Държавен вестник, брой 53 от 28.VI

Чл. 32. Оразмерителните разходи на вода (обща, студена и топла) на санитарните арматури са съгласно приложение № 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1962 г.) Допуска се проектиране на главните хоризонтални клонове в канали под пода на първия етаж.

(3) Вертикалните клонове се проектират в негорими монтажни шахти или открити.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Етажните разпределителни клонове се проектират вкопани в стените или открити в монтажни шахти или топлоизолирани в инсталационни пространства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 95 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Допуска се проектиране на етажни разпределителни клонове от гъвкави пластмасови тръби, положени в подови настилки (пълнежи) в предпазни тръби, като не се разрешават връзки и наставки във водопроводните и предпазните тръби в участъците на преминаването им през подовите настилки.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Главните хоризонтални клонове и техните разклонения до вертикалните клонове се проектират открити по стени и тавани в мазета, сутерени и технически етажи.

Чл. 34. (1) В производствени и селскостопански сгради, когато производството позволява, водопроводната инсталация се проектира изцяло открита.

(2) В случаите, когато е технико-икономически целесъобразно, водопроводната инсталация се разполага в общи канали с други тръбопроводи, с изключение на провеждащите запалителни и отровни течности и газове.

(3) Допуска се, съгласувано с органите на ДЪРЖАВНИЯ САНИТАРЕН контрол, съвместно разполагане на водопроводни клонове за вода с питейни качества с канализационни клонове само в проходими канали при условие, че водопроводните клонове са над канализационните.

Чл. 35. Противопожарните водопроводни инсталации се проектират съгласно изискванията за противопожарно водоснабдяване на Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1962 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Не се допуска проектиране на водопроводни инсталация:

1. вкопани във външните стени на сгради, освен в случаите на предвидена топлоизолация;

2. по стени, подове и тавани в жилищни помещения, стаи в почивни сгради и хотели, спални помещения в детски заведения, общежития, здравни и лечебни заведения, в които не се предвиждат санитарни арматури;

3. в подове на кухни, санитарни възли и коридори;

4. по стени, подове и тавани на операционни зали;

5. по разделителни стени между две отделни жилища с изключение на съседни кухни, санитарни възли и коридори;

6. в канали за нечиста вода;

7. в асансьорни шахти, димни и вентилационни канали;

8. в помещения, които не позволяват достъп за ремонт на водопроводните клонове;

9. в помещения с трансформатори, освен в случаите и при условията на чл. 33, ал. 5.

(2) Вертикалните клонове се проектират на разстояние от помещенията по ал. 1 не по-малко от 0,6 м, а етажните разпределителни клонове - на разстояние, не по-малко от 0,25 м.

(3) Допуска се вертикалните и етажните разпределителни клонове да се проектират на по-малки разстояния от посочените в ал. 2, ако са монтирани към двойна стена, с въздушна междина, запълнена с изолационен материал (стъклена вата и др.) с дебелина най-малко 25 мм, като преградата, върху която са монтирани, е звукоизолирано свързана с останалите стени и пода.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Вертикалните клонове на водопроводните инсталации се проектират на разстояние от помещенията по чл. 36, не по-малко от 0,6 м, а етажните разпределителни клонове - на разстояние, не по-малко от 0,25 м.

(2) Допуска се вертикалните и етажните разпределителни клонове да се проектират на по-малки разстояния от посочените в ал. 1, ако са монтирани към двойка стена с въздушна междина, запълнена със звукоизолационен материал, с дебелина най-малко 25 мм.

Чл. 38. Отстоянието на вертикалните клонове от готовите повърхности на стените се определя съгласно табл. 2.

Чл. 39. (1) На главните хоризонтални клонове за топла вода се проектира топлоизолация.

(2) На главните хоризонтални клонове за циркулационна вода се проектира топлоизолация, когато циркулацията на водата се осъществява посредством помпа.

Чл. 40. Вкопаните тръби се проектират с покритие от мазилка с дебелина, не по-малка от 20 мм.

Чл. 41. (1) Закрепването на откритите водопроводни клонове към конструктивни елементи на сградата се проектира посредством скоби с гумена подложка.

(2) Вертикалните водопроводни клонове се проектират с шумоизолация в местата на преминаването им през подове.

(3) Не се допуска замонолитване на тръбите в стените и подовете на сградите.

Чл. 42. Хоризонталните клонове се проектират с възходящ наклон, не по-малък от 0,005 % към санитарните арматури.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Водопроводните тръби се проектират на разстояние от електрическите инсталации съгласно изискванията на Наредба № 2 за проектиране на електрически уредби е сгради (ДВ, 99/11; отпечатана заедно с приложения № 1 - 5 в Бюлетин "Строителство и архитектура", БСА 99/2-3).

Чл. 44. (1) Най-малкото светло разстояние между неизолирани успоредно положени стоманени водопроводни тръби за студена вода е:

1. 50 мм - при тръби с диаметър до 40 мм включително;

2. 80 мм - при тръби с диаметър над 40 мм.

(2) Най-малкото светло разстояние между неизолирани, успоредно положени стоманени тръби за топла или циркулационна вода и пластмасови тръби е 100 мм.

