Държавен вестник, брой 70 от 19.VII

Преамбюл

ПРЕАМБЮЛ

Държавите - страни по тази конвенция,

вземайки под внимание целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на международния мир и сигурност и развитието на добросъседските и приятелските отношения, и сътрудничеството между държавите,

дълбоко обезпокоени от нарастването на терористичните актове във всичките им форми и проявления в целия свят,

позовавайки се на Декларацията по случай петдесетата годишнина от създаването на Организацията на обединените нации, съдържаща се в резолюция 50/6 на Общото събрание от 24 октомври 1995 г.,

позовавайки се също на всички други резолюции на Общото събрание по този въпрос, включително резолюция 49/60 от 9 декември 1994 г. и приложениeто към нея, съдържащо Декларацията за мерките по ликвидирането на международния тероризъм, в която държавите - членки на Организацията на обединените нации, тържествено потвърждават, че категорично осъждат като престъпни и нямащи оправдание всички терористични актове, методи и практики, независимо къде и от кого се извършват, включително и тези, които заплашват приятелските отношения между държавите и народите, и заплашват териториалната цялост и сигурността на държавите,

отбелязвайки, че Декларацията за мерките по премахването на международния тероризъм насърчава държавите спешно да преразгледат обхвата на съществуващите международноправни разпоредби за предотвратяването, пресичането и премахването на тероризма във всичките му форми и прояви с цел да се обезпечи наличието на всеобхватна законова рамка, обхващаща всички аспекти на този въпрос,

позовавайки се на параграф 3, подточка (f), на резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. на Общото събрание, в която събранието призова всички държави да предприемат стъпки за предотвратяване и противодействие чрез подходящи вътрешни мерки на финансирането на терористи и терористични организации, независимо дали това финансиране се осъществява пряко или косвено чрез организации, които имат или твърдят, че имат благотворителни, обществени или културни цели, или които се занимават с незаконни дейности, като например незаконен трафик на оръжие, търговия с наркотици и рекет, включително използването на лица с цел финансиране на терористична дейност и в частност, където е уместно, да разгледат въпроса за приемането на мерки за регулиране за възпрепятстването и противодействието на движението на средства, за които съществуват подозрения, че са предназначени за терористични цели, като същевременно не възпрепятстват по никакъв начин свободното движение на законния капитал, и да увеличат обмена на информация за международното движение на такива средства,

позовавайки се също на резолюция 52/165 на Общото събрание от 15 декември 1997 г., в която събранието призова държавите да разгледат в частност въпроса за прилагането на мерките, изложени в параграф 3, подточки (a) - (f) от резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. ,

позовавайки се също така и на резолюция 53/108 на Общото събрание от 8 декември 1998 г., в която събранието постанови, че Специалният комитет, създаден с резолюция 51/210 на събранието на 17 декември 1996 г., следва да разработи проект на международна конвенция за борба срещу финансирането на тероризма, която да допълва съответните съществуващи международни договори,

отчитайки, че финансирането на международния тероризъм предизвиква сериозна загриженост в международната общност като цяло,

отбелязвайки, че броят и сериозността на международните терористични актове се обуславя от финансирането, което терористите могат да получат,

отбелязвайки също така, че такова финансиране не се засяга конкретно в съществуващите многостранни правни актове,

убедени в неотложната нужда да се укрепи международното сътрудничество между държавите в областта на изработването и приемането на ефективни мерки за предотвратяване финансирането на международния тероризъм, както и на борбата с него, посредством преследването и налагането на наказания на неговите извършители,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на тази конвенция:

1. "Средства" означава активи от всякакъв род, осезаеми или неосезаеми, движими или недвижими, независимо от начина на придобиването им, а така също юридически документи и актове, в каквато и да е форма, в това число електронна или цифрова, удостоверяващи правото над или участието в такива активи, включително банкови кредити, пътни чекове, банкови чекове, пощенски преводи, акции, ценни книжа, облигации, ордери и акредитивни писма, без това изброяване да се смята за изчерпателно.

2. "Държавен или правителствен обект" означава всеки постоянен или временен обект или транспортно средство, което се използва или заема от държавни представители, членовете на правителството, представители на законодателната или съдебната власт или от длъжностни лица, или служителите, на което и да е държавно предприятие или учреждение, или от длъжностните лица на междуправителствени организации във връзка с изпълнението на техните служебни задължения.

