ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ОБН., ДВ, БР. 275 ОТ 1950 Г.; ПОПР., ИЗВ., БР. 2 ОТ 1950 Г.; ИЗМ., БР. 69 ОТ 1951 Г., БР. 92 ОТ 1952 Г.; ДВ, БР. 85 ОТ 1963 Г., БР. 27 ОТ 1973 Г., БР. 16 ОТ 1977 Г., БР. 28 ОТ 1982 Г., БР. 3
ЗАКОН ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ (ОБН., ДВ, БР. 275 ОТ 1950 Г.; ПОПР., ИЗВ., БР. 2 ОТ 1950 Г.; ИЗМ., БР. 69 ОТ 1951 Г., БР. 92 ОТ 1952 Г.; ДВ, БР. 85 ОТ 1963 Г., БР. 27 ОТ 1973 Г., БР. 16 ОТ 1977 Г., БР. 28 ОТ 1982 Г., БР. 30 ОТ 1990 Г., БР. 12 И 56 ОТ 1993 Г., БР. 83 И 104 ОТ 1996 Г., БР. 83 И 103 ОТ 1999 Г. И БР. 34 ОТ 2000 Г.)
Обн. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2003г.
§ 1. След "ОСОБЕНА ЧАСТ" с чл. 183 - 436 се създава "ЧАСТ ТРЕТА" с чл. 437 - 449:
"ПРИЛОЖИМО ПРАВО КЪМ ДОГОВОРИ С МЕЖДУНАРОДЕН ЕЛЕМЕНТ
1. Избор на приложимо право
Чл. 437. Договорите с международен елемент се уреждат от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от разпоредбите на договора или от обстоятелствата, при които се развива договорното отношение.
Ако не е уговорено друго, се смята, че страните са приели за приложим обичая, който им е известен или би трябвало да им бъде известен и който е широко известен в международната търговия и постоянно спазван от страните по договори от същия вид в съответната област на търговия.
Страните могат да направят избора на приложимото право за целия договор или за част от него.
Страните могат по всяко време да уговорят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент. Формата на договора и правата на трети лица не се засягат от промените в приложимото право, настъпили след сключването на договора.
Ако всички елементи на договора в момента на избора са свързани с правото на една и съща държава, изборът на чуждестранно право не засяга прилагането на повелителните норми на тази държава.
За съществуването и действителността на споразумението за избор на приложимо право се прилагат разпоредбите на чл. 440 - 442.
2. Приложимо право при липса на избор
Чл. 438. Когато страните не са уговорили приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан. Ако една част от договора може да бъде обособена от останалите му клаузи и ако тази част има по-тясна връзка с друга държава, към нея може да се прилага по изключение правото на другата държава.
Предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която страната, която трябва да изпълнява характерното задължение, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора.
Ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или професионалната дейност на тази страна, се предполага, че той е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира нейното основно място на дейност. Ако уговореното местоизпълнение е различно от основното място на дейност, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се намира мястото на дейност, чрез което се осъществява изпълнението.
Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат, когато характерната за договора престация не може да бъде определена.
Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, предполага се, че договорът е най-тясно свързан с държавата, в която се намира недвижимата вещ.
Разпоредбите на ал. 2 и 3 не се прилагат към договора за превоз на товари. Предполага се, че договорът за превоз на товари е най-тясно свързан с държавата, на чиято територия се намира основното място на дейност на превозвача към момента на сключване на договора, при условие че в същата държава се намира:
1. мястото на натоварване, или
2. мястото на разтоварване, или
3. основното място на дейност на товародателя.
Разпоредбата се прилага и към чартърни договори за еднократен превоз или други договори, чийто основен предмет е подчинен на превоза на товари.
Разпоредбите на ал. 2, 3, 5 и 6 не се прилагат, ако от обстоятелствата като цяло следва, че договорът е по-тясно свързан с друга държава. В този случай се прилага правото на държавата, с която договорът е най-тясно свързан.
3. Особени повелителни норми
Чл. 439. Разпоредбите на настоящата част не засягат прилагането на нормите на българското право, които повелително уреждат случая независимо от приложимото към договора право.
Независимо от приложимото към договора право съдът може да приложи повелителните норми на друга държава, с която договорът има тясна връзка, като вземе предвид тяхното естество, предмет, последиците от тяхното прилагане или неприлагане.
4. Действителност на договорите
Чл. 440. Сключването и действието на договора или на отделна негова разпоредба се уреждат от правото на държавата, което според правилата на тази част би било приложимо, ако договорът или разпоредбата биха били действителни.
За да установи, че не е изразила съгласие, всяка страна по договора може да се позове на правото на държавата, в която има обичайното си местопребиваване, ако от обстоятелствата по договора е видно, че не е оправдано последиците от нейните действия да се определят според правото по ал. 1.
