Държавен вестник, брой 7 от 24.I

Отменена с § 3 от заключителните разпоредби на Наредба № 6 от 16 януари 2003 г. за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти, в които те се отглеждат - ДВ, бр. 7 от 24 януари 2003 г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. редът и начинът на идентифициране на свинете от всички възрастови групи;

2. видът на ушните марки и кодовата система за маркиране;

3. обмяната на информация за идентифицираните животни;

4. редът и начините на регистрация на свиневъдните обекти.

(2) Наредбата не се прилага в случаите, когато физически лица отглеждат една свиня за лична консумация.

Чл. 2. Идентификацията на свинете и регистрацията на свиневъдните обекти се извършва за:

1. гарантиране познаването на здравословното състояние на животните и безвредността на продуктите, получени от тях;

2. контрол върху заразните болести, наличието на хормони и техногенни замърсители, чрез проследяване произхода на животните;

3. повишаване ефективността при провеждане на държавната профилактична програма;

4. повишаване ефективността при прилагане на ограничителни мерки за ликвидиране на възникнали заразни болести.

Чл. 3. (В сила от 01.01.2004 г.) Не се разрешава придвижване и предлагане на пазара на неидентифицирани свине.

Чл. 4. Идентификацията на свинете и регистрацията на свиневъдните обекти се извършва от държавен ветеринарен лекар, лицензиран частнопрактикуващ ветеринарен лекар и от ветеринарен техник под контрола на ветеринарен лекар.

Чл. 5. (1) Свинете се маркират с индивидуална жълта пластмасова ушна марка на лявото ухо, като номерата за всяка област се определят и регистрират от НВМС.

(2) На ушната марка се гравира идентификационният номер на свинята, който включва:

1. на първия ред - инициалите "BG", номера на областта (от 01 до 28) и знака "S", означаващ "свине";

2. на втория ред - цифрите от 0 000 001 до 9 999 999, обозначаващи поредния номер на свинята.

(3) Идентификационният номер по ал. 2 не се променя до смъртта на животното.

Чл. 6. Индивидуалните ушни марки трябва да отговарят на следните изисквания:

1. дълготрайност и надеждност - задържане не по-малко от 5 години върху ухото на животното и допустимо падане - до 15 %;

2. да не дразнят тъканите на ухото;

3. да са произведени по начин, недопускащ фалшифицирането им.

Чл. 7. (1) Доставката и разпределението на ушните марки за отделните области се организира от Главно управление на НВМС.

(2) Прасетата се маркират след отбиването им, но при всички случаи преди да напуснат свиневъдния обект, където са родени.

(3) При маркиране на свинете идентификационният номер се записва във:

1. личен регистър на собственика;

2. регистър на ветеринарномедицинския участък (ВУ);

3. регистър на районната ветеринарномедицинска лечебница (РВЛ);

4. регистъра на РВМС и компютърния регистър на РВМС;

5. компютърен регистър на ГУ на НВМС.

(4) Не се разрешава отстраняването и повторната употреба на поставени индивидуални ушни марки.

(5) Паднала или унищожена ушна марка се заменя с нова със същата информация.

(6) При смърт или клане на свине марките се отстраняват, като се отрязват, без да се засяга целостта на ухото.

(7) В регистрите по ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 се съхранява информацията, посочена в приложението.

Чл. 8. (1) Управителят на кланицата или упълномощено от него лице предава на обслужващия кланицата ветеринарен лекар по опис ушните марки на закланите животни заедно с ветеринарномедицинските свидетелства, с които са придвижени до кланицата, не по-късно от пет дни след клането.

(2) Ветеринарният лекар по ал. 1 връща в съответната РВМС марките и свидетелствата с приемателно-предавателен протокол.

Чл. 9. При наличие или съмнение за остро заразно заболяване ушните марки от умрелите или принудително убити свине се свалят от ветеринарния лекар, контролиращ участъка, който ги изпраща в РВМС заедно с информация за диагнозата.

Чл. 10. (1) Собственикът или управителят на екарисаж до 5 дни след получаване на трупове на свине с ушни марки предава марките по опис на обслужващия ветеринарен лекар.

(2) Ветеринарният лекар по ал. 1 връща в съответната РВМС марките с приемателно-предавателен протокол.

Чл. 11. (1) Маркираните свине се регистрират в единна информационна система.

(2) Информацията за регистрацията на животните във ВУ се подава от ветеринарния лекар на участъка до РВЛ, откъдето се изпраща в компютърния регистър на РВМС.

(3) В компютърния център на ГУ на НВМС се събира, обработва и съхранява цялостната информация за идентификацията на свинете и регистрацията на съответните свиневъдни обекти в страната.

Чл. 12. Чистопородните животни при необходимост се маркират и с допълнителна маркировка (ушна марка или татуировка) от органите на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството.

Чл. 13. (1) Собствениците на свине са длъжни да:

1. водят регистър, в който вписват:

а) предназначението на свинете;

б) номерата на ушните марки;

в) новородените свине и датата на раждането им;

г) умрелите свине - датата и (евентуалната) причина за смъртта;

д) закупените и продадените свине;

е) влизащите и напускащите свиневъдния обект свине (вкл. произход, местоназначение и дата на движението);

2. уведомяват ветеринарния лекар на съответния участък за нанасяне на корекции в регистъра:

а) за новозакупени свине - в тридневен срок от покупката;

б) за смърт или клане на свине - в тридневен срок от смъртта или клането, като предават ушните марки на животните на ветеринарния лекар;

в) за новородените животни с датата на раждането им съгласно чл. 7, ал. 2;

г) за промяна на предназначението на животните;

3. оказват помощ при маркирането на

свинете;

4. предоставят регистъра по ал. 1 за проверка от органите на НВМС.

(2) При наличие на обстоятелства по ал. 1 ветеринарният лекар на участъка прави корекции на регистъра по чл. 7, ал. 3, т. 3.

Чл. 14. (1) Свиневъдните обекти подлежат на регистрация във:

1. регистъра на собственика;

2. регистъра на ВУ;

3. регистъра на РВЛ;

4. регистъра на РВМС и компютърния регистър на РВМС;

5. компютърния регистър на ГУ на НВМС.

(2) Регистрирането на обекта по ал. 1 обхваща завеждането му на отчет под кодов регистрационен номер.

(3) Кодовият регистрационен номер на обекта се образува от пощенския код на населеното място и поредния му номер при първоначалното му вписване в регистъра на собственика.

(4) Кодовият регистрационен номер на обекта се дава еднократно и остава постоянен, независимо какви видове животни се регистрират в този обект.

(5) В регистрите по ал. 1 се отразява всяка промяна, като предназначение, раждане на нови животни, покупка, продажба, клане, смърт и др.

Чл. 15. (1) Внесените животни запазват индивидуалната ушна марка, поставена в страната износител, като в срок до 20 дни от извършване на ветеринарните проверки при въвеждане на животните в страната те се маркират по реда на чл. 5.

(2) Ушната марка, поставена в страната износител, се регистрира заедно с марката по чл. 5.

Чл. 16. Главно управление на НВМС и РВМС упражняват контрол на РВЛ и ветеринарните участъци и сравняват данните в регистрите им.

Чл. 17. Всички информационни данни се съхраняват за срок три години след прекратяване на дейността на свиневъдния обект или продажба, клане, смърт и др. на отделно животно, отглеждано в обекта.

Чл. 18. Кметовете на населените места:

1. ежегодно до 31 януари изготвят списъци с имената на собствениците на свине, съдържащи вида, броя, пола и предназначението на животните;

2. при издаване на свидетелство за собственост на свине вписват в него и регистрационния номер на свиневъдния обект;

3. предоставят информация по т. 1 и 2 на органите на НВМС при поискване;

4. оказват съдействие на органите на НВМС при изпълнение на задачите, свързани с идентификацията на свинете и регистрацията на свиневъдните обекти.

Чл. 19. Регионалната ветеринарномедицинска служба:

1. ръководи и контролира идентификацията на свинете и регистрацията на свиневъдните обекти на нейната територия;

2. съхранява информацията, свързана с идентификацията на животните, придвижването и реализацията им и регистрацията на свиневъдните обекти.