Най-малкото светло разстояние при кръстосване на неизолирани тръби за топла или циркулационна вода и пластмасови тръбите 50 мм.

(4) Най-малкото светло разстояние между неизолирани, успоредно положени водопроводни и канализационни тръби е 100 мм.

(5) Тръбите за топла вода се проектират над или встрани от тръбите за студена вода на светло разстояние, не по-малко от 100 мм.

(6) Най-малкото светло разстояние между топлоизолирани тръби се проектира съобразно дебелината на топлинната изолация, но не по-малко от 100 мм.

(7) При проектиране на водопроводни и канализационни тръби една над друга водопроводните тръби се проектират над канализационните.

Чл. 45. Разстоянието между скобите за закрепване на стоманени тръби се определя съгласно табл. 3.

Чл. 46. Всички видове тръби за топла и циркулационна вода и пластмасовите тръби за студена вода се осигуряват срещу температурни удължения.

Чл. 47. (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Чл. 48. (1) Водопроводни инсталации с целогодишно действие се проектират в помещения с температура на въздуха, не по-ниска от 0 °С.

(2) Допуска се проектиране на тръби в помещения с отрицателна температура на въздуха, ако се осигурят срещу замръзване.

(3) При очаквано спадане в процеса на експлоатация на температурата в някои помещения под 0 °С, както и при влияние на студен въздух (в близост до външна врата, студени подпокривни пространства и др.), тръбите се осигуряват срещу замръзване.

Чл. 49. (1) На разклонената водопроводна инсталация се предвиждат спирателни вентили, както следва:

1. на отклонения от главни хоризонтални клонове в сгради над 2 етажа - в постоянно достъпни места;

2. в началото на етажните разпределителни клонове, ако не са предвидени абонатни водомерно-арматурни възли;

3. на етажните разпределителни клонове с оглед изолиране на 5 до 10 броя санитарни арматури;

4. на отклоненията към клозетно казанче, напорен промивен кран и бойлер;

5. на отклоненията, които се експлоатират периодично, на тоновете за градински вентили и на клоновете, изложени на опасност от замръзване;

6. пред и след водонагревателите.

(2) Спирателните вентили, предвидени на разклонения от главните хоризонтални клонове са с изпускателен клапан

(3) В най-ниската точка на хоризонтален клон, изложен на опасност от замръзване, се проектира стенен водопроводен вентил.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Чл. 50. По сключени хоризонтални и вертикални клонове на водопроводната инсталация се проектират шибъри за осигуряване изключването на отделните клонове в случаи на ремонт.

Чл. 51. Възвратна арматура се проектира:

1. на главния циркулационен клон преди свързването му с водонагревател;

2. на водопровода за студена вода пред водонагревател;

3. във всички други случаи, когато е необходимо да се ограничи движението на водата в определена посока.

Чл. 52. За отстраняване на въздуха от хоризонталните клонове в най-високите им точки при инсталации с горно разпределение се проектират въздухоотделители.

Чл. 53. (1) Водопроводната инсталация при гравитачно водоснабдяване и водопроводната инсталация след хидрофор или високоразположен резервоар, при помпено водоснабдяване се оразмеряват, както следва:

1. при самостоятелни водопроводни инсталации и при обединени водопроводни инсталации, които не провеждат вода за противопожарни нужди - за сумата от максималните секундни водни количества;

2. при обединени водопроводни инсталации, които провеждат вода и за противопожарни нужди - за по-голямата сума, получена от:

а) максималните секундни водни количества за противопожарни, производствени и питейно-битови нужди, като не се отчита разходът на водата за смесители за душ и вана и за измиване на подове в сградата;

б) максималните секундни водни количества за производствени и питейно-битови нужди.

(2) Смукателят от черпателен резервоар до помпа и тласкателят до хидрофор или високоразположен резервоар се оразмеряват за дебита на работната помпа, а при предвидени повече от една работна помпа - за дебита на работната помпена група.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 1974 г., БСА 93/1) (1) Оразмерителното максимално секундно водно количество qмакс,сек (на обща вода - qмакс,сек,об; на студена вода - qмакс,сек,ст; на топла вода - qмакс,сек,т) за питейно-битови нужди във водопроводните участъци в жилищни сгради се определя, както следва:

1. във водопроводен участък с една санитарна арматура - съгласно приложение № 4;

2. във водопроводен участък с повече от една санитарна арматура - по формулата:

qмакс,сек = 0,25 Еa.qвотн (0,6ст) + 0,012.Еа.qвотн, l/s (8),

където Еа е сумата на еквивалентния брой санитарни арматури съгласно приложение № 4 (на обща вода - Еа,об, на студена вода - Еа,ст, на топла вода - Еа,т) за оразмерявания участък.

(2) Относителното оразмерително водно количество qв,отн (за обща вода - qв,отн,об ; за студена вода - qв,отн,ст; за топла вода - qв,отн,т) се определя по формулата:

qв,отн = qмакс,д/Еа,сгр, куб.м./d (9)

където Еа,сгр е общият брой на еквивалентните санитарни арматури (на обща вода Еа,сгр,об; на студена вода - Еа,сгр,ст; на топла вода Еа,сгр,т) в сградата.

