Държавен вестник, брой 84 от 3.IX

Правителството на Република България и Кабинетът на министрите на Украйна, наричани по-нататък "договарящи страни",

водени от желанието да развиват сътрудничество в областта на борбата с нелегалната миграция, да улеснят приемането и предаването на лица, които незаконно влизат и/или пребивават на територията на държавата на една от договарящите страни,

в съответствие с разпоредбите на действащите за договарящите страни Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенция за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк,

се споразумяха за следното:

Определения

Член 1

За целите на тази спогодба изброените по-долу термини имат следното значение:

1. "Чужденец" - лице, което не е нито гражданин на Република България, нито на Украйна.

2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентен орган на държавата на договарящата страна, което дава право на лицето на едно или повече влизания на територията на държавата на съответната договаряща страна и на пребиваване на тази територия за определен срок.

3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентен орган на държавата на договарящата страна, което дава право на лицето да пребивава на територията на нейната държава и да влиза многократно на тази територия за срока на валидност на разрешението.

Обратно приемане на собствени граждани

Член 2

1. Всяка договаряща страна приема по молба на другата договаряща страна без особени формалности всяко лице, което не отговаря на условията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, при условие че е установено, че даденото лице е гражданин на държавата на замолената договаряща страна.

Същото правило се прилага и по отношение на лице, което след влизането на територията на молещата договаряща страна е изгубило гражданството на замолената договаряща страна или е освободено от нейно гражданство по негова молба, без да има открита процедура за получаване на гражданство на молещата договаряща страна.

2. По молба на молещата договаряща страна замолената договаряща страна без забавяне издава необходимите пътни документи за репатриране на лицето, което подлежи на обратно приемане.

Удостоверяване на гражданството

Член 3

1. Гражданството се счита за удостоверено при наличието на валиден национален паспорт или чрез валиден документ за самоличност, издаван от компетентните органи на държавата на замолената договаряща страна на нейните граждани.

2. В случай, когато замолената договаряща страна не може да потвърди гражданството на лицето в срока, посочен в ал. 1 на чл. 9 на тази спогодба, тя приема това лице обратно и продължава проверката.

3. В случай на разногласия между договарящите страни относно гражданството на лицето или ако неговата самоличност не може да бъде установена, замолената договаряща страна приема обратно лицето при наличието на:

а) национален паспорт, друг документ за пътуване или документ за самоличност, издаден от компетентен орган на държавата на замолената договаряща страна, чийто срок на валидност е изтекъл;

б) документирано в установения ред обяснение на лицето за принадлежност към гражданството на замолената договаряща страна, дадено от него пред компетентен орган на молещата договаряща страна при възможното присъствие на представител на компетентните органи на замолената договаряща страна, и при условие, че това обяснение се признава от замолената договаряща страна;

в) други доказателства, признати от замолената договаряща страна.

4. Ако се установи, че обратно приетото лице е било чужденец към момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна и че към него не могат да бъдат приложени разпоредбите на чл. 4 и 5 на тази спогодба, молещата договаряща страна приема обратно това лице без забавяне.

Обратно приемане на чужденци в случай на отказване на влизане

Член 4

Всяка договаряща страна приема обратно без особени формалности чужденец, на когото е отказано правото на влизане на територията на държавата на другата договаряща страна, когато е установено, че той е пристигнал на територията на нейната държава директно от територията на държавата на първата договаряща страна.

Обратно приемане на чужденци на базата на молба

Член 5

1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, пристигнал на територията на държавата на молещата договаряща страна директно от територията на държавата на замолената договаряща страна и който не отговаря на разпоредбите за влизане или пребиваване, установени от законодателството на държавата на молещата договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който не отговаря на разпоредбите за влизане или пребиваване, установени от законодателството на държавата на молещата договаряща страна, и който притежава валидно разрешение за пребиваване, валидна виза или друг валиден документ, издаден от компетентните органи на държавата на замолената договаряща страна, даващ право на лицето да влезе или да пребивава на територията на държавата на замолената договаряща страна.

Изключения от задължението за обратно приемане на чужденци

Член 6

Не съществува задължение за обратно приемане по реда на чл. 4 и 5 на тази спогодба по отношение на чужденци, които са влезли на законно основание на територията на държавата на молещата договаряща страна или след това са получили разрешение за пребиваване, издадено от компетентните органи на държавата на тази договаряща страна. Ако компетентните органи на двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване на такъв чужденец, договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно, ще приеме обратно лицето.

Транзитно преминаване с цел приемане или предаване на лица

Член 7

1. Съгласно тази спогодба всяка договаряща страна разрешава транзитното преминаване на чужденци през своята територия в случай на процедура по обратно връщане в трета страна или при отказване на влизане, ако другата договаряща страна помоли за това писмено. Замолената договаряща страна може да постави изискване при транзитното преминаване през територията на нейната държава да присъства представител на компетентните органи на другата договаряща страна в качеството на придружител.

2. Молещата договаряща страна е длъжна да осигури всички необходими документи за пътуване до държавата - крайна цел на пътуването.

3. Замолената договаряща страна издава безплатно транзитна виза на такъв чужденец и на придружителите в съответствие със своето национално законодателство.

4. Независимо от каквито и да било издадени разрешения молещата договаряща страна носи пълната отговорност за транзитното пътуване на чужденеца до държавата - крайна цел на пътуването, и го приема обратно при положение, че влизането му в трета държава не е разрешено или по някаква причина по-нататъшното му пътуване се окаже невъзможно.

5. Договарящите страни ще се стремят да ограничават транзитното пътуване на чужди граждани, които могат да бъдат върнати директно в техните страни на произход.

Отказване на транзита

Член 8

Съгласно тази спогодба замолената договаряща страна може да откаже транзитното преминаване на чужденец в случай на обратно връщане в трета страна или при отказване на влизане, ако същият:

а) представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здравето на населението;

б) е изложен на опасност от преследване в държавата - крайна цел, и/или в някоя следваща транзитна държава, поради неговата/нейната раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена обществена група.

Срокове

Член 9

1. Всяка договаряща страна отговаря на отправена към нея молба за обратно приемане и във всеки случай не по-късно от 20 дни считано от датата на представяне на молбата. Молбата за обратно приемане може да бъде отправена по пощата, предадена пряко на компетентните органи на държавата на замолената договаряща страна или по други пътища.

2. Замолената договаряща страна трябва да приеме лицето веднага след като молбата е била одобрена и във всеки случай не по-късно от 30 дни от датата на вземане на положително решение. Със съгласието на договарящите страни този срок може да бъде удължен, ако това е необходимо за преодоляването на възможни юридически или други обективни проблеми.

Отпадане на задължението за обратно приемане

Член 10

Молбата за обратно приемане по реда на чл. 5 на тази спогодба се предоставя на компетентните органи на държавата на замолената договаряща страна от компетентните органи на държавата на молещата договаряща страна не по-късно от 6 месеца считано от деня на незаконното влизане или от деня, в който е била установена незаконността на пребиваването на лицето на територията на държавата на молещата договаряща страна.

Предоставяне на информация

Член 11

1. Информацията, предоставена на другата договаряща страна с оглед прилагане на тази спогодба, може да се отнася само до:

а) лични данни за лицето и когато е необходимо, за членовете на неговото семейство (фамилия, имена, предишни имена, прякор, псевдоним, фамилии и имена на родителите, дата и място на раждане, пол, настоящо и всякакви предишни гражданства, националност);

б) паспорт, други документи за пътуване или документ за самоличност (номер, дата и място на издаване, издаващ орган, срок на валидност, територия, на която е валиден);

в) други данни, необходими за идентифициране на лицето;

г) разрешения за пребиваване и визи, издадени от договарящите страни или от трети държави, маршрут, спирки, билети за пътуване, гранични контролно-пропускателни пунктове и други възможни данни за пътуването;

д) всяка информация, която може да докаже, че лицето е пребивавало на територията на държавата на едната от договарящите страни;

е) данни за необходимостта от специални грижи или медицинско съдействие за възрастни или болни лица, за служителите, придружаващи лицето, ако е осигурен конвой от компетентните органи на молещата договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна предава информацията по ал. 1 на този член на другата договаряща страна в съответствие с националното си законодателство.

3. Нито една от договарящите страни няма да прави обществено достояние поверителна информация относно данни за лицата, подлежащи на обратно приемане или преминаващи транзит, нито ще предава такава информация на трета страна, освен ако предварително е получила съгласието на договарящата страна, предоставила такава информация.

Разходи

Член 12

1. Транспортните разходи съгласно чл. 2, 4 и 5 на тази спогодба, в т. ч. и разходите по чл. 3, ал. 4, се поемат от молещата договаряща страна до границата на държавата на замолената договаряща страна.

2. Транспортните и другите разходи по транзитното преминаване на лицето в съответствие с чл. 7 на тази спогодба и на лицата, които го съпровождат до границата на държавата - цел на пътуването, се поемат от молещата договаряща страна, включително и разходите, произтичащи от транспортирането при връщане.

Изпълнение на спогодбата

Член 13

1. След влизането в сила на тази спогодба договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път относно компетентните органи, отговарящи за нейното изпълнение, както и за техните адреси и за друга информация, улесняваща връзките помежду им. Договарящите страни взаимно се информират и за настъпили промени във връзка с тези органи.

2. Компетентните органи на договарящите страни вземат решения по всички практически въпроси, необходими за изпълнението на тази спогодба.

Отношение към други международни договори

Член 14

Разпоредбите на тази спогодба не засягат правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страни.

Заключителни разпоредби

Член 15

1. Тази спогодба влиза в сила след изтичането на 30 дни считано от датата на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление относно изпълнението от договарящите страни на вътрешните законови процедури, необходими за влизане в сила на спогодбата.

2. Всяка договаряща страна може временно да спре, частично или изцяло, с изключение на чл. 2, действието на тази спогодба по причини, свързани със защитата на сигурността на държавата, обществения ред или здравето на населението, чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Спирането влиза в сила от датата на получаване на уведомлението или от друга посочена в уведомлението дата. Договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за възстановяването на действието на спогодбата.

3. По взаимно съгласие на договарящите страни в текста на спогодбата могат да се правят изменения. Всяко изменение влиза в сила съгласно установената в ал. 1 на този член процедура.

4. Тази спогодба се сключва за неопределен срок. Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Спогодбата прекратява своето действие след изтичането на 30 дни от датата на получаването на писменото уведомление от другата договаряща страна.

Изготвена в София на 4 септември 2001 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, украински и руски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването на разпоредбите на тази спогодба предимство ще има текстът на руски език.