Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 5 от 19.I

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПСИХИАТРИЧНИ БОЛНИЦИ

 

НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ НА ПСИХИАТРИЧНИ БОЛНИЦИ

В сила от 01.07.1989 г.
Утвърдени със заповед № РД-02-14-43 от 31.1.1989 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство
(Публ., БСА, кн. 2 - 3 от 1989 г.)

, отм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2016г.

Отменени с § 3, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-3 от 21 декември 2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата - ДВ, бр. 5 от 19 януари 2016 г., в сила от 20.04.2016 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Тези норми се прилагат при проектиране на нови и реконструкция и модернизация на съществуващи психиатрични болници и психиатрични стационари в състава на други болнични заведения.

(2) Нормите не се отнасят до заведения за социални грижи и заведения за специална курортна помощ за психично болни.


Чл. 2. (1) Нормите определят изискванията към секторите и композиционните клетки на психиатричната болница.

(2) Конкретните сектори и композиционни клетки, които ще се включват в състава на психиатричната болница, се определят с предпроектната програма - задание за проектиране.

(3) Когато се предвиждат автоматизирани работни места или електронноизчислителни центрове, помещенията и площите за тях се проектират в съответствие с изискванията на съответната електронноизчислителна техника.


Чл. 3. Съгласно възприетата организация на медицинското обслужване на населението психиатричната болница се проектира с оптимален капацитет от 300 до 500 легла.


Глава втора.
ГРАДОУСТРОЙСТВЕНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 4. (1) Теренът (парцелът) на психиатричната болница се определя от утвърдения общ градоустройствен план на населеното място в съответствие с Нормите за планиране на населените места.

(2) Ситуационният (генералният) план на психиатричната болница се проектира при обособяване на следните зони:

1. зона за стационарно лечение;

2. зона за лечебно-диагностични дейности

3. зона за стопанско обслужване;

4. зона за социални контакти, административно-организационни и учебни дейности;

5. зона за парк, спорт и отдих на болни, персонал и посетители.

(3) Паркът по т. 5 на чл. 4, ал. 2 включва пространства за общи разходки, тихи занимания на открито, кътове за събеседване и др. п.


Чл. 5. (1) Ситуирането на психиатричната болница трябва да осигурява приобщаването й към градската среда и болничните заведения от общ тип чрез комуникационните връзки, като заедно с това се отдалечат от оживени градски зони с интензивно движение и шумови натоварвания.

(2) Пътищата на територията на психиатричната болница трябва да отговарят на изискванията на глава трета, раздел VII от Противопожарните строително-технически норми, отпечатани от ДИ "Техника" в издание на Министерството на вътрешните работи и Комитета по териториално и селищно устройство, 1987 г.


Чл. 6. Теренът на психиатричната болница се огражда съгласно изискванията на Наредба № 7 за инженерно-техническите мероприятия за охрана на обектите (ДВ, бр. 57 от 1985 г.), като повишена сигурност се предвижда в зоната на стационара за болни с висока степен на зависимост от грижи и контрол.


Чл. 7. (1) Наклоните и размерите на алеите на терена на психиатричната болница трябва да позволяват движение на инвалидни колички.

(2) Най-малко 2% от местата за паркиране или не по-малко от 2 места за паркиране се проектират с възможност за обслужване на болни със затруднена подвижност.


Чл. 8. Стационарните блокове на психиатричната болница се проектират до 5 етажа включително.


Чл. 9. (1) Входовете на психиатричната болница се проектират достъпни за автотранспортни средства и противопожарни автомобили.

(2) Секторът за приемно отделение и бърза помощ се проектира със самостоятелен вход.


Чл. 10. При проектиране на психиатрични болници се прилагат и "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", отпечатани в БСА, бр. 7 от 1987 г., като:

1. местоположението на терена се определя съгласно чл. 3, ал. 2;

2. паркингите се оразмеряват съгласно чл. 3, ал. 4;

3. минималните разстояния между блоковете се определят съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 и таблица № 6 към чл. 41 от Противопожарните строително-технически норми;

4. пешеходното пространство пред психиатричната болница се оразмерява съгласно чл. 7.


Глава трета.
ОБЕМНО-ПЛАНИРОВЪЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 11. Психиатричната болница се проектира с оглед създаване на възможност за етапно изграждане и въвеждане в експлоатация при ново строителство, реконструкция и модернизация.


Чл. 12. Общата структура на психиатричната болница обхваща:

1. поликлинично-диспансерен сектор, включващ:

а) поликлиника за възрастни;

б) поликлиника за деца;

в) дневен (нощен) стационар;

г) хотел пансионат;

2. стационар, включващ:

а) клинична единица за болни с повишена зависимост от грижи и контрол;

б) клинична единица за остро психично болни;

в) клинична единица за спокойни болни;

г) клинична единица за дълготрайно боледуващи;

д) клинична единица за психогеронтологично болни;

е) клинична единица за деца и юноши;

3. лечебно-диагностичен сектор, включващ:

а) клинична лаборатория;

б) рентгенодиагностично отделение;

в) функционално-диагностични лаборатории;

г) патологоанатомично отделение;

4. рехабилитационно-социален сектор;

5. лечебно-спомагателен сектор, включващ:

а) приемно отделение и бърза помощ;

б) болнична аптека;

6. административно-организационен сектор;

7. учебно-културен сектор;

8. сектор за стопанско обслужване.


Чл. 13. (1) Пространствената организация на психиатричната болница трябва да съдействува на лечебния процес чрез създаване на неболничен тип архитектура.

(2) Оцветяването се съобразява с предназначението на секторите, възрастта и състоянието на контингента болни.

(3) Консултативните и лечебните кабинети трябва да бъдат защитени от шум съгласно "Норми за проектиране на защита от шум", отпечатани в БСА, бр. 5 от 1987 г.


Чл. 14. Най-малките широчини на помещенията, свързани с провеждане на лечебния процес, са:

1. 2,4 м - за коридори в стационар, поликлиника и социален сектор;

2. 3 м - за помещенията по чл. 13, ал. 1 и 2 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", както и за болнична стая с едно легло за деца, коридори в клинична единица за психогеронтологично болни, рентгенодиагностично, физиотерапевтично и отделение за функционална диагностика;

3. 3.6 м - за болнична стая за психогеронтологично болни, зали за инсулинова, електрошокова и психотерапия, офиси и подготвителни към горните зали.


Чл. 15. Най-малките дълбочини на помещенията, свързани с лечебния процес, са: 6 м - за помещения за електрошокова, инсулинова и психотерапия.