(3) Допуска се стойностите по формула (8) да се определят по приложение № 5, като при междинни стойности се интерполира.

Чл. 55. (Изм. ДВ 92/74, БСА 93/1) (1) Оразмерителното максимално секундно водно количество qмакс,сек (на обща вода - qмакс,сек,об; питейно-битови нужди във водопроводните участъци на обществени, производствени и селскостопански сгради се определя, както следва

1. за водопроводен участък с една санитарна арматура - съгласно приложение № 4;

2. за водопроводни участъци с повече от една санитарна арматура в сграда с едно предназначение - по формулата:

q макс сек = 5 q e cek . j cek, l/s(10),

където q макс сек е специфичният оразмерителен дебит на еквивалентна санитарна арматура, приет 0, 2 l/s;

j сек - параметър на секундната вероятност, която се отчита по приложение № 6 посредством секундната вероятност Р сек за оразмерявания участък.

Секундната вероятност на водочерпене от санитарните арматури Р сек (на обща вода - Р сек об, на студена вода - Р сек сm, на топла вода - Р cek m) се определя по формулата:

Pcek = q н макс ч . М уч / 720 Е а сгр (11),

където q н макс ч (на обща вода - q н макс ч об, на студена вода - q н макс ч сm , на топла вода - q н макс ч m) в l/h е нормата на максималния часов разход на вода, определена съгласно чл. 6, ал. 3;

М уч - общият брой на водопотребителите към оразмерявания участък;

3. за общите водопроводни участъци с повече от една санитарна арматура в сгради с различни (i на брой) видове предназначение - по формула (10).

Параметърът на секундната неравномерност от санитарните арматури в тези сгради ( cek се отчита по приложение № 6 с помощта на изчислената секундна неравномерност на водочерпене от санитарните арматури Р cek за отделните видове сгради.

Секундната вероятност на водочерпене от санитарните арматури в общите участъци P cek ( i (на обща вода - Р сек об ( i, на студена вода - Р cek cm ( i, на топла вода - Р cek m ( i) се определя по формулата:

P cek S i = S (E a cгpi . P cek i) / S E acгpi (11') ,

където Е a сгр S i (на обща вода - Е а сгр об S i, на студена вода - Е а сгр cm S i, на топла вода - Е а сгр m S i) е общият брой на еквивалентните санитарни арматури в частта от сградата с предназначение i.

(2) В случаите, когато определеното съгласно формула (8) или по ал. 1 оразмерително максимално секундно водно количество е по-малко от оразмерителния секунден разход на отделната санитарна арматура, включена в оразмерителния участък, oразмерителното водно количество е равно на оразмерителния разход на отделната арматура.

(3) Оразмерителното максимално секундно водно количество за питейно-битови нужди в сгради, които освен жилищно имат и друго предназначение (обществено, производствено или селскостопанско), е равно на сумата от определените по предходния и този член oразмерителни водни количества.

Чл. 56. Максималните секундни водни количества за производствени нужди се определят съгласно изискванията на технологичните процеси.

Чл. 57. Максималните секундни водни количества за противопожарни нужди се определят съгласно изискванията за противопожарно водоснабдяване в Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми.

Чл. 58. (1) Максималните оразмерителни скорости на студената и топлата вода за питейно-битови и производствени нужди са:

1. съгласно приложение № 7 - за гравитачни и помпени (за мрежата след напорния резервоар) питейно-битови водопроводни инсталации в жилищни, здравни и обществени сгради с помещения с допустимо ниво на шума до 40 d ВА;

2. 2, 5 m/s - за всички водопроводни отклонения и за водопроводната инсталация във всички останали сгради;

3. 0, 7 m/s - в смукателя на помпи към питейно-битови водопроводни инсталации;

4. 1, 2 m/s - в тласкателя на помпи към питейно-битови водопроводни инсталации.

(2) Максималната оразмерителна скорост в противопожарни водопроводни клонове към противопожарни кранове е 2,5 m/s.

Чл. 59. При изчисляване загубите на налягането в отделните водопроводни клонове се отчитат загубите от триене по дължина и загубите от местни съпротивления.

Чл. 60. (1) Относителните загуби на налягане (хидравличния наклон) в участъците на водопроводни инсталации от стоманени поцинковани тръби се определят по формулите:

1. за студена вода i cm:

i m = 827 . 106 l q (на 2-ра ст.) / Dсв (на 5-та ст), кРа/m (13),

където q е оразмерителното водно количество в l/s;

D cв - вътрешният светъл диаметър на нови тръби в mm;

v1 - средната скорост на водата по светлото напречно сечение при нови тръби в dm/s;

v2 - средната скорост на водата по светлото напречно сечение при тръби в употреба с отчитане влиянието на отложенията в тях в dm/s;

l - коефициент на линейно съпротивление.

(2) За отчитане влиянието на отложението върху вътрешната стена на тръбите светлият им диаметър се намалява за:

1. водопроводните клонове за студена вода - с 1 mm;

2. водопроводните клонове за топла вода - съгласно данните за действителното отложение в тръбите при аналогични условия, а при липса на такива - съгласно табл. 4.

