

Чл. 290. Контактите, опорните болтове и пружини, възвръщащи аварийните и крайните изключватели от първоначалното положение, трябва да са регулирани в съответствие с изискванията на завода-производител.

Чл. 291. Спирачните устройства трябва да работят съгласно изискванията на техническата документация, а ако някои от тях не са конкретизирани, да се спазват следните изисквания:

1. да работят бързо, отсечено, без удари;

2. в изключено положение (подадено напрежение на бобината) да има равномерен луфт (1-2 mm) между феродовите накладки и спирачната шайба. По повърхността на последната не трябва да има боя, нарушаваща луфта;

3. да спират без усукване на конструкциите на крана, моста, тележката, куката и грайфера на разстояние, не по-голямо от 15-30 mm, веднага с изключване на напрежението от даденото съоръжение.

Чл. 292. Прекъсвачите на крановете да се изпълняват съгласно чл. VI-4-27 от ПУЕУ.

Чл. 293. Главните тролейни проводници и тяхното обезопасяване се изпълняват съгласно чл. VI-4-18, чл. VI-4-22, чл. VI-4-23, чл. VI-4-24 и чл. VI-4-25 от ПУЕУ.

Чл. 294. Тролеите на твърда връзка (закрепване) да са изпълнени така, че да е изключена възможността от разместване в посока, перпендикулярна на оста на тролея.

Чл. 295. Отклонението на тролеите по тяхната надлъжна ос за цялата дължина не трябва да превишава (10 mm в хоризонтална и (20 mm във вертикална плоскост.

Чл. 296. (1) Монтажът на температурните компенсатори да е изпълнен така, че всеки тролей в средата на участъка между два температурни компенсатора да е твърдо закрепен към изолатора. За останалите изолатори закрепването трябва да осигурява надлъжно изместване при нагряване.

(2) При преминаване на токоотнемателите по контактната повърхност на тролея на мястото на температурните компенсатори и ремонтните участъци да не се получават задръжки и удари.

Чл. 297. При секционирани главни тролейни проводници всяка секция трябва да е снабдена със светлинна сигнализация. Допуска се сигналните лампи да са прикачени непосредствено към тролейните проводници. На лампите да се включват допълнителни съпротивления, осигуряващи при нормални условия понижаване на напрежението на клемите с 10 % от номиналното им напрежение.

Чл. 298. Монтажът на токоотнемателите на конзоли, закрепени на фермите на крана (главни токоотнематели), или на тележката (спомагателни токоотнематели (на тележка) се извършва при спазване на следните изисквания:

1. по цялата дължина на тролей при движение на крана да е осигурен контакт;

2. контактната част на плъзгащите се токоотнематели да няма остри ръбове;

3. всички пружини да са регулирани.

Чл. 299. Ролковите и плъзгащите се токоотнематели при свободно окачване на тролеи с кръгло сечение трябва да преминават по цялата им дължина свободно.

Чл. 300. За монтажа на открити тежки токопроводи (шинопроводи), състоящи се от няколко шини в една фаза или полюс, прилагани в електролизните, електропещните, електрозаваръчните цехове и в преобразувателните (токоизправителните) подстанции, се прилагат изискванията на глава трета и на този раздел.

Чл. 301. Забранява се използването на трансформаторно масло за импрегнация на накладките от сух дъб или бук при тежките токопроводи.

Чл. 302. Тежките шинопроводи се боядисват само отвън, без температурните компенсатори и местата за късосъединителите, които се ограничават с черни линии с широчина 100 mm. Цветовете на отделните фази и полюси са съгласно изискванията на БДС 1212.

Чл. 303. Изискванията на тази глава се отнасят за монтажа на силови и осветителни електрически инсталации за напрежение до 1000 V.

Чл. 304.(1) Съединителните и отклонителните връзки на електрическите инсталации не трябва да се подлагат на каквито и да е механични усилия.

(2) Съединителните и разлонителните връзки на жилата на проводниците и кабелите да са с изолация, равностойна на тази на съответния проводник или кабел.