3. "Приходи" означава всякакви средства, придобити или получени пряко или косвено, посредством извършването на престъпление, споменато в чл. 2.

Член 2

1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на тази конвенция, ако то по какъвто и да е начин, пряко или косвено, незаконно и умишлено предоставя средства или ги събира с намерението те да бъдат използвани или със съзнанието, че те ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършването на:

а) действие, което представлява престъпление, попадащо в обсега на и определено като такова в някой от договорите, изброени в приложението;

b) всяко друго действие, целящо да причини смъртта или нанесе тежки телесни повреди на цивилно лице или на всяко друго лице, което не взема активно участие във враждебни действия по време на въоръжен конфликт, когато смисълът на такова действие по своя характер и контекст се състои в това да се заплаши население или насилствено да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на някакво действие.

2. а) При депозиране на своите ратификационни документи или актове за приемане, утвърждаване или присъединяване държава страна, която не се явява страна по договор, споменат в приложението, може да декларира, че при прилагането на тази конвенция за дадената държава страна ще се счита, че този договор не е включен в приложението, споменато в подточка а) на алинея 1. Такава декларация престава да бъде в сила веднага след като договорът влезе в сила за държавата страна, която трябва да уведоми за това депозитаря;

b) когато държава страна престане да бъде страна по договор, споменат в приложението, тя може да направи декларация, както е предвидено в този член, по отношение на този договор.

3. За да съставлява едно деяние престъпление, споменато в ал. 1, не е задължително средствата фактически да са били използвани за извършване на престъпление, споменато в подточка (а) или (b) на ал. 1.

4. Всяко лице извършва престъпление, ако то направи опит да извърши престъпление, споменато в ал. 1 на този член.

5. Всяко лице също извършва престъпление, ако:

а) участва в качеството на съучастник в престъпление, споменато в ал. 1 или 4 от този член;

b) организира други лица или ги ръководи с цел извършването на престъпление, споменато в ал. 1 или 4 от този член;

c) допринася за извършването на едно или повече престъпления, споменати в ал. 1 или 4 на този член, посредством група лица, действащи за постигането на обща цел; такъв принос трябва да бъде умишлен и трябва да :

i) бъде с цел подпомагане на престъпна дейност или цел на групата, когато такава цел или дейност предполага извършването на едно от престъпленията, споменати в ал. 1 от този член; или

ii) да бъде направен със съзнанието за умисъла на групата да извърши престъпление, споменато в ал. 1 от този член.

Член 3

Тази конвенция не се прилага в случаите, когато престъплението е извършено на територията на една държава, предполагаемият престъпник е гражданин на тази държава и се намира на нейната територия и никоя друга държава няма основание да установи своя юрисдикция в съответствие с ал. 1 и 2 от чл.7 на тази конвенция, което обаче не изключва прилагането в тези случаи, при съответните обстоятелства, на постановеното в чл. 12 и 18.

Член 4

Всяка държава страна предприема необходимите мерки:

а) за да се обявят за престъпления по нейното вътрешно право престъпленията, изложени в чл. 2;

b) да определи съразмерни наказания за тези престъпления, отчитайки тяхната тежест.

Член 5

1. Всяка държава страна в съответствие с принципите на вътрешното си право взема необходимите мерки, за да направи възможно привличането под отговорност на юридическо лице, намиращо се на нейната територията или учредено съгласно нейните закони, в случаите, когато физическо лице, отговорно за управлението или контрола на това юридическо лице, извърши в това си качество престъпление, изложено в чл. 2. Такава отговорност може да бъде наказателна, гражданска или административна по характера си.

2. Такава отговорност се носи без оглед на наказателната отговорност, която физическите лица носят при извършването на престъпленията.

3. Всяка държава страна следи за налагането на ефективни, съразмерни и разубедителни наказателни, гражданскоправни или административни санкции на отговорните по ал. 1 юридически лица. Тези санкции могат да са и парични.

