Държавен вестник, брой 30 от 7.IV

Отменен с § 1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 46 oт 21 март 2005 г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия – ДВ, бр. 30 от 7 април 2005 г., в сила от 1 януари 2005 г.

Цел

НСС 14 установява принципите за отчитане на финансовата информация по сектори.

Обхват

1.1. Този стандарт се прилага само от предприятия, чиито капиталови или дългови ценни книжа се търгуват публично, включително от предприятия, чиито ценни книжа са в процес на емитиране.

1.2. Разпоредбите на стандарта се прилагат по отношение на всички съставни части на годишния финансов отчет и на консолидирания финансов отчет.

Определения

2. В този стандарт се използват определения със следните значения:

Бизнессектор - разграничим компонент на дадено предприятие, който е ангажиран в предоставянето на индивидуален продукт или услуга, или група свързани продукти или услуги и е обект на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на други бизнессектори. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при определяне дали продуктите и услугите са свързани, включват:

а) естеството на продуктите или услугите;

б) естеството на производствените процеси;

в) вида или класа на клиентите на продуктите или услугите;

г) методите, използвани, за да се разпространяват продуктите или да се предоставят услугите, и

д) ако е приложимо, естеството на регулаторната среда, например банкови, застрахователни или комунални услуги.

Географски сектор - разграничим компонент на едно предприятие, който е ангажиран в предоставянето на продукти или услуги в отделна икономическа среда и е предмет на рискове и възвръщаемост, които са различни от тези на компонентите, функциониращи в други икономически среди.

Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание при идентифицирането на географски сектор, включват:

а) сходството на икономическите и политическите условия;

б) връзките между дейностите в различни географски области;

в) сходството на операциите;

г) специфичните рискове, свързвани с дейността в дадена област;

д) режима на контрол върху валутната обмяна;

е) прилежащите валутни рискове.

Сектор за отчитане (отчетен сектор) - бизнессектор или географски сектор, който е идентифициран на базата на посочените по-горе дефиниции, за когото се изисква да бъде оповестена секторна информация посредством този стандарт.

Секторен приход - приход, отчетен в отчета за приходите и разходите на предприятието, който:

а) може пряко да се припише на сектора;

б) съответната част от прихода на предприятието, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, независимо от това дали приходът е от продажби на външни клиенти, или от сделки с други сектори на същото предприятие.

Секторният приход не включва:

а) извънредните статии;

б) приходи от лихви или дивиденти, включително лихви, от предоставени аванси или кредити към други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество; или

в) приходите от продажби на финансови активи или приходи от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество.

Секторен разход - разход, произлизащ от оперативните дейности на сектора, който може пряко да се припише на сектора, и съответната част от един разход, която може да бъде отнесена на разумна основа към сектора, включително разходи, свързани с продажби на външни клиенти, и разходи, свързани със сделки с други сектори на същото предприятие.

Секторният разход не включва:

а) извънредните статии;

б) лихвите, включително лихвите, възникнали по аванси или кредити от други сектори, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;

в) загубите от продажби на финансови активи или загубите от погасяване на дългове, освен ако секторните операции са основно от финансово естество;

г) дела на предприятието в загубите на асоциирани предприятия, смесени предприятия или други финансови активи, отчетени съгласно метода на чистата стойност на капитала;

д) разходите за данъци върху печалбата;

е) общите административни разходи, разходите на централно управление и други разходи, които възникват на ниво предприятие и са свързани с предприятието като цяло.

Когато се понасят разходи на ниво предприятие от името на някой сектор, тези разходи са секторни, ако се свързват с оперативните дейности на сектора и могат пряко да бъдат приписани или отнесени към сектора на разумна основа.

Секторен резултат - секторният приход минус секторния разход. Секторният резултат се определя преди каквито и да било преизчисления на малцинственото участие.

Секторни активи - тези оперативни активи, които са ангажирани от сектора в неговите оперативни дейности и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.

Секторни пасиви - тези оперативни пасиви, които произхождат от оперативната дейност на сектора и които или пряко се приписват на сектора, или могат да се отнесат към сектора на разумна основа.

Секторна счетоводна политика - счетоводната политика, възприета за изготвяне и представяне на финансовите отчети на консолидирана група или отделно предприятие, както и онази счетоводна политика, която е специфично свързана със секторното отчитане.