Чл. 305.(1) Електрическата инсталация, изпълнена в тръби, трябва да дава възможност за смяна на проводниците. Броят и сечението на проводниците, положени в една тръба, се изпълняват съгласно проекта.

(2) Скрито положените защитни инсталационни тръби (бергманови, стоманени, пластмасови) се закрепват с гипсова замазка през 0,7-0,8 m.

Чл. 306. При открито полагане на проводници и кабели със скоби последните да се поставят на равни интервали съгласно проекта и перпендикулярно на осовата линия на инсталацията. Допуска се поставяне на скоби със застъпване.

Чл. 307. Забранява се съвместното изтегляне в една и съща тръба, кутия или канал на взаимнорезервиращи се вериги.

Чл. 308. Преходите на кабелите през негорими стени и междуетажни прегради да се изпълняват съгласно изискванията на ПСТН.

Чл. 309. Възлите за осветителни инсталации трябва да се изпълняват въз основа на промишлени производни за даден вид инсталации.

Чл. 310. (1) Изпълнението на инсталации директно по строителната основа или на изолатори се извършва с кабели с предпазна обвивка - пластмасова или метална, съгласно проекта.

(2) В производствени помещения спусковите отклонения към контактни излази, апарати и шкафове да са защитени съгласно проекта от механични повреди. В битови помещения на промишлени предприятия, в жилищни и обществени сгради се допуска спусковите отклонения да не се защитават механично.

(3) Преминаването на защитени и незащитени проводници и кабели между етажите трябва да се изпълнява в тръби или скари съгласно проекта.

(4) Преминаването на проводниците между етажите може да се изпълнява в изолационни тръби в стената под мазилката съгласно проекта.

(5) Проводниците на въздушни захранващи линии трябва да се разполагат или ограждат по начин, описан в проекта, така че да са недосегаеми от обитаваните от хора места (например балкони, стълбища и др.).

(6) Не се разрешава направа на захранващи линии по покривите на сградите.

Чл. 311. (1) Кабелите и проводниците се полагат върху метални и други конструкции,предвидени в проекта.

(2) В местата, в които металните конструкции се съединяват, трябва да се образува непрекъсната електрическа връзка, за да се осъществи заземителния контур на цялата конструкция.

(3) За открити електрически инсталации задължително да се поставят предпазни капаци върху скарите.

Чл. 312. (1) Електрическите инсталации по носещо въже се изпълняват със защитени кабели и проводници със защитна обвивка (пластмасова или метална).

(2) Кабелите и проводниците, положени на носещо въже в местата на прехода им от въжето към конструкцията на сградата, да са механично разтоварени.

Чл. 313. (1) Забранява се полагането и монтажът на мостовите проводници при температура, по-ниска от минус 15 °С.

(2) Проводниците по прегради (в мазилката, в канали или празно пространство на панелите) се полагат по най-късото разстояние между разклонителната кутия и осветителното тяло.

(3) Не се допуска непосредствено окачване на осветителни тела на мостовия проводник.

(4) Мостовите проводници при скрито полагане да не се закрепват с гвоздеи. Гвоздеи може да се използват само за временно закрепване преди поставянето на мазилката, като трябва да се изваждат. При това временно закрепване не се допуска забиване на гвоздеи между проводниците.

(5) Мостовите проводници се прикрепват към стената или канала с гипсов разтвор или скоби от изолационен материал.

(6) При лампени излази в конзолите за ключове и контакти при мостовите проводници се оставя резерв съгласно проекта, но не по-малко от 100 mm.

(7) Линиите на токовите кръгове при таблата се оставят с резерв съгласно проекта, но не по-малко от 150 mm.

(8) Инсталациите, изпълнени с мостов проводник под мазилка, се подлагат на изпитване два пъти, като първият път се изпитват изолационното съпротивление между проводниците и проводниците спрямо земята преди извършване на мазилката, а вторият път, освен тези изпитвания, се извършва и изпитване по токово натоварване преди изпълнение на бояджийските работи.

