Държавен вестник, брой 19 от 2.III

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на заболяването класическа чума по свинете (КЧС);

2. методите за диагностика на заболяването;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. Класическата чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 3. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на КЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта КЧС;

2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от КЧС;

5. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;

6. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;

7. програми за обучение;

8. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания;

9. информация за количеството от ваксина, необходима за принудителна ваксинация.

Чл. 4. (1) Когато в един свиневъден обект съществува съмнение за наличие на вируса на КЧС, държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и в съответствие с формулираните в диагностичното ръководство съгласно приложение № 1 правила потвърждава или отхвърля наличието на това заболяване.

(2) Държавният ветеринарен лекар проверява в обекта по ал. 1 броя на свинете и идентификационните номера на марките на свинете.

Чл. 5. (1) При съмнение за КЧС държавният ветеринарен лекар:

1. в 7-дневен срок нарежда да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;

2. поставя свинете на оборен режим и забранява:

а) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, свинско месо, семенен материал, яйцеклетки и ембриони, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;

б) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "а", отнасящи се до други животински видове, като прилага и подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;

в) влизането и излизането на външни лица и превозни средства без писмено разрешение, издадено от него;

3. разпорежда да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:

а) площадка за дезинфекция на превозните средства, и

б) площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете.

4. нарежда преди напускане на свиневъдния обект всички превозни средства да бъдат дезинфекцирани.

(2) Мерките по ал. 1 се отменят от държавния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на КЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 6. Епизоотологичното проучване, провеждано от държавния ветеринарен лекар във връзка с наличие на подозрителни случаи или огнища на КЧС, следва да изясни:

1. произхода на инфекцията;

2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

3. периода на скрито протичане на инфекцията;

4.наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

5. придвижване на свине и продукти от тях, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса.

Чл. 7. (1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) може да разпореди прилагането на мерките по чл. 8 или да ограничи прилагането на тези мерки само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на КЧС, и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.

(2) В случаите по ал. 1 държавният ветеринарен лекар взима достатъчен брой проби от свине, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на КЧС.

Чл. 8. При лабораторно потвърждаване на КЧС държавният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 5:

1. провежда епизоотологично проучване;

2. нарежда:

а) всички свине в засегнатия обект незабавно да се умъртвят по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;

б) да се подложат на обработка, осигуряваща унищожаването на вируса на КЧС, всички предмети, материали, отпадъци и фураж, за които съществува вероятност да са контаминирани;

в) да се унищожат всички материали за еднократна употреба, които биха могли да са контаминирани, и особено тези, използвани за кланични процедури;

г) да се почистят и дезинфекцират по правилата на приложение № 2 сградите и помещенията, в които са пребивавали свинете, транспортните средства и контаминираният с вируса на КЧС околен терен;

3. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от свине, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на КЧС, както и продължителността на предшестващия обявяването на заболяването период, през който то вероятно е присъствало в обекта;

4. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на заболяването в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;

5. контролира преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;

6. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на ограничителните мерки.

Чл. 9. При потвърдено наличие на КЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на свинете по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 2, буква "а" могат да не се прилагат по отношение на включени в този обект здрави свине при условие, че обектът разполага с напълно отделни помещения и съоръжения за настаняване, държане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът от една производствена единица в друга.

Чл. 10. (1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотологичното проучване по чл. 6 държавният ветеринарен лекар открие или има основание да предполага, че вирусът на КЧС е проникнал:

1. в заразения обект от друг свиневъден обект;

2. от заразения обект в друг свиневъден обект.

(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 5, когато държавният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.

(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на КЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11. (1) В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство трябва да се вземат достатъчен брой проби от свинете, за да може наличието на вирус на КЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.

(2) Решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти се взема съгласно критериите, посочени в приложение № 3.

Чл. 12. (1) При лабораторно потвърждаване на КЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.

(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на заболяването.

(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 км от огнището на заболяването.

Чл. 13. При определяне на зоните по чл. 12 директорът на РВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотологичното проучване ;

2. географското разположение на огнището на заболяването и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;

3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;

4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях;

5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;

6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с органите на местно самоуправление информират населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15. (1) В защитната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.