Идентифициране на секторите, подлежащи на отчитане

3.1. Когато рисковете и изгодите на предприятието са повлияни в преобладаваща степен от вида и естеството на продуктите, които продава, или на услугите, които оказва, като основен сектор се определя бизнессекторът, а като второстепенен - географският сектор, и обратно - в случаите, когато рисковете и изгодите са повлияни изключително от географските области.

3.2. Когато рисковете и изгодите на предприятието са повлияни в еднаква степен както от различията в продуктите, които продава, или в услугите, които предоставя, така и от различията, произтичащи от географските области, в които оперира, предприятието следва да отчита бизнессектора като основен за секторното отчитане, а географските сектори - като второстепенни за секторното отчитане.

3.3. При определяне на основните и второстепенните сектори за отчитане следва да се вземе предвид вътрешната организационна и управленска структура на предприятието и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред органите на управление с оглед предоставяне на адекватна информация за вземане на управленски решения.

3.4. Когато вътрешната организационна и управленска структура на предприятието и неговата система на вътрешно финансово отчитане пред органите на управление не са основани нито върху индивидуалните продукти и/или услуги или пък групи от свързани продукти и/или услуги, нито върху географското разположение, управляващите предприятието следва да определят дали рисковете и възвръщаемостта на предприятието са свързани повече с продуктите и/или услугите или повече с географските области, в които оперира. Като следствие трябва да се определят основните сектори на отчитане, които могат да бъдат или бизнессекторите, или географските сектори. Секторите, които не са определени като основни, се считат за второстепенни за целите на секторното отчитане.

3.5. Два или повече бизнессектори или географски сектори, които са съществено подобни, могат да бъдат комбинирани в отделен бизнессектор или географски сектор. Два или повече бизнессектори или географски сектори са съществено подобни само ако:

а) показват сходни дългосрочни финансови резултати, и

б) са подобни във всички фактори в съответната дефиниция.

3.6. Бизнессектор или географски сектор трябва да бъде идентифициран като подлежащ на отчитане сектор, ако преобладаващата част от неговия приход е създадена от продажби на външни клиенти и:

а) неговият приход от продажби на външни клиенти и от сделки с други сектори е 10 на сто или повече от общия приход - външен и вътрешен - на всички сектори, или

б) неговият секторен резултат, независимо дали е печалба или загуба, е 10 на сто или повече от общия резултат на всички сектори в печалбата или комбинирания резултат на всички сектори в загубата, в тази от двете, която е по-голяма в абсолютна сума, или

в) неговите активи са 10 на сто или повече от общите активи на всички сектори.

3.7. Когато един сектор е под всички прагове на значимост, той:

а) може да бъде определен като подлежащ на отчитане сектор независимо от неговия размер;

б) може да бъде комбиниран със сектор, подлежащ на отделно отчитане, или с един или повече сектори, които също са под праговете на значимост, и

в) ако този сектор не е отчетен отделно или комбиниран, той трябва да бъде включен като една неразпределена изравняваща статия.

3.8. Когато общият външен приход, който може да се припише на подлежащите на отчитане сектори, представлява по-малко от 75 на сто от общия консолидиран приход или от прихода на предприятието, допълнителните сектори трябва да бъдат идентифицирани като подлежащи на отчитане, дори ако те не надхвърлят праговете от 10 на сто, докато поне 75 на сто от общия консолидиран приход или прихода на предприятието се включи в подлежащите на отчитане сектори.

3.9. Когато системата за вътрешно отчитане на едно предприятие третира вертикално интегрираните дейности като отделни сектори, които предприятието не отчита като бизнессектори, секторът по продажбите трябва да бъде комбиниран със сектора по покупките при идентифициране на бизнессекторите, освен ако няма никаква разумна основа да се направи това, в който случай секторът по продажбите трябва да бъде включен като неразпределена изравняваща статия.

3.10. Сектор, който е идентифициран като подлежащ на отчитане в период, непосредствено предхождащ отчетния, тъй като е удовлетворявал съответните прагове от 10 на сто, продължава да е подлежащ на секторно отчитане за текущия период, въпреки че приходът, резултатът и активите му вече не надхвърлят тези прагове, ако ръководството на предприятието преценява, че секторът продължава да е от значение.

3.11. Когато секторът е идентифициран като подлежащ на отчитане в текущия период, понеже удовлетворява съответните прагове от 10 на сто, секторната информация за предходния период, която е представена за сравнителни цели, трябва да бъде повторно изложена, за да отрази подлежащия отскоро на отчитане сектор до отделен сектор, дори ако този сектор не е удовлетворявал праговете от 10 на сто в предходния период, освен ако е практически невъзможно да се направи това.

