Държавен вестник, брой 84 от 3.IX

Преамбюл

Преамбюл

Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Италианската република, по-долу наричани страни по споразумението, като вземат предвид:

Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Брюксел на 11 юни 1995 (PfP SOFA), което препраща към Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили (NATO SOFA), подписано в Лондон на 19 юни 1951 г.;

развитието на двустранното сътрудничество, постигнато между щабовете на ВМС на двете страни,

се споразумяха за изпращане на военен представител в Щаба на ВМС на Република България, като двете страни постановиха следното:

Цел и дефиниции

Член I

1. Българските ВМС приемат италианския военен представител в Щаба на ВМС на Република България.

2. Военният представител действа като офицер за свръзка с оглед пълно интегриране в приемащата организация. Целта за изпращане на военния представител е подобряването на взаимното разбирателство, оперативната съвместимост и сътрудничеството между ВМС на двете държави, укрепващо взаимното познаване на административните и организационните процедури.

3. В това споразумение се използват следните определения:

А. "Военен представител" - член на военния личен състав от изпращащите ВМС, изпратен в Щаба на ВМС на Република България.

Б. "Изпращаща организация" - италианските ВМС, към които принадлежи военният представител.

В. "Приемаща организация" - българските ВМС, където е изпратен военният представител.

Г. "Изпращаща държава" - държавата, към която принадлежат изпращащите ВМС.

Д. "Приемаща държава" - държавата на приемащите ВМС.

Е. "Зависими лица" - съпруг/а и деца, които са издържани от военния представител и които живеят в приемащата държава в съответствие с условията, възприети от изпращащата организация.

Функции и статут на военния представител и връзките му с Министерството на отбраната на Република България

Член II

1. Военният представител изпълнява следните задачи:

подпомагане в процесите за планиране на НАТО, включително ПзМ;

участие в процесите на укрепване на двустранните военно-политически връзки;

организиране и участие в срещи разговори между ВМС на двете държави;

събиране и оценка на всякаква информация по отношение двустранните мероприятия на ВМС на двете държави;

сътрудничество при организиране на официалните посещения на делегации от ВМС на двете държави;

представлява националните интереси при планирането, разработката и изпълнението на съвместни военноморски учения;

подпомага приемащата организация при осъществяване прегледа на структурата на силите, планирането и изпълнение на реформата;

подпомага приемащата организация в процесите на планиране;

подпомага приемащата организация при управлението на личния състав и планиране неговото развитие;

подпомага приемащата организация в разработването на рамката и при планирането на тактическата/оперативната доктрина;

подпомага приемащата организация при внедряване на усъвършенствани работни практики.

2. В случай на необходимост военният представител осъществява тясна връзка с военните съветници към Министерството на отбраната на Република България с цел да осигури координация на работата.

3. Разпоредбите на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., както и Споразумението между страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили се прилагат спрямо статута и юрисдикцията по отношение на военния представител и зависимите от него лица.

4. В съответствие с пар. 3 военният представител остава член на италианските въоръжени сили и предвид предмета на пар. 5 на този член продължава да се ползва от условията и привилегиите, приложими за тези членове (включително, но не ограничаващо се със заплащането и правото на годишен отпуск в съответствие с неговата военна длъжност и звание). Той е отговорен пред Щаба на италианските ВМС по отношение ефективното изпълнение на своите задължения, които са му възложени от приемащата организация.

5. Без да се засягат условията на пар. 4 на този член, военният представител спазва работното време и съблюдава изискванията на работната практика на приемащата организация и в допълнение на полагащия му се отпуск получава разрешение да ползва отпуск по време на официалните празници, валидни за приемащата организация.

6. Приемащата организация може да поиска отзоваването на военния представител поради каквато и да е причина след консултации с изпращащата организация.

Назначаване

Член III

1. Военният представител е щабен офицер със звание капитан I ранг/капитан II ранг.

2. Военният представител трябва да владее добре английски език и ако е възможно, да притежава достатъчна степен на владеене на езика на приемащата държава, като усъвършенства знанията си чрез курсове, подбрани от приемащата организация със съгласието на военния аташе на изпращащата държава в приемащата държава.

3. Мандатът на военния представител е три години, като към тях не се включва времето, необходимо за обучение/усвояване на най-новата информация, ако това е необходимо, в приемащата организация. Тази продължителност може да бъде променена при желание от страна на приемащата и изпращащата организация.

