Държавен вестник, брой 76 от 6.VIII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за опазване на околната среда, приет от ХХХIX Народно събрание на 23 юли 2002 г.

Издаден в София на 2 август 2002 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Уважаеми дами и господа народни представители,

Оправдана е особената чувствителност на българските граждани към проблемите на околната среда. Опазването на чистотата на въздуха, почвите и водите засяга пряко живота и здравето както на всички нас, така и на бъдещите поколения. Ето защо очакванията за новия Закон за опазване на околната среда бяха, че той ще е следващата стъпка във възходящото развитие на българското екологично законодателство. Този закон следва не само да запази, но и да доразвие стандартите в опазването на околната среда, да създаде такъв правен режим, който в още по-висока степен да гарантира основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда. В съответствие с чл. 15 и 55 от Конституцията на Република България задължение на държавата е да осигури благоприятна и здравословната околна среда.

За съжаление някои разпоредби на новоприетия закон не отговарят на обществените очаквания за ново, по-високо ниво на защита на околната среда. Поради това и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България оспорвам чл. 20; чл. 81, ал. 1, т. 2; чл. 85, ал. 3; чл. 93, ал. 2; § 10, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби и връщам закона за ново обсъждане в Народното събрание.

Конкретните ми мотиви са:

1. Първата ми група съображения за връщане на закона за ново обсъждане е свързана с предоставянето на информация за околната среда.

1.1. Новият закон променя принципа за предоставяне на информация за околната среда. Ако досега държавните и общинските органи бяха задължени да предоставят служебно такава информация на цялото общество, с новия закон тези органи ще са длъжни да я предоставят само при поискване от конкретни лица. По този начин задължението на държавата да държи гражданите постоянно информирани за обстоятелства, които имат значение за техния живот и здраве, се прехвърля върху инициативата на отделния гражданин. Не е достатъчно да се гарантира възможността на един или друг гражданин да получи информация, необходимо е държавата да осигури цялото общество да бъде постоянно осведомявано за състоянието на околната среда. В противен случай правото на информация по чл. 41, разгледано в контекста на чл. 55 от Конституцията на Република България, ще бъде ограничено.

Въведеното с чл. 31 от закона задължение за националните обществени медии да разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда не е достатъчно и има само формален характер. То не може реално да осигури предоставянето на необходимата осведоменост на гражданите, без да е допълнено със задължение за държавните органи служебно да предоставят съответната информация на медиите. Националните обществени радио- и телевизионни оператори са само средството за информиране на общество, а задължението за информиране на обществото за състоянието на околната среда следва да е възложено на органите, които я събират и обработват. Законът трябва да гарантира, че българските граждани ще бъдат ежедневно осведомявани от компетентните държавни органи за условията, в които работят и живеят.

В противен случай ще са налице предпоставки за създаването на информационни затъмнения по жизненоважни въпроси. Достатъчно е да си припомним случая с Чернобил.

1.2. Настоявам още веднъж да се обсъди необходимостта от запазването на въведените с чл. 20 ограничения за отказ до достъп на информация за околната среда. Предвидените изключения по мое мнение надхвърлят конституционната рамка по чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, която определя границите за ограничаване на правото на информация. Доколкото информацията за околната среда е предпоставка и гаранция за правото на живот на гражданите, не бива да допускаме тя да бъде третирана в законодателството нито като държавна, нито като служебна тайна.

2. Втората ми група мотиви е свързана със законовата уредба за извършването на екологична оценка и оценка на въздействие на околната среда (ОВОС), която не съответства напълно на предвидените в чл. 15 задължения на държавата за опазване и възпроизводство на околната среда, както и основното право на гражданите на благоприятна и здравословна околна среда според чл. 55 от Конституцията на Република България.

2.1. Неправилно е да се изостави съществуващото досега задължение периодично да се извършва ОВОС на обектите - големи замърсители. С чл. 81, ал. 1, т. 2 от новия закон извършване на ОВОС се ограничава само до инвестиционни предложения. Това задължение и възможността да бъдат санкционирани при отрицателна ОВОС е гаранция големите промишлени предприятия постоянно да въвеждат мерки за намаляване на вредното въздействие върху околната среда. Именно поради това считам, че е необходима нова редакция на чл. 81 от закона, която да принуждава предприятията големи замърсители постоянно да полагат грижи за опазване на околната среда.

2.2. Ограничението да не се извършва екологична оценка и ОВОС на планове, програми и инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност (чл. 85, ал. 3), би било оправдано само ако бъде съпроводено с точно и ясно определение на понятието "национална сигурност", както това беше направено по Закона за защита на класифицираната информация и в съответствие със съдържанието на понятието, установено в съвременното международно право. Това е единственият начин да се гарантира, че няма да се злоупотреби с националната сигурност и да се допусне потенциално опасен проект да бъде изключен от екологична оценка или ОВОС.

2.3. Правилно е обектите, за които е необходима ОВОС, да са посочени в приложение към закона. Само стабилната законова регулация гарантира обществения интерес и препятства възможността бъдещи замърсители да останат без предварителна ОВОС. Именно поради това намирам за неприемливо предвиденото в закона право на министъра на околната среда и водите да изключва инвестиционни предложения от задължителна ОВОС, макар и в ограничения кръг случаи по чл. 93, ал. 2.

2.4. С § 10 от преходните и заключителните разпоредби на новия ЗООС действието на текстовете от закона, въвеждащи новата процедура - екологична оценка, се отлага за след 1.VII.2004 г. В този период ОВОС ще се извършва върху националните, регионалните и областните планове и програми за развитие по ред, който министърът на околната среда и водите следва да определи със своя наредба. По този начин, макар и временно, стабилната законова уредба се подменя с регламентация от по-ниско равнище, което е недопустимо в особено деликатната сфера на опазването на околната среда. Наложително е или законодателят да преразгледа сроковете за отлагане на действието на разпоредбите относно екологичната оценка, или да предвиди, че за националните, регионалните и областните планове и програми за развитие ще се прилага редът за извършване на ОВОС по новия закон.

Предвид изложените мотиви връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за опазване на околната среда, като оспорвам разпоредбите на чл. 20; чл. 81, ал. 1, т. 2; чл. 85, ал. 3; чл. 93, ал. 2; § 10, ал. 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон.