Държавен вестник, брой 5 от 17.I

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на болестта син език по преживните животни;

2. задълженията на държавните ветеринарномедицински органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. За предпазване на страната от проникване и разпространение на болестта син език по преживните животни Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) организира и провежда следните профилактични мерки:

1. периодични клинични прегледи на овце, отглеждани в граничните селища;

2. серологични изследвания на животни индикатори, отглеждани в граничните селища;

3. контрол върху отстрела на диви преживни животни и взимане на материали за лабораторни изследвания;

4. контрол върху видовия състав и популацията на вектора на болестта;

5. дезинфекция и дезинсекция на транспортните средства, превозващи животни.

Чл. 3. При установяване на болестта син език в съседни страни освен мерките по чл. 3 в областите, граничещи със засегнатите страни, НВМС извършва:

1. ежедневни клинични прегледи на овце;

2. аутопсия на трупове на умрели овце;

3. серологични и вирусологични изследвания на селскостопански и отстреляни диви преживни животни;

4. профилактично третиране срещу насекоми на преживните селскостопански животни с противоинсектицидни препарати с продължително действие и репелентен ефект.

Чл. 4. Ветеринарномедицинският специалист, който обслужва животновъдния обект, незабавно уведомява НВМС при съмнение за наличие на болестта син език.

Чл. 5. Ако в животновъден обект, в който се отглеждат преживни, има съмнение, че едно или повече животни са заразени от вируса на синия език, НВМС незабавно извършва клинични, патологоанатомични и лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване наличието на болестта.

Чл. 6. (1) Възможно най-бързо след получаване на сигнал за съмнение за болестта син език органите на НВМС предприемат следните мерки:

1. поставят под наблюдение животновъдния обект, в който има съмнение за заразяване;

2. съставят списък, който съдържа:

а) животните от възприемчивите видове;

б) умрелите и заразените животни;

в) животните, които вероятно са заразени;

г) родените и умрелите животни през времето, за което има съмнение за възникване на болестта;

д) местата, които подпомагат преживяването, съхраняването и размножаването на вектора;

3. провеждат епизоотологично проучване съгласно изискванията на тази наредба;

4. извършват периодични посещения в животновъдния обект и в други обекти, за които има съмнение за наличие на болестта син език, където извършват клинични прегледи и аутопсии на умрели животни или на животни със съмнение за заразяване и изпращат проби за лабораторна диагностика;

5. налагат забрана за придвижване на животни към или от обекта;

6. контролират животните да се държат на места, където са защитени от вектора, по време на най-голямата му активност, в случай че са налице такива места;

7. периодично третират с противоинсектицидни препарати животните, сградите в животновъдния обект и местата, където векторите се размножават, и определят честотата на третиране в зависимост от действието на препаратите и климатичните условия;

8. организират унищожаването на труповете на умрели животни в заразения животновъден обект чрез изгаряне или загробване съгласно изискванията на Наредба № 29 от 2002 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при събирането и обезвреждането на отпадъци от животински произход (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).

(2) Националната ветеринарномедицинска служба съхранява списъка по ал. 1, т. 2 и проверява данните по ал. 1, т. 2, букви "а", "б", "в" и "г" при всяко посещение в животновъдния обект.

(3) Собствениците и управителите на животновъдни обекти, в които има съмнение, че едно или повече животни са заразени от болестта син език, предприемат предпазните мерки, посочени в ал. 1, т. 5 и 6.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба предприема мерките, посочени в ал. 1, и за други животновъдни обекти, в които се отглеждат преживни, в зависимост от тяхното географско разположение или контакти със заразения животновъден обект.

(5) Освен мерките, посочени в ал. 1, могат да бъдат наложени специфични мерки за преживни животни, които се отглеждат на свобода в резервати.

(6) Мерките по ал. 1 се отменят от НВМС, когато съмнението за заразяване от болестта син език бъде изключено.

Чл. 7. (1) Не се разрешава провеждане на профилактична ваксинация срещу болестта син език.

(2) При наличие на опасност от широко разпространение на болестта се извършва принудителна ваксинация със заповед на министъра на земеделието и горите.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:

1. географският регион, в който се провежда ваксинацията;

2. схемата на ваксинация;

3. видовете животни, подлежащи на ваксинация;

4. ограниченията върху придвижването и търговията с ваксинираните животни.

Чл. 8. (1) При потвърждение болестта син език по преживните животни се регистрира и обявява на основание чл. 27 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД), като НВМС предприема следните мерки:

1. информира Европейската комисия за:

а) броя на животните, които трябва да се унищожат с цел предпазване от разпространение на болестта;

б) провеждането на принудителна ваксинация;

2. организира унищожаване на труповете на умрели животни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 и на животните по т. 1, буква "а";

3. налага мерките, посочени в чл. 6, ал. 1, върху всички животновъдни обекти с преживни животни, които са в радиус до 20 км от заразения животновъден обект;

4. извършват епизоотично проучване съгласно изискванията на тази наредба;

5. разрешават придвижване на възприемчиви животни от зоната по т. 3 само ако в определен район от нея е установено отсъствие на вектора.

