Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Чл. 7. (1) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно изготвя програма за мониторинг на СЕГ и скрейпи, която се утвърждава от министъра на земеделието и горите и е в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 2. Програмата за мониторинг включва изследване чрез използване на бързи тестове.

(2) Бързите тестове се извършват в съответствие с изискванията, посочени в приложение № 3, т. 4.

Чл. 8. Всички официални проучвания и лабораторни изследвания за наличие на ТСЕ се документират съгласно приложение № 2, глава Б.

Чл. 9. Не се разрешава изхранването на преживни животни с храни, които съдържат протеин от бозайници.

Чл. 10. Изискването по чл. 9 се прилага и за храни, произведени в страни или райони, поставени в категория V съгласно приложение № 1 и предназначени за:

1. изхранване на животни, отглеждани във ферми, с протеин от бозайници;

2. изхранване на бозайници с преработен протеин от бозайници; изискването не се прилага при изхранването на кучета и котки и при производството на храна за кучета и котки;

3. изхранване на преживни животни с преработени мазнини от преживни животни.

Чл. 11. Изискването по чл. 9 не се прилага за следните продукти, добити от здрави животни:

1. мляко и млечни продукти;

2. желатин от окосмени или неокосмени кожи;

3. хидролизирани протеини с молекулно тегло под 10 000 далтона, които са:

а) произведени от окосмени или неокосмени кожи от животни, заклани в кланица, на които е извършен предкланичен преглед от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), в резултат на който е установено, че са годни за клане;

б) произведени чрез производствен процес, който включва мерки за свеждане до минимум на заразяването на окосмените и неокосмените кожи, тяхната подготовка чрез третиране със солен разтвор (саламура), гасена вар и интензивно изплакване, последвани от излагането на материала на рН, по-голямо от 11, в продължение на повече от три часа при температура над 80°С, последвано от топлинна обработка при температура над 140°С в продължение на 30 минути при налягане 3 бара, или при еквивалентен производствен процес, одобрен от Европейската комисия;

в) произведени в предприятия, които имат система за анализ на риска и контролните критични точки (НАССР);

4. дикалциев сулфат без съдържание на протеини или мазнини;

5. изсушена плазма и други кръвни продукти, с изключение на добитите от говеда, предназначени за изхранване на преживни животни.

Чл. 12. Органите на НВМС контролират спазването на изискванията по чл. 9, 10 и 11 и използваните методи за вземане на проби и анализ за проверка за наличие на протеини, добити от бозайници, в храните за преживни животни.

Чл. 13. (1) Специфичнорискови материали са следните тъкани от преживни животни, определени в зависимост от категорията на статута за СЕГ на страната, от която произхожда или пристига животното:

1. категории I и II - няма такива;

2. категории III и IV:

а) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък от говеда на възраст над 12 месеца и червата от диоденума до ректума на говеда от всички възрасти;

б) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянен резец, излязъл през венеца, и далака на овце и кози от всички възрасти;

3. категория V:

а) главата с изключение на езика, вкл. мозък, очи, тригеминални ганглии, сливици, тимус, далак и гръбначен мозък на говеда на възраст над 6 месеца и червата от диоденума до ректума от животни от всички възрасти;

б) гръбначният стълб, вкл. и дорзалните (гръбначни) коренни ганглии на говеда на възраст над 30 месеца;

в) череп, мозък, очи, сливици и гръбначен мозък на овце и кози на възраст над 12 месеца или на овце и кози с постоянно излязъл през венеца резец и далака на овце и кози от всички възрасти.

(2) Специфичнорисковите материали се отстраняват в одобрени от НВМС кланици под контрола на определено от НВМС лице. Гръбначният стълб може да се отстранява и в местата за продажба на потребителите.

(3) Когато специфичнорисковите материали не са отстранени от мъртви животни, цялото животно е специфичнорисков материал.

Чл. 14. Специфичнорисковите материали от кланиците се оцветяват с боя веднага след отстраняването им и се унищожават по един от следните начини:

1. изгаряне без предварителна преработка;

2. когато оцветяването с боя остава различимо след предварителната преработка, чрез:

а) изгаряне;

б) съвместно изгаряне;

в) заравяне, съгласно чл. 16, ал. 4 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).

