ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 10 АПЕНДИЦИТ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 10 АПЕНДИЦИТ
Обн. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г., отм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г.
Препоръчителен болничен престой:
при неусложнени форми - 5 дни;
при перитонит - 15 дни
I. МЕТОДИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
1. Кодове по МКБ
Кодове на болести по МКБ-9КМ
ОСТЪР АПЕНДИЦИТ
540.0 С ГЕНЕРАЛИЗИРАН ПЕРИТОНИТ
Апендицит (остър):
фулминантен, с перфорация, перитонит (генерализиран) или руптура
гангренозен, с перфорация, перитонит (генерализиран) или руптура
обструктивен, с перфорация, перитонит (генерализиран) или руптура
Възпаление на цекума (остро), с перфорация, перитонит (генерализиран) или руптура
Руптура на апендикса
Изключва:
остър апендицит с перитонеален абсцес (540.1)
540.1 С ПЕРИТОНЕАЛЕН АБСЦЕС
Абсцес на апендикса
С генерализиран перитонит
540.9 БЕЗ УКАЗАНИЕ ЗА ПЕРИТОНИТ
Остър:
апендицит, без указание за перфорация, перитонит или руптура
фулминантен, без указание за перфорация, перитонит или руптура
гангренозен, без указание за перфорация, перитонит или руптура
възпален, без указание за перфорация, перитонит или руптура
обструктивен, без указание за перфорация, перитонит или руптура
Възпаление на цекума, без указание за перфорация, перитонит или руптура
541 АПЕНДИЦИТ, НЕУТОЧНЕН
542 ДРУГИ ФОРМИ НА АПЕНДИЦИТ
Апендицит:
хроничен
рекурентен
рецидивиращ
подостър
Изключва:
хиперплазия (лимфоидна) на апендикса (543.0)
Кодове на процедури по МКБ-9КМ
АПЕНДЕКТОМИЯ
Изключва:
инцидентна апендектомия (при друга операция) - 47.11, 47.19
47.01 ЛАПАРОСКОПСКА АПЕНДЕКТОМИЯ
47.09 АПЕНДЕКТОМИЯ
47.2 ДРЕНАЖ НА АПЕНДИКУЛАРЕН АБСЦЕС
Изключва:
Такъв при апендектомия - 47.0
87.49 ДРУГО РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
рентгеново изследване на:
бронхи, БДУ
бял дроб, БДУ
диафрагма, БДУ
медиастинум, БДУ
сърце, БДУ
трахея, БДУ
ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК (ЕХОГРАФИЯ)
Включва: ехография
ултразвукова ангиография
ултрасонография
88.76 ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК НА КОРЕМ И РЕТРОПЕРИТОНЕУМ
Забележки:
БДУ - без допълнителни указания. Това съкращение е равно на "неопределен".
НКД - невъзможност да се класифицира другаде, използва се само ако не е достъпна по-точна информация.
2. Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор
2.1. Материално-техническа база
| Дейност | Апаратура и други пособия | Консумативи |
| Вземане на кръв | Центрофуга - за отделяне на | - Затворена система за взимане |
| серум и плазма | на кръв - 5 бр. епруветки: една за | |
| серум без гел, една за серум с | ||
| гел, една за плазма с течен | ||
| антикоагулант само за | ||
| кръвосъсирване, една | ||
| за плазма със сух | ||
| антикоагулант, | ||
| една за СУЕ; | ||
| 1 специална игла с адаптор, | ||
| съответни на вида затворена | ||
| система. | ||
| Предметно стъкло и оцветители | ||
| за мануална диференциална | ||
| кръвна картина | ||
| - Есмарх | ||
| - Дезинфектант | ||
| - Ръкавици | ||
| Изследване на урина | Центрофуга - за отделяне на | Пластмасова чашка с капак за |
| седимент | съхраняване и транспорт; 1 | |
| центрофужна епруветка за | ||
| отделяне на седимент, | ||
| предметно стъкло с покривно | ||
| стъкло | ||
| Определяне на | Сакове с кръв, еритроцитна маса, | |
| необходимостта от кръв и | плазма, антихемофилна плазма, | |
| кръвни продукти за | фибриноген и др. | |
| операцията | ||
| Вземане на кръв за | Автоматични анализатори за | Консумативи за съответните |
| изследване | изследване на: | показатели, калибратори и |
| Хематологични показатели - | контролни материали | |
| Hb, Er, Leuc, Thr, Hct, | ||
| ретикулоцити и изчислени | ||
| съотношения, диференциално | ||
| броене на клетки | ||
| Хемостазата - фибриноген, | ||
| протромбиново време (INR), | ||
| АПТТ, антитромбин III | ||
| При усложнени форми на | Автоматични анализатори за | Консумативи за съответните |
| остър апендицит | изследване на: | показатели, калибратори и |
| общ белтък, албумин, | контролни материали | |
| йонограма, АКР, | ||
