ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 28 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЛИВИЦИТЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 28 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЛИВИЦИТЕ
Обн. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г., отм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г.
Препоръчителен болничен престой - 8 дни
I. МЕТОДИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
1. Кодове по МКБ
Кодове на болести по МКБ-9КМ
ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТОНЗИЛИТЕ И АДЕНОИДНИТЕ ВЕГЕТАЦИИ
474.0 ХРОНИЧЕН ТОНЗИЛИТ
Изключва:
остър и неуточнен тонзилит (463)
ХИПЕРТРОФИЯ НА ТОНЗИЛИТЕ И АДЕНОИДНИТЕ ВЕГЕТАЦИИ
Увеличение на тонзилите или аденоидните вегетации
Хиперплазия на тонзилите или аденоидните вегетации
Хипертрофия на тонзилите или аденоидните вегетации
Изключва:
тези с тонзилит (възпаление)(474.0)
474.10 ТОНЗИЛИТ С АДЕНОИДИТ
474.11 ТОНЗИЛИТ
474.12 АДЕНОИДИТ
474.2 АДЕНОИДНИ ВЕГЕТАЦИИ
474.8 ДРУГИ ХРОНИЧНИ БОЛЕСТИ НА ТОНЗИЛИТЕ И АДЕНОИДИТЕ
Амигдалолит
Камък на тонзилата
Цикатрикс на тозилата (и аденоидите)
Тонзиларна висулка
Улкус на тонзилата
474.9 НЕУТОЧНЕНИ ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТОНЗИЛИТЕ И АДЕНОИДИТЕ
Болест (хронична) на тонзилите (и аденоидите)
Кодове на процедури по МКБ-9КМ
ОПЕРАЦИИ НА ТОНЗИЛИ
28.2 ТОНЗИЛЕКТОМИЯ БЕЗ АДЕНОИДЕКТОМИЯ
28.3 ТОНЗИЛЕКТОМИЯ С АДЕНОИДЕКТОМИЯ
28.4 ЕКСЦИЗИЯ НА ТОНЗИЛАРЕН ПРИДАТЪК
28.6 АДЕНОИДЕКТОМИЯ БЕЗ ТОНЗИЛЕКТОМИЯ
ексцизия на аденоиден придатък
28.7 СПИРАНЕ НА ХЕМОРАГИЯ СЛЕД ТОНЗИЛЕКТОМИЯ И АДЕНОИДЕКТОМИЯ
Забележка:
БДУ - без допълнителни указания. Това съкращение е равно на "неопределен".
НКД - невъзможност да се класифицира другаде, използва се само ако не е достъпна по-точна информация.
2. Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор:
2.1. Материално-техническа база
| Дейност | Апаратура и други пособия | Консумативи |
| Определяне на кръвна | Тестсеруми (стандартни): | |
| група | специална пластмасова плочка, | |
| пластмасови бъркалки, ръкавици, | ||
| шишенце за кръв | ||
| Вземане на кръв | Центрофуга - за отделяне на | - Затворена система за вземане на |
| серум и плазма | кръв - 5 бр. епруветки: една за | |
| серум без гел, една за серум с гел, | ||
| една за плазма с течен | ||
| антикоагулант само за | ||
| кръвосъсирване, една за плазма | ||
| със сух антикоагулант, | ||
| една за СУЕ; | ||
| 1 специална игла с адаптор, | ||
| съответни на вида затворена | ||
| система. | ||
| Предметно стъкло и оцветители за | ||
| мануална диференциална кръвна | ||
| картина; | ||
| - Есмарх; | ||
| - Дезинфектант; | ||
| - Ръкавици | ||
| Изследване на урина | Центрофуга - за отделяне на | Пластмасова чашка с капак за |
| седимент | съхраняване и транспорт; 1 | |
| центрофужна епруветка за | ||
| отделяне на седимент, предметно | ||
| стъкло с покривно стъкло | ||
| Извършване на | Автоматични анализатори за | Консумативи за съответните |
| лабораторни | изследване на: | показатели, калибратори и |
| изследвания на кръв | Хематологични показатели - | контролни материали |
| Hb, Er, Leuc, Thr, Hct, | ||
| ретикулоцити и изчислени | ||
| съотношения. | ||
| Хемостазата - фибриноген, | ||
| протромбиново време (INR), | ||
| АПТТ, антитромбин III | ||
| Извършване на | Автоматичен анализатор. | Консумативи за общо изследване |
| изследване на урина | Микроскоп | на урина (сухи тестове и реактиви) - |