Чл. 16. Най-малките светли височини на помещенията, свързани с лечебния процес, са:

1. 2,6 м - за болнични стаи, кабинети, помещения в рехабилитационно-социален сектор, дневен и нощен стационар;

2. 3,6 м - за зала за полуфункционални занимания, универсална работилница по индустриална трудотерапия и др.


Чл. 17. Болничните стаи се оразмеряват с оглед осигуряване на следните. най-малки разстояния:

1. 1.8 м - между дългите страни на леглата и между легло и стена с врата в клиничната единица за психогеронтологично болни;

2. 2 м - между леглото и фасадната стена в клиничната единица за психогеронтологично болни.


Чл. 18. (1) Всяка клинична единица се проектира с най-малко два вертикални комуникационни възела, осигуряващи евакуация съгласно Противопожарните строително-технически норми.

(2) Максималните разстояния от вратите на помещенията до най-близкия изход навън или стълбище се предвиждат по таблица № 18 от Противопожарните строително-технически норми.


Чл. 19. (1) Вратите на болничните стаи в клиничната единица за психогеронтологично болни, помещенията в рехабилитационно-социален сектор, дневен (нощен) стационар, подготвителни и помещения за реанимация след електрошокова, инсулинова терапия и трудотерапия се проектират с широчина най-малко 1 м и се отварят навън.

(2) Вратите на общите тоалетни в клиничната единица за болни с повишена зависимост от грижи и контрол, клинична единица за психогеронтологично болни, рехабилитационно-социален сектор, дневен (нощен) стационар и звената за трудотерапия се проектират с широчина най-малко 1 м и се отварят навън.

(3) Вратите в поликлннично-диспансерен сектор, лечебно-диагностичен сектор, клинична единица за психогеронтологично болни се проектират облицовани с устойчив на механични удари материал в долния край за предпазване от повреждане от инвалидни колички.


Чл. 20. Отварянето и затварянето на прозорците и балконските врати в звената, посочени в чл. 19, ал. 1, се проектират с оглед осъществяване на контрол от персонала.


Чл. 21. Броят на тоалетните помещения в клиничната единица се определя като:

1. всяка болнична стая трябва да има самостоятелен санитарен възел;

2. броят на общите тоалетни към групата за дневно пребиваване се оразмерява по 1 клетка за 10 мъже и 1 клетка за 6 жени;

3. броят на душовете се оразмерява по 1 душ за б болни;

4. в банята на клиничната единица за психогеронтологично болни се предвижда вана.


Чл. 22. Тоалетната клетка в клиничната единица за психогеронтологично болни се проектира с размери най-малко 2,4 х 1,8 м.


Чл. 23. (1) В психиатричната болница не се допускат решетки с изключение на клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол за обществено опасни болни, за които се изисква охрана съгласно Наредба № 7 за инженерно-технически мероприятия за охрана на обектите.

(2) Стълбищата и комуникационните възли се обезопасяват с материали с необходимата якост и еластичност.


Чл. 24. За преодоляване на денивелацията в клиничната единицата психогеронтологично болни се предвиждат и рампи с наклон, позволяващ движението на инвалидни колички.


Глава четвърта.
ПОЛИКЛИНИЧНО-ДИСПАНСЕРЕН СЕКТОР

Чл. 25. Звената за деца и възрастни към поликлинично-диспансерен сектор се проектират с отделни чакални и входове.


Чл. 26. Площите на помещенията в рехабилитационно-социалния сектор се определят в зависимост от капацитета на психиатричната болница и броя на дневните контакти между амбулаторно, стационарно болни и техни близки, както и от лечебните програми, провеждани в него.


Чл. 27. (1) Дневният и нощният стационар се оразмеряват за 10 до 50 приходящи за дневно или нощно лечение психиатрично болни.

(2) Дневният и нощният стационар трябва да осигуряват почивка между процедурите в общо помещение, което се обзавежда с легла.


Чл. 28. Композиционното решение и площно осигуряване на рехабилитационно-социалния сектор, културния сектор, дневния и нощния стационар трябва да предразполагат за контакти между болни, персонал и посетители.


Чл. 29. Обектите на търговията, които се предвиждат към психиатричните болници, се оразмеряват по "Норми за проектиране на магазини" и "Норми за проектиране на заведения за обществено хранене".


Чл. 30. Обектите за битови услуги, които се предвиждат към психиатричните болници, се оразмеряват по "Норми за проектиране на сгради за битови услуги на населението", отпечатани в БСА, бр. 6-7 от 1981 г., изм. със заповед на КТСУ № РД-02-04-58 от 30. 07. 1986 г. (ДВ, бр. 69 от 1986 г.).


Чл. 31. Акустиката, когато такава се предвижда в залата за масови културни мероприятия, се проектира съгласно БДС 10676 и при спазване изискванията на чл. 418 от Противопожарните строително-технически норми.


Чл. 32. При проектиране на поликлинично-диспансерния сектор се прилагат и "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", като:

1. нормите на максималната бруто площ на поликлинично-диспансерния сектор се определят съгласно чл. 27;

2. броят на помещенията в поликлинично-диспансерния сектор се определят съгласно чл. 27;

3. площите на регистратурите, фоайетата, чакалните и гардеробите се определят съгласно чл. 25.


Чл. 33. Минималните бруто площи на поликлинично-диспансерния сектор са дадени в приложение 1.


Глава пета.
СТАЦИОНАР

Чл. 34. В клиничните единици на стационара се обособяват групи за дневно и нощно пребиваване и за лечебна и стопанска дейност с възможност за пълна или частична изолация на отделните групи според тристепенната зависимост на болните от медицински грижи и контрол.


Чл. 35. (1) Сестринският пост на стационара се проектира в близост до болните с висока и средна зависимост от грижи и контрол, като се осигурява добра видимост към коридорите и рекреациите и сигурна защита на съхраняваните лекарства.

(2) Клиничните единици за възрастни се предвиждат с 18 до 25 легла в зависимост от общия капацитет, профила на клиничната единица, възрастта на болните и конкретното композиционно решение.

(3) В клиничните единици за деца и юноши се предвиждат с до 20 легла.

(4) Клиничните единици за деца, освен помещенията по чл. 34 се предвижда и учебна група, чието съдържание се определя с предпроектната програма - задание за проектиране.

(5) Към болничните стаи се предвижда необходимата гардеробна площ.


Чл. 36. Болничните стаи в клиничните единици се проектират с до 4 легла в стая със самостоятелен или общ за две стаи санитарен възел, като:

1. най-малко 20 процента от болничните стаи за възрастни се проектират с едно легло;

2. най-малко 30 процента от болничните стаи се проектират с балкони;

3. най-малко 40 процента от клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол и клиничната единица за деца се проектират с остъкляване към коридора, започващо на височина 1,2 м от пода.