| протромбинов индекс, | ||
| трансаминази | ||
| ЕКГ | ЕКГ апарат | Хартия за ЕКГ, гел за електродите |
| Рентгенография на бял дроб | Рентгенов апарат | Рентгенови филми |
| и сърце | Ехограф | Гел |
| При усложнени форми на | ||
| остър апендицит: | ||
| обзорна рентгенография | ||
| на корема | ||
| ехография на корема | ||
| Мониториране на основни | Монитор за постоянна | Електроди и гел |
| жизнени функции | електрокардиоскопия, | |
| мониториране на системни | ||
| артериални налягания | ||
| Анестезия - обща или | Анестезиологичен апарат | Набор за ендотрахеална |
| регионална | интубация | |
| - Сетове за регионална анестезия | ||
| - Спринцовки, игли, интравенозна | ||
| канюла (катетър), дезинфектанти, | ||
| стерилни марли, ръкавици, | ||
| система за вливания, | ||
| превързочен материал, | ||
| фиксиращи превръзки | ||
| Операция | Операционно оборудване, | Инцизионно фолио, хирургичен |
| апаратура | инструментариум, атравматични | |
| хирургични конци, хирургични | ||
| конци, превързочни материали, | ||
| назогастрална сонда, уретрален | ||
| катетър, разтвор за лаваж, | ||
| колекторни торби за сондата, | ||
| катетъра и дренажи (ако има | ||
| такива) |
2.2. Квалификация на персонала
Специалисти:
- хирург - оператор със специалност по обща хирургия;
- анестезиолог.
Условия - болница, разполагаща със:
- хирургично отделение или клиника;
- операционен блок;
- ОАРИЛ или КАРИЛ;
- клинична лаборатория;
- хистоморфологична лаборатория, собствена или обвързана с договор за изследване на хистологични препарати;
- рентгеново отделение.
3. Отклонения
Организационни
| Код | Отклонение - наименование |
| 1 | Лекар |
| 2 | Сестра |
| 3 | Клинична лаборатория |
| 4 | Аптека |
| 5 | Микробиология |
| 6 | Образна диагностика |
| 7 | Анестезиология |
| 8 | Консултанти |
| 9 | Забавяне при превеждане |
| 10 | Забавяне при изписване |
| 11 | Други |
Клинични
свързани с основното заболяване
| 12 | Пилефлебит |
| 13 | Хематогенни абсцеси |
| 14 | Нефрит, пиелит |
| 15 | Аднексит |
| 16 | Дисменорея |
| 17 | Междугъначен абсцес |
| 18 | Дугласов абсцес |
| 19 | Субфреничен, субхепатален абсцес |
| 20 | Субилеус, брид - илеус |
| 21 | Персистиращ перитонит |
| 22 | Други |
свързани с диагностични, терапевтични процедури или болничния престой
| 23 | Хеморагия от а. apendicularis |
| 24 | Хеморагия в корема от оперативната рана |
| 25 | Хеморагия в корема от друг кръвоносен съд |
| 26 | Отпускане на лигатура на апендикуларния |
| чукан - локален абсцес | |
| 27 | Отпускане на лигатура от апендикуларния |
| чукан - локален перитонит | |
| 28 | Отпускане на лигатура от апендикуларния |
| чукан - чревна фистула | |
| 29 | Хематом на раната |
| 30 | Сером на раната |
| 31 | Дехисценция на оперативната рана |
| 32 | Супурация на раната |
| 33 | Субфасциален абсцес |
| 34 | Некротичен фасциит |
| 35 | Дълбока венозна тромбоза |
| 36 | Междугъначен абсцес |
| 37 | Дугласов абсцес |
| 38 | Субфреничен, субхепатален абсцес |
| 39 | Субилеус, брид - илеус |
| 40 | Лезия на цекума с перитонит |
| 41 | Релапаротомия |
| 42 | Други |
свързани със съпътстващи заболявания
| 43 | Ателектаза |
| 44 | Инфекция на дихателните пътища |
| 45 | Дълбока венозна тромбоза |
| 46 | Белодробен тромбемболизъм |
| 47 | Белодробен едем |
| 48 | Остър инфаркт на миокарда |
| 49 | Сърдечна аритмия |
| 50 | Oстри мозъчни смущения |
| 51 | Некомпенсиран диабет |
| 52 | Остра бъбречна недостатъчност |
| 53 | Флебитна реакция на венозен катетър |
| 54 | Абокатен сепсис |
| 55 | Странични ефекти към лекарства |
| 56 | Други |
Предизвикани от външни обстоятелства
| 57 | Отказ на пациента от дадено изследване, |
| процедура, вид анестезия или операция | |
| 58 | Социални причини |
| 59 | Домашни причини |
| 60 | Други |
4. Индикации за лечение
ХИРУРГИЧНИ СИМПТОМИ
- болка в илеоцекалната област;
- болка по целия корем;
- характер на болката - интензивна, постоянна или коликообразна;
- дефанс - локален, дифузен;
- гадене;
- повръщане;
- смутена перисталтика, балониране на корема;
- липса на дефекация;
- фебрилитет;
- общо неразположение;
- отпадналост;
- нарушен апетит.
