Държавен вестник, брой 35 от 28.IV

Чл. 3. (1) Охлюви без черупки, сготвени, приготвени или консервирани охлюви могат да се предлагат на пазара, ако отговарят на следните условия:

1. произхождат от одобрени предприятия, които:

а) отговарят на изискванията по чл. 9 - 11 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти (ДВ, бр. 42 от 2000 г.);

б) са преминали инспекция на производствените условия и контрол от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК) съгласно чл. 36, т. 3 и чл. 37, т. 3 и 5 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти;

в) имат въведена система за самоконтрол съгласно чл. 62, т. 4 ЗВД и чл. 103 ППЗВД;

2. са преминали органолептични изследвания.

(2) Когато при изследванията по ал. 1, т. 2 се установи, че охлювите са негодни за човешка консумация, те се изтеглят от пазара и се унищожават по начин, който не позволява повторната им употреба.

Чл. 4. (1) Предприятията, които произвеждат приготвено месо от охлюви без черупка, в зависимост от размера на производството трябва да имат специални помещения или места за:

1. съхранение на материалите за опаковане и пакетиране;

2. приемане и съхранение на живите охлюви;

3. измиване, бланширане или варене, отстраняване на черупките и нарязване на охлювите;

4. съхранение и където е необходимо - за почистване и обработка на черупките;

5. термична обработка на месото от охлюви, ако е необходимо;

6. опаковане или пакетиране на месото от охлюви;

7. съхранение на крайния продукт, снабдени с хладилно оборудване.

(2) Преди сваряване охлювите се проверяват и мъртвите се отстраняват.

(3) След изваждането на месото от черупките се отстранява хепатопанкреасът, който не се използва за човешка консумация.

Чл. 5. Консервираните охлюви могат да се предлагат на пазара, ако са произведени съгласно изискванията на чл. 23 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

Чл. 6. (1) В зависимост от размера на производството предприятията за сготвени и приготвени охлюви трябва да имат специални помещения или места за:

1. съхранение на месото от охлюви, снабдени с хладилно оборудване;

2. съхранение на почистените черупки;

3. съхранение на продукти за паниране;

4. подготовка за пълнене на охлювите;

5. готвене и охлаждане;

6. пълнене на черупките с месото от охлюви и пакетирането им, в които температурата се контролира;

7. замразяване, ако е необходимо;

8. съхранение на крайния продукт, снабдени с хладилно оборудване.

(2) Месото от охлюви, което се използва за пълнене на черупките, както и сготвените и приготвените охлюви трябва, да отговарят на изискванията по чл. 32 - 36 от Наредба № 17 за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход.

Чл. 7. Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) определя микробиологичните критерии, методите за анализ на готовите продукти и плановете за вземане на проби.

Чл. 8. Охлювите се пакетират, съхраняват и транспортират съгласно изискванията по чл. 29 и чл. 31 - 33 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

Чл. 9. Здравната маркировка на охлювите по чл. 3, ал. 1 е елипсовиден печат, който съдържа в горната си част инициалите "BG", а в средата - ветеринарния регистрационен номер на предприятието.

Чл. 10. (1) Жабешки бутчета могат да се предлагат на пазара, ако:

1. са добити в одобрени предприятия, които:

а) отговарят на изискванията по чл. 9 - 11 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти;

б) имат отделно помещение за измиване на живите жаби, клането и обезкръвяването им, отговарящо на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1, букви "а" - "и" от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти и отделено с физическа преграда от помещението за приготвяне;

в) са преминали инспекция на производствените условия и контрол от органите на ДВСК съгласно чл. 36, т. 3 и чл. 37, т. 3 и 5 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти;

г) имат въведена система за самоконтрол съгласно чл. 62, т. 4 ЗВД и чл. 103 ППЗВД;

2. са преминали органолептични изследвания.

(2) Когато при изследвания по ал. 1, т. 2 се установи, че жабешките бутчета са негодни за човешка консумация, те се изтеглят от пазара и се унищожават по начин, който не позволява повторната им употреба.

Чл. 11. (1) Клането на жабите се извършва само в одобрени предприятия, които отговарят на изискванията по чл. 10.