Чл. 441. Когато договорът е сключен между лица, намиращи се в една и съща държава, физическото лице, което е дееспособно съгласно правото на тази държава, не може да се позовава на недееспособността си по правото на друга държава, освен ако към момента на сключване на договора насрещната страна по договора е знаела за тази недееспособност или не е знаела поради своята небрежност.
5. Форма на договорите
Чл. 442. За действителността на договора е необходимо спазването на изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора съгласно разпоредбите на тази част или съгласно правото на държавата по местосключването на договора.
Когато към момента на сключването на договора страните са се намирали в различни държави, договорът е действителен, ако са спазени изискванията за форма, установени от правото, приложимо към договора, съгласно разпоредбите на тази част или от правото на една от тези държави.
Когато договорът е сключен от представител, при прилагането на ал. 1 и 2 трябва да се има предвид правото на държавата, на чиято територия се намира представителят.
За действителността на едностранно волеизявление във връзка със съществуващ или бъдещ договор е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени от правото, което по силата на разпоредбите на тази част се прилага или би се прилагало към договора, или на правото на държавата по местоизвършване на волеизявлението.
Когато предмет на договора е вещно право върху недвижима вещ, е необходимо да бъдат спазени повелителните изисквания за форма, установени в държавата, където се намира недвижимата вещ, доколкото според правото на тази държава те трябва да бъдат приложени, независимо от местосключването на договора и приложимото към него право.
6. Суброгация, прехвърляне на вземания
Чл. 443. Ако трето лице има задължение да удовлетвори или е удовлетворило кредитор, правото, уреждащо задължението на третото лице към кредитора, определя дали и доколко това лице може да упражни напълно или частично правата, които удовлетвореният кредитор има срещу длъжника според правото, което урежда техните отношения.
Предходната ал. 1 се прилага и в случаите, когато няколко лица трябва да изпълнят едно и също задължение и едно от тях е удовлетворило кредитора.
Чл. 444. Отношенията между кредитора, прехвърлил вземането си, и новия кредитор се уреждат от правото, което според разпоредбите на тази част се прилага към договора за прехвърляне на вземането.
Правото, което се прилага към прехвърленото вземане, урежда неговата прехвърляемост, отношението между новия кредитор и длъжника, условията, при които прехвърлянето може да се противопостави на длъжника, и освобождаващото действие на изпълнението от длъжника.
7. Доказателства
Чл. 445. Правото, което урежда договора съгласно разпоредбите на тази част, е приложимо и във връзка с неговото доказване, доколкото съдържа установени от закона предположения или други разпоредби относно тежестта за доказване.
Договорът или едностранното волеизявление се доказват с всички доказателствени средства, допустими според правото на съда или според правото, определено по чл. 440, съгласно което формата е спазена.
8. Обхват на приложимото право
Чл. 446. Приложимото към договора право, определено от разпоредбите на настоящата част, урежда неговото тълкуване, изпълнението на възникналите задължения, последиците от пълно или частично неизпълнение на тези задължения, включително и определянето на вредите, различните основания за погасяване на задълженията, последиците от недействителността на договора, погасителната давност и последиците от изтичането на един срок.
По отношение на начина на изпълнение и действията, които кредиторът може да извърши при неизпълнението, съдът може да приложи изцяло или отчасти правото по местоизпълнението на договора.
Чл. 447. Когато дадена държава се състои от повече от една териториални единици, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно разпоредбите на тази част.
9. Изключване на препращането
Чл. 448. По смисъла на тази част под приложимо право на една държава трябва да се разбират правните норми, действащи в тази държава, с изключение на стълкновителните норми на нейното международно частно право.
10. Обществен ред
Чл. 449. Разпоредбите на чуждо право не се прилагат само ако резултатите от тяхното приложение са явно несъвместими с българския обществен ред."
Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия (ДВ, бр. 30 от 1999 г.) се създава чл. 37а:
"Чл. 37а. (1) Договорът с международен елемент, сключен с потребител, се урежда от избраното от страните право. Изборът на приложимото право не трябва да води до лишаване на потребителя от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, в която се намира неговото обичайно местопребиваване, когато:
1. сключването на договора в тази държава е предшествано от конкретна покана към потребителя или реклама и потребителят е предприел в същата държава всички необходими за сключване на договора действия, или
2. другата страна по договора или неин представител са получили поръчка от потребителя в тази държава, или
3. договорът се отнася до продажба на стоки и продавачът, с цел да убеди потребителя да направи покупка на стоки, е организирал пътуване на потребителя в друга държава, където е направил поръчката.
(2) При липса на избор на приложимо право договорите, сключени при посочените в ал. 1 обстоятелства, се уреждат от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 не се прилагат към договори за превоз и договори за услуги, когато услугите се предоставят на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която потребителят има своето обичайно местопребиваване.
(4) За действителността на договорите, сключвани с потребител при посочените в ал. 1 обстоятелства, е необходимо да бъдат спазени изискванията за форма, установени в правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване на потребителя."
§ 3. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г.) чл. 283 и чл. 605 - 606е се отменят.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 февруари 2003 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