Чл. 37. Помещенията за анестезия, инсулиновата зала и реанимацията се проектират с пряка връзка помежду им.


Чл. 38. (1) Пространственото композиционно решение на групата за дневно пребиваване се проектира многофункционално, като се разделя най-малко на две подгрупи за тихи и шумни дейности.

(2) При клинична единица, по-малка от 16 легла, помещенията за занимателна терапия и шумни дейности се обединяват.


Чл. 39. (1) В интериора на болничната стая трябва да участвуват и лични вещи на болните.

(2) Архитектурното решение и площта на болничните стаи трябва да дават възможност за организиране от болните на личен кът за обитаване.


Чл. 40. Храненето на болните се осигурява от:

1. обща трапезария за всички клинични единици, оразмерена за 70% от болните;

2. индивидуална трапезария за всяка клинична единица, оразмерена за 20% от болните;

3. възможност за хранене на 10% от болните в болничните стаи.


Чл. 41. Максималната бруто застроена площ на стационарния блок е 45 кв. м на легло.


Чл. 42. Минималните бруто площи на стационара са дадени в Приложение 2.


Чл. 43. При проектиране на стационара се прилагат "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", като:

1. капацитетът, съоръжаването и обзавеждането на клиничните единици се определят съгласно чл. 29, ал. 1;

2. основната структурна единица се определя съгласно чл. 29, ал. 2.


Глава шеста.
ДИАГНОСТИЧНО-ЛЕЧЕБЕН СЕКТОР

Раздел I.
Клинична лаборатория

Чл. 44. Максималната бруто площ на клиничната лаборатория е 1,30 кв. м на легло.


Чл. 45. Минималните бруто площи на клиничната лаборатория са дадени в Приложение 3.


Раздел II.
Рентгенодиагностично отделение

Чл. 46. Максималната бруто площ на рентгенодиагностичното отделение е 1,40 кв. м на легло.


Чл. 47. Минималните бруто площи на рентгенодиагностичното отделение са посочени в приложение 3 II на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Раздел III.
Функционално-диагностични лаборатории

Чл. 48. Максималната бруто площ на функционалните лаборатории е 0,42 кв. м на легло.


Чл. 49. Минималните бруто площи на функционално-диагностичните лаборатории са дадени в приложение 3.


Раздел IV.
Патологоанатомично отделение

Чл. 50. Максималната бруто площ на патологоанатомичното отделение е 0,50 кв. м на легло.


Чл. 51. Минималните бруто площи на патологоанатомичното отделение са дадени в приложение 3 Х на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Глава седма.
РЕХАБИЛИТАЦИОННО-СОЦИАЛЕН СЕКТОР

Чл. 52. (1) Рехабилитационно-социалният сектор трябва да осигурява извършването на дейностите, свързани с комплексната рехабилитация и ресоциализация, чрез интегрирани форми на обслужване за етапите на единния лечебен процес.

(2) Рехабилитационно-социалният сектор се проектира с удобен достъп до стационара и поликлинично-диспансерния сектор и включва социален център, помещения за културотерапия, трудотерапия, занимателна терапия, арттерапия, социална терапия и групова психотерапия.

(3) Оразмеряването на рехабилитационно-социалния сектор е в зависимост от капацитета на болницата и района на обслужване.

(4) Трудово-лечебното стопанство се проектира с достъп до самостоятелен път за доставка на суровини и експедиция на готова продукция.

(5) За стационарната и поликлинична трудотерапия се проектирай сектори за работа на групи от 5, 10 или 15 болни в зависимост от нозологията, стадия и степента на заболяването.

(6) В занимателната терапия и арттерапията се организират само тихи дейности.

(7) В индустриалната терапия се предвиждат предимно тихи производства.

(8) Звеното за културотерапия се разполага в близост до стационар и учебно-културния сектор.


Чл. 53. (1) Максималната бруто площ на рехабилитационно-социалния сектор е 4,7 кв. м на легло.

(2) Максималната бруто площ на културотерапия, занимателна и трудотерапия е 3,2 кв. м на функционално място.

(3) Максималната бруто площ за индустриална терапия е 5,2 кв. м на функционално място.


Чл. 54. Минималните бруто площи на рехабилитационно-социалния сектор са посочени в приложение 3.


Глава осма.
ЛЕЧЕБНО-СПОМАГАТЕЛЕН СЕКТОР

Раздел I.
Приемно отделение и бърза помощ

Чл. 55. (1) За деца и възрастни се проектират отделни приемни отделения и помещения за изписване на болни.

(2) Достъпът на автомобилен транспорт до приемните отделения се осигурява в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 4 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Чл. 56. Максималната бруто площ на приемното отделение и бърза помощ е 1 кв. м на легло.


Чл. 57. Минималните бруто площи на приемното отделение и бърза помощ са посочени в приложение 4.


Раздел II.
Болнична аптека

Чл. 58. Максималната бруто площ на болничната аптека е 0,92 куб.м на легло.


Чл. 59. Минималните бруто площи на болничната аптека са дадени в приложение 4, II на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Чл. 60. Съхранението на леснозапалими материали и горими течности се предвижда в съответствие с изискванията на чл. 73 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Глава девета.
АДМИНИСТРАТИВНО-ОРГАНИЗАЦИОНЕН СЕКТОР

Чл. 61. Максималната бруто площ на административно-организационния сектор е 2,2 кв. м на легло.


Чл. 62. Минималните бруто площи на административно-организационния сектор са дадени в приложение 5 на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Глава десета.
УЧЕБНО-КУЛТУРЕН СЕКТОР

Чл. 63. Максималната бруто площ на учебно-културния сектор е 1,05 кв. м на легло.


Чл. 64. Минималните бруто площи на учебно-културния сектор са дадени в приложение 6 на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Глава единадесета.
СЕКТОР ЗА СТОПАНСКО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I.
Хранителен блок

Чл. 65. Максималната бруто площ на хранителния блок е 4,3 кв. м на легло.


Чл. 66. (1) Минималните бруто площи на хранителния-блок са дадени в приложение 7, I на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", без помещения № 12 и 14.

(2) Трапезариите в клиничните единици и общата за болничното заведение трапезария се оразмеряват за по 1,6 кв. м на седящо функционално място.


Чл. 67. Кухненското оборудване в офисите се осигурява срещу достъп на психогеронтологично болни и болни с повишена зависимост от грижи и контрол.


Чл. 68. Между общата за болничното заведение трапезария и рехабилитационно-социалния сектор се осигурява пряка функционална връзка.


Раздел II.
Централна болнична пералня

Чл. 69. Капацитетът на болничната пералня се определя при норма 3,8 kg сухо бельо на ден за едно легло при непрекъснат седмичен работен цикъл.


Чл. 70. Максималната бруто площ на централната пералня е 4,2 кв. м на легло.