(2) Жаби, които са били умрели преди клането, не се използват за човешка консумация.

Чл. 12. След клането на жабите и обезкръвяването им жабешките бутчета се измиват напълно с течаща питейна вода и незабавно се охлаждат до температура на топящия се лед, след което се замразяват при температура под минус 18 градуса С или се преработват.

Чл. 13. Преработката на жабешките бутчета се извършва съгласно изискванията по чл. 15 - 28 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

Чл. 14. Националната ветеринарномедицинска служба определя микробиологичните критерии, методите за анализ на готовите продукти и плановете за вземане на проби.

Чл. 15. Жабешките бутчета се пакетират, съхраняват и транспортират съгласно изискванията по чл. 29 и чл. 31 - 33 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенни изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

Чл. 16. Здравната маркировка на жабешките бутчета е елипсовиден печат, който съдържа в горната си част инициалите "BG", а в средата - ветеринарния регистрационен номер на предприятието.

Чл. 17. (1) Желатинът за човешка консумация може да се предлага на пазара, ако е получен в предприятия, които:

1. отговарят на изискванията по чл. 4 - 35, чл. 91 - 95 и чл. 99 от Наредба № 7 от 2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни; и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни (ДВ, бр. 40 от 2002 г.);

2. са одобрени за производство на месни продукти и други продукти от животински произход;

3. са под контрол на органите на ДВСК съгласно чл. 59 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход (ДВ, бр. 49 от 2002 г.);

4. имат система за самоконтрол съгласно изискванията по чл. 55 - 58 от Наредба № 17 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при производството и предлагането на пазара на месни продукти и други продукти от животински произход.

(2) Собственикът или управителят на предприятието съхранява данни за период най-малко две години за произхода на всички постъпващи суровини в предприятието и всички продукти, които го напускат.

(3) В предприятието трябва да е въведена система, която позволява идентифициране на всяка производствена партида, постъпващите в предприятието суровини, условията и времето на производство.

Чл. 18. (1) За производство на желатин за човешка консумация се използват:

1. кости;

2. кожа с косми и кожа без косми от преживни животни, отглеждани във ферми;

3. свинска кожа;

4. кожа от птици;

5. сухожилия;

6. кожа с косми и кожа без косми от дивеч;

7. кожа и кости от риба.

(2) Не се допуска използването за производство на желатин на кости от преживни животни, които се родени, отглеждани или заклани в страни от категория 5.

(3) Не се допуска използването за производство на желатин на кожа с косми и кожа без косми, подложени на процес на щавене.

Чл. 19. (1) Суровините за производство на желатин по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 5 трябва да са получени от животни, които са били заклани в кланица и чиито трупове са намерени като годни за човешка консумация при следкланичния преглед.

(2) Кожа с косми и кожа без косми от дивеч се използват за производство на желатин, ако са получени от отстреляни животни, чиито трупове са намерени като годни за човешка консумация и отговарят на изискванията по чл. 34 - 40 от Наредба № 19 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания към отстреляния дивеч и при производството и предлагането на пазара на месо от дивеч (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 20. (1) Суровините по чл. 18, ал. 1, т. 1 - 6 трябва да са получени в кланици, транжорни, месопреработвателни предприятия, предприятия за производство на месо от дивеч, предприятия за екстрахиране на мазнини, цехове за щавене на кожи, събирателни центрове, магазини за продажба на едро или помещения в близост до мястото на продажба, в които разфасоването и съхранението се извършват само с цел директна доставка до крайния консуматор.

(2) Кожа и кости от риба се използват за производство на желатин само ако са получени в предприятия за производство на рибни продукти, които отговарят на изискванията по чл. 9 - 11 от Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти.

Чл. 21. (1) Събирателните центрове и цеховете за щавене на кожи, които доставят суровини за производство на желатин за човешка консумация, трябва да са одобрени за тази цел от органите на ДВСК и да отговарят на следните изисквания:

1. да имат помещения за съхранение със здрави подове и гладки стени, лесни за измиване и дезинфекция;

2. когато е необходимо помещенията да имат хладилно оборудване;

3. помещенията за съхранение се поддържат чисти по начин, който предпазва суровините от замърсяване.

