Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 6 от 21.I

ПРОТОКОЛ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВ

 

ПРОТОКОЛ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ ВЪРХУ ДОХОДА И ИМУЩЕСТВОТО

(Ратифициран със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 18 септември 2002 г. - ДВ, бр. 93 от 2002 г. В сила от 2 януари 2003 г.)

ИЗДАДЕН ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

Обн. ДВ. бр.6 от 21 Януари 2003г.

Правителството на Република България и правителството на Китайската народна република,

по-нататък наричани "договарящите държави",

се споразумяха за следното:


Член 1

В член 2 от спогодбата "Данъци, за които се прилага спогодбата", ал. 3 букви "а" и "б" се изменят, както следва:

"а) за Китайската народна република:

i) данъкът върху дохода на физическите лица;

ii) данъкът върху дохода на предприятията с чуждестранно участие и чуждестранните предприятия;

iii) местният подоходен данък

(по-нататък наричани "китайски данък");

б) за Република България:

i) данъкът върху дохода на физически лица;

ii) корпоративният подоходен данък;

iii) данъкът върху недвижимото имущество;

iv) патентният данък

(по-нататък наричани "български данък")."


Член 2

В член 3 "Общи определения", ал. 1 буква "к" се изменя, както следва:

"к) терминът "компетентен орган" означава за Китай Държавната данъчна администрация или неин упълномощен представител, и за България - министъра на финансите или негов упълномощен представител."


Член 3

В член 4 "Местно лице" ал. 1 и 2 се заличават и се заменят със следните алинеи:

"1. За целите на тази спогодба терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради неговото местожителство, местопребиваване, седалище, място на учредяване или друг критерий от подобно естество. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава единствено поради получаване на доходи от източници в тази държава или притежаване на имущество, намиращо се в нея.

2. Ако в съответствие с разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, неговото положение се определя, както следва:

а) то се счита за местно лице само на тази държава, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, се счита за местно лице само на тази държава, с която има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);

б) ако държавата, в която се намира центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, се счита за местно лице на държавата, в която обичайно пребивава;

в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, се счита за местно лице на държавата, на която е гражданин;

г) ако то е гражданин на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение."


Член 4

Създава се нов член 7а със заглавие "Свързани предприятия", както следва:

"Член 7а

Свързани предприятия

1. Когато:

а) предприятие на едната договаряща държава участва пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на другата договаряща държава, или

б) едни и същи лица участват пряко или непряко в управлението, контрола или имуществото на предприятие на едната договаряща държава и предприятие на другата договаряща държава,

и в двата случая между двете предприятия в техните търговски или финансови отношения са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими предприятия, тогава всяка печалба, която, ако ги нямаше тези условия, би възникнала, но поради тези условия не е възникнала за едно от предприятията, може да бъде включена в печалбите на това предприятие и съответно обложена с данъци.

2. Когато една от договарящите държави включи в печалбата на предприятие на тази държава и съответно обложи с данък печалби, по отношение на които предприятие на другата договаряща държава е било подложено на облагане с данък в тази друга държава и така включените печалби са печалби, които биха възникнали за предприятието на първата посочена държава, ако договорените условия между двете предприятия бяха такива, каквито биха били договорени между независими предприятия, тогава тази друга държава може да направи съответното уточнение на начисления от нея данък върху тези печалби. При извършването на такова уточнение се вземат предвид другите разпоредби на спогодбата и компетентните органи на договарящите държави при необходимост ще се консултират помежду си."


Член 5

Навсякъде в текстовете думите "Народна република България" се заменят с "Република България".


Член 6

1. Всяка договаряща държава писмено ще уведоми другата относно приключване на процедурата за влизане в сила на този протокол.

2. Този протокол влиза в сила от датата на издаване на последното уведомление по ал. 1 и представлява неразделна част от спогодбата.

3. След влизането си в сила този протокол ще се прилага по отношение на дохода и имуществото през данъчната година, започваща на или след първия ден на месец януари на календарната година, в която той влиза в сила.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в София на 15 юли 2002 г. в два екземпляра на български, китайски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.


Промени настройката на бисквитките