4. Италианският военен представител действа като офицер за свръзка в Щаба на ВМС на България. Неговата работа се контролира от началника на Отдела за общо планиране в Щаба на ВМС на Италия, а прекият му началник е аташето по отбраната на Италианската република в Италианското посолство в София.

Специфични правила

Член IV

1. По време на своя престой в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител и лицата, зависими за издръжка от него, нямат право да притежават, носят и използват оръжие.

2. По време на своя престой в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител и лицата, зависими за издръжка от него, освен официалните паспорти в съответствие с изискванията на изпращащата държава трябва да притежават валидни документи за самоличност и необходимите визови документи според законодателството на приемащата държава.

Сигурност

Член V

1. При изпълнение на своите задачи военният представител трябва да спазва законодателството на Република България по отношение на сигурността и класифицираната информация, както и всякакви съвместни международни споразумения за защита на класифицираната информация в сила между двете страни.

2. По време на престоя си в приемащата държава с цел изпълнение на поставените му задачи военният представител изпълнява указанията и разпорежданията на органите за ред и сигурност в Министерството на отбраната на приемащата държава и Българската армия.

Претенции и искове за обезщетяване

Член VI

1. Претенции и искове за обезщетяване на нанесени щети, произтичащи от или свързани с прилагането на това споразумение, се разглеждат в съответствие с член VIII от NATO SOFA.

2. Искове за обезщетяване на щети, непредвидени в член VIII на NATO SOFA, се решават чрез консултации между страните.

Облекло

Член VII

1. Военният представител трябва да спазва националните изисквания за униформено облекло, като носи униформа в най-близко съответствие с изискванията на приемащата организация, където изпълнява своите задачи.

2. Не е допустимо военният представител да получава инструкции, които не е в състояние да спазва поради различия в изискванията за униформено облекло на съответната организация.

3. По отношение на цивилното облекло военният представител възприема практиката, спазвана от приемащата организация.

Медицинско и стоматологично обслужване

Член VIII

1. В съответствие със Закона за здравното осигуряване на приемащата държава на военния представител и зависимите лица се осигурява медицинско и стоматологично обслужване при условия на приемащата държава, валидни за военнослужещи с длъжност и звание, равни на тези на военния представител.

2. Месечната здравна осигуровка е задължение на военния представител и зависимите лица и се определя съгласно законодателството на приемащата държава.

Финансови отговорности

Член IX

1. Всички разходи по издръжката на военния представител се поемат от Министерството на отбраната на Италианската република със следните изключения, които ще бъдат поети от Министерството на отбраната на Република България:

А. Офисоборудване (компютър, технически средства за комуникация, мебелировка).

Б. Предоставяне на транспорт за изпълнение на задълженията по време на командировки, възложени от приемащата организация, на територията на Република България, когато това е необходимо (с изключение пътуванията от и до дома на военния представител).

В. Разходите по пътуването и командировъчни, свързани с официалните задължения, възложени от приемащата организация, при условията, валидни за българските военнослужещи със същата длъжност и звание.

Г. Предоставяне на преводач при необходимост с цел съдействие на военния представител в процеса на неговата работа.

2. Военният представител и зависимите лица имат право да ползват базите за почивка и възстановяване, както и спортните бази, военните магазини и театрите при същите условия и при същите цени, които са предвидени за личния състав и членовете на техните семейства на приемащата организация.

Заключителни разпоредби

Член X

1. Това споразумение влиза в сила от датата на неговото подписване и остава в сила до прекратяването му по взаимно съгласие, изразено в писмен вид, или по желание на една от страните, която уведомява в писмен вид другата страна шест месеца предварително относно своето желание да прекрати споразумението. В двата случая клаузите, свързани със сигурността и финансовите отговорности на страните, продължават да се прилагат.

2. Това споразумение може да бъде изменяно и допълвано по взаимно съгласие. Измененията и допълненията влизат в сила в съответствие с условията, посочени в пар. 1 на този член.

Началниците на щабовете на ВМС на двете държави в съответствие с техните национални процедури подписаха това техническо споразумение.

Това споразумение е подписано на 17 юли 2002 г. във Варна в два оригинални екземпляра, всеки един на български, италиански и английски език. Всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.