Таблица 4

(3) Коефициентът на линейно съпротивление се определя по формулата:

l = 0, 25 / [lg 3, 7 Dсв/Кс] (на 2-ра ст) (14),

където К c е еквивалентната грапавина в mm.

(4) Еквивалентната грапавина се приема 1 mm.

(5) Допуска се за определяне на хидравличния наклон да се използват таблиците от приложения № 8 и 9, като при междинни стойности се интерполира.

Чл. 61. Относителните загуби на налягане i на водопроводни участъци от пластмасови тръби се определят по формулата:

i = 0,00000685r v(на 1,774 ст)/Dсв(на 1,226 ст), кРа/m (15),

където r е плътността на водата в kg/куб. м;

v - средната скорост на водата в m/s;

Dсв - вътрешният диаметър в mm.

Чл. 62. Загубите на налягане от местни съпротивления Р з мс за водопроводните клонове се изчисляват по формулата:

Р з мс = 0,001xr v(на 2-ра ст)/2, kРa (16),

където r е плътността на водата в kg/куб. м;

v - скоростта на водата в m/s;

x- коефициент на местно съпротивление.

Чл. 63. (1) Допуска се общите загуби на налягане Рз да се определят по формулата

Рз = i.l (l + Км), kРа (17),

където i е хидравличният наклон (относителните загуби на налягане);

l - дължината на водопроводния участък в m;

К м - коефициент, отчитащ отношението между загубите на налягане от местни съпротивления и от триене по дължина на тръбния участък.

(2) Стойностите на коефициента К м се приемат:

1. за студена вода:

а) 0,3 - за питейно-битови водопроводни инсталации;

б) 0,2 - за обединени питейно-битови с противопожарни водопроводни инсталации;

в) 0,1 - за противопожарни водопроводни инсталации;

2. за топла вода:

а) 0,5 - за клонове в абонатната станция, за разклонения на главните хоризонтални клонове до вертикалните, за вертикални клонове с кърпосушители и за етажни разпределителни клонове;

б) 0,2 - за главни хоризонтални клонове;

в) 0,1 - за вертикални водопроводни клонове без кьрпосушители.

Чл. 83. (1) Сградната инсталация за топла вода, заедно с инсталацията за циркулационна вода, трябва да осигуряват на водопотребителите необходимото количество топла вода с определена температура.

(2) Минималната температура на водата в началото на най-неблагоприятно разположения етажен разпределителен клон е 50° С.

(3) За заведенията за обществено хранене и за други потребители, на които е необходима топла вода и с по-висока температура, се проектират местни водонагреватели към инсталацията за топла вода при запазване на същите водоснабдителни норми за топла вода (съгласно приложение № 2.)

Чл. 84. (1) Максималната температура на водата след водонагревателите е 75° С за кварталните и 60° С - за сградните абонатни станции.

(2) Във вертикалните клонове за топла вода се приема средна температура на водата 55° С.

(3) Минималната температура на водата в главния хоризонтален циркулационен клон до водонагревателя е 45° С.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Циркулация на топлата вода се предвижда в главните хоризонтални и вертикални клонове за топла вода и техните отклонения. Циркулацията се извършва с циркулационна помпа.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(3) В сгради с установено по време водопотребление (перални, бани и др.) не се предвижда инсталация за циркулационна вода, ако температурата на водата не се понижава през време на потреблението под нормираната.

(4) Допуска се да не се проектират вертикални циркулационни клонове в жилищни и административни сгради до 2 етажа при доказана технико-икономическа целесъобразност.

(5) В инсталации с местно затопляне на водата в апартаментни бойлери циркулация на водата не се предвижда.

(6) Допуска се проектиране на кърпосушители в баните на лечебно-профилактични заведения, почивни станции, заведения за социални грижи, жилищни сгради, общежития и детски заведения.

Чл. 86. При помпена циркулация се проектират уреди за контрол, поддържане и регулиране на температурата за топлата вода и автоматизирано управление на циркулационните помпи.

Чл. 87. Вертикалните циркулационни клонове в инсталации с долно разпределение се свързват с разпределителните вертикални клонове за топла вода на 0,3 m под отклонението за най-високо разположената санитарна арматура.

Чл. 88. Не се допуска използване на вертикалните циркулационни клонове за водочерпене.

Чл. 89. (1) Хидравличното оразмеряване на инсталацията за топла вода се извършва за режим на максимално секундно водочерпене.

(2) Хидравличното оразмеряване на инсталацията за топла вода се извършва едновременно и съгласувано с това на инсталацията за студена вода, като разликата на налягането в етажните разпределителни клонове преди смесителя е най-много 30 кРа.

Чл. 90. Оразмерителните сумарни загуби на налягане в инсталацията за топла вода включват загубите от триене по дължина на инсталацията, загубите във водомерите и водонагревателите и загуби на налягане от местни съпротивления.

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Водонагревателите се определят с проекта за отоплителни инсталации, съгласувано с изискванията на тези норми. Загубите на налягане в скоростни секционни водонагреватели се приемат в съответствие с техническите им параметри.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Чл. 92. Оразмерителното водно количество за инсталации за топла вода q от, за които не е необходима циркулация или за които циркулационното водно количество q ц е по-малко от половината на оразмерителното максимално секундно водно количество на топла вода q макс сек m се приема равно на оразмерителното максимално секундно водно количество на топла вода.