Чл. 314. Закрепването на положените открито защитни неметални тръби трябва да допуска тяхното свободно преместване (подвижно закрепване) при линейно разширение или свиване от температурното изменение на околната среда.

Чл. 315. (1) Неметалните защитни тръби, предназначени за преминаване на изолирани проводници през стени и междустенни плочи, да нямат пукнатини или съединения.

(2) Неметалните защитни тръби, полагани по дървени повърхности, не трябва да имат съединения в участъци между разклонителните кутии.

(3) Неметалните защитни тръби се огъват в съответствие с действащите изисквания на завода-производител.

Чл. 316. (1) Защитните стоманени тръби се използват за електрически инсталации само в случаите, определени в проекта.

(2) Използваните за електрически инсталации защитни стоманени тръби да са с вътрешна повърхност, която да изключва възможността от повреждане на изолацията на проводниците при вкарването им в тях.

(3) За тръби, заложени като закладни в строителните конструкции, не необходимо външно антикорозионно покритие.

(4) Не се допуска съединяване на тръбите в местата на огъване.

(5) Тръбите се полагат по начин, който да не позволява да се задържа влага от кондензираните пари.

(6) Съединяването на тръбите с разклонителните кутии, пусково-регулиращата апаратура, таблата, двигателите и др. трябва да осигуряват надежден електрически контакт между тръбите и корпуса на двигателите, кутиите и таблата.

(7) Разклонителните кутии и др. да се предпазват от корозия съгласно проекта.

(8) Във влажни, особено влажни, прашни и с химически агресивни среди помещения краищата на тръбите, които влизат в кутии, апарати и др., да се уплътняват съгласно проекта.

(9) Не се допуска закрепване на електротехнически защитни тръбопроводи към технологични, както и закрепване чрез непосредствена заварка към строителни основи или технологични конструкции.

Чл. 317. Откритите и закритите шинопроводи с напрежение до 1000 V се изпълняват от стандартни, заводски изготвени елементи или от предварително подготвени блокове и секции.

Чл. 318. Към монтажа на шинопроводите се пристъпва след завършване на строителните работи в помещението съгласно мрежовия график или в процеса на изпълнение на строителните и монтажните работи, като се осигурява защита на шинопроводите от механични повреди и замърсявания.

Чл. 319. Съединяването, отклонението и оформянето на краищата на алуминиеви и медни жила на проводници и кабели се извършва съгласно проекта.

Чл. 320. В местата на съединяване на жилата се предвижда запас от жилото съгласно проекта, които да дава възможност за повторно съединяване.

Чл. 321. (1) Съединяването на жилата на проводници и кабели към плоски изводи (клеми) на апарата се извършва, както следва:

1. при едножични жила със сечение до 10 кв. мм - след оформяне края на жилото с предпазване от изваждане и от саморазвиване;

2. при многожични жила - след оформяне края на жилото.

(2) Допуска се непосредствено съединяване на едножични и многожични жила на проводници и кабели със сечение до 6 кв. мм с предпазване от изваждане.

Чл. 322. Поансоните и матриците за опресовка по своя размер трябва да отговарят на нормалните за дадено сечение проводници пресови арматури. Последователността на опресовката се определя от фирмата-производител на пресовия инструмент.

Чл. 323. Почистената част от жилото на проводника между цилиндричната част на кабелната обувка и изолацията на жилото трябва да се изолира след свързване на обувката.

Чл. 324. С този раздел се определят изискванията при монтажа на електрическите съоръжения, инсталациите, откритото полагане на кабели, електрическите консуматори и свързването на проводниците и кабелите към съоръжения, предвидени за нормална експлоатация във взривоопасни помещения.

Чл. 325. (1) Съединяването на тръбите се извършва само с муфи на резба.

(2) Не се допуска съединяването на тръби чрез заварка. Дължината на резбата е съгласно табл. 5.

Таблица 5

Чл. 326. Разглобяемите съединения се осигуряват срещу саморазвиване вследствие на вибрации и сътресения. Съединенията трябва да осигуряват необходимата плътност.