Чл. 15. Изискванията на чл. 13, ал. 2 не се прилагат, когато:

1. са налице условията по чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;

2. животните са умрели или са убити с цел ликвидиране на заразна болест, чрез прилагане на метод, който изключва риск от предаване на ТСЕ, разрешен и контролиран от органите на НВМС, и са спазени изискванията на глава четвърта, раздели II и III.

Чл. 16. Клането на говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, се извършва след зашеметяване, при което не се прилага лацерация (разкъсване) на тъкани от централната нервна система чрез продълговат, подобен на шиш предмет, въведен в черепната кухина, за категории II, III, IV или V.

Чл. 17. Използването на алтернативен тест за отстраняване на специфичнорискови материали се разрешава при спазване на следните условия:

1. тестовете се извършват в кланици и обхващат всички говеда, подлежащи на отстраняване на спицифичнорисков материал;

2. продукти от говеда, овце и кози, предназначени за човешка консумация или за храна на животни, не могат да напускат кланицата, преди органите на НВМС да са получили резултатите от тестовете на всички заклани потенциално заразени животни, ако има потвърждение за наличие на СЕГ в някое от тях;

3. когато алтернативен тест даде положителен резултат, всички материали от говеда, овце и кози, които са потенциално заразени в кланицата, да бъдат унищожени в съответствие с изискванията на чл. 14, освен ако всички части на тялото, вкл. и кожата на засегнатото животно, могат да бъдат определени и съхранявани отделно.

Чл. 18. Разпоредбите по чл. 14 и 15 не се прилагат за тъкани от животни, подложени на одобрен от Европейската комисия алтернативен тест, извършен при условията на чл. 17, когато резултатите от този тест са отрицателни.

Чл. 19. Националната ветеринарномедицинска служба извършва редовни проверки за установяване на правилното прилагане на изискванията по чл. 13 и 14 и осигурява условия за предотвратяване на заразяване от ТСЕ във:

1. кланици;

2. предприятия за преработка на отпадъци от животински произход или на съоръжения и места, одобрени в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход;

3. места за директна продажба на крайния потребител.

Чл. 20. Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на следните изисквания:

1. специфичнорисковият материал, използван за производство на посочените в чл. 2 продукти, се използва само за разрешените цели;

2. говеда, овце и кози, внесени от страна, поставена в по-висока категория по отношение на СЕГ, се поставят под официален надзор до тяхното клане или напускането им на страната или района.

Чл. 21. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изпращането на специфичнорискови материали или продукти, получени след преработка на такъв материал, в други страни за изгаряне при следните условия:

1. страната получател е разрешила доставянето му;

2. когато се изпраща за изгаряне или за гориво, материалът се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за изгаряне или за гориво", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит;

3. когато се изпраща за преработка, се придружава от сертификат, издаден от органите на НВМС. На контейнерите са поставени етикети с надпис: "Не е предназначен за изхранване на животни - предназначен е за преработване", написани на езика на държавата получател и на езика на страните, през които ще премине транзит.

Чл. 22. Не се допуска използването на суровини от преживни животни с произход от страни от категория V съгласно приложение № 1 за производството на:

1. механично обезкостено месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, с изключение на произведения от кожи на преживни животни;

4. продукти, предназначени за човешка консумация и храна на животни, които са добити от преработени в екарисаж мазнини от преживни животни;

5. преработени мазнини от преживни животни, с изключение на произведените от:

а) обявена за годна за човешка консумация непрекъсната мастна тъкан;

б) суровини, които са преработени в съответствие със стандартите, посочени в чл. 23, ал. 2 от Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход.

Чл. 23. За производство на механично обезкостено месо не се допуска използването на кости от главата и гръбначен стълб от говеда, овце и кози с произход от страни от категории II, III, IV и V съгласно приложение № 1.

Чл. 24. Изискванията на чл. 22 и 23 не се прилагат за преживни животни, които са изследвани с алтернативни тестове, когато резултатите от тези тестове са отрицателни.

Чл. 25. Националната ветеринарномедицинска служба организира и провежда обучения по клиничните признаци и епизоотологичните особености на СЕГ на ветеринарномедицинските специалисти във всичките си поделения и диагностичните лаборатории, учебните заведения по ветеринарна медицина, частно практикуващите ветеринарномедицински специалисти, персонала на кланиците, собствениците на животни и обслужващия персонал в животновъдните обекти.