Чл. 93. Оразмерителното водно количество за инсталации за топла вода q om, за които циркулационното водно количество q ц е по-голямо от половината от оразмерителното максимално секундно водно количество на топла вода q макс сек m, се определя по формулата:

q om = q макс сек m + К ц q ц, l/s (22),

където К ц е коефициент, отчитащ влиянието на оразмерителното циркулационно водно количество q ц върху оразмерителното водно количество q макс сек m , който се определя съгласно табл. 7.

Таблица 7

Чл. 94. (1) Предвидената циркулация на топлата вода се осъществява посредством помпа, която осигурява оборот на водата в инсталациите за топла и циркулационна вода за около 10 - 15 min.

(2) В общата точка на съседни клонове за топла вода и в общата точка на съответните им циркулационни клонове (в общите точки на съседни циркулационни кръгове) наляганията се изравняват чрез свеждане на разликите между загубите на налягане в тези кръгове до 10 на сто.

Чл. 95. Изравняването на загубите на налягане в съседни циркулационни кръгове се извършва чрез:

1. промяна на диаметрите на циркулационните клонове, като не се допуска намаляването им по посока на движение на водата;

2. проектиране на диафрагми (бленди) на циркулационните клонове.

Чл. 96. (1) Оразмерителните дебити q ц за отделните циркулационни кръгове се определят по формулата:

qц = 4Vmц, куб. дм/h (23),

където Vmц е обемът на водата в тръбите на съответния циркулационен кръг в куб. дм.

(2) Необходимият дебит на циркулационната помпа се определя по формулата:

qц = 4S Vmц, куб. дм/h (24),

където S Vmц е сумарният обем на водата във всички циркулационни кръгове на инсталацията за топла и циркулационна вода в куб. дм.

Чл. 97. Скоростта на водата в циркулационните кръгове при помпена циркулация не трябва да е по-голяма от 0,7 m/s.

Чл. 98. Циркулационната помпа трябва да осигурява налягане с 30 на сто по-голямо от загубите на налягане в циркулационния кръг от помпата до критичната точка на инсталацията за топла вода и обратно по инсталацията за циркулационна вода към нагревателя.

Чл. 99. Диаметрите d д на отворите на диафрагмите (блендите) за намаляване на излишните налягания в циркулационните клонове се определят по формулата:

където qd д е дебитът на протичащата вода през диафрагмата (блендата) в куб. дм/s;

Ризл - излишното налягане, което трябва да се намали с диафрагмата (блендата) в Рa

Dсв - светлият вътрешен диаметър на циркулационните тръби в mm.

Чл. 100. Водопроводните и канализационните инсталации в земетръсни райони се проектират в съответствие с изискванията на Нормите за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони (отпечатани в специализирано издание на КТСУ и БАН "Нормативна база на проектирането и строителството", 1987 г., изм. и доп., ДВ, 89/6, БСА, 89/1).

Чл. 101. За преминаване на тръбите през основите на сградите се проектира кожух от стоманени или стоманобетонни тръби, като разстоянието между горния му край и долния край на фундамента е по-голямо от 0,15 m.

Чл. 102. (1) Тръбни компенсатори за всички сградни водопроводни инсталации се проектират в местата на:

1. свързване на сградните водопроводни отклонения с уличния водопровод;

2. пресичане на деформационните фуги на сградите от водопроводната инсталация;

3. свързване на водопровода с помпите и резервоарите.

(2) Компенсаторите се оразмеряват за поемане на изчисление надлъжни и напречни измествания в края на тръбите.

(3) В местата на преминаване на вертикалния канализационен клон в хоризонтален се проектират бетонни опори.

Чл. 103. Водопроводните и канализационните инсталации в пропадъчни (льосови) и насипни почви се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 1 за проектиране на плоско фундиране (ДВ, 96/85; отпечатана заедно с Нормите за проектиране на плоско фундиране в БСА, 96/10).

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Сградните водопроводни отклонения се проектират от стоманени, поцинковани, поливинилхлоридни, полиетиленови и други видове тръби в съответствие с техническите им характеристики.

Чл. 105. Ако в резултат на уплътнението на насипните почви се очаква образуване върху земната повърхност на свличания, за сградното водопроводно отклонение се проектира канап, като разстоянието между горния край на тръбата и покрива на канала е не по-малко от изчисления размер на свличането.

Чл. 106. Закрепването на тръбите на водопроводната инсталация се проектира с оглед поемане на осовите и напречните премествания на сградата.

Чл. 107. При сгради с конструкция, осигуряваща ги срещу слягане и свличане, за тръбите на водопроводната инсталация не се проектира допълнителна защита.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Главните хоризонтални клонове и техните разклонения до вертикалните клонове се проектират положени в земята от каменинови, пластмасови и други видове тръби в съответствие с техническите им характеристики, които отговарят на техническите изисквания на тези норми.

(2) Допуска се главните хоризонтални клонове и разклоненията за вертикалните клонове да се проектират висящи от чугунени или пластмасови тръби с повишена якост, като връзките се изпълняват с фасонни части или на заварка в съответствие с технологията на изпълнението им.