Чл. 327. Електрическата инсталация се полага в свободната страна на естакадата.

Чл. 328. Не се допуска закрепване на тръбите към технологични тръбопроводи, както и към носещите конструкции чрез непосредствена заварка на тръбите.

Чл. 329. Излизащите от взривоопасни помещения тръби се монтират съгласно проекта.

Чл. 330. След полагане на тръбите и монтажа на проводниците съединенията се изпитват с топъл въздух в продължение на 3 mm, без налягането да спада повече от 50 %, както следва:

1. 2,5.105 Ра - за помещения клас В-I;

2. 0,5.105 Ра - за помещения клас В-Iа, В-II и В-IIа.

Чл. 331. (1) Токопроводните жила на проводниците и кабелите се съединяват по начин, посочен в проекта.

(2) При изпълнение на болтови съединения трябва да се вземат мерки срещу саморазвиване.

Чл. 332. При свързване на проводници с каучукова изолация към клемата на налети с масло маслонапълнени апарати каучуковата изолация се заменя с поливинилхлоридна тръбичка, керамични мъниста или с други изолационни маслоустойчиви материали.

Чл. 333. Не се допуска прилагане на мек припой (бисмут-олово-калай-кадмий) за запояване, както и:

1. клеми с болтове, по-малки от М4;

2. резбови конусни съединения;

3. клеми, които осъществяват контакт чрез натискане върху проводника директно с болтове.

Чл. 334. Мястото на съединението трябва да се изолира.

Чл. 335. Кабели без защитни тръби във взривоопасни помещения и открити уредби, когато това не е посочено в проекта, се полагат по колони, ферми, конструкции, носачи, лавици и кабелни канали.

Чл. 336. Във взривоопасните помещения и в непосредствена близост до технологичните апарати на взривоопасните външни съоръжения не се допуска монтаж на съединителни и разклонителни муфи.

Чл. 337. Преминаването на група кабели през стени може да се изпълнява и със специални стоманени плочи или специални кутии, когато начинът на преминаване не е посочен в проекта.

Чл. 338. Монтажът на електрическите апарати във взривоопасните помещения се извършва в съответствие с изискванията на заводите-производители.

Чл. 339. При изпълнение на инсталации по носещи стоманени въжета кабелите се закрепват с помощта на подложки от негорима пластмаса или от друг негорим материал.

Чл. 340. Монтажът на съединителни кабелни муфи в пожароопасни зони не се разрешава.

Чл. 341. Пространството между тръбите се уплътнява с лесно разбиваема негорима смес.

Чл. 342. Входовете на разклонителните кутии, кабелите и проводниците се уплътняват.

Чл. 343. (1) Съединенията на стоманените тръби, както и входовете им в разклонителните кутии, се уплътняват (при открито и скрито полагане).

(2) Съединяването на тръбите помежду им с щуцерите на разклонителните кутии и осветителните тела, апаратурата и входните кутии на електродвигателите се извършва на резба. Съединяването на тръбите се съобразява с изискванията за взривоопасни помещения.

Чл. 344. Разпоредбите на този раздел се отнасят за монтажа на осветителната арматура и таблата в жилищни, производствени и обществени сгради и съоръжения.

Чл. 345. (1) Направлението на светлинния поток от осветителните тела, когато не е посочено в проекта, трябва да е вертикално надолу.

(2) Осветителните тела за местно осветление се закрепват неподвижно така, че да не изменят първоначално придаденото им направление.

(3) Присъединяването на осветителното тяло към захранващите проводници се извършва в съответствие с проекта.

(4) Подвеждането на проводниците към осветителното тяло се извършва по начин, който да не позволява механична повреда на изолацията на проводниците. Не се допуска понасяне на механични усилия от захранващите осветителното тяло проводници.

(5) Не се допуска съединяване на проводниците вътре в конзолите и тръбите.

Чл. 346. (1) Автоматичните и патронните предпазители се включват в мрежата по такъв начин, че при изваден патрон винтът на гилзата да остава без напрежение.

(2) Прекъсвачите и контактите, които се поставят до входовете на помещенията, се монтират по такъв начин, че при отваряне на вратите да не се закриват.

(3) Плоскостите на разпределителните табла и на вратите да са успоредни на плоскостта на стената.

Чл. 347. (1) Влизането на кабелите в таблата се извършва през изолирани втулки.

(2) Присъединяването на консуматорите към таблата се извършва в съответствие с проекта и по такъв начин, че натоварването на всички фази да е симетрично.

Чл. 348. (1) Тръбите и проводниците в сложните схеми се маркират съгласно проекта. Проводниците се маркират в разклонителните кутии и в местата на свързване, а тръбите - в краищата им.

(2) Положените на скари и в специални канали проводници трябва да имат маркировка при влизането и излизането от тях, както и при разклоняване.

Чл. 349. Изискванията по отношение на заземяването на части от електрическите съоръжения се определят съгласно БДС 4309 и БДС 414.

Чл. 350. Забранява се използването на земята в качеството й на фазов или нулев проводник в електрическите уредби с напрежение до 1000 V.

Чл. 351. (1) Забранява се използването на металните обвивки на тръбните проводници и инсталационните тръби, както и на оловните обвивки на проводниците в груповите разпределителни осветителни мрежи като заземяващи проводници съгласно чл. I-7-48 от ПУЕУ. В помещенията, в които трябва да има заземяване, тези обвивки трябва да се заземяват и да имат необходимата електрическа връзка по цялата си дължина, а съединителните муфи и кутии да са свързани с металните обвивки.

(2) Не се разрешава полагане на неизолирани алуминиеви проводници в земята и използването им като заземители съгласно чл. I-7-41 (4) от ПУЕУ.

Чл. 352. На всички места, в които е възможно поставянето на временни заземления, при извършване на ремонтни и други работи да се предвиждат специално зачистени и смазани с технически вазелин места за присъединяване.

Чл. 353. Когато се използват заземяващи проводници, трябва да се спазват следните условия:

1. да е осигурен добър контакт на връзките и непрекъснатост на електрическата верига по цялата й дължина:

2. при използване на последователно свързани участъци от металните конструкции те се свързват помежду си посредством заварени стоманени шини.

Чл. 354. (1) При полагане на проводници в стоманени тръби, които се използват като заземяващи проводници, се създава метална връзка между тях и корпусите на електрическите съоръжения, в които се въвеждат тръбите.

(2) При наличие на сътресения или вибрации трябва да се вземат мерки срещу разхлабване на връзките.

Чл. 355. Всеки заземяващ елемент на електрическата уредба се свързва със заземителя или със заземяващата магистрала с отделно отклонение. Забранява се последователно свързване към заземяващия проводник на няколко заземяващи части.

Чл. 356. При вътрешноцехови подстанции, когато не е посочено друго в проекта, се допуска полагане на заземителя непосредствено около стените на сградата (от външната й страна).

Чл. 357. При заземяване на реактори заземяващите проводници не трябва да образуват около тях затворен контур.

Чл. 358. Гъвкавото съединение за заземяване на металната обвивка и бронята на кабела да е свързано така, че да осигурява коректна връзка.

Чл. 359. Конкретни указания за изпълнение на заземяването във взривоопасни и пожароопасни помещения за отделните случаи се дават в проектите, като се имат предвид условията на мястото.

Чл. 360. Боядисването и маркировката на заземяващите проводници и на всички елементи на заземяващата мрежа е съгласно БДС 1212. Допуска се откритите заземяващи проводници да се боядисват с други цветове в съответствие с оформянето на помещението, но в местата на присъединенията и отклоненията те трябва да имат най-малко две черни ивици на разстояние 150 mm една от друга.

Чл. 361. Забранява се боядисването на разположените в земята заземители и на заземяващите проводници съгласно Чл. I-7-41 (3) от ПУЕУ. Заварените шевове да са асфалтирани от всички страни.