Член 6

Всяка държава страна взема необходимите мерки, включително, където е уместно, в областта на вътрешното си законодателство, за да гарантира, че престъпни деяния, попадащи под действието на тази конвенция, не подлежат на оправдаване в никакви случаи и по никакви съображения, били те политически, философски, идеологически, расови, етнически, религиозни или други такива от аналогичен характер.

Член 7

1. Всяка държава страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, изложени в чл. 2, когато:

а) престъплението е извършено на територията на тази държава;

b) престъплението е извършено на борда на кораб, плаващ под знамето на тази държава, или на борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в съответствие с нейното национално законодателство по времето на извършването му;

c) престъплението е извършено от гражданин на тази държава.

2. Държава страна може също така да установи своя юрисдикция и когато:

a) престъплението е било насочено към или е довело до престъпление, споменато в подточка а) или b) от ал. 1 на член 2, извършено е било на нейната територия или е било насочено срещу неин гражданин;

b) престъплението е било насочено към или е имало за резултат извършването на престъпление, посочено в чл. 2, подточка а) или b), когато е насочено срещу правителствен или държавен обект на дадената държава зад граница, включително и срещу помещения на дипломатическо или консулско представителство на държавата;

c) престъплението е целяло извършването на престъпление или е довело до престъпление, споменато в подточка а) или b) на ал. 1 от чл. 2, целящо да принуди държавата да извърши или да се въздържи от извършването на дадено действие;

d) престъплението е извършено от лице без гражданство, което обикновено пребивава на територията на държавата;

e) престъплението е извършено на борда на въздухоплавателно средство, експлоатирано от правителството на държавата.

3. При ратифицирането, приемането или утвърждаването на тази конвенция или присъединяването към нея всяка държава страна уведомява Генералния секретар на Организацията на обединените нации за юрисдикцията, която тази държава е приела в съответствие с ал. 2. При промени в тази юрисдикция държавата страна уведомява за това Генералния секретар.

4. Всяка държава взема необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция над престъпленията, изложени в чл. 2, в случаите, когато предполагаемото лице извършител се намира на нейната територията и не го екстрадира в никоя друга държава, която е установила юрисдикция в съответствие с ал. 1 или 2.

5. Когато повече от една държава страна претендира за юрисдикция по отношение на едно от престъпленията, изложени в чл. 2, съответните държави страни се стремят по надлежен начин да координират действията си и по-конкретно реда на разследване на престъплението и начините за осъществяване на взаимна правна помощ.

6. В случаите, когато това не накърнява нормите на общото международно право, тази конвенция не изключва упражняването на всяка наказателна юрисдикция, установена от държава страна в съответствие с нейното вътрешно право.

Член 8

1. Всяка държава страна взема в съответствие с вътрешното си право необходимите мерки, за да определи, открие, блокира и замрази средства, използвани или предназначени за извършването на престъпления, изложени в чл. 2, както и приходите, получени в резултат на такива престъпления, които подлежат на евентуална конфискация.

2. Всяка държава страна взема в съответствие с принципите на вътрешното си право необходимите мерки за конфискуването на средства, използвани или предназначени за извършването на престъпления, изложени в чл. 2, както и приходите от такива престъпления.

3. Всяка заинтересувана държава страна може по свое усмотрение да сключи споразумение с друга държава за разделянето на регулярна основа или във всеки отделен случай на средствата, получени от конфискациите, споменати в този член.

4. Всяка държава страна разглежда възможността за създаване на механизми, с помощта на които средствата, получени от конфискациите, предвидени в този член, да бъдат използвани за изплащането на компенсации на жертвите на престъпления, изложени в подточки а) и b) на ал. 1 на чл. 2, или на членовете на техните семейства.

5. Разпоредбите на този член следва да бъдат прилагани, без това да накърнява правата на добросъвестни трети лица.

Член 9

1. При получаването на информация, че лице, извършило или заподозряно в извършването на престъпление, изложено в чл. 2, се намира на нейната територия, съответната държавата - страна по конвенцията, взема необходимите съобразно с вътрешното си законодателство мерки за разследване на фактите, указани в тази информация.

2. В случай, че се убеди, че обстоятелствата дават основание за това, държавата, на чиято територия престъпникът или предполагаемият престъпник пребивава, взема в съответствие с вътрешното си законодателство надлежни мерки, за да осигури присъствието на това лице с цел неговото наказателно преследване или екстрадиране.