(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилагат:

1. при транзитно преминаване през защитната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16. (1) В 30-дневен срок от приключване на мероприятията по дезинфекция и почистване на свиневъдния обект държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона; ако не съществува такава кланица, свинете се транспортират до най-близката до огнището на заболяването кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където свинете да бъдат незабавно умъртвени и труповете им да бъдат преработени под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(2) В случай, че до изтичане на срока по ал. 1 в свиневъдния обект възникнат нови случаи на заболяването КЧС, забраната за транспортиране на свинете остава в сила до окончателното му ликвидиране.

(3) По изключение и на основание заявление от собственика на свинете директорът на РВМС може да разреши транспортирането на животните и в случаите по ал. 2, ако са възникнали икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните. Транспортирането в тези случаи се извършва при следните условия:

1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки;

2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на КЧС;

3. свинете се транспортират в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства;

4. след разтоварването на свинете транспортните средства се дезинфекцират под контрола на държавен ветеринарен лекар;

5. преди клането се взимат достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС;

6. отговарящият за кланицата държавен ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;

7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;

8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за КЧС;

9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;

10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва.

Чл. 17. (1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти са преминали през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед откриване за възможно наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 18. (1) В надзорната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.

(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилагат:

1. при транзитно преминаване през надзорната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на надзорната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в надзорната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 19. Държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине извън надзорната зона след изтичане на 21 дена от приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция при спазване условията и реда на чл. 16.

Чл. 20. (1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед на откриване на възможно наличие на вируса на КЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 20 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 21. Собствениците под контрола на държавен ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 30-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция при спазване на следните изисквания:

1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни, които при лабораторното изследване са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на КЧС или които произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с КЧС;

2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 40-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на КЧС; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект;

3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;

4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС;

5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на КЧС;

6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред органите на местно самоуправление, пред лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;

7. новозакупените свине се карантинират за срок 30 дни.

Чл. 22. (1) При съмнение за наличие на КЧС в кланица или транспортно средство държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС.

(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в обектите по ал. 1 под контрола на държавен ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:

1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или транспортното средство;

2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;

3. почистват се и се дезинфекцират транспортните средства, сградите и оборудването на кланицата.

(3) Не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 23. В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Чл. 24. (1) При съмнение за наличие на КЧС при диви свине държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на заболяването, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.

(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в диви свине директорът на РВМС със заповед определя експертна група, включваща ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча, която в сътрудничество с държавния ветеринарен лекар провежда епизоотологичното проучване и определя границите на заразения район.

Чл. 25. Експертната група по чл. 24, ал. 2 изготвя план за ликвидиране на КЧС, който съдържа информация за:

1. резултатите от епизоотологичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:

а) времето и мястото, когато дивата свиня е била открита мъртва или отстреляна;

б) лицето, което е намерило или отстреляло животното;

в) възрастта и пола на дивата свиня;

г) състоянието на трупа, ако животното е намерено мъртво;

д) резултатите от лабораторните изследвания;

2. мерките, които следва да се предприемат за ликвидиране на заболяването в заразения район;

3. географското разпространение на заболяването;

4. популацията на диви свине в заразения район;

5. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;

6. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на заболяването;

7. приблизителния брой на диви свине около заразения район;

8. степента на инфекция в популацията на диви свине, определена чрез епизоотологични проучвания и лабораторни изследвания;

9. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията диви свине и по-конкретно на малките прасенца;

10. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;

11. мерките за мониторинг на заболяването, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на КЧС при диви свине в заразения район.

Чл. 26. (1) Експертната група предприема следните мерки в заразения район:

1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и лабораторно се изследват съгласно диагностичното ръководство за наличие на КЧС;

2. труповете на всички доказано положителни за КЧС свине се загробват под контрола на държавен ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж.

(2) В свиневъдните обекти, намиращи в заразения район, освен мерките по чл. 5 и 8 като допълнителни мерки може да се забрани:

1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;

2. внасянето на месо от диви свине, независимо дали е отсреляно или намерено мъртво;

3. внасянето на оборудване, за което съществува вероятност да е контаминирано с вируса на КЧС.

(3) Като допълнителна мярка в заразения район може да се забранят ловът и храненето на диви свине.

(4) През периода на мониторинга по чл. 25, т. 11 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на КЧС и антитела.

Чл. 27. Експертната група провежда контролни проверки за установяване на ефективността от приетите мерки за ликвидиране на КЧС в заразените райони.