Чл. 362. (1) С пусково-наладъчните работи се установяват правилността и начинът на реализация на проекта, състоянието на машините и съоръженията и тяхната комплектуваност.

(2) Проверява се верността на монтажните работи.

(3) Извършва се настройката на защитните и регулиращите устройства съобразно технологичния замисъл на проекта.

(4) Провеждат се единичните изпитвания на отделните машини и съоръжения и се създават условия за започване на комплексни изпитвания и за въвеждане на производствените мощности в експлоатация съобразно утвърдените програми и графици.

Чл. 363. С пусково-наладъчния персонал се създават необходимите предпоставки за навременното въвеждане в действие на обектите. Те включват и комплексни организационни мероприятия, провеждани съвместно с проектанти, инвеститори и монтажници.

Чл. 364. Пусково-наладъчните работи на електрическата част на машините и съоръженията са обособена част от комплекса на монтажните работи.

Чл. 365. Завършването на монтажните работи и започването на пусково-наладъчните работи се регламентират с двустранен протокол.

Чл. 366. Пусково-наладъчните работи се извършват на етапи при спазване на съответната технологична последователност.

Чл. 367. (1) Първият етап на пусково-наладъчните работи обхваща следните статически изпитвания:

1. извършва се запознаване с техническия и работния проект, с направените в него изменения по време на монтажа, с действащите общи и специфични технически условия и изисквания, с изискванията на проекта и на заводите-производители по отношение на електрическата част на машините и съоръженията;

2. прави се проверка на съответствието с проекта и външен оглед на доставените от инвеститора и монтирани от монтажната организация машини и съоръжения;

3. извършват се пусково-наладъчни работи по проверката и настройката на отделните елементи на електрооборудването в съответствие с общите изисквания на ПУЕУ, на специалните изисквания на проекта и на заводите-производители на оборудването.

(2) Пусково-наладъчните работи на първия етап започват, когато са завършени електромонтажните работи по вторичните вериги и са монтирани всички видове електротабла - комплект (командни, релейни, разпределителни, командни пултове, табла за КИП и А и др.). При започване на работите от този етап трябва да са готови осветлението и отоплението.

(3) На този етап пусково-наладъчните работи се извършват без подаване на напрежение по постоянна схема в монтираните схеми на електроинсталациите.

(4) При извършването на пусково-наладъчните работи задължително се спазват изискванията на действащите правилници по техническа безопасност на труда.

Чл. 368. Вторият етап на пусково-наладъчните работи обхваща следните оперативни проби:

1. извършват се работи по проверка с напрежение на монтираните схеми и взаимодействието на отделните техни елементи. На този етап монтажните работи са завършени окончателно и предадени с акт за наладка;

2. пусково-наладъчните работи започват, когато цялото оборудване на проекта е монтирано по места, напълно са готови източниците на енергия за захранване на оперативните вериги (вкл. и външните връзки между отделните табла и другите елементи на електрооборудването и оборудването на КИП и А) и започва въвеждането на инсталациите в експлоатационен режим;

3. пусковите работи се извършват с подаване на напрежение по постоянна схема само във веригите за управление, защита, сигнализация и блокировка;

4. при провеждането на пусково-наладъчните работи се спазват редът и условията за подаване на напрежение.

Чл. 369. Изпитванията на монтираните машини, съоръжения и апаратура се извършват съгласно ПКС и раздел V на Наредба №7 за проучване и доставка на машини и съоръжения и при спазване изискванията на този правилник.

Чл. 370. (1) Комплексните изпитвания и 72-часовата проба обхващат комплексните изпитвания на обектите (състоящи се от "студени" проби - работа на празен ход и "технологични" проби - работа под товар съгласно технологичния режим), 72-часовата проба и режимните настройки, осигуряващи автоматичен режим на работа при различни технологични натоварвания и режими, зададени с режимни карти.

(2) През 72-часовата пробна експлоатация, се извършват и част от режимните настройки - въвеждат се в действие тези системи за автоматизация и регулиране (САР), за които има предварително зададено от проектното звено задание, по което предварително са настроени регулаторите.