| за глюкоза, билирубин, | ||
| уробилиноген, кетони, нитрити, | ||
| кръв, левкоцити, pH, относително | ||
| тегло | ||
| Анестезия | Анестезиологичен апарат; | Спринцовки, игли, интравенозни |
| набор за ендотрахеална | канюли, инфузионни системи, | |
| интубация | инфузионни разтвори, | |
| дезинфектанти, лекарствени | ||
| средства | ||
| Мониториране на основ- | Монитор за постоянна | Електроди и гел |
| ни жизнени функции | електрокардиоскопия | |
| Хемостаза | Електрокоагулатор за точкова | Дезинфекционни разтвори |
| коагулация, коагулатор | ||
| Оперативна интервенция - | Операционно оборудване и | Хирургични сетове |
| аденотомия и/или | апаратура | |
| тонзилектомия |
2.2. Квалификация на персонала:
Специалисти:
- оториноларинголог с призната специалност;
- анестезиолог.
Условия - болница, разполагаща със:
- УНГ отделение/клиника;
- операционен блок;
- ОАИЛ/КАИЛ;
- клинична лаборатория;
- рентгеново отделение.
3. Отклонения
Организационни
| Код | Отклонение - наименование |
| 1 | Лекар |
| 2 | Сестра |
| 3 | Клинична лаборатория |
| 4 | Аптека |
| 5 | Микробиология |
| 6 | Образна диагностика |
| 7 | Анестезиология |
| 8 | Консултанти |
| 9 | Забавяне при превеждане |
| 10 | Забавяне при изписване |
| 11 | Други |
Клинични:
свързани с основното заболяване
| 12 | Отложен поради започваща остра инфекция на горни |
| дихателни пътища (ГДП) или остра заразна болест (ОЗБ) | |
| 13 | Повръщане, налагащо венозни инфузии; метаболитни |
| смущения | |
| 14 | Аспирация |
| 15 | Други |
свързани с диагностични, терапевтични процедури или болничния престой
| 16 | Оток на ларинкса |
| 17 | Белодробен едем |
| 18 | Хеморагия след аденотомия или след тонзилектомия |
| 19 | Ларинго- и бронхоспазъм |
| 20 | Други |
свързани със съпътстващи заболявания
| 21 | Тежки алергични реакции |
| 22 | Ритъмни и/или проводни нарушения |
| 23 | Ателектаза |
| 24 | Дихателна недостатъчност |
| 25 | Интеркурентно заболяване |
| 26 | Други |
Предизвикани от външни обстоятелства
| 27 | Отказ от пациента от дадено изследване, процедура, |
| вид анестезия или операция | |
| 28 | Социални причини |
| 29 | Домашни причини |
| 30 | Други |
4. Индикации за лечение.
Клинична симптоматика при хроничен аденоидит:
- затруднено носно дишане;
- хъркане;
- сънно апное;
- шиен лимфаденит;
- продължителна/постоянна хрема;
- намален слух;
- рецидивиращи остри отити;
- стичане на гноевиден секрет от назофаринкса;
- повтарящ се остър катар на горните дихателни пътища (ОКГДП);
- нарушен апетит;
- размер на аденоидната вегетация.
Клинична симптоматика при хроничен тонзилит:
- големина на тонзилите: хипертрофични (първа, втора, трета степен) или атрофични;
- лош дъх в устата;
- затруднено дишане;
- затруднено гълтане;
- съдържимо на криптите (тапи, рядка гной);
- шиен лимфаденит;
- честота на гнойните ангини (годишно).
Потвърждаване на диагнозата - оториноларингологичен (ОРЛ) статус:
- предна риноскопия - секрет в долните носни ходове, оточна лигавица, хипертрофични долни носни конхи;
- задна риноскопия (решаваща за диагнозата) - увеличена, често покрита със секрет назофарингеална тонзила;
- фарингоскопия - гноевиден секрет, стичащ се от назофаринкса, високо "сводесто" небце, зъбни аномалии, лош дъх от устата;
- пневмоотоскопия (с фунийката на Зигле или отоскоп) - матови, хлътнали мембрани с намалена подвижност, наличие на мехурчета или ниво линия в средното ухо.