Чл. 26. (1) Животните и продуктите от животински произход по чл. 1, т. 3 и по чл. 2 се държат отделени едни от други по всяко време.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато животните или продуктите от животински произход по чл. 2 се отглеждат или произвеждат при най-малко същите условия на здравна защита по отношение на ТСЕ, които се прилагат за животни и продукти от животински произход по чл. 1, т. 3.

Чл. 27. Трансмисивните спонгиформни енцефалопатии по животните подлежат на задължително регистриране и обявяване съгласно чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).

Чл. 28. Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия да бъде уведомявана незабавно за всеки случай на възникване на съмнение за ТСЕ по животните.

Чл. 29. Генералният директор на НВМС уведомява Европейската комисия за обявените случаи на ТСЕ и за всички други случаи на ТСЕ, различни от СЕГ.

Чл. 30. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно предприема мерките, посочени в раздел II от тази глава, при съмнение за ТСЕ.

Чл. 31. Всяко животно, за което са налице съмнения, че е заразено от ТСЕ, се поставя под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените от НВМС клинични и епизоотологични изследвания или се убива под контрола на органите на НВМС за извършване на лабораторни изследвания.

Чл. 32. При съмнение за СЕГ на говедо от животновъден обект всички останали говеда от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 33. При съмнение за СЕГ на овца или коза от животновъден обект всички останали овце и кози от този обект се поставят под ограничение за придвижване до получаване на резултатите от проведените изследвания.

Чл. 34. В случаите, когато за едно животно има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 35. Когато органите на НВМС не могат да изключат заразяване с някоя от ТСЕ, ако животното е живо, се умъртвява. Неговият мозък и всички други тъкани, определени от НВМС, се отстраняват и изпращат в лаборатория за изследване.

Чл. 36. Всички части от тялото на съмнително болното от ТСЕ животно, вкл. и кожата му, се съхраняват под контрола на ДВСК до получаване на отрицателна диагноза или се унищожават съгласно изискванията на чл. 14.

Чл. 37. (1) Когато официално се потвърди наличие на някоя от ТСЕ, възможно най-бързо се предприемат следните мерки:

1. всички части от тялото на животното се унищожават напълно в съответствие с изискванията на глава трета, раздел III, с изключение на материала за лабораторни изследвания, който се съхранява за архив 7 години;

2. при говеда се извършва проучване за установяване на:

а) всички останали преживни животни от животновъдния обект, при които болестта е била потвърдена;

б) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) полученото от заразени женски животни поколение, родено две години преди появата на първите клинични признаци на майката или две години след това;

в) всички животни от кохортата на животното, в което е потвърдена болестта;

г) възможния произход на болестта;

д) (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) други животни, намиращи се в животновъдния обект, в който болестта е била потвърдена, или други животновъдни обекти, в които животните е възможно да са заразени с ТСЕ, ако са консумирали храна от един и същ източник;

е) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или каквито и да са други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект;

3. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при овце и кози се извършва проучване за установяване на:

а) всички преживни животни, различни от овце и кози, от животновъдния обект, в който е потвърдена болестта;

б) техните родители, ако са идентифицирани, в случай че са женски животни, всички ембриони и яйцеклетки от тях, както и последното поколение на животното, в което е потвърдена болестта;

в) всички други овце и кози от животновъдния обект на животното, в което е потвърдена болестта;

г) възможния произход на болестта и в други животновъдни обекти, в които пребивават животни, ембриони и яйцеклетки, които биха могли да са заразени с ТСЕ или да са били изложени на същото хранене или източник на заразяване;

д) придвижването на потенциално заразени животински храни, други материали или други средства за предаване на болестта, които биха могли да са предали ТСЕ към или от заразения животновъден обект.