(3) Режимните настройки (въвеждането на САР), за които са необходими режимни карти, които могат да се дадат след продължителни технологични наблюдения, се извършват в периоди на редовна експлоатация след осигуряване на същите режимни карти и условия за пробно въвеждане на САР в действие.

Чл. 371. При възлагането на пусково-наладъчните работи възложителят предава на Пусково-наладъчното управление (ПНУ) екземпляр от работния проект с изнесени всички изменения, направени по време на монтажа, техническите документации от заводите-производители на електрооборудването и режимните карти за настройка на САР и настройка на релейните защити.

Чл. 372. При изпълнение на пусково-наладъчните работи инвеститорът обезпечава:

1. осигуряване съгласуването от страна на проектантските организации на всички промени, изменения и уточнявания по проекта, които се налагат през време на пусково-наладъчните работи;

2. осигуряване изпълнението на промените в заводските схеми, преработване на оборудването, отстраняване на дефектите и подмяна на дефектно оборудване, които са открити през време на пускането;

3. наличие на актове за ревизии на електрооборудването преди извършването на единичните изпитвания.

Чл. 373. При извършване на пусково-наладъчните работи инвеститорът осигурява при необходимост представители на проектантските организации и на заводите-производители.

Чл. 374. По време на пробите инвеститорът осигурява електроенергия на обекта или на подобектите за извършване на пробите, като установява общия ред за подаване на електроенергия на обектите от източници на захранване, намиращи се в експлоатация.

Чл. 375. Инвеститорът оповестява заинтересуваните организации за подаването на електроенергия на дадени обекти и подобекти, като съгласува общите мероприятия за спазване на техническа безопасност и оформя акта за завършване на пусково-наладъчните работи.

Чл. 376. Инвеститорът извършва преглед и приемане в експлоатация на отделните изпитани възли, приема отчетно-техническата документация и оформените приемно-предавателни документи за целия обект.

Чл. 377. Инвеститорът предава обектите на външното електроснабдяване на електроснабдителните организации.

Чл. 378. В процеса на изпълнение на съвместните работи по монтажа и изпитванията монтажната организация представя за запознаване, по искане на пусковия персонал, необходимите документи за скритите работи, за подсушаването на машините и апаратите, за ревизия на оборудването, за анализ на трансформаторното масло и др.

Чл. 379. Монтажната и пусковата организация съгласуват предварително всички въпроси по съвместното провеждане на монтажни и пускови работи, извършват преглед и проверка на инсталациите и съоръженията преди подаване на напрежение, участват в пробните включвания, пускане и изпитвания.

Чл. 380. Пускането и пробите на механизмите се извършват по заявка на отговорния ръководител от машинно-монтажната организация, която обезпечава и безопасността в зоната на механизмите. Пускане на механизмите без писмено разрешение на отговорния ръководител на машинно-монтажната организация е недопустимо.

Чл. 381. При изпълнение на пусково-наладъчните работи се ползват и следните нормативни актове и литературни източници:

1. за съветското силово електрооборудване - ПУЗ-77;

2. за българското силово електрооборудване - инструкциите и предписанията на заводите-производители, действащите у нас български и чуждестранни държавни стандарти, утвърдените програми за провеждане на изпитванията;

3. Правилника за техническата експлоатация на енергопотребителите - издание на Министерство на енергетиката, ДИ "Техника", 1980 г.;

4. настройката на релейните защити на подстанции и централи да се извършва съгласно изискванията на отдел "Релейна служба" при Министерството на енергетиката, отразени в Справочника по Релейна защита - ДИ "Техника", 1969 и 1977 г.;

5. настройката и въвеждането в експлоатация на автоматизирани електропроводи да се извършва съгласно "Унифициранные системмы автоуправления электропроводов в металлургии " - В. К. Гарюв, В. Б. Рабиович, Л. Л. Виневецкий, М., Металлургия, 1977 г.