Допълнителни изследвания:
- рентгенография на епифаринкса (профил) - при невъзможност за осъществяване на задна риноскопия (при тесен фаринкс, малки деца, повишен фарингеален рефлекс);
- тимпанометрия/аудиометрия - при намален слух;
- ендоскопия на епифаринкса с флексибилна или ригидна оптика по показания;
- бактериологично изследване на секрет от назофаринкса по показания.
Индикации за оперативно лечение - аденоидектомия:
- назална обструкция;
- рецидивиращ остър среден отит;
- хронична оторея;
- намаление на слуха (серозен отит); при последния едновременно с аденотомията се извършва и миринготомия или тимпаностомия.
При хроничен тонзилит лечението може да бъде консервативно - подходящо в началото на заболяването, при малки деца и при контраиндикация за операция. Включва продължително антибиотично лечение и имунотерапия.
Индикации за оперативно лечение - тонзилектомия:
- силна хипертрофия, затрудняваща дишането и гълтането (обструкционен синдром);
- перитонзиларен абсцес, особено при рецидив;
- чести остри (гнойни) стрептококови тонзилити, резистентни на антибиотично лечение;
- фамилно обременени, застрашени (високо AST) или преболедували от ревматизъм или гломерулонефрит болни;
- малки, атрофични и сраснали тонзили с постоянна шийна лимфаденопатия.
Контраиндикации за оперативно лечение:
- при хроничен аденоидит:
- велофарингеална недостатъчност (цепнато небце);
- кръвни заболявания (хемофилия);
- остри заразни заболявания или други остри инфекции;
- тежки разстройства на имунната система;
- при хроничен тонзилит:
- велофарингеална недостатъчност (цепнато небце);
- кръвни заболявания (хемофилия);
- остри заразни заболявания или други остри инфекции;
- тежки разстройства на имунната система;
- вродени малформации на лицевия скелет.
5. Условия за лечение.
Доболнична подготовка на болния:
- изследване на хематологични показатели (хемоглобин, хематокрит, левкоцити, еритроцити, СУЕ);
- хемостазеологичен статус;
- общо изследване на урината;
- микробиологично изследване на секрет от криптите на тонзилите или епифаринкса;
- ендоскопия на нос и епифаринкс с флексибилна или ригидна оптика (при необходимост);
- ларингоскопия (при необходимост);
- пневмоотоскопия с фунийката на Зигле (при необходимост);
- тимпанометрия със или без аудиограма (при необходимост);
- рентгенография на епифаринкс и синуси (при необходимост);
- изследване на AST и CRP (при необходимост).
Вътреболнична подготовка на болния:
1. Документ № 1.
2. Документ № 2.
3. Документ № 3.
6. Провеждане на лечението.
Оперативното лечение се заключава в аденотомия и/или тонзилектомия.
7. Поставяне на окончателна диагноза - ОРЛ статус (вж. т. 4).
8. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим.
Индикация за дехоспитализация е липсата на хеморагия.
УНГ специалистът назначава допълнителни контролни прегледи след изписване по преценка на трети и/или десети ден.
Период за некоректна рехоспитализация - за постоперативни хеморагии над 15 дни.
9. Експертиза на работоспособността.
След аденотомия/тонзилектомия болният възстановява работоспособността си в рамките на 30 дни, за което му се издава болничен лист при изписване. При оперативно лечение на деца се издава болничен лист до 30 дни на майката за гледане на дете.
10. Права на пациента:
10.1. Методични изисквания за изготвяне на Декларация за информирано съгласие (Документ № 5).
10.2. Информация за пациента (Документ № 6 - предоставя се на пациента при постъпване).
II. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПРОЦЕСА
1. Предхоспитализационна болнична документация - включва попълване на Предхоспитализационен лист (Документ № 1) и лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ № 2).
2. Хоспитализацията на пациента се документира в лист "История на заболяването" и в част II на талон-направление за хоспитализация.