Чл. 28. (1) (В сила от 01.01.2005 г.) Не се прилага профилактична ваксинация срещу КЧС.

(2) Манипулирането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини срещу КЧС се осъществяват под контрола на органите на НВМС.

Чл. 29. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.

(2) Принудителната ваксинация по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 4.

(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;

3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;

4. вида на ваксините, които ще се използват - маркерни (субединични) или конвенционални;

5. времетраенето на ваксинационната кампания;

6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;

7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина.

(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:

1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;

2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;

3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.

(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение най-малко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:

1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;

2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;

3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за:

а) кланица за незабавно клане;

б) определена за целта от държавния ветеринарен лекар изолационна база, от която да бъдат изпращани направо в кланицата;

в) свиневъден обект, но след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за наличие на антитела срещу вируса на КЧС.

(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват след като:

1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;

2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.

Чл. 30. (В сила от 01.01.2005 г.) След като ограниченията по чл. 29, ал. 4 и 5 бъдат вдигнати, собствениците на свиневъдни обекти могат да започнат зареждане със свине при следните условия:

1. зареждането не може да се извършва по-рано от 11-ия ден след приключване на почистването и дезинфекцията;

2. след извършване на зареждането свинете се подлагат на клинични прегледи и лабораторни изследвания, имащи за цел да открият евентуално наличие на вирус на КЧС, но не по-рано от 41 дни от зареждането; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект.

Чл. 31. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) При прилагане на:

1. конвенционална ваксина - пробите се изследват за наличие на антитела и вирус на КЧС чрез конвенционални тестове;

2. маркерна ваксина - пробите се изследват за наличие на вирус на КЧС чрез конвенционални тестове, а за наличие на антитела - чрез конвенционални и разграничителни лабораторни тестове.

(2) В случаите на прилагане на конвенционална ваксина месото, добито от ваксинирани свине, се подлага на термична преработка.

(3) В случаите на прилагане на маркерна ваксина след получаване на отрицателен резултат за наличие на вирус на КЧС и постваксинални антитела от лабораторните изследвания, проведени 6 месеца след ваксинацията, месото от ваксинираните свине може да се използва без ограничения.

Чл. 32. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.

(2) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:

1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;

2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;

3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;

4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;

5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;

6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;

7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;

8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;

9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;

10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.

Чл. 33. (В сила до 01.01.2005 г.) За предпазване на страната от проникване и разпространение на КЧС НВМС чрез своите поделения и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари провежда имунопрофилактика с конвенционални ваксини на цялото поголовие свине при спазване на следните изисквания:

1. ваксините, които ще се прилагат, са регистрирани в страната и са под контрола на НВМС;

2. профилактична ваксинация на всички свине за разплод и нерези се извършва на всеки 6 месеца;

3. двукратна ваксинация на свинете в свиневъдни обекти с над 5 разплодни свине или с над 50 свине за угояване се извършва по следната схема:

а) първа ваксинация - две-три седмици след отбиването на бозаещите прасета;

б) втора ваксинация - на 90 - 120-дневна възраст;

4. еднократна ваксинация на прасетата се извършва две седмици след отбиването, но не по-късно от 60-ия ден в останалите свиневъдни обекти и на свинете до 15-ия ден на карантинния период, като:

а) ваксинацията по т. 2, 3 и 4 се провежда с ваксина щам "К" в доза и начин на приложение, посочени от производителя;

б) ваксината се съхранява в хладилник при температура от 2 до 8 градуса поC и се използва до 2 часа след разтварянето й;

в) всяка серия ваксина срещу КЧС, произведена в страната или от внос, подлежи на контрол в Института за контрол на ветеринарномедицински препарати, след което се допуска за приложение;

г) вносни ваксини и ваксини, произведени от други ваксинални щамове, се използват с разрешение и под контрола на НВМС;

5. за всяка проведена ваксинация се съставя протокол по образец на НВМС;

6. седем дни преди и след ваксинацията не се прилагат препарати с имуносупресивно действие.

Чл. 34. (1) Не се разрешава храненето на свине с кухненски отпадъци.

(2) Хранителните отпадъци от кораби, шосейни транспортни средства, влакове, самолети и др. се събират и унищожават под контрол на държавен ветеринарен лекар.