(2) След проучването по ал. 1, т. 2 и 3 се предприемат следните мерки:

1. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждаване на СЕГ при говеда - убиване и пълно унищожаване на всички говеда, установени от проучването по ал. 1, т. 2, букви "а", "б" и "в";

2. (изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждение на ТСЕ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б" и "г", с изключение на:

а) кочовете, предназначени за разплод, които имат ARR/ARR прион протеин генотип;

б) женски животни, предназначени за разплод, които имат най-малко една алела ARR прион протеин генотип и нямат алела - VRQ;

в) овце, които имат най-малко една алела АRR генотип и са предназначени за клане;

3. (нова – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) при потвърждение на СЕГ в овце и кози - убиване и пълно унищожаване на всички животни, ембриони и яйцеклетки, фуражи и материали, които могат да бъдат потенциално заразени, установени от проучването по ал. 1, т. 3, букви "б", "г", "д" и "е".

(3) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 НВМС може да разпореди да не се убиват и унищожават:

1. всички говеда от животновъдния обект, в който болестта е потвърдена, съгласно ал. 1, т. 2, буква "а" в зависимост от епизоотичното проучване и възможностите за проследяване на движението на животните от заразения животновъден обект;

2. животните от кохортата по ал. 1, т. 2, буква "в" до края на тeхния продуктивен живот, при условие че:

а) животните са бици, които са непрекъснато отглеждани за добив на семенен материал в център за изкуствено осеменяване;

б) след като бъдат убити, труповете на животните ще бъдат напълно унищожени.

(4) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) В случаите по ал. 2, т. 2, когато в заразения животновъден обект се установи, че животните, при които е потвърдена ТСЕ, произхождат от друг животновъден обект, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди да не се убиват и унищожават всички животни в заразения животновъден обект, а само тези животни, които са носители на заразния причинител.

(5) (Нова – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При потвърждаване на ТСЕ при овце и кози, които са ползвали обща паша с други стада, НВМС в зависимост от епизоотичното проучване може да разпореди мерките по ал. 2, т. 2 да се приложат само за едно от стадата.

(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При прилагане на мерките по ал. 2 се спазват изискванията, посочени в чл. 14 и 15.

(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да приложи мерки, различни от посочените в ал. 1 и 2, които да осигуряват същото ниво на защита, ако те са одобрени от Европейската комисия.

Чл. 37а. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) (1) В животновъден обект, в който са предприети мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2, могат да бъдат въведени само:

1. кочове, които имат само ARR/ARR генотип;

2. женски овце, които имат най-малко една алела с ARR генотип и нямат алела с VRQ генотип;

3. кози, ако са изпълнени следните условия:

а) в животновъдния обект има само овце с ARR/ARR генотип;

б) преди въвеждането на козите всички помещения в животновъдния обект са механично почистени и дезинфекцирани;

в) в животновъдния обект е въведена интензивна мониторингова програма за ТСЕ, при която се изследват всички заклани и умрели кози на възраст над 18 месеца;

4. семенен материал и ембриони за заплождане на овцете, ако:

а) семенният материал е добит от кочове с ARR/ARR генотип;

б) ембрионите имат най-малко една алела с генотип ARR и нямат алела с VRQ генотип.

(2) По изключение от изискванията по ал. 1, т. 2 НВМС може да разреши в животновъдния обект да бъдат въведени половозрели женски овце, предназначени за разплод, с неизяснен генотип.

(3) Придвижването на животни от животновъдния обект по ал. 1 се извършва по следния начин:

1. овце с генотип ARR/ARR - без ограничение;

2. овце, които имат най-малко една алела ARR генотип - може да се извършва, когато са предназначени за клане и човешка консумация или за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба;

3. половозрели женски овце, които имат най-малко една алела ARR и нито една алела с VRQ, могат да бъдат придвижвани до животновъден обект, в който са наложени мерките по чл. 37, ал. 2, т. 2;

4. овце, които имат други генотипове - само за целите за ликвидирането им съгласно изискванията на тази наредба.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 3 се изпълняват в животновъдния обект в продължение на три години от датата, на която:

1. всички животни, които се намират в него, са с ARR/ARR генотип;

2. няма останали никакви овце или кози за отглеждане;

3. е започнала да се прилага интензивна програма за мониторинг - в случаите по ал. 1, т. 3, буква "в";

4. всички кочове за разплод са от генотип ARR/ARR и всички половозрели женски овце за разплод имат поне една алела ARR и нито една алела VRQ, при условие че през този период всички предназначени за клане или умрели във фермата животни над 18 месеца се изследват за ТСЕ и резултатът от изследванията е отрицателен.