3. Документиране на лечението:
3.1. Документиране на предоперативния ден (Документ № 3).
3.2. Документиране на операцията:
- ден на операцията (Документ № 3);
- оперативен протокол (съобразно възприетите в съответната болница правила).
3.3. Документиране на следоперативните дни (Документ № 3).
4. Отклоненията (част I, т. 3) се документират в Документ № 4.
5. Изписването/превеждането се документира във:
- лист "История на заболяването";
- част III на талон-направление за хоспитализация;
- епикриза.
Документи № 1, 2, 3, 4 се прикрепят към лист "История на заболяването".
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ПРЕДОПЕРАТИВНИ ДНИ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Лекар УНГ в приемен | Потвърждаване на показанията за операция | |||
| кабинет | ||||
| Приемане в УНГ отделение/клиника | ||||
| ОРЛ статус | ||||
| Лекар УНГ | Определяне на кръвна група (при необходимост) | |||
| Планиране на кръв (при необходимост) | ||||
| Допълнителни консултации (при необходимост) |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОПЕРАЦИЯ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Лекар оператор | Извършване на операцията | |||
| (УНГ) | ||||
| Лекар в ОАРИЛ | Назначения за обезболяване | |||
| Назначения за комплексно лечение | ||||
| Следоперативни дни | ||||
| Медицинска сестра | Контрол за следоперативно кървене | |||
| в УНГ отделение | ||||
| Лекар УНГ оператор | Контрол на оперативното поле и общото състояние | |||
| Ревизия на оперативното поле в операционната зала и | ||||
| дефинитивно спиране на кървенето (при необходимост) | ||||
| Включване на венозен път и осъществяване на | ||||
| вливания (при необходимост) | ||||
| Осигуряване на аспирация | ||||
| Контролиране на кръвни показатели през 3 или 6 часа | ||||
| (по преценка) |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Контролен локален преглед | ||||
| Лекар УНГ оператор | Препоръки за следоперативен режим и диета | |||
| Назначаване на контролен преглед |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ПРИ ПАЦИЕНТИ С ХЕМОРАГИИ И ДРУГИ УСЛОЖНЕНИЯ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Контрол на кръвни показатели | ||||
| Контрол на локалния статус | ||||
| Лекар УНГ оператор | Препоръки за следоперативен режим и диета | |||
| Назначаване на контролен преглед след десет дни от | ||||
| изписването | ||||
| Лекар анестезиолог | Контрол на кръвни показатели, АКР и др. | |||
| /реаниматор | Контрол на сърдечна дейност, дишане | |||
| Медицинска сестра в | Активно наблюдение на пациента | |||
| ОАРИЛ или УНГ | ||||
| отделение |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
ДОКУМЕНТ № 6
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА
Какво представляват тонзилите?
Тонзилите (сливиците) представляват струпвания на лимфна тъкан в определени места на гълтача (фаринкса). Компактно оформени са двете небни сливици, назофарингеалната тонзила (т.е. третата сливица) и езичната сливица в корена на езика.
За какво служат тонзилите?
Тонзилите са важен имунологичен орган. Не случайно те се намират в началото на дихателния и храносмилателния път, където се осъществява първият контакт на човешкия организъм с външните дразнители (вкл. вируси и бактерии), който отключва сложните процеси на имунния (защитен) отговор. За осъществяване на по-продължителен контакт между външните частици (антигени) и имунните (защитни) клетки на третата сливица има 3 - 6 дълбоки бразди, а по небните тонзили 12 - 15 нагънати каналчета, чиито отвори се виждат на повърхността.
В тези дупчици често се задържат остатъци от храна, олющени клетки от лигавицата (т.н. тапички), които могат да се сбъркат с гнойни налепи.
Най-голямо е значението на тонзилите до навършване на 7-годишна възраст, когато се изгражда имунитета - т. нар. "имунологично училище". Повишената им активност през този период може да обясни и по-големия им размер, което се счита за физиологично.
Третата сливица нормално е най-голяма около 3 - 4-годишна възраст, след което постепенно намалява и напълно изчезва около пубертета.
От какво боледуват тонзилите?