(2) Когато в обектите по ал. 1 се съхраняват и/или преработват суровини, които не отговарят на изискванията по чл. 19 и 20, трябва да се създадат условия тези суровини да бъдат отделени по време на приемането, съхранението, преработката и експедицията им от суровините, използвани за производство на желатин за човешка консумация.

(3) Обектите по ал. 1 се контролират от държавен ветеринарен лекар за спазването на изискванията по тази глава, проверка на документите и/или ветеринарните сертификати, които позволяват установяване на произхода на суровините.

Чл. 22. (1) Суровините за производство на желатин се транспортират в подходящи, чисти транспортни средства.

(2) По време на транспортиране до събирателния център или преработвателното предприятие за производство на желатин суровините се придружават от търговски документ, посочен в приложение № 1.

(3) Суровините се транспортират и съхраняват охладени или замразени освен в случаите, когато се преработват до 24 часа след изпращането им.

(4) Костите с извлечени мазнини, сухи кости или осеин; осолена, суха и обработена с вар кожа с косми или кожа без косми; и кожа с косми или кожа без косми, обработени в основа или киселина, могат да се транспортират при температура на околната среда.

Чл. 23. Помещенията за съхранение се поддържат чисти, по начин, който предпазва суровините от замърсяване.

Чл. 24. (1) Не се допуска използването на суровини от преживни животни с произход от страни от категория 5 за производство на желатин с изключение на кожи от преживни животни.

(2) При производството на желатин от костни материали от преживни животни, които са били родени, отглеждани и заклани в страни или райони от категория 4, костните материали преминават процес, който гарантира, че са напълно разбити и са преминали процес на екстрахиране на мазнините с гореща вода и са обработени с разредена солна киселина (с минимална концентрация 4 % и рН<1,5) за период най-малко два дни. Този процес се последва от обработка с основа или наситен варов разтвор (рН>12,5) за период най-малко 20 дни със стерилизация при 130 - 140 градуса С за четири секунди или еквивалентен процес, одобрен от органите на НВМС;

(3) Суровините, различни от тези по ал. 2, преминават обработка с основа или киселина, последвана от едно или няколко изплаквания, като рН последователно се коригира. Желатинът се отделя чрез термична обработка веднъж или няколко последователни пъти и се пречиства чрез филтрация и стерилизация.

(4) След процесите по ал. 2 и 3 желатинът може да премине процес на сушене, а когато е необходимо - и пулверизация или напластяване.

Чл. 25. При производството на желатин не се допуска използването на консервиращи вещества освен на SО2 (серен диоксид) и Н2О2 (водороден пероксид).

Чл. 26. (1) Всяка произведена партида желатин трябва да отговаря на изискванията, посочени в приложение № 2.

(2) Изследването за микробиологични показатели и остатъци по приложение № 2 се извършва веднага след производството.

Чл. 27. (1) Желатинът се опакова, пакетира, съхранява при хигиенни условия.

(2) Материалите за опаковане и пакетиране се съхраняват в отделно помещение.

(3) Опаковането и пакетирането се извършват в помещение или на място, предназначени за тази цел.

Чл. 28. Здравната маркировка на желатина, предназначен за човешка консумация, е елипсовиден печат, който съдържа инициалите "BG", регистрационния номер на предприятието и надпис "Желатин за човешка консумация".

Чл. 29. (1) Желатинът, предназначен за човешка консумация се транспортира съгласно изискванията на чл. 57 - 63 от Наредба № 7 за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, и към условията за производство и търговия с качествени и безопасни храни.

(2) По време на транспортиране желатинът се придружава от ветеринарномедицинско свидетелство, в което се съдържат надписът "Желатин за човешка консумация" и датата на приготвяне.

Чл. 30. (1) Изискванията по тази глава не се прилагат за желатин, който не е предназначен за човешка консумация.

(2) Когато изискванията за производство на желатин, който не е предназначен за човешка консумация, са еднакви с изискванията към желатина за човешка консумация, те могат да се произвеждат и съхраняват в едно и също предприятие.