Хоспитализация в хирургично отделение/клиника при:
- остър апендицит (катарален, флегмонозен, гангренозен);
- апендикуларен инфилтрат;
- остър апендицит с перитонеален абсцес;
- апендикуларен абсцес;
- остър апендицит с перитонит;
- остър апендицит със сепсис;
- остър апендицит с перитонит (локален, дифузен, тотален).
Планови:
- хроничен апендицит оперативно лечение при строги индикации.
5. Условия за лечение
Доболнична подготовка на болния:
- хематологични показатели (хемоглобин, хематокрит, левкоцити, еритроцити), СУЕ (при деца - диференциално броене), изследване на урина;
- назначаване на консултация с хирург в извънболнична медицинска помощ и подготовка на медицинско направление за хоспитализация;
- ректално туше;
- спешна ехография на коремните органи;
- педиатър (задължително за деца);
- акушер-гинеколог (при необходимост);
- уролог (при необходимост);
осъществяване на необходимия минимум биохимични изследвания (кр. захар, кръвна урея и креатинин);
ЕКГ;
- назначение за рентгеноскопия/графия на бял дроб.
Вътреболнична подготовка на болния включва:
1. Документ № 1
2. Документ № 2
3. Документ № 3
6. Провеждане на лечението
Острият апендицит е заболяване на всички възрасти от двата пола, независимо че най-често засегнатата възраст е между 5 и 30 години.
Типичното развитие на заболяването протича за 6 до 24 часа, когато трябва да се очаква перфорация при прогресивно развитие на болестта. Перфорацията е много по-честа у деца и в гериатрична възраст (до 75%), развива се по-бързо, тенденцията за отграничаването на излива е слаба. Необходимо е повишено внимание и по-ранна операция.
При типична клинична картина се появяват продроми: отпадналост, нарушен апетит, неразположение, при задоволително общо състояние. Следват диспептични оплаквания (гадене, повръщане), фебрилитет, болка. Началото на болковите оплаквания е различно: остро и бързо или забавено, протрахирано.
На практика противопоказания за операцията няма.
Апендиксът се изпраща задължително за хистологично изследване.
Особени форми:
1. Атипично разположение.
Свързано е с промени в клиничната картина, симулиращи заболяване на съседен орган, поставящи диференциално-диагностични проблеми:
а) Ретроцекално разположение на апендикса (около 16%).
Слабо или липсващо перитонеално дразнене; намалена интензивност на болката и симптомите за перитонеално дразнене; дразнене на уретера и симулиране на бъбречна колика;
б) Малкотазово разположение - симулира гинекологични заболявания у жени, предизвиква дразнене на аднексите, сателитен аднексит; проблеми в репродуктивните способности; развитие на Дугласов абсцес при перфорация;
в) Субхепатално или друго разположение на апендикса - при незавършена ротация на колона (малротация).
2. Остър апендицит у новородени и деца до 2 години.