3. Всяко лице, спрямо което са взети изложените в ал. 2 мерки, има правото да:

а) се свърже незабавно с най-близкия съответен представител на държавата, чийто гражданин се явява, или който по друг начин има правомощията да защитава правата му, или, ако лицето няма гражданство - с представител на държавата, в която обикновено пребивава;

b) да бъде посетено от представител на тази държава;

c) да бъде информирано за правата си, предвидени в подточки а) и b).

4. Правата, предвидени в ал. 3, следва да бъдат упражнявани в съответствие със законите и правилата на държавата, на чиято територия пребивава лицето, извършило престъпление, или за което се предполага, че е извършило престъпление, при условие, че въпросните закони и правила позволяват пълното постигане на целите, заради които се предоставят правата в ал. 3.

5. Разпоредбите на ал. 3 и 4 не накърняват правото на всяка държава, претендираща за юрисдикция съобразно с подточка b) на ал. 1 или подточка b) на ал. 2 от чл. 7, да помоли Международния комитет на Червения кръст да се свърже с лицето, за което се предполага, че е извършило престъпление, и да го посети.

6. След като в съответствие с този член държава страна задържи под стража дадено лице, тя пряко или посредством Генералния секретар на Организацията на обединените нации уведомява незабавно държавите страни, установили юрисдикцията си съобразно с ал. 1 и 2 от чл. 7 и ако сметне за целесъобразно, и всяка друга заинтересувана държава страна за задържането под стража на такова лице и за обстоятелствата, дали основание за задържането му. Държавата, водеща разследвания съобразно с ал. 1, оперативно съобщава за резултатите от тези разследвания на споменатите държави страни и уточнява дали има намерение да упражни своята юрисдикция.

Член 10

1. Държава страна, на чиято територия се намира лицето, заподозряно в извършването на престъпление, е длъжна в случаите на прилагане на чл. 7, ако не екстрадира лицето, без да прави каквито и да са изключения и независимо от това, дали престъплението е извършено на нейната територия или не, да предаде делото без излишно забавяне на компетентните си органи с цел провеждането на съдебно производство в съответствие със законите на тази държава. Тези органи вземат такова решение, както и в случаите на всяко друго престъпление от тежък характер, съгласно законите на тази държава.

2. Във всички случаи, когато вътрешното законодателство на държава страна й позволява да екстрадира или предаде по друг начин свой гражданин само при условието, че лицето ще бъде върнато в страната да изтърпи присъдата, наложена вследствие на производството, заради което е изискана екстрадицията или предаването на лицето, и тази държава и държавата, търсеща екстрадиране на лицето, се съгласят с този вариант и с други условия, които могат да се счетат за уместни, такова условно екстрадиране или предаване е достатъчно за освобождаване от изпълнението на задълженията, определени в ал. 1.

Член 11

1. Престъпленията, изложени в чл. 2, се смятат за включени сред престъпленията, водещи до екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, сключен между които и да са две държави страни преди влизането на тази конвенция в сила. Държавите страни се задължават да включат такива престъпления към престъпленията, водещи до екстрадиция, във всеки договор за екстрадиция, сключен впоследствие между тях.

2. Когато държава страна, която извършва екстрадиция само при наличието на договор, получи искане за екстрадиция от друга държава страна, с която няма такъв договор за екстрадиция, замолената държава страна може да счита тази конвенция като законно основание за екстрадирането по отношение на престъпленията, изложени в чл. 2. Екстрадицията се осъществява при съблюдаване на другите условия, предвидени от законодателството на замолената държава.

3. Държавите страни, които не изискват наличието на договор, за да извършат екстрадиране, разглеждат в отношенията между тях престъпленията, посочени в чл. 2, като престъпления, водещи до екстрадиция в съответствие с разпоредбите, предвидени в законодателството на замолената държава.

4. При необходимост престъпленията, изложени в чл. 2, се третират за целите на екстрадирането между държавите страни като извършени не само на мястото, където са били извършени, но и на територията на държавите страни, установили юрисдикция в съответствие с чл. 7, ал. 1 и 2.

