ДЪЛГОСРОЧНА ТЪРГОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 561 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 23 АВГУСТ 2002 Г. В СИЛА ОТ 10 СЕПТЕМВРИ 2002 Г.)
ДЪЛГОСРОЧНА ТЪРГОВСКА СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СИРИЙСКАТА АРАБСКА РЕПУБЛИКА
(Утвърдена с Решение № 561 на Министерския съвет от 23 август 2002 г. В сила от 10 септември 2002 г.)
Обн. ДВ. бр.24 от 14 Март 2003г.
Правителството на Република България и правителството на Сирийската арабска република (наричани по-нататък "договарящи се страни"); желаейки да развиват и разширяват търговските отношения и да насърчават икономическото сътрудничество между двете държави на основата на равнопоставеност и взаимна изгода, се договориха за следното:
Член 1
Договарящите се страни предприемат всички необходими мерки за развиване на търговските отношения между Република България и Сирийската арабска република в съответствие със законодателството, действащо във всяка от двете държави.
Член 2
1. Договарящите се страни прилагат на реципрочна основа по отношение на стоките с произход територията на всяка от договарящите се страни и изнасяни директно на територията на другата договаряща се страна, третиране съобразно принципа на най-облагодетелствана нация по отношение на всякакви мита и такси, както и процедури, свързани с вноса и износа.
2. Разпоредбата на алинея 1 не се прилага за:
а) преференции, предоставени или които могат да бъдат предоставени от всяка от договорящите се страни на съседни страни за улесняване на пограничната търговия;
б) преференции, предоставени или които могат да бъдат предоставени по силата на временни споразумения, водещи до създаването на митнически съюзи или зона за свободна търговия или в резултат на създаването на митнически съюзи или зона за свободна търговия;
в) преференции, предоставени или които могат да бъдат предоставени от някоя от договарящите се страни по силата на Общото споразумение за митата и търговията или други международни договори в полза на развиващи се страни;
г) префенции, които Сирийската арабска република е предоставила или може да предостави в бъдеще на една или на няколко арабски страни;
д) преференции, предоставени или които могат да бъдат предоставени от някоя от договарящите се страни по силата на преференциално търговско споразумение.
Член 3
1. Търговията със стоки и услуги по силата на тази спогодба се осъществява въз основа на търговски сделки, сключени от физически и/или юридически лица от държавите на договарящите се страни в съответствие с разпоредбите на действащото във всяка от договарящите се страни законодателство.
2. Физическите или юридическите лица, упоменати в този член, извършват търговски сделки на своя отговорност.
Член 4
Плащанията между страните по търговски сделки се осъществяват в свободно конвертируема валута с възможност за други разплащателни средства в особени случаи в съответствие с действащото законодателство на всяка една от двете държави.
Член 5
1. Договарящите се страни в съответствие с действащото в техните държави законодателство освобождават от мита и такси мостри и рекламни материали, каталози без търговска стойност, необходими за получаване на поръчки и реклама, при преминаването им през митница.
2. Разпоредбите за временен внос се прилагат за следните материали и стоки:
а) инструменти и съоръжения, внесени с цел монтаж и довършване;
б) материали, изпратени за проба, експеримент или поправка;
в) стоки и материали, които ще бъдат излагани по време на временни или постоянни панаири и изложения;
г) специализирани опаковъчни материали, внесени с цел пълнеж, които се връщат при изтичане на определен срок от време.
Член 6
Стоките, внесени от една от двете страни, съответно от другата страна, не могат да се реекспортират в трета страна, в случай че законодателството на страната износител забранява такъв реекспорт.
Член 7
Договарящите се страни облекчават и насърчават участието в международни панаири, изложения и семинари, както и провеждането на изложби на територията на другата договаряща се страна.
Член 8
1. Договарящите се страни насърчават и поощряват приятелското разрешаване на спорове между страните, отнасящи се до търговски сделки, сключени по тази спогодба.
2. В случай че страните, свързани с търговски сделки, не са постигнали приятелско разрешаване на спора, договарящите се страни насърчават възприемането на арбитраж за разрешаването на спорове, ако страните по сделката се споразумеят или в съответствие с международно признатите правила за арбитраж.
Член 9
1. Договарящите се страни създават съвместна комисия, съставена от представители, определени от договарящите се страни.
2. Съвместната комисия прави преглед на прилагането на тази спогодба и препоръчва мерки за развитието и разширяването на двустранната търговия.
3. Съвместната комисия провежда заседания последователно в София и в Дамаск по време, за което са се договорили страните.
Член 10
1. Тази спогодба влиза в сила от датата, на която договарящите се страни взаимно се уведомяват чрез нота по дипломатически път, че са изпълнени изискванията на законодателството за влизането й в сила.
2. Тази спогодба остава в сила за първоначален срок от пет години, като този срок автоматично се продължава с последователни периоди от по една година, освен ако едната от договарящите се страни отправи тримесечно писмено предизвестие до другата договаряща се страна за своето намерение да денонсира спогодбата.
3. Разпоредбите на тази спогодба се прилагат и след прекратяването на действието й по отношение на всички търговски сделки, сключени по време на нейното действие, но неизпълнени към датата на прекратяването й.
Член 11
Изменения и допълнения към тази спогодба се извършват по взаимно писмено съгласие и влизат в сила в съответствие с изискванията на законодателството и процедурата, предвидена в ал. 1 на чл. 10 от тази спогодба.
Член 12
Действието на Дългосрочната търговска спогодба между правителството на Народна република България и правителството на Сирийската арабска Република, подписана на 4 февруари 1974 г., се прекратява с влизането в сила на тази спогодба.
Съставена в Дамаск на 21 май 2000 г. в два оригинала на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. При различие в тълкуването предимство има английският текст.