Заболяването е рядко. Реактивността е слаба, деструктивните промени са чести и бързи. Анамнезата е от родителите. Болката често е по-слаба, около пъпа, трудно се локализира, мускулната защита е слаба, а при плач може да бъде симулирана. По-бурна обща реакция - гадене, повръщане, фебрилитет до 39 градуса С, по-често диария; често уриниране с по-честа хематурия, левкоцитоза до 20 000 - 30 000. Сериозна прогноза.
3. Остър апендицит при бременни жени.
Клиничната картина е завоалирана и трябва да се отдиференцира бременността като причина за гадене, повръщане, запек и болка. Атипично разположение на апендикса, изместен от бременната матка. Риск от аборт; необходимост от хормонална защита при апендектомия по спешност.
4. Остър апендицит в гериатрична възраст.
Заболяването е рядко, с неясни диспептични смущения, възрастово обусловен запек. Болката е тъпа, неясна, не се отграничава добре, дефансът е слабо изразен. Температурата е слабо изразена. Левкоцитозата е слабо изразена. Перфорацията е по-честа и по-ранна. Диференциална диагноза с карцином на сляпото черво или левия колон.
Усложнени форми:
- Апендикуларен инфилтрат. При тенденция за коликвация - операция по спешност.
- Апендикуларен абсцес.
- Перфорация на остър апендицит. Перитонит от апендикуларен произход.
7. Поставяне на окончателна диагноза - постоперативно и след хистологично изследване.
8. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим
Дехоспитализация при апендектомия се допуска при следните условия:
- възстановен пасаж;
- добре зарастваща оперативна рана;
- липса на значими субективни оплаквания;
- липса на фебрилитет през последните 24 часа.
Условие за коректна рехоспитализация - късен фебрилитет (дълбок абсцес в коремната стена, интраабдоминален абсцес, болест на Крон).
При адекватно лечение по веригата в случаи на гладък следоперативен период не се допуска рехоспитализация.
Довършване на лечебния процес и проследяване:
- при изписване от болничното лечебно заведение на пациента се дава болничен лист за временна неработоспособност (когато е необходим) и епикриза, включваща интраоперативна находка, обем на извършената операция, резултат от хистопатологичната находка (при готов резултат), план за поведение в следоперативния възстановителен период;
- вид и продължителност на поддържащо медикаментозно лечение (ако е необходимо), необходимия хигиенно-диетичен режим;
- препоръчителна продължителност и честота на проследяване на състоянието на пациента от специалиста;
- извършване на контролен преглед след един месец при общопрактикуващия лекар, а при необходимост - от специалист хирург в извънболнична помощ.
9. Експертиза на работоспособността
Неработоспособността след операция е 30 дни от датата на дехоспитализацията. По преценка на специалиста хирург в извънболничната помощ и ОПЛ може този период да бъде удължен.
10. Права на пациента
10.1. Информация на пациента относно заболяването (Документ № 6 - предоставя се на пациента при постъпване).
10.2. Методични изисквания за изготвяне на Декларация за информирано съгласие (Документ № 5).
II. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПРОЦЕСА
1. Предхоспитализационна болнична документация - включва попълване на Предхоспитализационен лист (Документ № 1) и лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ № 2).
2. Хоспитализацията на пациента се документира в лист "История на заболяването" и в част II на талон-направление за хоспитализация.
3. Документиране на лечението:
3.1. Документиране на предоперативния ден (Документ № 3).
3.2. Документиране на операцията:
- ден на операцията (Документ № 3);
- оперативен протокол (съобразно възприетите в съответната болница правила).
3.3. Документиране на следоперативните дни (Документ № 3).
4. Отклоненията (част I, т. 3) се отразяват в Документ № 4.
5. Изписването/превеждането се документира във:
- лист "История на заболяването";
- част III на талон-направление за хоспитализация;
- епикриза.
Документи № 1, 2, 3, 4 се прикрепят към лист "История на заболяването".