5. Разпоредбите на всички договори и договорености за екстрадиране между държавите страни, отнасящи се до престъпленията, посочени в чл. 2, се считат за изменени в отношенията между държавите страни до такава степен, до каквато са несъвместими с тази конвенция.

Член 12

1. Държавите страни си оказват една на друга максимално съдействие в разследването, наказателното производство и производството по екстрадиране по отношение на престъпленията, посочени в чл. 2, включително и съдействие в получаването на притежавани от тях доказателства, необходими за производството.

2. Държавите страни не могат да откажат молба за взаимна правна помощ на основание на банкова тайна.

3. Без предварителното съгласие на замолената страна молещата страна не разпространява и не използва информация и доказателства, предоставени от замолената страна, за разследване, наказателно преследване или съдебно производство освен в изрично посочените в молбата случаи.

4. Всяка държава страна може да разгледа възможността за създаването на механизми за обмен на информация или доказателства с други държави страни, необходими за установяването на наказателна, гражданска или административна отговорност съгласно с чл. 5.

5. Държавите страни изпълняват задълженията си по ал. 1 и 2 в съответствие с всички договори или други договорености за взаимна правна помощ или за обмен на информация, които могат да съществуват между тях. При липса на такива договори или договорености държавите страни си оказват помощ една на друга в съответствие с вътрешното си законодателство.

Член 13

Нито едно от престъпленията, изложени в чл. 2, не следва да се разглежда за целите на екстрадицията и взаимната правна помощ като данъчни престъпления. Държавите страни не могат да отклонят молба за екстрадиция или взаимна правна помощ само на основанието, че се касае за данъчно престъпление.

Член 14

Нито едно от престъпленията, изложени в чл. 2, не следва да се разглежда между държавите страни за целите на екстрадицията или взаимната правна помощ като политическо престъпление или като престъпление, свързано с политически престъпления, или като престъпление, извършено по политически мотиви. Съответно, молба за екстрадиция или за взаимна правна помощ във връзка с такова престъпление не може да бъде отказана поради единственото основание, че въпросното престъпление е политическо, свързано е с политическо престъпление или с престъпление, продиктувано от политически мотиви.

Член 15

Нищо в тази конвенция не следва да се тълкува като налагащо задължение за екстрадиция или за оказване на взаимна правна помощ, ако замолената държава страна има сериозни основания да вярва, че молбата за екстрадиция за престъпления, изложени в чл. 2, или за взаимна правна помощ на основата на такива престъпления е направена с цел преследването или налагането на наказание на лице, поради неговата раса, религия, гражданство, етнически произход или политически убеждения, или ако удовлетворяването на молбата ще ощети лицето във всяко по-горе споменато отношение.

Член 16

1. Лице, намиращо се под стража или изтърпяващо наказание лишаване от свобода на територията на една държава страна и чието присъствие се изисква в друга държава страна с цел установяването на самоличност, даването на показания или оказването на друга помощ при получаването на доказателства за разследването или за наказателно преследване на престъпления, във връзка с тези изложени в чл. 2, може да бъде предадено, при съблюдаване на следните условия:

a) лицето свободно даде съгласие на основа на пълна информация;

b) компетентните власти на двете държави постигнат съгласие за такива условия, които тези държави могат да счетат за подходящи.

2. За целите на този член:

a) държавата, на която се предава лицето, е упълномощена и задължена да държи това лице под стража, ако предалата го държава не е помолила или упълномощила за нещо друго;

b) държавата, на която е предадено лицето, изпълнява без излишно забавяне задължението си да върне лицето под разпореждането на държавата, която го е предала, в съответствие с по-рано договореното или в съответствие със съгласуването по друг начин на договореното между компетентните власти на двете страни;

c) държавата, на която е предадено лицето, не трябва да изисква от държавата, която го е предала, да започне екстрадиционни процедури по връщането му обратно;

d) в срока на изтърпяване на присъдата на предаденото лице в държавата, извършила неговото предаване, се включва и времето, прекарано от лицето под арест в държавата, поискала неговото предаване.

