Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. редът и начинът на идентифициране на едри преживни животни (ЕПЖ), дребни преживни животни (ДПЖ) и свине от всички възрастови групи, наричани "животни";

2. видът на ушните марки и кодовата система за маркиране;

3. обмяната на информация за идентифицираните животни;

4. редът и начините на регистрация на животновъдните обекти, в които се отглеждат животните.

Чл. 2. Идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти се извършва за:

1. гарантиране на здравословното състояние на животните и безвредността на продуктите, получени от тях;

2. контрол върху заразните болести, наличието на хормони и техногенни замърсители чрез проследяване произхода на животните;

3. провеждане на държавната профилактична програма;

4. прилагане на ограничителни мерки за ликвидиране на възникнали заразни болести.

Чл. 3. Идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти се извършва от органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или от упълномощени от тях частнопрактикуващи ветеринарномедицински специалисти.

Чл. 4. Главно управление на НВМС и регионалните ветеринарномедицински служби (РВМС) упражняват контрол на районните ветеринарни лечебници (РВЛ) и ветеринарните участъци (ВУ) и сравняват данните в регистрите им.

Чл. 5. Кметовете на общини:

1. ежегодно до 31 януари изготвят списъци с имената на собствениците на животни, съдържащи вида, броя, пола и предназначението на животните;

2. при издаване на свидетелство за собственост на животни вписват в него и регистрационния номер, под който животновъдният обект е регистриран в регистъра на съответната областна дирекция "Земеделие и гори";

3. предоставят информация по т. 1 и 2 на органите на НВМС при поискване;

4. оказват съдействие на органите на НВМС при изпълнение на задачите, свързани с идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти.

Чл. 6. Регионалната ветеринарномедицинска служба:

1. ръководи и контролира идентификацията на животните и регистрацията на животновъдните обекти на нейната територия;

2. съхранява информацията, свързана с идентификацията на животните, здравния статус, придвижването и реализацията им и регистрацията на животновъдните обекти.

Чл. 7. Не се разрешава придвижване до пазари, кланици, изложби, състезания и други животновъдни обекти и населени места на неидентифицирани животни.

Чл. 8. (1) Животните се идентифицират с индивидуална жълта пластмасова ушна марка, която се поставя в средната третина на ухото на животното, а ЕПЖ - и с индивидуален здравен ветеринарномедицински паспорт.

(2) Едрите преживни животни се маркират с по една марка на всяко ухо на животното, като двете ушни марки съдържат еднаква гравирана идентификационна информация:

1. на първия ред - инициалите "BG" и кода на областта (от 01 до 28);

2. на втория ред - цифрите от 000 001 до 999 999, обозначаващи поредния номер на ЕПЖ (шест цифри).

(3) Дребните преживни животни се маркират с една марка на лявото ухо на животното, като ушната марка съдържа гравирана идентификационна информация:

1. на първия ред - инициалите "BG" и кода на областта (от 01 до 28) и знака D;

2. на втория ред - цифрите от 0 000 001 до 9 999 999, обозначаващи поредния номер на ДПЖ (седем цифри).

(4) Свинете се маркират с една марка на лявото ухо на животното, като ушната марка съдържа гравирана идентификационна информация:

1. на първия ред - инициалите "BG" и кода на областта (от 01 до 28) и знака S;

2. на втория ред - цифрите от 0 000 001 до 9 999 999, обозначаващи поредния номер на свинята (седем цифри).

(5) Идентификационният номер по ал. 2, 3 и 4 не се променя до смъртта на животното.

(6) Номерата на ушните марки за всяка област се регистрират от НВМС.

Чл. 9. Индивидуалните ушни марки отговарят на следните изисквания:

1. дълготрайност и надеждност - да се задържат през целия живот на животното;

2. да не дразнят тъканите на ухото;

3. да са произведени по начин, недопускащ фалшифицирането им.

Чл. 10. (1) Доставката и разпределението на ушните марки за отделните области се осъществява от Главно управление (ГУ) на НВМС.

(2) Едрите преживни животни и дребните преживни животни се маркират до 20 дни след тяхното раждане, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, където са родени.

(3) Прасетата се маркират след отбиването им, но при всички случаи преди да напуснат животновъдния обект, където са родени.

(4) Не се разрешава отстраняването и повторната употреба на поставени индивидуални ушни марки.

(5) Паднала или унищожена ушна марка се заменя с нова със същата информация.

(6) При смърт на животните марките се отстраняват, като се отрязват, без да се засяга целостта на ухото.

Чл. 11. (1) Маркираните животни се регистрират в единна информационна система.

(2) Информацията за регистрацията на животните във ВУ се подава от ветеринарния лекар на участъка до РВЛ и РВМС.

(3) В компютърния център на ГУ на НВМС се събира, обработва и съхранява цялостната информация за идентификацията на животните и регистрацията на съответните животновъдни обекти в страната.

Чл. 12. (1) При маркиране на животните идентификационните номера по чл. 8, ал. 2, 3 и 4 се записват във:

1. регистъра на собственика;

2. здравния ветеринарномедицински паспорт (при маркиране на ЕПЖ);

3. регистъра на ВУ;

4. регистъра на РВЛ;

5. регистъра на РВМС;

6. компютърния регистър на ГУ на НВМС.

(2) Регистрите по ал. 1 съдържат:

1. номер на ушната марка;

2. дата на раждане на животното;

3. дата на поставяне на ушната марка;

4. вид, пол и порода на животното;

5. предназначение на животното;

6. регистрационен номер на животновъдния обект;

7. трите имена, адрес и ЕГН на собственика на животното;

8. ветеринарен участък, РВЛ и РВМС, на чиято територия се намира животновъдният обект;

9. трите имена и печат на ветеринарния лекар, поставящ ушната марка;

10. информация при промяна на собственика:

а) дата на промяната;

б) трите имена, адрес и ЕГН на новия собственик;

11. при животни от внос - номера на ушната марка, с която животното е внесено;

12. дата на клане на животното;

13. дата, на която животното е умряло.

(3) Здравният ветеринарномедицински паспорт по ал. 1, т. 2 се издава от съответния ветеринарен лекар в рамките на 14 дни от известяването за раждането на ЕПЖ, а при внос на ЕПЖ - до 14 дни от неговото повторно маркиране.

(4) Здравният ветеринарномедицински паспорт съдържа следната информация:

1. за какъв вид ЕПЖ се издава паспортът;

2. трите имена, адрес и ЕГН на собственика;

3. регистрационен номер на животновъдния обект;

4. номер на ушната марка на животното;

5. описание на животното:

а) име (ако има);

б) пол и порода;

в) възраст;

г) цвят на косъма;

д) предназначение на животното (развъждане, угояване);

6. произход на животното (приплод, покупка);

7. трите имена и печат на ветеринарния лекар, издал паспорта;

8. дата на издаване на паспорта;

9. ветеринарен участък, обслужван от ветеринарния лекар, издал паспорта;

10. здравословен статус на животното;

11. информация за застраховка на животното.

Чл. 13. (1) Управителят на кланицата или упълномощено от него лице предава на обслужващия кланицата ветеринарен лекар по опис ушните марки на закланите животни заедно с ветеринарномедицинските свидетелства, с които са придвижени до кланицата, а за ЕПЖ и ветеринарномедицинския паспорт - не по-късно от 5 дни след клането.

(2) Ветеринарният лекар връща в съответната РВМС марките и документите по ал. 1 с приемателно-предавателен протокол.

Чл. 14. При наличие или съмнение за остро заразно заболяване ушните марки от умрелите или принудително убити животни се свалят от ветеринарния лекар, контролиращ участъка, който заедно с ветеринарномедицинските паспорти за ЕПЖ и информация за диагнозата ги изпраща в РВМС.

Чл. 15. Собственикът или управителят на екарисаж до 5 дни след получаване на трупове на животни с ушни марки предава марките по опис на РВМС.

Чл. 16. Чистопородните животни при необходимост се маркират и с допълнителна маркировка от органите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Чл. 17. (1) Животните от внос запазват индивидуалната ушна марка, поставена в страната износител, като в срок до 20 дни от извършване на ветеринарните проверки при въвеждане на животните в страната те се маркират по реда на чл. 8.

(2) Ушната марка, поставена в страната износител, се регистрира заедно с марката по чл. 8.

Чл. 18. (1) Собствениците на идентифицирани животни са длъжни да:

1. съхраняват регистъра по чл. 12, ал. 1, т. 1;

2. уведомяват съответния ветеринарен лекар за нанасяне на корекции в регистъра:

а) за новозакупени животни - в тридневен срок от покупката;

б) за смърт или клане на животни - в тридневен срок от смъртта или клането, като предават ушните марки на животните и ветеринарномедицинските паспорти на ЕПЖ на ветеринарния лекар;

в) за новородените животни и датата на раждането им - в седемдневен срок;

г) за промяна на предназначението на животните - в седемдневен срок от промяната;

д) за продажба на животните - незабавно след продажбата;

3. предоставят регистъра по т. 1 за проверка от органите на НВМС.

(2) При наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 2 съответният ветеринарен лекар прави корекции на регистъра по чл. 12, ал. 2 и 3.

Чл. 19. (1) Животновъдните обекти, в които се отглеждат ЕПЖ, ДПЖ и свине, подлежат на регистрация във:

1. регистъра на собственика;

2. регистъра на ВУ;

3. регистъра на РВЛ;

4. регистъра на РВМС;

5. компютърния регистър на ГУ на НВМС.

(2) Регистрирането на обекта по ал. 1 обхваща завеждането му на отчет под кодов регистрационен номер.

(3) Кодовият регистрационен номер на обекта се състои от осем цифри и се образува от пощенския код на населеното място и поредния му номер при първоначалното му вписване в регистрите по ал. 1.

(4) Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект.

(5) В регистрите по ал. 1 се отразява всяка промяна, като раждане на нови животни, предназначение, покупка, продажба, клане, смърт и др.

Чл. 20. Всички информационни данни се съхраняват за срок 3 години след прекратяване на дейността на животновъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.