Чл. 71. Минималните бруто площи на централната болнична пералня са дадени в приложение 7, III на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Чл. 72. (1) Като допълнително звено, подчинено на болничната пералня; се предвиждат помещения за пране и гладене на лично бельо (за самообслужване) при производителност до 125 kg на смяна, с максимална площ 0,8 кв. м на kg сухо бельо на смяна, но не по-малко от 16 кв. м.

(2) Помещението за гладене се оразмерява при норма 1 гладачна маса на 50 легла.


Чл. 73. Като допълнително звено, подчинено на болничната пералня, да се предвижда приемателен пункт за химическо чистене на личните дрехи на болните, при площ за оразмеряване 0,1 кв. м на kg, но не по-малко от 16 кв. м.


Раздел III.
Дезинфекционно отделение

Чл. 74. Максималната бруто площ на дезинфекционно отделение е 0,42 кв. м на легло.


Чл. 75. Минималните бруто площи на дезинфекционно отделение са дадени в приложение 7, IV на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Раздел IV.
Други звена

Чл. 76. При проектиране на обслужващите звена (санитарен пропускник, битови помещения за персонал, технически работилници, автопарк, ремонтни работилници, отоплителна централа, трансформаторен пост, дизелагрегат, станция за медицински газове, автоматична телефонна централа и др.) на психиатрични болници се спазват изискванията на чл. 99, 100, 101 и 102 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Глава дванадесета.
СТРОИТЕЛНО-КОНСТРУКТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 77. (1) Допустимите минимални напречни междуосия на функционалните клетки на психиатричната болница са:

1. 3 м - за лечебно-диагностични кабинети, помещения за дневно пребиваване и полифункционални зали;

2. 3,6 м - за трудотерапевтични звена.

(2) При проектирането на психиатрични болници се спазва и чл. 123 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Чл. 78. Подовите настилки се избират в съответствие с изискванията на чл. 126 и 127 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения" и чл. 11 от Противопожарните строително-технически норми.


Чл. 79. В коридорите на клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол и гериатричната клинична единица се проектира парапет за придържане на 0,9 м от пода и на 0,06 м от стената, оразмерен за натоварване най-малко 110 kg на м линеен.


Глава тринадесета.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ИНСТАЛАЦИИ

Раздел I.
Силнотокови електрически инсталации

Чл. 80. (1) Потребителите на електрическа енергия в психиатричните болници се разделят на три категории по отношение на изискванията за непрекъснато електрозахранване съгласно чл. I-2-11, ал. 1, чл. I-2-12, ал. 1 и чл. I-2-13, ал. 1 от Правилника за устройство на електрическите уредби, отпечатан от ДИ "Техника", 1980 г.

(2) Потребители от нулева категория са:

1. аварийното осветление за поддържане на работата в зали и помещения за интензивно лечение и реанимация;

2. евакуационното осветление;

3. специалните инсталации за резервно и аварийно захранване на електромедицински уреди и апарати в клинична единица с повишена зависимост от грижи и контрол, звеното за бърза помощ и за поддържане на жизнено важни функции (монитори, наркозни апарати, кардиостимулатори и др.п.);

4. пожароизвестителните инсталации.

(3) Потребители от първа категория са:

1. аварийното и дежурно осветление в секторите, които не са посочени в ал. 2, т. 1;

2. електромедицинските апарати и инсталации за функционални изследвания и наблюдения в манипулационни, процедурни, функционални кабинети и сестрински постове;

3. технологичните апарати и уредби с непрекъсваем технологичен процес (хладилници, термостати с биологичен материал, автоклави и стерилизатори, помпи, уредби, контролно-измерителни прибори и апарати), болнични асансьори, комуникационни и сигнални уредби.

(4) Останалите потребители на електрическа енергия в психиатричната болница са от втора категория.


Чл. 81. (1) Продължителността на прекъсване на електроснабдяването на потребителите от нулева категория не трябва да превишава 1 s.

(2) Прекъсването на електроснабдяването на потребителите от първа категория не трябва да превишава 30 s. По изключение това време може да се увеличи до 120 s за посочените в чл. 80, ал. 3, т. 3 апарати и уредби.


Чл. 82. (1) Електрозахранването на психиатричната болница се осъществява най-малко от два независими източника на електрическа енергия.

(2) За захранване на потребителите от нулева и първа категория се предвижда резервен (автономен) източник на електроенергия (акумулаторна батерия или дизелов агрегат-генератор). Превключването от основното към резервното захранване се предвижда автоматично.

(3) За потребителите от втора категория превключването към втория източник, след отпадане на основния, се извършва от дежурния персонал.


Чл. 83. (1) Инсталираните електрически мощности в психиатричните болници се определят като сума от инсталираните мощности на медико-технологичното оборудване, битово-санитарното, трудово-лечебното оборудване и изкуственото електрическо осветление.

(2) Изчислителните електрически товари на характерни групи потребители в психиатричната болница се изчисляват съгласно глава шестнадесета, раздел I на "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", както и съобразно с Правилник № 0-39 за техническата безопасност и хигиената на труда в отделенията за физикална терапия (ДВ, бр. 77 от 1975 г.).


Чл. 84. Трансформаторните постове трябва да отговарят на изискванията на чл. V-1, V-2 и V-4 от Правилника за устройство и експлоатация на електрическите уредби.


Чл. 85. (1) За разпределение, управление, измерване на електрическата енергия и защита на електрическите инсталации и съоръжения се предвиждат главни, етажни и пускови разпределителни електрически табла.

(2) Съдържанието, устройството и конструкцията на разпределителните табла трябва да отговарят на изискванията на БДС 1139.


Чл. 86. Разпределителните табла в рентгеновите кабинети се проектират в съответствие с изискванията на Правилник № 0-33 за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови кабинети с максимално върхово натоварване до 300 кV (ДВ, бр. 81 от 1971 г.).


Чл. 87. Разпределителните табла в отделението за физикална терапия и рехабилитация се проектират в съответствие с изискванията на Правилник № 0-39 за техническа безопасност и хигиена на труда в отделенията за физикална терапия и рехабилитация.


Чл. 88. (1) Разпределителните табла в психиатричната болница се захранват от главното разпределително табло по радиалната схема.

(2) Когато стационарният блок е проектиран като моноблок, етажните разпределителни табла могат да бъдат захранени и по материална схема на захранване.


Чл. 89. За електрозахранване на подвижна електромедицинска апаратура и санитарна техника за всяка болнична стая в психиатричната болница се предвиждат електрически контакти със защитна клема тип "Шуко". Същите, се монтират в коридора (антрето) в непосредствена близост до вратата в заключваема ниша.


Чл. 90. Електрическите табла и електрическите контакти в наркозните и реанимационните помещения се монтират на височина 1,6 м от нивото на пода.


Чл. 91. (1) Силнотоковите електрически инсталации в психиатричната болница се изпълняват скрити.

(2) Открито полагане на инсталации се допуска в специални инсталационни канали (шлици), окачени тавани, зад двойни стени.


Чл. 92. Изпълнението на електрическите инсталации на сградите трябва да отговаря на изискванията на част седма, раздел VI и VII от Правилника за устройство и експлоатация на електрически уредби и на "Норми за проектиране на електрически инсталации в сгради".


Чл. 93. (1) Изкуственото осветление на помещенията и кабинетите в психиатричната болница се проектира с луминесцентни лампи, а за второстепенни и влажни помещения - с лампи с нажежаема жичка.

(2) Предвижданите луминесцентни осветителни тела се комплектуват с безшумни, пускорегулиращи устройства.


Чл. 94. (1) Осветителните тела за общо осветление, монтирани на тавана, се комплектуват със затворени разсейватели.

(2) Осветителните тела трябва да бъдат с гладки повърхности, удобни за почистване и с добро затваряне и уплътняване.


Чл. 95. Общото осветление на болничните стаи в психиатричната болница се проектира с осветителни тела, монтирани на тавана.


Чл. 96. По задание на технолога в болничните стаи на някои клинични единици осветителните тела трябва да бъдат защитени от възможни механични повреди.


Чл. 97. Командуването на общото и дежурното осветление в болничните стаи на психиатричната болница се извършва от персонала в сестринския пост.


Чл. 98. Електрозахранването, устройството и изпълнението на електрическото осветление отговарят на изискванията на глава осма от Правилника за устройство на електрическите уредби.


Чл. 99. Минималната осветеност и качествените показатели на осветителните уредби в помещенията и кабинетите на психиатричната болница трябва да отговарят на изискванията на БДС 14786 и на глава шестнадесета, раздел II от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Раздел II.
Слаботокови инсталации

Чл. 100. (1) В психиатричната болница се проектира учрежденска телефонна централа съгласно чл. 22 от Наредба № 3 за телефонните съобщения (ДВ, бр. 76 от 1979 г.).

(2) Системата, капацитетът и категорията на учрежденската автоматична телефонна централа, броят на преките телефонни линии, както и капацитетът на съединителния кабел към селищната телефонна централа се определят от органите на Асоциация "Съобщения".


Чл. 101. (1) Телефонните излази на учрежденската автоматична телефонна централа се проектират във всички помещения за лечебно-диагностична, лечебно-спомагателна, административно-организационна, учебно-културна и стопанска дейност, свързани с постоянно пребиваване в тях на обслужващия персонал.

(2) В поликлинично-диспансерния сектор, приемните фоайета на поликлиниката, чакалните към лабораториите, рентгенодиагностичното отделение, рехабилитационно-социалния сектор, приемното отделение и бърза помощ се предвиждат монетни телефонни апарати.

(3) В пощата към рехабилитационно-социалния сектор се предвиждат междуградски монетни телефонни апарати, като броят им се определя със заданието.


Чл. 102. (1) В психиатричната болница се проектират озвучителни многопрограмни уредби за радиофикация.

(2) Един от каналите на многопрограмната уредба се предвижда като алармено-оповестителен.

(3) Радиофикационната инсталация се проектира така, че да се зонират отделните сектори към различни програми съобразно с функционалното им предназначение.

(4) Мястото на многоканалната радиоуредба се определя от заданието за проектиране.

(5) Всички помещения, в които пребивават постоянно хора, се радиофицират.


Чл. 103. В психиатричната болница се проектират следните преки вътрешно-разговорни връзки:

1. между главния лекар, завеждащите сектори, главната сестра, главния лекар по поликлинично-диспансерната част;

2. между главния лекар по поликлинично-диспансерната част, централната регистратура, старшата сестра и медицинския секретар;

3. между завеждащия стационарната част и сестринските постове в клиничната единица с повишена зависимост от грижи и контрол, клиничната единица за остро болни, клиничната единица за спокойно болни и клинична единица за дълготрайно боледуващи.


Чл. 104. Спалните в хотел-пансионата се съоръжават с еднопосочна светлинно-сигнална връзка с регистратурата на хотела.


Чл. 105. Предвиждат се вътрешно-разговорни връзки между болния и медицинската сестра в клиничната единица за спокойни болни, клиничната единица за психогеронтологично болни и клиничната единица за дълготрайно боледуващи.


Чл. 106. Светлинно-блокиращи, светлинно-информационни или звуково-сигнални уредби се предвиждат за:

1. лекарските кабинети и манипулационните в поликлинично-диспансерната част - за регулиране потока от посетители;

2. лаборатории, кабинети и манипулационни в лечебно-диагностичния сектор;

3. рентгенодиагностично отделение съгласно изискванията на Правилника за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински кабинети с максимално върхово напрежение до 300 кV;

4. на места на терена на болницата за сигнализиране началото на различни прояви (храна, забава, мероприятия, тревога и др.).


Чл. 107. Психиатричната болница се съоръжава с радиотелефонна апаратура за изграждане на радиотелефонни връзки в съответствие със структурата на радиотелефонната мрежа на Министерството на народното здраве и социалните грижи.


Чл. 108. (1) В психиатричната болница се предвиждат електрочасовникови уредби.

(2) Вторичните часовници се предвиждат в помещения, където следенето на времето е функционално необходимо (дежурен персонал, манипулационни, чакални, столови и др.).


Чл. 109. Инсталации за пожароизвестяване се предвиждат съгласно Противопожарните строително-технически норми.


Чл. 110. Сигнално-охранителни системи се предвиждат съгласно приложение 1 на Наредба № 7 за инженерно-технически мероприятия по охрана на обектите.


Чл. 111. Приложна телевизионна уредба за визуална и разговорна връзка на болните с посетители се организира в съответствие със заданието.


Чл. 112. (1) Телевизионно и видеостудио се предвиждат в рамките на рехабилитационно-социалния сектор.

(2) Предвижда се възможност за предаване на националните телевизионни програми чрез система за колективно приемане на радио- и телевизионни програми и излъчване на записи от видеотека.

(3) Абонатни контакти за телевизионни приемници за програмите на Българска телевизия се предвиждат в дневни, занимални и помещения за масово събиране на хора, които се уточняват със заданието и се включват към системата за колективно приемане съгласно Наредба № 4 за колективните системи за приемане на радио- и телевизионни програми (ДВ, бр. 50 от 1984 г.) и "Системи за колективно приемане на радио- и телевизионни програми. Правилник за проектиране", отпечатан в БСА, кн. 2 от 1984 г.