3. Без съгласието на държавата страна, от която в съответствие с този член е трябвало да бъде предадено едно или друго лице, това лице независимо от неговото гражданство не подлежи на преследване или задържане под стража и не може да бъде подложено на каквото и да е друго ограничение по отношение на личната му свобода на територията на държавата, където е предадено такова лице, във връзка с действията или произнесените по отношение на него присъди до напускането му на територията на държавата, от която то е предадено.

Член 17

На всяко лице, задържано под стража или спрямо което са предприети каквито и да са други мерки или съдебни процедури в съответствие с тази конвенция, следва да се гарантира справедливо отношение, в това число ползването на всички права и гаранции, предвидени от законодателството на държавата, на чиято територия се намира лицето, и приложимите разпоредби на международното право, включително международните стандарти в областта на правата на човека.

Член 18

1. Държавите страни си сътрудничат в предотвратяването на престъпленията, изложени в чл. 2, като предприемат всички възможни практически мерки и по-конкретно, като изменят, при необходимост, вътрешното си законодателство с цел възпрепятстването и противодействието на подготовката в пределите на тяхната територия на извършването на тези престъпления във или извън тяхната територия, в това число:

a) мерки, които забраняват незаконната дейност на тяхната територия на лица или организации, които умишлено поощряват, подстрекават, организират или извършват престъпления, изложени в чл. 2;

b) мерки, задължаващи финансовите учреждения и други организации, участващи в извършването на финансови операции, да предприемат най-ефективните сред намиращите се на тяхно разположение мерки за идентифицирането на постоянните или случайните им клиенти, а също и на клиентите с открити сметки и да обръщат особено внимание на необичайни или подозрителни операции, и да съобщават за операции, вероятно свързани с престъпна дейност; за тази цел държавите страни разглеждат възможността:

i) да се приемат разпоредби, забраняващи откриването на сметки, чиито притежатели или бенефициенти са с неустановена самоличност или тя е невъзможно да се установи, и мерки, гарантиращи, че такива институции проверяват самоличността на участниците в тези операции;

ii) по отношение на идентифицирането на юридическите лица да се изиска от финансовите институции, при нужда, да вземат мерки за проверката на юридическия статут и структура на клиента чрез получаването от държавния регистрационен орган, от клиента или от двата източника доказателства за регистрирането на клиента като юридическо лице, включително данни за наименованието на клиента, юридическата му форма, адрес, ръководни органи и разпоредбите, регулиращи пълномощията по поемането на задължения от името на това юридическо лице;

iii) за приемането на разпоредби, налагащи на финансовите учреждения задължението незабавно да съобщят на компетентните власти за всички сложни, необичайно крупни операции и необикновени форми на операции, които нямат очевидна икономическа или законова причина, без страх да понесат наказателна или гражданска отговорност за нарушаване на каквито и да са ограничения по разкриване на информация, ако добросъвестно съобщават за тези свои подозрения;

iv) да изискват от финансовите институции да съхраняват за минимум пет години всички необходими документи по сделките, както вътрешни, така и международни.

2. Държавите страни по-нататък си сътрудничат в предотвратяването на престъпления, изложени в чл. 2, като вземат предвид следното:

a) вземането на мерки за наблюдението на работата на всички агенции, осъществяващи парични преводи, включително например и тяхното лицензиране;

b) приемането на реално осъществими мерки за следенето и наблюдаването на физическото задгранично прехвърляне на налични средства и оборотни документи на предявител при строго съблюдаване за правилното използване на информацията и запазване на свободата на движението на капитали.

3. Държавите страни по-нататък си сътрудничат в предотвратяването на престъпления, изложени в чл. 2, чрез обмяната на точни и проверени данни в съответствие с вътрешното им законодателство и координирането на административни и други мерки, предприемани, когато е необходимо да се предотврати извършването на престъпления, изложени в чл. 2, и по-точно чрез:

a) създаването и обезпечаването на функциониране на канали за връзка между техните отделни учреждения и служби с цел да се улесни сигурният и бърз обмен на информация за всички аспекти на престъпленията, изложени в чл. 2;

b) взаимно cътрудничество при провеждането на разследвания по отношение на престъпленията, изложени в чл. 2, отнасящи се до:

i) самоличността, местонахождението и дейностите на лицата, по отношение на които съществуват основателни подозрения, че са съпричастни към такива престъпления;

ii) движението на средства, свързано с извършването на такива престъпления.

4. Държавите страни могат да обменят информация чрез Международната организация на криминалната полиция - Интерпол.

Член 19

Държавата страна, в която предполагаемият престъпник е подложен на наказателно преследване, съобщава в съответствие с вътрешното си законодателство крайния изход на производството на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който предава информацията на другите държави страни.

Член 20

Държавите страни изпълняват своите задължения по тази конвенция, като спазват принципите на суверенното равенство, териториалната цялост и ненамеса във вътрешните работи на другите държави.

Член 21

Нищо в тази конвенция не накърнява други права, задължения и отговорности на държавите и лицата съгласно международното право, а именно целите на Устава на Организацията на обединените нации, международното хуманитарно право и други съответни конвенции.

Член 22

Нищо в тази конвенция не дава право на държава страна да установява на територията на друга държава страна юрисдикция или функции, които са от изключителната компетентност на властите на тази друга държава страна съгласно нейното вътрешно законодателство.

Член 23

1. В приложението могат да се внесат поправки чрез добавянето на договори, които:

a) са открити за всички държави;

b) са влезли в сила;

c) са ратифицирани, приети, утвърдени или към които са се присъединили най-малко 22 държави - страни от тази конвенция.

2. След влизането в сила на тази конвенция всяка държава страна може да предложи такава поправка. Всяко предложение за поправка се съобщава на депозитаря в писмена форма. Депозитарят уведомява за предложенията, изпълняващи условията на ал. 1, и търси мнението на всички държави страни относно приемането на предложените поправки.

3. Предложената поправка се счита за приета с изключение на случаите, в които една трета от държавите страни възразяват срещу нея, уведомявайки писмено за това не по-късно от 180 дни след оповестяването й.

4. Приетата поправка на приложението влиза в сила 30 дни след предаването за съхранение на двадесет и втория ратификационен документ, документ за приемане или утвърждаване на такава поправка за всички държави страни, дали на съхранение такъв документ. За всяка страна, ратифицираща, приемаща или утвърждаваща поправка след предаването на съхранение на 22 ратификационен документ, поправката влиза в сила на тридесетия ден след предаването на съхранение от държавата страна на нейния ратификационен документ или документа й за приемане или утвърждаване.

Член 24

1. Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не може да бъде уреден по пътя на преговори в границите на разумен период от време, се предава на арбитраж по молба на една от тях. Ако в границите на 6 месеца след датата на молбата за арбитраж страните не успеят да се споразумеят за организирането на арбитража, всяка една от тях може да отнесе спора до Международния съд в съответствие със Статута на съда.

2. Всяка държава страна може при подписването, ратифицирането, приемането или утвърждаването на тази конвенция или присъединяването към нея да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на чл. 1. Другите държави страни няма да бъдат обвързани от разпоредбите на чл. 1 по отношение на държава, която прави такава резерва.

3. Всяка държава, която е направила резерва в съответствие с ал. 2, може винаги да оттегли тази резерва, като уведоми Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 25

1. Тази конвенция е открита за подписване от всяка държава в периода от 10 януари 2000 г. до 31 декември 2001 г. в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

2. Тази конвенция подлежи на ратифициране, приемане или утвърждаване. Ратификационните документи или документите за утвърждаване или приемане се предават за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази конвенция е открита за присъединяване от всяка страна. Документите за присъединяване се предават за съхранение при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 26

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на предаване за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесет и втория ратификационен документ или документ за приемане, утвърждаване или присъединяване.

2. За всяка срана, която ратифицира, утвърждава или приема тази конвенция, или се присъединява към нея след предаването на съхранение на двадесет и втория ратификационен документ или на документите за утвърждаване, приемане или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след предаването на съхранение от тази държава на нейния ратификационен документ или документ за приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член 27

1. Всяка държава страна може да денонсира тази конвенция, като писмено уведоми Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаването на писменото уведомление от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 28

Оригиналът на тази конвенция, чиито текстове на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски са еднакво автентични, се дава на съхранение при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща заверени копия на тази конвенция на всички държави.

В удостоверение на което долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени от съответните правителства, подписаха тази конвенция, открита за подписване в седалището на Организацията на обединените нации, в Ню Йорк на 10 януари 2000 г.