(5) Когато честотата от животни с генотип ARR/ARR е много малка в породата или животновъдния обект или когато трябва да се избегне близко родствено съешаване, НВМС може да реши:

1. да забави ликвидирането на животните съгласно изискванията на чл. 37, ал. 2, т. 2 - за срок 3 години;

2. да разреши въвеждане в животновъдния обект на животни, които не отговарят на изискванията по ал. 1, т. 3, при условие че нямат алела с VRQ генотип.

(6) В случаите по ал. 2 и 5 НВМС незабавно информира Европейската комисия.

Чл. 38. В случаите, когато едно животно е болно от ТСЕ и има съмнение, че е било изложено на риск от заразяване в друг животновъден обект, в който е било отглеждано, само това животно може да се постави под ограничение за придвижване. Органите на НВМС поставят ограничение за придвижване на животните от всички животновъдни обекти, в които е могло да стане заразяването.

Чл. 39. За осигуряване на незабавно проследяване и откриване на засегнатите животни и продукти от животински произход до прилагане на мерките, посочени в чл. 37, НВМС контролира:

1. животновъдният обект, в който се е намирало заразеното животно;

2. всички придвижвания на възприемчиви към ТСЕ животни и получените от тях продукти, насочени от или към обекта по т. 1.

Чл. 40. Собствениците, чиито животни и продукти от животински произход са унищожени на основание чл. 40 ЗВД, се обезщетяват по реда на чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.).

Чл. 41. Генералният директор на НВМС информира веднъж в годината Европейската комисия за всяка обявена и регистрирана ТСЕ, различна от СЕГ.

Чл. 42. Националната ветеринарномедицинска служба изготвя оперативен план в съответствие с общите критерии на правилата за контрол и борба срещу заболявания по животните, в който подробно се уточняват мерките, които следва да се прилагат, и се посочват компетенциите и отговорностите в случаите на потвърждаване на наличие на някоя от ТСЕ.

Чл. 43. При внос на говеда от страни или райони от категория I съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на основание, на което е направена тази категоризация.

Чл. 44. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и тази забрана се прилага ефективно;

2. предназначените за внос говеда са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход и гарантира, че не са поколение от съмнително болни от СЕГ животни.

Чл. 45. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория III и IV съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внос говеда от страна или район от категория III отговарят на едно от следните изисквания:

а) идентифицирани са чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни;

б) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;

в) родени са след датата на влизане в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

3. предназначените за внос говеда от страна или район от категория IV са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, която дава възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ женски животни и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) родени са, отгледани и останали в стада, в които през последните най-малко 7 години не е имало потвърден случай на СЕГ;

б) родени са след датата на влизане в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 46. При внос на говеда от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на селскостопански животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. заразените говеда се убиват и унищожават напълно; изискването се отнася и за:

а) последното поколение на заразени женски животни, родено в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;

б) всички говеда от кохортата;

3. предназначените за внос животни:

а) са родени след влизането в сила на забраната за хранене на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната ефективно се прилага;

б) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стада на произход, както и да се установи, че тези животни не са поколение на съмнително или болни от СЕГ животни;

в) са родени, отгледани и останали в стада, в които не е имало потвърден случай на СЕГ или не е имало през последните 7 години и в които се отглеждат само говеда, родени в този животновъден обект или идват от стадо със същия здравен статус по отношение на СЕГ.

Чл. 47. Когато едно животно е придвижено от една страна или район в друга страна или район, поставени в друга категория по отношение на СЕГ, то се поставя в по-високата категория на страните или районите, в които е пребивавало за повече от 24 часа, освен ако бъдат предоставени гаранции, удостоверяващи, че това животно не е било хранено с животински храни или фуражи, произведени в страната или района, класирани в по-висока категория.

Чл. 48. Не се подлагат на ограничения при предлагането им на пазара или при внос следните продукти от животински произход, получени от здрави преживни животни:

1. семенен материал, ембриони и яйцеклетки;

2. сурово мляко, топлинно обработено мляко за пиене, мляко за производството на млечни продукти по смисъла на Наредба № 30 от 2001 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 1 от 2001 г.);

3. дикалциев фосфат - без остатъчни количества от протеин или мазнини;

4. окосмени или неокосмени кожи;

5. желатин, получен от кожите по т. 4;

6. колаген, получен от кожите по т. 4.