Чл. 113. За слаботоковите инсталации се предвиждат съответните типове проводници.


Чл. 114. (1) Слаботоковите инсталации се екранират в следните случаи:

1. при неспазване разстоянията, предвидени от Правилника за проектиране, устройство и поддържане на вътрешни телефонни и радиотранслационни инсталации в жилищни и обществени сгради. С., ДИ "Формуляри и регистри" - 1957 г., и Правилника за устройство на електрическите уредби;

2. при полагане съвместно в една камера на инсталационния канал или в обща тръба;

3. при преминаване през екранирани помещения.

(2) Всяка екранировка се заземява съгласно БДС.


Чл. 115. При сгради с голям брой (пет и повече) видове слаботокови инсталации, полагани по едно трасе, за различните видове инсталации се предвиждат отделни канали.


Чл. 116. За помещения с чувствителни електромагнитни апарати (ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ, биомонитори и др.) да се предвиди отделен защитен проводник.


Чл. 117. (1) При използуване на радиочестотни кабели да се избягват остри чупки и снаждане на кабелите.

(2) Да се предвидят кабели с малки диелектрични загуби.


Чл. 118. Помещенията за учрежденска автоматична телефонна централа, телевизионно и озвучително студио, пожароизвестителна уредба не се разполагат:

1. близо до източници на силен шум с честота над 4000 Hz;

2. при вибрации, по-големи от 0,22 см/s, при 280 Hz виброскорост;

3. над помещения със значително топлоотделяне над 23 W/кв.м или с отделяне на вредни газове, пари, прах;

4. в места, намиращи се под въздействието на силни магнитни полета (токозахранващи и преобразувателни уредби, мощни трансформатори и др.);

5. под и над вентилационни камери за общообменна вентилация и за климатизация на въздуха;

6. под мокри помещения и санитарни възли.


Чл. 119. Апаратурите за ЕКГ, ЕЕГ, ЕМГ се монтират на разстояния от източници на индустриални и радиосмущения съгласно таблицата към приложение 5.


Глава четиринадесета.
ВОДОПРОВОДНИ И КАНАЛИЗАЦИОННИ ИНСТАЛАЦИИ

Чл. 120. Водопроводната и канализационната инсталация се проектират съгласно "Норми за проектиране на водопроводни и канализационни инсталации в сгради", публикувани в БСА, бр. 5 и 6 от 1986 г.


Чл. 121. Противопожарните водопроводни мрежи се проектират съгласно изискванията на противопожарното водоснабдяване на Противопожарните строително-технически норми.


Чл. 122. В клиничната единица за психогеронтологично болни се предвиждат санитарни прибори на височина, удобна за ползуване от болни, придвижващи се с инвалидни колички.


Чл. 123. При проектиране на психиатрични болници се прилагат "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", отпечатани в БСА, бр. 7 от 1987 г., като:

1. водопроводната инсталация за питейна вода, топла вода за битови и технологични нужди, канализационната инсталация за битово-отпадъчни и дъждовни води, както и температурата на водата се определят съгласно чл. 169;

2. умивалните на стационарните заведения се оборудват съгласно чл. 173;

3. водопроводните и строителните арматури се предвиждат съгласно чл. 175.


Глава петнадесета.
ОТОПЛИТЕЛНИ, ВЕНТИЛАЦИОННИ И КЛИМАТИЧНИ ИНСТАЛАЦИИ

Чл. 124. Отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации се проектират съгласно изискванията на "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации", отпечатани в БСА, бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г., "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения", както и от приложение 6 от тази глава.


Чл. 125. Отоплителните инсталации трябва да осигуряват нормативните температури в отопляемите помещения.


Чл. 126. В стаите с болни деца, остро психично болни и дълготрайно боледуващи отоплителните тела трябва да бъдат подходящо оградени, но с възможност за почистване.


Чл. 127. В самостоятелна отоплителна система (или кръг) се предвиждат секторите на стационар и поликлиника за деца. При възникване на нужда за отопление извън отоплителния период в тези сектори се осигурява възможност за индивидуално включване.


Чл. 128. В централната абонатна станция се предвижда автоматично поддържане на температурата на топлоносителя съобразно с външната температура, което да осигури не по-голямо от 2 градуса С превишаване на температурата в обитаемите помещения.


Чл. 129. Помещенията, за които няма изисквания за механична вентилация, се проветряват с отваряне на крила на прозорци или на отвори (регулируеми или не), предвидени специално за тази цел.


Чл. 130. Предвижда се компенсация на засмуканото количество въздух с подаване в коридорите в случаите, когато се получава дебаланс в корпуса на сградата (или отделението), по-висок от еднократен обмен.


Чл. 131. През летния период температурата в помещенията не трябва да превишава 30 градуса С при изчислителна температура t4 в градуса по Целзий за средна лятна годишна необезпеченост 400 часа (табл. 1 и 2 от "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации"), което може да се осигури със слънцезащитни архитектурни мероприятия. В районите, при които изчислителните температури са високи и не може да се изпълни горното условие, се предвижда вентилация или климатизация, осигуряваща оптимални параметри на микроклимата.


Чл. 132. Обединяването на няколко механични вентилации може да става само, ако помещенията, които те обслужват, са сходни от хигиенна гледна точка и имат еднакъв режим на експлоатация.


Чл. 133. Шумът от вентилационните и климатичните инсталации не трябва да превишава Норми № 0-64 от 20.10.1972 г. за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони (ДВ, бр. 87 от 1972 г., изм. и доп., 1975 г.), а за помещения за индивидуална и групова психотерапия нормативното ниво през деня се изравнява с това през нощта.


Чл. 134. Пускането и спирането на индивидуалните вентилационни инсталации да става от лекарските кабинети, като се осигурява и резервно пускане и спиране на машинното помещение.


Чл. 135. Чистият въздух за приточните вентилационни инсталации да се взема от най-чистите места и от засенчени фасади на север, североизток. изток, северозапад, на височина 2 м от долен ръб на отвора, а замърсеният въздух да се изхвърля над покрива на сградата.


Чл. 136. Машинните помещения се проектират в сутерена или в инсталационния етаж (по изключение на тавана с минимална височина 2,2 м). Помещенията да бъдат със сифони. Широчината на вратите да бъде по-голяма от габарита на най-голямото съоръжение (агрегат). В помещенията се предвижда електрически контакт за подвижна лампа при ремонт.


Чл. 137. В близост до машинните отделения се осигурява работилница със складове и помещения, обзаведена с необходимото съоръжаване за техническата служба за поддръжка на отоплителната, вентилационната и климатичната инсталация.