(2) Зоната, посочена в ал. 1, т. 3, може да бъде разширявана или намалявана на основание на епизоотологични, географски, екологични или климатични данни от органите на НВМС, като за това уведомяват Европейската комисия.

(3) Когато зоната, посочена в ал. 1, т. 3, е разположена и на територията на съседна страна, органите на НВМС си сътрудничат с ветеринарномедицинската служба на тази страна за определяне на границите на зоната.

Чл. 9. Епизоотологичното проучване включва:

1. времето, за което вирусът на синия език е съществувал в животновъдния обект;

2. възможния произход на вируса в животновъдния обект и определяне на други животновъдни обекти, в които вероятно може да има заразени животни от същия източник;

3. наличие и разпространение на вектора;

4. данни за придвижване на животни от и към животновъдния обект и изнасяне на трупове от него.

Чл. 10. Към НВМС се създава национален кризисен център за осъществяване на цялостната координация на всички мерки, необходими за осигуряване на възможно най-бързото ликвидиране на болестта син език и за провеждане на епизоотологичното проучване.

Чл. 11. (1) Националната ветеринарномедицинска служба определя предпазна и наблюдавана зона, като взема под внимание епизоотологичните, географските, екологичните и метеорологичните фактори, свързани с болестта син език, и контролните мерки, които се осъществяват.

(2) Предпазната зона е с радиус най-малко 100 км около заразения животновъден обект.

(3) Наблюдаваната зона е с радиус най-малко 50 км от външните граници на предпазната зона, ако в нея не са извършвани ваксинации срещу болестта син език през предшестващите 12 месеца.

(4) Когато зоните са разположени на територията на повече от една страна, органите на НВМС си сътрудничат с ветеринарномедицинските служби на тези страни за определяне на зоните по ал. 2 и 3.

Чл. 12. Националната ветеринарномедицинска служба може да измени границите на предпазната и наблюдавана зона в зависимост от:

1.тяхното географско разположение и екологични фактори;

2. метеорологичните условия;

3. наличието и разпространението на вектора;

4. резултатите от епизоотологичните проучвания съгласно чл. 9;

5. резултатите от лабораторните изследвания;

6. прилагането на инсектицидни препарати.

Чл. 13. В предпазната зона НВМС предприема следните мерки:

1. съставя списък на обектите с преживни животни;

2. осъществява програма за епизоотичен надзор чрез изследване на животни индикатори (говеда или кози) и върху популацията на вектора;

3. налага ограничение за придвижване на преживни животни от зоната освен случаите на чл. 8, ал. 1, т. 5;

4. при необходимост разрешава извършване на ваксинация по реда на чл. 7, ал. 2 и 3.

Чл. 14. (1) В наблюдаваната зона НВМС предприема мерките по чл. 13, т. 1, 2 и 3.

(2) Не се разрешава ваксинация срещу болестта син език в наблюдаваната зона.

Чл. 15. Националната ветеринарномедицинска служба уведомява лицата, които отглеждат и търгуват с преживни животни в предпазната и наблюдаваната зона, за наложените мерки за предпазване от болестта син език.

Чл. 16. (1) Диагностиката на болестта син език се извършва в специализирана лаборатория, определена от министъра на земеделието и горите съгласно чл. 14, ал. 3 ЗВД.

(2) Задълженията на лабораторията по ал. 1 са следните:

1.отговаря за уеднаквяване на стандартите и диагностичните методи за изследване и използване на диагностични реагенти и тестове за ваксини;

2. разполага с диагностични реагенти, необходими за диагностика на болестта син език;

3. проверява качеството на всички диагностични реагенти, използвани за диагностика на болестта син език;

4. включва се в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории за болестта син език на страните - членки на Европейската общност, посочени в приложението;

5. съхранява изолати от вируса на синия език, получени от потвърдени случаи в страната;

6. сътрудничи с референтната лаборатория на Европейската общност, посочена в приложението.

Чл. 17. (1). Националната ветеринарномедицинска служба изготвя оперативен план, в който са указани начините за прилагане на мерките по тази наредба.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален кризисен център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта син език;

2. създаване на регионални кризисни центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. възможност за незабавно уведомяване на лицата, които отглеждат и търгуват с животни, за наличието на болестта син език;

5. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;

6. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, включително унищожаването на труповете;

7. програми за обучение;

8. указания за бързо доставяне на пробите до диагностичната лаборатория и указания за провеждане на бърза диагностика чрез извършване на серологични и вирусологични изследвания;

9. информация за количеството от ваксина, което ще бъде необходимо, в случай че се провежда принудителна ваксинация;

10. изисквания за прилагането му.

Чл. 18. Собствениците на убити с диагностична и профилактична цел животни се обезщетяват при условията и по реда на раздел V от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.