Най-честото заболяване на тонзилите е тяхното остро възпаление, причинено от вируси или бактерии. При често повтарящо се остро възпаление (ангини) може да се развие хроничен тонзилит (хронично възпаление на небните тонзили) или хроничен аденоидит (хронично възпаление на третата сливица). Последният се наблюдава само у деца. В някои случаи хроничният тонзилит може да се развие и без предшестващи остри ангини.
По правило хроничният адено/тонзилит води до увеличаване размера на сливиците и по-рядко до атрофия.
Какви са признаците на хроничният аденоидит?
От хроничния аденоидит боледуват само децата. Водещ симптом е продължителното (над 20 дни) затруднение на носното дишане от уголемената трета сливица. Дишането през носа е шумно, децата спят с отворена уста и хъркат.
Нарушеният сън причинява отпадналост и сънливост през деня, апатичност, отслабено внимание, лоша концентрация.
Запушеният нос води до задръжка на секрета, появата на рагади по ноздрите, продължителни хреми и дори появата на синуит. Обонянието е намалено, а оттам идва и липсата на апетит.
Постоянното дишане през устата причинява изсъхване на лигавицата, която става податлива на инфекции. Появяват се суха, дразнеща кашлица, чести ангини, трахеити и бронхити. По-късно се развиват деформации на лицето, небцето и зъбите, които допълнително влошават дишането.
От хроничното възпаление шийните лимфни възли се увеличават, а в гърлото и дихателните пътища се стича постоянно секрет, който причинява дълбока влажна кашлица нощем и сутрин. Тази кашлица обикновено не се влияе от обичайните противокашлични средства.
Затрудненото носно дишане при възрастните може да бъде резултат от развитие на тумор.
Кои деца са склонни към заболяването?
По-често боледуват деца с намалени защитни сили, деца, посещаващи детски ясли и градини, както и такива, лекувани често с антибиотици по повод на възпаление на ГДП.
Кой и как поставя диагнозата?
Точна диагноза може да постави само УНГ специалист, който разполага с необходимите знания, опитност и инструментариум. Той ще определи най-подходящия метод на лечение.
Огледът на третата сливица се извършва посредством малко, кръгло огледалце, което се вкарва зад мекото небце. Тази манипулация е неболезнена, но неприятна и не винаги възможна поради малката възраст на детето, неспокойствие, плач, нежелание за съдействие и др.
В такива случаи трябва да се направи рентгенова снимка за уточняване големината на третата сливица.
Как се лекува хроничният аденоидит?
- в началото се прилагат неоперативни методи на лечение;
- основна предпоставка за успех от това лечение е редовното изчистване на носа от задържаните секрети; при по-големите деца това става чрез активно издухване на носа, а при малките деца е необходима аспирация със специалните за целта балончета;
- промивки на носа с физиологичен разтвор (солена вода) - по 2 - 4 мл във всяка ноздра многократно през деня;
- влажни инхалации (особено през зимата);
- отбъбващи капки за нос, но не по-дълго от 5 - 6 дни;
- антибиотични капки за нос, но само при доказан бактериален причинител чрез изследване на гърлен секрет;
- общо антибиотично лечение след бактериограма;
- при неуспех от медикаментозното лечение трябва да се извърши операция, която се нарича аденотомия; операцията може да се извърши под местна или обща упойка.
За местна упойка се използват различни средства във вид на шпрей или дълги памучни тампони, поставени през носа. Това води обаче само до повърхностно обезболяване на лигавицата.
При общата упойка се постига пълно обезболяване, а самата операция се извършва много по-прецизно на спящото дете.
Самото отстраняване на третата сливица става през устата чрез специален инструмент, извит във вид на кюрета, с който сливицата се "остъргва" и изважда. На мястото на отстранената сливица се поставят марлени тампони за няколко минути, което улеснява кръвоспирането, а самата операция трае 2 до 5 минути.
Какви усложнения могат да възникнат след операцията?
Най-честото усложнение е кръвоизливът, който се наблюдава при 2 - 4 % при оперираните болни. Той може да се появи както непосредствено след операцията, така и по - късно (до 10-ия ден) при неспазване на предписаните режим и диета.
При много голяма трета сливица след отстраняването є може да се появи носов говор поради едновременно излизане на въздуха през носа и устата. Това смущение обикновено отзвучава спонтанно с течение на времето.
Ако по време на операцията детето не е било здраво, инфекцията може да проникне през оперативната рана и да доведе до гълтачен абсцес или друго по-тежко усложнение (сепсис).
Какъв режим и диета трябва да спазва оперираното от трета сливица дете?
Режим - да се избягват физически натоварвания до петия ден след операцията. Да не се излага на пряка слънчева топлина през лятото и претоплена стая през зимата.
Диета - първите два дни храната може да бъде обща, но по- кашава. Да не се консумират горещи, студени и газирани течности.
При болки се дават обезболяващи средства (без аспирин).
Контролният преглед при оператора се препоръчва между трети и десети следоперативен ден.
Какви са признаците на хроничния тонзилит?
От хроничен тонзилит боледуват най-често деца от 4 до 15 години, но се наблюдава и у възрастни. Това е една от най-честите, но и най-трудни диагнози, тъй като не съществуват ясни и сигурни белези на заболяването. Най-честите оплаквания са от страна на гърлото - постоянни или периодични болки, чувство на сухота, на залепнала храчка, лош дъх от устата. При силно увеличение на сливиците се появява затруднено дишане, хъркане, както и затруднено преглъщане. По-рядко се наблюдават краткотрайни спирания на дишане по време на сън.
По шията се появяват постоянно увеличени лимфни възли.
Една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ са честите ангини, които могат да доведат до хроничен тонзилит, а оттам да засегнат сърцето или бъбреците.
Прието е, че до 4 гнойни ангини годишно е нормално за едно дете до 7-годишна възраст. Трябва да се знае също, че в детска възраст преобладават острите вирусни инфекции, които неправилно се таксуват като ангина и при които няма опасност от увреждане на сърцето или бъбреците.
От друга страна, много родители установяват "бели налепи" по сливиците на децата, които определят като гнойна ангина, докато всъщност се касае за т.нар. тапички, които са нормална находка.
В по-редки случаи хроничният тонзилит може да се появи без предшестващи чести гнойни ангини, да протече безсимптомно и да доведе до сериозни усложнения от страна на други органи и системи.
Кой и как поставя диагнозата?
Общопрактикуващият лекар може да насочи към диагнозата хроничен тонзилит, но точна диагноза и особено решението за операция може да постави само УНГ специалистът. За това са нужни редица допълнителни изследвания и консултации.
Диагнозата се поставя въз основа на съвкупността от резултатите и тогава УНГ специалистът взема решение за най-правилното лечение.
Как се лекува хроничният тонзилит?
Консервативното лечение включва антибиотици, гаргара с антисептични разтвори, пастили за смучене и средства за стимулиране на имунната система. Радикалното лечение е операцията - тонзилектомията.
Какво представлява операцията на сливиците?
Операцията може да бъде извършена под обща или местна упойка. Задължително е постъпване в болница за три дни. Сливиците се отстраняват през устата.
Те се отделят от околните тъкани и се прерязват със специална примка, оглежда се мястото на отстранените сливици за кървене и при нужда се поставят тампони или кървящият съд се зашива. Самата операция трае от 15 до 30 минути.
Какви усложнения могат да настъпят след операцията?
Най-честото усложнение е кръвотечението, което може да настъпи както непосредствено след операцията (до третия ден), така и по-късно към 10 - 15-ия ден.
Усложнения от страна на упойката (местна или обща) могат да настъпят както по време на операцията, така и след нея. Именно поради това е задължително писменото съгласие на пациента (неговите родители или настойници) както за самата операция, така и за вида на упойката.
Кои са етапите, през които трябва да премине болният, за да стигне до операция?
При оплаквания (описани по-горе) съмнителни за хроничен аденоидит или тонзилит болният или неговият родител трябва да се обърнат първо към семейния лекар.
Ако при прегледа той намери данни за хронично възпаление на сливиците, ще го насочи към УНГ специалиста от извънболничната помощ. Последният ще извърши основен преглед на сливиците, носа и ушите и ще назначи подходящи изследвания и консултации с други специалисти.
Ако диагнозата бъде потвърдена, по преценка ще предпише медикаментозно лечение или ще Ви насочи към УНГ клиника/отделение за операция.