Чл. 126. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Вертикалните отводнителни клонове (отводнителната част на вертикалните канализационни клонове) се проектират в негорими монтажни шахти или открити.

(2) Вертикалните отводнителни клонове за здравни заведения и обществени кухни се проектират от чугунени или стоманени тръби.

(3) (Нова - ДВ, бр. 6 от 1989 г., БСА 88/11, изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Вертикалните отводнителни клонове за сгради над 9 етажа или с височина над 30 m се проектират от чугунени тръбя или от пластмасови тръби с повишена якост.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Етажните отводнителни клонове се проектират от пластмасови тръби в монтажни шахти или инсталационни пространства, вкопани или открити над междуетажната плоча.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(3) Етажните отводнителни клонове за обществени кухни, перални и съдомиячни машини се проектират от тръби, устойчиви на вода, с температура до 95 °С.

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Вентилационните клонове за основна вентилация (вентилационната част на вертикалните канализационни клонове) до покрива се проектират от тръби, с които са предвидени вертикалните отводнителни клонове.

(2) Вентилационните клонове над покрива се изпълняват от тръби, устойчиви на ултравиолетови лъчи и на други атмосферни въздействия.

Чл. 129. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Външните водосточни тръби са от стоманена поцинкована ламарина, а на височина до 1,8 m от терена са чугунени или пластмасови с повишена якост, устойчиви на ултравиолетови лъчи и на други атмосферни въздействия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 1989 г., БСА 88/11, и ДВ, бр. 105 от 2000 г.) За сгради над 9 етажа или с височина над 30 m вертикалните канализационни клонове се проектират от чугунени или пластмасови тръби с повишена якост.

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) Канализационните инсталации се проектират в помещения, предпазващи ги от повреди и които осигуряват възможност за техния ремонт, с необходимата топлинна изолация в зависимост от конкретните условия.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.)

Чл. 131. Не се допуска проектиране на канализационни инсталации по стени и тавани на:

1. жилищни помещения;

2. стаи в почивни сгради и хотели;

3. спални помещения в детски заведения и общежития;

4. спални помещения в здравни заведения, в които не се предвиждат санитарни прибори;

5. операционни зали.

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г.) (1) Не се допуска проектиране на подклозетни събирателни и висящи хоризонтални клонове над кухни, балкони, лоджии, офиси и складове за хранителни продукти и над стаи в жилищни, болнични, административни и обществени сгради.

(2) Изключение извън случаите по ал. 1 се допуска само ако са предвидени съответни мерки, които дават възможност за лесен достъп за монтаж и ревизия на нивото, за което са предвидени.

Чл. 133. (1) Вертикалните отводнителни клонове, преминаващи през обществени кухни, се проектират от чугунени тръби с шумоизолация, осигуряваща нормените параметри за шум.

(2) Вертикалните отводнителни клонове за дъждовна вода от тераси и балкони се осигуряват срещу замръзване.

Чл. 134. Главните хоризонтални клонове и техните разклонения до вертикалните клонове на битовата канализационна инсталация се проектират с минимален диаметър 150 mm, като за условно чисти води се допуска минимален диаметър 100 mm.

Чл. 135. (1) Водосточните тръби се проектират самостоятелно и по възможност отвесни, като в тях не се допуска включване на канализационни тръби от санитарни прибори и приемници на битови и промишлени отпадъчни води.

(2) Допуска се включване във водосточните клонове на преливни тръби на резервоари и тръби от питейни фонтани, охладителни агрегати и други, отвеждащи незамърсени води, ако водосточните тръби са осигурени срещу замръзване.

(3) За компенсация на температурните удължения на водосточни клонове, изпълнени от пластмасови тръби, се проектират компенсационни връзки с гумен уплътнител.

Чл. 136. (1) Включването на дъждоприемниците към водосточните тръби се проектира с еластично уплътнение.

(2) Допуска се включване в една водосточна тръба на дъждоприемници, разположени на различни нива.

Чл. 137. Минималното земно покритие над муфите на положените под пода канализационни тръби се определя с оглед предпазване на тръбите от механични повреди, но не по-малко от 100 mm, независимо от вида на настилката.

Чл. 138. (1) Главните хоризонтални клонове и техните разклонения до вертикалните клонове се проектират праволинейни, като изменение в посоката на канализационните клонове се предвижда чрез фасонни части.

(2) Канализационните клонове между ревизионните шахти се проектират с постоянен наклон и еднакъв диаметър.

(3) Не се допуска намаляване диаметъра на канализационната инсталация по посока на водното течение.

Чл. 139. Включването на разклонения към хоризонталните клонове се проектира с наклонени разклонители, с ъгъл, не по-голям от 45°.

Чл. 140. (1) По хоризонталните клонове се проектират:

1. ревизионни шахти - при подземно проектирани тръби;

2. ревизионни отвори - при надземно проектирани тръби.

(2) Ревизионните шахти и ревизионните отвори по хоризонталните клонове се проектират:

1. в началото на главните хоризонтални клонове;

2. в местата на промяна на посоката на хоризонталните клонове с над 45°;

3. в местата на свързване на хоризонталните клонове, когато е невъзможно почистването им през други ревизионни шахти (отвори);

4. в местата на промяна на наклона или диаметъра на тръбите;

5. на дълги прави участъци, на разстояние съгласно табл. 8.

Чл. 141. (1) Шахтите в сградата се проектират с квадратно или правоъгълно сечение с минимални светли размери при дълбочина на шахтата:

1. до 8 m - 0,6 х 0,6 m;

2. от 0,81 m до 1,2 m - 0,8 х 0,8 m;

3. над 12 m - 0,8 х 12 m.

(2) В шахтите с дълбочина над 0,8 m се проектират разместено разположени стъпала на вертикално разстояние едно от друго, не по-голямо от 0,3 m.

(3) Ревизионните шахти извън сградите се проектират съгласно Нормите за проектиране на канализационни системи.

Чл. 142. (1) Ревизионните шахти към канализационната инсталация в сградата се проектират без прекъсване на хоризонталните клонове и с ревизионни отвори.

(2) Допуска се ревизионните шахти към производствена канализационна инсталация за отпадъчни води без мирис и неотделящи газове и пари и към дъждовна канализационна инсталация, разположени в сградите, да се проектират с прекъсване на хоризонталните клонове и със свободно водно ниво.

(3) Свързването на тръбите и фасонните части в шахта със свободно водно ниво се проектира чрез изравняване на теметата им.

Чл. 143. (1) Хоризонталните клонове се проектират с максимален наклон 0,05 %.

(2) Допуска се по-голям, наклон за етажни отводнителни клонове с дължина до 1,5 m.

Чл. 144. (1) Вертикалните отводнителни клонове се проектират праволинейно с еднакъв диаметър по цялата им височина.

(2) Допуска се хоризонтално изместване на вертикалните отводнителни клонове, ако се предвидят допълнителна вентилация и мероприятия за ревизия.

Чл. 145. (1) Не се допуска замонолитване на хоризонталните клонове в конструктивните елементи на сградата, през които преминават.

(2) Преминаването на канализационните клонове през подови конструктивни елементи се проектира водоплътно.

Чл. 146. Отводнителните клонове се включват към вертикалните канализационни клонове с разклонители, с ъгъл, не по-голям от 67,5°.

Чл. 147. (Изм., ДВ/105) Не се допуска отводняване на канализационни прибори във вертикален канализационен клон на съседен гараж, офис, жилищен апартамент, ателие, балкон, лоджия или обществено заведение, освен ако той не се намира в инсталационна шахта.

Чл. 148. (1) Ревизионни отвори по вертикалните отводнителни клонове за битови и производствени отпадъчни води се проектират:

1. в началото (в долния край) на вертикалния клон;

2. в тавана или в най-горния обитаем етаж (при липса на таван);

3. през всеки три етажа и в техническия етаж (когато е проектиран такъв);

4. над успоредно изместване на вертикален клон (етажен "s").

(2) Ревизионните отвори се проектират над най-високо положения за етажа разклонител, но не по-ниско от 0,8 m от пода.

(3) Ревизионните отвори при открити облицовани клонове се проектират с розетки с минимален светъл отвор 300/400 mm.

Чл. 149. Ревизионни отвори по вътрешни водосточни клонове се проектират:

1. в началото (в долния край) на водосточния клон;

2. над успоредно изместване на вертикалния клон (етажен "s");

3. през 15 m по височината им и в технически етажи.

Чл. 150. Ревизионните шахти се проектират в достъпни по всяко време в процеса на експлоатацията помещения.

Чл. 151. (1) Неположените в земята канализационни клонове се проектират неподвижно закрепени към строителните елементи на сградата със скоби или върху неподвижно закрепени в строителните елементи опори.

(2) Максималното разстояние между скобите на вертикалните канализационни клонове е 20 пъти външния диаметър на тръбите, но не повече от 2 m.

(3) Скобите към вертикалните клонове се проектират непосредствено под муфите на тръбите.

(4) За всяка тръба и фасонна част на висящ хоризонтален канализационен клон се предвижда закрепване към конструктивни елементи на сградата чрез скоби на максимално разстояние 1000 mm една от друга.

(5) Скобите за тръбите и фасонните части от твърд поливинилхлорид се проектират с гумена подложка.

Чл. 152. (1) Вертикалните клонове от пластмасови тръби се проектират на разстояние 20 mm от конструктивните елементи на сградата.

(2) При кръстосване на канализационни тръби с различно предназначение се предвижда минимално светло разстояние между тях 150 mm.

Чл. 153. Канализационните тръби се проектират на разстояние от електрически и телефонни кабели съгласно Правилника за устройство на електрически уредби (ДИ "Техника", С., 1980 г., издание на МЕ; изм и доп., отпечатан в БСА 82/3).

Чл. 154. (1) Вентилационните канализационни клонове се проектират самостоятелно или в обща вентилационна шахта с височина:

1. най-малко 0,3 m - над неизползваем покрив;

2. най-малко 3 m - над използваем покрив.

(2) Вентилационните клонове, изведени над покрива, се проектират най-малко на 4 m от отваряеми прозорци и врати на сградата и на 1 m над тях.