Глава шестнадесета.
ГАЗОВИ ИНСТАЛАЦИИ ЗА МЕДИЦИНСКИ ЦЕЛИ

Чл. 138. (1) Излазни точки за кислород, сгъстен въздух и райски газ се предвиждат в помещения за анестезия и за електрошокова терапия.

(2) Излазни точки за кислород и сгъстен въздух се предвиждат за инсулиновата зала и болничните стаи с едно легло.


Заключителни разпоредби

§ 1. Нормите се издават на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство.


§ 2. Нормите са изработени в съответствие с Наредба № 10 от 26 май 1987 г. за организацията и дейността на психиатричните служби (ДВ, бр. 47 от 1987 г.).


§ 3. Нормите са утвърдени със заповед № РД-02-14-43 от 31.1.1989 г. на председателя на Комитета по териториално и селищно устройство и министъра на народното здраве и социалните грижи и влизат в сила от 01.07.1989 г.


§ 4. Указания по прилагане на нормите дава председателят на Комитета по териториално и селищно устройство, съгласувано с министъра на народното здраве и социалните грижи.


Приложение 1 към чл. 34



МИНИМАЛНИ БРУТО ПЛОЩИ ЗА КОМПОЗИЦИОННИ КЛЕТКИ НА
ПОЛИКЛИНИЧНО-ДИСПАНСЕРЕН СЕКТОР
 



N Наименование Площ в кв. м
по    
ред    
1. Зала за групова психотерапия, помещения за индиви- 1,8 на функционално
  дуална психотерапия място
2. Зала за контакти между болни, персонал и посетители 1,2 на функционално
    място
3. Зала за обучение в дейности от ежедневието за групи 36
  до 30 души  
4. Зала за групова почивка с фотьойли за групи до 18
  18 души  
5. Консултативен психологичен кабинет за деца и възра- 16
  стни  
6. Помещение за психологични изследвания, наркологи- 12
  чен кабинет  
7. Помещение за тихи и шумни дневни занимания 3 на функционално
  място  
8. Помещение за културотерапия, арттерапия 2 на 1 болен
9. Помещение за временно съхранение на инвалидни 2 на 5 болни
  колички  


Забележки: 1. Площите на помещенията за приемно фоайе, гардероб за посетители, информация, централна регистратура, диспечерски пункт, ТЕЛК, главен лекар по поликлинично-диспансерната част, старша сестра, кабинет за юридически консултации, прегледен лекарски кабинет, медицински секретар, манипулационна, превързочна, филтър, изолационен бокс, чакалня, регистратура за деца, подготвителна за прегледи на деца и манипулационна за деца се определят съгласно приложение 1 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".

2. Площите на помещенията за кухненски офис и дневна столова за болни, ползуващи дневния и нощния стационар, се определят съгласно приложение 2 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения."


Приложение 2 към чл. 42



МИНИМАЛНИ БРУТО ПЛОЩИ ЗА КОМПОЗИЦИОННИ КЛЕТКИ НА СТАЦИОНАРА
 
N: Наименование Площ в кв.м
по    
ред    
1. Болнична стая с 1 легло и санитарен възел в клинич- 18
  ни единици за спокойни болни, психогеронтологично  
  болни и дълготрайно боледуващи  
2. Болнична стая с 2 и повече легла със санитарен възел 9 на 1 болен
  в клинични единици за психогеронтологично болни и  
  дълготрайно боледуващи  
3. Манипулационна за специални функционални влива- 6
  ния  
4. Кабинет за конструиране 2 на 1 болен
5. Филиален гардероб за дрехи на болни 0,2 на 1 болен
6. Зала за конвулсивна електрошокова терапия 16
7. Помещение за анестезия и реанимация към зала за 12
  електрошокова терапия, подготвителна и санитарен  
  възел към инсулинова зала  
8. Инсулинова зала 30
9. Офис, сестрински пост към инсулинова зала, поме- 8
  щение за електросън  
10. Помещение за дневно пребиваване (тихи дейности) 1,4 на 1 болен
11. Помещение за дневно пребиваване (шумни дейности) 2,4 на 1 болен
12. Помещение за свиждане 12


Забележка: Площите на помещенията за манипулационна, прегледен лекарски кабинет, кабинет завеждащ отделение, сестрински пост, сестринска работна стая, столова и дневна за болни, кухненски офис, клизмено с WС, складове за чисто и нечисто бельо, склад инвентар, почивка персонал и филиална физиотерапия се проектират съгласно приложение 2 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Приложение 3 към чл. 45, 49 и 54



МИНИМАЛНИ БРУТО ПЛОЩИ ЗА КОМПОЗИЦИОННИ КЛЕТКИ НА
ЛЕЧЕБНО-ДИАГНОСТИЧЕН И РЕХАБИЛИТАЦИОННО-СОЦИАЛЕН СЕКТОР
 
N: Наименование Площ в кв. м
по    
ред    
1. Лаборатория за психологични изследвания 8 на функционално
    място
2. Универсална работилница за индустриална трудотерапия 5 на функционално
    място
3. Универсална работилница за занимателна терапия 2 на функционално
    място
4. Кабинет по акупунктура 9 на процедурна
    кабина
5. Кабинет за трудотерапевт, манипулационна по невро- 16
  вегетология  
6. Кабинет по невровегетология 18


Забележки: 1. Плещите на помещенията на кабинет завеждащ, филиален склад реактиви, инвентар, миялня, дестилационна, апаратна, тегловна, седиментационна в клинична лаборатория, процедурно помещение с 1 работен пост и уред за просветляване и снимане в право положение, командно помещение за рентгеново-диагностична уредба, машинно помещение, рентгенова фотолабор втория от класически тип, помещение за разчитане на филми, склад за резервни части в рентгенодиагностично отделение, зала за групови и индивидуални занимания по ЛФК, зала за механотерапия, зала за електро- и светло лечение, помещение за индивидуални инхалации, стерилизационна, помещение за почивка на болни след процедури, кабинет за електрографии и енцефалографии във функционално-диагностични лаборатории, секционна зала с 1 работно място към патологоанатомия, предзала, хладилни боксове, помещение за обличане на трупове, чакалня за близки на починали, лаборатория към патологоанатомия се проектират съгласно приложение 3 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".

2. Площите на помещенията за складове за суровини, инструментариум, готова продукция и гардероб за работни дрехи на болни се определят съгласно "Норми за проектиране на производствени сгради за промишлени предприятия", отпечатани в БСА, кн. 4 от 1988 г., и "Норми за проектиране на обслужващи сгради и помещения към промишлени предприятия", отпечатани в БСД, кн. 7 от 1982 г.

3. Площите на помещенията за репетиции, прожекционна кабина, телевизионно и видеостудио, библиотека с книгохранилище и читалня се проектират съгласно съответните норми за проектиране на обществени сгради.

4. Площите на помещенията за тенис на маса, моникс и кегелбан и откритите игрища за волейбол и баскетбол се проектират съгласно "Норми за проектиране на спортни сгради и съоръжения".


Приложение 4 към чл. 57



МИНИМАЛНИ БРУТО ПЛОЩИ ЗА КОМПОЗИЦИОННИ КЛЕТКИ НА
ЛЕЧЕБНО-СПОМАГАТЕЛЕН СЕКТОР
 



N: Наименование Площ в кв.м
по    
ред    



1. Болнична стая за временен престой 6 на 1 бокс


Забележка: Площите на помещенията за чакалня, регистратура, информация, кабинет завеждащ, приемен кабинет, изолатор за инфекциозни случаи, санитарен пропускник за постъпване и изписване на болни, паркиране на носилки-колички за транспорт на болни, съхранение на дрехи на болни в приемно отделение и бърза помощ, асистентско, кабинет за управител, стая за информатор, склад за течни лекарствени средства, склад за хирургични и превързочни материали, склад за стъкла, склад за леснозапалителни вещества, хладилна камера, разопаковъчно и съхранение на амбалаж в болнична аптека се проектират съгласно приложение 4 от "Норми за проектиране на болнични заведения от общ тип и амбулаторно-поликлинични заведения".


Приложение 5 към чл. 119



МИНИМАЛНИ РАЗСТОЯНИЯ НА ЧУВСТВИТЕЛНА МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА
ОТ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНДУСТРИАЛНИ И РАДИОСМУЩЕНИЯ
 
N:   Разстояние в m



по   електро- електро- електро-
ред Източници на смущения кардио- ехограф магнитен
    граф (ЕЕГ) пулсатор
    (ЕКГ)   (ЕМП)
1 2 3 4 5



1. Апарат за диатерма 27 МНz 9-12 6-12 6-12
2. Индуктивен нискочестотен шлейф 6 0 0
3. Електрически хирургически апарати 6 3 3
4. Подемни електрически двигатели 3 3 3
5. Силови трансформатори 9 9 9
6. Трансформатори до 1 кVА 1,5 1,5 1,5
7. Колекторни електрически двигатели 6 1,5 1,5
8. Контактори, релета, термостати и др. 6 1,5 1,5
9. Електрически часовници 3 1,5 1,5
10. Луминесцентни лампи 4,5 3 3


Приложение 5 към чл. 124



 
ИЗЧИСЛИТЕЛНА ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА В ПОМЕЩЕНИЯТА ЗА
СТУДЕНИЯ ПЕРИОД В ГОДИНАТА И КРАТНОСТ НА ВЪЗДУХООБМЕНА
 
N     Кратност на въз-
по   Темпера- духообмена в час
ред Вид на сградите и отоплителните тура приток изсмук-
  помещения градуса   ване
    по Целзий    



I. Поликлиника за възрастни 22 - -
1. Помещение за групова психотерапия 22х - -
2. Зала за конвулсивна електрошокова терапия 22 - -
3. Помещение за анестезия за електрошокова 22 - -
  терапия      
4. Помещение за реанимация след електрошоко- 22 - -
  ва терапия      
5. Инсулинова зала 22 3 3
6. Офис към инсулинова зала 20 - 2
7. Подготвителна към инсулинова зала 20 - -
II. Клинична единица за спокойни болни      
1. Зала за електросън 22 - -
III. Клинична единица за психогеронтологично      
  болни      
1. Болнична стая с 1 легло и санитарен възел 22 - -
2. Болнична стая с 2 легла и санитарен възел 22 - -
3. Болнична стая с 3 легла и санитарен възел 22 - -
4. Болнична стая с 4 легла и санитарен възел 22 - -
5. Помещение за индивидуална психотерапия 22 - -
IV. Клинична единица за деца и юноши      
1. Болнична стая за деца от 3-14 години с 1 и 22 - -
  2 легла      
2. Болнична стая за юноши от 14-18 години с 22 - -
  1 и 2 легла      
V. Клинична единица за остро психично болни      
1. Наркологичен кабинет 22 - -
2. Тоалетна към наркологичен кабинет 22 - 2
3. Помещение за временно съхранение на инва- 20 - -
  лидни колички      
VI. Хотел пансионат      
1. Спалня с 1 и 2 легла със санитарен възел за 22 - -
  придружители и приходящи болни      
VII. Клинична лаборатория      
1. Ликворологична лаборатория 20 - -
2. Лаборатория за психологични изследвания 22 - -
VIII. Рентгенодиагностично отделение      
1. Помещение за пневмоенцефалография 22 - -
IX. Рехабилитационно-социален сектор      
1. Кабинет за акупунктура 22 - -
Х. Функционално-диагностични лаборатории      
1. Кабинет по невровегетологня 22 - -
2. Кабинет по електроенцефалография 22 - -


Забележка: За помещенията за рекреация, зала за групови полифункционални занимания, зала за контакти между болни, персонал и посетители, зала за обучение, зала за масови културни мероприятия, помещение за групова почивка, приемно фоайе, гардероб за посетители, информация, централна регистратура и съхранение на информация ЕИМ, диспечерски пункт, ТЕЛК, кабинет на главен лекар, старша сестра, помещение за почивка на персонала, филиален гардероб за дрехи на болни, кухненски офис, трапезария, дневно пребиваване, занимателна терапия, филиална физиотерапия, филиална трудотерапия, филтър за деца, бокс за деца, изолатор, индивидуален гардероб за деца, класна стая, учителска стая, занималия, арттерапия, кабинет за конструиране, кабинет за юридическа консултация, консултативен психологичен кабинет, превързочна, подготвителна на деца за прегледи, универсална работилница за индустриална трудотерапия, складове за суровини и инструменти, склад за готова продукция, помещение за репетиции, прожекционна кабина, библиотека с книгохранилище, помещение за тенис на маса, помещение за моникс и кегелбан, помещение за изписване на болни съгласно приложение 2, таблица 2,1 от "Норми за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации".


Нормите за проектиране на психиатрични болници са разработени в Научноизследователски, технологичен и проектантски институт по здравно строителство при Министерство на народното здраве и социалните грижи от колектив в състав: н.с. к.а.н. арх. Елка Пенева - ръководител, н.с. инж. Божидар Щерев, н.с. инж. Кръстьо Михайлов, ст.н.с. ннж. Любомир Грънчаров, н.с. инж. Дилян Дилов, инж. Красимира Москова и инж. Донка Бояджиева.

При разработването на нормите са ползувани консултации от проф. д-р Владимир Иванов, ст.н.с. I ст. д-р Кирил Миленков и д-р Борис Бояджиев.


Промени настройката на бисквитките