Секторна счетоводна политика

4.1. Секторната информация трябва да бъде изготвена в съответствие с финансовите политики, приети за изготвяне и представяне на финансовите отчети на предприятието или предприятията в икономическата група.

4.2. Активите, които се използват съвместно от два или повече сектора, трябва да бъдат отнесени към секторите само когато техните съответни приходи и разходи също така са отнесени към тези сектори.

4.3. Начинът, по който статии на активи, пасиви, приходи и разходи се отнасят към секторите, зависи от естеството на тези статии, дейностите, ръководени от сектора, и автономността на сектора.

Стандартът не препоръчва една-единствена база за отнасяне, която да бъде приета от всички предприятия. Нито пък е подходящо да се насилва отнасянето на статии на актив, пасив, приход и разход на предприятието, които са свързани съвместно с два или повече сектори, ако единствената база за извършване на тези разпределения е спорна или трудна за разбиране. В същото време дефинициите на секторен приход, секторен разход, секторни активи и секторни пасиви са взаимносвързани и направените в резултат разпределения трябва да бъдат последователни. Следователно съвместно използваните активи се отнасят към секторите само когато техните съответни приходи и разходи също са отнесени към тези сектори. Например един актив може да бъде включен в активите на сектора тогава, когато съответната амортизация е включена при оценяване на секторния резултат.

Оповестяване

5.1. Предприятието следва да оповести следната основна информация за всеки подлежащ на отчитане сектор:

а) секторния приход;

б) секторният приход от продажби на външни клиенти и секторният приход от сделки с други сектори трябва да бъдат отчетени поотделно;

в) секторния резултат;

г) общата балансова стойност на секторните активи;

д) секторните пасиви;

е) общата сума на разходите, понесени през периода за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения, оборудване и нематериални активи);

ж) общата сума на разходите, включени в секторния резултат, в т.ч. сумата на разходите за амортизация на секторните активи;

з) естеството и размера на статии от секторния приход и секторния разход, които са в такъв размер, че тяхното оповестяване е уместно във връзка с характеризирането на съответния сектор.

5.2. Предприятието оповестява и следната допълнителна информация в зависимост от вида на отчитания сектор:

а) за бизнессектор предприятието трябва да отчете и оповести:

1. секторния приход от външни клиенти по географска област, основан върху географското местоположение на неговите клиенти, за всеки географски сектор, чийто приход от продажби на външни клиенти е 10 на сто или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти;

2. общата балансова стойност на секторните активи по географско местоположение на активите за всеки географски сектор, чийто секторни активи са 10 на сто или повече от общите активи на всички географски сектори, и

3. общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и оборудване, както и нематериални активи) по географско местоположение на активите, за всеки географски сектор, чийто секторни активи са 10 на сто или повече от общите активи на всички географски сектори;

б) за географски сектори, независимо от това дали са основани върху местоположението на активите или от местоположението на клиентите, предприятието трябва да отчете и оповести следната допълнителна секторна информация за всеки бизнессектор, чиито приход от продажби на външни клиенти е 10 на сто или повече от общия приход на предприятието от продажби на всички външни клиенти или чиито секторни активи са 10 на сто или повече от общите активи на всички бизнессектори:

1. секторния приход от външни клиенти;

2. общата балансова стойност на секторните активи, или

3. общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и оборудване, а също и нематериални активи);

в) географски сектори:

- които са основани на местоположението на активите и, ако местоположението на неговите клиенти е различно от това на активите му, предприятието следва да отчете и да оповести прихода от продажби на външни клиенти за всеки географски сектор, базиран на клиентите, когато приходът от продажби на външни клиенти е 10 на сто или повече от общия приход на предприятието от продажбите на всички външни клиенти;

- които са основани на местоположението на клиентите и, ако активите на предприятието са разположени в различни географски области от неговите клиенти, предприятието трябва да отчете и оповести следната допълнителна секторна информация за всеки базиран на активите географски сектор, чийто приход от продажби на външни клиенти или чиито секторни активи са 10 на сто или повече от съответните консолидирани или общи за предприятието суми:

1. общата балансова стойност на секторните активи по географско местоположение на активите, и

2. общите разходи, понесени през периода, за придобиване на секторни активи, които се очаква да бъдат използвани през повече от един период (имоти, машини, съоръжения и оборудване, а също и нематериални активи) по местоположение на активите.