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Лекар-хирург в | Потвърждаване на показанията за операция | |||
| приемен кабинет | ||||
| Приемане в хирургично отделение/клиника | ||||
| ПРИ ПЕРФОРАЦИЯ, ПЕРИТОНИТ, ИЛЕУС | ||||
| Лекар хирург | Фиксиране на назална сонда | |||
| Стомашна аспирация и промивка | ||||
| Назначаване на обзорна рентгенография на корема | ||||
| Изготвяне на предоперативна епикриза | ||||
| Назначаване на ехография на корема | ||||
| Рентгенолог | Обзорна графия на корема | |||
| Ехографист | Ехография на корема |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| Decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| НАБЛЮДЕНИЕ СЛЕД ПОСТЪПВАНЕТО И ПОДГОТОВКА ЗА СПЕШНА ОПЕРАЦИЯ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Контрол на коремния статус | ||||
| Хирург | Уточняване на показанията за спешна операция или | |||
| продължаващо клинично наблюдение | ||||
| Консултация с анестезиолог | ||||
| Операция | ||||
| Хирург | Операция |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| Decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| СЛЕДОПЕРАТИВНИ ДНИ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Контрол на отделянията - дренажи, сонда, катетър (ако | ||||
| има такива) | ||||
| Попълване на биопсичен фиш | ||||
| Наблюдение на оперативната рана и дренажи | ||||
| Контрол на коремния статус и общото състояние | ||||
| Лекар - хирург | Захранване на пациента според развитието на локалния | |||
| и общия статус | ||||
| Антибиотична профилактика | ||||
| Препоръки за контролен преглед на седми ден за сваляне | ||||
| на конците | ||||
| Препоръки за контролен преглед след един месец | ||||
| Поставяне на нов венозен източник, вкл. ЦВП (при | ||||
| необходимост) | ||||
| Лекар в ОАРИЛ | Проверка на АН, пулс, ЦВН, диуреза | |||
| след операцията | Преливане на кръв и кръвни продукти (при | |||
| необходимост) | ||||
| Извеждане от ОАРИЛ според локалния и общия статус, | ||||
| съгласувано с хирург | ||||
| Медицинска сестра | Отвеждане на уретралния катетър (ако има такъв) в | |||
| в ОАРИЛ | колекторна торба и контрол на диурезата | |||
| Осигуряване на аспирация, на кислородна инхалация | ||||
| при необходимост | ||||
| Медицинска сестра | Приемане на болен в хирургичното отделение/клиника | |||
| в отделението | след операцията | |||
| Отвеждане на дренажите (ако има такива) | ||||
| Сваляне на конците от оперативната рана |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| Decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Преглед на коремния статус | ||||
| Лекар хирург | Преглед на оперативната рана и изваждане на контактните | |||
| дренажи (ако има такива), контролни превръзки |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| Decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ПРИ ПАЦИЕНТИ С ПЕРИТОНИТ (ЛОКАЛЕН, ДИФУЗЕН, ТОТАЛЕН), ПРИ |
| АПЕНДИКУЛАРЕН ИНФИЛТРАТ, ПРИ АПЕНДИКУЛАРЕН АБСЦЕС |
| ДЕН № | ||
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Преглед на коремния статус | ||||
| Хирург | Преглед на оперативната рана и изваждане на контактните | |||
| дренажи (ако има такива) | ||||
| Назначения на перисталтогенни средства (при необходимост) |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| Decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
ДОКУМЕНТ № 6
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА
Какво представлява апендиксът?
Апендиксът представлява остатъчен (рудиментарен) орган, силно развит у тревопасните животни. Той закърнява у човека поради изменения тип хранене с прием на месо.
Къде се намира апендиксът?
Апендиксът се намира на границата и прехода на тънкото в дебелото черво. Той е израстък с дължина между 3 и 10 - 12 см, средно 6 - 7 см и дебелина 5 - 7 мм.
Разполага се в дясната долна четвърт на корема, но положението му може да бъде атипично във връзка с отклонение в ембрионалното развитие на човека или сраствания.
Причини за възпаление на апендикса.
Те не са добре изяснени. Основателно се допуска влияние на чужди тела (втвърдени фекални материи - стерколити), разположени трайно в апендикса, както и улеснено възпаление у децата поради богатата лимфна мрежа около органа.
Хипотезите не изясняват защо, макар и рядко, апендиксът се възпалява у новородени или у хора в пределна възраст, а други нямат оплаквания през целия си живот.
Защо боли апендиксът?
Апендиксът е покрит от перитонеум (тъкан, която обвива цялата коремна кухина и всички органи, разположени в нея). Перитонеумът е изключително богат на рецептори (нервни окончания, които възприемат и предават болкови импулси).
Възпалението на апендикса предизвиква дразнене на тези рецептори - първоначално на тези, разположени на неговата собствена обвивка, а след това раздразва перитонеума по предната коремна стена. Това дразнене формира клиничните симптоми на заболяването.
Как се развива острият апендицит?