Чл. 49. Внос на продукти от животински произход от страни от категория II, III, IV или V съгласно приложение № 1 се разрешава, ако са добити от здрави говеда, овце или кози, които не са били подлагани на лацерация (разкъсване) на централната нервна система или убити чрез инжектиране с газ в черепната кухина.

Чл. 50. Не се разрешава внос и предлагане на пазара на продукти от животински произход, които съдържат материали, получени от говеда с произход от страна или район от категория V съгласно приложение № 1, освен ако е спазено едно от следните изисквания:

1. животните са родени след датата на ефективно влизане в сила и прилагане на забраната за ползването за храна на преживни животни, в състава на която има протеин от бозайници;

2. животни, родени, отгледани и пребивавали в стада, за които е доказано, че са свободни от СЕГ през последните 7 години.

Чл. 51. При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 52. При внос на прясно обезкостено или необезкостено месо и продукти от говежди произход от страна или район от категория III и IV съгласно приложение № 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;

2. предназначените за внос прясно месо или продукти от говежди произход не съдържат или не са добити от специфичнорисков материал и не са механично добити от кости на главата или гръбначния стълб.

Чл. 53. (1) Не се разрешава внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, с изключение на:

1. прясно месо;

2. мляно месо;

3. месни заготовки;

4. месни продукти;

5. храни за домашни любимци, предназначени за месоядни.

(2) При внос на продуктите по ал. 1 се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. са изпълнени изискванията по чл. 49;

2. не съдържат или не са добити от продукти, посочени в чл. 22, т. 1 - 4, или от специфично-рискови материали;

3. съществува действаща система, чрез която могат да бъдат проследени обратно до предприятието, в което са добити;

4. говедата, от които произхождат, са били идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход;

5. говедата, от които произхождат, не са поколение на съмнително или болно от СЕГ женско животно и е изпълнено едно от следните изисквания:

а) родени са след датата, от която ефективно е влязла в сила забраната за хранене на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници;

б) са родени, отгледани и останали в стада, в които няма потвърден случай на СЕГ през последните най-малко 7 години;

6. забранено е храненето на отглеждани със селскостопанска цел животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

7. засегнатите говеда се унищожават:

а) женските и тяхното последно поколение в рамките на две години преди или след първите клинични признаци за начало на болестта;

б) всички говеда от същата кохорта, ако те са все още живи, в страната или района.

Чл. 54. Вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на продуктите, посочени в чл. 53, ал. 1, се осъществява в съответствие с изискванията на чл. 50, но не се допуска в случаите, когато са добити от следните продукти или материали от преживни животни:

1. механично добито месо;

2. дикалциев фосфат, предназначен за храна на селскостопански животни;

3. желатин, освен ако не е получен от окосмени или неокосмени кожи;

4. термично преработени мазнини и произведени от тях продукти, освен ако не са произведени от непрекъсната адипозна тъкан, която е обявена за годна за човешка консумация, или от суровини, преработени в продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

Чл. 55. Не се разрешава вносът от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, на храни за животни, отглеждани във ферми, които съдържат протеин от бозайници, или храни, предназначени за бозайници, с изключение на храни за кучета и котки, които да съдържат протеин от бозайници.

Чл. 56. (1) При внос на продукти от говежди произход от страна или район, поставени в категория 1 съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че съответната страна или район отговарят на условията на приложение № 1, на основание на което е направена тази категоризация.

(2) При внос на продукти от животински произход от страни или райони, които не са от категория I, към здравния ветеринарен сертификат се представя декларация, подписана от съответната ветеринарна служба на страната, в която тези продукти са произведени, която съдържа текста, посочен в приложение № 4.

Чл. 57. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория II съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно.

Чл. 58. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория III съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин, добит от бозайници, и забраната се прилага ефективно;

2. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, болни от СЕГ;

б) не са поколение на женски животни, за които има съмнения или потвърждение на СЕГ;

в) не са били обект на съмнения за наличие на СЕГ по време на добиване на ембрионите.

Чл. 59. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория IV съгласно приложение № 1, се представя ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност за тяхното проследяване обратно до техните майки и стадо на произход, и не са поколение на женски животни, съмнително болни от СЕГ;

б) не са засегнати от СЕГ;

в) не са били съмненително болни от СЕГ животни по време на добиване на ембрионите;

3. женските животни по т. 2 отговарят и на едно от следните изисквания :

а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;

б) са родени, отгледани и оставени в стада, в които не е регистриран случай на СЕГ през последните най-малко 7 години.

Чл. 60. При внос на говежди ембриони или яйцеклетки от страна или район, поставени в категория V съгласно приложение № 1, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че:

1. е забранено храненето на преживни животни с протеин от бозайници и забраната се прилага ефективно;

2. засегнатите говеда, ако са женски и тяхното последно поколение, родено две години преди или след клиничното начало на болестта, са убити и напълно унищожени, ако са били живи, в съответната страна или район;

3. са получени от женски животни, които:

а) са идентифицирани чрез постоянна идентификационна система, даваща възможност да се проследят обратно до техните майки и до стадото на произход, и не са поколение на женски животни, които са болни или съмнително болни от СЕГ;

б) не са засегнати от СЕГ;

4. женските животни по т. 3 отговарят и на едно от следните изисквания:

а) родени са след датата, от която е влязла в сила забраната за хранене на преживни животни с протеин от бозайници;

б) не са били хранени с протеин от бозайници, родени са, отгледани и оставени в стада, в които не е бил потвърден случай на СЕГ през последните 7 години, и включват само родени в същата ферма говеда или такива, идващи от стадо със същия здравен статус.

Чл. 61. (Изм. – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При внос на овце и кози се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който никога не е констатиран случай на скрейпи;

2. произхождат от животновъден обект, в който няма констатиран случай на скрейпи през последните шест месеца - за овце с ARR/ARR генотип.

Чл. 61а. (Нов – ДВ, бр. 49 от 2004 г.) При внос на овце и кози, предназначени за разплод, се представя здравен ветеринарен сертификат, който удостоверява, че животните отговарят на едно от следните изисквания:

1. непрекъснато са отглеждани, от деня на тяхното раждане или през последните три години, в животновъден обект, в който най-малко през последните три години:

а) се извършват редовни официални ветеринарни проверки;

б) всички животни са идентифицирани;

в) няма констатиран случай на скрейпи;

г) се извършва изследване за болестта скрейпи на всички възрастни женски животни, предназначени за бракуване;

д) женски животни се допускат само ако идват от животновъден обект, който отговаря на изисквания по букви "а" - "г";

2. са животни с ARR/ARR генотип.

Чл. 62. Диагностиката на ТСЕ се извършва в специализирана лаборатория, определена от министъра на земеделието и горите.

Чл. 63. (1) Национална референтна лаборатория за ТСЕ се одобрява от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него лице.

(2) Лабораторията по ал. 1:

1. разполага със средства, оборудване и квалифициран персонал, които могат да показват по всяко време, когато болестта се открие за първи път, типа и щама на причинителя на ТСЕ, както и да потвърдят резултатите, получени от регионалните диагностични лаборатории; когато лабораторията не може да идентифицира типа на щама на агент-причинителя, е длъжна да определи и приложи процедура, която гарантира, че идентифицирането на щама ще бъде изпратено към референтната лаборатория на ЕО, която е посочена в приложение № 3;

2. проверява и установява адекватността на диагностичните методи, използвани в лабораториите по чл. 62;

3. отговаря за координирането на диагностичните стандарти и методи, прилагани в лабораториите по чл. 62; за тази цел националната референтна лаборатория:

а) осигурява и доставя диагностични реагенти на лабораториите по чл. 64;

б) контролира качеството на всички диагностични реагенти, използвани в лабораториите по чл. 62;

в) периодично организира провеждането на сравнителни тестове;

г) съхранява изолати на агент-причинители на болестта или съответни тъкани, съдържащи такива агент-причинители и получени от потвърдени в страните членки случаи на болестта;

д) осигурява потвърждаване на резултатите, получени в лабораториите по чл. 62;

4. сътрудничи си с референтна лаборатория на ЕО.

Чл. 64. Проби, тестове и контрол за ТСЕ се извършват съгласно приложение № 4.