(3) Хоризонталните участъци на вентилационните канализационни клонове се проектират с възходящ минимален наклон 0,02%.

Чл. 155. Не се допуска свързване на вентилационните канализационни клонове с вентилационни инсталации и комини на сградата.

Чл. 156. Оразмерителните денонощни и часови количества за битовите отпадъчни (канализационни) води се приемат равни на съответните Оразмерителни водни количества за питейно-битови нужди на сградата, определени съгласно глава втора.

Чл. 157. Канализационната инсталация трябва да осигурява отвеждането от приборите, уредбите и дьждоприемниците на оразмерителните максимални секундни битови отпадъчни водни количества qмакс сек к б, оразмерителните максимални секундни производствени отпадъчни водни количества qмакс сек к пр и оразмерителните максимални секундни дъждовни водни количества qмакс сек к д.

Чл. 158. (1) Оразмерителното максимално секундно битово отпадъчно водно количество qмакс сек к б в клонове, в които се оттичат повече от един прибор, се определя по формулата:

qмакс сек к б = qк б дп + qп макс , l/s (27)

където:

qк б дп = 0,035q0,58к отн + (Еп - 1)0,58 + 0,00015 qк отн (Еп - 1) + 0,3, l/s (28)

qп макс - най-голямото специфично оразмерително водно количество от специфичните оразмерителни водни количества на приборите и уредбите по приложение № 10 в съответния клон в l/s.

q к отн = q макс ч об/Еп, максималното часово водно количество за цялата сграда, отнесено към броя на еквивалентните санитарни прибори в канализационната инсталация, в l/h;

Еп - броят на еквивалентните прибори за съответния участък, определен съгласно приложение № 10;

q макс ч об - максималното часово водно количество за цялата сграда в l/h.

(2) Допуска се стойностите на израза q k b dn по формула (28) да се определят съгласно приложение № 11, като при междинни стойности се интерполира.

(3) В случаите, когато в санитарния възел на сградата е предвидена вана за къпане и подов сифон, при определянето на максималното секундно битово отпадъчно водно количество q макс сек к б не се взема под внимание подовият сифон.

(4) Допуска се диаметърът на вертикалния канализационен клон за всички жилищни сгради да се приема 100 mm, при условие, че с него се отводняват приборите от най-много 15 санитарни възела, обзаведени с не повече от кухненска мивка, вана за къпане, клозетно седало, тоалетен умивалник и перална машина за до 6 кg сухо бельо.

Чл. 159. Оразмерителното максимално секундно производствено водно количество q макс сек к пр се определя съгласно изискванията на технологичните процеси.

Чл. 160. (1) Оразмерителното максимално секундно дъждовно водно количество от сградите q макс сек к д се определя съгласно Нормите за проектиране на канализационни системи.

(2) Периодът на еднократно препълваме на канализационната мрежа се определя в зависимост от вида на канализационната инсталация, вида на сградата и конкретните местни условия и се приема не по-малък от 5 години.

(3) Интензивността на дъжда се приема не по-малка от 300 l/s на 1 ha.

Чл. 161. (1) Минималните наклони и максималното оразмерително запълване на хоризонталните клонове се приемат съгласно табл. 9 и 10.

(2) За пластмасови и други сравнително гладки тръби се допускат и по-малки наклони на хоризонталните клонове, ако се осигурява в тях оразмерителна скорост на водата, не по-малка от 0,7 m/s.

(3) При хидравличното оразмеряване на тръбите се допуска да се ползва приложение № 12.

Чл. 162. (1) Максималното допустимо водно количество във вертикални канализационни клонове с основна вентилация се определя съгласно табл. 11.

(2) При проектиране на допълнителни вентилационни клонове максималното допустимо отпадъчно водно количество съгласно ал. 1 се завишава с 40 на сто.

(3) При проектиране на вторична вентилация максималното допустимо отпадъчно водно количество съгласно ал. 1 се завишава със 70 на сто.

(4) Данните за номинален диаметър 100 mm се отнасят и за тръби от твърд поливинилхлорид с външен диаметър 110 mm.

Чл. 163. Напречното сечение на събирателен вентилационен клон се приема равно на полусбора от сеченията на единичните вертикални канализационни клонове, но не по-малко от сечението на единичния вертикален канализационен клон с най-голям диаметър.

Чл. 164. Максималното допустимо отпадъчно водно количество за невентилиран канализационен вертикален клон се определя в зависимост от работната височина и диаметъра му съгласно табл. 12.

Забележка. Работна височина на вертикалния клон е разстоянието по вертикалата от най-високо разположения разклонител до точката на преминаване на вертикалния клон в хоризонтален.

Чл. 165. Максималното оразмерително дъждовно водно количество за един водосточен клон се определя по табл. 13.

Чл. 166. Канализационните клонове се оразмеряват за налягане, равно на хидростатичното налягане при запушване и препълване на тръбите.

Чл. 167. Допълнителният вентилационен клон се свързват във всеки етаж с вертикалния отводнителен клон.

Чл. 168. Минималният номинален диаметър на допълнителния вентилационен клон към вертикален отводнителен клон с номинален диаметър 70 mm е 50 mm и с номинален диаметър 100 mm - 75 mm.