Възпалителният процес първоначално е слабо изразен, но при прогресивно развитие той става по-тежък, включва малките съдове на стената на апендикса и може да завърши с гангрена (некроза) на стената и спукване.
Тогава се развива перитонит - тежко усложнение, свързано с образуването на гной в коремната кухина. По принцип тежестта на оплакванията на пациента не съответстват точно на степента на възпаление. Възпалителният процес може да бъде овладян със защитните сили на организма. Възпалението да спре в най-леката степен и да претърпи обратно развитие.
Много по-често заболяването се развива прогресивно за 6 - 24 часа. Неправилна е представата, че със започването на болката спукването на апендикса е предстоящо.
По правило съществува междинен интервал от часове, през които пациентът може да бъде транспортиран до лекар или болнично заведение. Трябва да се подчертае, че възпалението на апендикса се развива по-бързо и по-бързо води до усложнения в ранната детска възраст (вкл. у новородени), както и в старческа възраст (над 75 години). Тези групи пациенти трябва да получат спешна лекарска помощ.
Какви усложнения дава острият апендицит?
Какви особености има при него?
В своето развитие острият апендицит преминава от по-лека в по-тежка степен на възпаление, което завършва с гангрена и спукване, последвано от перитонит.
При добри защитни сили на организма възпалението може да се отграничи в десен долен квадрант на корема под формата на тежък инфилтрат или формиране на абсцес (гнойник).
Острият апендицит може да протече атипично, ако органът е разположен атипично - зад сляпото черво, ниско в малкия таз, високо под черния дроб и др.
Особено протича острият апендицит у новородени деца и деца в ранна детска възраст, у старци и у бременни жени.
Защо е необходим навременен преглед?
Сигурното поставяне на диагнозата и предотвратяването на усложнения изискват навременен консултативен преглед с хирург. Разбира се, първоначално трябва да потърсите мнението и диагноза на общопрактикуващия лекар, дори при съмнение за остър апендицит. Той трябва да Ви насочи към хирург в извънболнична помощ или в болнично заведение. При насочващи симптоми хирургът ще проведе допълнителни лабораторни инструментални изследвания, както и консултации с други тесни специалисти, за да подкрепи или отхвърли точната диагноза.
Симптомите на острия апендицит са: гадене и повърщане, повишена температура, болка в корема. Болката може да започне остро внезапно или бавно и протрахирано. Рядко е коликообразна. Най-често е постоянна, усилваща се и постепенно локализираща се в десния долен квадрант на корема.
Общото състояние е задоволително. Пациентът предпочита легналото положение с ограничена подвижност. Възможна е ирадиация към десния крак, но слабата болезненост, свързана с движенията на десния крак, не трябва да се третира винаги като проява на остър апендицит.
При прегледа хирургът изследва Вашия корем и на базата на определени признаци, резултатите от изследването на левкоцитите и урината, изследването на аксиларната и ректалната температура, допълнителните изследвания и консултации поставя окончателната диагноза остър апендицит.
Необходимост от спешна операция.
Диагнозата остър апендицит изисква спешна операция в рамките до два-три часа след постъпването - време, което трябва да бъде използвано за предоперативна подготовка на пациента и подготовка на операционната зала.
При операцията се прави разрез на коремната стена в десния долен квадрант на корема. Така се достига до апендикуларния израстък, който се превързва в основата. Следва завързване на хранещата апендикса артерия. След това апендиксът се отстранява, а неговият чукан се покрива с един-два шева.
Операцията може да бъде разширена при развитие на усложнения на острия апендицит. При поява на перитонит се налага извършването на по-голям разрез и допълнителни манипулации, които ще Ви бъдат обяснени след завършването на намесата. Поставянето на дренажни тръбички зависи от стадия на заболяването и решението на хирурга, който Ви оперира.
Навременната операция отстранява окончателно заболяването и спасява Вашия живот.
При развитие на усложнения е възможно да останат рискови моменти в следоперативния период. Съществува риск и за Вашия живот, вариращ от 0,6% от оперираните при гангренозен апендицит до 3 - 5% при болни с перитонит. Развитието на усложнени форми може да бъде причина след хирургическата намеса да се появи загнояване на раната, сраствания с риск от преплитане на червата, остатъчен перитонит и др.
Своевременното търсене на лекарска и особено на хирургическа помощ и консултация е необходимо за успешното Ви излекуване и за снижаване на риска от следоперативни проблеми.
